РЕШЕНИЕ
№ ...193
гр. Самоков, 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на четиринадесети декември през две хиляди и двадесетата
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 442 по описа на съда за
„Топлофикация София” ЕАД, гр. София, е предявило срещу М.И.Б. *** искове за установяване на съществуването на
свои вземания срещу нея за следните суми: за сумата 5285,69 лв., представляваща
цена на доставена топлинна енергия в периода от м. май
Твърди се в исковата
молба, че през времето, в което попадат периодите, за които се отнасят
предявените главни вземания, ответницата е била собственик на гореописания
имот, представляващ жилище, до който е доставяна топлинна енергия от ищцовото
дружество – топлопреносно предприятие. Тези обстоятелства обосновават според
ищеца качеството на ответницата на „клиент на топлинна енергия за битови
нужди”, респ. „битов клиент” съгласно относимите разпоредби на Закона за
енергетиката (ЗЕ), в съответствие с което тя била абонат с абонатен № 092105.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от същия закон продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия, одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публикувани в един
централен и един местен ежедневник и са влезли в сила в едномесечен срок след
публикуването им. Ответницата не упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ,
поради което Общите условия на ищцовото дружество от
За тези свои вземания
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
по което след изпращането му по подсъдност от РС – София било образувано ч. гр.
д. № 233/2020 г. на РС – Самоков. Съдът уважил
заявлението с издаване на заповед за изпълнение, срещу която длъжникът –
настоящ ответник подал възражение, поради което съдът указал на заявителя –
настоящ ищец, да предяви искове за установяване съществуването на вземанията по
заповедта и срокът за предявяване на исковете бил спазен. Тези обстоятелства
обосновават според ищеца правния му интерес от предявяване на исковете като
установителни.
В срока по чл. 131 от ГПК
от страна на ответницата е представен отговор на исковата молба, с който
исковете са оспорени изцяло и е заявено становище за тяхната неоснователност.
Ответницата не оспорва, че
се легитимира като собственик на посочения в исковата молба недвижим имот на
основание договор за продажба, сключен на 02.12.2009 г. с нотариален акт № 13,
т. ІІ, рег. № 6412, д. № 198/2009 г. на нотариус В. А., с
район на действие съдебния район на Софийския районен съд. Сочи обаче, че в
исковия период между нея и лицата С.У. и И.
У. е бил налице спор за собственост, като те
претендирали право на собственост върху имота на основание констативен
нотариален акт № 117/2013 г. и в този период фактически владяли имота като
живеели в него. Този спор бил окончателно разрешен в полза на ответницата с
решение № 65/13.07.2018 г. по гр. д. № 2424/2017 г. по описа на ВКС, ІІ г. о.,
въз основа на което тя била въведена във владение на имота на 27.11.2018 г. по
изпълнително дело № 20189230400163 по описа на ЧСИ Г. Н., с
район на действие съдебния район на СГС. Въз основа на тези твърдения
ответницата счита, че не следва да отговаря за заплащане на стойността на
топлинната енергия, доставена до имота в процесния период и за заплащане на
суми за дялово разпределение за същия период, тъй като в този период С. У.
и И. У.
са владяли имота и те, а не ответницата, са били действителните потребители на
топлинна енергия.
В писмено становище, постъпило в
съда преди насроченото открито съдебно заседание, юрк. А. К. – пълномощник на ищеца,
е заявила, че поддържа предявените искове.
Пред съда ответницата се
представлява от пълномощника си адв. П.
М., който заявява, че поддържа становището по
исковете, заявено с отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са допустими с
оглед установените от приложеното ч. гр. д. № 233/2020 г. на РС – Самоков
обстоятелства, че срещу издадената в заповедното производство заповед за
изпълнение е подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което
на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на заявителя - настоящ ищец е указана
възможността да предяви установителни искове за вземанията по заповедта за
изпълнение в едномесечен срок от съобщението и този срок е спазен.
Исковете са неоснователни.
Между страните не са спорни
следните факти и обстоятелства – че в процесния период до недвижимия имот,
представляващ апартамент, находящ се на адрес гр. С., ж. к. „С.”, бл. ., вх. ., ет. . ап. ., е доставяна топлинна
енергия от ищеца – топлопреносно предприятие; че сградата, в която се намира
имотът, е в режим на етажна собственост; че в същия период в този имот
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сградата е извършвано
по системата за дялово разпределение от ищеца въз основа на договор, сключен
между него и собствениците на самостоятелни обекти в сградата; че сумите за
топлинна енергия са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след
края на всеки отоплителен период са изготвяни изравнителни сметки на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение, които формират общия размер на
претенциите за главниците; че до подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а и до подаване на исковата молба по
настоящото дело претендираните суми за главници и лихви не са заплатени; че
ответницата се легитимира като собственик на гореописания топлоснабден недвижим
имот на основание договор за продажба, сключен на 02.12.2009 г. с нотариален
акт № 13, т. ІІ, рег. № 6412, д. № 198/2009 г. на нотариус Валентина Алексова,
с район на действие съдебния район на Софийския районен съд; че между
ответницата и трети лица е възникнал правен спор относно принадлежността на
правото на собственост върху имота, който е бил съдебно предявен с искова молба,
подадена до РС – София на 25.04.2012 г., който е окончателно решен с решение №
65/13.07.2018 г. по гр. д. № 2424/2017 г. на ВКС, ІІ г. о.; че ответницата е
въведена във владение на имота с протокол за въвод във владение, съставен на
27.11.2018 г. по изп. д. № 20189230400163 по описа на ЧСИ Георги Николов, с
район на действие съдебния район на Софийския градски съд. Изводът, че всички
тези факти и обстоятелства не са спорни между страните следва не само от
липсата на насрещното оспорване на твърдения за тях в исковата молба и в
отговора на исковата молба, а и от доказателствената активност на ищеца за
приемане на приложени към исковата молба писмени доказателства за определени
обстоятелства, твърдяни впоследствие от ответницата с отговора на исковата
молба.
Безспорните по делото факти
обосновават извод, че в целия исков период ответницата е била лишена против
волята й, във връзка с действителен и съдебно предявен от нея правен спор с
трети неучастващи по делото лица, от възможността да упражнява правомощията на владение
и ползване на топлоснабдения имот на горепосочения адрес в гр. София.
Именно от законоустановената
възможност носителят на правото на собственост или на ограниченото вещно право
на ползване върху недвижим имот в сграда – етажна собственост, да упражнява тези
материални гражданскоправни правомощия, като елементи от съответното вещно
право, произтича съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
качеството на техния титуляр като клиент на топлинна енергия (включително и
битов клиент) и задължението му да заплаща цена за топлинна енергия и суми за
дялово разпределение.
Затова, на първо място, докато е бил висящ
спорът за собственост върху топлоснабдения имот, в който (видно от
представените съдебни решения) третите неучастващи в настоящото производство
лица са противопоставили на ответницата самостоятелен титул (също представен от
ищеца констативен нотариален акт № 117, т. І, рег. № 1259, д. № 111/2013 г.,
съставен на 27.03.2017 г. от нотариус Й. Л., с район на действие СРС), който
ги е легитимирал за носители на това право, не може да се приеме за установено,
че до окончателното решаване от ВКС на този спор със сила на пресъдено нещо, именно
ответницата е била носител на задължението съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за
заплащане на сумите за топлинна енергия, доставена на имота, както и за
заплащане на сумите за дялово разпределение. Докато спорът е бил висящ, задължението
за заплащане на тези суми е било за лицата, фактически ползвали имота в този
период (в т. см. вж. представеното с исковата молба Решение от 08.04.2016 г. по
в. гр. д. № 1020/2015 г. по описа на Софийския окръжен съд, постановено по иск
по чл. 422, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София” ЕАД срещу ответницата, касаещ
същия имот, но за предходен исков период). Безспорно е от фактическа страна, че
по време на висящността на спора ответницата е била лишена от владението и
ползването на имота.
