Решение по дело №53/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 125
Дата: 21 май 2019 г. (в сила от 28 април 2020 г.)
Съдия: Радослав Кръстев Славов
Дело: 20193001000053
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 28 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                Р Е Ш Е Н И Е

125/21.05. 2019 год.                           гр.Варна

           В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на  03.04.2019 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СЛАВОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                      МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря Десислава Чипева,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 53  по описа за  2019  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от «ЛЕССЕРВИЗ» ЕООД / в открито производство по несъстоятелност/ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Попово, представлявано от управителя Георги Григоров Гогов, чрез пълномощникът си адв.Д.Д. ***, срещу решение № 87/29.11.2018год. по т.д. н. № 88/2016год. на ТОС, с което  е съдът е отказал да утвърди оздравителния план на длъжника «ЛЕССЕРВИЗ» ЕООД предложен от пълномощник на длъжника, който план е разгледан и приет от СК на «ЛЕССЕРВИЗ» ЕООД проведено на 16.10.2018год. на осн. Чл.705 ал.2 вр.чл.704 ТЗ.

Счита решението за неправилно- поради  нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост на същото, по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което да бъде утвърден оздравителния план на длъжника «ЛЕССЕРВИЗ» ЕООД.

Оспорва извода на съда, че предложения оздравителен план страда от съществени пороци и не е в състояние да изпълни предназначението си по закон. Мотивите на съда, формирали посочения извод не кореспондират  с предвидените в чл.705 ал.1 условия за утвърждаване на плана. Счита, че предложения оздравителен план отговаря изцяло на седемте императивни условия, комулативно дадени в чл.705 ал.1 ТЗ, като в жалбата са развити съображения за съответствие на плана с посочените условия в разпоредбата.

Излага също, че посочените мотиви са в разрез с нормите на чл.701 ТЗ, тъй като съгласно  чл.701 ал.2 ТЗ съдът със свои разпореждания е дал указания за отстраняване на допуснатите нередовности по предложения оздравителен план. Същите са отстранени с предложения преработен оздравителен план с вх.№ 416/30.01.2018год., като съдът с определение № 78/01.02.2018год.  е допуснал до разглеждане от СКр оздравителен план, като е приел, че същия отговаря на формалните изисквания на чл.700 ал.1 ТЗ. За това съдът не може да излага в решението мотиви, че планът не отговаря на изискванията на чл.700 ал.1 ТЗ. Ако съдът е считал, че планът не отговаря на изискванията на чл.700 ал.1 ТЗ, то същият е следвало да се произнесе с определение по чл.701 ал.3 ТЗ, което подлежи на самостоятелен контрол. С изложените мотиви в решението съдът е ограничил правото на защита, като веднъж е приел, че предложеният план отговаря на изискванията на чл.700 ал.1 ТЗ, а със своето решение по чл.705 ал.2 ТЗ е изложил неясни мотиви, именно че предложения оздравителен план страда от съществени пороци, без дори да ги конкретизира.

С жалбата се иска решението да бъде отменено и постановено друго,  с което да бъде утвърден предложения оздравителен план.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

С писмен отговор на процесуален представител на възразилия срещу оздравителния план кредитор „Лес груп“ЕООД гр.Търговище, жалбата се оспорва като неоснователна, по изложени съображения.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуални представители.

Въззиваемите страни „КОРИ ТРАНС“ ЕООД и Е.Л.А. не се явяват и не са изразили становище.

Синидът Р.И.Т. не е изразил становище по жалбата.

Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Преди всичко, следва да се отбележи, че поради засилената роля на съда в производството по несъстоятелност, което включва и производството по оздравяване на предприятието на длъжника, при упражняване на инстанционния контрол по чл.707 а ТЗ, въззивният съд е длъжен да следи служебно за съответствието на предложения оздравителен план с императивните разпоредби на чл.700 и чл.705 ТЗ. Предвид което съдът не е ограничен до оплакванията в жалбата.

Предмет на разглеждане от проведеното СКр. е планът за оздравяване, внесен от длъжника с вх. № 416/30.01.2018г.

С определение № 300/12.09.2018г. предложения от длъжника план за оздравяване на предприятието, допуснат до разглеждане след изпълнение на процедурата по чл. 701 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, и след отмяна на проведеното на 22.03.2018 г. събрание на кредиторите е насрочено повторно събрание на кредиторите за разглеждане и приемане на внесения план. Следва да се отбележи, че е внесен един оздравителен план.

Събранието на кредиторите, проведено на 16.10.2018г., на което е приет предложения от длъжника план за оздравяване, е надлежно свикано.

В СКр., проведено на 16.10.2018 г. с дневен ред „разглеждане и приемане на внесения от длъжника оздравителен план“ са взели участие следните кредитори:

„Лес Груп“ ЕООД гр. Търговище – с прието и одобрено от съда вземане в размер на 5000,82 лв., включващо:

- 4918,69лв. – клас ІV

-     82,13 лв.- клас V

„БГ-ГРУП“ ООД гр. Попово- с прието и одобрено от съда вземане в размер на 4 940.34 лв.:

-4840.33 лв.- вземане от клас ІV

-  100.01 лв.- вземанеот клас V

Е.Л.А. – с прието и одобрено от съда вземане в размер на 35 000 лв.- вземане от клас ІV;

„Кори Транс“ ЕООД гр. Попово – с прието и одобрено от съда вземане в размер на 42 271.28 лв.-вземане от клас ІV.

На осн.чл. 703 ал. 1 от ТЗ съдът е допуснал до участие в СКр. и е предоставил право на глас на:

- кредиторите с приети и одобрени от съда с определението по чл. 692 ал. 4 от ТЗ вземания: Е.Л.А. и „Кори Транс“ ЕООД , срещу които са налице висящи отрицателни установителни искове по чл. 694 от ТЗ

-кредитора „БГ-ГРУП“ – кредитор с неприето вземане, предмет на предявения положителен установителен иск  по чл. 694 ТЗ, предмет на висящо т.д. № 78/2018г.

Видно от представения протокол от СКр. (стр.3) съдът е обявил гласовете на участие в съответните класове, както следва:

В Клас IV – кредитори по чл. 722 т. 7 и 8 от ТЗ,

  -„Лес Груп“ ЕООД, с вземане в размер на 4918.69 лева, 4.40%,

  -„БГ Груп“ ООД, с вземане в размер на  4840.33 лева, 26.30%,

  -Е.Л.А., с вземане 35 000.00 лева, 31.30%,

  -„Кори Транс“ ЕООД, с вземане 42 271.28 лева, 37.84%

В Клас V – кредитори по чл. 616 ал. 2 от ТЗ,

    -„Лес Груп“ ЕООД, с вземане в размер на 82.13лева, 0.07%

    -„БГ Груп“ООД Търговище, с вземане в размер на 100.01 лева, 0.09%,

т.е. такъв процент от общия размер на вземанията съгласно чл. 703 ал. 1 и  чл. 673 ал. 3 от ТЗ, представляват техните гласове и по този начин ще бъде гласувано.

След проведеното гласуване е получен следния резултат:

В клас IV-ти- кредитори с необезпечени вземания.

 „Кори транс“ЕООД – „за“

 Е.Л. Александрова – „за“

 „Лес Груп“ ЕООД – „против“

 „БГ- Груп“ ООД -  „против“

В клас V-ти – кредитори по чл. 616 ал. 2 ТЗ.

  „БГ- Груп“ ООД  -  „против“.

  „Лес Груп“ ЕООД – „против“

Съдът е обявил, че след проведеното гласуване в IV клас планът е приет с вземания, представляващи 69.14%,  в V клас оздравителният план не се приема, при което представеният Оздравителен план, внесен от длъжника „Лессервиз“ ЕООД гр. Попово с вх. № 416/30.01.2018г. СЕ ПРИЕМА от събранието на кредиторите.

Пред съда по несъстоятелността е постъпило ВЪЗРАЖЕНИЕ вх. № 3900/23.10.2018г., депозирано от кредитора „Лес Груп“ ЕООД, чрез пълномощник адв. Н.-ТАК, срещу приетия на 16.10.2018г. от проведеното на същата дата Събрание на кредиторите на „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД план за оздравяване, с искане съдът да обяви предложения план за неприет.

Основните доводи се свеждат до участието на двама от кредиторите, с приети, но оспорени по реда на чл. 694 от ТЗ вземания, с чиито гласове е приет предложения план за оздравяване. Счита се, че в събранието е следвало да вземат участие само кредиторите с приети вземания, включени в Списъка и неоспорени по реда на чл. 694 от ТЗ, позовавайки се на разпоредбата на чл. 703 ал. 6 от ТЗ.

С обжалваното решение съдът е приел възражението за неоснователно, по изложени съображения, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Видно е, че на проведеното гласуване в IV клас планът е приет с вземания, представляващи 69.14% от всички вземания. Следва да се отбележи, че не се споделя възражението на несъгласния кредитор, против приетия от СКр план, според който планът не е приет с изискуемото мнозишнство от гласовете.  Съобразно чл.703 ал.1 ТЗ, Право да гласува плана има само кредитор с прието вземане, или му е признато право на глас по чл.673 ал.3 ТЗ /така и според Решение № 158 от 30.11.2012год. на ВКС, ІІ т.о. ТК/. Както се посочи, съдът е признал право на глас  на кредиторите с приети и одобрени от съда с определението по чл. 692 ал. 4 от ТЗ вземания: Е.Л.А. и „Кори Транс“ ЕООД , срещу които са налице висящи отрицателни установителни искове по чл. 694 от ТЗ и на кредитора „БГ-ГРУП“ – кредитор с неприето вземане, предмет на предявен положителен установителен иск  по чл. 694 ТЗ. За това съдът намира, че не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.703 ТЗ, респективно, планът е приет от СКр с изискуемото се обикновено мнозинство. В допълнение следва да се отбележи, че определението на съда, с коеето е предоставен право на глас на кредитор по чл.673 ал.3 ТЗ не подлежи на съдебен контрол.

Относно направеното възражение, поддържано и пред настоящата инстанция-с писмения отговор на въззивната жалба и в съдебно заседание, за  необходимостта да бъде представено съгласие на Министъра на финансите за разсрочване на съществуващото задължение към НАП: 

            Съдът намира за неоснователно възражението за недопустимост на внесения оздравителен план, поради необходимо съгласие на Министъра на финансите  при разглеждане на процесния план.

 Действително, съобразно особеното изискване на чл.189 ал.1 ДОПК, съгласието на МФ е абсолютна положителна предпоставка за допускане на оздравителния план за разглеждане от събранието на  кредиторите,  респективно и за последващото му утвърждаване от съда. След като даването на съгласие следва да е налично най-късно към момента на постановяване на определението за допускането на плана, следва да се направи извод, че това е и крайният момент за погасяване на задължението към НАП. Видно е, че с вноска бележка от 25.01.2018год. собственикът на длъжника Георги Григоров Гогов е погасил изцяло задължението към НАП. Следователно, още преди внасянето на оздравителния план вх.№ 416/30.01.2018год., предмет на настоящето производство, НАП е загубил качеството си на кредитор.

За това, към допускането от съда на оздравителния план и насрочване на СКр за разглеждането му, не са налице вземания в полза на НАП. Що се касае до „нововъзникналите“ публични задължения (след Откр. Пр. по Несъстоятелност), същите, съгласно ТЗ (чл.700 ал. 1 т.1) , не са предмет на плана за оздравяване. За това и не е необходимо съгласие на МФ, като предпоставка за допускане и разглеждане на внесения план за оздравяване на предприятието.

За това възражение следва да се приеме за неоснователно.

            Относно останалите предпоставки за утвърждаване на плана, за които съдът следвада следи служебно:

Преди всичко следва да се отбележи, че съдебният контрол на внесения оздравителен план е контрол за законосъобразност, а не за целесъобразност. При реализиране на този контрол, въззивния съд съобрази следното:

Относно предпоставките за спазване на изискванията по чл.700 ал.1 т.1 и т.3 ТЗ:

С плана е предвидено, вземанията на всички кредитори да бъдат изцяло удовлетворени. На оспорилите плана кредитори- „Лес Груп“ и „БГ Груп“ – според плана, срокът за удовлетворяване е седмодневен срок от влизане в сила на решението за одобряване на плана, на кредиторите Е.Л.А. –в срок до 24 месеца от приемане на плана по чл. 703 ТЗ, на вноски, като първото плащане ще бъде в 6м. срок от влизане в сила на решението за одобряване на плана по реда на чл. 705 а. 2 ТЗ; на „Кори Транс“ – в срок до 36 месеца, при същите начални дати. От последните двама кредитори, с оглед неравнопоставеността им спрямо другите, са представени изрични декларации за съгласие по чл. 705 ал. 1 т. 3 ТЗ.

В т.ІІІ.4 от Оздр. план и съобразно изискването на чл.700 ал.1 т.1 пр. последно, са предвидени гаранции и за неприетото вземане на „БГ-Груп“ ООД в размер на 24 558,69лв., чрез учредяване на особен залог  в тридневен срок от влизане на решението в сила върху Фадрома с пазарна стойност според заключението на оценителната експертиза 20 000лв. и върху Мотокар с пазарна стойност 7 940лв.  В допълнение е изложено, че при необходимост,  и ако кредситорът на „БГ-Груп“ООД не приеме да сключи договор за особен залог с длъжника „Лессервиз“ЕООД, то длъжникът има готовност да предостави и други гаранции, чрез осребряване на движими вещи, собственост на длъжника, за наличието на които се съдържат данни по делото, като  осребрената сума ще се депозира в сметка под условие, открита от постоянния синдик. Предвид изложеното съдът намира, че планът отговаря на изискванията на чл.700 ал.1 т.1 и т.3 ТЗ. 

Относно гаранциите по  чл.700 ал.1 т.4 ТЗ:

Относно предвидените в оздравителния план гаранции:

            В плана са предвидени като гаранции (чл. 700 ал. 1 т.4 ТЗ) – учредяването на особен залог  и ипотеки (р.V.2), които представляват реални гаранции /гаранции в тесния смисъл на думата/.

В обжалваното решение, за да откаже утвърждаването на плана, съдът е приел, че планът не съдържа изискуемите се гаранции, поради следното:

Посочил е, че съгласно установената съдебна практика, включено в плана задължение на длъжника за бъдещо учредяване на залог/ипотека, само по себе си няма последици на „гаранция“; такава гаранция според съда, би съставлявало не обещанието (в плана), а учреденото обезпечение към момента на утвърждаване на плана, в съответната форма,  макар под отлагателно условие - влизането на оздравителния план в сила, като се е позовал на решение  № 83 от 27.11.2013г. на ВКС по т.д. 0 940/2012г., І т.о.  Посочил е, че по плана такива доказателства не са представени.

Следва да се отбележи, че направеният извод за противоречие с Решение № 83/27.11.2013год. не може да бъде споделен. В цитираното решение действително са направени такива изводи, но в хипотеза, когато се касае за обезпечаване на един кредитор от друг кредитор на несъстоятелността с обект на обезпечението –вземането от същия длъжник. За това същото е неприложимо в настоящия казус.

Следа да се отбележи също, че горният извод относно необходимостта от учредяване на предвидените реални гаранции в оздравителния план,  не може да бъде споделен, а следва да се отбележи, че същият е  и в противоречие със съдебната практика,  относно необходимите гаранции за хирографарните кредитори.

Съдът не споделя направения от окръжния съд извод, поради следното:

Гаранциите изобщо, са тези предвидени в оздравителния план  действия и сделки, пряко или непряко обезпечаващи удовлетворяването на  кредиторите, като главна цел на оздравителното производство. Пряко осигуряващи удовлетворяването са обичайните обезпечителни мерки /реални и лични обезпечения/-залог, ипотека, поръчителство, възбрана, залог. Качество на гаранция би имало и средство, без пряко удовлетворяващ кредитора въз основа на същата ефект, но косвено  гарантиращо удовлетворяването.  Именно в отклика от останалите действия и сделки по осъществяването на плана, съгласно чл.700 ал.1 т.5 ТЗ и чл.700 ал.2 ТЗ, тези гаранции са относими само и единствено към защита удовлетворяването  на кредиторите, без да се изчерпват с обезпечителни мерки, в тесния смисъл на думата.

Относно гаранциите по процесния оздравителен план:

 Всички вземания в производството по несъстоятелност са необезпечени вземания. Но няма законово основание качеството на „необезпеченост“ на вземането да изключва изобщо приложението на чл.700 ал.1 т.4 ТЗ по отношение на хирографарните кредитори. Според предвижданията на процесния план-съгласно чл.700 ал.1 т.3 ТЗ, по отношение на хирографарните кредитори е предвидено удовлетворение на 100%.

 Но предвид необезпечеността на вземанията им, не се дължат задължително гаранции в обезпечаване на вземанията им в тесния смисъл на думата в предвидения в оздравителния план размер, доколкото тези гаранции влизат в действие при неизпълнение на плана и непредвиждането им не би поставило същите кредитори в по-лошо положение  от положението, което имат в производството по несъстоятелност, респективно биха имали при неутвърждаване на оздравителния план.

За това, изводът на съда, чрез който е мотивирал отказа си да утвърди плана-че в плана не са предвидени валидни реални гаранции за удовлетворяване на кредиторите с приети вземания в декларирания пълен размер, не може да бъде споделен. За това и отказът да се утвърди планът на това основание е незаконосъобразен.

Но следва да се отбележи, че няма основание да се отрече нуждата от гаранции в широк размер на думата-обезпечаващи способите за кумулиране на средства, в удовлетворяване на хирографарните кредитори, до размера на удовлетворяването им, според плана, тъй като тези гаранции се включват в действие именно при неизпълнение на плана /изложените съображения са според Решение № 177 от 20.01.2014год. по т.д. № 1389/2013год. на ВКС, І т.к./. Следователно, относно хирографарните кредитори нужда от гаранции в тесен смисъл /лични и реални обезпечения на вземането му/, не са необходими. 

Въпреки това, както се посочи, в плана са предвидени реални гаранции:

Относно предвидените в оздравителния план гаранции:

            В плана са предвидени гаранции (чл. 700 ал. 1 т.4) – учредяването на особен залог  и ипотеки (р.V.2).

Както се посочи, съдът е приел, че планът не съдържа изискуемите се реални гаранции и е отказъл утвърждаването на внесения оздравителен план. А както се посочи, относно хирографарните кредитори, не е необходимо учредяването на реални гаранции.

            За това, дори и да бъде споделен извода на съда, че включеното в плана задължение на длъжника за бъдещо учредяване на залог/ипотека, само по себе си няма последици на „гаранция“, но както се посочи, това са реални гаранции, следва да се отбележи, че така предвидените правни действия представляват гаранции в широкия смисъл на думата, обезпечаващи вземанията на хирографарните кредитори.  Това е така, поради следното:

От една страна, като стойност предвидените гаранции надхвърлят размера на предявените приети и неприети вземания.

 От друга, видно е, че в плана са предвидени изключително кратки срокове за изплащане в пълен размер на задълженията към несъгласните кредитори „Лес Груп“ЕООД и към „БГ-Груп“ ООД-в 7-мо дневен срок от влизане в сила на решението с което се утвърждава плана по реда на чл.705 ал.2 ТЗ.  

            За гарантиране на вземанията на цитираните кредитори, е предвидено учредяване на особен залог върху МПС.

Съдът намира, че така посочените гаранции в достатъчна степен гарантират вземанията на кредиторите, поради следното: Както се посочи, длъжникът е поел задължение в изключително кратки срокове-7-дневни да учреди особен залог върху МПС и съответно да заплати предявените и приети вземания на оспорилите плана кредитори. Съответно, при изтичане на тези срокове и неизпълнение на поетите задължения за учредяване на особен залог и неплащане на претендираните суми, спрямо посоченитие кредитори би възникнала възможността  за събиране на преобразуваното вземане по реда на чл.708 ТЗ.

Допълнителна гаранция, в широкия смисъл на думата, относно гарантиране на вземанията на несъгласните кредитори е и поетото задължение в т.ІІІ.3 от Оздр. план от едноличния собственик на капитала Г Г   да направи допълнителна парична вноска, чрез която да се извършат плащанията към  „Лес Груп“ЕООД и към „БГ-Груп“ ООД. Като допълнителна гаранция пак в широкия смисъл на думата, относно вземанията на кредиторите следва да се приеме също и имуществото на длъжника, което е на обща стойност 1 166 455,07лв. Същото не е обременено с тежести, затова и може да се приеме като надлежно обезпечение на приетите вземанията на хирографарните кредитори, които са в общ размер от 87 699,66лв. и неприето вземане в размер на 24 558,69лв.

За това, съдът намира, че предвидените в плана гаранции по чл.700 ал.1 т.4 ТЗ в достатъчна степен гарантират вземанията на всички кредитори, респективно, положението на кредиторите не би се влошило при неизпълнение на плана-каквато е и ролята на същите. Напротив, относно несъгласните кредитори, при неизпълнение на плана, същите биха били в по-благоприятно положение. Както се посочи, вземанията им е предвидено да бъдат изплатени в изключително кратък срок-7-дневен и то в пълен размер, като при евентуално неизпълнение същите биха реализирали правата си чрез индивидуално  принудителрно изпълнение и то в срок, много по-кратък от срока, в който биха имала същата възможност в производството по несъстоятелност. Предвид изложеното, предложеният оздравителен план съдържа реални гаранции за удовлетворяване на кредиторите с приети вземания и то в пълен размер и в изключително кратък срок относно възразилите кредитори.

 За това и според настоящия съд, внесения оздравителен план съдържа необходимите гаранции по см. на чл.700 ал.1 т.4 ТЗ, респективно отговаря на целите, които са поставени за реализация чрез това оздравително производство.-каквато е и главната цел на плана за оздравяване на предприятието.

            Относно изискванията на чл. 700 ал. 1 т. 5 и 6 ТЗ.

            Преди всичко, както се посочи по-горе, проверката относно наличие на условията за утвърждаване на плана от съда представлява проверка дали са спазени изискванията пои чл.704 ал.1 и чл.705 ал.1 ТЗ и всички тези изисквания са за законосъобразност, а не за целесъобразност.

Поради което и изложените съображения на окръжния съд, част от  които са и съображения за целесъобразност не могат да бъдат споделени.

            Видно е, че плана отговаря на изискванията за законосъобразност.

            В раздел VІ на плана е изпълнено изискването на чл.700 ал.1 т.5 ТЗ- посочени са Управленските, организационни, правни, финансови, технически и други действия, за осъществяване на плана:

В посочения раздел са посочени източниците на средства и конкретните действия, чрез които оздравителния план ще бъде изпълнен. Конкретно, на първо място е посочено, че преобразуваните вземания ще бъдат погасявани основно със средства, получени от допълнителна дялова вноска от собственика на капиталаи стопанската дейност на предприятието, а в допълнение са посочени и конкретни икономически мерки, свързани с наличните производствени мощностти, чрез които се очаква да бъде възстановена и дейността на предприятието. Следва да се направи извод, че предвижданията следва да се приемат за реалистични, понеже е посочено, че се основават на наличните производствени мощностти, както и на  налични суровини и материали, които са на обща стойност 12 000лв. -това се подкрепя  и от заключението на СИЕ относно наличните количества, които са достатъчни за започване на производство на произвежданите преди обявяване  на дружеството в несъстоятелност крайна продукция-най-вече опаковъчни сандъци и европалети. Според плана, получените средства от реализация на продукцията, ще бъдат достатъчни за разплащане с кредиторите след шестия месец /т.е. на съгласните с плана кредитори/, както и за закупуване на нови суровини и материали за производство на нови стоки.  Посочени са и пазарите, на които ще се реализира произведената продукция. Освен това,  като мярка за постигане на финансова стабилизация е посочено и реализация на налична готова продукция и незавършено производство, които са установени според заключението на СОц.Е.

Посочено е също, че за целите на реорганизацията на производството, ще бъде назначен нов екип специалисти в различни областти.

Предвид проверката по законосъобразност, чрез посочените многобройни и конкретни мерки и срокове, съдът прави извод, че планът отговаря на изискването на чл.700 ал.1 т.5 ТЗ.

Относно изискването на чл.700 ал.1 т.6 ТЗ:

Дружеството няма наети по трудови правоотношения трети лица към момента на внасяне на оздравителния план, като персоналът на длъжника е бил освободен при прекратяването на дейността.        

В р. VІІ от плана е посочено, че програмата за трудова заетост предвижда както запазване на съществувалите работни места, така и разкриване на нови – в съответствие с нарастване на обема на производството.

Посочена е и конкретна структура на работните места:-Управленски екип, -3бр.: Работнически персонал-18 бр.

Следователно, в плана е предвидено назначаване на освободените работници и служители и евентуално назначаване на нови. Посочено е, че при възвръщане на всички пазари, на които дружеството-длъжник има утвърдени позиции и при натоварване на производствените мощностти на 100%, в рамките на 1 година, нужният персонал може да се удвои.

            Предвид изложеното, следва да се направи извод, че планът предвижда защита на трудовата заетост на работниците и служителите.  Видно е, че в законоустановеното съдържа на плана по чл.700 ал.1 т.6 ТЗ се включва изискването да съдържа влиянието на плана върху заетостта на работниците и служителите, а не изрична защита на трудовата заетост. За това съдът намира, че планът отговаря на изискването на чл.700 ал.1 т.6 ТЗ за утвърждаване на плана. Още повече че оздравителния план предвижда запазване и увеличаване на работните места, които са съществували към момента на прекратяване на дейността на предприятието.

За това съдът прави извод, че планът отговаря и на изискването на чл.700 ал.1 т.6 ТЗ.

            В заключение въззивният съд намира, че са налице законовите предпоставки визиранви в чл.705 ал.1 ТЗ като условие за приемане на оздравителния план.  Предвижданията и условията в плана са изгодни за всички кредитори, изгодни са за длъжника-понеже се създават предпоставки за възобновяване на дейността на неговото предприятие, а това от своя страна е изгодно и за работниците и служителите, предвид запазване и евентуално увеличаване на трудовата заетост. За това, въззивният съд намира, че чрез предложения оздравителен план са постигнати в максимална степен целите на предвидения институт-План за оздравяване на ткърговец в открито производство по несъстоятелност.  За това и на основание чл.704 ал.1 ТЗ планът следва да бъде утвърден, като на основание чл.707 АЛ.1 ТЗ, производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено.

 Постановеното в обратен смисъл решение на ТОС следва да бъде отменено.

         Така мотивиран, съставът на АС – Варна

                                       

                                          

                                                  Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 87/29.11.2018 год., постановено по т.д.№ 88/2016 год. по описа на ОС – Търговище, с което е отказано да бъде утвърден оздравителен план на на длъжника „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД (в открито производство по несъстоятелност), ЕИК *********, гр. Попово, предложен от длъжника, чрез изрично упълномощения адв. Д., който план е разгледан и приет от Събранието на кредиторите на „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД (в ОПН), проведено на 16.10.2018г. – на осн.чл. 705 ал. 2 вр. с чл. 704  от ТЗ  и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

УТВЪРЖДАВА оздравителния план на длъжника „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД (в открито производство по несъстоятелност), ЕИК *********, гр. Попово, предложен от длъжника, чрез изрично упълномощения адв. Д.,  с вх.№ 416/30.01.2018год., който план е разгледан и приет от Събранието на кредиторите на „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД (в ОПН), проведено на 16.10.2018г. – на осн.чл. 705 ал. 2 вр. с чл. 704 ал.1  от ТЗ.

ПРЕКРАТЯВА  производството по несъстоятелност по т.д. № 88/2016год. по описа на ТОС, на длъжника „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД (в открито производство по несъстоятелност), ЕИК *********, гр. Попово, на основание чл.707 ал.1 ТЗ.

Решението подлежи на обжалване в 7 дневен срок от обявяването

 му в Търговския регистър, пред Върховния касационен съд.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.