№ 636
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Невена Б. Г.
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20211001001182 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение от 13.07.2021г., постановено по търг. дело № 53/2020г. на Окръжен съд-
Враца, е признато за установено по отношение на "Юробанк България" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, чрез адв.И.
С., че ЕТ "Ю. – 2000 -Ю. П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в село
***, ул. „***“ № ***, Ю. П. И., ЕГН ********** и В. Д. И., ЕГН **********, двамата с
постноянен адрес: село ***, ул. „***“ № *** дължат на ищцовото дружество следните суми:
65 634.67 (шестдесет и пет хиляди шестстотин тридесет и четири лева и шестдесет и седем
стотинки) – главница за периода от 22.10.2018 г. до 02.09.2019 г., законна лихва върху
главницата, считано от 04.09.2019 г. до окончателно изплащане; възнаградителна лихва в
размер на 3814.44 лева лв. (три хиляди осемстотин и четиринадесет лева и четиридесет и
четири стотинки) лв. за периода от 22.10.2018 г. до 19.08.2019 г.; 689.83 лева (шестстотин
осемдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки) – мораторна лихва за периода от
21.10.2018 г. до 02.09.2019 г.; застраховки 174.64 лева (сто седемдесет и четири лева и
шестдесет и четири стотинки), начислени за периода от 30.04.2019г. до 02.09.2019г.;
нотариални разноски по кредита в размер на 132.00 лв.за периода от 30.08.2019г. до
02.09.2019г., за които суми е била и издадена Заповед № 2296 от 10.09.2019г. за изпълнение
на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело №
3677/2019г., по описа на Районен съд - Враца.
Недоволни оттака постановеното решение са останали ответниците в
първоинстанционното производство ЕТ „Ю.-2000- Ю. П.“, Ю. П. и В. Д., които го обжалват
в срок с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивниците излагат, че
по силата на анекс № 4 към договора за банков кредит от 14.03.2008г. въззиваемият В. Д.
няма качеството на солидарен длъжник наред с кредитополучателя - ЕТ „Ю.-2000- Ю. П.“, а
притежава качеството поръчител, доколкото е поел задължение за гарантиране на чужд
1
дълг. Въз основа на горното поддържа, не отговаря за цялото задължение по отношение на
кредитора. Сочи, че в нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд не е се е
произнесъл по наведените възражения за нищожност на отделни клаузи от процесния
договор за кредит и анексите към него. Навежда доводи, че в съответствие с практиката на
Съда на Европейския Съюз и тази на ВКС, физическо лице – съдлъжник по договор за
банков кредит, или обезпечаващо кредит, по който кредитополучателят е търговец, може да
има качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на
неравноправност на клаузи в договора, ако действа за цели извън рамките на неговата
търговска или професионална дейност, освен ако това физическо лице има тесни
професионални или функционални връзки с посоченото дружество. Въз основа на горното
твърди, че клаузите във връзка с определяне на лихвата по договора за кредит не са
уговорени индивидуално и предвиждат правомощие на банката едностранно да променя
дължимата възнаградителна лихва, без знанието на длъжниковата страна, по която причина
като неравноправни са нищожни. Навеждат доводи, че определящите фактори или
методологията във вътрешнобанков акт представлява едностранно изменение на
договорното правоотношение от страна на банковата институция, което е недопустимо.
Твърдят , че по силата на всички подписани анекси към договора е осъществява
капитализиране на суми, което е довело до олихвяване на лихви. Посочват, че в нарушение
на закона банката осчетоводява извършени плащания за погасяване на лихви, а не на
главница, което е в противоречие с погасителния план. Излагат, че нищожни поради
противоречие със закона се явяват и уговорките, с които размера на неиздължената главница
се увечличава не само с просрочените лихви, но и с просрочените такси. Твърдят, че
изявлението на банката за предсрочна изискуемост на процесния кредит не е достигнало до
кредитополучателя - ЕТ „Ю. – 2000 - Ю. П.“, а само до Ю. П. като физическо лице, която се
е задължила да предаде уведомлението и на съпруга си - В. Д. . С оглед на това сочат, че
вземането по процесния кредит е трансформирано в предсрочно изискуемо само по
отношение на солидарните длъжници, но не и по отношение на кредиотополучателя. Молят
съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.
Въззиваемият „Юробанк България“ АД изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Излага, че между страните по делото е налице валидно сключен за
кредит, по силата на който банката е предоставила парична сума на кредитополучателя,
който заедно със солидарните длъжници не е изпълнил задълженията си по чл. 430, ал.1 и 2
ТЗ да върне в уговорения срок заетата сума, заедно с дължимите лихви, такси и разноски.
Твърди , че горното неизпълнение е обосновало упражняване от страна на банката на
потестативното право да обяви цялото вземане по договора за предсрочно
изискуемо.Твърди, че волеизявлението за предсрочната изискуемост е достигнало надлежно
до всички длъжници по договора, което е видно от оформените от ЧСИ Г. Б. документи,
които се ползват с материална доказателствена сила. Излага доводи, че защита по реда на
ЗПП е неприложима в процесния случай, тъй като не е установено по делото, усвоената
сума да е била предоставена или ползвана от солидарните длъжници - физически лица. Сочи,
че дори и да се приеме, че физическите лица -съдлъжници по договора за кредит, по който
кредитополучателят е търговец, притежават качеството потребители по смисъла на ЗПП, от
доказателствата по делото не би могло да се установи, че същите да действали извън
рамките на търговската дейност на едноличния търговец, който е основния
кредитополучател по договора. Моли съдът да потвърди обжалваното решение.
С определение от 31.01.2022г. въззивният съд е заличил като страна по делото
въззивницата Ю. П. И., която участва в производството и в качеството си на - ЕТ „Ю.-2000-
Ю. П.“, поради настъпила смърт на 26.12.2021г., като е консутуирал на нейно място
наследниците Е. В. И. и П. В. И., доколкото наследникът В. Д. И. участва в производството
в лично качество.
Предвид валидно вписани откази от наследството на Ю. П. И., с определение от
2
закрито заседание на 10.06.2022 г. Е. В. И. и П. В. И. са заличени като въззивници в
производството, а като въззивник е конституиран наследникът от втори ред Н. Г. П., ЕГН
**********.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред Окръжен съд - Враца е образувано по искова молба, предявена
от „Юробанк България“ АД срещу ЕТ "Ю. – 2000 -Ю. П.“, ЕИК *********, Ю. П. И., ЕГН
********** и В. Д. И., ЕГН **********, за установяване на обстоятелството, че
ответниците дължат на ищеца следните вземания, възникнали по силата на договор за
банков кредит - Продукт "Бизнес кредит" № BL 14280 от 14.03.2008г. и допълнителни
споразумения към него, а именно: главница в размер на 65 634.67 лв., начислена за периода
22.10.2018г. до 02.09.2019г., ведно със законна лихва за забава за времето от 10.05.2019г. до
пълното изплащане на дължимата главница; възнаградителна лихва в размер на 3 814.44 лв.,
начислена за периода 22.10.2018г. до 19.08.2019г.,; мораторна лихва 689.83 лв., начислена за
периода 21.10.2018г. до 02.09.2019г.; нотариални разноски по кредита: 132.00 лв.,
начислени за периода 30.08.2019г. до 02.09.2019г.; застраховки: 174.64 лв., начислени за
периода 30.04.2019 г. до 02.09.2019 г. За посочените суми са издадени исканите заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 3677/2019г. на РС- Враца.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК.
Между страните по делото не се спори, а и от представените писмени доказателства
са установява, че на 14.03.2008г. между "Юрбанк България“ АД, в качеството й на
кредитор и ЕТ "Ю. - 2000 – Ю. П.", като кредитополучател, е сключен договор за банков
кредит Продукт "Бизнес кредит" № BL 14280 за посрещане на извънредни нужди от
оборотни средства, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сума в
общ размер на 65 000.00 лв., с краен срок на погасяване 180 месеца, считано от датата на
откриване на заемната сметка и при други условия на ползването и връщането на кредита,
съгласно условията на същия договор. Към договора са сключени 10 броя анекси, а
именно: анекс № 1 от 06.04.2009г.; анекс от 17.12.2009г.; анекс № 3 от 17.03.2010г., анекс №
4 от 19.03.2012г., анекс № 5 от 06.03.2014г., анекс № 6 от 20.05.2015г., анекс № 7 от
26.06.2015г., анекс № 8 от 12.03.2016г., анекс № 9 от 30.08.2016г. и анекс № 10 от
03.05.2017г. С постигнатите допълнителни споразумения страните са договорили изменение
на клаузите на договора за кредит, продължаване срока на същия, промяна в лихвения
процент на дължимата възнаградителна лихва и лихвата за забава, периоди на облекчено
погасяване на кредита, като споразумението съдържа условията, при които следва да се
извършва изплащането на дълга по време на спасителния период, както и след неговото
изтичане, както и нови погасителни планове към договора.
