РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Карлово, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215320200591 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 4543700 на ОДМВР- Пловдив, на
основание чл.189 ал.4 във вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, на С.Б. С.-К., ЕГН
**********, законен представител на „С.В.“ ЕООД, ЕИК ***** е наложена
глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
Недоволно от електронния фиш е останало наказаното лице и чрез
упълномощен процесуален представител е депозирало жалба срещу него пред
съда в законоустановения 14-дневен срок. Моли да бъде отменен електронния
фиш като неправилен и незаконосъобразен, излага съображения.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата, излага становище за незаконосъобразност на атакувания електронен
фиш и пледира за отмяната му. Претендира разноски.
Ответната по жалбата страна ОДМВР- Пловдив взема становище чрез
упълномощен процесуален представител за неоснователност на жалбата и
потвърждаване на атакувания електронен фиш. Претендират се разноски.
1
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, доколкото
електронният фиш е издаден срещу жалбоподателя в качеството на законен
представител на собственика юридическо лице, на когото е регистрирано
МПС. Жалбата е подадена в законоустановения в чл.189 ал.8 от ЗДвП 14-
дневен срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства намери за
установена следната фактическа обстановка:
На 25.02.2021 г., автопатрул на РУ на МВР- Карлово осъществявал
служебните си задължения по контрол на безопасносттта на движението.
Намирали се на път II-64 при км. ***+****., в гр. Б., в полицейски автомобил,
оборудван с мобилно автоматизирано техническо средство № TFR1-М612.
Техническото средство било настроено съобразно максималната разрешена за
участъка за движение скорост от 50 км/ч. в населено място. Извършвало
контрол на МПС, които се движили по пътя от север на юг. В 08,03 ч. било
констатирано движение на приближаващ се влекач „*****“ с рег. № **** със
скорост, отчетена от техническото средство от 87 км/ч, която след
приспадане на толеранса от минус 3 км/ч в полза на водача била посочена
като 84 км/ч.
Мобилната система за видеоконтрол TFR1- М612, която заснела
нарушението и която е била монтирана в служебния патрулен автомобил с
рег. № ****, е преминала последваща проверка през месец юни 2020 г., за
което бил издаден Протокол от проверка № 4-33-20/08.06.2020 г., при която
било установено съответствие с одобрения тип. Със Заповед № А-
616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ бр. 82 от
05.10.2018 г. и оповестена на електронната страница на ДАМТН в т.31 от
заповедта е определена периодичността на последващите проверки на
скоростомерите- една година За мобилната система за видеоконтрол на
20.02.2010 г. било издадено Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 със срок за валидност до 24.02.2020 г., което към
дата на проверката се явява одобрен тип, предвид разпоредбата на чл.30 ал.5
от Закона за измерванията, според който когато срокът на валидност на
2
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, като процесното, имайки предвид
резултатите от последващата проверка, се считат от одобрен тип.
От служителя на РУ на МВР- Карлово Г. бил съставен протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система по чл.10 ал.1
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в който било отразено, че на дата
25.02.2021 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 612 е заснела
статични изображения с номера от 23522 до 23528, с начален час на работа
07,20 ч. и краен час на работа 09,30 ч. и с място на контрол път II-64 при км.
***+****. в гр. Б. и посока на движение на контролираните автомобили-
приближаващи автомобили, където е действало ограничение на скоростта от
50 км/ч за населено място.
Последвало издаване на процесния електронен фиш за нарушение на
чл.21 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, извършено с влекач „*****“ с рег. № ****, с
което на основание чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП на законния представител на
„С.В.“ ЕООД, на което дружество било регистрирано превозното средство
към датата на нарушението, била наложена глоба в размер на 400 лв.
Жалбоподателят не е посочил различно от него лице, което да е било водач на
превозното средство по време на нарушението.
При така изложената фактическа обстановка съдът счита, че е налице
осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл.21 ал.1
вр. ал.1 от ЗДвП от страна на водача на влекач „*****“ с рег. № ****, тъй
като същият се е движил със скорост от 84 км/ч при разрешена в конкретното
място скорост от 50 км/ч.
Касае се за ангажиране на административно- наказателна отговорност
на правен субект, който е посочен по изричната разпоредба на чл.188 ал.2 от
ЗДвП, а именно законният представител на юридическото лице, собственик
на превозното средство, който се наказва за нарушението, което е извършено
с МПС, освен ако не посочи лицето, на което да е предоставил управлението
на същото.
Административно- наказващият орган няма задължение, а
жалбоподателят има право, предвидено в нормата на чл.189 ал.5 от ЗДвП, ако
не е съгласен с данните от фиша, в законоустановения срок от получаването
му да представи в ОДМВР- Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ писмена
3
декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В процесния случай
това право не е било упражнено от жалбоподателя, нито се възразява в
посочения смисъл.
Правилно е определен и размера на глобата 400 лв. съобразно
конкретното превишение на скоростта.
Обжалваният електронен фиш отговаря на изискванията на чл.189 ал.4
от ЗДвП, като в него са посочени териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размерът на глобата, срокът, сметката и начини за доброволното й заплащане.
Нарушението е заснето с мобилно автоматизирано техническо средство, за
което е доказано, че отговаря на установените технически изисквания и е
преминало съответната проверка. По отношение на това обстоятелство, като
част от административната преписка са представени протокола от
извършената проверка, както и протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система TFR-1M -612 от 25.02.2021 г. От последния
се установява мястото за контрол, посоката на движение на контролираните
МПС, ограничението на скоростта, автомобилът, на който е поставено
мобилното АТСС, режима на измерване, начало и край на работа и броят на
установените нарушения и свалените статични изображения. В приложения
към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на
движение на лекия автомобил 87 км/ч. В протокол от проверка изрично е
отбелязано, че при техническото средство грешката при измерване на
скоростта е + - 3 км/ч до 100 км/ч и + - 3 % над 100 км/ч. С оглед на това в
полза на нарушителя от измерената скорост от 87 км/ч, са били приспаднати 3
км/ч толеранс, поради което наказуемата скорост е 84 км/ч, която скорост е
указаната в електронния фиш.
По изложените съображения, при безспорната установеност на
извършеното нарушение, настоящият съдебен състав намира, че обжалвания
електронен фиш следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна, защитавана от
4
юрисконсулт чрез приложено становище по съществото на делото, за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.143 ал.4 от
АПК и чл.63д ал.4 от ЗАНН във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер на 80 лв., предвид че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4543700 на ОДМВР-
Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, на
С.Б. С.-К., ЕГН **********, законен представител на „С.В.“ ЕООД, ЕИК
***** е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21 ал.2 вр. с
ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С.Б. С.-К., ЕГН ********** от с. М., С. обл., ул. „Кр.“ № * да
заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-
Пловдив сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5