№ 72
гр. Велико Търново, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20254001000063 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 41/ 26.08.2024 г. по т.д. № 50/ 2023 г. по описа на ОС – Ловеч ЗАД
„Виена Иншурънс Груп” е осъдено да заплати на Т. С. Г. застрахователни обезщетения за
неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 1 640.41
лв., причинени от Г. Г. А. при ПТП на 07.04.2023 г. при управление на лек автомобил марка
„Фиат“, модел „Пунто“, с рег. № OB 34****, ведно със законната лихва върху двете суми от
30.05.2023 г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлена исковата претенция на Г. за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 120 000 лв. до пълния
претендиран размер от 150 000 лв. С решението ЗАД „Виена Иншурънс Груп” е осъдено да
заплати на Л. Т. Г. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от същото ПТП в
размер на 16 000 лв., ведно със законната лихва от 30.05.2023 г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлен искът й за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
за разликата над 16 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв. С решение по чл.247
ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка по отношение размера на
присъденото на Л. Г. обезщетение – същото да се счита 16 800 лв.
Подадена е въззивна жалба от Т. С. Г. срещу решението по предявения от нея иск в
отхвърлителната му част – за разликата над 120 000 лв. до пълния претендиран размер от
150 000 лв. Счита, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като е определил
обезщетение за причинените й неимуществени вреди в занижен размер, без да отчете в
1
пълна степен причинените й травматични увреждания, дългия възстановителен период,
зависимостта й продължително време от чужда помощ, драстичната промяна в личния й
живот, трайните последици за здравето й. Съдът изброил релевантните към размера на
обезщетението факти, но не мотивирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата
на вредите. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и да бъде уважен искът й
за неимуществени вреди в пълния претендиран размер, като й бъде присъдено
допълнително обезщетение в размер на 30 000 лв. Процесуалният представител претендира
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.
Подадена е въззивна жалба от ЗАД „Виена Иншурънс Груп” срещу решението по
иска на Л. Т. Г. в частта, в която съдът е присъдил на същата обезщетение над 10 500 лв. до
16 000 лв. Счита решението в тази му част за постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД –
определеното на ищцата обезщетение било завишено, несъответстващо на изискването за
справедливост. Съдът не съобразил реално претърпените от ищцата вреди и икономическата
конюнктура в страната към датата на вредоносното събитие и размерът на присъденото
обезщетение бил необоснован. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и
искът на Г. да бъде отхвърлен за разликата над 10 500 лв. до 16 800 лв. като неоснователен.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Л. Т. Г..
Поддържа, че решението е правилно, като съдът е отчел всички относими към размера на
обезщетението факти. Моли актът да бъде потвърден. Процесуалният представител
претендира адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.
Въззивните жалби са процесуално допустими – подадени от легитимирани
страни, в законовия срок, срещу подлежащ на обжалване акт. В изпълнение на
задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка
относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните
части. Намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност
– постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са допуснати и
процесуални нарушения, обуславящи процесуална недопустимост на акта.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в
рамките на въведените с жалбите оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира
следното: Релевантните за спора факти и обстоятелства са подробно изяснени от
първоинстанционния съд при анализ на събраните по делото доказателства и възприетата от
него обстановка не се спори от страните, при което ВТАС не следва да я преповтаря. При
установената фактическа обстановка съдът е формирал правни изводи за основателност на
предявените от Т. С. Г. и Л. Т. Г. субективно съединени искове по чл.432, ал.1 КЗ при
доказано осъществяване изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността
на застрахователя на виновния деликвент – ЗАД „Виена Иншурънс Груп” за обезщетяване
на вредите от конкретното ПТП. Приел е за основателно и заявеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата Л. Г. чрез
непоставяне на обезопасителен колан, като е определил нейния принос на 30 %. Страните не
2
са упражнили правото си да обжалват решението във връзка с така формираните изводи, при
което спорът по тези материалноправни въпроси е преустановен. Пред въззивния съд спорът
е сведен само до справедливия размер на дължимото на двете ищци обезщетение с оглед
обема и степента на засягане на телесния им интегритет в резултат на претърпяното на
07.04.2023 г. ПТП.
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД,
при съобразяване претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и
продължителност, естеството на проведеното лечение и продължителността на
възстановителния период, настъпилото възстановяване, наличието на трайни последици за
здравето, засягането на личния, социалния и професионален живот и други релеванти
обстоятелства, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г.
По иска на Т. С. Г.: За да определи справедливия размер на обезщетението, в
настоящия казус съдът отчете следните фактори:
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП ищцата Г. – на 35 г. към датата на инцидента – е получила
черепно-мозъчна травма, изразяваща се с дифузна травма на главния мозък и
постконтузионен централен инсипиден /безвкусен/ диабет в резултат на травматично
увреждане на невроендокринната функция на хипоталамуса с понижена до липсваща
секреция на антидиуретичния хормон вазопресин, както и шийна гръбначно-мозъчна
травма, изразяваща се с контузия и навяхване на шийния отдел на гръбначния стълб,
контузия и оток на шийния отдел на гръбначния мозък. Черепномозъчната травма е с данни
за увреждане на стволови мозъчни структури, с нарушена ендокринна функция, а шийната
гръбначно-мозъчна травма е протекла с временно обездвижване на четирите крайника, с
обезчувствяване на тялото и крайниците и с нарушена механика на дишането. Вещите лица
сочат, че по своите медико-биологични признаци двете травматични увреждания са тежки,
придружени с интензивни болки и страдания, като съчетанието на високата шийна травма с
контузия и оток на гръбначния мозък и на черепно-мозъчната травма с ангажиране на
стволови структури и нарушение на невроендокринната функция на хипоталамуса са
създали реална опасност за живота на пострадалата непосредствено след ПТП.
Тя е претърпяла продължителен процес на лечение: След инцидента е била приета в
реанимация за интензивно лечение и наблюдение, поставена в медицинска кома за 2 дни,
интубирана и поставена на изкуствена белодробна вентилация с мониториране на
жизнените показатели, поставен е бил и уретрален катетър. На 09.04.2023 г. тя е била
изведена от медицинската кома, екстубирана и е бил отстранен катетърът, била е в съзнание,
контактна, адекватна, на 10.04.2023 г. е започнала да приема храна и течности през устата, на
11.04.2023 г. се е увеличил обемът на движения в 4-те крайника, вертикализирана е, на
12.04.2023 г. състоянието й се е подобрило, започнала е да става и да се движи свободно, но
с оплаквания за изтръпвания по ходилата и с персистиране на полиуричният синдром. Била
е изписана на 13.04.2023 г. в добро общо състояние, без оплаквания. От 23.05.2023 г. до
29.05.2023 г. й е било проведено болнично лечение във връзка с поставена диагноза
3
„Системен дефицит на антидиуретичен хормон, признак на постконтузионен синдром,
засягащ невроендокринната секреция на хипоталамуса“. В периода от 09.08.2023 г. до
15.08.2023 г. й е било проведено болнично лечение с окончателна диагноза „Радикулопатия,
шийна област“. В епикризата е посочено, че след проведено медикаментозно и инфузно
лечение се изписва с лека редукция на болковите прояви, предписана е медикаментозна
терапия. Ищцата е носила шийна яка до края на 2023 г. За целия период са й били извършени
множество прегледи от различни специалисти – невролог по повод оплаквания от болки,
слабост и изтръпване на 3-ти, 4-ти и 5-ти пръсти на дясната ръка, болки и силно ограничена
шийна подвижност във всички посоки при навеждане и ротация; ендокринолог по повод на
безвкусния диабет; психиатър. Приемала е системно множество медикаменти, вкл.
обезболителни и противовъзпалителни. В периода от 22.03.2024 г. – 26.03.2024 г. й е било
проведено болнично лечение по диагнозата „Световъртеж с централен произход“.
Съдът взема предвид, че получените от Т. Г. травматични увреждания са били
свързани с продължителен период на търпене на болки и страдания с променлив интензитет
– интензивни през първите 2-3 месеца, значителни до 6 месеца и умерени до 12 месеца. При
извършения й за нуждите на експертизата преглед на 11.04.2024 г. вещите лица са
установили, че тя е в добро общо състояние, но с оглед тежестта на травмите, изминалият
12-месечен период от ПТП до датата на прегледа е сравнително кратък за постигане на
възстановяване и процесът все още не е приключил. Г. продължавала да има оплаквания от
пристъпно главоболие, залитане, нестабилна походка, нарушение в съня, болки в шийната
област и изтръпване на ръцете, при което са идентифицирали остатъчен церебрастенен
посттравматичен синдром – световъртеж от централен произход. Във връзка с шийно-
раменния радикулит са констатирали, че двигателната и рефлексната функции са запазени,
няма травматични и/ или патологични промени на телата, дъгите и ставните израстъци на
прешлените, но има болезнени движения в шийната област и нарушена повърхностна
сетивност по С6 – С7 и по ЕС1 дерматоми вдясно. Посочили са, че с оглед това актуално
състояние се налага ищцата несистемно да ползва обезболяващи и нестероидни
противовъзпалителни средства, както и провеждане на рехабилитация. Установили са
персистиращ полиуричен и полидипсичен синдром в близки до нормата граници, при
системно медикаментозно субституиращо лечение. Вещото лице – ендокринолог д-р
Милошев е разяснило, че безвкусния диабет при ищцата е в пряка причинно-следствена
връзка с ПТП – с претърпените черепно-мозъчна и висока шийна травми, с клиничната
картина на обилно уриноотделяне последвано от силна жажда и обилно поемане на течности
и заболяването налага перманентно лечение с антидиуретичен хормон или негови аналози за
цял живот, като целта на хормонално-заместителната терапия е нормализиране на водния
баланс на организма. Съдът счита, че именно това заболяване, пряка последица от
причинените на ищцата травматични увреждания, е най-сериозният вредоносен за ищцата
резултат, който като здравословен проблем и свързаните с него последици ще съпътства
целия й живот и съответно има най-голяма тежест за определяне размера на дължимо
обезщетение. Според вещите лица вследствие на заболяването съществува допълнителен
риск от увреда на бъбречната функция за в бъдеще, но настъпването й би представлявало
4
ексцес и основание за нова претенция за обезщетение. По отношение на церебрастенния
посттравматичен синдром и шийния радикулит вещите лица не са дали заключение, че тези
здравословни проблеми са с траен характер, а единствено са посочили, че към момента на
експертизата са налични, обяснимо с изминалия недостатъчен срок за възстановяване. По
делото не са ангажирани доказателства за актуалното здравословно състояние на Т. Г., за
извършвани прегледи, лечение, за провеждана рехабилитация в периода след прегледа от
вещите лица за нуждите на експертизата до приключване на устните състезания пред
въззивния съд, а изминалият период е повече от година и половина. Разпитаните свидетели
също имат наблюдения само до началото на 2024 г., когато са разпитани.
Естеството на получените травматични увреждания, продължителния период на
лечение и възстановяване и съпътстващите постоянни в продължителен период от време
болки и страдания са довели до значително и съществено влошаване на качеството на живот
на пострадалата. Първоначално в рамите на 2-3 месеца тя е била в голяма степен
безпомощна и е имала постоянна нужда от чужда помощ за елементарни дейности в
ежедневието, за което свидетелстват нейният съпруг св. Х. и сестра й св. Р. Г.. Х. дава
показания, че около месец – месец и нещо тя не можела да си движи ръцете и краката, само
лежала и плачела. Съдът не кредитира показанията му, че едва след около 3 месеца
започнала да се изправя, да седи седнала и да се движи самостоятелно, защото: в епикризата
от Хирургично отделение, където е пребивавал непосредствено след ПТП, е отразено, че
към датата на изписването й Т. Г. е започнала да става и да се движи свободно, макар и с
оплаквания; изложеното не кореспондира с показанията на св. Р. Г., която посочва, че на 10-
тия – 15-тия ден започнала да прави крачка по крачка след като я изправяли и
стабилизирали; при интервюто, проведено от вещите лица по комплексната психиатрично-
психологична експертиза ищцата лично е заявила, че 4 месеца след катастрофата е
започнала отново да шофира, което би било обективно невъзможно, ако 3 месеца не е
можела дори да става и сяда. При всяко положение инцидентът е засегнал физическата
активност на пострадалата, възможността й да извършва дейности от ежедневния живот, да
се грижи за децата си, да полага труд. Особено сериозна последица от развития безвкусен
диабет е обстоятелството, че тя не усеща вкуса на приеманата храна и е принудена да
посещава много често тоалетната поради физиологичната нужда да уринира. При
житейската ситуация, в която е попаднала, обяснимо и логично е описаното от свидетелите
състояние на изнервеност, повишена раздразнителност, тревожност, дистанцираност,
вглъбеност в проблема, социално дистанциране.
В тази връзка съдът отчита и установеното при Т. Г. от заключението на комплексната
психиатрично-психологична експертиза смесено тревожно-депресивно разстройство, с
данни за лека психологична личностова промяна и актуална клинична картина на
травматична криза с характерните емоционални преживявания, довели до нарушение на
нейното обичайно личностово и социално функциониране. Вещите лица сочат, че при нея се
наблюдава чувство за неудовлетвореност, дистанцираност, затваряне в себе си, усещане за
тъга, липса на енергия и желания за физическа активност, трудна концентрация и физически
5
оплаквания от безсъние и умора. Към датата на експертизата 29.01.2024 г. тя се е обръщала
двукратно към психиатър и е провеждала медикаментозно лечение под негово наблюдение,
продължаващо и към датата на експертизата. Вещите лица са посочили, че не могат да се
ангажират с точна прогноза относно периода на пълното възстановяване, като за неговото
постигане поставят акцент върху възможностите за справяне със ситуацията, подкрепата на
близките, редовния прием на медикаменти и работата с психолог. По делото не са
представени доказателства за психичния/ психологичен статус на Г. след м.01.2024 г. до
датата на приключване на устните състезания пред ВТАС – 04.06.2025 г., за да извърши
съдът преценка за актуалното й състояние при изтекъл период от време повече от година и
половина.
Безспорно обезщетението цели да поправи вредите, а не следва да е средство за
повишаване на жизнения стандарт на пострадалия, при което за определяне на размера му
съдът взе предвид и ценовата конюнктура в страната и съдебната практика, които участват
при формирането на обществения критерий за справедливост. Ориентир за икономическата
обстановка са освен лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ, които
действително, както сочи и жалбоподателката, са променени, но година след процесното
ПТП – през 2024 г., също и минималната работна заплата през 2023 г. – 710 лв. и средната
работна заплата в страната към второто тримесечие на 2023 г. по данни на НСИ – около 1
900 лв. По сходни казуси съдилищата са присъждали обезщетения в рамките между 50 000
лв. и 120 000 лв., като по-високите размери са обусловени от множество причинени травми,
продължително коматозно състояние, оперативни интервенции, настъпили усложнения,
загрозяващи белези, трайни последици за здравето.
При съобразяване на обсъдените по-горе обстоятелства – естеството на получените
от ищцата травми, създали временна, но реална опасност за живота й, свързаните с тях
лечение, болки и страдания в продължителен времеви период, психическата травма както от
инцидента, така и от здравословното й състоянието, трайните остатъчни последици –
безвкусен диабет, налагащ лечение с антидиуретичен хормон или негови аналози за цял
живот, сериозното отражение върху качеството й на живот при отчитане на факта, че към
момента на инцидента тя е човек в активна възраст, майка на малолетни деца,
икономическите условия в страната и съдебната практика по сходни казуси, настоящата
инстанция намира, че обезщетение в размер на 120 000 лв. съответства на принципа за
справедливост. Предвид съвпадането на изводите на двете инстанции оплакванията на
жалбоподателката, че определеният от първоинстанционния съд размер е занижен, са
неоснователни. Решението на ОС – Ловеч следва да бъде потвърдено в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от Т. Г. иск за обезщетение над 120 000 лв. до 150 000 лв. със
законната лихва от 30.05.2023 г. до окончателното изплащане.
По иска на Л. Т. Г.: Ищцата Л. Т. Г. е пострадала като пътник на задна средна седалка
на автомобила, управляван от дъщеря й Т. Г.. Тя е била на 62 г. към датата на ПТП и
вследствие на него е получила две травматични увреждания: счупване на десето ребро вляво
и контузия на дясно коляно /при налична гонартроза на същото/, които травми са довели до
6
временно разстройство на здравето, неопасно за здравето и живота. Съгласно заключението
на комплексната съдебно-медицинска експертиза на вещи лица ортопед-травматолог и
неврохирург това са единствените травми получени от нея, като експертите не приемат за
достоверни данните от медицинска документация на МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов –
Ловеч“ – Неврологично отделение за получена при ПТП травма на главата и загуба на
съзнание, респ. поставената диагноза „Травма на главата. Мозъчно сътресение.
Церебрастенно-вестибуларен синдром.“ и в последствие определеното й като епилептичен
статус състояние. Съдът кредитира изцяло заключението като компетентно дадено и
обосновано със събраните по делото доказателства. Видно от медицинската документация, и
в ЦСМП – Ловеч, и при приемането й в болницата и снетата й анамнеза, ищцата е заявила
оплаквания от болки само в лявата половина на гръдния кош и в подбедрицата на десния
крак, но не и за травма на главата и загуба на съзнанието. При личния й преглед от вещите
лица на 11.04.2024 г. тя също не е съобщила, че си е ударила главата, а само гърдите и
коляното, като е изложила, че е слязла сама от колата. В противоречие с нейните твърдения,
в деня на изписването й от Хирургично отделение – на 11.04.2023 г. – тя е посетила лекар с
оплаквания, че при ПТП е получила удар по главата, загубила съзнание, след това направила
неколкократни пристъпи с гълтане на езика и оттогава има силно главоболие, премрежване
на погледа, равновесни нарушения и изтръпване на десните крайници. Загубата на съзнание
е несъвместима със самостоятелното й излизане от автомобила, както и с възприемането
непосредствено след сблъсъка на обстоятелството, че дъщеря й е пострадала и има нужда от
помощ, което тя е съобщила при интервюто й от вещите лица по комплексната психиатрична
и психологична експертиза. В епикризата на Неврологично отделение, където тя е приета на
11.04.2023 г. в снетата й анамнеза тя е посочила, че от сутринта оплакванията й от
главоболие, премрежване на погледа, равновесни нарушения и изтръпване на десните
крайници са се засилили. Анализът на тази информация налага извод, че тези неврологични
оплаквания са съществували непосредствено след ПТП, по време на хоспитализацията й в
Хирургично отделение – 4 дни, както и в деня на самото й изписване, но такива не са
отразени в историята на заболяването и епикризата й, не са й правени изследвания за
подобен проблем, съответно и не е било назначено лечение. Извършените й изследвания при
2-дневния престой в Неврологично отделение вкл. компютърна томография на глава също
установяват, че мозъчният й статус е нормален и липсват данни за травматични промени, не
са констатирани огнищна и/ или латерализираща неврологична симптоматика и
координационни нарушения. Поради изложеното съдът не приема, че ищцата Л. Г. е
претърпяла черепно-мозъчна травма със съответните последици за здравето й.
Видно от епикризата, издадена от Хирургично отделение, ищцата е лекувана изцяло
консервативно, приложено е лечение в болничното заведение с обезболяващи медикаменти
и е изписана с препоръчани студени компреси за травмата на коляното и покой без да се
налага постелен режим и намаляване на подвижността до минимум. Твърденията на ищцата,
че е носила ортеза за срок около 2 месеца не са подкрепени с други доказателства. Според
експертите състоянието й е свързано с дискомфорт и болка в областта на травмите с умерена
интензивност, като болковата симптоматика е намаляла и отзвучала за около три седмици, а
7
с оглед естеството на уврежданията нейната подвижност и физическа активност са били
ограничени незначително. Поради това съдът приема, че ежедневието й и социалното й
функциониране не са засегнати от ПТП в съществена степен. Възстановителният процес е
приключил и при двете травми с пълно възстановяване в рамките на нормалния за подобни
увреждания срок, без усложнения и без остатъчни последици. Според вещите лица
субективните оплаквания от болки в областта на дясното коляно и констатираните от тях
ограничения в движенията му не са свързани с травмата при ПТП, а са резултат от
съществуващата от преди това артроза, за която ищцата следва да провежда адекватно
лечение. По твърдения на ищцата кожните прояви на заболяването псориазис, от което
страда от 20 г., са се засилили след ПТП, но съдът не приема това за достоверно. Видно от
приложената епикриза на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен, това заболяване
на ищцата протича прогресиращо и от провежданото стандартно медикаментозно лечение
не е отчетено подобрение, като от приложената справка на РЗОК за извършвани прегледи и
изписвани лекарства се установява, че и преди, и след инцидента Г. редовно е посещавала
личния си лекар за консултация във връзка със заболяването и ежемесечно й е изписван един
и същи медикамент.
По делото е установено, че 4 месеца след инцидента Л. Г. се е обърнала към
психиатър с оплаквания за проблеми – напрегнатост, тревожност, проблеми със съня,
схващане на челюстите. Изписано й е медикаментозно лечение. Съгласно заключението на
комплексната психиатрично-психологична експертиза Л. Г. е диагностицирана с
Посттравматично стресово разстройство, което според експертите е довело до личностови и
поведенчески промени и смущаване на нейната адаптация и се изразява в ограничаване на
социалните контакти, фиксиране на вниманието и цялата нейна ангажираност с
преживяното травматично събитие, непоследователност в действията, песимистична
прогноза към бъдещето, експлозивни афективни отреагирания, стабилизиран стил на
неефективно справяне в остри или продължителни ситуации на житейски затруднения чрез
социално оттегляне. Съдът да приема критично това заключение, като счита, че крайният
извод за личностови и поведенчески промени е базиран основно на снета анамнеза –
твърденията на самата ищца за състоянието и поведението й преди и след инцидента и
нейните субективни оплаквания, които не могат да бъдат проверени. Това са посочили и
вещите лица при изслушването им в съдебно заседание. Свидетелските показания не
установяват по убедителен начин някаква промяна в поведението й, а видно от изложеното
от нея в проведеното й интервю, негативните емоции и изживявания са свързани със
състоянието на дъщеря й Т. Г.; „знаеш ли какво е трудно и дъщерята да гледаш с
нашийник?“. Изводът противоречи и на личностната характеристика, дадена от вещите лица
на базата на личните им наблюдения и изследване по специализирани методики. Те са
посочили, че Л. Г. е лице с умерено към силно изразен позитивен социален резонанс,
склонност към повишен самоконтрол, което в междуличностните интеракции демонстрира
откритост, сигурност и устойчивост, проявява позитивно настроение, активност, подхожда
решително в редица служебни и житейски ситуации. Тези характеристики обуславят добра
8
адаптивност и устойчивост на стрес. Установено е, че към датата на експертизата –
м.01.2024 г. Л. Г. продължава да полага труд – работи като камериерка във вилно селище в с.
Рибарица, което предполага ежедневни социални контакти, а не социално дистанциране.
Трудовата й ангажираност противоречи и на показанията на близките й – св. Ш. Х. – зет и
св. Р. Г. – дъщеря, че вече не можела да работи въобще или поне както преди.
При съобразяване на всички гореизложени обстоятелства, икономическата
обстановка в страната към датата на ПТП, анализирана по иска на Т. Г., и съдебната
практика по сходни казуси на увреждания, лекувани консервативно с кратък
възстановителен период и настъпило пълно възстановяване, настоящата инстанция намира,
че справедливият размер на дължимото на Л. Г. обезщетение за неимуществени вреди
възлиза на 15 000 лв. и определеният от първоинстанционния съд размер се явява завишен.
Така определеното обезщетение следва да се редуцира с приетият от ОС – Ловеч обем
съпричиняване от неизползван предпазен колан – 30 %, при което на Л. Г. следва да се
присъди обезщетение в размер на 10 500 лв. Решението на ОС – Ловеч следва да бъде
отменено в частта, с която застрахователят е осъден да й заплати обезщетение над 10 500 лв.
до 16 800 лв. със законната лихва от 30.05.2023 г. до окончателното изплащане и исковата
претенция в тази й част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските: Предвид намаляването на размера на обезщетението на Л. Г.
решението на ОС следва да бъде отменено в частта за разноските за държавна такса върху
уважените искове за сумата над 5 285.62 лв. до сумата 5 505.62 лв., която ЗАД „Виена
Иншурънс Груп” е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт /дължимата по
иска на Л. Г. държавна такса е в размер на 420 лв./. По нейния иск, съразмерно на уважената
част от иска, на адв. Д. е присъдено възнаграждение в размер на 1 840 лв. – 2 208 лв. с ДДС.
При заявен материален интерес 50 000 лв. минималното възнаграждение по Наредба № 1
възлиза на 5 472 лв. с ДДС, при което съразмерно на уважената част – 10 500 лв. на адв. Д. е
дължимо възнаграждение в размер на 1 149 лв. с ДДС. Решението по разноските следва да
бъде отменено и в частта, с която на адв. Д. е присъдено адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 ЗАдв. за процесуално представителство на Л. Г. по т.д. № 50/2023 г. на ОС –
Ловеч за сумата над 1 149 лв. до 2 208 лв.
С оглед уважаване на жалбата на застрахователя, на същия следва да се присъдят
направените от него разноски за заплатена държавна такса – сумата 110 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, което съдът определя на 200
лв. предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото във въззивното
производство, чийто предмет е единствено размерът на дължимото обезщетение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 41/ 26.08.2024 г. по т.д. № 50/ 2023 г. по описа на ОС – Ловеч,
поправено с Решение № 51/ 28.10.2024 г., в частта, с която ЗАД „Виена Иншурънс Груп” е
9
осъдено да заплати на Л. Т. Г. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
същото ПТП за сумата над 10 500 лв. до присъдения размер 16 800 лв., ведно със законната
лихва от 30.05.2023 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските, с която
ЗАД „Виена Иншурънс Груп” е осъдено да заплати на адв. Н. Н. Д. от САК адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. за процесуално представителство на Л. Г. по т.д. №
50/2023 г. на ОС – Ловеч за сумата над 1 149 /хиляда сто четиридесет и девет/ лв. до 2 208
лв. и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса върху уважените
искове за сумата над 5 285.62 лв. /пет хиляди двеста осемдесет и пет лв. и 62 ст./ до сумата
5 505.62 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Т. Г. с ЕГН ********** от гр. Тетевен, **********,
против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” иск за застрахователно обезщетение за
причинените й от Г. Г. А. при ПТП на 07.04.2023 г. при управление на лек автомобил марка
„Фиат“, модел „Пунто“, с рег. № OB 34****, неимуществени вреди за сумата над 10 500
/десет хиляди и петстотин/ лв. до присъдения размер 16 800 лв. със законната лихва от
30.05.2023 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Л. Т. Г. с ЕГН ********** от гр. Тетевен, **********, да заплати на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, гр. София, п.к. 1000, пл. Позитано № 5,
сумата 110 /сто и десет/ лв. – разноски и сумата 200 /двеста/ лв. – юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10