№ 1150
гр. Перник, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720103622 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Г. Б. срещу „Топлофикация
Перник“ АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист на
03.09.2014 г. въз основа на влязло в сила решение, постановено в рамките на гр.д. №
304/2013 г. по описа на Районен съд Перник за задължения, произтичащи от доставена
и незаплатена топлинна енергия. Ищецът твърди, че начислено задължение,
произтичащо от доставена и незаплатена топлинна енергия е в размер на 1147,82 лева -
главница в периода от 23.11.2009 г. до 30.04.2011 г, ведно със законна лихва от
******** г. до окончателно изплащане на задължението, сума в размер на 243,48 лева
– законна лихва за забава в периода от 23.11.2009 г. до 16.10.2012 г. и сума в общ
размер на 98,73 лева – разноски.
Твърди се, че въз основа на посочения изпълнителен лист било образувано и.д.
№ 346/2014 г. по описа на ЧСИ Е. Д. по което не били извършвани действия, водещи
до прекъсване на давността. Сочи, че извършил частично плащане в размер на 98,00
лева на 01.10.2014 г.
Това изпълнително дело било перемирано, а въз основа на издадения в полза на
ищеца изпълнителен лист било образувано на 05.02.2021 г. изпълнително дело №
537/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. в рамките на което от банковата му сметка била
събрана сума в размер на 117,96 лева. Счита, че тук посоченото изпълнително дело е
образувано след погасяване на процесното вземане по давност, а сумата е
незаконосъобразно събрана.
Депозирал е заявление до ответника за отписване на вземенето като погасено по
давност, но получил отговор, че давността не се прилага служебно е следва да е
постановен съдебен акт.
Впоследствие изпълнително дело № 537/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. било
прекратено на 19.09.2022 г. по молба на ответника, до когото било адресирано второ
писмо за отписване на вземанията. В отговор, ответникът му изпратил писмо от
14.03.2023 г., с което е посочил, че вземанията, предмет на изпълнително дело №
1
537/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. са отписани от счетоводната система на ответника,
но не било посочено, че сумите са отписани като погасени по давност, поради което
приема, че възражението му не е прието от ответника.
С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че в полза на
ответника не съществува право на принудително изпълнение поради погасяването по
давност за сума в размер на 1147,82 лева - главница в периода от 23.11.2009 г. до
30.04.2011 г, ведно със законна лихва от ******** г. до окончателно изплащане на
задължението, сума в размер на 243,48 лева – законна лихва за забава в периода от
23.11.2009 г. до 16.10.2012 г. и сума в общ размер на 98,73 лева – разноски, за която
сума е издаден изпълнителен лист на 03.09.2014 г. въз основа на влязло в сила
решение, постановено в рамките на гр.д. № 304/2013 г. по описа на Районен съд
Перник.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за
недопустими поради липса на правен интерес, тъй като извънсъдебно подадената
молба от ищеца е уважена и вземането е отписано и процесната сума не се претендира
от ищеца.
С оглед на изложеното моли съда да прекрати производството.
В срока за отговор е подаден и втори такъв, с който признава предявения иск.
Прави възражение за прекомерност на заявените от ищеца разноски.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява. Сочи, че и.д. № 537/2021 г. по писа
на ЧСИ С.Б. е прекратено по молба на ответника взискател след депозирано искане от
негова страна, но в отговор е получил становище на ответника, че изпълнителното
дело е отписано от счетоводното система на дружеството, но не е получил изрично
изявление и че сумите са отбелязани като погасени по давност в счетоводството му.
Във връзка с дадени указния на съда, пояснява исковата молба, сочейки че
сумата от 117,96 лева, събрана от съдебния изпълнител в рамките на принудителното
изпълнение представлява част от дължимата се лихва върху главницата за периода от
******** г. до окончателно изплащане на задължението и не е предмет на настоящото
производство.
Ответникът не се представлява. Депозира писмено становище, с което поддържа
признанието на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на
длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното
изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл.
439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на
ответника въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено
нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя
или на отговорността на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца в полза на ответника
свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен
2
установителен иск (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021
г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен
лист.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
По делото не се спори относно фактите, а и ищецът изрично е признал, че е
носител на процесното задължение.
По делото не се спори и по правото – вземането е погасено по давност, но
доколкото изрично не е поискано от ищеца съдът да се произнася с решение при
признание на иска, то е необходимо да бъдат изложени кратки мотиви.
Единственият спор е относно разноските, които имат самостоятелен характер и
стоят извън предмета на делото.
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая оспорено
вземане е установено със съдебно решение, като същото се погасява с общ петгодишен
срок съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от
значение на коя дата е влязло в сила съдебното решение, както и кога е било поискано
или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са
изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на
принудително изпълнение е погасено по давност.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на
изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически
факт. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
От приетите по делото доказателства се установи, че в полза на ответника срещу
ищеца е издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение по гр.д. №
304/2013 г. по описа на Районен съд Перник. Същото е връчено на ищеца на 03.02.2014
г., поради което на 18.02.2014 г. е влязло в сила по отношение на ищеца и е
започнала да тече погасителната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Следващото прекъсване се установява с образуване на и.д. № 346/2014 г. по
описа на ЧСИ Е. Д. на 18.09.2014 г., тъй като в молбата за образуване е инкорпорирано
искане за прилагане на действия по изпълнение. В рамките на това производство други
действия, водещи до прекъсване на погасителната давност не са искани и/или
предприемани. Ето защо погасителната давност по оспореното вземане е изтекла на
26.06.2020 г. съобразно приетото в ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС и в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Изпълнително дело № 537/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. е образувано на
05.02.2021 г. – след изтичане на законоустановения давностен срок.
При тези обективни данни и правните съображения за прекъсване на давността,
3
предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът принципно има право на разноски.
Както бе посочено, именно въпросът за разноските се превръща в предмет на
настоящото производство.
Съдът намира, че в настоящия случай следва да приложи разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По правилото на
тази разпоредба на ищеца не следва да се присъждат разноски. По делото се установи,
че за оспорените с исковата молба суми е бил издаден изпълнителен лист и е било
образувано и.д. № 537/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. на 05.02.2021 г. (след погасяване
на вземането по давност), но същото е прекратено на 19.09.2022 г. по молба на
ответника, депозирана на 15.08.2022 г. – почти една година преди образуване на
настоящото производство – 31.07.2023 г.
Ето защо съдът приема, че са налице двете кумулативни предпоставки за
прилагането на тук посочената норма, поради което на ищеца не следва да се
присъждат разноски.
В този смисъл са Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3063/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4586/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2828/2018 г., III г. о., ГК, позовавайки се на Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч.
гр. д. № 510/2018 г., ВКС, IV г. о., в което се приема, че ответникът не дължи разноски,
ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска, както и че различните
правила и начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора нямат значение в
отношенията между страните, те могат да имат значение само като доказателства за
негово поведение в отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът е
отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по
избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно
изпълнение по правилото на чл. 118 ЗЗД.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски в размер на 200,00
лева за юрисконсултско възнаграждение. Отново по правилото на чл. 78, ал. 2 и ал. 8
ГПК в него полза следва да се присъдят 100,00 лева.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не съществува
изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу Г. Г. Б. , ЕГН
********** за сумите в размер на 1147,82 лева - главница в периода от 23.11.2009 г. до
30.04.2011 г, ведно със законна лихва от ******** г. до окончателно изплащане на
задължението, сума в размер на 243,48 лева – законна лихва за забава в периода от
23.11.2009 г. до 16.10.2012 г. и сума в общ размер на 98,73 лева – разноски, за които е
издаден изпълнителен лист на 03.09.2014 г. в рамките на гр.д. № 304/2013 г. по описа
на Районен съд Перник поради изтичане на законоустановения давностен срок.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК Г. Г. Б. да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД сума в размер на 100,00 лева разноски в
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5