Присъда по дело №2787/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 82
Дата: 28 октомври 2021 г. (в сила от 10 май 2022 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20212120202787
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 82
гр. Бургас, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
Съдебни*

заседатели:*
при участието на секретаря *
и прокурора Анна Георгиева Пантелеева (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20212120202787 по описа за 2021 година
, въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
I. ПРИЗНАВА подсъдимия Б. ИВ. Ч. с ЕГН: **********, роден на * г. в
гр.Бургас, български гражданин, неграмотен, неженен, осъждан, безработен, за
ВИНОВЕН в това, че:
в периода от 26.07.2020 г. до 15.08.2020 г., в гр. Бургас, при условията на
продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез повреждане на преграда, здраво
направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 875,04
лева, от владението и без съгласието на различни лица, с намерение противозаконно да
ги присвои, както следва:
- на 26.07.2020г., в гр.Бургас, кв. „Победа“, на *, отнел от владението и без
съгласието на собственика А.И. * с ЕГН **********, 1бр. градински чадър на
стойност 85,00 лева /осемдесет и пет лв./, с намерение противозаконно да го присвои;
- на 08/09.08.2020г. , в гр.Бургас, кв. „Победа“, автомивка „*“, находища се на ул.
„*, отнел от владението и без съгласието на собственика „* *“ ООД, ЕИК: * с
управител * с ЕГН: **********, 1 бр. меден захранващ кабел с дължина около 40
1
метра на стойност 500.00 /петстотин/ лева, с намерение противозаконно да го присвои;
- на 15.08.2020г„ в гр. Бургас, бензиностанция „Петрол“ №1101, находяща се на
ул. *, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - разбиване на
прозорец, отнел от владението и без съгласието на собственика „*“ ЕООД, ЕИК: * с
управител *: 12 бр. безалкохолни напитки „Фанта портокал“ 330 мл., с единична
стойност 1,39 лева на обща стойност 16.68 лв.; 12 бр. безалкохолни напитки „Фрутимо
портокал“ 500 мл., с единична стойност 1,46 лева на обща стойност 17.52 лв.; 12 бр.
безалкохолни напитки „Присан праскова“ 250 мл. с единична стойност 1,69 лева на
обща стойност 20.28лв.; 12 бр. безалкохолни напитки „CAPPY PULPY портокал“ 330
мл., с единична стойност 1,89 лева на обща стойност 22.68 лв.; 6 бр. минерална вода
„Банкя“ 1,5 л., с единична стойност 1,59 лева на обща стойност 9.54 лв.; 6 бр.
безалкохолни напитки „ШВЕПС БИТЪР ЛИМОН“ кен 330 мл., с единична стойност
1,39 лева на обща стойност 8.34 лв.; 12 бр. безалкохолни напитки „Мурсалски чай“ кен
330 мл., с единична стойност 1,49 лева на обща стойност 17.88 лв.; 24 бр. безалкохолни
напитки „Кока - кола“ 500 мл., с единична стойност 1,69 лева на обща стойност 40.56
лв; 24 бр. енергийна напитка „Hell класик“ 250 мл., с единична стойност 1,79 лева на
обща стойност 42.96 лв., 5бр. пакети тоалетна хартия с по 12 рула, с единична стойност
18,72 лева на обща стойност 93,60 лв. - всички вещи на обща стойност - 290.04 лева, с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т.
2, вр. чл. 195, ал.1, т. 3, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл .29, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1, вр. с
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1
/ЕДНА/ ГОДИНА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС първоначален
„СТРОГ“ режим за изтърпяване на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК Б. ИВ. Ч. с ЕГН: ********** да
заплати по сметка и в полза на ОДМВР-Бургас сумата от 113,40 лв. /сто и тринадесет
лева и четиридесет стотинки/, представляваща сторени в досъдебното производство
разноски.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 82/28.10.2021 г. по НОХД 2787/2021 г. по описа на РС-Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу Б. ИВ. Ч. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в това, че в периода от
26.07.2020 г. до 15.08.2020 г., в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление и
опасен рецидив, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел
чужди движими вещи на обща стойност 875,04 лева, от владението и без съгласието на
различни лица, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
- на 26.07.2020г., в гр.Бургас, *, отнел от владението и без съгласието на собственика
А.И. * с ЕГН **********, 1бр. градински чадър на стойност 85,00 лева /осемдесет и пет
лв./, с намерение противозаконно да го присвои;
- на 08/09.08.2020г. , в гр.Бургас, кв. „Победа“, автомивка „*“, находища се на ул. *
отнел от владението и без съгласието на собственика „* *“ ООД, ЕИК: * с управител * с
ЕГН: **********, 1 бр. меден захранващ кабел с дължина около 40 метра на стойност 500.00
/петстотин/ лева, с намерение противозаконно да го присвои;
- на 15.08.2020г„ в гр. Бургас, бензиностанция *, находяща се на ул. *, чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - разбиване на прозорец, отнел
от владението и без съгласието на собственика „*“ ЕООД, ЕИК: * с управител *: 12 бр.
безалкохолни напитки „Фанта портокал“ 330 мл., с единична стойност 1,39 лева на обща
стойност 16.68 лв.; 12 бр. безалкохолни напитки „Фрутимо портокал“ 500 мл., с единична
стойност 1,46 лева на обща стойност 17.52 лв.; 12 бр. безалкохолни напитки „Присан
праскова“ 250 мл. с единична стойност 1,69 лева на обща стойност 20.28лв.; 12 бр.
безалкохолни напитки „CAPPY PULPY портокал“ 330 мл., с единична стойност 1,89 лева на
обща стойност 22.68 лв.; 6 бр. минерална вода „Банкя“ 1,5 л., с единична стойност 1,59 лева
на обща стойност 9.54 лв.; 6 бр. безалкохолни напитки „ШВЕПС БИТЪР ЛИМОН“ кен 330
мл., с единична стойност 1,39 лева на обща стойност 8.34 лв.; 12 бр. безалкохолни напитки
„Мурсалски чай“ кен 330 мл., с единична стойност 1,49 лева на обща стойност 17.88 лв.; 24
бр. безалкохолни напитки „Кока - кола“ 500 мл., с единична стойност 1,69 лева на обща
стойност 40.56 лв; 24 бр. енергийна напитка „Hell класик“ 250 мл., с единична стойност 1,79
лева на обща стойност 42.96 лв., 5бр. пакети тоалетна хартия с по 12 рула, с единична
стойност 18,72 лева на обща стойност 93,60 лв. - всички вещи на обща стойност - 290.04
лева, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 195, ал.1, т. 3, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият Ч. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
самопризнания. Счита, че с оглед стойността на отнетото имущество, както и личността на
подсъдимия, на същия, след редукцията по чл. 58а НК, следва да се определи наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 2 години, което да се изтърпи ефективно при
първоначален „Строг“ режим. Счита, че разноските следва да се възложат в тежест на
подсъдимия.
1
Служебният защитник на подсъдимия - адв. А.Х. – БАК заявява, че напълно се
присъединява към становището на прокуратурата, относно извършеното престъпление и
авторството му в лицето на подсъдимия. Изразява несъгласие обаче с предлагания размер на
наказанието, като се спира на смекчаващите отговорността обстоятелства, които според него
са многобройни и налагат приложението на чл. 55 НК. В тази връзка пледира за определяне
на наказание „Лишаване от свобода“ под минимално предвидения размер, а именно – за
срок от шест месеца, което да се изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим.
Подсъдимият Б.Ч. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, а в
предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че няма какво да добави.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Б. ИВ. Ч. с ЕГН: ********** е роден на * г. в гр. Бургас. Той е
българин, български гражданин, неграмотен, неженен, безработен.
До датата на инкриминираното деяние Ч. е бил осъждан като пълнолетен както
следва:
- по НОХД № 2661/2013 г., по описа на PC-Бургас, влязло в сила на 21.01.2014 г., за
извършено на 06.04.2012 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, му е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок
от 3 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от 3
години;
- по НОХД № 3137/2018 г., по описа на PC-Бургас, влязло в сила на 12.07.2018 г., за
извършено на 27.06.2018 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, 4 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 28, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, му е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 6 месеца, при първоначален „общ“ режим
- по НОХД № 4060/2018 г„ по описа на РС-Бургас, влязло в сила на 02.10.2018 г., за
извършено на 03/04.03.2018 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, му е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 6 месеца, при първоначален „общ“ режим.
С определение от 07.11.2018 г. по ЧНД № 4631/2018 г., по описа на РС- Бургас,
влязло в сила на 23.11.2018 г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на Ч. е било
определено общо наказание по НОХД № 3137/2018г. и НОХД № 4060/2018 г., и двете по
описа на РС-Бургас, в размер на най-тежкото измежду наложените му по тях, а именно
„Лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца, при първоначален „общ“ режим. Така
определеното общо наказание е било изтърпяно на 11.01.2019 г.
Извън горните осъждания Ч. е в бил осъждан още веднъж като непълнолетен по
НОХД № 881/2010 г. на РС-Бургас, като му е било наложено наказание „Обществено
порицание“, но за това осъждане е настъпила реабилитация по право.
2
След датата на инкриминираното деяние спрямо подсъдимия е влязло в сила още
едно осъждане по НОХД № 1340/2021 г. на РС-Бургас, в сила от 13.04.2021 г., с което му е
било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, при първоначален
„строг“ режим за извършено на 24.04.2020 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл.
194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК. Наказанието „Лишаване от свобода“ по това
осъждане е било изтърпяно от Ч. на 26.10.2021 г.
На 26.07.2020г., вечерта, подс. Б. ИВ. Ч., известен с прозвището си „*, вървял по ул.
„*” в гр. Бургас, кв. „Победа“. Минал покрай дом № 36 на същата улица. В двора на
посоченият адрес видял голям градински чадър. В съзнанието си подс. Ч. формирал
категорична решимост да отнеме визираната чужда движима вещ, която противозаконно да
присвои, като се разпореди в последствие с нея като със своя. Подс. Ч. реализирал това свое
категорично решение като го обективирал в последващите си действия. Седнал на тротоара,
огледал се и след като се убедил, че по ул. „*” и в двора на дом № 36 няма хора, се качил на
оградата, пресегнал се и измъкнал градинския чадър от стойката му. Подс. Ч. отнесъл
градинският чадър в дома си, където го счупил, за да вземе от него металните части.
Последните подс. Ч. продал по-късно за скрап на неустановено в хода на разследването
лице.
По-късно същата вечер, св. А.И. *, живуща на горепосочения адрес, се прибрала в
дома си и установила, че от двора й липсва градинския чадър. За установената липса св. *
подала сигнал в 01 РУ- Бургас.
Вечерта на 08/09.08.2020 г. подс. Ч. се разхождал из кв. „Победа“. Нямал никакви
пари в себе си. Минал покрай автомивка „*“, находяща се на ул. * собственост на „* *“ ООД
с управител св. *. До ел. таблото на автомивката подс. Ч. видял меден, четирижилен
захранващ кабел е дължина около 40 метра. В съзнанието си той формирал категорична
решимост да открадне кабела, който в последствие да продаде. Подс.Ч. реализирал това свое
категорично решение като го обективирал в последващите си действия. Огледал се и след
като се убедил, че наоколо няма хора, отишъл до ел. таблото, издърпал кабела, навил го на
руло и го отнесъл в дома си с намерението в последствие да го обгори и продаде като медна
скрап.
На 09.08.2020 г., около 09.00 часа, св. * - съдружник в „* *“ ООД отишъл в автомивка
„*“, при което установил липсата на гореописания кабел от ел. таблото. За установената
липса св. * подал сигнал на тел. 112 и уведомил по телефона св. *.
Към 15.08.2020 г., свидетелките Н* *а и Д* работели като продавач-консултанти в
бензиностанция „* Бургас, находяща се в гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. *. Бензиностанцията
била собственост на „*“ ЕООД с ЕИК: * с управител *.
Работата на продавач-консултантите в бензиностанцията била организирана на две
смени - дневна и нощна, за които свидетелките *а и * се редували.
Вечерта на 15/16.08.2020 г. св. Н* *а била на работа в бензиностанцията нощна
смяна, считано от 19.00 ч. на 15.08.2020 г. до 07.00 ч. на 16.08.2020 г. От касата в
бензиностанцията, на която св. *а стояла за времето на работната си смяна, тя нямала
видимост към склада на бензиностанцията, находящ се зад нея.
Същата вечер около 19.20 часа подс. Ч. отново се разхождал из кв. „Победа“. Отново
нямал никакви пари в себе си. В съзнанието си той формирал категорична решимост да
отнеме чужди движими вещи, които противозаконно да присвои, като се разпореди в
последствие с тях като със свои. Подс. Ч. реализирал това свое категорично решение като го
3
обективирал в последващите си действия. Отишъл до склада на бензиностанция „* Бургас.
През прозорец на склада видял, че вътре има напитки и пакетирани стоки, които може да
открадне. Той разбил малък страничен прозорец на склада като упражнил върху него силен
натиск, след което през същият прозорец влязъл в склада на бензиностанцията. Вътре подс.
Ч. намерил и взел 12 бр. безалкохолни напитки „Фанта портокал“ 330 мл.; 12 бр.
безалкохолни напитки „Фрутимо портокал“ 500 мл.; 12 бр. безалкохолни напитки „Присан
праскова“ 250 мл.; 12 бр. безалкохолни напитки „CAPPY PULPY портокал“ 330 мл.; 6 бр.
минерална вода „Банкя“ 1,5 л.; 6 бр. безалкохолни напитки „ШВЕПС БИТЪР ЛИМОН“ кен
330 мл.; 12 бр. безалкохолни напитки „Мурсалски чай“ кен 330 мл.; 24 бр. безалкохолни
напитки „Кока - кола“ 500 мл.; 24 бр. енергийна напитка „Hell класик“ 250 мл. и 5 бр. пакети
тоалетна хартия с по 12 рула. Визираните стоки подс. Ч. изнесъл от склада на
бензиностанцията и пренесъл до дома си на два пъти. По късно част от тези стоки подс. Ч.
продал на св. * и други неустановени в хода на разследването лица от „махалата“, а друга
част изконсумирал заедно със семейството си.
На 16.08.2020 г. около 07.00 часа св. Д* отишла на работа за дневна смяна и
установила, че един от прозорците на склада към бензиностанцията е разбит, за което
незабавно уведомила управителя на бензиностанцията - св. *. Св. * от своя страна веднага се
отзовала в бензиностанцията. Същият ден била извършена ревизия на склада, при която
била установена липсата на гореописаните стоки. За установената липса св. * подала сигнал
в 01 РУ-Бургас.
За трите случая били образувани преписки, които в последствие били обединени и
въз основа на тях било образувано и настоящето наказателно производство. В хода на
разследването в резултат от проведените ОИМ като извършител и на трите деяния бил
установен подс. Ч.. Били назначени СОЕ, от заключенията на които станало ясно, че
стойността на всички вещи, предмет на противозаконно отнемане от подс. Ч., възлиза на
875,04 лева.
Ч. бил привлечен в качеството на обвиняем, като в последвалия разпит заявил, че се
признава за виновен и изразил съжаление за случилото се.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното
от подсъдимия Ч. самопризнание, което се подкрепя от събраните в производството
доказателства, а именно:
От гласните доказателства: обяснения на подсъдимия Б.Ч. (л. 79 от ДП) и от
показанията на свидетелите: * * (л. 41 от ДП); * * (л. 43 от ДП); * * (л. 44 и л. 66 от ДП); *
*а (л. 45 от ДП); частично от показанията на * (л. 46 от ДП); * (л. 47 от ДП); * * (л. 48 от
ДП); * * (л. 49 от ДП) и частично от показанията на * (л. 50 от ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на веществени
доказателства и фотоалбум към него (л. 51 - 52 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 28-29 от съдебното
производство); констативен протокол (л. 19-20 от ДП); протоколи за доброволно предаване
(л. 24 – 26 от ДП); разписка (л. 27 от ДП); протокол за доброволно предаване (л. 38 от ДП) и
4
удостоверение (л. 63 от ДП).
От експертизите: съдебно оценителна експертиза (л. 53-55 от ДП) и допълнителна
съдебно оценителна експертиза (л. 69-71 от ДП).

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия Ч. се подкрепят от гореизброените доказателствени
източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираните деяния, както и авторството им в лицето на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3
НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В
случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви,
такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
Само с оглед изчерпателност следва да се посочи, че настоящият състав не кредитира
само показанията на св. Йовчев и св. Дялков – полицейски служител при ОДМВР-Бургас, и
то само в частите, в които те преразказва информация, получена от подсъдимия при т.нар.
„оперативна/разузнавателна беседа“. Съдът счита, че независимо от начина, по който са
включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски
служители (дори когато са фиксирани на веществени доказателствени средства, получени
чрез СРС), по същността си представляват предварително снети обяснения от задържано
лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото разпитващите
полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално
качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за установяване
на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване на следствени
версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това нито има пълния обем
от права, гарантирани му от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го
информират за правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната беседа
има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната
доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство. В този
смисъл, освен актуалната практика на ВКС, въплътена в Решение № 247/12.12.2016г. по
дело № 895/2016г. на II н.о., е и практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar Mitev vs. Bulgaria”).
Горното уточнение се прави от съда само с оглед прецизност и по никакъв начин не
се отразява на останалите изводи на настоящия състав за доказаност на обвинителната теза.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 196,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.1, т. 3, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
5
Предвид сходството в деянията от обективна и субективна страна, съдът счита, че
няма пречка да изложи в обобщен вид мотивите си, които са приложими и към трите деяния,
включени в продължаваното престъпление, вменено на подсъдимия Ч..
На първо място от обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителните
деяния и на трите деяния, посредством активни действия, като във всеки един от случаите е
взел чуждите вещи от местата където са били поставени и се е отдалечил. По този начин Ч. е
прекъснал фактическата власт на собствениците и владелци на вещите, като същевременно е
установил своя трайна фактическа власт върху тях. Няма спор, че всички описани по-горе
вещи са движими вещи по смисъла на чл. 110, ал. 2 ЗС, както и че към датата на
инкриминираното деяние те са били „чужди” за подсъдимия, доколкото той не е носител на
правото на собственост върху тях.
На следващо място настоящият състав намира, че при нито едно от трите деяния
владелците и собственици на вещите не са давали съгласие на подсъдимия Ч. да взима
вещите им или да се разпорежда с тях. Това е така, доколкото съгласието на правоимащото
лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в
неговата воля. В случая поставянето на вещите в двора на къщата и в заключено складово
помещение, също категорично изключва наличие на дадено съгласие.
Налице е квалифициращия признак по т. 3 на чл. 195, ал.1 НК, доколкото едно от
деянията е извършено, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот, а
именно – счупване на стъкло на прозорец на складовото помещение. Съдебната практика (т.
10 от ППВС № 6/1971 г. и Тълкувателно решение № 54/1989 г. на ОСНК на ВС) е
категорична, че предметите, включително и стъклата, когато са използвани за ограничаване
на достъпа до имота, следва да се разгледат именно като преграда, здраво направена за
защита на имот. В случая до вещите, отнети от бензиностанция „*“, е достигнато именно
след счупване на стъклото на прозорец, играещо функцията на преграда, поради което и
съдът намира, че правилно РП-Бургас е приложила тази квалификация.
Конкретните деяния не носят признаците на „маловажност” по смисъла на чл. 93, т. 9
НК, тъй като не разкриват липса или незначителност на вредните си последици. Въпросният
извод на съда се извежда най-вече от стойността на отнените вещи, личната обществена
опасност на извършителя и броя на отделните деяния.
На последно място трите деяния, за които подсъдимия беше признат за виновен,
правилно са били квалифицирани като едно единствено „продължавано престъпление” по
смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Това е така, защото са извършени през непродължителен период
от време – по-малко от месец, и осъществяват състава на едно и също престъпление, а
именно кражба. Извършени са при една и съща форма на вината - умисъл. Обстановката,
при която са извършени и трите деяния също е сходна. Всяко следващо деяние се явява от
субективна и обективна страна продължение на предходното. След като видял колко лесно
може да се набавят парични средства от отнемане на чужди вещи Ч. не се поколебал да
продължи с престъпната си дейност.
Извършената от подсъдимия продължавана кражба следва да се квалифицира, като
извършена в условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „Б” от НК. Това е
така, доколкото към датата на довършване на престъплението – 15.08.2020 г. Ч. като
пълнолетен е бил осъждан два пъти на „Лишаване от свобода“ за умишлени престъпления,
като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по реда на чл. 66
НК, видно то цитираните по-горе осъждания. Тук следва да се има предвид, че практиката
на ВКС е категорична, че когато лицето е осъдено с няколко съдебни акта за престъпления,
6
които се намират в условията на съвкупност помежду си, то се касае за едно единствено
осъждане по смисъла на чл. 29, ал. 1 НК без значение от броя на отделните присъди,
включени в съвкупността (Решение № 3/08.03.2017 по н.д. № 1291/2016 г. на I н.о. на
ВКС), поради което и присъдите по НОХД № 3137/2018г. и НОХД № 4060/2018 г. и двете
по описа на РС-Бургас, групирани с Определение от 07.11.2018 г. по ЧНД № 4631/2018 г.,
по описа на РС- Бургас, се третират от настоящия състав като само едно „осъждане“ по
смисъла на чл. 29, ал. 1 НК.
Към 15.08.2020 г. не са били изтекли пет години от изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“ по цитираните осъждания (по отношение на осъждането по НОХД
№ 2661/2013 г. петгодишният срок на основание чл. 30, ал. 2 НК започва да тече от изтичане
на изпитателния срок – т.е. от 21.01.2017 г.), поради което и на основание чл. 30, ал. 1 НК
приложение следва да намерят именно правилата за опасния рецидив.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма на
вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като Ч. е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото поведението -
съзнавал е, че отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си прекъсва
фактическата власт на досегашния владелец и установява своя трайна такава, както и че
липсва съгласие на правоимащото лице за това. От волева страна подсъдимият е искал
настъпването на общественоопасните последици изразяващо се в прекъсване на чуждата
фактическа власт върху вещите и установяването на своя фактическа власт върху тях. Наред
с това подсъдимият Ч. е действал и с намерени противозаконно да присвои вещите – т.е. да
се разпореди фактически или юридически с тях, като със свои. На последно място умисълът
на подсъдимия включва и съзнаване на това, че извършва деянията след като е осъждан с
гореописаните присъди, както и че за да извърши едно от деянията поврежда преграда
здраво направена за защита на имот.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимия беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 до 15 години, като съдът може да постанови и
конфискация до една втора от имуществото на виновния. Настоящият състав счита, че
за постигане целите на наказанието, като отчете и имущественото положение на подсъдимия
(видно от изявленията му - той не притежава никакво имущество), и на основание чл. 57, ал.
1 НК, счита че на подсъдимия следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода“, без
налагане на конфискация.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът намира,
че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като и най-лекото
предвидено в закона наказание за конкретното престъпление е несъразмерно тежко, поради
което при определяне на наказанието приложение следва да намери правилното на чл. 55, ал.
1, т. 1 НК. Това е така, доколкото в полза на подсъдимия следва да се отчете фактът, че
отнетото имущество, макар и да не е с пренебрежимо ниска стойност, все пак не надхвърля
две МРЗ за страната към датата на деянията. Не може да се подмине и обстоятелството, че
част от вредите са били възстановени, както и че подсъдимият изразява съжаление и
разкаяние за извършено, извън това позволило делото да се разгледа по реда на Глава 27
НПК. На следващо място – Ч. е на сравнително млада възраст и е оказал пълно съдействие
7
на разследващите. Всичко това кара съдът да приеме, че подсъдимият е осъзнал стореното,
съжалява за него и в бъдеще ще се въздържа от подобни прояви.
Като отегчаващо отговорността обстоятелства съдът отчита факта, че се касае за три
отделни деяния, включени в продължаваното престъпление. Съдът не отчита обремененото
съдебно минало на Ч., доколкото осъжданията му вече са били взети веднъж предвид при
квалифицирането на престъплението, като извършено при условията на опасен рецидив.
В случая санкционната част на нормата на чл. 196, ал. 1, т. 1 НК предвижда наказание
с минимум от три години лишаване от свобода, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т.
1 НК съдът следва да определи наказание под този минимум. С оглед всичко казано по-горе,
съдът счита, че конкретният размер на наказанието следва да бъде една година „Лишаване
от свобода“.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на Ч. и наред с това ще му въздейства предупредително и възпиращо.
Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото.




Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил
осъждан на „Лишаване от свобода“ за престъпления от общ характер, за които не е бил
реабилитиран, поради което по отношение на него не са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.

По отношение на режима.

Доколкото настоящето умишлено престъпление е извършено преди да са изтекли
повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание „Лишаване от
свобода“, което не е било отложено на основание чл. 66 от НК, то и на основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „Б” ЗИНЗС на подсъдимия следва да бъде определен първоначален „ Строг” режим
за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода.




8

По разноските:

Накрая съдът се произнесе относно направените в хода на наказателното
производство разноски, като с оглед обстоятелството, че подсъдимият беше намерен за
виновен, то и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът го осъди да заплати в полза на
бюджета на ОД на МВР – град Бургас, направените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 113,40 лева за изготвени експертизи.

По веществените доказателства:

По делото няма приложени веществени доказателства, които да изискват произнасяне
от съда в тази насока.





По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9
Съобщи за изтекли лични данни