ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1904
гр. Бургас, 06.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20212100501869 по описа за 2021 година
Бургаският окръжен съд е сезиран с частна жалба от юрисконсулт Мартин Недков в
качеството на пълномощник на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД против разпореждане № 3537 от
9.07.2021г. по ч.гр.д.№ 4564 по описа за 2021г. на БРС, в частта, с която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника Н. Л. Ж. за претендираната договорна
/възнаградителна/ лихва, като уговорена в противоречие с добрите нрави.
Жалбоподателят намира, че в обжалваната част съдебният акт е неправилен,
незаконосъобразен и необоснован. Изложени са доводи, че защитата на потребителя,
уредена в ЗЗП и ЗПК е изградена на принципа на създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на
кредиторите при предоставяне на такива /чл.2 от ЗПК/, като водещо е разбирането да не се
допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока
цена за ползваната финансова услуга. Сочи, че цената на ползваната услуга намира най-
точен и пълен израз във величината „годишен процент на разходите по кредита“. Признава
наличието на съдебна практика, според която уговорка за плащане на възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва е нищожна поради противоречие
с добрите нрави, но намира, че същата е неотносима към процесния случай, понеже е
формирана преди изменението на ЗПК- ДВ бр.35/23.07.2014г., с което са добавени ал.4 и 5
на ЗПК. Изтъква, че към датата на сключването на договора вече съществува правна норма-
чл.19, ал.4 и 5 ЗПК, които определят предела на оскъпяване на кредита, като
възнаградителната лихва е само един от компонентите на ГПР. Сочи, че в конкретния
случай договорения ГЛП от 49,5% не надвишава границата от 50 % по чл.19, ал.4 ЗПК,
поради което клаузата за възнаградителна лихва не е нищожна. Акцентира, че след като е
1
налице императивно законово правило, регулиращо оскъпяването на кредита чрез понятието
ГПР, в което се включва и размера на възнаградителната лихва по договора за кредит, то
става ненужно и необосновано да се изследва въпроса за противоречие с добрите нрави,
което е необходимо и обосновано само в случай, че липсва законова норма, изрично
регулираща пределите на оскъпяването на потребителския кредит.
В жалбата са изложени и оплаквания, че съдът е присъдил само част от разноските,
макар да е издал заповед за изпълнение за главницата и мораторната и законната лихва.
Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено в оспорената част, касаеща
отхвърлената претенция за възнаградителна лихва, като вместо това се постанови издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за 2106,53 лв.- договорна лихва за периода от
15.09.2020г. до 5.05.2021г. по договор №********** от 13.05.2020 г.
Частната жалба е с правно основание чл.418, ал.4 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирано лице.
Ето защо съдът намира жалбата за допустима и следва да я разгледа по същество.
Частно гражданско дело № 4564 по описа за 2021 г. на Бургаския районен съд е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено
от жалбоподателя „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД. С него съдът е сезиран с искане за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Н. Л. Ж. от гр. Бургас за
следните суми: главница в размер на 6704,01 лв., представляваща задължение за главница
по договор за потребителски кредит №********** от 13.05.2020 г.; договорна
/възнаградителна/ лихва в размер на 2106,53 лв. за периода от 15.09.2020г. до 05.05.2021г.;
законната лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 8.06.2021г.- 202,90 лв., както и
законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
В т.9, б. ”в” от заявлението е посочено, че паричното вземане представлява
изискуемо вземане по договор за потребителски кредит №********** от 13.05.2020 г.,
съгласно извлечение от счетоводни книги към 8.06.2021г.
В т.12 като документ, от който произтича вземането е посочено извлечението от
счетоводните книги по партида Договор за потребителски кредит №********** от
13.05.2020 г.
Като допълнителна информация в т.14 е посочено, че обезщетението за забава е
съобразено с разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИП и за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.
не е начислявана законна лихва. Сочи се, че договорът не е сключен при общи условия.
Съдържанието по чл.11 от ЗПК било инкорпорирано в договора, като всяка от страниците
на договора била подписана от страните. Допълнително е поискано присъждане на разноски,
включващи платената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение- 150 лв.
Представени са доказателства- извлечение от счетоводни книги с дата 8.06.2021г.,
заверени преписи от договора за потребителски кредит, заявление- декларация за
установяване на договорни отношения, заявление за рефинансиране на задължение,
уведомление за предсрочна изискуемост.
Представени са и представителната власт на юрисконсулта, подал заявлението от
2
името на банката, квитанция за внесена държавна такса и списък на разноските.
Районният съд е издал заповед № от 9.07.2021г. по ч.гр.д. № 4564/2021г. на БРС, с
което е разпоредил издаването на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника,
посочен в заявлението, за сумата от 6704,01 лв.- главница по договора за потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2021г. до
окончателното изплащане, както и за сумата от 202,90 лв.- лихва за забава, начислена за
посочения в заявлението период, както и за сумата от 214,77 лв. разноски за държавна такса
съразмерно на уважения размер на вземането. Видно от мотивната част на заповедта,
районният съд е приел, че длъжникът е уведомен за настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита на 5.05.2020г. /годината съгласно обратната разписка е 2021г.- бел.
докладчика/, а приложеният договор и извлечението от сметката установяват изпълняеми
задължения, които са определени по размер и са с настъпил падеж, поради което е допуснал
незабавно изпълнение на заповедта и разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист.
С обжалваното разпореждане №3537 от 9.07.2021г., Бургаският районен съд е
отхвърлил претенцията за възнаградителна лихва и тази за разликата над присъдените до
претендираните разноски / напрактика е отхвърлил и всички останали претенции, но от
мотивите на заповедта за изпълнение и от обжалваното разпореждане става ясно, че в
частта, с която са отхвърлени претенциите за главница и законни лихви- мораторна и такава
след подаване на заявлението, е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да
бъде поправена от самия районен съд, още повече, че в тази му част разпореждането не е
обжалвано от частния жалбоподател в настоящото производство/. Посочил е, че уговорената
годишна договорна лихва в размер на 46,6 % е на стойност около ½ от целия дълг и
предвид периода, за който е предоставен заема, е прекомерно висока. Посочил е, че този
размер на ГЛП излиза извън предела на договорната свобода между страните по смисъла на
чл.9 от ЗЗД и е налице хипотезата на чл.26, ал.1 ЗЗД, съгласно която уговорката е нищожна
поради противоречие с морала и добрите нрави. Посочил е още, че този извод не се променя
от факта, че правоотношението се урежда от ЗПК, в който е посочен максималния размер на
ГПР, допустим по ЗПК. Затова е счел, че е налице хипотезата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК,
представляваща основание за постановяване на отказ за издаване на заповед за изпълнение
за това вземане.
При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд приема, че
частната жалба е основателна, по следните съображения:
Според разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК дейността на съда при разглеждане на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК включва проверка в две насоки: дали документът е редовен от външна страна
и дали същия удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За
издаването на изпълнителен лист е необходимо кумулативното наличие на тези две
предпоставки. В случая няма спор, че приложеното извлечение от сметка отговаря на
изискванията на чл.60 от ЗКИ и удостоверява наличието на претендираните вземания за
главницата, възнаградителната и мораторната лихва, а предсрочната изискуемост на кредита
е обявена на длъжника съгласно разписка от 5.05.2021г., т.е. вземанията са изискуеми.
3
Неправилно е становището на БРС, че искането за възнаградителна лихва е в
противоречие с добрите нрави. Изводът на районния съд, че уговорената от страните
годишна договорна лихва в размер на 46,6 % противоречи на добрите нрави, понеже е
прекомерна и излиза извън границите на договорната свобода, почива на съдебна практика,
която не е приложима към настоящия казус, тъй като е налице специална законова уредба.
Тази практика е формирана в период, когато липсва законоустановена горна граница на
договорната лихва, поради което единственото ограничение на свободата на договаряне на
страните по този въпрос според разпоредбата на чл. 9 ЗЗД са правилата на добрите нрави.
Понастоящем обаче, такава горна граница има и това е 5-кратният размер на законната
лихва, посочен в чл.19, ал.4 от ЗПК. Че тази разпоредба, макар да е относима към ГПР по
кредита, намира приложение, следва от правилото на чл.19, ал.1 ЗПК, според което ГПР
включва всички разходи по кредита, включително лихвите. След като е налице ограничение
на ГПР, това означава, че е налице и ограничение на ГЛП, който при всички случаи не може
да надвишава ГПР. Понеже процесния ГЛП не надвишава петкратния размер на законната
лихва, тоест е договорен в рамките на закона /приложимия ЗПК/, тази уговорка на страните
не противоречи на добрите нрави. Презумпцията е, че след като една уговорка не
противоречи на закона, то тя не може да противоречи на правилата на добрите нрави.
Ето защо искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист спрямо длъжника за възнаградителната лихва е основателно и следва да се уважи. В
тази му част обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а вместо него следва да се
постанови издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираната
възнаградителна лихва.
С оглед изложеното, на жалбоподателя следва да се присъдят и пълния размер на
разноските за платена такса и юрисконсултско възнаграждение пред първоинстанционния
съд. Тъй като районният съд е присъдил 214,77 лв., тази сума следва да се приспадне от
общото задължение. Ето защо с настоящото определение на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени допълнително 115,50 лв. разноски за производството по ч.гр.д.№4564/21 г. на
БРС.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 3537 от 9.07.2021г. по ч.гр.д.№ 4564 по описа за 2021г.
на БРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу Н. Л. Ж. за сумата от 2106,53 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 15.09.2020г. до 05.05.2021г., както и в частта, с която
заявлението е отхвърлено за сумата от 115,50 лв., представляващи разликата между
присъдените и претендираните разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, с ЕИК: *********, седалище
и адрес на управление гр. София, п.к. 1421, ул. “Димитър Хаджикоцев“ № 52- 54, заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен
4
лист против Н. Л. Ж. с ЕГН: ********** от *** и за следните суми:
- 2106,53 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.09.2020г. до
05.05.2021г.;
- 115,50 лв., представляващи разликата между присъдените от БРС и претендираните
разноски по ч.гр.д.№4564/21г. на БРС.
Връща делото на Бургаския районен съд за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5