№ 1265
гр. Варна , 07.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500690 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадената от ВЕСЕЛИН ЛЕЧЕВ А. частна жалба
вх.№ 273090/14.02.2021 срещу определението на ВРС-49с-в № 261342/2.02.2021 по гр.д.№
13248/ 2020, с което е прекратено производството по делото поради неотстраняване в срок
дадените от съда указания, на осн.чл.129 ал.3 ГПК.
В жалбата се излагат съображения за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди, че е изпълнил всички дадени указания и
затова моли за отмяната на постановеното прекратително определение.
СЪДЪТ, след преценка, че подадената ч.жалба е депозирана в срок и са спазени
изискванията на чл.275 ГПК, намира същата за допустима, а разгледана по същество – за
основателна по следните съображения:
Производството е образувано пред ВРС по исковете на В. П. А. срещу А. П. А., П. С.
И. и В. И. И. за разваляне на договора за покупко-продажба, обективиран в НА № 145/2020,
както и на договор за прехвърляне имота срещу издръжка и гледане от наследодателя на
ищеца, обективиран в НА № 25/1983г, и предварителен договор от 5.05.2004г, а в условията
на евентуалност същите да бъдат обявени за нищожни или унищожаеми. Отправено е искане
за обявяване нищожността поради измама на упълномощителната сделка, обективирана в
пълномощно533/15.05.2020, заверена от нотариус Юлияна Демирова-Кадикянова.
Като е приел, че исковата молба страда от нередовности, ВРС е дал следните
указания за тяхното отстраняване с разпореждане № 268895/30.10.2020 :
1/ изрично да индивидуализира процесния имот, както с настоящ идентификатор,
1
така и по старите планове на гр.Варна, като уточни дали ви мота са налични постройки, кой
е техен собственик и на какво основание;
2/ да уточни дали твърди, че Васил Добрев Йорданов е бил собственик на целия
процесен имот или ответниците притежават собственост в него, как е възникнала
съсобствеността между тях да представи доказателства за това;
3/ да обоснове твърдението си за наследствено правоприемство с лицето Васил
Добрев Йорданов, като изрично заяви дали той е негов наследник и да представи
доказателства в тази връзка
4/ да уточни дали твърди, че договорът е нищожен, като посочи конкретните факти и
обстоятелства, от които обосновава твърдението си за неговата нищожност
5/ след уточненията да съобрази петитума на всеки иск с обстоятелствената част на
молбата ;
6/ да представи у-е за данъчна оценка на имота , валидна за 2020г, както и
скица/схема на същия;
7/ да посочи на всеки от предявените искове и да представи доказателства и да
представи доказателства за нейното определяне- данъчна оценка или пазарна стойност на
имота, актуална към датата на подаване но молбата.
8/ да представи доказателства за платена държавна такса за всеки предявен
установителен иск поотделно, изчислена в размер на 4% върху 1/4 от цената на иска, но не
по-малко от 50лв - ако предявява иск за нищожност, и 4% от 1/4 - ако предявява
установителен иск за собственост
Впоследствие, след нееднократно продължаване на срока за отстраняването на
нередовностите, с обжалваното определение РС е приел, че поради неизпълнение
производството по делото подлежи на прекратяване. В мотивите на постановения съдебен
акт са изброени горепосочените указания.
Частната жалба е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество е основателна, като постановеното от ВРС прекратително
определение подлежи на отмяна по съображения, че дадените от РС указания са изцяло
погрешни, неточни или неясни и нямат касателство към предмета на настоящия спор.
В обстоятелствената част на ИМ Веселин Лечев А. излага, че е собственик на имот,
намиращ се в гр.Врана жк“Бриз-юг“, м-ст “Св.Никола“, представляващ 1000кв.м.ид.ч. от
лозе, цялото с площ от 2200кв.м, което по действаща КККР е с идентификатор №
10135.2563.2078 и с площ от 2323кв.м., който имот е придобит в качеството му на наследник
2
на Васил Добрев Йорданов с Решение на ПК-Варна № 771/5.02.2001гза възстановяване
правото на собственост върху земи, на осн.14 ал.1 ЗСПЗЗ .
Излага още, че при проверка в СлВп установил, че имало вписана сделка,
обективирана в НА № 145/22.05.2020, по силата на която ответникът Атанас Лечев А. в
качеството му на пълномощник на брат си – ищецът Веселин Л.А., продал на последните
два ответници Павлина Ст.И. и Васил Ив.И. придобития в индивидуална собственост по
наследство от Васил Д. Йорданов горепосочения недв.имот.
След като разбрал за сделката и пълномощното, ищецът веднага отишъл и заявил
оттеглянето на същото. После се обадил на брат си и го попитал защо е постъпил така и не
го бил уведомил. Брат му не му дал никакви обяснения и отрекъл да имало извършена
такава продажба. Ищецът му предявил и оттегленото пълномощно, но брат му отказал да се
подпише.
Твърди още, че пълномощното, което е било представено по сделката, ищецът не го
бил чел, тъй като с брат си винаги са били в много добри отношения и му имал пълно
доверие.
За да се стигне до подписването на пълномощно, брат му бил обяснил, че лицата
Павлина и Иван, които ищецът не познавал, имали съдебен спор за имот и в това
производство следвало да докажат, че ищецът бил единствен собственик и наследник на
Васил Добрев Йорданов и собственик на имота. това им трябвало спешно и за това
пълномощното било подготвено от тях понеже синът им бил адвокат, а братът на ищеца се
познавал с тях и знаел, че се понеже ищецът бил на постоянна работа, затова щял да го
представлява пред съда /за което е било необходимо пълномощното/.
Доверявайки се на брат си, ищецът се наложило да се изиска от работа и да отиде да
подпише пълномощното, което той не прочел, тъй като преди това брат му и синът на
ответниците И.и /който е адвокат/ му били обяснили същото. затова В.А. не прочел
съдържанието му и тъй като не разполагал с време, подписал и тръгнал.
Когато получил преписа от пълномощното му, разбрал, че е бил измамен от брат си,
тъй като съдържанието му нямало нищо общо с това, което му било обяснено, за да
подпише.
За процесния имот никой не го бил уведомил. Не бил сключвал никакви договори,
включително и предварителни. Не бил получил никакви суми.
Заявява, че не познава ответниците И.и, а синът им видял за първи път при
подписването на пълномощното пред нотариуса.
След извършена справка в СлВп установил, че ответниците Павлина и Иван И.и били
придобили право на собственост върху лозе, представляващи 1200кв.м.ид.ч. от
гореописания имот чрез договор за издръжка и гледане от неговия наследодател,
3
обективиран в НА № 25/1983г. Това също озадачило ищеца, тъй като до смъртта на Васил
Добрев Йорданов грижи за него полагали родителите на ищеца и той самият.
Поради изложеното отправя следните искания:
-за разваляне на договора, обективиран в НА № 145/22.05.2020
-за разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в НА № 25/1983
-за разваляне на предварителен договор от 5.50.2004г,
а при условие на евентуалност същите да бъдат обявени за нищожни или
унищожаеми.
Моли да бъде обявена за нищожна поради измама упълномощителната сделка,
обективирана в пълномощното с рег.№ 533/15.05.2020 за удостоверен препис и с рег.№
534/15.05.2020 за удостоверено съдържание, заверени от н-с Юлияна Демирова-Кадикянова.
От така възпроизведеното съдържание на исковата молба става ясно, че действително
същата страда от неточности, което налага тяхното изясняване.
На първо място следва да се посочи, че очевидно РС не е сезиран с вещни искове за
установяване правото на собственост, което да налага подробната индивидуализация на
имота по действащи и предходни планове, както и се уточнява дали Васил Добрев Йорданов
е бил собственик на целия процесен имот или ответниците притежавали собственост в него,
как е възникнала съсобствеността между тях и бъдат да представени доказателства за това;
да бъде обосновано твърдението за наследствено правоприемство с лицето Васил Добрев
Йорданов /указанията, дадени в първите три точки/.
Що се отнася до указанията, дадени в т.4 и т.5, същите макар като цяло да са в
правилната посока, са доста общи и неясни и затова не биха могли да бъдат изпълнени така
както са формулирани.
Съдът е сезиран с облигационни за прогласяване нищожност, унищожаемост и/или
разваляне на договор за покупко-продажба от 2020, на договора за издръжка и гледане от
1983 и на предварителен договор от 2004г.
На първо място.
Към исковата молба няма приложени копия от договора от 1983г, нито от
предварителния от 2004г. Не става ясно между кои страни са били сключени /особено
предварителният/, с какъв предмет и съдържание са и каква е връзката им с твърденията за
порок във волята по сделката от 2020г.
По отношение на предв.договор /след евентуалното му представяне/ би следвало да
4
се прецени доколко е допустимо искането за развалянето му по съдебен ред.
По отношение на договора за издръжка и гледане от 1983г – какви са конкретните
твърдения за разваляне. Ако се претендира нищожност и унищожаемост – не са ясни какви
са конкретните твърдения, за да се прецени под коя от хипотезите на правните норми на
чл.26, 27 и сл. ЗЗД могат да бъда отнесени.
По отношение на договора за продажба от 2020г – не става ясно на какво основание
се иска развалянето, а по отношение искането за прогласяване нищожност или
унищожаемост – също на какво основание, тъй като горепосочените норми визират
различни хипотези.
Единствено по отношение упълномощителната сделка заявеният петитум е по-ясен –
претендира се да бъде унищожена същата поради измама, макар погрешно да е посочено –
да бъде прогласена нищожността й, тъй като измамата е една от хипотезите за порок във
волята /чл.27 ЗЗД/ , който води до унищожаемост, но не и до пълна нищожност на волята; за
разлика от нея в хипотезите на нищожност порокът е толкова голям, че се приравнява на
липсата на воля /чл.26 ЗЗД/.
На следващо място.
Във връзка с горното е необходимо да се изясни в условията на какво съединяване са
предявени исковете – дали кумулативно или евентуално и ако е евентуално - в каква
последователност се предявяват, като се укаже на страната, че първо е необходимо да се
разгледат исковете за нищожност, след това за унищожаемост и накрая - за развалянето на
валидна правна сделка.
Останалите, указания, дадени в т.т.6, 7, 8 , касаещи данъчната оценка на имота и
заплатена държавна такса, на този етап не биха могли да бъдат изпълнени. Едва след
привеждане на петитума в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба, и след
като бъде изяснено с какви и колко вида искове е сезиран съдът, би могъл да даде
последващи указания, свързани с определяне цената на иска/исковете по правилата на чл.69
ГПК, съответно в какъв размер е дължимата държавна такса, която съдът следва да определи
сам въз основа на представената данъчна оценка /ако такава изобщо е необходима/ и да
изиска доказателства за заплащането й.
Що се отнася до изискването за скица, въззивният съд намира за уместно да посочи
това, че в случая, че се касае за облигационни претенции, а не за вещни такива и затова не е
необходимо да бъде представяна като част от реквизитите, касаещи редовността на исковата
молба. В случай, че в хода на производството възникне спор относно вещта или обема на
правата върху нея, това касае съществото на материално-правния спор и следва да стане
чрез попълването на делото с доказателствен материал, без да има отношение към
редовността на исковата молба.
В конкретния случай такава е била представена още с исковата молба и затова не се
5
налага повторното й представяне под формата на актуална такива.
Освен това, следва да се посочи, че изискването за т.нар.актуална скица е отпаднало
поради следното:
Такова възможност за презаверяване на скици и схеми след изтичането на шест
месеца от издаването им, ако в този период не е настъпила промяна в данните за имота, бе
предвидено с разпоредбата на чл.35 ал.1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и
поддържането на КК и КР (обн.ДВ бр.41/2005г, посл. изм. ДВ.бр.82/2011г), която Наредба
понастоящем е отменена.
С приемането на новата Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г (обн.ДВ бр.4/2017г) за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, правното основание за предоставяне на услугата презаверка на скица или схема е
отпаднало.
Такава правна норма липсва и в Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016г за предоставяне на
услуги от КК и КР (обн.ДВ бр.83/2016г).
При това положение следва, че издадените от АГКК/СГКК скици/схеми /независимо
от датата на издаването им/ са валидни до настъпване на изменение в данните за имота, за
който е издадена скицата/схемата. Само при навадени твърдения за настъпили изменения,
може да бъде изисквана актуална такава.
Гореизложеното налага отмяна на постановеното прекратително определение и
връщане на делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия при
съобразяване с дадените в мотивите на настоящото определение указания.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на ВРС-49с-в № 261342/2.02.2021 по гр.д.№ 13248/2020 , с което е
прекратено производството по делото поради неотстраняване в срок дадените от съда
указания, на осн.чл.129 ал.3 ГПК.
6
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия при
съобразяване с дадените в мотивите на настоящото определение указания.
Определението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7