Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 31.03.2021
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К.
районен съд II граждански
състав
На единадесети март година две хиляди двадесет и първа
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г.
гражданско дело № 1203 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
В
исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юриск.
Б. Р. заявява, че на *** г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне н.вземания
/цесия/ от г., сключен между „У." ЕАД, ЕИК *** и „А.з.с.на в." ЕАД с
ЕИК ***, по силата на което вземането н. „У." ЕАД срещу П.М.Й.,
произтичащо от договор за стоков кредит № *** г. било прехвърлено в собственост
н.„А.з.с.на в." ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски
на дружеството-кредитор. Общите условия на „У." ЕАД съдържали изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза
на трети лица.
Заявява,
че Приложение № 1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания от *** г. е представено само с данните на длъжника П.М.Й., тъй като
данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита н.личните
данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23,
ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/.
Съгласно
договора за цесия от 20.12.2016 г. „А.з.с.на в." ЕАД, в качеството си на
цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия до длъжниците. Ищцовото дружество имало
изрично пълномощно от цедента „У." ЕАД за
уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.З от ЗЗД.
В
изпълнение на изискванията на закона до ответника било изпратено по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „У." ЕАД с
изх. № /*** от 10.05.2019 г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД
на посочения в договора за кредит адрес на длъжника. Писмото се върнало в
цялост, тъй като получателят не бил открит на адреса. Ищцовото дружество
изпратило повторно уведомление за извършената цесия от страна на „У." ЕАД
с изх. № /*** от 30.09.2019 г. Видно от известие за доставяне с баркод писмото било получено на 09.10.2019 г. от лице,
живеещо на адреса на ответницата, което се е задължило да получи уведомлението
и да го предаде на адресата.
Към
настоящата искова молба представя и моли съда да приеме копие от уведомлението
за извършената цесия, ведно с уведомлението за настъпилата предсрочна
изискуемост от страна н.„У." ЕАД чрез „А.з.с.на в." ЕАД с изх. № /***
от 30.09.2019 г., което да връчи на ответника, ведно с исковата молба и
приложенията към нея, в случай че последният оспори действията във връзка с
уведомяването му за станалата продажба на вземания. Позовава се на
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г.
по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение
за спорното право.
В
случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и съдът
постанови горепосоченото връчване като нередовно, както и ако исковата молба
бъде надлежно връчена по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящото
производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за паричен заем не е погасено, моли съда да приеме, че получаването
на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно
за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал.
4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане
на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване
за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което факта кога и на кого е връчено уведомлението за
прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по
делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не
е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело
88712011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г.,
ТК.
Юрисконсулт
Р. заявява, че на *** г. П.М.Й. в качеството на Кредитополучател е сключила
договор за стоков кредит № *** с „У." ЕАД, при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия, при които „У."
ЕАД предоставя стокови кредити. Цитираните Общи условия са нераздел на част от
договора за кредит. С факта на подписването на Договора Кредитополучателят
удостоверява, че му е предоставен целият обем преддоговорна
и договорна информация от страна на банката, получил е екземпляр от Общите
ѝ условия, запознат е с тях и безусловно ги приема.
Съгласно
разпоредбите на Общите условия към Договора за стоков кредит, когато „У."
ЕАД отпуска стоков кредит, същият се отпуска за цената на стоката, закупена от
Потребителя в Търговски обект. В този случай сумата по кредита се превежда от Кредитодателя директно към съответния търговец, от който
Кредитополучателят закупува стоката, като кредита се счита усвоен от
Потребителя на датата на заверяването на сметката на съответния търговец със
сумата на отпуснатия кредит.
Така,
при условията на Договора за стоков кредит, Кредиторът е предоставил на
Кредитополучателя кредит в размер на 1 367,00 лева, при който отпусната сума
била преведена по банковата сметка на търговеца, на дата 11.07.2018 г. Съгласно
Договора за кредит и фактура № от *** г.
на стойност 1 367,00 лева с ДДС, издадена от ЕТ „М.“, кредитът бил използван за
закупуване на електроника, и по точно на следните стоки: тонколони - 2 броя с
единична цена в размер на 382,50 лева без ДДС; усилвател -1 брой с единична
цена в размер на 374,17 лева без ДДС.
Съгласно
сключения договор страните са постигнали съгласие, че главницата или общия
размер на кредита е 1 459,52 лв., който представлява сбор от следните
компоненти: чиста стойност на кредита 1 367,00 лв. и застрахователна премия
92,52 лв., която Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора на 18
броя равни части, който са включени в размера на всяка отделна месечна
погасителна вноска.
Подписвайки
договора за кредит, Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в
кредита сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и
при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са
посочени в погасителен план, който се съдържа в договора за кредит. Посоченият
в погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включва
съответна част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към
момента на предоставяне на кредита и съответна част от застрахователна премия.
В погасителния план са посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка
една от вноските.
Съгласно
клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на
действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на
която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на
покупката на стоката от търговския обект. Така, подписвайки договора за кредит,
страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да
бъде в общ размер на 262,72 лв. Общата сума, която Кредитополучателят се е
задължил да върне при сключване на договора за кредит е в размер на 1 722,24
лв., която съгласно клаузите на договора за кредит е платима на 18 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
95,68 лева, като първата погасителна вноска е дължима на 1.08.2018 г., а
последната е с падеж на 1.01.2020 г., съгласно погасителен план, съдържащ се в
Договора за кредит, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна
вноска.
Крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита е бил 1.01.2020 г. /дата на
последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но предвид
обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за
заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем, на основание чл. 16, ал. 2, б. „а" от Общите условия, неразделна
част от договора за кредит, съгласно който кредиторът имал право да обяви
всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени
вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви
за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при
неплащане на три последователни погасителни вноски по кредита. От стран. н.„А.з.с.на в." ЕАД до кредитополучателят било
изпратено уведомително писмо с изх. № / ***, с което му било съобщено, че
поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора всички
вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 04.10.2019
/датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/.
Уведомителното писмо било връчено на кредитополучателя на 04.10.2019 г.
Съгласно
разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи условия, при забава в
плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължи на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени
месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва,
разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената
дължима главница. На посоченото основание, на длъжника е начислено обезщетение
за забава върху дължимите суми в общ размер на 82,27 лв. за периода от
1.10.2018 г. до датата на входиране на задължението в съда.
Кредитополучателят
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е
била погасена до момента, е в размер н.219,96 лв., с която са погасени, както
следва: възнаградителна лихва: 75,22лв., главница: 139,95лв. и лихва за забава
4,79 лв.
Предвид
изложеното за «А.з.с.на в. ЕАД е възникнал правен интерес да предяви вземането
си по съдебен ред, с оглед на което било входирано
Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на
чл. 410 от ГПК в деловодството на Районен съд - К. срещу П.М.Й., като Кредитополучател
по договор за стоков кредит № ***, сключен на *** г.. Съдът е уважил
претенцията им за сума в общ размер на: 1 521,80 лева, от които главница в
размер на 1 319,57 лв., възнаградителна лихва в размер на 124,75 лв. за периода
от 1.10.2018 г. до *** г. /датата на прехвърляне на задължението/ и обезщетение
за забава в размер на 77,48 лв. за периода от 1.10.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда и по образуваното ч.гр.д. № 117/2020 г. по описа
на РС-К., 3 състав, била издаден.заповед за изпълнение. На 22.05.2020 г.
ищцовото дружество получило съобщение с указание на съда, в съответствие с чл.
415, ал. 1 от ГПК, че А.з.с.на в. ЕАД може да предяви иск за установяване на
вземането си, в резултат на което предявяват настоящата искова молба срещу П.М.Й..
Моли
съда да приложи разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК в съответствие с дадените
указания в т. 9 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че съдът следва да
вземе под внимание всички падежирали вноски до
приключване на съдебното дирене, настъпването на които падежи се явяват нововъзникнали факти от значение за спорното право съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в тази насока Решение № 184 от 4.07.2017
г. на ВКС по т. д. № 60361/2016 г., IV г. о., ГК и Решение № 15/09.05.2017 г.
по търг. д. № 60034/2016 г. на 1-во гр. отд. на ВКС,
постановени по реда н.чл. 290 от ГПК/.
Моли
съда да постанови съдебен акт, по силата н. който да признае за установено, че П.М.Й.,
ЕГН **********,***, дължи на „А.з.с.на в." ЕАД следните суми, дължими
съгласно договор за стоков кредит № *** от *** г. и присъдени с издадената
срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 117/2020 г. по описа на РС-К., а именно:
-
1 319,57 лв. /хиляда и триста и деветнадесет лева и 57 стотинки/ -
представляващи главница по 16 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 1.10.2018 г. До 1.01.2020 г., по отношение на които на основание чл.
16, ал. 2, б."а" от Общите условия към договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 04.10.2019 /датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост/;
-
124,75 лв. /сто двадесет и четири лева и 75 стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 1.10.2018 г. до *** г. /датата на
прехвърляне на задължението/;
-
77,48 лв. /седемдесет и седем лева и 48 стотинки/, представляваща лихва
/обезщетение/ за забава за периода от 1.10.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда;
-
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга.
В
условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи изцяло или частично кумулативно
предявените обективно съединени положителни установителни
искове срещу П.М.Й., моли след като се запознае с всички доказателства по
делото и приложи разпоредбите на чл. 235 от ГПК, да постанови съдебен акт, по
силата на който да осъди П.М.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, в
качеството н.кредитополучател по Договор за потребителски кредит № ***, сключен
на *** г., да плати на „А.з.с.на в." ЕАД, с ЕИК *** следните неизплатени
по процесния договор суми:
-
1 319,57 лв. /хиляда и триста и деветнадесет лева и 57 стотинки/ -
представляващи главница по 16 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 1.10.2018 г. До 1.01.2020 г., които вноски към момента на подаване
на настоящата искова молба са с настъпил падеж;
-
124,75 лв. /сто двадесет и четири лева и 75 стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 1.10.2018 г. до *** г. /датата на
прехвърляне на задължението/;
-
109,99 лв. /сто и девет лева и 99 стотинки/, представляваща лихва /обезщетение/
за забава за периода от 1.10.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в
съда;
-
законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба
в съда до окончателното погасяване на дълга.
Претендира
присъждането н.разноски в настоящото производство, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер н.350.00 (триста и петдесет) лева на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК.
Ответникът
може да заплати дължимите суми по следната банкова сметка н. А.з.с.н.в. ЕАД: ***, О.
АД.
Моли,
в случай че представител на „А.з.с.н.в." ЕАД не се яви н.първото по делото
заседание, същото да се гледа в тяхно отсъствие.
Моли,
в случай че ответникът по делото в законоустановения
срок не депозира отговор н.исковата молба, не вземе становище и не оспори
приложените доказателства по делото или претендираните към него суми, нито е
ангажирал доказателства, с които да докаже, че са изплатени претендираните към
него суми, съдът да постанови решение, съгласно което е установено вземането н.А.з.с.на
в. ЕАД срещу ответника по делото. Включително, в случай че ответникът не се яви
в първото заседание по делото и не е направил искане делото да се гледа в
негово отсъствие, моли съдът да постанови неприсъствено решение.
Моли,
в случай че ответникът признае иска в цялост, съдът да постанови решение,
съгласно което е установено вземането на А.з.с.на в. ЕАД срещу ответника по
делото.
В
случай че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от ответника в
настоящото дело и същите са в размер над минималния адвокатски хонорар, прави
възражение на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК и моли съдът
да намали същия до размера на нормативно установения минимален размер на
адвокатски хонорар.
Моли,
правото на ответника да оспори факти, да представя или изисква доказателства
извън оспорените и изискани с отговора на исковата молба, както и да привлече
трето лице да бъде преклудирано съгласно разпоредбата
на чл. 133 ГПК.
В
случай че ответникът представи списък с разноски по чл. 80 от ГПК по-висок от законоустановения минимум прави евентуално възражение за
прекомерност, като моли съдът да го редуцира до законоустановения
минимален размер.
Моли,
в случай че бъдат осъдени да заплатят разноски на ответника, да бъде
разпоредено същият да представи банкова сметка, по-която да му бъде заплатено.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В първото по делото
съдебно заседание ищецът, с писмена молба е поискал постановяване на
неприсъствено решение по спора.
С протоколно
определение от 11.03.2021 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил
към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал.
2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор. Ответникът е редовно призован за
съдебното заседание на 11.03.2021 г., като не изпраща процесуален представител
и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.
От разпореждане на
съда от 11.08.2020 г., постановено по настоящото гражданско дело /л. 50 от
делото/ и приложените към делото призовки е видно, че на ответника са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в
съдебно заседание.
Представените с
исковата молба писмени доказателства : Договор за стоков кредит № *** от ***
г., ведно с общи условия и погасителен план; Съгласие за директен дебит; искане
за предоставяне на кредит от *** г..; Фактура
№ от *** г. от ЕТ М.; Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 02.11.2018 г.; Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г.; Потвърждение за
извършена цесия; Извлечение от Приложение № 1 от *** г. към договора за
цесия; Пълномощно от „У." ЕАД за
уведомяване на длъжниците за извършената цесия; Уведомително писмо за извършена
цесия и известие за доставяне с Изх. № /*** от 10.05.2019 г., ведно с известие
за доставяне; Уведомително писмо за извършена цесия и настъпила предсрочна
изискуемост с Изх. № /*** от 30.09.2019 г., ведно с известие за доставяне, неса
оспорени от ответника.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест съгласно
чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че е платил на ищцовото
дружество претендираните суми по процесния договор, като такива доказателства
по делото не са събрани.
Исковете се явяват
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено неприсъствено
решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
По отношение на
претендираните от страната разноски, съдът възприема следното:
В
разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се
произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело
№ 4/2013 г., на Общото събрание на
Гражданска и Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производства, включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за
изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на
издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен
лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съдът
намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1
от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение
за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на
130.44 лева представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
както и в настоящото производство - в размер на 130.44 лева, представляващи
държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно
чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в
частта му за разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горното и на
основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗН.ВА З.УСТАНОВЕНО по отношение н.П.М.Й.,
ЕГН **********, с адрес село Г., община П., съществуването на вземането на „А.за с.на в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление, представлявано от Д.Б.Б. –
изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Б. Р. за сумите: 1 319.57 лева
главница представляваща неизпълнено задължение по договор за стоков кредит ***
от ***., 124.75 лева възнаградителн.лихва за периода
от 01.10.2018г. до ***г., 77.48 лева обезщетение за забава за периода от
01.10.2018г. до 16.12.2019г., ведно със законн.та лихва върху главницата от 16.12.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, за изпълнението на което парично
задължение е издадена в полз.н.„А.за с.н. в.“ ЕАД, с
п.а., заповед № 367/09.03.2020 г. з.изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по частно гражданско дело № 117/2020 г. по описа на Районен съд - К..
ОСЪЖДА П.М.Й., ЕГН **********,
с адрес село Г., община П., да заплати н. А.з.с.н. в.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление град, представлявано от Д.Б.Б.
– изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Б. Р., сумата от 130.44 лева,
представляваща разноски по частно гражданско дело № 117/2020 г. по описа на
Районен съд - К..
ОСЪЖДА П.М.Й., ЕГН **********, с адрес село Г., община
П., улица да заплати на А.за с.на в.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление, представлявано от Д.Б.Б. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Б. Р., сумата
от 130.44 лева, представляваща разноски по настоящото производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: