Р Е
Ш Е Н
И Е №94
Гр.
София, 22.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско
отделение, ІV-ти състав, в публично съдебно заседание на девети юли две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 298 описа за 2019 година на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
„К.Д.К.Г.“ ЕООД е предявило срещу „П.А.“
ЕООД иск за прекратяване на „П.А.“ ЕООД поради насочено изпълнение върху всички
дялове в дружеството с едноличен собственик на капитала към датата на налагане
на запор върху дружествените дялове и на подаване на настоящата искова молба К. Б. М.. В исковата молба се твърди, че в полза на
ищеца бил издаден изпълнителен лист срещу К. Б. М.по ч. гр. д. № 650/2018 г. по описа на РС –
Ихтиман за сумата от 3759.90 лв. Въз основа на изпълнителния лист било
образувано изп. д. № 520/2019 г. по описа на ЧСИ М.С. с
район на действие съдебния район на СОС, по което изпълнението било насочено срещу всички
дялове в ответното дружество, едноличен собственик на капитала на което бил К. Б. М.. Бил наложен запор на дружествените
дялове, който бил вписан в ТР по партидата на ответника на 25.10.2019 г.
Плащане на задължението по изпълнителното дело не било налице, поради което ЧСИ
овластил ищеца да предяви иск по чл. 517, ал. 4 ГПК и съответно с оглед
изложеното се предявява настоящият иск.
Искът е с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК.
Ответникът оспорва иска. В отговора на исковата
молба излага доводи за неоснователност на иска поради това, че след подаване на
исковата молба били извършени плащания към ищеца, с които вземането му следвало
да се счита за удовлетворено, но не конкретизира по никакъв начин твърдението
си за плащане. В допълнителния отговор на исковата молба излага и твърдение за
насрочено за 09.06.2020 г. предявяване на разпределение на постъпили по
изпълнително дело № 68/2019 г. по описа на ДСИ при РС - Ихтиман суми, което щяло
да удовлетвори взискателя, съответно иска прекратяване на производството по
делото.
Съдът, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна
страна:
От представената от ищеца справка от
търговския регистър по партидата на ответника, както и от извършена от съда
служебна такава се установява, че дружеството е с капитал 50 лева, едноличен
собственик на капитала /към датата на налагане на запор върху дружествените
дялове и на подаване на настоящата искова молба/ е К. Б. М. /съгласно договор за прехвърляне на
дружествени дялове от 14.03.2019 г., представен и по делото/, към момента на
подаване на исковата молба по партидата
на дружеството е вписан запор върху дружествен дял в полза на ищеца върху
всички притежавани от К. Б. М.
дружествени дялове на обща стойност 50 лв. от капитала на „П.А.“ ЕООД. Вземането на ищеца към
едноличния собственик на капитала на дружеството произтича от изпълнителен
лист, издаден по ч. гр. д. № 650/2018 г. по описа на РС – Ихтиман /представен
по делото/, с който К. Б. М. е
осъден да плати на „К.Д.К.Г.“ ЕООД
общата сума от 3759.90 лв. /подробно индивидуализирана по отделни пера в
изпълнителния лист/.
Съобразно гореизложеното, от което се
установява, че ищецът е насочил изпълнението срещу всички дялове на К. Б.М. в „П.А.“ ЕООД и че запорът върху
дружествените дялове, наложен от ЧСИ, е вписан в търговския регистър от Агенцията
по вписванията, на основание чл. 517, ал. 4 ГПК не е необходимо спазването на
изискванията на чл. 96, ал. 1 ТЗ и връчването от ЧСИ на изявлението на
взискателя по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК за прекратяване на дружеството и
изтичане на тримесечен срок от това действие за овластяване на взискателя да
предяви иска за прекратяване на дружеството пред СОС.
С постановление от 28.11.2019 г. на
ЧСИ М. С. ищецът е овластен да предяви иск за
прекратяване на „П.А.“ ЕООД.
В първото /и единствено/ о. с. з. по
делото ищецът е представил доказателства за погасяване на задължението преди о.
с. з. – удостоверение от 08.07.2020 г. на ЧСИ М. С., от което се установява, че към датата на
издаването му цялото задължение по изпълнителното дело е погасено чрез плащане
от длъжника на 07.07.2020 г. Същото удостоверение е представено и от ответника.
Съобразно доказателствата ищецът е
поискал постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен, но е поискал
присъждане на разноски поради това, че ответникът с поведението си е станал
причина за завеждане на делото. Ответникът е поискал прекратяване на
призводството по делото и отмяна на допуснатото по същото обезпечение.
Съдът намира, че не са налице
основания за прекратяване на производството по делото. По общо правило при
установяване по делото, че след подаване на исковата молба вземането, за защита
на което е предявен искът, е удовлетворено, съдът следва да се произнесе по
същество като постанови отхвърлително решение /съобразявайки, че след
предявяване на иска са настъпили нови факти, които са от значение за спорното
право – чл. 235, ал. 3 ГПК/, а не да прекрати производството по делото. В
конкретния случай е налице и изричен текст - чл. 517, ал. 4 ГПК, съгласно който
съдът отхвърля иска, когато се установи, че вземането на взискателя е
удовлетворено преди приключване на първото заседание по делото.
