РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Смолян, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело №
20225440200305 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. В. К., с ЕГН: **********, с адрес: с. *, ул.
„*“ № * против Наказателно постановление № 608482- */27.10.2021г. на * –
гр. *, с което на жалбоподателката, за нарушение на разпоредбата на чл. 180,
ал. 2, във вр. с чл. 102, ал. 3, т. 1 и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление. Моли се за отмяна на атакувания
акт, поради противоречието му с материалния закон и постановяването му
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателката – Т. К.,
редовно призована, се явява лично и се представлява от адв. * *, която
поддържа жалбата и моли атакуваното НП да бъде отменено по изложените в
жалбата съображения. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – * – гр. *, редовно призован, представлява се от
юрисконсулт *, която поддържа становище за неоснователност на жалбата и
моли атакуваното НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждание.
* – гр. Смолян – редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание и не ангажира становище.
Районен съд – гр. Смолян, след като се запозна със събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателката Т. К. стопанисвала място за настаняване – къща за
гости „*“, находяща се в с. *, ул. „*“ № *. За осъществяване на своята
дейност, жалбоподателката използвала услугите на интернет платформата
„*.*”.
На 15.02.2021г. жалбоподателката Т. К. подала заявление за регистрация
по ЗДДС, заведено с вх. № 0000-0083154. На 17.02.2021г. лицето било
регистрирано по ДДС, на основание чл. 97а от ЗДДС.
Със Заповед за възлагане на ревизия с № 16002121001104-020-
001/24.02.2021г. срещу жалбоподателката било образувано ревизионно
производство. В хода на същото било установено, че жалбоподателката Т. К.
осъществява дейност по стопанисване и отдаване под наем на място за
настаняване чрез платформата „*. *”. От приложения по делото ревизионен
доклад с № Р-16002121001104-020-001/15.06.2021г. се установява, че
жалбоподателката К. е получател на услуги/онлайн резервации, чрез
платформата “*.*”/B.V-лице, регистрирано за целите на ДДС в държава
членка на ЕС – *, с VIN *.
Установено е, че за периода, обхванат от ревизионното производство,
от страна на жалбоподателката са получени четири броя фактури както
следва: Фактура № **********/03.09.2020г. за сумата от 38, 47 лева /с падеж
16.09.20202г/; Фактура № **********/03.10.2020г. за сумата от 97, 64 лева/ с
падеж 16.10.2020г./; Фактура № **********/03.11.2020г. за сумата от 16, 30
лева /с падеж 16.11.2020г. и Фактура № **********/03.01.2021г. за сумата от
8, 96 лева /с падеж 16.01.2021г. Получените фактури били за извършени
продажби на резервации, за което е опред* и комисионна, съгласно сключено
споразумение между Т. К. и интернет платформата „*.*”от 29.07.2020г. на
месечна база. Процесната фактура № **********/03.10.2020г. била с
начислена дължима комисионна към “*.*”в размер на 97, 64 лева и ДДС в
размер на 19, 53 лева. При това положение, за жалбоподателката Т. К.
действително са бил* * – гр. *, офис – гр. * заявление за регистрация по
ЗДДС, но настоящият съдебен състав приема, че това е следвало да стане най-
късно до 27.08.2020г. / включително/, на основание чл.97а, ал.4 от ЗДДС, т.е 7
дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем /7 дни преди
датата на получаване на първата Фактура № ********** от 03.09.2020г /,
както впрочем е отразено и в ревизионния доклад.
Жалбоподателката К. била регистрирана по ЗДДС, считано от
17.02.2021г. с Акт за регистрация по ЗДДС № 210422100601499/17.02.2021г.
Междувременно, още реди започване на ревизионното производство, с
протокол № **********/18.02.2021г., дължимият ДДС върху процесната
фактура № **********/03.10.2020г. бил начислен и включен в дневника за
продажби на жалбоподателката за месец февруари 2021г. Дължимият ДДС в
размер на 19, 53 лева бил внесен в приход на държавния бюджет на
01.03.2021г.
На 07.05.2021г. срещу жалбоподателката Т. К. били съставени 4 броя
2
АУАН както следва: АУАН F610844/07.05.2021г., АУАН
F610851/07.05.2021г., АУАН F610855/07.05.2021г. и АУАН
F610858/07.05.2021г. за нарушения на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 180,
ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 86, ал.
1 и ал. 2 от ЗДДС. За три от нарушенията, АНО приел маловажност на случая
с мотиви, че нарушението е за първи път и че данъкът е начислен, макар и със
закъснение и на основание чл. * от ЗАНН е предупредил жалбоподателката,
че при последващо извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще й бъде
наложено административно наказание.
За нарушението на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 180, ал. 1 от
ЗДДС във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 86, ал. 1 и ал. 2
от ЗДДС, касаещо процесния период от 01.09.2020г. до 30.09.2020г., АНО е
издал обжалваното в настоящото производство наказателно постановление №
608482- Р610851/27.10.2021г.
Така възприетата от съда фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства –
показанията на свидетелите Р. П. и Б. П., които съдът кредитира като
обективни, логични и последователни, както и приложените към делото
писмени доказателства - НП № 608482-F-610851/27.10.2021 г.; Приложение
към наказателно постановление от *.02.2022 г.; Възражение от Т. К.; АУАН
№ F610851/07.05.2021 г.; Покана за връчване на НП и Предупреждение с изх.
№ 22589/29.11.2021 г. на *- *, офис *; Удостоверение за извършено връчване
по електронен път на 01.12.2021 г.; Уведомление за приемане на данни от
справка- декларация за дневника за покупки и дневника за продажби за
данъчен период февруари 2021 г.; дневник за продажбите за февруари 2021
г.; фактура от 03.10.2020 г.; Протокол издаден на 18.02.2021 г.; Покана за
съставяне и връчване на АУАН от 27.04.2021 г.; Удостоверение за извършено
връчване по електронен път от 01.05.2021 г.; Справка за задължения актуални
към 17.05.2021 г.; Искане за представяне на документи и писмени обяснения
от задължено лице от 25.02.2021 г.; Удостоверение за извършено връчване по
електронен път в * на 01.03.2021 г.; Акт за регистрация по ЗДДС от
17.02.2021 г.; Ревизионен акт от 14.07.2021 г.; Мотиви за издаване към
ревизионен акт; Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.; както и Ревизионен
доклад от 15.06.2021 г., ведно с предложение за установяване; Платежно
нареждане от 08.10.2020 г.; Предупреждение от 27.10.2021 г.- 3 бр.;
Споразумение с *.*, писмо с вх.№ 67*/12.12.2022 г. ведно с приложенията към
него: НП от 27.10.2021 г. и приложение към него, както и материалите по
НАХД №191/2021 г. по описа на РС- Смолян; справка за издадени актове на
АНО от 325.10.2021 г. до 03.11.2021 г., изготвена от *.
Изброените доказателства са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и в пълнота разкриват възприетата от въззивната инстанция
фактическа обстановка. Ето защо, съдът изгради фактическите си изводи въз
основа на същите.
Правни изводи:
3
Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице,
което притежава активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество,
жалбата е основателна поради следното:
Районен съд – гр. Смолян осъществи цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира,
че административно наказателното производство е започнало със съставянето
на АУАН, надлежно предявен и връчен на санкционираното лице. В АУАН и
в НП са отразени датата и мястото на извършване на нарушението. НП е
съставено от компетентен орган. В АУАН и НП нарушението е описано точно
и ясно, като са изложени всички обстоятелства - елементите от фактическия
състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация. От събраните
по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че
жалбоподателката Т. К. е подала заявление за регистрация по ЗДДС на
основание чл. 97 а от ЗДДС на 15.02.2021 г. Не е спорно също, че
извършената от контролните органи проверка във връзка с това заявление, е
установила, че за периода 01.09.2020г. – 30.09.2020г. жалбоподателката е
получила доставка на услуги с място на изпълнение на територията на
страната на обща стойност 97, 64 лв. от интернет платформата „*. *“, за което
била получена фактура № **********/03.10.2020г ., при което за данъчен
период от 01.10.2020г. до 31.10.2020г., въпреки че не е била регистрирана, но
е била длъжна, е следвало да начисли ДДС в размер на 19, 53 лв. по
процесната фактура, като справката – декларация и дневника за продажби по
ЗДДС е следвало да подаде в компетентната * в срок до 14-то число на
месеца, следващ съответния данъчен период, а имено до 14.11.2020г.
включително.
С оглед на посоченото правилно АНО е приел, че за данъчен период от
01.10.2020г. до 31.10.2020г. жалбоподателката К. е извършила вмененото й
нарушение, отделно и самостоятелно от останалите от същия вид, извършени
в следващите едномесечни данъчни периоди. Неправилно обаче според съда,
АНО е ангажирал обективната отговорност на жалбоподателката, като я е
санкционирал с обжалваното в настоящото производство НП, по причина, че
случаят, подобно на останалите, касаещи следващите данъчни периоди,
следва също да се квалифицира като маловажен, тъй като и за него са налице
посочените от АНО мотиви, а именно нарушението е за първи път и данъкът
е начислен, макар и със закъснение.
Съдът отчита и ниския размер на неначисления данък – 19, 53 лв. При
наличието на тези множество смекчаващи отговорността обстоятелства и
нито едно отегчаващо, настоящият съдебен състав намира, че
административното нарушение, като неизпълнение на законово задължение
по ЗДДС, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. Следва да се посочи, че административното нарушение, за
което е ангажирана отговорността на жалбоподателката Т. К. не е извършено
4
умишлено, като се касае се за оборот, който е в минимален размер.
Задълженото лице е признало за извършеното административно нарушение,
като дължимият ДДС е внесен в пълен размер и не е налице ощетяване на
държавния бюджет. При това положение, съдът намира, че наложеното
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева, макар и в
минимален размер, се явява несъразмерно тежко, с оглед незначителността на
вредните последици от нарушението. При тези изводи, налице са всички
законови предпоставки за маловажност на случая, съгласно дефиницията,
дадена от законодателят в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.
По изложените съображения, и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 и ал. 4 от
ЗАНН, съдът намира че след като отмени НП, следва да предупреди
жалбоподателя, че при извършване на друго неизпълнение на задължение към
държавата от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго неизпълнение ще му
бъде наложена имуществена санкция.
При този изход на спора и на основание чл. 63д ЗАНН, разноски се
дължат в полза на жалбоподателката Т. К.. Присъждане на такива е поискано
от страна на същата, а доказателства за реалното им извършване са
представени на л. 77 от делото. Видно от представения по делото Договор за
правна защита и съдействие, жалбоподателката е заплатила адвокатско
възнараждение в полза на адв. * размер на 300 лева. Ето защо, ще следва да
бъде осъден АНО да заплати направените разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 608482- */27.10.2021г. на * –
гр. *, с което на Т. В. К., с ЕГН: **********, с адрес: с. *, ул. „*“ № *, за
нарушение на разпоредбата на чл. 180, ал. 2, във вр. с чл. 102, ал. 3, т. 1 и чл.
86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 500 лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Т. В. К., с ЕГН: **********, с адрес: с. *, ул. „*“
№ *, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на
настоящия съдебен акт, за това друго административно нарушение ще й бъде
наложено административно наказание "глоба".
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София,
представлявана от изпълнителния директор, да заплати на Т. В. К., с ЕГН:
**********, с адрес: с. *, ул. „*“ № * сумата от 300лв. /триста лева/,
представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14–дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
гр. Смолян по реда на Административно-процесуалния кодекс.
5
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6