Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…..11.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
МЛ.СЪДИЯ
НАСУФ ИСМАЛ
при
секретар Албена Янакиева,
като
разгледа докладваното от съдията Павлова
въззивно търговско дело № 1010 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.С.Й.
срещу решение № 1636/18.04.2019 год. на
ВРС – 35-ти състав, постановено по гр.д. № 15505/2017 год., с което е
отхвърлен предявения от Н.С.Й., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Света Неделя“ № 7, В.В.А., ЕГН: ***********, с адрес: *** * и М.Д.А., ЕГН **********,
с адрес: *** *, иск за прогласяване нищожността на Договор за ипотека от
21.05.2009 г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, като
ипотекарен кредитор, и В.В.А., ЕГН: ***********, с адрес *** * и М.Д.А., ЕГН **********,
като ипотекарни длъжници, обективиран в НА № 75, том 1, рег. № 1763, нот. дело
№ 75 на нотариус В Д с район на действие – районът на Районен съд - гр. Варна,
вписан в СВп - Варна като Акт № 51, вх. рег. № 9431 от 21.05.2009 год., том ІV,
д. № 5241, поради противоречие със закона – нарушение разпоредбата на чл. 167,
ал. 3 ЗЗД, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на
ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Конкретните оплаквания се заключават в
непроизнасяне по част от наведените от ищцата основания, като се развиват
подробни доводи относно нищожността на договорната ипотека и същността на
ипотечното право. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и
уважаване на предявения иск и отмяна на нотариалния акт като последица от уважаване на иска.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата
страна „Уникредит Булбанк“ АД депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата
и настоява за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, ведно с
присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемите В.А.
и М.А., чрез назначен особен представител, депозира писмен отговор, с който
оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт,
ведно с присъждане на разноски.
В с.з. по същество, въззивницата не се
явява и не се представлява.
В с.з. по същество, въззиваемите страни,
чрез пълномощник и особен представител, оспорват жалбата.
Настоящият състав на Варненски окръжен
съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбите и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл.236 ГПК и е действително.
Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като
служебно следи за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване /ТР №1/2013 г.
на
ОСГТК/.
Видно
от сезиралата първостепенния съд искова молба, ищцата обосновава правния си
интерес от водене на иск за прогласяване нищожността на учредената от
ответниците А.в полза на „Уникредит Бълбанк“ АД ипотека, обективирана в
нотариален акт № 75, том 1, рег. № 1763, нот. дело № 75 на нотариус В Д с район
на действие – районът на Районен съд - гр. Варна, вписан в СВп - Варна като Акт
№ 51, вх. рег. № 9431 от 21.05.2009 год., том ІV, д. № 5241, на твърдението, че
е собственик на ипотекирания имот, който не е дал съгласие за учредяването й.
Правата си на собственост основава на обратното действие на влязлото в сила
решение по гр.дело № 6337/2010 година на ВРС, с което предявеният от нея срещу
А. иск по чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на сключения между тях договор за
покупко-продажба, което обратно действие се изразява в това, че тя никога не е
губила собствеността върху имота. По аргумент от последното и тъй като същата
не е давала съгласие за учредяване на ипотеката като обезпечение по договора за
банков кредит на ответниците Андрееви, сочи, че учредената в полза на Банката
такава е нищожна поради нарушаване на разпоредбата на чл.167, ал.3 ЗЗД.
Между
страните не е налице спор относно сочените от ищцата факти, както и се
установява по положителен начин от доказателствата по делото, че:
с
договор за покупко –
продажба, обективиран в нот. акт № 74, том I, per. № 1760, нот. дело
№74/21.05.2009 година на нотариус В. Д.,На 21.05.2009 год., ищцата е продала на
ответниците А.собствения си недвижим имот, находящ се в ***, с идентификатор
№10135.4504.300.46.4, целият с площ от 55.06, ведно с избено помещение №4, с
площ от 2.64кв.м. и 1.4722% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху земята за сумата от 22000 евро, която сума ще бъде заплатена чрез
средства от банков кредит след вписване на договора в Агенция по вписванията;
на същата дата, за обезпечаване на
договор за кредит в размер на 22000 евро, купувачите са учредили в полза на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД договорна ипотека върху закупения недвижим имот;
с влязло в сила решение по гр. д. № 6337
по описа на ВРС за 2010 год. е развален сключеният договор за покупко –
продажба, по предявения от Н.С.Й. срещу В.В.А. и М.Д.А. иск, на основание чл.
87, ал. 3 ЗЗД, като исковата молба е вписана в Служба по вписвания – гр. Варна
на 29.11.2010 год.
Безспорно, както се сочи от ищцата, ипотека
може да се учреди само върху имоти, които към момента на сключването на
сделката принадлежат на лицето, което я учредява. Това следва от разпоредбата
на чл.167, ал.3 ЗЗД, като това правило изключва правната възможност лице, което
не притежава правото на собственост върху определен имот, да учреди валидно
договорна ипотека върху същия имот. Или, ипотека върху имот, учредена от лице,
което не е собственик на имота, води до нищожност на договора за ипотека, на
основание чл.26, ал.1 предл.първо ЗЗД, поради противоречие със закона, каквото
е и твърдението на ищцата – въззивница.
В конкретния случай, данните по делото
сочат, че към момента на учредяване на ипотеката в полза на Банката,
ответниците А.са се легитимирали като собственици на ипотекирания имот въз основа
на сключения с ищцата договор за продажба на недвижим имот, който договор
впоследствие е развален от нея поради неизпълнение на задълженията им за
заплащане на продажната цена по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД.
Така, наведените във въззивната жалба
оплаквания извеждат като основен спорен по делото въпрос дали правата на
ипотекарния кредитор се засягат от обратното действие на развалянето на
договора за прехвърляне на недвижим имот, когато са придобити преди вписване на
исковата молба за разваляне.
С влизане в сила на решението за
разваляне на договора поради неизпълнение от длъжника-приобретател, когато
договорът не е за продължително или периодично изпълнение, в отношенията между
страните облигационната връзка отпада с обратно действие и възниква задължение за
връщане на даденото, тъй като при обратното действие даденото остава без
основание. Тъй като исковата молба, с която се иска развалянето на договор по
реда на чл.87, ал.3 ЗЗД подлежи на вписване, то вписването защитава правата на
трети лица, придобили права върху вещта, подлежаща на връщане, преди вписването
на исковата молба, съгласно чл.88, ал.2 ЗЗД. Под трети лица, по смисъла на горната
разпоредба, следва да се разбират лица, извън страните по договора, развален по
съдебен ред, а под „права“ следва да се разбират правата, придобити от договор,
подлежащ на вписване, без оглед дали те са вещни или облигационни. Горното произтича
от реда на вписване и предвиденото в закона действие на вписването на исковата
молба. И след като вписването на ипотеката е елемент от фактическия състав, за
да породи действие, се налага извода, че вписания преди исковата молба за
разваляне нотариален акт за учредяването й се ограничава обратното действие на
развалянето на договора само между страните, без да се засяга правото на
ипотекарния кредитор /така, решение № 414 от 29.10.2012 г. на ВКС по гр. д. №
222/2012 г., I г. о., ГК/.
Пренасяйки предвиденото в нормата на
чл.88, ал.1 ЗЗД обратно действие досежно правото й на собственост и твърдейки,
че поради развалянето, същата никога не го е губила, ищцата допуска смешение с
последиците от нищожна сделка. Нищожността е порок на правната сделка, който не
води до правните последици, целени с договора, поради което и в хипотезата на
нищожен договор за продажба на недвижим имот, купувачът по нищожния договор не
е придобил правото на собственост върху имота, предмет на договора, тъй като
договорът не е породил правни последици. Не тази обаче е последицата при
разваляне на договора поради неизпълнение, както и ирелевантни за преценка
наличието или липсата на противопоставими по смисъла на чл.88, ал.2 ЗЗД права
на трети лица са причините за неизпълнение на договора.
И приемайки недоказания факт за
неосъществен, съставът на ВОС намира, че твърдяното като нищожност на
договорната ипотека основание е неналично. Поради съвпадение на крайните изводи
на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да се потвърди.
С оглед обективираното от въззиваемата
страна „Уникредит Булбанк“ АД искане и предвид изхода от спора, в тежест на
въззивницата следва да се присъдят сторените от първия разноски в размер на
2 180.40 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1636/18.04.2019 год. на ВРС – 35-ти състав, постановено по
гр.д. № 15505/2017 год.
ОСЪЖДА Н.С.Й.,
ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7 сума в размер на 2 180.40 лева,
представляваща сторени пред настоящата инстанция разноски – адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, при условията на чл.280, ал.1 и
ал.2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: