№ 91
гр. Каварна, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на тринадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.а М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Е. Б. Шопова
като разгледа докладваното от В.а М. Узунова Панчева Гражданско дело №
20233240100064 по описа за 2023 година
Производството е по чл.79, във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и
чл.92 от ЗЗД.
Гражданско дело №64/2023г. е образувано по искова молба с вх.
№520/14.02.2023г., подадена от В. М. В. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна,
ул.“***“, №51, ет.4, ап.13, чрез адв.Е. Т. – АК Добрич, съдебен адрес
гр.Добрич, ул.“***“, №3, офис 3, срещу А. Д. П. с ЕГН **********, с адрес
с.Българево, общ.Каварна, ул.“***“, №2.
С исковата молба са предявени обективно съединени искова по чл.79,
ал.1, във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът излага, че на 15.07.2020г. в гр.Варна е
предоставил в заем на ответника А. П. сума в размер на 16 240 лева. Сумата
била предадена в брой при подписване на договора, като ответникът се
задължил да я върне, в срок от два месеца. В договора било уговорено лихва
за периода на представяне на заема, а при невръщане на сумата в срок - и
неустойка.
Твърди, че след изтичане срока на договора, ищецът многократно
канил ответника да му върне сумата, ведно с уговорената лихва, но същият не
изпълнил задължението си.
С оглед на изложеното моли съда, да осъди ответника да му плати
1
сумата от 2000 лева, представляваща част дължима заемна сума от 16 240
лева по договор за заем, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 14.02.2023г., до окончателното изплащане на
сумата; сумата от 489,45 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата
от 2000 лева, за периода 16.09.2020г. до 13.02.2023г.; сумата от 200 лева,
представляваща част от претендираната неустойка за невърната сума по
договор за паричен заем. Претендира разноски.
В о.с.з., ищецът редовно призован, не се явява, представлява се от
адв.Т., която поддържа исковете и моли за тяхното уважаване.
Ответникът е депозирал писмен отговор. Счита предявения иск за
недопустим, неоснователен и недоказан.
Оспорва, че на 15.07.2020г. е получавал сумата по приложения договор
за заем. липсвали доказателства, които да доказват, че ответникът е получил
сумата частично или изцяло.
На следващо място сочи, че подписания договор съдържал съществени
пороци, които поставяли под съмнение неговата действителност. Такъв порок
се съдържал в чл.14 от Договора за кредит, където била уговорена неустойка
в размер на 0,5% от заемната сума за всеки просрочен ден. Счита, че така
уговорената неустойка надхвърляла пределите на обезпечителната си
функция и противоречала на добрите нрави, поради което била нищожна.
На следващо място посочва, че дори и да се докажело, че съществува
отпускане и усвояване на заема, то страните били уговорили начин на
обезпечаване в чл.6, а именно недвижим имот.
На следващо място ответникът възразява, че била уговорена и *** по
вид неустойка, която също била нищожна – чл.15 от Договора.
Моли съда да отхвърли иска като недопустим, неоснователен и
недоказан.
В о.с.з., ответникът редовно призован не се явява, представлява се от
адв.П.Н. – ВАК, който поддържа отговора и моли за отхвърляне на исковете.
В пледоариите по същество сочи, че доказването на изплащане на сума над
10 000 лева се осъществявало с писмени доказателства, а не с гласни такива.
Претендира разноски.
Каварненският районен съд, след като обсъди събраните по делото
2
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.07.2020г., в гр.Варна между В. М. В., като заемодател и А. Д. П.,
като заемополучател е сключен договор за заем, с който заемодателят се е
задължил да предостави на заемополучателя сумата от 16 240 лева заемна
сума. Посочено е в чл.2 от договора, че заемната сума ще бъде предадена на
15.07.2020г. С договора бил уговорен срок за връщане на сумата – два месеца.
За получената сума, заемополучателят дължал лихва в размер на 0,5%
месечно от стойността на заемната сума. Освен това било уговорено, че
връщането на заемната сума и плащането на лихвата ще бъде обезпечено от
страна на заемополучателя с недвижим имот – нива с площ от 14,639 дка.
В чл.14 и чл.15 от договора била уговорена неустойка в размер на 0,5%
от стойността на заемната сума за всеки просрочен ден, ако заемополучателят
не върнел дължимата сума с уговорената лихва.
В о.с.з. са разпитани свидетелите БИБ и ЛПИ, водени от ищеца.
Св.Б твърди, че на 15.07.2020г. придружил ищеца В., когато трябвало да
предаде пари на А.. Това било във гр.Варна, на заведение „Формулата“. В.
броил парите, дал ги на А., подписали договор. Приятелката на ищеца – Л
също предоставила пари – 7000 лева, но тя за нейните пари искала
нотариално заварен документ.
Св.ЛИ твърди, че е дала пари на приятеля си В. В., сумата от 7000 лева,
за да ги даде на свои познати, които били закъсали за пари. Видели се на
15.07. (помни, защото на 14.07. В имал рожден ден). Срещнали се на
„Формулата“ във Варна и когато свидетелката отишла, били там и също Б
(другия свидетел). В. предал своите пари, разписали документ, а свидетелката
за нейните пари, настояла за подписване на нотариално заверен документ,
защото нейното изискване било такова.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да установи
следните правопораждащи факти, а именно основанието, от което произтича
претенцията му – наличието на валидно правоотношение по договор за заем
от 15.07.2020 г., сключен с ответника, по който договор е изпълнил
3
задълженията си да предаде заемната сума на ответника. Следва да установи и
наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на
заемната сума, че е настъпил падежът за връщането му, както и да установи
вземането си и по размер.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, а при
установяване на всички елементи от фактическия състав на вземането на
ищеца, следва да докаже, че е погасил търсената сума.
По смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят
предава в собственост на заемателя опредЕ. сума пари, срещу насрещното
задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от
момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на
страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях или само
устна уговорка, като само с предаването на съответната сума е завършен
фактическия състав на съглашението. Именно предвид реалния характер на
договора, писменото обещание за връщане на парична сума, ако не съдържа в
себе си признание, че тя е получена от задължено в заем лице, не може да се
цени като доказателство за сключен договор. Тежестта на доказване на
съществуването на такъв договор е на страната, която търси изпълнение по
него, в случая на ищеца, който твърди, че ответникът не му е върнал
съответната сума.
В настоящия случай ответникът оспорва получаването на сумата от
16 200 лева. В действителност, в с.з., проц.представител на ответника
признава, че между страните е сключен договор, но твърди, както и в
отговора на исковата молба, че не е получавал сочената сума от ищеца.
Разпитаните в с.з. свидетели, водени от ищеца посочват, че В. В. е предал
сума на ответника А. П., но техните показания следва да се ценят съобразно
останалия доказателствен материал по делото, какъвто в случая липсва.
Доколкото разпоредбата на чл.164, ал.1, т.2 от ГПК установява доказването на
договори на стойност по-голяма от 5 000 лева, с писмен акт, то в кориците на
делото липсват доказателства (напр.разписка, подписана от ответника или
клауза в договора, която да установява предаването на сочената сума).
От изложеното по-горе следва, че ищецът не проведе пълно и главно
доказване на предявения от него иск, поради което същият се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
4
На отхвърляне подлежат и акцесорните искове за присъждане на
мораторна лихва и неустойка, за неизпълнение на договора за заем.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има
право на разноски.
Ответникът претендира, съобразно представения списък на разноски по
чл. 80 ГПК разноски в размер на 3 000 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение по три предявени иска.
Водим от горното, Каварненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. М. В. с ЕГН **********, с адрес
гр.Варна, ул.“***“, №51, ет.4, ап.13, чрез адв.Е. Т. – АК Добрич, съдебен
адрес гр.Добрич, ул.“***“, №3, офис 3, срещу А. Д. П. с ЕГН **********, с
адрес с.Българево, общ.Каварна, ул.“***“, №2, иск с правно основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер от
2 000 (две хиляди) лева, представляваща част от дължимата заемна сума от 16
240 (шестнадесет хиляди двеста и четиридесет) лева – главница по договор за
заем от 15.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.02.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. М. В. с ЕГН **********, с адрес
гр.Варна, ул.“***“, №51, ет.4, ап.13, чрез адв.Е. Т. – АК Добрич, съдебен
адрес гр.Добрич, ул.“***“, №3, офис 3, срещу А. Д. П. с ЕГН **********, с
адрес с.Българево, общ.Каварна, ул.“***“, №2, иск за заплащане на сумата от
489,45 четиристотин осемдесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки)
лева, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 2 000 лева,
за периода от 16.09.2020г. до 13.02.2023г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. М. В. с ЕГН **********, с адрес
гр.Варна, ул.“***“, №51, ет.4, ап.13, чрез адв.Е. Т. – АК Добрич, съдебен
адрес гр.Добрич, ул.“***“, №3, офис 3, срещу А. Д. П. с ЕГН **********, с
адрес с.Българево, общ.Каварна, ул.“***“, №2, иск за заплащане на неустойка
в размер на 200 (двеста) лева, за невърната в срок сума в общ размер на
16 240 лева, като неоснователен.
5
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд Добрич.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
6