С анекс № 1 от 06.04.2009г., страните са договорили въвеждането на облекчен ред за
погасяване на задълженията за период от 9 месеца, като е дадена възможност на банката
служебно да преоформя съществуващите просрочия по кредита и е предвиден краен срок за
погасяване на кредита 21.03.2023г. Със следващо допълнително споразумение от
17.12.2009г. е постигнато съгласие за продължаване на периода на облекчено погасяване на
3
кредита с нови 3 месеца като кредитополучатеялт се е задължил да внася през този прериод
сумата от 500 лева. С последващо споразумение от 17.03.2010г. страните се съгласяват, че
оставащата сума на просрочените задължения към датата на настоящия анекс главница и
лихва се преформя служебно чрез натрупване към редовния сбор, като общият размер на
дълга, включва 63 194, 54 лева и лихви за периода на облекчено ползване на кредита в
размер на 2278, 44 лева. Отново е уредено правото на банката да преоформи
съществуващите просрочия чрез натрупването им към редовната главница, въведен е и нов
12-месечен период на облекчено погасяване на кредита, като споразумението съдържа
условията, при които следва да се извършва изплащането на дълга по време на спасителния
период, както и след неговото изтичане.
По силата на акекс № 4 от 19.03.2012г. при условията на чл. 101 ЗЗД като съдлъжник
по договора за кредит и солдарно отговорен наред с главния длъжник е встъпил В. Д. И.,
уговорено е ново преоформяне на допуснатите от длъжника просрочия, като общият размер
на главницата става 57 134.94 лв., въведен е 24-месечен период на облекчено погасяване на
кредита, като са посочени правата и задълженията на страните по време на този период,
както и след неговото изтичане. Със следващо споразумение от 06.03.2014г. като съдлжъник
наред с ЕТ „Ю. 2000-Ю. П.“ и В. Д. И. е встъпила и Ю. П. И.. Със същото споразумение
страните са постигнали съгласие за прекратяване на спасителния период, въведен с Анекс №
4 от 19. 03.2012г., като е договорено ползването на нов 12-месечен период на облекчено
погасяване на кредита, като условие за влизане в сила на споразумението, е
кредитополучателят да погаси всички просрочени задължения по кредита. Уговорен е и нов
размер на дължимите по договора лихви и различен погасителен план, приложен към
анекса.
С анекс № 6 от 20.05.2015г. е предоговорен размера на редовната лихва и на
мораторната лихва, въведен е нов 12-месечен спасителен период на облекчено погасяване. С
Анекс № 7 от 26.06.2015г. е удължен срокът за заплащане на сумата, посочена в чл. 1.2, ал. 1
на Анекс № 6/2015 г., с получаването на която влиза в сила Анекс № 6/2015г. и стартира
спасителния период, предвиден в същото споразумение. Спасителният период, въведен с
Анекс №6/2015г. е прекратен с подписването на следващото допълнително споразумение
към Договора за кредит - Анекс № 8, като в същото време е договорено ползването.
Договорена е промяна на крайния срок за погасяване на кредита, а именни- 21.03.2030г.
С последващо споразумение от 30.08.2016г. по силата на което страните са се
съгласили за преоформяне на съществуващите просрочия, чрез натрупването им към
редовната главница, договорена е промяна на редовната лихва и на лихвата за забава, както
и погасяването на равни, месечни, анюитетни вноски на дълга, в срок до 21.03.2030г. С
последното допълнително споразумение към Договора за кредит - Анекс № 10 от
03.05.2017г. е удължен крайният срок за погасяване на кредита до 21.08.2032г., уговорен нов
размер на лихвите по договора и е въведен е нов период на облекчено погасяване на
кредита, с продъжителност 3 месеца.
Съгласно клаузата на чл. 26, буква "г" на договора за кредит, при непогасяване в
4
срок, на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на
което и да е задължение по същия, банката има право да обяви за изискуемо, преди срока,
цялото кредитно задължение. В клаузата на чл. 27 е предвидено, че в този случай,бБанката
има право да се снабди с изпълнителен лист по извлечение от сметка и да пристъпи към
принудително събиране на вземанията си с цел удовлетворяването й, от обезпеченията по
кредита, по установения от закона ред.
Между страните по делото не се спори, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че с писмо от 15.08.2019 г. банката е упражнила правото си да
обяви цялото задължение по кредита за предсрочно изискуемо. Видно от съдържанието на
писмото, основание за упражняване на правото за трансформиране на дълга в предсрочно
изискуем е забава в плащането на 10 погасителни вноски по главницата и по лихвата,
първата с падеж 22.10. 2018 г. и последната 22.07.2019 г. , В писмото е посочен точния
размер на обявените за предсрочно изискуеми вземания по отделни пера – главница в
размер на 65 634,67 лева, лихви в размер на 4 007, 86 лева и просрочени застраховки в
размер на174,64 лева.
Неоснователно се явява наведеното възражение, че изявлението на банката, с което
счита кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до знанието на кредитополучателя -
ЕТ „Ю. 2000-Ю. П.“. Клаузата на чл. 32 от договора за кредит предвижда, че изявленията
във връзка с кредитното правоотношение следва да бъдат направени в писмена форма и да
се считат за получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с
обратна разписка, достигнат до адресите на страните, посочени в договора. В процесния
случай „ Юробанк България“ АД е изпратила писмени изявления до Ю. П. И., действаща
лично и в качеството си на ЕТ „Ю. 2000-Ю. П. и до солидарния длъжник - В. Д. И. чрез
ЧСИ Г. Б. до адрес: село ***, ул. “***“ № ***. Видно от удостоверителния запис на гърба
на уведомленията за предсрочна изискуемост, същите са получени на 19.08.2019 г. от Ю. П.
И. - лично и със задължение да предаде пратка на съпруга си. Регистрацията на едно
физическо лице като едноличен търговец не води до възникване на отделен субект на
правото и не е необходимо той да се разграничава от качеството, чрез което физическото
лице действа в търговския оборот. За разлика от търговските дружества, при които
съществува обособеност на имуществото на дружеството от това на съдружниците,
физическото лице отговаря с цялото си имущество неограничено както за задълженията,
придобити в това му качество, така и за задълженията, възникнали в резултат на търговската
му дейност. Следователно физическото лице Ю. П. И. не е различен правен субект от
кредитополучателя ЕТ „Ю. 2000 -Ю. П., която осъществява търговска дейност като
едноличен търговец. Предвид изложеното неоснователни са съдържащите се в въззивната
жалба доводи, че волеизявлението на банката за обяваване предсрочната изискуемост на
кредита не е достигнало до знанието на на ЕТ „Ю. 2000-Ю. П.“. От събраните по делото
доказателства се обосновава извод, че „Юрабанк България АД“ надлежно е упражнила
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем като изявлението е достигнало до
кредитополучателя и солидарните длъжници и предсрочната изискуемост е настъпила
5
на 19.08.2019г.
Настоящата инстанция намира за неоснователни и доводите във въззивната жалба, че
въззивникът В. Д. И. няма качество на солидарен длъжник , а на поръчител по договора . В
представеният по делото анекс № 4/19.03.2012 г. , представляващ неразделна част от
договора за кредит от 14.03.2008г. е обективирано изричното съгласие на страните по
договора, за встъпване на В. Д. И. като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя, на
основание чл. 101 от ЗЗД , като въззивникът е подписал лично анекса именно в това си
качество. В чл. 10 от анекса е посочено изрично, че същият встъпва в дълга на
кредитополучателя към банката, като поема задължението да отговаря солидарно с
кредитополучателя за всички задължения, произтичащи от договора за кредит, включващи
главница, лихви, неустойки, вкл. и за разноските по събиране на дълга и при всички други
условия, уговорени в договора за кредит. Тълкуването на тези уговорки обосновава извод,
че с факта на подписване на анекс № 4/ 19.03.2012 г. въззивникът В. Д. е придобил
качеството на съдлъжник по договора. По делото не са ангажирани доказателства, от които
да се установява валидното възникване на качеството му на поръчител. Естеството на
уговорката по чл.10 от анекс №4/19.03.2012 г. относно обема и съдържанието на поетите от
В. Дойчнов задължения сочи на извод, че е по силата на същите е възникнала пасивна
солидарна отговорност на въззивника заедно с кредитополучателя ЕТ „Ю. – 2000 - Ю. П.“,
по смисъла на чл. 122 от ЗЗД. При встъпването в дълг едно трето на правоотношението
между кредитора и главния длъжник лице се съгласява да поеме съществуващо задължение
като солидарен длъжник – било по договор между третото лице и кредитора, било по
договор между стария и новия длъжник. Встъпването в дълг, когато следва от сключен
между кредитора и встъпващия в дълг договор, какъвто е процесния случай, наподобява
поръчителството, но встъпилият в чужд дълг е винаги отговорен на същото правно
основание, на което дължи първоначалния длъжник и солидарно с него. Поръчителят
отговаря на собствено правно основание, докато встъпилият в дълг дължи на същото
правно основание, по силата на което дължи и първоначалният длъжник и солидарно с
него. В контекста на изложеното В. Д. не е поръчител, а солидарен длъжник наред с
кредитополучателя и отговаря за цялото задължение по отношение на кредитора.
Неоснователен е поддържаният довод във въззивната жалба за неравноправност на
клаузите по отношение на встъпилите като солидарни длъжници - Ю. П. и нейния съпруг В.
Д.. Съдебната практика приема, че физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит
или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на
потребител по смисъла на ЗЗП и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за
кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална
дейност. /в този смисъл решение № 38 по т. д. № 2754/2015 г. на І т. о. на ВКС, определение
№ 254/21.05.2018 по дело № 252/2018 на ВКС, ТК, I т. о. / От съществено значение за
конкретния правен спор е и становището на Съда на ЕС, изразено в постановеното по реда
на чл. 99 от процесуалния правилник определение по дело С - 74/15, че в случаите на
физическо лице, което е поело да бъде гарант за задължения на търговско дружество, задача
6
на националния съд е да установи дали това лице е действало в рамките на осъществяваната
от него дейност по занятие или поради връзка от функционално естество с дружеството,
като например управление или значителен дял от дружествения капитал, или е действало за
цели от частен характер. Предвид данните по делото и съдържанието на договорните клаузи,
въззивният съд намира, че Ю. П. не може да се ползва от уредената в ЗЗП защита срещу
неравноправни клаузи в договорите с потребители, доколкото договорът за кредит е
сключен от нея, в качеството й на едноличен търговец и кредитът е отпусат във връзка с
търговска дейност. Изразената й воля за встъпвне в дълга е без правно значение, защото тя
не е различен правен субект от кредитополучателя ЕТ, който осъществява търговска
дейност.
Регламентираната в нормите на ЗЗП защита срещу неравноправни клаузи в договори
с потребители е неприложима и по отношение на съдължника В. Д.. Ю. П. И. е сключила
договора за кредит, в качеството си на едноличен търговец. В чл. 1 от договора е посочен
ясно и недвусмислено неговия предмет – кредитът се предоставя за посрещане на
извънредни, нерегулярни нужди от оборотни средства, което обосновава недвусмислен и
категоричен извод, че същият се предоставя именно с цел обслужване на търговската
дейност на едноличния търговец - кредитополучател. С факта на подписване на анекс № 4
от 19.03.2012г., с което директно се е обвързал с условията и предназначението на кредита,
което сочи, че същият се явява сключен в обслужване на търговска дейност на
кредитополучателя . По делото не са наведени твърдения, нито ангажирани доказателства,
които да установяват, че получените средства са използвани за цели, различни от
обслужването на търговската дейност на кредитополучателя, конкретизирането на които да
сочи на извод за изразходване на същите за нуждите на физически лица , в качеството им на
потребители на стоки и услуги. Вън от горното, налице е тясна функционална връзка на
обвързаност на В. Д. с ЕТ „Ю. – 2000 - Ю. П.“, следваща от качеството им на съпрузи.
Същите, съобразно пар.1 т. 1 от ДР на ТЗ са дефинирани като свързани лица, като горната
свързаност призната изрично от закона сочи на наличието на функционална връзка на
въззивника осъществяваната от съпругата му търговска дейност, а и по делото не са заявени
изрично факти и обстоятелства, които да са от порядък да обосноват обратен извод.
Въззивникът се е съгласил да отговаря като съдлъжник за задълженията на
кредитополучателя - едноличен търговец, и предвид специфичния предмет на договора за
кредит и неговата цел, следва да се приеме, че получените средства са използвани пряко за
осъществяване на търговската дейност на едноличния търговец . С оглед на горното
въззивникът, като страна /съдлъжник/ в кредитното правоотношение същият не може да се
ползва от потребителската защита и да се позовава на неравноправни клаузи в договора за
кредит, уреждащи обема на отговорността му.
Вън от изложеното настоящият състав намира, че към процесния договор за кредит и
последващи анекси, страните свободно и при условията на индивидуално договаряне са
постигнали съгласие за дължимия размер на лихва, погасителните вноски - съгласно
погасителния план. Не е налице едностранна промяна от страна на банката по отношение на
7
възнаградителната лихва, тъй като същата е резултат на промяна въз основа на клаузите в
договора за кредит. Прогласената от нормата на чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне не
изключва възможността за уговорка, по силата на която дължимите незаплатени лихви с
настъпил надеж да бъдат включени в непадежирала главница. Тази уговорка ,
регламентирана в клаузата на чл. 5 ал.2 б.В от анекс № 4/ 19.03.2012 г. е резултат от
уговореното по силата на същия анекс преструктуриране на дълга и предоставяне на
гратисен период от 24 месеца за погасяване на незаплатените задължения, в това число и на
незаплатената дължима лихва. Подписването на анекса е резултат на вече съществуваща
забава в изплащането на месечните вноски по договора. С оглед на това клаузата за
отнасяне на лихвата, която не е била заплатена както преди подписване на анекса, така и
след изтичане на 24 месечния гратисен период като главница не е нищожна, поради
противоречие със закона. Същата не води до капитализиране на лихвата, доколкото липсата
на плащане в продължителен период от време при невъзможност на банката да поиска
нейното принудително събиране, нито да упражни правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем й придава характер на предоставена в заем сума.
От заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза в
първата инстанция (л 287), е установено, че кредитополучателят е в неизпълнение от 127
погасителна вноска по приетия между страните погасителен план, актуализиран в следствие
подписаните между страните анекси. Вещото лице е отчело плащания по пера в банката,
както следва: главница: 19 590.85лева, възнаградителна лихва в размер на 72 405, лева,
мораторна лихва 311.25 лева и такси в размер на 4 276,48 лева . Посочено, че към
02.09.2019 г. непогасените задължения са както следва: 65 634.67 лева – главница,
договорна лихва – 3814.44 лева, мораторна лихва в размер на 689.83 лева, такси
/застраховки 174.64 лева и съдебни разноски в размер на 132.00 лева, като общият размер
на задължението възлиза на 70 445, 58 лева. Прието е още, че е налице съответствие между
условията на договора и начислените суми на дължими вноски за главница и лихва. В
клаузата на чл. 5 от договора страните са постигнали съгласие, че при просрочие на
дължимите погасителни вноски по кредита, дължимата от кредитополучателя лихва се
увеличава автоматично с наказателна надбавка на главница в размер на 10 пункта. Видно от
заключението на вещото лице, (л.296 от делото на първоинстанционния съд), считано от
м.08.2008 г. лихвените проценти по кредита са се увеличили именно с 10 пункта. Първата
просрочена вноска е с падеж 21.10.2018г., до датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение са налице просрочени 11 вноски.
Заявлението за издаване на заповед за изпъление по чл. 417 ГПК, въз основа на извелчение
от счетоводни книги е депозирано от „Юробанк България“ АД на 05.09.2019г. след като
банката надлежно е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Следователно, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в шестмесечния
срок, считано от 19.08.2019г. – датата на писмената покана за изпълнение на дълга с
предупреждение, че ще се пристъпи към принудителен ред за събиране на задължението. В
този смисъл е решение № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., ТК
по чл.290 ГПК.
8
В процеса не са наведени твърдения, а и липсват доказателства за пълно или частично
заплащане отстрана на въззивниците на посочените суми, поради което предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен.
Поради съвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.07.2021г., постановено по търг. дело № 53/2020г. на
Окръжен съд- Враца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9