Р Е
Ш Е Н
И Е № 41
Гр. Сливен, 28.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, V-ти
наказателен състав, в публично заседание на шести януари през две хиляди и двадесета
година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДИМИТРОВА
при секретаря ЗЛАТИНКА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от председателя АНД
№ 1588 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
повод жалба от Х.С.В. против НП № 19-0804-002545 от 15.10.2019 г. на Началник група
към ОД-МВР-Сливен, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 140, ал.1 от , на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от , е наложено административно наказание глоба в размер
на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Моли
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.
В с.з. жалбоподателят редовно призован,
се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата.
В с.з. възз. страна редовно призована не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 24.08.2019 г. жалбоподателят В.
управлявал лек автомобил "Мерцедес", с рег. № СН 87 01 АТ. Същият се
движел по път II-53, в посока гр. Сливен. В района на летище Бършен служители на СПП - актосъставителят М. и св. Г. спрели
за проверка автомобила, управляван от жалбоподателя. След проверка в системата
било установено, че автомобилът е с прекратена регистрация, поради това, че не
е прехвърлен на новия собственик. За констатираното актосъставителят съставил на
жалбоподателя АУАН за нарушение на чл.143, ал.11 от .
Материалите били изпратени в РП-Сливен, но проверката приключила с постановление
за отказ да се образува ДП, поради маловажност на случая. Постановлението било
изпратено на АНО, за преценка относно необходимостта от ангажиране на адм. отговорност на жалбоподателя и въз основа на това
постановление и съставения по-рано АУАН, е издадено и НП, с което на
жалбоподателя за нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложено адм.наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно
като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът изведе следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима - подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от
обжалването, а разгледана по същество се явява основателна.
При съставяне на акта и
издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, което опорочава цялата административно наказателна
процедура и е абсолютно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Поради констатираното нарушение, съдът няма да се спира на
фактическата обстановка, както и на това дали е доказано извършването на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение или не.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва
изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е
извършено и доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат
посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното
деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща
състав на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57,
ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били
нарушени, както и правилно да се определи съответната санкция за извършеното
нарушение. В конкретния случай в съставения АУАН е описано констатираното
нарушение на ЗДвП и е подведено под нормата на
чл.143, ал.11 от . В същото време при описание на
нарушението е посочено, че регистрацията е прекратена за това защото, собственикът в законовия срок от придобиването не е изпълнил задължението си да регистрира превозното
средство, т.е. на основание чл.143, ал.15
от ЗДвП. Алинея 11 от тази разпоредба предвижда служебно
прекратяване на регистрацията в случаите, предвидени в глава шеста, т.е. с
налагане на принудителни адм. мерки за управление от
неправоспособен водач или от водач управлявал след употреба на алкохол или
наркотични вещества. В този смисъл освен че е налице противоречие в самия АУАН,
не е и установено и автомобилът на жалбоподателя да е с прекратена регистрация
на посочените основания в глава 6 от ЗДвП. На
следващо място в издаденото въз основа на този акт НП е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1 от , което се явява противоречие със съставения АУАН и
посоченото в него нарушение на чл.143 от .
Недопустимо е в НП да се въвежда ново нарушение, за което не е бил съставен
АУАН. Между двата акта следва да е налице пълно припокриване както при
текстовото описание на нарушението, така и при посочване на законовите
разпоредби, които са нарушени.
Отделно от това съдът намира, че се касае
за маловажен случай и на адм. нарушение /освен на
престъпление/ и дори извършеното от жалбоподателя, да покрива състава на
нарушение по ЗДвП, то поради малозначителност
не е обществено опасно. Нарушението е
допуснато за първи път. От събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установява, че на следващия работен ден след проверката, жалбоподателят е
регистрирал процесното МПС. Заплатил е и глоба за
това, че не го е регистрирал в срок. За автомобила е била заплатена
задължителната застраховка "Гражданска отговорност", преминал е и
технически преглед. В този смисъл е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН и
административно-наказващия орган е следвало да се съобрази с тази разпоредба и
приеме, че се касае за маловажен случай, като не наказва жалбоподателя, а само
го предупреди устно или писмено, че при следващо такова нарушение ще бъде
санкциониран. Прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да се
базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на
административни нарушения, административно наказващият орган следва да приложи
чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и
тежестта на извършеното нарушение.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице,
но административно наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В
този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК,
постановено по т.н.д. № 1/2007 год. по описа на ВКС.
Предвид
изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-0804-002545 от 15.10.2019 г. на Началник група към
ОД-МВР-Сливен, с което на Х.С.В. с ЕГН **********, за нарушение
на чл. 140, ал.1 от е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Сливен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :