МОТИВИ към НОХД №2160/2015 г.:

Обвинението е против подсъдимия И. *** за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

Подсъдимият се обвинява за това, че на 23.01.2008 г. в гр.Пазарджик, противозаконно е присвоил чужди движими вещи – 2 387.50 лв., собственост на И.А.К. ***, които владеел и пазел, на основание договор за извършване на сделки и услуги с финансови инструменти №01970 от 17.01.2008 г., сключен между „Варненски инвестиционен посредник” АД  и И.А.К. и 2 387,50 лв., собственост на  С.Г.К. ***, които владеел и пазел на основание договор за извършване на сделки и услуги с финансови инструменти №01971 от 17.01.2008 г., сключен между „Варненски инвестиционен посредник” АД и С.Г.К., или общо в размер на 4 775.00 лв.

От пострадалите С.Г.К. и И.А.К. против подсъдимия И.Г.Н. са предявени и приети за съвместно разглеждане граждански искове за суми от по 1887,50 лв., преставляващи обезщетения за причинени имуществени вреди,ведно със законна лихва върху сумите, считано от 23.01.2008 г. до окончателното им изплащане.

Пострадалите С.Г.К. и И.А.К. са конституирани в качеството на граждански ищци.

Подсъдимият И.Н. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Дава обяснения за фактическата обстановка.  

Защитник пледира за оправдателна присъда, поради неосъществен състав на престъплението.  

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

Подсъдимият И.Н. имал сключен граждански договор от 05.04.2006 г. с „Варненски инвестиционен посредник 7” АД гр.Варна /”ВИП 7” АД/, към настоящия момент „ВИП –Консулт” АД гр.Варна, съгласно който приемал да извършва от свое име и за своя сметка всички необходими действия за осъществяване на задължения съгласно  чл.21, ал.1, т.2 от Наредба №1/2003 г. за изискванията към дейността на инвестиционните посредници, свързани с търговия с ценни книжа.

С влизане в сила на Наредба №38/25.07.2007 г. за изискванията към дейността на инвестиционните посредници /НИДИП/ на 01.11.2007 г. била отменена Наредба №1/2003 г. и подсъдимият Н. бил регистриран като лице по чл.39, ал.1 от НИДИП. В това си качество същият сключвал договори с клиенти от името на „ВИП 7” АД, в офиса, находящ се в гр.Пазарджик, ул. „Трапезица”, №7, офис 101. В офиса работела и неговата сестра - свидетелката Н.М., която заемала длъжността „Вътрешен контрол”.

Съгласно задълженията си подсъдимият Н. сключвал договори с клиенти за продажба на акции и подготвял съпътстващи ги документи-декларации, нареждания и др., които след това изпращал във „ВИП 7” АД с куриерска служба. Три дни след извършване на съответна продажба, получената сума, се превеждала в  клиентска сметка на подсъдимия Н.. Подсъдимият Н. се разпореждал с тази сметка, като превеждал парите на клиентите по тяхна банкова сметка ***, за което съставял разходни касови ордери. Същите изпращал, отново с куриер във „ВИП 7” АД.

Свидетелките С.Г.К. и И.А.К. – майка и дъщеря, притежавали по 50 акции от „Каучук” АД гр.Пазарджик, за които имали депозитарни разписки, съответно №6014957/03.09.1007 г. и №6014825/03.09.1997 г.

На 17.01.2008 г. свидетелките С.К. и И.К. посетили офиса на „ВИП 7” АД и разговаряли с подсъдимия Н. да продаде акциите им, чрез „ВИП 7” АД за сумата от по 60.00 лв. на акция. Свидетелката Снежана К. подписала договор №01971/17.01.2008 г. за извършване на сделки и услуги с финансови инструменти, нареждане без дата и номер за продажба на акциите за сумата от 60.00 лв. всяка, нареждане №2044404 за прехвърляне на ценни книжа, информация по чл.28 от Закон за пазарите и финансовите инструменти /ЗПФИ/, а свидетелката И.К. – договор №01970/17.01.2008 г. за извършване на сделки и услуги с финансови инструменти, нареждане без дата и номер, за продажба на акциите за сумата от по 60.00 лв. всяка, нареждане №2044403 за прехвърляне на ценни книжа, информация по чл.28 от ЗПФИ.

Ръкописния тест в горните документи бил изписан от свидетелката Н.М.. Били направени ксерокопия на личните карти на двете свидетелки, като били заверени от тях.

След като свидетелките С.К. и И.К. си тръгнали, а подсъдимият Н. изготвил и подписал нареждане №2876/17.01.2008 г. за прехвърляне на ценни книжа, за сумата от по 50.00 лв. на акция, от името на свидетелката С.К., декларация от същата към него и нареждане №2875/17.01.2008 г. за прехвърляне на ценни книжа, за сумата от по 50.00 лв. на акция, от името на свидетелката И.К. и декларация към него от И.К.. След това изпратил с куриерска фирма във „ВИП-7” АД нареждане №2044404 за прехвърляне на ценни книжа, нареждане №2876/17.01.2008 г. за прехвърляне на ценни книжа,  информация по чл.28 от ЗПФИ и договор №01971 за извършване на сделки и услуги с финансови инструменти сключен със Снежана К., както и нареждане №2044403 за прехвърляне на ценни книжа, нареждане № 2875/17.01.2008 г. за прехвърляне на ценни книжа,  информация по чл.28 от ЗПФИ и договор №01970 за извършване на сделки и услуги с финансови инструменти сключен с И.К..

Сделките на двете свидетелки били изпълнени от Централен депозитар на 18.01.2008 г., като акциите на свидетелката С.К. били продадени с една сделка, а тези на свидетелката И.К. – с две сделки, като акциите били продадени общо за сумата от 4 876.04 лв.

Парите от сделките постъпили по сметка на „ВИП-7”АД в Юробанк и Еф Джи България АД гр.Варна. На 22.01.2008 г. сумата била прехвърлена в друга сметка на дружеството, в която се прехвърляли суми от продажби, които предстояло да бъдат изплащани на клиенти, а оттам по сметка в банка „Юробанк и Еф Джи България” АД –клон Пазарджик, в която се прехвърляли клиентски пари, които подлежали на изплащане на клиенти в офиса на дружеството в гр.Пазарджик.

На 23.01.2008 г. подсъдимият И.Н. изтеглил от сметката сумата от 4 775.00 лв. Подсъдимият  Н. не изплатил сумите на  свидетелките И. и С. Кръстеви, но въпреки това били изготвени  РКО №8/23.01.2008 г., в който било отразено, че на И.А.К. е била изплатена сумата от 2 387.50 лв.,  и  РКО №9/23.01.2008 г., в който било отразено, че на С.Г.К. е била изплатена сумата от 2 387.50 лв. Двата ордера били подписани от името на получилите сумите и били изпратени във „ВИП-7” АД . Изпратени били също потвърждения №3944/2008 г. и № 945/2008 г. от името на свидетелката И.К. и потвърждение №3946/2008 г. от името Снежана К. за извършените сделки, които били изпратени от „ВИП 7” АД за подписи от клиентите при получаване на парите от продажбите. Парите подсъдимият Н. изхарчил.

През месец февруари подсъдимият Н. се свързал със свидетелките И.К. и С.К. и им казал, че може да продаде акциите за сумата от по 50 лв. на брой, но за целта трябва да дойдат отново в офиса и да подпишат други документи. Свидетелката И.К. отказала, а свидетелката С.К. посетила офиса и подписала нови документи – нареждане, без дата  за продажба на акциите за сумата от по 50.00 лв.

Тъй като С.К. и И.К. не получили никакви пари от продажба на акциите си, от 2010 г. насам, многократно се свързвали с подсъдимия Н., като искали да им заплати парите от продажбата на акциите или да им върне акциите. Подсъдимият Н. обещавал да им даде парите, но все отлагал това за по-късен момент.

Свидетелките Кръстеви направили справка в „Централен депозитар” АД София и установили, че акциите им са били продадени.

На 10.04.2012 г. подсъдимият И.Н. подписал записи на заповед  в полза на И.К. и на С.К. за сумите от по 1 800 лв. на всяка една от тях, с падеж  на плащане 30.04.2012 г., като ги увещавал да не ходят в полицията и да не пускат жалба за случая. Записите на заповед не били предявени от свидетелките Кръстеви.

По делото е представена справка от „ВИП 7” АД-гр. Варна, от която е видно, че  подсъдимият И.Г.Н. е бил лице по чл.39, ал.1, т.2 от Наредба №38 за офиса на дружеството в гр.Пазарджик.

Приложен е граждански договор от 05.04.2006 г. между „ВИП 7” АД гр.Варна и И.Г.Н., съгласно който последния се съгласява да извършва от свое име и за своя сметка всички необходими действия за осъществяването на задължения, съгласно чл.21, ал.1, т.2 от Наредба №1, свързани с търговия с ценни книжа, като лице по цитирания по-горе член.

Приложена е справка от „ВИП-7” АД гр.Варна, в която е посочено, че в архива на дружеството няма документи, с които РКО да са изпратени от Н., което означава, че изпращането не е било за сметка на дружеството. Сочи се, че няколко пъти Н. е идвал лично и е носил документи на ръка.

Датата, на която е направено фактическото отчитане в счетоводната програма на горецитираните ордери е 07.02.2008 г., а датата на осчетоводяване съвпада с датата на РКО, а именно 23.01.2008 г.

По делото е изготвена съдебно-почеркова експертиза, на документите предоставени от подсъдимия Н. във „ВИП-7” АД от името на И. и С. Кръстеви за сключване на сделки. От заключението е видно, че подписите за клиент от името на И.К. в Договор за извършване на сделки и услуги финансови инструменти №01970/17.01.2008 г., информация по чл.28 от ЗПФИ по този договор и Нареждане за прехвърляне на ценни книжа №2044403/17.01.2008 г. са положени от И.К.. Подписът за „Клиент /Пълномощник/” от името на И.А.К. в нареждане №2785/17.01.2008 г. е положен И.Г.Н..

Подписите за „Получил за клиента” от името на И.К. в потвърждение за изпълнение на нареждане на брокерска услуга по сключена сделка №3944/2008 г. и Потвърждение за изпълнение на нареждане на брокерска услуга по сключена сделка от №3945/2008 г. не са положени от И.К.. Не може да се установи дали лицата И.Г.Н. и Н.Г.М. са положили подписите за „Получил за клиента” от името на И.К. в двете потвърждения.

Подписите за клиент от името на С.К. в Договор за извършване на сделки и услуги финансови инструменти №01971/17.01.2008 г., информация по чл.28 от ЗПФИ по този договор и Нареждане  за прехвърляне на ценни книжа №2044404/17.01.2008 г. са положени от С.К..

Подписите за „Клиента” от името на С.К. в потвърждение за изпълнение на нареждане на брокерска услуга по сключена сделка №3946/2008 г. и Нареждане №2786/17.01.2008 г.  не са положени от С.К.. Не може да се установи дали лицата И.Г.Н. и Н.Г.М. са положили подписите за „Получил за клиента” от името на И.К. в потвърждението и нареждането.

По делото е изготвена и приета почеркова експертиза на РКО от 23.01.2008 г.,  от заключението на която е видно, че подписът в графа „получил сумата” в РКО №9/23.01.2008 г. не е изпълнен от С.Г.К.. Лицата И.Н. и Н.М. не са положили своя подпис в графа „получил сумата” в РКО №9/23.01.2008 г. Подписът в графа „получил сумата” в РКО №8/23.01.2008 г. не е изпълнен от И.А.К.. Лицата И.Н. и Н.М. не са положили своя подпис в графа получил сумата” в РКО №8/23.01.2008 г.

В хода на съдебното производство подсъдимият Н. е изплатил на пострадалите Снежана К. и И.К. сумите от по 1 887,50 лв. по предявените граждански искове, за което са представени разписки за платени суми съответно от 25.02.2016 г. и 09.02.2016 г.  Тъй като същите са заявили, че нямат други имуществени претенции към подсъдимия с протоколно определение от 02.03.2016 г. производството в гражданската част, по отношение на гражданските искове е прекратено.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите И.К., Снежана К., А.К., Цветелина Нанова, В.Х., Н.М., проведената по реда на чл.143 от НПК очна ставка между свидетелите А.К. и Н.М., заключението на почерковите експертизи, както и писмените доказателства приложени по делото.

Не се спори по делото, че свидетелките И.К. и Снежана К. са предоставили на подсъдимият Н., притежаваните от тях по 50 бр. акции от „Каучук” АД гр.Пазарджик, собствеността върху които е удостоверена с депозитарни разписки, съответно №6014957/03.09.1007 г. и №6014825/03.09.1997 г., с цел акциите да бъдат продадени на фондовата борса, срещу което да получат сумата от продажбата на ценните книжа. Акциите били приети от подсъдимия Н., в качеството му на лице по чл.39, ал.1 от Наредба №38 от 25.07.2007 г. за изискванията към дейността на инвестиционните посредници, работещ по граждански договор от 05.04.2006 г. с „Варненски инвестиционен посредник 7” АД гр.Варна, като за целта сключил съответни договори на 17.01.2008 г. от името на инвестиционни посредник за извършване на сделки и услуги с финансови инструменти с И.К. и С.К., в качеството на клиенти и приел нареждания за продажба на акции.

По този начин  подсъдимият Н. е придобил владението върху въпросните вещи – общо 100 акции или 50 акции, собственост на И.К. и 50 акции, собственост на Снежана К..

Безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства /потвърждения за изпълнение на нареждане за брокерска услуга от 21.01.2008 г. –л.183,184 и 186 от ДП, дневник за сделките на ИП „ВИП-7“ АД-л.109 от ДП, писмо от ИП „ВИП-7“ АД – л.100,101 от ДП/, че сделките за продажба на въпросните акции са били изпълнени на 18.01.2008 г., като за акциите на И.А.К. с клиентски №KL00001970 са били осъществени две сделки, съответно за 35 акции и 15 акции, а на Снежана Г.К., с клиентски номер KL00001971 акциите били продадени с една сделка.

От представените отчети по сметки на банка „Юробанк и Еф Джи България” АД е видно, че сумите от продажбата на акциите са постъпили от Централен депозитар АД и са прехвърлени по банкова сметка ***, които подлежат на изплащане на клиенти в офис на дружеството в гр.Пазарджик.

Общата сума в размер на 4876,04 лв., включваща клиентските средства от покупко-продажбата на ценните книжа на свидетелките Кръстеви и фирмените средства във вид на комисионни от приключени сделки е била изтеглена от подсъдимия И.Н. на 23.01.2008 г.

След получаване на сумите подсъдимият е следвало да изплати на клиентите И. и Снежана Кръстеви суми от по 2 387,50 лв.

За изплащането на тези суми има съставени разходни касови ордери, съответно №8/23.01.2008 г., удостоверяващ че сума в размер на 2 387,50 лв. е изплатена на И.К. и №9/23.01.2008 г., удостоверяващ, че сума от 2 387,50 лв. е изплатена на Снежана К., като за получаване на сумите са постави подписи от името на клиентите, но фактически свидетелките Кръстеви не получили парите си и не са положили подписите си срещу получили сумите.

Последното обстоятелство недвусмислено се установява от приетата по делото почеркова експертиза /л.80-87 от ДП/..

Относно фактическите обстоятелства за намерението на подсъдимия да неизплати получените от продажбата на акциите суми, а да ги свои, съдът цени показанията на свидетелите И.К., Снежана К. и А.К..

Свидетелят К. дава ясни, категорични и последователни показания, които поддържа при проведената със свидетелката М. очна ставка, че също притежавал акции от „Каучук“ АД, които предоставил за продажба на подсъдимия през м.декември 2007 г. Мотивиран от обстоятелството, че акциите му били продадени почти веднага и сумата от продажбата около 3 000 лв. му била изплатена също в края на 2007 г., той завел в офиса, в който работел подсъдимия своите съпруга и дъщеря – свидетелките Снежана и И. Кръстеви. Това станало м.януари 2008 г.

В същата насока са и показанията на потърпевшите свидетелки Снежана К. и  И.К..

Също толкова еднопосочни и убедителни са показанията на тримата свидетели Кръстеви, че след предоставянето на акциите от страна на Снежана и И. Кръстеви в продължение на близо 2 г. подсъдимият не изплатил на същите никакви суми, а също и не върнал депозитарните им разписки за притежаваните от тях акции с мотива, че цената им пада и не могат да бъдат продадени за сумата от 60 лв. или 50 лв. Едва когато свидетелките Кръстеви направили проверка в Централния депозитар, от където установили, че акциите им са продадени, при срещата с подсъдимия последния признал, че дължи заплащане на сумите от продажбите, което станало когато Снежана К. подала жалба до прокуратурата /жалбата е с вх. №819/19.02.2013 г./. И двете свидетелки Кръстеви, подкрепени от свидетеля А.К. са категорични, че в този период подсъдимият не им е изплащал никаква сума, въпреки, че както се установява несъмнено целия пакет от притежаваните от тях акции общо 100 бр. са били продадени още на следващия ден след подписване на договорите на 18.01.2008 г.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите А., С. и и Ирена Кръстеви, тъй като са ясни, последователни, категорични и еднопосочни. Свидетелите пресъздават непосредствените си възприятия на участници в  събитията.

Допълнителен довод за кредитиране на показанията на свидетеля К., че действително получената от него сума в размер на около 3 000 лв., което и подсъдимият признава в обясненията си, представляват стойността на осъществената продажба на собствените му акции, видно от представената от Централен депозитар справка за реализирани сделки от клиент А.И.К..  От същата става ясно, че 50 акции на А.К. са били продадени с четири сделки, осъществени на 21.11.2007 г. на цена 63,11 лв. за акция, чрез брокера „ДИТ Инвест“ ООД..

Освен, че времето за извършване продажбите съвпадат с времето, през което свидетелят К. заяви, че му е била заплатена сума от продажбата, а именно края на 2007 г, получената от него сума „около 3 000 лв.“ отговаря на дължимата за това стойност, която без да са приспаднати комисионните за брокера се равнява на 3 155,50 лв.

В тази връзка крайно нелогична и неотговаряща на обективната действителност, при което недостоверна е версията на подсъдимия, която лансира в обясненията си, че не бил изплатил парите от сделките за продажба на акциите на И. и Снежана Кръстеви, тъй като парите били броени на свидетеля К..

В подкрепа на тези твърдения са и показанията на свидетелката Н.М., сестра на подсъдимия, заемала длъжността „Вътрешен контрол”.

Съдът не дава вяра, както на обясненията на подсъдимия относно тези обстоятелства, така и на показанията на свидетелката М., тъй се дискредитират както от показанията на свидетелите Кръстеви, така и от събраните по делото писмени доказателства.

Показанията на свидетелката М., съвпадат с показанията на свидетеля А.К., че фактически парите от продажбата на неговите акции му били изплатени от свидетелката М., но напълно се разминават относно времето за плащане, които според свидетеля К. е станало в края на 2007 г. и нямат нищо общо със сумите, дължими през 2008 г. на свидетелките С. и И. Кръстеви.

На следващо място, показанията на свидетелката М., че А.К. е подписал ордер за получената сума, дължима на И. и С. Кръстеви, от тяхно име, са в пълно противоречие с изследваните от почерковата експертиза РКО №9/23.01.2008 г. и №8/23.01.2008 г.

От заключението на експертизата /л.82-85 от делото/ категорично се установява, че подписите за „получил сумата“ в цитираните ордери не са положени от А.К..

Освен, че въпросните ордери са два на брой, а не един подписан от А.К., както твърди свидетелката М. и те, както се установява, не са подписани нито от свидетеля К., нито от някоя от свидетелките Кръстеви, но и сумата която се признава и от подсъдимия и от свидетелката М. да е заплатена, по никакъв начин не съвпада с общата сума дължима на И. и С. Кръстеви, която е 4 775.00, а не 3 000 лв.

Подсъдимият не можа да даде никакво логично обяснение защо е платена на К. тази сума от 2 900 лв.-3 000 лв., а не цялата дължима от 4 775.00 лв., което е още една индикация за недостоверността на неговите обяснения.

Не на последно място за обстоятелството, че подсъдимият е съзнавал, че дължи заплащането на сумите получени от акциите на И. и С. Кръстеви, но не е извършил плащане, а се е разпоредил с тях като със свои, е и извън съдебното му самопризнание за това пред потърпевшите, за което дори е подписал, собственоръчно написана декларация и записи на заповед, които сами по себе си немогат да бъдат ценени като годно доказателство, но през призмата на показанията на свидетелките за това следва да бъдат взети предвиди кредитирани. Още повече,

Че до приключване на съдебното следствие подсъдимият заплати на двете свидетелки цялата дължима сума по сделките, за което се представиха разписки.

Съдът не обсъжда показанията на свидетелката Цветелина Нанова, тъй като същата освен че е съпруга на подсъдимия, т.е. заинтересована да подкрепи неговата защитна тези, същата не е възприела непосредствена събитията по плащане на суми на свидетеля К., а преповтаря съобщеното й от подсъдимия, касаещо тези обстоятелства.

Вярно е, че се установи от представената от Централен депозитар справка за сделки на А.К., че акциите на същия са продадени чрез инвестиционния посредник „ДИТ Инвест“ ООД, а не от „ВИП-7“ АД, към който е работел подсъдимия, както и че неможа да се установи дали подсъдимият е работел за инвестиционния посредник осъществил сделките, с оглед представеното писмо за изтекъл срок за съхранение на документи от „ДИТ Инвест“ ООД. Тези данни до някъде обосновават твърденията на подсъдимия, че парите заплатени на свидетеля К. са платени от сметката на „ВИП -7“ АД, но неправилно.

Но е факт, установен безспорно от събраните доказателства, че дори и неправилно, сумата от около 3000 лв. е заплатена на А.К., като същата е броена за осъществени сделки с акции негова собственост. Това не освобождава подсъдимия от задължението за плащане на сумите по сделките извършени с акции, собственост на свидетелките И.К. и С.К., което същият не е осъществил, разпореждайки се с тях като със свои, т.е. той ги е обсебил.

За да е налице престъпление, квалифицирано като "обсебване" по чл.206, ал.1 от НК, е необходимо деецът противозаконно да присвои чужда движима вещ, която владее или пази.

Възраженията защитника на подсъдимия, че се касае до граждански договор, съдът намира за неоснователно. Докато гражданският договор се сключва за да породи права и задължения с намерение от страните да бъдат изпълнени точно и в срок, при конкретния случай подсъдимият е нямал намерение да изпълни задължението си да върне парите, тъй като след като са били негово владение, фактически се е разпоредил с тях.

Затова, както теорията, така и съдебната практика сочат, че престъплението по чл.206, ал.1 от НК често се смесва с договор за поръчка, за наем, до заем за послужване. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Решението на подсъдимия да се разпореди с парите, като със свои е взето допълнително и той е съзнавал, че ги дължи. Разпореждането с 100-те акции, които са били в негова фактическа власт, като със свои, чрез тяхната продажба, получаване на сумата и неплащането й на собствениците на акциите, представлява присвояване на имущество, което подсъдимият е владеел.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият И.Г.Н. от обективна и субективна страна е осъществил признаците престъпния състав на чл.206, ал.6, т.1 във връзка с ал.1 от НК, като на на 23.01.2008 г., в гр.Пазарджик, противозаконно е присвоил чужди движими вещи –2 387.50 лв., собственост на И.А.К. ***, които владеел и пазел, на основание договор за извършване на сделки и услуги с финансови инструменти №01970 от 17.01.2008 г., сключен между „Варненски инвестиционен посредник” АД и И.А.К. и 2 387,50 лв., собственост на  С.Г.К. ***, които владеел и пазел на основание договор  за извършване на сделки и услуги с финансови инструменти №01971 от 17.01.2008 г., сключен между „Варненски инвестиционен посредник” АД  и С.Г.К., общо в размер на 4 775.00 лв., като присвоеното имущество е внесено до приключване на съдебното следствие.

От обективна страна е безспорно установено, че след като правомерно е придобил владението върху акциите, по силата на писмени договори с цел продажбата им е започнал в един момент да третира вещите, като собствени. Изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждане с вещта, така и в отказ да се върне вещта. В разглеждания случай е налице втората хипотеза, тъй като подсъдимият се е разпоредил със 100-те акции, които са били в негова фактическа власт, като със свои, чрез тяхната продажба, получаване на сумата и неплащането й на собствениците на акциите, присвоявайки имущество, което подсъдимият е владеел.

При извършване на престъплението подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е съзнавал всички обективни и субективни признаци на деянието и е желаел настъпването на общественоопасните последици.

От представените по делото разписки за платени суми и изявленията на пострадалите, че отношенията им, свързани за плащането на стойността на акциите са уредени се установява и последният релевантен факт, а именно заместване на присвоеното имущество, което мотивира приложението на привилегирования състав на чл.206, ал.6, т.1 във връзка с ал.1 от НК.

При така формираните фактически и правни изводи относно съставомерността на деянието и неговата правна квалификация по чл.206, ал 6, т.1 във връзка с ал.1 НК, съдът намира, че абсолютната погасителна давност за така извършеното престъпление предвидената в закона е изтекла.

Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.1, т.4 от НК - наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на пет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от една година /каквато и е настоящата хипотеза/.

В същото време нормата на чл.81, ал.3 от НПК сочи, че независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срокът, предвиден в чл.80 НПК.

За престъплението, извършено от подсъдимия И.Н., квалифицирано като такова по чл.206, ал.6, т.1 във връзка с ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание до три години лишаване от свобода. С оглед на това, срокът на абсолютната давност, приложима към конкретния случай възлиза на седем години и шест месеца. Видно от доказателствата по делото, деянието, за което е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Н., е извършено на 23.01.2008 г. Следователно абсолютната погасителна давност за така извършеното от Н. престъпление, квалифицирано по чл.206, ал.6, т.1 от НК е изтекла към 23.07.2015 г., респективно преди постановяване на крайния съдебен акт.

Настоящият състав на съда намира, че след като подсъдимия И.Н. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.206, ал. 6, т.1 във връзка с ал.1 от НК, същият не следва да бъде наказан поради изтичането на абсолютната погасителна давност.

Аргументите за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.2 от НПК последица от изтичането на погасителната давност е прекратяване на наказателното производство, освен в случаите, в които подсъдимият се откаже от тази възможност и поиска наказателното производство да продължи. Видно от протокола от проведеното на 01.06.2016 г. съдебно заседание, подсъдимият и неговият защитник са поискали подсъдимият да бъде оправдан, което изявление според настоящия съдебен състав се явява достатъчно, за да обоснове наличието на воля у подсъдимия за продължаване на производството, която е и обективирана.

Единствената хипотеза, при която съдът може да прекрати наказателното производство поради изтичане на абсолютната погасителна давност, е тази, при която констатирането на изтекъл давностен срок е станало в съдебна фаза преди постановяване на крайния съдебен акт и то единствено, преценявайки давността с оглед правната квалификация на деянието, визирана в обвинителния акт. Във всички останали случаи, когато в хода на съдебното следствие се установят факти и обстоятелства, водещи до промяна на правната квалификация на деянието, съдът е длъжен да продължи разглеждането на делото, а едва с присъдата в случай, че признае подсъдимия за виновен, какъвто е настоящия, да не го накаже, като приложи закона за давността съобразно чл.305, ал.5 от НПК.

Това е така, тъй като прекратяването на наказателното производство поради изтекла погасителна давност се извършва с оглед квалификацията на деянието по обвинителния акт, за което подсъдимият е предаден на съд. Обстоятелствата, които се разкриват в съдебно заседание и които водят до по-благоприятна квалификация на деянието, не са основание за прекратяване на производството, защото не е налице съдебен акт, който определя окончателната квалификация на престъплението. Първоинстанционният съд, какъвто е настоящият, едва с присъдата, въз основа на събраните по делото доказателства може да приеме за установена определена фактическа обстановка, въз основа на която формира правните си изводи относно съставомерността на деянието и неговата квалификация. Едва тогава, с оглед приетата като окончателна правна квалификация, съдът може да прецени основанията за прилагане на закона за давността. По време на разглеждане на делото в съдебно заседание съдът не може да приеме наличието на друга квалификация, различна от тази в обвинителния акт, преди да се е произнесъл с присъда, доколкото едва с нея обстоятелствата, обосноваващи по-леката квалификация на деянието, за която давността е изтекла, ще станат безспорни.

Въпросът относно прекратяването на наказателното производство е процесуалноправен, поради което решаващият съд не може да се произнесе по него с присъда, в която съобразно нормата на чл.301 от НПК дава отговор на въпросите по същество, а именно: извършеното ли е деянието, правната му квалификация, неговото авторство, виновността на подсъдимия и пр. При това положение при така констатираната изтекла давност, но за престъпление, чиято крайна квалификация е определена с присъдата, единствената възможност, с която съдът разполага е да признае подсъдимия за виновен и да не го накаже, прилагайки закона за давността. В тази насока са Решение №1286 от 28.11.2011 г. на СГС по в.н.о.х.д. №4957/2011 г. и Решение №472 от 7.11.2012 г. на ВКС по н. д. №1532/2012 г., III н.о.

С оглед на така изложеното съдът призна подсъдимия И.Г.Н. за виновен за извършено от него престъпление по чл.206, ал.6, т.1 във връзка с ал.1 от НК, като на основание чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.4 от НК НЕ ГО НАКАЗА, поради изтичане на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване.

При този изход на делото, съдът осъди подсъдимия И.Г.Н. да заплати направените по делото разноски в размер на 313,72 лева, от които 238,40 лева, платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик, 75,32 лева, платими по сметка на Районен съд Пазарджик както и по 5 лева ДТ при служебно издаване на изпълнителни листове, в полза на посочените институции, последните платими по сметка на Районен съд Пазарджик на основание чл.189, ал.3 от НПК. Това е така, доколкото нормата на чл.189, ал.3 от НПК свързва поемането на разноските от подсъдимия с неговата виновност, а не наказуемост. Наред с това, следва да се има предвид и разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, изрично сочеща, че разноските по дела от общ характер остават в тежест на държавата единствено в случаите, в които подсъдимият бъде признат за невиновен или наказателното производство бъде прекратено - все хипотези, пред които не сме изправени по настоящото дело.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: