№ 3772
гр. Варна, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20243110100198 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета” от
ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от “******”
АД, вписано в ТР при АВп, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
гр. **********, срещу Е. Ч. Я. с ЕГН **********, с адрес в гр. ***.
Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че Е. Ч. Я. с ЕГН **********, с адрес в гр. *** дължи на „****" АД, с ЕИК
****, с адрес гр. Варна, ****, сумите, за които е издадена Заповед №
5644/21.09.2023г. по ч.гр.д.12058/2023г. на РС Варна за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, а именно: в размер на 203,32 лева -
главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги съгласно
фактури издадени за периода от 25.11.2022г. до 14.08.2023г. за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ***** и обект, находящ се в гр. Варна,
ул. ***** за клиентски номер ****, както и сумата от 12.90 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 25.06.2022г.
от фактурите до 08.09.2023г., ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
1
задължението.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се
основават претендираните права:
Твърди се, че ответника като собственик на обекти, находящи се в
гр.Варна, ул. ***** и абонатен номер **** за клиентски номер **** е клиент
на "****" АД във връзка с продажба на ел.енергия.
Процесният обект е присъединен към електропреносната мрежа.
Ответницата е небитов клиент по смисъла на § 1 т.33а от ПЗР към ЗЕ и е
заведен в базата данни като стопански обект.
Между ищеца и ответното дружество съществува валидно облигационно
правоотношение, по силата на което клиентът е потребител на доставяна от
ответното дружество електрическа енергия в качеството му на доставчик от
последна инстанция.
За посоченият период ищцовото дружество доставя електрическа
енергия в качеството си на доставчик от последна инстанция като
съществуващото правоотношение между страните е регулирано от
разпоредбите на § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от
26.06.2020г.).
Основанията за дължимост на мрежови услуги, цена задължения към
обществото и акциз от крайни клиенти са нормативно въведени, а доставчикът
на електрическа енергия е нормативно овластен да ги събира от крайните си
клиенти – чл. 28, ал. 2 от ПТЕЕ, чл.29, ал.1 от ПТЕЕ, чл.30, ал.1, т.17 от ЗЕ,
чл.2, т.3 от ЗАДС.
Цената, по която продава доставчикът от последна инстанция (ДПИ), се
определя по Методика за определяне на цените на електрическата енергия на
доставчика от последна инстанция, приета от КЕВР, ПТЕЕ (в редакцията си
към процесния период) съдържат раздел „Правила за снабдяване от краен
снабдител и доставчик от последна инстанция" с единствен чл. 104, като в ал.
4 е посочено, че цената, по която ДПИ продава електрическа енергия на
крайния клиент, се определя съгласно приета от КЕВР "Методика за
определяне на цените на електрическата енергия, доставяна от доставчик от
последна инстанция".
2
Размерът на мораторната лихва е определен от датата, следваща падежа
по всяка една от фактурите до 08.09.2023г.
Дължимостта на лихви в случай на забавено плащане е уговорена между
страните, както в чл. 38 от ОУДПЕЕ, така и намира законова опора в чл. 86
ЗЗД.
Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски в
заповедното и исковото производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор от ответника.
Ответникът оспорва изцяло предявените искове.
Твърди, че през проценсия период 25.11.2022г. – 14.08.2023г.в обекта
няма потребление, тъй като е с преутсановена дейност, не се ползва
ел.енергия и никакви други услуги предоставяни от ищеца.
Твърди, че предпоставките на чл.29, ал.1 от ПТЕЕ за заплащане на
мрежови услуги изискват да са налице доставени и потребени количества
активна енергия. Такава не е доставена и потребена от процесния обект,
поради това ответницата не дължи заплащане на мрежова услуга достъп до
електроразпределителната мрежа.
Счита, че приетата с Решение Ц-29/01.07.2020г. на КЕВР цена за
небитов клиент в размер на 0,02053 лева за Кв на ден за достъп до
разпределителната мрежа е неприложима за абоната, който не ползва крайния
продукт, нито разпределителната мрежа.
В проведеното открито съдебно заседание, процесуалния представител
на ищеца моли за уважаване на предявените искове като поддържа
съображенията си, изложени в исковата молба. Ответницата чрез
процесуалния си представител пледира за отхвърляне на предявените искове
на основанията изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От Справка от АВ № 9903/04.01.2024г. се установява, че ищцата е
собственик на обекти, находящи се в гр.Варна, **** 10-13, включително и на
дворното място, съставляващо парцел I-547, 548, кв.29 на гр.Варна.
3
С Договор № 3393116/16.12.2014г. и Договор № 3393119/16.12.2014 г. за
достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на ***** при общи условия сключен между страните те се съгласяват
достъпа и преноса на електрическа енергия за обекти, собственост на
ответницата, находящи се в гр.Варна, ул. ***** и кафе бар с абонатен номер
**** за стопанска дейност да се осъществява от ищцовото дружество. За тези
обекти има открити два абонатни номера с два различни електромера и
мощности на предоставяната електроенергия. Единият абонатен № **** е с
мощност 13 КВ, другият абонатен № **** е с предоставена мощност 5 КВ.
От Констативен протокол № 692078-1/09.11.2022 г. и Констативен
протокол № 1415336-1/08.08.2023г. се установява, че на 09.11.2022г. в обект на
потребление, находящи се в гр.Варна, **** 10-13, представляващ КАФЕ-БАР,
с абонатен номер **** е монтиран нов електромер в присъствието на
ответницата. На 08.08.2023г. в обект на потребление, находящи се в гр.Варна,
**** 10-13, представляващ КАФЕ-БАР, с абонатен номер **** е демонтиран
поставения електромер като не е посочено да е монтиран нов.
От Фактури за периода от 25.11.2022г. до 14.08.2023г. - 11 бр. се
установява, че на 14.08.2023г. ищцовото дружество е издало фактура за
процесните обекти на потребление за абонатен номер **** и аб.№ **** за
периода м.07.2023г. няма изразходвано, съответно начислено количество
електроенергия. Начислени са мрежови услуги – достъп до средно/ниско
напрежение (предоставена мощност по брой дни) в размер на 17.68 лева.
На 13.07.2023г. ищцовото дружество е издало фактура за процесните
обекти на потребление за абонатен номер **** и аб.№ **** за периода
м.06.2023г. няма изразходвано, съответно начислено количество
електроенергия. Начислени са мрежови услуги – достъп до средно/ниско
напрежение (предоставена мощност по брой дни) в размер на 15.47 лева.
На 14.06.2023г. ищцовото дружество е издало фактура за процесните
обекти на потребление за абонатен номер **** и аб.№ **** за периода
м.05.2023г. няма изразходвано, съответно начислено количество
електроенергия. Начислени са мрежови услуги – достъп до средно/ниско
напрежение (предоставена мощност по брой дни) в размер на 14.98 лева с
ДДС.
На 15.05.2023г. ищцовото дружество е издало фактура за процесните
4
обекти на потребление за абонатен номер **** и аб.№ **** за периода
м.04.2023г. няма изразходвано, съответно начислено количество
електроенергия. Начислени са мрежови услуги – достъп до средно/ниско
напрежение (предоставена мощност по брой дни) в размер на 15.47 лева с
ДДС.
На 12.04.2023г. ищцовото дружество е издало фактура за процесните
обекти на потребление за абонатен номер **** и аб.№ **** за периода
м.03.2023г. няма изразходвано, съответно начислено количество
електроенергия. Начислени са мрежови услуги – достъп до средно/ниско
напрежение (предоставена мощност по брой дни) в размер на 13,98 лева с
ДДС.
На 14.03.2023г. ищцовото дружество е издало фактура за процесните
обекти на потребление за абонатен номер **** и аб.№ **** за периода
м.03.2023г. няма изразходвано, съответно начислено количество
електроенергия. Начислени са мрежови услуги – достъп до средно/ниско
напрежение (предоставена мощност по брой дни) в размер на 15.47 лева с
ДДС.
На 14.02.2023г. ищцовото дружество е издало фактура за процесните
обекти на потребление за абонатен номер **** и аб.№ **** за периода
м.01.2023г. има изразходвано, съответно начислено количество
електроенергия в размер на 2,11 лева без ДДС. Начислени са мрежови услуги
– достъп до средно/ниско напрежение (предоставена мощност по брой дни) в
размер на 13,53 без ДДС лева, акциз 0.01 лева без ДДС.
На 14.12.2022г. ищцовото дружество е издало фактура за процесните
обекти на потребление за абонатен номер **** и аб.№ **** за периода
м.11.2022г. има изразходвано, съответно начислено количество
електроенергия в размер на 3,32 лева без ДДС. Начислени са мрежови услуги
– достъп до средно/ниско напрежение (предоставена мощност по брой дни) в
размер на 8.05 без ДДС лева, акциз 0.01 лева без ДДС.
На 30.11.2022г. ищцовото дружество е издало фактура за процесните
обекти на потребление за абонатен номер **** и аб.№ **** за периода
м.11.2022г. за мрежови услуги – достъп до средно/ниско напрежение
(предоставена мощност по брой дни) в размер на 17.05 с ДДС.
От Извлечение за фактури и плащания за период, Справка за
5
потреблението се установява, че вземанията по процесните фактури не са
заплатени.
Въз основа на така установените факти, съдът, като съобрази
приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск по чл.422 ГПК вр. с чл.79 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД с искане да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че Е. Ч. Я. с ЕГН **********, с адрес в гр. *** дължи на
„****" АД, с ЕИК ****, с адрес гр. Варна, ****, сумите, за които е издадена
Заповед № 5644/21.09.2023г. по ч.гр.д.12058/2023г. на РС Варна за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно: в размер на 203,32 лева -
главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги съгласно
фактури издадени за периода от 25.11.2022г. до 14.08.2023г. за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ***** и обект, находящ се в гр. Варна,
ул. ***** за клиентски номер ****, както и сумата от 12.9 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 25.06.2022г.
до 08.09.2023г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.
Искът по чл.422 ГПК е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.
415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от
уведомяването му за подаденото възражение. че е между страните.
Ищецът следва да докаже, че страните се намират в облигационни
отношения при действието на Общи Условия за продажба на електроенергия
за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ***** и обект, кафе бар,
находящ се в гр. Варна, ул. ***** за клиентски номер ****, че ответникът има
качеството на небитов клиент по смисъла на § 1 т.33а от ПЗР към ЗЕ, че е
собственик на обекта на отчитане на електроенергия през процесния период,
че обекта на ответницата е свързана към електропреносната мрежа.
Ответникът няма факти, които са в негова доказателствена тежест.
От приетите по делото договори за достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на ***** при общи условия и
констативните протоколи за монтаж, съответно демонтаж на СТИ в
процесните обекти на потребление се установява по безспорен начин наличие
на облигационна връзка между страните по повод покупко-продажба на
електроенергия от ответницата, достъп и пренос на същата до собствените й
6
обекти на потребление, находящи се в гр. Варна, **** 10-13, представляващи
КАФЕ-БАР, с абонатен номер **** и обект, находящ се в гр. Варна, ул. *****.
Ответницата е небитов клиент по смисъла на § 1 т. 33а от ПЗР към ЗЕ,
тъй като купува електрическа енергия за небитови нужди – за заведение.
От доказателствата по делото – фактура от 14.12.2022г. и фактура от
14.02.2023г. се доказа, че до обекта на потребление на ответницата е доставена
и разходвана електроенергия за м.01.2023г. в размер на 2,53 лева с ДДС и за
м.11.2022г. в размер на 3,98 лева с ДДС, която тя следва да заплати в
качеството си на купувач на същата на основание ОУ и § 15 на ПЗР на ЗИД на
ЗЕ.
Спорният въпрос между страните е дали се дължи цена за мрежови
услуги, в случай, че потребителя не електроенергия през отчетния период не е
ползвал еллектроенергия. Отговорът на този въпрос е положителен. Цената за
достъп на небитови клиенти не зависи от количеството консумирана
електрическа енергия или от обстоятелството дали такава е консумирана, а
представлява постоянна компонента, която се начислява на база заявената и
предоставена мощност и брой дни за отчетния период.
Съгласно чл. 94 а, ал. 1 от ЗЕ, енергийното предприятие – краен
снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на
битови и небитови крайни клиенти, които обекти са вече присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната
лицензионна територия; като съгласно разпоредбите на чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл.
98а от ЗЕ продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти става по
регулирани от КЕВР цени и при общи условия на енергийното предприятие –
краен снабдител. Съобразно дефинитивната норма на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ,
достъп е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните
мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане
на цена и при условия, определени с наредба. Съгласно чл. 29, ал. 1 от
Правила за търговия с електрическа енергия “Мрежовите услуги се заплащат
от клиенти и производители върху фактурираните количества активна
електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване
и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с правилата по чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката и
договорите по чл.11,т.1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени.”
7
Въведено е задължение за потребителите, присъединени към
електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, да
заплащат на крайния снабдител всички мрежови услуги, включително и цена
за достъп до разпределителната мрежа, която цена е утвърдена Решение № Ц-
27/01.07.2021г. на КЕВР. Според решението всички небитови клиенти,
присъединени към електроразпределителната мрежа, следва да заплащат цена
за достъп в размер на 0,02073 лв./квт/ден, колкото е начислено и в издадените
от ищеца фактури.
Нормата на чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа
енергия и така формулираното решение на регулатора за определяне на цената
за достъп до електроразпределителната мрежа сочат, че дължимостта на
цената за достъп до електроразпределителната мрежа не е обвързана с
потреблението на електроенергия, а само с предоставената мощност или
ангажирания от потребителя капацитет на мрежата. В случая от
обстоятелството, че в обекта на потребление на ответницата са монтирани
СТИ, които са отчитани, съответно са издавани фактури се установява, че
капацитета от електроразпределителната мрежа е резервиран /ангажиран/ от
ответнницата, поради което тя дължи заплащането на разходите, които прави
ищеца за производството, експлоатацията и обслужването на
електроразпределителната и електропреносната мрежа. Липсата на
потребление на електроенергия в свързаните с електроразпределителната
мрежа обекти не води до отпадане на задължението на потребителя да
заплаща определената цена за достъп до електроразпределителната мрежа.
Освобождаването от такова задължение след присъединяване към визираната
мрежа, сключване на договор за продажба на електроенергия и
предоставянето на заявената от потребителя и договорена между страните по
този договор мощност може да е следствие само от прекратяване на
облигационната връзка по визирания договор или от преустановяване на
достъпа до електроразпределителната мрежа.
В настоящия случай е доказано присъединяването на обекта на
ответницата към електроразпределителната мрежа, сключването на договор за
продажба на електроенергия, доставка и пренос на същата между страните и
предоставянето на заявената от потребителя и договорена от страните по
договора мощност от 5 кВт и 13 кВт за двата електромера монтирани в
8
обектите на ответницата. Ето защо при липса на данни за прекратяване на
обвързващия страните договор за исковия период и за преустановяване на
достъпа до електроразпределителната мрежа на обекта на ответника за
същото време, съдът приема, че ответникът дължи заплащането на цена за
достъп до визираната мрежа.
Твърдения или данни за прекратяване на облигационната връзка по
сключените договори между страните или за преустановяване на достъпа до
електроразпределителната мрежа до обектите на потребление на ответницата
за процесния период липсват, поради което релевираните от ответницата
възражения относно приложението на чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с
електрическа енергия, са неоснователни.
Предвид гореизложеното предявените искове по чл.79 от ЗЗД за сума в
размер на общо 203,32 лева - главница за незаплатена електрическа енергия и
мрежови услуги съгласно фактури издадени за периода от 25.11.2022г. до
14.08.2023г. като основателни следва да бъдат уважени.
На основание чл.86 от ЗЗД при незаплащане в срок на парично
задължение се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. В
случая се установи дължимостта на вземанията за главница за потребена
електроенергия и такса мощност по процесните фактури. Съдът, използвайки
електронен лихвен калкулатор на
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, изчисли, че законната лихва
върху главницата от 203.32 лева за периода 25.06.2022г. (първия ден забава по
първата фактура) до 08.09.2023г. е в размер на 27.59 лева. Предвид
дизпозитивното начало в гражданския процес на ищцовото дружество следва
да се присъди мораторна лихва в претендирания от него размер от 12.19 лева.
С оглед на горното предявения иск по чл.86 от ЗЗД като основателен и
доказан следва да бъде уважен.
Страните претендира разноски, но предвид изхода на делото такива се
дължат само на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Сторените разноски
от ищеца, за които са представени доказателства са в размер на 25 лева
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение по
ч.гр.д.12058/2023г. на ВРС и 75 лева държавна такса по исковото
производство и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС. На
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 75 лева по
9
ч.гр.д.12058/2023г. на ВРС и в размер на 555 лева в исковото производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на чл.422
ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД в отношенията между „****" АД, с ЕИК
****, с адрес гр. Варна, **** и Е. Ч. Я. с ЕГН **********, с адрес в гр. ***, че
Е. Ч. Я. с ЕГН ********** дължи на „****" АД, с ЕИК ****, сумите, за които
е издадена Заповед № 5644/21.09.2023г. по ч.гр.д.12058/2023г. на РС Варна за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно: в размер на
203,32 лева - главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги
съгласно фактури издадени за периода от 25.11.2022г. до 14.08.2023г. за обект
на потребление, находящ се в гр. Варна, ***** и обект, находящ се в гр. Варна,
**** 10-13, представляващ КАФЕ-БАР, с абонатен номер **** за клиентски
номер ****, както и сумата от 12.90 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 25.06.2022г. до 08.09.2023г., ведно със
законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Е. Ч. Я. с ЕГН **********, с адрес в гр. *** да заплати на
„****" АД, с ЕИК ****, с адрес гр. Варна, **** разноски в размер на 75 лева
по ч.гр.д.12058/2023г. на ВРС и в размер на 555 лева в настоящото исково
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10