По искането на ответника за отмяна
на допуснатото по делото обезпечение съдът следва да се произнесе след влизане
в сила на настоящото решение /същото не изхожда от ищеца, а само в този случай
съдът би могъл да се произнесе по такова искане преди влизане в сила на
решението, тъй като ищецът е този, в чийто интерес е допуснато обезпечението,
съответно само той може по всяко време на производството да се откаже от
получената чрез обезпечението защита, искайки отмяната му, при което съдът
следва да го отмени и без спазване на процедурата по чл. 402 ГПК/.
С оглед изхода на делото съдът
намира следното по исканията на страните за разноски: Искането на ищеца за
присъждане на разноски е основателно, но частично. Независимо от изхода на
делото на ищеца се дължат разноски, тъй като ответникът с поведението си е
станал причина за завеждане на делото /чл. 78, ал. 2 ГПК - по аргумент от
противното основание/. Следва обаче да му се присъдят само част от
претендираните разноски.Следва на първо място да се присъдят на ищеца разноските за настоящото исково производство
– адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., държавна такса в размер на 80
лв. и такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лв. /относно
тези разноски са представени надлежни доказателства по делото/. Следва също
така да му се присъдят и разноските за обезпечителното производство /като се
има предвид следното:обезпечителното производство, дори когато касае искане за
обезпечение на предявен иск, направено едновременно с депозирането на исковата
молба, е самостоятелно производство, а самото обезпечително производство минава
през два етапа – допускане на обезпечението и налагане на обезпечитената мярка;
налице е задължителна съдебна практика, на която се позовава и ищецът, че
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно
неговия изход/ – адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за изготвяне и
внасяне на молба за допускане на обезпечение, адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лв. за изготвяне и внасяне на молба за образуване на изпълнително
дело въз основа на издадената по настоящото дело обезпечителна заповед, платени
такси по образуваното въз основа на издадената по настоящото дело обезпечителна
заповед изпълнително дело, а именно изп. д. № 1/2020 г. по описа на ЧСИ М.. С. в
размер на 95.40 лв. /за тези разноски също са представени надлежни
доказателства/. Не следва обаче да се присъждат с настоящото решение
разноските, направени по изп. д. № 68/2019 г. по описа на ДСИ при РС – Ихтиман
/адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ и съдействие за
присъединяване по това изпълнително дело в размер на 246.60 лв. и такса за
присъединяване на ищеца като взискател по същото в размер на 50 лв./, тъй като това
изпълнително производство /макар да липсват данни по настоящото дело какъв е
предметът му/ не е част от обезпечителното производство /обстоятелството, че
ищецът е бил присъединен като взискател в това производство в качеството му на
обезпечен кредитор, придобито именно на основание
издадената по настоящото дело обезпечителна заповед, не налага обратен извод/,
съответно тези разноски следва да бъдат търсени и присъдени в самото
изпълнително производство. Съдът не
обсъжда размера на платените от ищеца адвокатски възнаграждения, които следва
да бъдат присъдени с настоящото решение, тъй като ответникът е възразил, но не
относно прекомерност на същите, а с твърдение, ча такива не се дължат в
настоящото производство, а в тази насока са изложени от съда съображения.
На ответника също следва да се
присъдят разноски с оглед изхода на делото. Той претендира само разноски за
адвокатско възнаграждение, по делото са налице доказателства за такива разноски
в размер на 500 лв., съответно същите следва да му се присъдят.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „К.Д.К.Г.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Д. К., срещу
„П.А.“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя К. М., иск с
правно осномвание чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на „П.А.“ ЕООД поради
насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството с едноличен собственик на
капитала К.Б..
ОСЪЖДА „П.А.“
ЕООД с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя К. М., да
плати на „К.Д.К.Г.“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д. К., следните
суми: сумата от 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща направени разноски
за адвокатско възнаграждение за оказана правна защита в настоящото исково
производство; сумата от 80 лв.
/осемдесет лева/, представляваща направени в настоящото исково производство
разноски за държавна такса; сумата от 5 лв. /пет лева/, представляваща
направени в настоящото исково производство разноски за такса за издаване на
съдебно удостоверение; сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за изготвяне и внасяне на молба за допускане на обезпечение на
предявения по настоящото дело иск;сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за изготвяне и внасяне на молба за
образуване на изпълнително дело въз основа на издадената по настоящото дело
обезпечителна заповед, а именно изп. д. № 1/2020 г. по описа на ЧСИ М. С.;
сумата от 95.40 лв. /деветдесет и пет лева и четиридесет стотинки/,
представляваща направени по изп. д. № 1/2020 г. по описа на ЧСИ М. С.
разноски
за такси в същото.
ОСЪЖДА „К.Д.К.Г.“
ЕООД с ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д. К., да
плати на „П.А.“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя К. М.,
сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от днес.
СЪДИЯ: