Р Е Ш Е Н И Е
№1750/24.4.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на пети април, през две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Михайлов гр. дело №10512 по описа на Варненски
районен съд за
2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени обективно и кумулативно съединени искове от М.С.С., ЕГН ********** ***,
СО „Пчелина“ №324 срещу А.И.Г., ЕГН ********** *** за
осъждане на ответника да заплати сумата
от 557,10 лева – съставляващи обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на ПТП, при което на 12.01.2017г. в гр. Варна, на бул. „Осми Приморски полк“, ищеца в качеството му на пешеходец е блъснат
от управлявано от ответника МПС марка БМВ, рег. № В0405РТ, както и
сумата от 1000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на инцидента, изразяващи се в причинени боли
и страдания вследствие на уврежданията, тревожност, страх и безпокойство, на осн. чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба се излагат
твърдения, че на така посочения дата и час в гр. Варна е осъществено ПТП, при което
ищеца, като пешеходец е блъснат от управляваното от ответника МПС, при което са причинени увреждания в областта
на зъбите – счупване на горни два зъба, контузни рани и травми по коляно и
рамо. Предвид проведеното лечение ищеца е заплатил сумата от 557,10 лева за медикаменти и съпътстващо лечение, чието
възстановяване от делинквента претендира. Желае
заплащане и на причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в причинени
боли и страдания вследствие на уврежданията.Посочва, че не е претендирал
заплащане на обезщетение към застрахователя по застраховка „ГО“ на виновния
водач.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника, който сочи, че исковете са недопустими, а в
условията на евентуалност неоснователни. Намира, че надлежна пасивно
процесуално легитимирана страна е следвало да бъде застрахователя на ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“.Не оспорва настъпването на ПТП при
посочения дата, част и място в исковата молба, но оспорва механизма на
настъпване на уврежданията. Излагат се съображения, че наличието на заледен
участък от пътното платно и неправилно спрял в спирка л.а., до който се намирал
ищеца станали причина за невъзможност да бъде овладян управлявания от ответника
л.а, при което намира, че е налице съпричиняване доколкото ищца се намирал
отвън до неправомерно спрелия на пътното платно автомобил, управляван от трето
лице. Твърди, че поведението на ищеца е било неправомерно,
доколкото същия е стоял подпирайки се на л.а. на самото пътно платно.Намира
претендираните вреди за завишени по размер.Счита, че не се съдържат достатъчно
доказателства за осъществени плащания за медицински услуги, съобразно размера
на претендираните суми.
С определение №11602/11.10.2018г.,
постановено по делото е конституирано „Застрахователно акционерно дружество ************************“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***- Г.М. Димитров №1,
като трето лице – помагач на ответника – А.И.Г., ЕГН********** ***, на
основание чл.219, ал.1 от ГПК, срещу което на осн.чл.219, ал.3 ГПК е предявен обратен иск в условията на
евентуалност, като в случай, че ответникът бъде осъден да заплати сумата от
557,10 лева – съставляващо обезщетение за причинени имуществени вреди
вследствие на ПТП, при което на 12.01.2017г. в гр. Варна, на бул. „Осми Приморски полк“,
ищеца в качеството му на пешеходец е блъснат от управлявано от ответника МПС
марка БМВ, рег. № В0405РТ, както и сумата от 1000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на инцидента, изразяващи се в причинени боли и
страдания вследствие на уврежданията, тревожност, страх и безпокойство, на осн.
чл. 45 ЗЗД, то трето лице – помагач да бъде осъдено да заплати застрахователно обезщетение
в размер на 1557,10 лева, представляваща покрит риск по застраховка „Гражданска
отговорност“, обективирана в застрахователна полица №BG/30/116002377252, с период на валидност
15.09.2016г.-14.09.2017г., на осн. чл. 435 КЗ.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор
от третото лице – помагач, в който се сочи, че иска е недопустим, доколкото
претенция към застрахователя не е отправяна от пострадалото лице. В евентуалност излага
възражения за неоснователност. Не оспорва, че между него и ответника е
възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор застраховка
„Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица №BG/30/116002377252, с период на валидност
15.09.2016г.-14.09.2017г.Сочи, че липсва причинно – следствена връзка между
настъпилите увреждания осъщественото ПТП. Сочи, че ответникът, като водач на л.а. няма вина за
настъпилото ПТП, като в евентуалност намира, че е налице съпричиняване при
настъпване на уврежданията, което се установява от неправомерно поведение на
ищеца.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
От представената по делото
справка от „Гаранционен фонд“ се установява, че л.а. с рег. №В0405РТ е с
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, оформена в
застрахователна полица №BG/30/116002377252
при застрахователя „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот
и Здраве“ АД.
Представен по делото е протокол за ПТП №118/12.01.2017г. от ОД на МВР
гр.Варна, от който се установява, че на 12.01.2017г. в гр.Варна, около 1,10
часа на бул. „Осми Приморски полк“, през спирка на гдански транспорт е
настъпило ПТП, при което л.а.марка ************, управлявано от ответника А.Г., удря спрелия пред спирка на градски
транспорт л.а. марка **** вследствие на
което на ищеца М.С. са нанесени увреждания в областта на зъбите.
Съставен е акт за установяване на административна отговорност от
12.01.2017г., в който се посочва, че при несъобразяване скоростта с пътните
условия, вследствие на което губи управление над автомобила, ответникът
осъществява ПТП при което пострадал от травма на зъбите е ищецът.
Съставено е наказателно постановление №17-0819-00302/15.02.2014г., с което
на ответника е наложена глоба в размер на 140 лева, за нарушение на чл.179,
ал.2, пр.1-во ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2-ро ЗДвП.
От представения по делото лист за преглед на пациент в спешно отделение при
******************, се установява, че на 12.01.2017г., около 02,20 часа е приет като пациент
ищецът, като на същия е снета анамнеза – травма в областта на зъбите. При
допълнителен първичен преглед на пациента е констатирано, че на същия са
счупени два преди зъба, установена е контузия на коляно и ръка.
Представено е медицинско удостоверение №38/2017г. от отделение по Съдебна
медицина при ************, от което се установява, че обективното състояние на ищеца при осъществения
преглед се характеризира с отчупване на фрагменти от короните на 1-ви горен
десен и 1-ви горен ляв зъб, контузия на дясна коленна става, охлузна рана по
дясно коляно, кръвонасядания и ожулвания по дясна предмишница. Удостоверението
е придружено с доказателства за заплащане на сумата от 40 лева за сторения
преглед.
Представена по делото е фактура № 20170113/20.01.2017г. издадена от
Дентална практика на ************ за осъществени зъболекарски услуги на стойност от 245,10 евро, както и фактура №20170114/20.01.2017г. за осъществена
справка за зъбния статус на стойност от 19 евро.
Разпитан по искане на ищеца е свидетеля **************** – без дела и родство със страните. Свидетеля посочва, че на 12.01 е
управлявал МПС, като е осъществил десен завой на „Червения площад“ в гр. Варна
посока „Чаталджа“, при което ищецът си изпуснал мобилния телефон, с оглед на
което свидетеля спрял автомобила пред
спирката на градски транспорт на пътното платно. Часът бил около 1.00, а и
тъкмо бил паднал сняг. Ищецът излязъл през предна дясна врата на автомобила,
като стойки на пътното се навел да си търси телефона, при което ответникът
управлявайки своя л.а. ударил автомобила на свидетеля, при което и след удар в
спрелия автомобил на ищеца били нанесени увреждания. Посочва, че зъбите на
ищеца са били счупени, имал травма на крака и се оплаквал от болки в дясната
ръка. Посочва, че бил откаран в болницата с линейка за преглед. Свидетеля
посочва, че след инцидента ищецът бил обездвижен предвид подутина в областта на
дясното коляно, изпитвал болки в областта на гърба и рамото. След две седмици
заминал за Германия, като по телефона споделял на свидетеля в продължение на четири
–пет месеца, че изпитва болки предизвикани от травми от катастрофата. За Германия
отпътувал със счупени зъби, при което и доколкото тройно живее в чужбина, там
провел и лечението.
Разпитана по искане на ответника е свидетеля Деница Стефанова Бодилева –
без дела и родство със страните. Същата посочва, че на 17.01 се е возила като пътник
в л.а. управляван от ответника, като същите се движили по бул. „Осми Приморски
полк“ в гр. Варна. Времето било студено, като пътя бил заледен.При предприемане
на маневра – ляв завой управлявани от ответника МПС попаднал на заледен
участък, при което поднесъл, а ответникът осъществявал действия в този момент
по овладяването му, като в момент в който автомобила се изправил блъснал
спрелия пред спирка на градски транспорт друг автомобил. Свидетеля сочи, че
спрелия автомобил е бил без включени светлини.
При
тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. В този смисъл елементите на фактическия състав на
деликтната отговорност са: противоправно поведение, настъпването на вреди, причинна връзка между тях и вина у
причинителя. И докато наличието на последния от четирите елемента се предполага по силата на
оборимата презумпция на ал. 2 от цитираната
разпоредба, то останалите три подлежат на доказване чрез предвидените в ГПК
способи. Доказателствената тежест за тяхното
установяване, съобразно общото правило на ГПК, се носи от ищеца-при условията
на пълно и главно доказване.
По отношение възраженията за
допустимост релевирани в отговора на исковата молба от ответника, съобразно
които се сочи,че надлежна
пасивно процесуално легитимирана страна е следвало да бъде застрахователя на
ответника по застраховка „Гражданска отговорност:
С Тълкувателно решение от
30.01.2017г., постановено по тълкувателно дело №1/2016г. на ОСГТК на ВКС се
прие разбирането, че увреденото лице по своя преценка може да потърси
обезщетение за причинените му преди било то от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност “ на виновното лице, било то срещу самия делинквент.
Това му право срещу кого да предяви иск за репариране на причинените му вреди е
уредено в отношение на алтернативност,
поради което изборът е на увреденото лице.
Съдът не споделя възражението на
третото лице – помагач на ответника, че предявения от ищеца иск не недопустим,
доколкото извънсъдебно не е релевирана претенция към застрахователя. Настоящия
съдебен състав на Варненския районен съд приема, че задължителната процедура по
доброволно уреждане на отношенията по чл.498, ал.3 КЗ е предвидена като
предпоставка за допустимост единствено на прекия иск на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Както вече бе посочено
увреденото лице може в хипотезата на алтернативност да избира към кого да
предяви искането си за обезвреждане на причинената му вреда, било то към нейния
причинител или към неговия застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, поради което извънсъдебната процедура в настоящата
хипотеза не е условие за допустимост на иска.
Не се оспорва от ответника, а и
се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, че на 12.01.2017г. в гр. Варна, на бул. „Осми
Приморски полк“ е реализирано ПТП, при което ищецът е пострадал. От разпитът по искане на ищеца е свидетеля Георгиев, от
чийто разпит съдът приема, че управлявания от свидетеля автомобил е приведен в
покой пред спирка на градски транспорт находяща се на бул. „Осми Приморски полк“
в гр. Варна. Този факт се установява и от протокол за ПТП №118/12.01.2017г.
съставен от служители на сектор ПП при ОД на МВР гр. Варна при посещение на
инцидента. Спрелият л.а. **************** е бил ударен от управлявания от
ответника л.а. марка „БМВ“. Към момента на удара ищецът бил напуснал автомобила
на свидетеля Георгиев, като стъпвайки на платното за движение, търсил своя вещ
в купето на приведения в покой автомобил. Вследствие на настъпилия удар между
двете МПС, ищецът се ударил в автомобила на свидетеля Георгиев, при което
получил увреждания характеризиращи се с отчупване на фрагменти от короните на
1-ви горен десен и 1-ви горен ляв зъб, контузия на дясна коленна става, охлузна
рана по дясно коляно, кръвонасядания и ожулвания по дясна предмишница.С. бил
откаран за преглед в ************, като след осъществени медицински манипулации бил изписан
от болничното заведение. Инцидентът е осъществен през тъмната част на
денонощието в осветен участък на главен булевард в гр. Варна. От анализа на
гласните доказателства събрани както по почин на ищеца, така и по почин на
ответника се установява, че пътната настилка била заледена вследствие падналия
непосредствено преди момента на инцидента сняг, който към този момент не бил
изчистен.Тези гласни показания в тази им част се подкрепят от писмените такива
и в частност АУАН от 12.01.2017г., при който фактическата обстановка на
осъщественото ПТП е включено е наличието на заледен участък от пътното платно
за движение, върху който е попаднал управлявания от ответника МПС. Последния е
санкциониран по реда на ЗДвП, като с НП №17-0819-000302/15.02.2017г. на сектор
ПП при ОД на МВР Варна му е наложена глоба за осъщественото ПТП, възникнало
поради несъобразяване на скоростта на движение с пътните условия, вследствие
което и поради попадане на заледен участък загубване на контрол върху
автомобила и реализиране на сблъсък със спрял вдясно МПС.
От така приетата фактическа
обстановка следват изводите, че е налице противоправно поведение, което досежно
ответника се изразява в неспазване на правилата за движение по пътищата, като
същия в качеството му на водач на МПС не е взел в предвид конкретната пътна
обстановка, характеризираща се с наличие на заледен участък от пътното платно
за движение, като при избор на несъобразена скорост с тази пътна обстановка е
реализирал ПТП.Вследствие на инцидента на ищеца са нанесени вреди в областта на
зъбите и охлузи рани по тялото. Налице е причинна връзка между противоправното
поведение на ответника и настъпилите вреди за ищеца, доколкото ако ответникът
бе преценил съответната скорост на движение към конкретната пътна ситуация,
съобразена с видът на управляваното от него МПС, то същия би могъл да избегне реализирането
на удар в спряло вдясно на пътното платно срещу спирка на градски транспорт
МПС, при което ищецът не би се понесъл увреждания вследствие удари в купето на
спрелия автомобил. При тези съображения и доколкото последния елемент от фактическия състав на деликтната
отговорност се предполага, то следва да бъде прието, че предявения иск е
основателен.
По отношение размера на
предявените искове:
От представените по делото
писмени доказателства съдът приема, че с оглед нанесените му увреждания ищецът
е сторил разноски в размер на 556,53 лева, от които 40 лева за заплащане такса
за медицинско удостоверение, 245,10 евро, съставляващи левовата равностойност
на 479,37 лева за осъществени зъболекарски услуги, съответно 19 евро (37,16 лева) за проверка на
зъбен статус, които разходи следва да бъдат възстановени на страната доколкото
съдът приема, че същите са сторени по почин увреждането, било то за
установяване наличните увреждания вследствие причиненото ПТП от ответника, било
то за последяващо лечение осъществено в Германия, където се установи, че ищецът
постоянно пребивава.
Размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, и пр.
В резултата на осъщественото ПТП
на ищеца са причинени телесни увреждания характеризиращи се в отчупване на
фрагменти от короните на 1-ви горен десен и 1-ви горен ляв зъб, контузия на
дясна коленна става, охлузна рана по дясно коляно, кръвонасядания и ожулвания
по дясна предмишница. След инцидента ищецът е приет по спешност в ***********************,
като след получаване на медицинска помощ е изписан. Свидетеля Георгиев изложи
пред съда, че след инцидента ищецът непрекъснато е споделял факти относно него,
а в продължение на около четири – пет месеца е споделял и за изпитваните от
него болки вследствие нанесените му увреждания. В настоящата хипотеза се касае
за млад мъж в работоспособна възраст, който вследствие на инцидента е бил
затруднен да упражнява трудовата си дейност като барман – сервитьор, които
факти съдът приема за установени от разпита на свидетеля Георгиев. В
продължение на четири – пет месеца той е споделял търпените от него болки във
връзка с инцидента, както и факти относно реализиране на същия, при което
следва да бъде направен извода, че нанесените му увреждания са причинили болки
страдания, които неимуществени вреди по справедливост следва да бъдат
определени в размер на 3000 лева. Съдът посочва, че при определяне на
неимуществените вреди по справедливост не се ръководи от заявената от страната
претенция, а определя размера на същите по горепосочените правила с оглед
овъзмездяване на действително причинените инцидента вреди на пострадалото лице,
без същевременно с оглед диспозитивното начало да има възможност да присъди с
окончателния си съдебен акт повече от поисканото от страната.
Този принцип настоящия
първоинстанционен съд намира, че е залегнал и в съдебната практика и в частност
решение № 166/13.01.2012г., постановено по т.дело № 43/2011г. на ВКС, І-во
т.о., в което се приема, че при преценката за размера на обезщетението при
прието съпричиняване от съда следва да се изходи от действителния размер на
обезщетението, което съответства на вредите, причинени на пострадалия.
По отношение възражението за
съпричиняване:
Не се оспорва между страните, а и
от събраните по делото гласни показания на разпитаните по делото свидетели по
почин на страните се установява, че ищецът към момента на инцидента е имал
качество на пешеходец по см. на чл. 107 ЗДвП, като същия е бил стъпил на
пътното платно за движение, при което част от тялото му е било в купето на
приведения в покой лек автомобил, управляван от свидетеля Георгиев. ЗДвП
посочва, че пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на
пътното платно, като в случай, че изчакват
пристигането на
превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници същите осъществяват тази дейност на тротоара, острова за безопасност или на местата, очертани с
маркировка, а ако няма такива - на банкета. От анализа на разпоредбите на чл.107 -115 от ЗДвП следва
извода, че законът забранява движение и/или престой на пешеходци, тогава когато
към пътното платно е наличен тротоар, по който следва да се осъществи тази им
дейност. Въпреки тази законова забрана при преустановяване от движение на л.а.,
в който се е возил като пътник ищецът С. напуска лекия автомобил, стъпвайки
върху пътното платно започва да осъществява действия по намиране на изгубени в
автомобила вещи. Макар тази дейност да се осъществява срещу спирка на градския
транспорт в града, както вече съдът посочи не там – на пътното платно за
движение пешеходеца следва да се намира, а на тротоара, при което с това свое
действие, оставайки на пътното платно за движение по основен булевард на града
в тъмната част на денонощието ищецът с това си действие е допринесъл за
настъпване на причинените му вреди. Ако той не би бил там в този момент, а като
пешеходец, т.е. лице което се намира извън моторното превозно средство и лице, което не извършва
работа по пътя по см. на чл. 107 ЗДвП, а би се намирал на указаното от закона
място – тротоара към прилежащата спирка, то не биха настъпили уврежданията,
които са му причинени. Следва да бъде отчетено, че не С. е управлявал
приведения в покой на пътното платно МПС, а трето на спора лице, което
поведение също следва да бъде отчетено при съобразяване основателността на
възражението за съпричиняване, доколкото е допуснато нарушение от страна на
последния на чл.69 ЗДвП, който посочва, че на спирка на градски транспорт други
ППС могат да спират само за качване или слизане на пътници, а не с такава цел
автомобилът на свидетеля Георгиев е проведен в покой на мястото на реализиране
на ПТП.
Приложението на правилото на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието
на доказана причинна връзка между поведението на пострадалия (действие или
бездействие), с което обективно е създал предпоставки и/ или възможност за
настъпване на вредоносния резултат. Принос по смисъла
на посочената разпоредба е налице, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или
е улеснил механизма на увреждането. Като допълнение
следва да се изложи, че при обективното съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
намаляването на дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от
преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице
за настъпване на увреждането, а дали конкретното проявление на действието или
бездействието на пострадалия съставлява пряка и непосредствена причина за
настъпване на вредите, в този смисъл Решение № 57 от 01.08.2018 г. по т. д. №
1677 / 2017 г. на ВКС, 1-во тър. отдел; Решение № 217
от 20.12.2017 г. по т. д. № 990 / 2017 г. на ВКС, 2-ро тър. отдел.
Отчитайки качеството на ищеца към
момента на осъществяване на ПТП и обстоятелството, че не той е управлявал
приведеното в покой МПС, то съдът намира, че следва да приеме съпричиняване за
настъпилия вредоносен резултат от страна на ищеца в размер на 25%, с която
стойност следва да бъдат намален осъдителния иск за причинени на ищеца
имуществени вреди.С оглед изложеното ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 417,39 лева – причинени вследствие инцидента имуществени
вреди, като за разликата над уважения размер от 417,39 лева до пълно предявения
размер от 557,10 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна. По отношение на предявения иск за неимуществени вреди изхождайки
от определеното по справедливост обезщетение в размер на 3000 лева, съдът
намира, че същото следва да бъде намалено с посочената редукция, като същото
бъде определено в размер на 2250 лева, като с оглед въведеното в гражданския
процес диспозитивно начало в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
поисканите с исковата молба 1000 лева
– обезщетение за нанесени вследствие инцидента неимуществени вреди.
По отношение на обратния иск на ответника срещу
застрахователя „************************“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***- Г.М. Димитров №1:
Възникването на валидно
възникнало застрахователно правоотношение между ответника и третото лице –
помагач не се оспорва от застрахователя, като предмет на възражения са виновно
поведение на ответника и наличието на съпричиняване от страна на ищеца. По
отношение на тези две възражения съдът вече изложи мотиви, поради което не
следва същите да бъдат преповтаряни в окончателния съдебен акт.
Съобразно разпоредбата на чл. 434 КЗ, ако е удовлетворил
увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя
застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване
изискванията на чл. 434. Ако делинквентът бъде осъден
(след като привлече и застрахователя в деликтния процес), той може да предяви
иск на основание чл. 229 КЗ (отм.), чл. 435 от сега действащия КЗ, при положение че удовлетвори за
претендираната част, за която е осъден, пострадалото трето лице. Така ще бъдат постигнати всички резултати на застраховката
„гражданска отговорност“.
Ответникът в качеството му на делинквент с настоящото
съдебно решение е осъден да заплати на ищеца в качеството му на пострадала от
ПТП обезщетение в размер на 417,39 лева – имуществени вреди и сумата от 1000
лева – обезщетение за неимуществени вреди. При това осъждане е налице основание
за разглеждане на предявения в условията на евентуалност обратен иск от
ответника срещу привлеченото в процеса трето лице – помагач на същия и негов
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Посочи се, вече че
застрахователното правоотношение е възникнало между причинителят на вредата и
застрахователя, като същото от приложените по делото писмени доказателства се
установи, че е обективирано в застрахователна полица №BG/30/116002377252,
с период на валидност 15.09.2016г.-14.09.2017г. Ответникът е осъден да заплати на пострадалото
лице сумата от общо 1417,39 лева, от които 417,39 лева
– имуществени вреди и сумата от 1000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
поради което и доколкото следва да се приеме, че той е удовлетворил увреденото
вследствие на инцидента лице, то неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ следва да
репарира тази стойност, което му задължение произтича от договорът за
застраховка. Претенцията на ответника срещу третото лице – помагач по обратния
иск се явява основателна в размер на 1417,39 лева, поради което за разликата
над уважения размер до пълно предявения размер от 1557,10 лева следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза
на ищеца се дължат разноски съразмерно уважената част на предявените искове. Разпоредбата
на чл. 429, ал.2 КЗ постановява, че застрахователят заплаща в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност) и разноските, присъдени в полза на увреденото лице по съдебни
дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му
отговорност, когато застрахователят е привлечен
в процеса. При тези
съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
500,65 лева, съразмерно уважената част на предявените искове, а третото лице
помагач следва да бъде осъдено да заплати на ответника посочената сума, на осн.
чл. 429, ал.2 КЗ. В полза на ответника следва да бъдат присъдени и съдебно –
деловодни разноски съразмерно отхвърлената част на предявените искове или
сумата от 44,86 лева, които следва да бъдат поети от ищеца, на осн. чл. 78,
ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА А.И.Г., ЕГН ********** *** да
заплати на М.С.С.,
ЕГН ********** ***, СО ********** сумата от 417,39 (четиристотин и седемнадесет лева и 39 ст.) лева –
имуществени вреди причинени вследствие на пътно – транспортно произшествие
осъществено на 12.01.2017г. на *********, като отхвърля
предявения иск за разликата над уважения размер до пълно предявения размер от
557,10 лева, както и сумата от 1000
(хиляда) лева – неимуществени вреди вследствие на пътно – транспортно
произшествие осъществено на 12.01.2017г. на *********, на осн. чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ************************“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***- Г.М. Димитров №1 да заплати на А.И.Г.,
ЕГН ********** ***
сумата от 1417,39 (хиляда четиристотин и
седемнадесет лева и 39 ст.) лева, от която 417,39 лева – обезщетение за
имуществени вреди и 1000 лева – обезщетение за неимуществени вреди присъдени в
полза на увреденото лице М.С.С., ЕГН ********** ***, **************, във връзка с пътно –
транспортно произшествие осъществено на 12.01.2017г. на бул. „Осми Приморски полк“ в гр. Варна, представляваща
застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица №BG/30/116002377252, с период на валидност
15.09.2016г.-14.09.2017г., като отхвърля предявения иск за разликата над уважения размер
до пълно предявения размер от 1557,10 лева, на осн. чл.434 КЗ.
ОСЪЖДА А.И.Г., ЕГН ********** *** да
заплати на М.С.С.,
ЕГН ********** ***, *********** сумата от 500,65
(петстотин лева и 65 ст.) лева, представляващи съдебно – деловодни разноски
съразмерно уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ************ ************************“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***- ********
№1 да заплати на А.И.Г.,
ЕГН ********** ***
сумата от 500,65 (петстотин лева и 65
ст.) лева, представляващи съдебно – деловодни разноски присъдени в полза на
увреденото лице М.С.С.,
ЕГН ********** ***, СО „Пчелина“ №324, на осн. чл. 429, ал.2 КЗ.
ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН ********** ***, *********** да
заплати на А.И.Г.,
ЕГН ********** *** сумата от 44,86 (четиридесет и
четири лева и 86 ст.) лева, представляващи съдебно – деловодни разноски съразмерно отхвърлената част
на предявените искове, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено
при участието на „Застрахователно
акционерно дружество ************************“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***- **********, като трето
лице – помагач на ответника – А.И.Г., ЕГН********** ***.
Банкова сметка *** М.С.С., ЕГН ********** ***, ***********, по която ответникът може да
заплати задължението си:IBAN ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :