№ 33
гр. Варна, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20213100502457 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх. №297197/31.08.2021г. от М. Д. Г., ЕГН
**********, действаща лично и със съгласието на своята майка ЮЛ. Г. М., ЕГН **********,
двете с адрес: ***************** срещу решение №262366/26.07.2021г. по гр.д.
№2059/2021г. на ВРС, 53 състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на
жалбоподателя, както следва: за разликата над 7 000 лева до предявения размер от 15 000
лева, предявен като частичен иск от 45000 лв., представляващи неимуществени вреди за
причинени болки и страдания, вследствие на средна телесна повреда, изразяваща се във
фрактура на IV – VI десни ребрени дъги по предна аксиларна линия; за разликата над 2 000
лева до предявения размер от 5 000 лева, представляващи неимуществени вреди,
изразяващи се в психични проблеми, вследствие на негативни преживявания и състояния на
емоционален стрес, като всички описани вреди са пряка и непосредствена последица от
настъпило застрахователно събитие – ПТП, причинено на 06.08.2019г., около 19:00 часа, в
град Варна, между автобус на градския транспорт, обслужващ редовна автобусна линия №
148, рег. № ******, собственост на „Градски транспорт“ ЕАД, и лек автомобил марка и
модел „Тойота Корола Версо“, с рег. № ***** за който е сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество по
полица № BG/02/119000270323, със срок на валидност до 16.10.2019 г., като ПТП е
настъпило по вина на водача на лек автомобил марка и модел „Тойота Корола Версо“, както
и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
1
3 552,51 лева – частичен иск от 9 267,41 лева – обезщетение за забава за изплащане на
главницата, начислено за периода от 06.08.2019 г. до 10.02.2021 г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като не е определен
справедлив размер на обезщетенията. Сочи се, че съдът не е направил подробна преценка на
всички обективни обстоятелства по делото, характера на увреждането на ищцата и периода
на възстановяване от физическите и психически травми. Твърди се също неправилност на
извода на съда за недължимост на обезщетение за забава, считано от датата на ПТП.
Доказателствени искания не са направени.
В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, чрез адв. Е.С., с който жалбата се оспорва като неоснователна, като
се сочи, че обезщетенията са определени от първоинстанционния съд в справедлив размер,
както и че възражението относно дължимостта на обезщетение за забава е неоснователно с
оглед специалната норма на чл.429, ал.3 от КЗ. Доказателствени искания не са направени.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявени от М. Д. Г., ЕГН
**********, действаща лично и със съгласието на своята майка ЮЛ. Г. М., ЕГН **********,
двете с адрес: ***************** срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, обективно кумулативно
съединени искове, както следва: 1. с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 15 000 лева – частичен иск от 45 000
лева - неимуществени вреди за причинени болки и страдания, вследствие на средна телесна
повреда, изразяваща се във фрактура на IV – VI десни ребрени дъги по предна аксиларна
линия и сумата от 5 000 лева – частичен иск от 15 000 лева – неимуществени вреди,
изразяващи се в психични проблеми, вследствие на негативни преживявания и състояния на
емоционален стрес; всички описани вреди – пряка и непосредствена последица от настъпило
на 06.08.2019г. застрахователно събитие – ПТП, около 19:00 часа, в град Варна, между
автобус на градския транспорт, обслужващ редовна автобусна линия № 148, рег. № ******,
собственост на „Градски транспорт“ ЕАД, и лек автомобил „Тойота Корола Версо“, с рег. №
***** за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество по полица № BG/02/119000270323, със срок на
валидност до 16.10.2019г., като ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил
„Тойота Корола Версо“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковете – 11.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението; 2. с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищцата сумата от 3 552,51 лева – частичен иск от 9 267,41 лева – обезщетение за забава за
изплащане на главницата, начислено за периода от 06.08.2019 г. до 10.02.2021г.
Ищцата твърди, че на 06.08.2019г., около 19:00 часа, в град Варна, автобус на
градския транспорт, обслужващ редовна автобусна линия № 148, в който пътувала и се
движел по ул. „Отец Паисий“ в посока към бул. „Сливница“ бил ударен от лек автомобил
2
„Тойота Корола Версо“, с рег. № ***** идващ от ул. „Пенчо Славейков“, който не спрял на
знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство.“ Сочи, че за настъпилото
ПТП от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Варна бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1490.
Заявява се, че вследствие на удара на двете превозни средства, ищцата загубила
равновесие и паднала в автобуса, като изпаднала в шок и силна уплаха, а по-късно вечерта
започнала да изпитва болки в областта на гърдите. Твърди се, че на следващия ден –
07.08.2019г. ищцата посетила Спешен център на МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД, където й
била поставена диагноза „травма на гръден кош“, вследствие на фрактура на IV – VI десни
ребрени дъги по предна аксиларна линия. Сочи се, че вследствие на посоченото увреждане
ищцата получила трайно затруднение в движението на снагата за период – по-дълъг от шест
месеца, през който непрекъснато приемала обезболяващи медикаменти и била подпомагана
от своята майка при извършване на обичайните си физиологични нужди. Заявява се, че и
към момента ищцата се изморява бързо, изпитва болки в ребрата при смяна на времето и
при движения настрани.
В исковата молба е посочено, че ищцата е с диагноза „параноидна шизофрения“
от 1997г. и поддържа психичното и емоционалното си здраве с помощта на медикаменти.
Заявява се, че вследствие на инцидента емоционалното й състояние се влошило, у нея се
събудили състояния на страх и безпомощност, започнала да се чувства непълноценна,
появили се безсъние и редуващи се състояния на афект и буйства с емпатия и депресивна
тревожност, започнала да изпитва страх да се качва в автобус, да стои на спирка, да пресича
улица.
Твърди се, че ответното дружество било уведомено от ищцата за настъпилото
застрахователно събитие с нарочно уведомление, ведно със заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение, получени от ответника на 04.09.2021г., по повод на които
била заведена щета № BG1021119000270323. Сочи се, че по претенцията и до момента не
било платено дължимото от ответника обезщетение.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител,
поддържа исковите претенции като основателни и доказани. Претендират се сторените в
производството съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в
който предявените искове се оспорват по основание и размер. Не се оспорват наличието на
валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил марка и модел
„Тойота Корола Версо“, с рег. № ***** настъпването на процесното ПТП и участниците в
него. Твърди се, че не е установено виновно противоправно поведение на водача на
посочения лек автомобил с акт, обвързващ съда със задължителна сила. Оспорват се
механизма на настъпване на ПТП, причинната връзка между последното и уврежданията на
ищцата, вида на същите и протеклия оздравителен процес. Оспорва се размерът на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, както и началната дата на
3
претенцията за обезщетение за забава.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият
състав намира предявения иск с правно основание чл.226 КЗ за процесуално допустим,
поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
С оглед на успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432,
ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между
увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. Вината се предполага
до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/ и това доказване е в тежест на ответника, а
ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
От събраните по делото констативен протокол и с оглед липсата на спор между
страните относно това обстоятелство настоящият състав приема, че по безспорен начин се
установява факта на настъпило на на 06.08.2019г., около 19:00 часа, в град Варна, ПТП
между автобус на градския транспорт, обслужващ редовна автобусна линия № 148, който се
движел по ул. „Отец Паисий“ в посока към бул. „Сливница“ и лек автомобил „Тойота
Корола Версо“, с рег. № ***** идващ от ул. „Пенчо Славейков“, който не спрял на знак Б2
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство.“ и поради това ударил автобуса.
Констативният протокол, съставен от органите на МВР в кръга на възложените
им служебни задължения, доколкото съставлява официален свидетелстващ документ,
обвързва съда с материална доказателствена сила както относно авторството на
материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, така и
относно съдържанието на удостоверителното изявление в частта, в която контролните
органи са отразили непосредствени впечатления. С оглед на установеното съдът приема, че
извършеното от деликвента действие е в нарушение на приложимите разпоредби на ЗДвП
/чл.13, ал.1 във връзка с чл.183, ал.2, т.3 от ЗДвП и съответно е противоправно.
В тежест на ответника е да опровергае законово установената презумпция в
чл.45, ал.2 ЗЗД, но доказателства, от които да се изведе категоричен извод за това, не са
събрани в производството, въпреки указаната на страната доказателствена тежест. От
заключението по назначената пред първата инстанция САТЕ се установява, че причина за
4
настъпване на ПТП е навлизане на лекия автомобил „Тойота Корола Версо“, с рег. № *****
в платното за движение на ул.“Отец Паисий“ и в траекторията на движение на автобус
„Соларис Орбино 12“ с рег.№ ******, от ул.“Пенчо Славейков“, където н неговата посока е
налице знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна
застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице
извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието
обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице. В случая причинната връзка се установява от лист за преглед на
пациент в спешно отделение от 07.08.2019г. и заключението на вещото лице, от което се
установява, че травматичното увреждане може да се получи по описания механизъм, като е
възможно в началото болката да не е силна поради неразместени костни краища.
При така събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства съдът намира, че
в случая се установяват всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД по отношение
на деликвента, ползващ се от клаузите на застраховка ”гражданска отговорност”, а именно
извършено виновно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат – телесни увреждания на ищеца в резултат от настъпилото на 06.08.2019г.
пътнотранспортно произшествие. Налице е основанието на чл.45 ЗЗД, за да се ангажира
гражданската отговорност на деликвента за причинените от него вреди на ищеца, съответно
и функционално обусловената отговорност на застрахователя по застраховка ”гражданска
отговорност”. Не е спорно между страните по делото наличието на валиден застрахователен
договор по застраховка „Гражданска отговорност” със собственика на лек автомобил
„Тойота Корола Версо“ към датата на ПТП, което е основание за ангажиране отговорността
на застрахователя.
Установява се и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
поведението на този водач и настъпването на произшествието, което е източник на вредите.
Ако водачът на лекия автомобил бе спрял, за да осигури полагащото се предимство на
движещия се по път с предимство автобус, процесното ПТП не би настъпило.
При установяване факта на извършване на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, която съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД се предполага, на
доказване подлежат причинените имуществени и неимуществени вреди и техния размер.
Вследствие на произшествието пострадалото лице е получило увреждания, които
са описани в представената по делото медицинска документация и съответно установена от
заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза. От заключението по СМЕ се установява, че в резултат на пътнотранспортното
произшествие ищцата е получила счупване на 4, 5 и 6 ребра вдясно. Според заключението
на вещото лице при травматични увреждания от този вид през първите 10 дни болките са
много силни, постепенно намаляват и са поносими без обезболяващи след 45 ден, до третия
месец може да се провокира от физическо натоварване. Според вещото лице счупените
5
ребра зарастват около 25-ия ден, но здраво костно срастване настъпва около третия месец.
От заключението по съдебно-психиатричната експертиза се установява, че
процесното ПТП и настъпилите вследствие на него травматични увреждания и остра
стресова реакция със специфични фобии не са оказали въздействие върху актуалното
психично и емоционално състояние на ищцата.
От събраните гласни доказателства – показанията на св. Дияна Иванова
Александрова, кредитирани от съда като основани на непосредствени впечатления, се
установява, че през лятото на 2019г. е посещавала ищцата и майка й няколко пъти, всеки път
ищцата била на легло с болки, на обезболяващи, разказвала й колко било страшно и как се
изплашила при инцидента.
С оглед на изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за
възникване на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената
дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното поведение на застрахованото при
ответника лице, вследствие на което били причинени посочените увреждания. При
определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва
да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание чл. 52
от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Съгласно заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания се установява, че получените
от ищцата травматични увреждания са представлявали счупване на три ребра, като
цялостното възстановяване е продължило около три месеца. От свидетелските показания се
установява, че през лятото на 2019г. ищцата е била на легло с болки, тоест в рамките на
обичайния период според вещото лице от около 25 дни след датата на ПТП 06.08.2019г.,
през който лечението е с покой на легло. От заключението по съдебно-психиатричната
експертиза, както и от свидетелските показания се установява, че настъпилата вследствие на
ПТП остра стресова реакция не е оказала влияние върху актуалното психично и
емоционално състояние на ищцата.
Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, намира, че
предявеният от М.Г. иск е основателен за сумата от 7000 лв., които съдът приема за
справедливи с оглед обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от причинени
болки и страдания от ищеца. При определяне на този размер съдът отчита изпитаните от
ищеца болки по време на оздравяването, както и обстоятелството, че е налице нормално
протекъл оздравителен процес, без трайни негативни последици. Искът за определяне на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психични проблеми, се
явява основателен за сумата от 2000 лева, отчитайки преживяната стресова реакция и
липсата на остатъчни симптоми.
Въз основа на изложеното съдът намира, че определеният по-горе размер в пълна
и адекватна степен отговора на потребностите на пострадалото лице от обезщетяване.
С оглед на това и предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважено и
6
искането за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи
отговорност и за обезщетение за забава към увредения, което се покрива от застрахователя
на основание функционалната отговорност. С разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.5 и чл. 494,
т.10 от действащия Кодекс на застраховането /в сила от 01.01.2016г./, приложим спрямо
настоящото застрахователно правоотношение, е ограничена функционалната отговорност на
застрахователя за дължимите от застрахователя на деликвента лихви върху обезщетенията
за неимуществени вреди до лихви за забава на застрахования, считано от по-ранната дата на
уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице (чл. 429, ал.3 от КЗ). В случая ищецът е претендирал от застрахователя
изплащане на застрахователно обезщетение с молба от 04.09.2020г., в което е описано
застрахователното събитие. Ответното дружество не е оспорило получаването на
заявлението и отразената в него дата и съответно претенцията за законна лихва следва да
бъде уважена от следващата дата 05.09.2020г. За периода от 05.09.2020г. до датата на
предявяване на исковете 11.02.2021г. размерът на дължимото обезщетение за забава,
изчислен върху определеното обезщетение за неимуществени вреди, възлиза на 400 лв. За
този размер първоинстанционното решение следва да бъде отменено и претенцията
съответно уважена.
Поради съвпадане правните изводи на настоящия въззивен състав с тези на
първата инстанция решението следва да бъде потвърдено в частта относно главните искове.
Съобразно изхода от спора, разноски се следват на въззивника за настоящата
инстанция в размер на 67 лв. съразмерно на уважената част от въззивната жалба. Поради
липсата на представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за плащане разноски в полза
на въззиваемата страна не се следват.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №262366/26.07.2021г. по гр.д. №2059/2021г. на ВРС, 53
състав в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от М. Д. Г., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на своята майка ЮЛ. Г. М., ЕГН **********, двете с адрес:
***************** срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 400 лева
(четиристотин лева) – частичен иск от 9 267,41 лева, представляващо обезщетение за забава,
начислено върху главницата за периода от 05.09.2020г. до датата на предявяване на исковете
11.02.2021г., И ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. Г., ЕГН
**********, действаща лично и със съгласието на своята майка ЮЛ. Г. М., ЕГН **********,
7
двете с адрес: ************************** сумата от 400 лева (четиристотин лева) –
частичен иск от 9 267,41 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода
от 05.09.2020г. до датата на предявяване на исковете 11.02.2021г., за изплащане на
главницата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причинени болки и
страдания от средна телесна повреда в размер на 7 000 (седем хиляди) лева и обезщетение за
неимуществени вреди за причинени психични проблеми в размер на 2 000 (две хиляди) лева,
всички описани вреди – пряка и непосредствена последица от настъпило застрахователно
събитие – ПТП, причинено на 06.08.2019г., около 19:00 часа, в град Варна, между автобус на
градския транспорт, обслужващ редовна автобусна линия № 148, рег. № ******, собственост
на „Градски транспорт“ ЕАД, и лек автомобил „Тойота Корола Версо“, с рег. № ***** за
който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
при ответното дружество по полица № BG/02/119000270323, със срок на валидност до
16.10.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №262366/26.07.2021г. по гр.д. №2059/2021г. на ВРС,
53 състав в останалите обжалвани части, с които е отхвърлен иска за неимуществени вреди
за причинени болки и страдания от средна телесна повреда за разликата над 7 000 (седем
хиляди) лева до предявения размер от 15 000 (петнадесет хиляди) лева, предявен като
частичен от общ размер 45 000 лв.; иска за неимуществени вреди за причинени психични
проблеми за разликата над 2 000 (две хиляди) лева до предявения размер от 5 000 (пет
хиляди) лева, предявен като частичен от 15000 лв.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковете – 11.02.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответното дружество да заплати на ищцата сумата над размера 400 лв. до предявения
размер от 3 552,51 (три хиляди петстотин петдесет и два лева и петдесет и една стотинки)
лева – частичен иск от 9 267,41 лева – обезщетение за забава за изплащане на главницата,
начислено за периода от 06.08.2019г. до 04.09.2020г.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. Г., ЕГН
**********, действаща лично и със съгласието на своята майка ЮЛ. Г. М., ЕГН **********,
двете с адрес: ************************** сумата от 67 лева (шестдесет и седем лева),
представляващи частта от направените разноски съразмерно на уважената част от
въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9