Наред с това, и след решаване на
спора с окончателно решение по същество № 65/13.07.2018 г. по гр. д. №
2424/2017 г. по описа на ВКС, ІІ г. о., съдебното решение не е доброволно
изпълнено, а ответницата е принудително въведена във владение на имота на
27.11.2018 г. по изп. д. № 20189230400163 по описа на ЧСИ Георги Николов, с
район на действие съдебния район на СГС. Следователно, не само за периода от
25.04.2012 г. (датата на предявяване на ревандикационния иск от ответницата пред
РС – София) до 13.07.2018 г. (датата на постановяване на горепосоченото решение
на ВКС за окончателно решаване на този спор), а и след окончателното решаване
на спора до въвода на ответницата във владение на имота на 27.11.2018 г., същата
е била лишена от владението и ползването на имота против волята й. Затова не може
да се приеме, че от постановяване на окончателното решение на ВКС по спора до
въвода на ответницата във владение на имота формалното й качество на вече
съдебно признат собственик на този имот е било достатъчно, за да обоснове
възникване в нейната правна сфера на задълженията за доставена до имота
топлинна енергия в този период и за суми за дялово разпределение. И в този
период, чийто краен момент съвпада с края на исковия период, ответницата не е
могла фактически да ползва имота по причини, които изцяло стоят вън от
поведението й, поради което съдът не приема за установени предпоставките,
заявени от ищеца като основание на предявените искове за главници.
Ето защо исковете за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответницата за главници,
представляващи неплатена цена на топлинна енергия, доставена в топлоснабдения
имот в процесния период и неплатени суми за дялово разпределение за същия
период, са изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Независимо че исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД са за период, част от който следва отстраняването на пречките пред
ответницата да ползва имота, те също следва да бъдат отхвърлени, тъй като са
акцесорни – не може да се приеме, че за ответницата е възникнало задължение да
заплаща лихви за забава върху недължими от нея главни задължения.
По разноските:
С оглед изхода на делото и
искането на ответницата, ищецът следва да бъде осъден да й заплати сумата 800
лв. за разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение съгласно
представения договор за правна защита и съдействие. Евентуалното възражение на
ищеца за прекомерност на сторените от ответницата разноски за адвокатско
възнаграждение е неоснователно. С оглед материалния интерес по делото, формиран
като сбор от цената на обективно съединените искове, минималното адвокатско
възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер 638,07 лв. Не
следва обаче възможността по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на разноски за
адвокатско възнаграждение да се абсолютизира и автоматизира, тъй като
минималните адвокатски възнаграждения съгласно наредбата биха се превърнали в
твърди и така на практика страната, която се е доверила на доброволно избран от
нея адвокат, всякога би останала неовъзмездена за разноските за възнаграждението
му над нормативния минимум. Затова разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК въвежда
като критерии фактическата и правната сложност на делото при преценката дали
адвокатското възнаграждение да бъде намалено поради прекомерност. В случая фактическа,
а и правна сложност на делото не липсват предвид обема от представени
доказателства и значимостта на правния въпрос, чието разрешаване е обусловило
изхода на делото. Нещо повече, ищецът сам е представил към исковата молба редица
относими доказателства за наличието на правен спор между ответницата и трети
лица относно собствеността върху имота, т. е. могъл е при повече старание и с
помощта на наличните общодостъпни електронни системи на съдилищата да се
уведоми и за крайния изход на този правен спор, вместо да предявява неоснователни
искове и да ангажира по този начин ответницата с разноски за правна защита и
съдействие. Такова процесуално поведение не бива да бъде стимулирано с
безпринципно прилагане на чл. 78, ал. 5 от ГПК чрез едва ли не задължително
намаляване на разноските на ответницата за адвокатско възнаграждение до
минималния им размер съгласно Наредба № № 1/2004 г. Нещо повече, конкретното
уговорено между адвоката и ответницата и платено от нея адвокатско възнаграждение
превишава минималното съгласно наредбата с 25 %, поради което то в случая
категорично не е прекомерно.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. С.,
ул. „Я.” № .., срещу М.И.Б., ЕГН **********,***, ж. к. „С.”, бл.., вх., ет., ап. и настоящ адрес ***,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на задължения на М.И.Б. *** ЕАД за следните суми: за сумата 5285,69 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода от м. май
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. С.,
ул. „Я.” № .., да заплати на М.И.Б.,
ЕГН **********,***, ж. к. „С.”, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . и настоящ адрес ***, сумата 800 лв. (осемстотин лева) за
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: