Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 150/13.03.2023 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в
открито съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и трета година, в
състав :
Председател: Соня
Камарашка
Членове: Бисерка
Бойчева
Мария Ницова
при секретар Димитрова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия
Ницова КАНД № 178/2023 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и
сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение № 124/30.12.2022 г.,
постановено по АНД № 20221610200194/2022 г., Районен съд Берковица, е изменил наказателно
постановление № 22-0243-000404/02.12.2021 г. на началника РУ към ОД на МВР
Монтана, РУ Берковица, с което на Р.С.П. ***, на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца за нарушение по чл.20,
ал.2 ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Въззивният съд е изменил НП в обжалваната част по чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП, като
е намалил размера на глобата от 100 на 50 лева и лишаването от управление на МПС
от 2 на 1 месец.
Недоволен от това решение, касаторът го обжалва и моли да бъде отменено,
като развива доводи, че е неправилно, „ не отговоря на обективната истина и
положение..“. В писмена защита и приложено писмени обяснения поддържа
жалбата и моли да бъде отменено
обжалваното решение.
Ответникът, чрез пълномощника юрк.Димитрова оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана, заявява искане за оставяне на
решението на РС Берковица в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата и дава
заключение, че атакуваното решение следва да се остави в сила като правилно и
обосновано.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За
да потвърди наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че в
случая е налице безспорно установено административно нарушение по чл.123, ал.1,
т.3 ЗДвП“ Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен: без да създава опасност за движението по
пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието; 3.
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: а)
да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) (изм. и
доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи
на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания.“, за което законосъобразно по
отношение на административнонаказаното лице е ангажирана административнонаказателна
отговорност съответно по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП
„. Наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: 5. наруши
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.“
Настоящата
съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:
Неоснователно касаторът поддържа,
че въззивното решение е постановено незаконосъобразно „ не отговаря на
обективната истина“. Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички
относими за спора доказателства,
въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая е налице безспорно установено
административно нарушение. Въззивния съд е изложил обосновани доводи относно
фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на
административното нарушение, както и относно точната правна квалификация на
нарушението, които изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, която не
счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл.221,
ал.2 от АПК препраща към тях. По разбиране на настоящия съдебен състав в хода
на съдебното производство пред районния съд не е оборена доказателствената сила
на АУАН, който касаторът е получил. Следва да се посочи, че нито пред първата
инстанция, нито в касационното производство бяха ангажирани доказателства,
които да дават основание да се приеме, че нарушението, което е свързано с
неизпълнение на задължение на водача да спре и остане на мястото на мястото на реализиранато
ПТП. Изложените твърдения в жалбата, че решението не „ отговоря на обективната
истина и положение“, е в разрез със
събраните и представени доказателства, въззивният съд е обсъдил всички събрани
в производството доказателства и настоящата инстанция намира изложените в касационната жалба
основания за несъществени и недоказани, т.к. същите са голословни и не
кореспондират със събраните в производството доказателства и не могат да бъдат
възприети от настоящия съдебен състав, който обоснова мотивите си със събраните
в производството доказателства.
Настоящият съдебен състав счита, че
за необходимо да посочи, че случая не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Това е така, тъй като в случая с оглед постигане на целите на наказанието и при
съобразяване на защитимия обществен интерес не може да се приеме, че
неизпълнението на задължение на водача да спре и остане на мястото на ПТП е маловажно административно нарушение.
Настоящият съдебен състав,
установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното
съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален
закон. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в
сила.
Предвид изложеното и основание
чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 124/30.12.2022 г., постановено по АНД № 20221610200194/2022
г. по описа на РС Берковица.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: