Р Е Ш Е Н И Е
№ 260226
гр. Бургас, 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, LI наказателен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети февруари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира
Андонова, като разгледа НАХД № 5394 по
описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63
ЗАНН.
Образувано е по жалба на А Г.Д., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 7068/01.12.2020 г.,
издадено от началника на отдел "Контрол по републиканската пътна
мрежа", дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при
Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. София, с което на жалбоподателя,
на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, за извършено
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП, е наложено
наказание "глоба" в размер на 1000 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателно постановление
като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен,
не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно
уведомен, не изпраща представител. По делото е изразено писмено становище
за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на наказателното
постановление. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 04.11.2020 г., в 14:43 часа, на път АМ
Тракия, км. 335, в посока гр. София – гр. Бургас, жалбоподателя Атанас Г.Д. е
управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси, МПС с две оси - марка
"Форд", модел "Карго", с peг. №, и полуремарке с три оси, с
рег. №. Управляваното от жалбоподателя ППС било спряно за проверка. В процеса
на проверката било извършено замерване и установено, че са надвишени нормите на
Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, както следва: измереното натоварване на задвижващата /втора/
единична ос на ППС е 14.700 тона, при максимално допустимо натоварване на оста
от 11.500 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредбата; при измерено
разстояние между осите 1.34 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето е 32.450 тона, при допустимо максимално натоварване на тройната ос
от 24.000 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква "б" от Наредбата. Измерването
било извършено с техническо средство ел. везна РW-10 № К0200010 и ролетка 1309/18/5
метра/. При тези параметри актосъставителят достигнал до извод, че ППС е
извънгабаритно и тежко, като водачът не представил на проверяващия валидно
разрешение за движение на такова ППС.
За констатираното нарушение св. К.К.
съставил АУАН № 7838/04.11.2020 г., а впоследствие било издадено НП, предмет на
обжалване в настоящото производство. При проверката и в предвидения от закона
срок не са направени никакви възражения от жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка се
потвърждава от показанията на разпитания по делото актосъставител и от
писмените доказателства по делото. Доказателствата по делото са непротиворечиви
и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав, като инстанция по
същество, след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление и съставения АУАН са издадени от компетентни органи, съгласно Заповед
№ РД – 11-1266/17.10.2019 г. на председателя на управителния съвет на АПИ,
Заповед № РД – 11-1267/17.10.2019 г. на председателя на управителния съвет на
АПИ, в предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Видно от
НП АНО е отразил, че наказанието е наложено на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП
във връзка с нарушаване на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП,
която точка 2 на чл. 53, ал. 1 ЗП, гласи, че се наказват физически лица, които
извършват или нареждат да се извърши движение на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя. Както в АУАН, така и в НП вмененото на жалбоподателя
нарушение е подробно описано. Изложени са фактите и обстоятелствата, при които
е било извършено, като е отразено, че на посочените дата и час жалбоподателят е
осъществявал движение на съчленено ППС, като е управлявал извънгабаритно и
тежко ППС, съгласно предвидените нормативни изисквания в Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, без да притежава издадено разрешение от
администрацията, стопанисваща пътя.
От събраните по делото доказателства по
категоричен и несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е управлявал съчленено
ППС с пет оси, МПС с две оси - марка "Форд", модел "Карго",
с peг. №, и полуремарке с три оси, с рег. №. От показанията на свидетеля К.К. и
приобщените по делото писмени доказатества – АУАН и подписаната от
жалбоподателя декларация /л. 14 от делото/, се установява, че ППС е било спряно за проверка и след извършено
измерване се констатирало, че ППС, управлявано от жалбоподателя, е било извънгабаритно
и тежко по смисъла на Параграф 1, т. 1 от ДР и на чл. 3, т. 2 от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ. Видно от показанията на св. К., пряк очевидец на
извършената проверка, самото измерване се е осъществило с ел.везна и ролетка, като
са отчетени следните стойности – при задвижващата
/втора/ ос на ППС - 14.700 тона, при максимално допустими 11.500 т.; при
разстояние между осите 1.34 м., натоварването на трета, четвърта и пета ос на
полуремаркето - 32.450 тона, при допустимо максимално натоварване от 24.000
тона. По делото са представени писмени доказателства - заявление за проверка на
ел. везна, сертификат за одобряване на типа на ел. везна,
декларация за съответствие на ел.везна, сертификат за проверка на ел.везна,
декларация и сертификат за съответствие на ролетка, за годността на
измервателните средства – ролетка и везна, от които се установява, че
средствата са технически изправни, което води до извод, че резултатите от
измерването следва да бъдат напълно кредитирани. В тази връзка съдът не споделя
изложеното от жалбоподателя възражение за нарушаване на процесурата по измерване.
Следва да се има предвид и че срещу констатациите за съответните размери/маси,
жалбоподателят принципно не е направил възражения по време на извършването им,
което е допълнителна гаранция, че същите са извършени правилно. Нещо повече, самият
жалбоподател с декларацията на л. 14 от делото (разписка), съставена в момента
на проверката, признава за установени параметрите на ППС и обстоятелството, че
превозът се извършва без надлежно разрешение от администрацията, стопанисваща
пътя.
В случая се касае за извършено нарушение
по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, съгласно която разпоредба за дейности
от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства по смисъла на Наредба № 11/2001
г. на МРРБ. Не е налице твърдяната от жалбоподателя хипотеза на чл. 14, ал. 3
от Наредбата, доколкото извънгабаритното ППС е с натоварване на ос на тройната
ос на полуремаркето 32.450 тона, което превишава с повече от 30 % допустимите
максимални натоварвания по раздел II, а и общата маса е над 45 тона. При
изложените обстоятелства следва, че не са осъществени елементите от състава на
чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, а е налице нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
"а" от ЗП, тъй като не е било издадено разрешение от администрацията,
управляваща пътя. Доколкото безспорно се установява, че в конкретния случай ППС
е било тежко по смисъла на закона, движело се е по републиканската пътна мрежа
и за него не е било издадено разрешително за специално ползване на пътищата, то
правилно АНО е преценил, че се касае за извършено административно нарушение по
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, вр. чл. 37 от Наредбата. Жалбоподателят,
като водач на посоченото ППС, е могъл да предвиди, че общата маса може и да
надвишава максимално допустимата такава по смисъла на Наредба 11/2001 г. на
МРРБ и е бил длъжен да провери този факт (по аргумент на чл. 53, ал. 1, т. 2 от
ЗП), от който следва, че задължение на водача е да следи за надвишаването на
максимално допустимата маса на управляваното от него ППС, но не го е сторил.
С оглед изложеното безспорно по делото
се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗП. Налице е
извършено нарушение, поради което правилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, предвиждаща глоба в
размер от 1000 до 5 000 лева за ФЛ, извършили нарушения по чл. 26, ал. 2 от ЗП,
каквото е процесното такова.
Съдът не споделя възраженията за
неправилно определен субект на административнонаказателната отговорност. В
конкретния случай на установено движение на тежко ППС без разрешение на
администрацията, управляваща пътя, отговорността за нарушаване на забраната по
чл. 26 ЗП, следва да бъде понесена от физическото лице - негов водач, предвид изричната
норма на чл. 53, ал. 1 ЗП. Предвидената в закона глоба цели да обезпечи
спазването на забраната, постановена от чл. 26 ЗП, като се ангажира
отговорността на всяко физическо лице, което извърши движение на извънгабаритни
и тежки пътни превозни средства без разрешение на администрацията, управляваща пътя. Съгласно чл.
15, ал. 3 от Наредбата собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или
лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция "Пътна
инфраструктура" или в съответното областно пътно управление или община
заявление за издаване на необходимото разрешително по образец (приложение № 4).
В случая, за водача на ППС тежи задължението да осъществи превоза при спазване
на изискванията на закона, включително, да разполага с издадено разрешително.
Неизпълнението на това задължение от страна на водача, обуславя отговорността
му по чл. 53, ал. 1 от ЗП, поради което и дадената от административния орган
квалификация е законосъобразна /Решение № 813
от 19.04.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 3192/2018 г. /.
За извършеното нарушение разпоредбата на
чл. 53, ал. 1 от ЗП предвижда наказание глоба от 1000 лв. до 5000 лв.
Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към
процесния случай и на жалбоподателя е била наложена глоба в минимално
предвидения размер от 1000 лева. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и
превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
Настоящият състав счита, че в конкретната
хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като не е налице маловажност на случая. Допуснатото нарушение не се отличава от
останалите нарушения от същия вид, за да се приеме, че обществената му опасност
е явно незначителна. В тази връзка съдът споделя доводите на АНО изложени в НП,
в тази насока.
Предвид гореизложеното, съдът намери
обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което следва
да бъде потвърдено.
С оглед решението за потвърждаване на НП
и направеното искане от страна на представителя на АНО /л. 84-87 от делото/, в
негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. При определяне на дължимите
разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на
чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането
на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност
по делото, съдът достигна до извод, че за осъществената от юрисконсулта защита в
полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 7068/01.12.2020 г., издадено от началника на отдел
"Контрол по републиканската пътна мрежа", дирекция "Анализ на
риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" -
гр. София, с което на жалбоподателя А Г.Д., ЕГН **********, на основание чл.
53, ал. 1, т. 2 от ЗП, за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква
"а" от ЗП, е наложено наказание "глоба" в размер на 1000
лв.
ОСЪЖДА Атанас Г.Д.,
ЕГН **********, да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може
да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата
на получаване на съобщението.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото съдебни адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.