№ 823
гр. Пловдив , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330201637 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Максима България“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ №
247, ет. 2, представлявано от управителя П.П.П. против Наказателно
постановление № К-0051223 от 19.01.2021 г., издадено от Т. Д. Д. – ***, с
което на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП)
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000
(хиляда) лева за нарушение по чл. 68в вр. с чл. 68д, ал. 1 предл. 1 вр. с чл.
68г, ал. 4 от ЗЗП.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди, че продуктите,
при които е установено несъответствие между измерения и обявения с
етикета грамаж, представляват предварително опаковани продукти по
смисъла на Закона за измерванията. Поддържа, че продуктите се доставят с
предварително определен на опаковката грамаж, а за лицето, което ги
продава, да съществува забрана да променя характеристиките им, сред които
е и техният грамаж. Взема становище, че не е налице нелоялна търговска
практика, тъй като не жалбоподателят е определил грамажа на продаваните
стоки, а производителят, който предварително е измерил, опаковал
продуктите и поставил на опаковката нетен грамаж и количество в суров и
изпечен вид. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В
условията на евентуалност претендира да е налице хипотеза на маловажен
случай на административно нарушение, тъй като поведението му се изразява
единствено в това да възприеме описаната от производителя информация на
1
опаковката. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се
представлява.
Въззиваемата страна се представлява от адв. В. К., която оспорва
жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира поведението на
жалбоподателя да се квалифицира от правна страна като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика. Намира нарушението за доказано по
делото, а възраженията на жалбоподателя счита за неоснователни. Взема
становище, че жалбоподателят е следвало да посочи на етикета различно
количество от обявеното от производителя, което да обозначава на
потребителя грамажа на изделието след неговото изпичане, а не в суров вид.
Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „Максима България“ ЕООД, спрямо което
юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, следователно от
субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 16.02.2021 г., установено от
приложеното по преписката известие за доставяне на препис от НП, а жалбата
е подадена на 23.02.2021 г. чрез административнонаказващия орган (АНО),
поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата
е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 28.09.2020 г. в Регионална дирекция Пловдив при КЗП постъпила
жалба от потребител, която била заведена с вх. № П-03-1495/28.09.2020 г. В
жалбата се твърдяло, че на 23.09.2020 г. потребителят посетил магазин „Т-
маркет“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 3, като си закупил 1
брой пърленка. Твърдяло се още, че на етикета на щанда и в касовия бон бил
посочен грамаж на пърленката от 120 грама, но при претеглянето й на кантара
се установило, че тя тежала 96 грама.
По така подадения сигнал на 14.10.2020 г. била извършена проверка в
същия магазин „Т-маркет“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ №
3, стопанисван от дружеството жалбоподател „Максима България“ ЕООД, от
служители на Регионална дирекция - Пловдив при КЗП. В проверката
участвала и свид. С. А. А. – ***.
На място била извършена контролна покупка на произволно избрани
продукти, включително на пърленка. За извършената покупка на касата бил
издаден фискален бон № 45078/14.10.2020 г. При проверката закупените
продукти били претеглени на кантара, намиращ се на щанда за хляб и хлебни
изделия. На щанда били изложени за продажба бял земел, земел със семена,
бяла франзела, царевичен хляб, хляб с квас, багета, пърленка, банички, вита
2
баничка със сирене, бюрек със сирене, форнети, пица, донати 4 вида и други,
с обявени цени в български лева на етикети, поставени пред тях в топлата
витрина.
Продуктите представлявали запечени на място полуфабрикати,
получавани в дълбоко замразен вид, предварително опаковани от
производителя, който обозначавал върху опаковката нетното количество в
суров вид и след изпичане.
По време на проверката свид. А. претеглила първо един брой пърленка,
като на кантара било изписано тегло 0,090 кг. Измерена била още една
пърленка, като кантарът отчел 0,096 кг. На етикета на пърленката били
посочен грамаж от 120 грама, цена от 0,59 лева, цена за 1 кг от 4,92 лева и
баркод: 260239000005. На етикета на франзела симид бяла било изписано 110
грама, цена за 1 брой - 0,35 лева, цена за 1 кг - 3,18 лева и баркод:
20922225000001. При претегляне на царевичен хляб било измерено, че тежи
214 грама, а на етикета било посочено 220 грама. Претеглен бил и земел
симид бял. Количеството изписано на кантара било 0,062 кг, а на етикета
било посочено 60 грама. За извършената проверка бил съставен констативен
протокол № К-2675718/14.10.2020 г.
На 03.11.2020 г. упълномощен представител на жалбоподателя се явил в
Регионална дирекция Пловдив на КЗП и представил справка-извлечение за
периода от 01.09.2020 г. до 14.10.2020 г. за продадените количества от
франзела симид бяла – 110 грама, хляб царевичен – 220 грама, симид бял – 60
грама, пърленка – 120 грама, както и справка за доставки на посочените
артикули.
На 17.12.2020 г. свид. А. съставила акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № К-0051223 против дружеството
жалбоподател, в присъствието на негов пълномощник и на двама свидетели.
Препис от акта бил връчен срещу разписка на пълномощника на
жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. С. А. А.. От тях се установяват
времето, мястото на извършената проверка, както и повода, по който е била
инициирана. Изяснява се на следващо място видът на проверените продукти,
като всички те са били предлагани за продажба на топлата витрина в магазина
и са представлявали изпечени на място хлебни изделия, които
жалбоподателят получавал пакетирани и в замразен вид. Установява се и че
тези продукти са били претеглени на кантара в магазина, при което
3
свидетелката констатирала несъответствие между количеството (грамажа),
обявено на етикета и измереното при проверката. Показанията на свид. А. се
ползват с доверие от съда като подробни, вътрешно непротиворечиви и
добросъвестно дадени от незаинтересован по делото свидетел. Те са и
проверени, като намират подкрепа в събраните писмени доказателства.
Описаната фактическа обстановка съдът установява и от събраните и
проверени по делото писмени доказателства: констативен протокол № К-
267578/14.10.2020 г.; протокол за проверка на документи № К-0131609 от
17.12.2020 г.; протокол за проверка на документи № К-0128984 от 03.11.2020
г.; протокол за проверка на документи № К-0128977 от 27.10.2020 г.; фактура
№ **********/14.09.2020 г. с получател „Максима България“ ЕООД и
доставчик „Хебър“ ЕАД Пловдив; приемателен протокол №
47232099/10.09.2020 г.; приемателен протокол № 47230448/03.09.2020 г.;
фактура № **********/02.09.2020 г.; приемателен протокол №
47236923/01.10.2020 г.; фактура № **********/01.10.2020 г.; приемателен
протокол № 47238544/08.10.2020 г.; фактура № ********** от 07.10.2020 г.;
сигнал с вх. № П-03-1495/28.09.2020 г. по описа на КЗП, РД Пловдив;
фискален бон № 45078 от 14.10.2020 г. В същите не се съдържат съществени
противоречия, като от тях се доказват приетите за установени от съда факти.
От Заповед № 676/21.08.2019 г. на Председателя на Комисията за защита
на потребителите се установява, че наказателното постановление е издадено
от надлежно оправомощено лице, действащо в рамките на своята материална
и териториална компетентност. Доказателство за компетентността на
актосъставителя съставлява Заповед № 392 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя
на Комисията за защита на потребителите.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-
месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно
постановление. Същото отговаря на задължителните изисквания към
съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е
от материално и териториално компетентен орган. Налице е и съответствие
между установените факти и правните изводи в АУАН и в НП.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява, че на посочените в
наказателното постановление време и място – на 14.10.2020 г. в магазин „Т-
маркет“, находящ се в град Пловдив, бул. „Васил Левски“ № 3, е извършена
проверка с участието на свид. А., при която е направена контролна покупка,
както и са претеглени на кантар продукти от щанда за хляб и хлебни изделия,
представляващи запечени на място полуфабрикати, получавани в дълбоко
замразен вид. Установява се по делото от обективна страна, че при
извършената проверка е констатирано несъответствие между грамажа на
4
измерените продукти и грамажа на същите продукти, посочен на етикета,
поставен от търговеца. Тези несъответствия са установени при претеглянето
на 1 брой пърленка, за която кантарът на щанда за хляб и хлебни изделия е
отчел тегло 0,090 кг, след което е претеглена друга пърленка, чието
установено тегло е 0,096 кг. Грамажът, посочен на етикета на този продукт,
поставен от търговеца, бил 120 грама /равняващ се на 0,120 кг/; цена - 0,59
лева; цена за 1 кг - 4,92 лева и баркод: 260239000005. Изяснява се, че при
проверката са претеглени и други видове продукти – франзела симид бяла,
царевичен хляб и земел бял симид. По отношение на продукта „земел бял
симид“ отново се установява несъответствие, защото отчетеното от кантара
количество е 0,062 кг, а на етикета било изписано 60 гр. /равняващ се на 0,060
кг/. Несъответствие е налице между измереното количество и посочения на
етикета грамаж и при продукта „царевичен хляб“. За него се установява на
етикета да е посочено 220 гр., а измереният от кантара грамаж да е 214 гр. Тук
следва да се обърне внимание, че както в АУАН, така и в наказателното
постановление, вероятно поради техническа грешка, е посочено, че
отчетеното от кантара количество за този продукт е 0,214 гр., т.е. тегло по-
малко от 1 грам. При съобразяване на доказателствата по делото, като по
преписката са приложени и снимки от извършените измервания, се
установява, че този извод на АНО е необоснован и действително измереното
от везната количество е 214 гр. /или 0,214 кг./. По отношение на последния
претеглен при проверката продукт - „франзела симид бяла“, се установява, че
на етикета е посочен грамаж от 110 гр. за брой, цена от 0,35 лева; цена за 1 кг
- 3,18 лева и баркод: 20922225000001. За този продукт обаче и в акта, и в
наказателното постановление липсва твърдение какъв е бил измереният при
проверката грамаж. При изначално липсващо твърдение за това обстоятелство
правният извод на АНО за несъответствие и при този продукт между
обявеното на етикета и действително измереното количество се явява
направен при неясни факти. Липсващото твърдение препятства и
възможността за съдебен контрол в тази част. Макар от доказателствата по
делото да се установява какво е било действително измереното количество, а
именно 102 гр. (0,102 кг.), то това е факт, установен за пръв път в съдебната
фаза на процеса, непредявен на жалбоподателя и по каквото фактическо
обвинение той не се е защитавал. Съдът не разполага с правомощие да
попълва празноти при описанието на нарушението. Противното напълно би
обезсмислило предходните етапи на процеса. В тази част на наказателното
постановление липсва пълно описание на нарушението досежно обвинението
за разгледания продукт.
Посочването на измереното количество за „франзела симид бяла“ в
мотивите на съдебното решение се прави за прецизност на изложението и
доколкото районният съд е инстанция по фактите, като не е обвързан да
приеме за установена фактическата обстановка, описана в наказателното
постановление. При преценката си по съществото на делото за наличие на
несъответствие между обявените на етикета и действителните грамажи на
5
проверените стоки съдът изключи продукта „франзела симид бяла“ поради
констатираната изначална липса на описани и предявени на жалбоподателя
факти, по които да се извърши съдебният контрол. В случая не се касае за
странично обстоятелство, което да може да бъде установено за пръв път и на
съдебното следствие във въззивното производство, а за централния подлежащ
на доказване факт – след като се твърди, че нарушението се изразява в
несъответствие на грамажите, следва ясно да е посочено какво наказващият
орган приема да е било измереното чрез везната тегло на продукта.
Следователно проверката по делото се концентрира върху установеното
в проверявания обект – магазин „Т-макрет“, находящ се в гр. Пловдив, ул.
„Васил Левски“ № 3, несъответствие в грамажа на следните продукти: 2 броя
пърленки, царевичен хляб и земел симид бял, спрямо обявеното на етикетите
им. Преценката дали това несъответствие представлява нелоялна търговска
практика под формата на заблуждаваща практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1
от ЗЗП изисква на първо място да бъде отчетено значението на факта, че
интересуващите делото стоки представляват „партида предварително
опаковани продукти“ по смисъла на § 1, т. 19 от допълнителните разпоредби
на ЗИ. Съгласно посочената разпоредба това е съвкупност от предварително
опаковани продукти от един и същи вид, с еднакво обявено количество, в
еднаква опаковка, опаковани за определено време на едно и също място.
Нормативната уредба относно предварително опакованите продукти се
съдържа в глава шеста от ЗИ и в Наредба за предварително опакованите
количества продукти (Обн. ДВ бр. 19.02.2003 г., попр.). Правилата на глава
шеста от ЗИ намират приложение към процесния случай, тъй като той попада
в хипотезата на чл. 59, ал. 1, т. 1 от ЗИ и същевременно не е налице някое от
изключенията по чл. 59, ал. 2 от ЗИ. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба за
предварително опакованите количества продукти (НПОКП) предварително
опакованите продукти с еднакви количества по чл. 59, ал. 1, т. 1 от Закона за
измерванията са: течности, твърди, полутвърди и полутечни продукти, смеси
от парчета или смеси от цели твърди хранителни продукти с течности,
предназначени за продажба по маса или по обем в еднакви номинални
количества, стойностите на които са предварително избрани и означени върху
опаковката от производителя. От писмените доказателства, представени от
жалбоподателя по преписката и към жалбата, относно доставяните стоки се
установява, че процесните изделия, претеглени при проверката,
представляват именно предварително опаковани продукти. Фактите, които
обуславят този извод, са описани и в наказателното постановление. В този
смисъл са и показанията на свид. А. за фактите, които е установила в хода на
проверката.
Съгласно чл. 6 от НПОКП предварително опакованите продукти, чието
действително нетно количество е по-малко от разликата между обявеното
нетно количество и нормираното допустимо отрицателно отклонение, се
считат за дефектни. Следователно при този вид продукти действащата
нормативна уредба допуска да съществува определено отрицателно
6
отклонение от обявеното количество (в случая грамаж) на стоката, без това да
я прави дефектна. Съгласно § 1, т. 1 и т. 2 от допълнителните разпоредби на
Наредбата „допустимо отрицателно отклонение“ от номиналното количество
на предварително опакован продукт представлява максималното отклонение,
с което действителното нетно количество може да бъде по-малко от
обявеното върху опаковката на продукта количество. „Номинално количество
на предварително опакования продукт“ е нетното количество (масата или
обемът) на продукта, което предварително е избрано да се съдържа в
опаковката и е означено от производителя върху опаковката на
предварително опакования продукт. Предлаганите за продажба
предварително опаковани продукти могат да бъдат с еднакви или с различни
количества (чл. 5, ал. 2, т. 1 и т. 3 от Наредбата). В случая от доказателствата
по делото за извършените доставки и получени от жалбоподателя стоки се
установява, че интересуващите делото продукти - пърленка, царевичен хляб и
земел симид бял, представляват предварително опаковани продукти с еднакви
количества. Последното обстоятелство има значение за начина, по който се
определя допустимото отрицателно отклонение от количеството, означено на
предварително опакования продукт. Относим тук е редът по приложение № 4
към чл. 7, ал. 2 от НПОКП. Пренесено на плоскостта на настоящия казус се
правят следните изводи: на първо място досежно продуктите „царевичен
хляб“ и „земел бял симид“, макар да има несъответствие между измереното и
обявеното на етикета количество, то попада в рамките на допустимото според
нормативната уредба отрицателно отклонение, т.е. действително измереното
на кантара количество е по-голямо от разликата, която се получава, когато от
обявеното нетно количество се извади допустимото отрицателно отклонение.
По отношение на двата броя измерени пърленки се установява обратното –
несъответствието в грамажа надвишава допустимото отрицателно
отклонение, поради което са налице дефектни продукти.
Горните изводи съдът направи по следните съображения:
- царевичният хляб е с обявено на опаковката тегло от 220 гр., каквото
количество е посочено и на етикета от търговеца. За продукт с номинално
количество от 200 до 300 грама допустимото отрицателно отклонение е 9
грама. Претегленият при проверката царевичен хляб е тежал 214 грама.
Несъответствието е 6 грама и то попада в рамките на допустимото
отрицателно отклонение, а продуктът, претеглен при проверката, не е
дефектен.
- обявеният на етикета грамаж на земел симид бял е 60 грама, а
количеството, установено при проверката е 62 грама. За продукт с номинално
количество от 50 до 100 грама допустимото отрицателно отклонение е 4,5
грама. Несъответствието тук е 2 грама и то също попада в рамките на
допустимото отклонение, а продуктът не е дефектен. Следва да се обърне
внимание и че отклонението при замел симид бял не е отрицателно, т.е.
продаваният продукт е бил с по-голямо тегло спрямо етикета, което следва да
се оцени като обстоятелство в полза на потребителя.
7
- по отношение на двата броя пърленки обявеният им на етикета грамаж е
120 грама. За продукти с такова количество допустимото отрицателно
отклонение е 4,5 %. Следователно при процесните две пърленки с тегло,
както следва 90 грама и 96 грама е налице надвишаване на допустимото
отрицателно отклонение (действителното нетно количество на всяка
пърленка, измерено при проверката, е по-малко от разликата между
обявеното нетно количество от 120 грама и нормираното допустимо
отрицателно отклонение от 4,5 %).
При тези факти съдът намира, че по отношение на продуктите
„царевичен хляб“ и „земел симид бял“ не е налице приложение на нелоялна
търговска практика от жалбоподателя. Макар обективно да е констатирано
разминаване между обявеното и измереното количество на тези продукти, то
попада в рамките на признатото от действащото законодателство допустимо
отрицателно отклонение. След като нормативната уредба определя този
продукт като годен, не са налице основания за санкциониране на търговеца за
това, че е предлагал за продажба един напълно редовен предварително
опакован продукт, за който е налице осигурено съответствие с нормативните
изисквания. Съгласно правилата на ЗИ, щом за конкретния продукт се
приема, че е осигурено съответствието му с нормативните изисквания,
търговецът няма право да променя тези му характеристики. В тази част
поведението на жалбоподателя се явява правомерно, поради което е
неоправдано да бъде санкциониран. Все в тази връзка, след като действащото
законодателство определя конкретните продукти като годни и редовни,
въпреки отклонението в грамажа, то неоправдано е жалбоподателят да се
счита задължен все пак да не продава в дейността си тези годни продукти. За
тях жалбоподателят не би могъл и да претендира обезвреда от производителя
или вносителя, тъй като стоките не са дефектни и няма основание да бъде
отказано приемането им. В заключение не е налице основание за
санкциониране на жалбоподателя относно несъответствието в грамажа при
тези два продукта, тъй като самото несъответствие, попадайки в нормираното
допустимо отрицателно отклонение, е обективно минимално, което не
разкрива такъв интензитет на обществена опасност, който да обуславя
реализирането на административнонаказателна отговорност и налагането на
имуществена санкция. За продукта „земел симид бял“ несъответствието е
едва 2 грама, а при царевичния хляб – 6 грама. Освен това при „земел симид
бял“ установената разликата не е отрицателна, а положителна в полза на
потребителя, като претегленото количество е надвишавало с 2 грама,
обявеното на етикета. По тези съображения съдът приема, че вмененото на
жалбоподателя деяние е несъставомерно и в частта му досежно описаното в
НП несъответствие в количеството – измерено и обявено на етикета, за
продуктите „царевичен хляб“ и „земел симид бял“.
По отношение на последните два продукта, описани в наказателното
постановление - 2-та броя пърленки, от доказателствата по делото
действително се установява да е налице несъответствие между обявеното и
8
претегленото количество и то да надвишава допустимото според Наредбата
отклонение. Преценката за правилното приложение на материалния закон
изисква да се установи дали това несъответствие се дължи на прилагане на
нелоялна под формата на заблуждаваща търговска практика от страна на
жалбоподателя. В тази връзка следва да се държи сметка, че действащата
нормативна уредба – глава шеста от ЗИ и НПОКП, изрично регламентира
задълженията както за производителя/вносителя на предварително
опакованите продукти, така и за лицата, които ги продават, като
административнонаказващият орган не може по тълкувателен път да извежда
и вменява в тежест на жалбоподателя задължения, които не са му нормативно
възложени. Субектите на контрол на действителните нетни количества на
предварително опакованите продукти са също така изрично определени с
разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПОКП и това са лицата, които
произвеждат предварително опаковани продукти с еднакви количества, и
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор - при
осъществяване на метрологичен надзор по Закона за измерванията.
Нормативната уредба подробно регламентира правилата за методите на
контрол, изискванията за създаване на отчетност и нейното съхраняване,
средствата за измерване, използвани за определяне на нетните количества на
предварително опакованите продукти. Не са предвидени никакви задължения
за лицата, продаващи предварително опаковани продукти, да упражняват
последващ контрол върху дейността на производителя по осигуряване на
съответствието на тези продукти с изискванията към тях. Упражняването на
такъв контрол е от компетентността на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор. С разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от ЗИ е обявено за
наказуемо деянието по пускане на пазара на предварително опаковани
продукти или бутилки, които не съответстват на изискванията по глава шеста
от ЗИ и на Наредбите за ПОКП. Субекти на това нарушение обаче са
единствено производител или вносител, а за дружеството жалбоподател не се
твърди да притежава нито едно от тези качества. Това не означава, че
търговецът е освободен от всякаква отговорност и може да предлага за
продажба дефектни стоки, без да има каквито и задължения към
потребителите. Параметрите на неговите задължения, подобно на тези на
производители, вносители и на органите на държавния контрол, са конкретно
регламентирани в действащото законодателство. Разпоредбите на чл. 89, ал. 1
- ал. 3 от ЗИ определят, че лицето, предлагащо за продажба предварително
опаковани продукти, ще носи административнонаказателна отговорност, ако:
- предлага тези продукти за продажба с нетни количества, различни от
тези, осигурени от производителя или вносителя или
- ги предлага за продажба, без да отговарят на изискванията по чл. 70 от
ЗИ, като последната разпоредба задължава върху опаковката на
предварително опакованите продукти да са обявени номиналните им
количества, изразени в килограми, грамове, литри, сантилитри или
милилитри, следвани от означението на единицата и знака за съответствие с
9
метрологичните изисквания за предварително опакованите продукти с
еднакви количества.
С оглед горните съображения следва да се прави разграничение между
случаите, когато един продукт се продава, пакетиран от самия търговец,
спрямо хипотезите на продажба на предварително опакованите продукти, за
които има изрични правила. Не би могло да се вмени и в тежест на
жалбоподателя /както и на всеки друг търговец, предлагащ за продажба
предварително опаковани продукти/ да ги продава въз основа на нетното
количество на всеки отделен продукт, което да се установява посредством
претеглянето му на място. На първо място по този начин търговецът би могъл
да допусне нарушаване на забраната по чл. 61 от ЗИ, което е самостоятелно
административно нарушение. Освен това така напълно би се обезсмислило
съществуването на специалните правила в законодателството за
предварително опакованите продукти.
Административнонаказващият орган при проверката си по чл. 52, ал. 4 от
ЗАНН е игнорирал тези специални правила за предварително опаковани
продукти, въпреки че доводите са наведени от жалбоподателя още с
направеното писмено възражение против АУАН. Доколкото за
жалбоподателя се установява да е предоставил на потребителите същата
информация относно нетното количество /грамажа/ на предлаганите за
продажба стоки /описаните в НП предварително опаковани продукти/ като
тази, осигурена и определена от производителя, то неговото поведение не би
могло да се квалифицира като упражняване на нелоялна търговска практика.
В съдебната практика е изяснено, че нарушение на изискванията по чл. 68в
вр. чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП ще има, например когато търговецът, поставяйки
собствени етикети, е определил различно нетно количество, с което е
предоставил невярна и подвеждаща информация за средния потребител, в
резултат на която той би могъл да вземе търговско решение. Процесната
хипотеза обаче е различна. Това не означава, че в случаи като настоящия е
налице празнота в законодателството, която да трябва да бъде
преразпределена в тежест на потребителите. Както се посочи, пускането на
пазара на предварително опаковани продукти, които не съответстват на
изискванията към тях, включително за действителното им нетно количество, е
самостоятелно административно нарушение. То обаче е различно от
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят с обжалваното
наказателно постановление. Така също компетентна да установи и
санкционира нарушението по чл. 88, ал. 1 от ЗИ е ДАМТН, а не органът,
наложил санкцията с обжалваното НП. В съдебната практика при казуси със
сходна фактическа обстановка също се приема, че допуснатото
административно нарушение е друго по вид спрямо процесното и субект на
отговорността не е търговецът, който само е предлагал за продажба
предварително опакованите стоки, щом не е променял грамажа, определен от
производителя - така Решение № 911 от 25.04.2016 г. по к.а.н.д. № 566/2016 г.
на Административен съд – Варна. КЗП е могла да изпрати материалите на
10
компетентната администрация.
Преценено спрямо правната квалификация, приложена от наказващия
орган, поведението на жалбоподателя не се подвежда под състава на
нарушението по чл. 68в вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП.
Макар обективно предоставената информация относно грамажа на
проверените два броя пърленки да не е съответствала на действителното
нетно количество, то това не се дължи на противоправно поведение на
жалбоподателя. В тази връзка дори да се приеме, че е настъпил
противоправен резултат, той не е следствие от противоправно поведение на
дружеството жалбоподател. Разкъсването на връзката на причина и следствие
между процесното деяние и общественоопасните последици изключва
основанието за санкциониране на жалбоподателя.
Деянието е несъставомерно и тъй като определянето на една търговска
практика като нелоялна и заблуждаваща в хипотезата на чл. 68д, ал. 1 във
връзка с чл. 68в от ЗЗП предполага установяване на съзнателно поведение,
проявено чрез действие или бездействие от търговеца, довело до
предоставяне на невярна, заблуждаваща информация. В процесната хипотеза
такова съзнателно, целенасочено поведение липсва, а в най-лошия за
жалбоподателя случай е налице едно предоверяване на производителя, което
не оправдава използването на административнонаказателна принуда в
толкова завишен интензитет. Следва да се посочи и че т.нар. предоверяване
не е резултат от проявена немарливост от търговеца, който от една страна
няма изрично задължение да упражнява контрол над дейността на
производителя, а от друга е задължен да не променя характеристиките на
предварително опакования продукт. Относно изискването заблуждаващата
нелоялна практика да бъде съзнателно поведение съдебната практика е трайна
и последователна - така Решение № 14103 от 12.11.2012 г. по адм. д. №
6979/2012 г. на Върховния административен съд; Решение № 637 от
15.01.2019 г. по адм. д. № 13302/2017 г. на Върховния административен съд;
Решение № 479 от 11.01.2012 г. по адм. д. № 3364/2011 г. на Върховния
административен съд; Решение № 5117 от 09.04.2012 г. по адм. д. №
10285/2011 г. на Върховния административен съд.
Неоснователно е становището на въззиваема страна, че жалбоподателят е
трябвало да постави етикети на процесните стоки, в които да може да посочва
различно количество от определеното от производителя, тъй като се касаело
за изделия, които се консумират изпечени, а не сурови. При обосноваване на
възражението изцяло е игнорирано обстоятелството, че върху опаковката на
предварително опакованите продукти самият производител е посочил
нетното количество за брой на всеки продукт преди и след изпичане. Това
задължение за производителя пряко следва от нормативната уредба на
неговите задължения в качеството му на производител. Той осигурява
съответствието и означава върху опаковката масата или обема, по които се
продават предварително опакованите продукти. Че това изискване е било
изпълнено и в процесния случай, се доказва от приложените към жалбата на
11
лист 5, 6 и 7 от делото копия от опаковките на продуктите. Опаковката
конкретно по отношение на продукта пърленка не е представена с жалбата, но
определеното от производителя нетно количество се установява от писмените
доказателства – фактури и приемателни протоколи, в които това
обстоятелство е удостоверено.
На практика административнонаказващият орган приема, че дължимото
от жалбоподателя поведение е да постави етикети, на които да обяви
различно количество на предварително опакованите продукти от това,
осигурено и обозначено върху опаковката от производителя. Тази дейност
обаче би представлявала самостоятелно административно нарушение по
чл.89, ал.2 вр. ал.1 от ЗИ. Съдът категорично не споделя довода, че
дължимото от жалбоподателя поведение е да извърши друго по вид
административно нарушение. Недопустимо е и чрез налагането на
имуществени санкции жалбоподателят да бъде потикван да организира
търговската си дейност по такъв начин, че да нарушава друг нормативен акт и
друга сфера на държавно управление. В случай на евентуално изпълнение на
посоченото в пренията като дължимо поведение от търговеца, той би могъл
на следващо място да бъде санкциониран и от ДАМТН.
В заключение съдът намира за основателна бележката в жалбата, че
наказващият орган е дължал проверка за наличието на маловажен случай по
чл. 28 от ЗАНН. Извършената проверка не се отличава с представителност на
резултата - проверени са 2 броя пърленки, при които се наблюдава неголямо
отклонение от грамажа, посочен на етикета. След като останалите продукти
от партидата не са изследвани и такива твърдения липсват, то съдът не би
могъл да прави предположения във вреда на жалбоподателя, че и останалите
предлагани за продажба пърленки са дефектни. Следователно е установено
неголямо отклонение в количеството при само два артикула и което се дължи
не на целенасочено поведение на търговеца по предоставяне на невярна и
заблуждаваща информация, а на стриктно спазване на указанията върху
опаковката, посочени от производителя. По гореизложените съображения не
се доказа жалбоподателят да е извършил нарушението, за което е
санкциониран, което прави жалбата основателна. Наказателното
постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон,
поради което трябва да бъде отменено.
Страните не са направили искания за присъждането на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3-то от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-0051223 от 19.01.2021 г.,
издадено от Т. Д. Д. – ***, с което на „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Ботевградско шосе“ № 247, ет. 2, представлявано от управителя П.П.П. на
основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите е наложена
12
„имуществена санкция“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение по
чл. 68в във вр. с чл. 68д, ал. 1 предл. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 от Закона за
защита на потребителите.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
13