Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
13.04.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря
Св.Атанасова и с участие на прокурор Д.Шостак от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от
административен съдия Х.Димитрова КАНД №
58 по описа за 2022г. на
Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа
на касационна жалба от Ж.П.С., ЕГН ********** ***, депозирана чрез адвокат Г.Б.от
Адвокатска колегия - Шумен, срещу Решение № 260099/29.12.2021г., постановено по
АНД № 356 по описа на Районен съд - гр. Велики Преслав за 2020г. С оспорения
акт е потвърдено Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ШН-2-1-8/28.10.2020г.,
издадено от Началника на Районна служба “Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Велики Преслав при РДПБЗН - Шумен, с което на Ж.П.С., в
качеството ѝ на Директор на СУ “Черноризец Храбър“ - гр. Велики Преслав, на
основание чл.140, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР)
и чл.260 ЗМВР са наложени четири административни наказания “глоба”, всяко в
размер на 200 лв, в общ размер 800.00 (осемстотин) лева.
Касаторът релевира
твърдения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение, поради
липса на мотиви относно изразено възражение, обективирано чрез жалбата му пред
Районен съд – Велики Преслав, както и че не са обсъждани депозираните от него
възражения срещу АУАН. В този смисъл отправя искане за отмяна на съдебния акт и
на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответната страна,
Районна служба “Пожарна безопасност и защита на населението“ – Велики Преслав
при РДПБЗН - Шумен, депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. В
съдебното заседание, представлявана от
упълномощен процесуален представител юрисконсулт С. П., излага аргументи
за правилност и законосъобразност на атакуваното решение, въз основа на които
моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
Участващият по делото
прокурор дава заключение за правилност и законосъобразност на оспорваното
решение на Районен съд - гр. Велики
Преслав.
Настоящата съдебна
инстанция, след като провери допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна,
участник в първоинстанционното производство, за която решението е
неблагоприятно съгласно разпоредбата на чл.210 от АПК и при спазване на
изискванията на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните
съображения:
С оспореното решение
съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 24.02.2020г. е
извършена комплексна проверка за спазване на правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатацията на обект СУ “Черноризец Храбър“, гр.Велики
Преслав. В резултат на проверката и въз основа на установените нарушения, на
жалбоподателката, заемаща длъжността директор на същото училище, са дадени
задължителни предписания, със срок на изпълнение до 01.09.2020г. На
24.09.2020г. служители на РСПБЗН извършили контролна проверка, при която установили,
че е налице неизпълнение на част от предписанията, поради което против Ж.П.С. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение за осъществяване
състава на четири нарушения, изразяващи се в неизпълнение на следните
предписания: 1/ Да се възстанови целостта на димозащитните врати, отделящи
евакуационните стълбищни клетки от обема на останалите помещения в сградата по
смисъла на чл.47, ал. 1, т. 4 от Наредба № Iз-1971 от 2009г. за строително-
технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар; 2/ Да се обозначат
евакуационните изходи със светещи знаци на аварийното евакуационно осветление,
в съответствие с изискванията на чл.55, ал.5 от Наредба № Iз-1971 от 2009г. за
строително- технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар,
при условията на чл.14, ал.2, т.2 от Наредба № 8121з-647 от 2014г. за правилата
и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обекти, като не са
монтирани светещи знаци на крайните евакуационни изходи от сградата, явяващи се
евакуационни изходи за повече от 50 човека; 3/ Да се оборудва обектът с
необходимите пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожар, по вид
и количество в съответствие с Приложение № 2, към чл.3, ал.2 от Наредба №Iз-1971 от 2009г., във връзка с
чл.15, ал.1 от Наредба № 8121з-647 от 2014г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обекти, като за трети и четвърти етаж не са
осигурени по 1 брой пожарогасител на водна основа с вместимост 9 литра за
пожари клас А; 4/ Да се осигури извършване на технически преглед на вътрешните
пожарни кранове от търговец, получил разрешение за осъществяване на такава
дейност по реда на чл.129 от ЗМВ, съгласно изискванията на чл.22, ал.2 от
Наредба №8121з-647 от 2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите, като не е извършена проверка на крановете, намиращи
се на трети и четвърти етаж на учебната сграда. Въз основа на съставения акт е
издадено е Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ШН-2-1-8/28.10.2020г., предмет
на съдебен контрол във въззивната инстанция.
Съобразявайки фактите по
делото, въззивният съд е приел, че в процедурата по установяване на
административни нарушения и съответно налагане на наказания не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Счел е, че жалбата е неоснователна,
твърдените нарушения са доказани по несъмнен начин и е потвърдил издаденото
Наказателно постановление.
При извършената служебна
проверка в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящия състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен
съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е валидно и допустимо.
Шуменският
административен съд приема, че в хода на въззивното съдебно производство са
събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за
изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на
спора. При разглеждане на делото районният съд надлежно и аргументирано е
обсъдил и анализирал всички факти от значение за правния спор и е извел
обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция.
Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на
събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса
материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на
съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид
релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища
по тях, като са обсъдени всички относими инвокирани възражения на
жалбоподателя, на които е даден убедителен отрицателен отговор. В тази насока настоящият
съдебен състав намира за неоснователно възражението за незаконосъобразност на
решението, поради липса на мотиви по възведените възражения. Противно на
твърдението на касатора, видно от мотивите на въззвиното решение, съдът е
анализирал събраните по делото доказателства, като е направил правилни изводи
досежно факта на извършване на санкционираните административни нарушения.
Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства,
които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си,
разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което
в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и
обстоятелствата, при които е осъществено всяко едно от санкционираните деяния.
Правилно районният съд е
приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на производствените правила. Влязлото в сила разпореждане
за отстраняване на нарушения, като индивидуален административен акт, поражда задължения
за своя адресат. Неизпълнението на същите е основание за ангажиране на
отговорността на съответния правен субект. В случая, с процесното Наказателно
постановление е приложена разпоредбата на чл.260, ал.1 от ЗМВР, санкционираща
именно неизпълнение на издадени писмени разпореждания по смисъла на чл.125,
ал.1, т.4 от ЗМВР. Ж.П.С., в качеството ѝ на Директор на СУ “Черноризец
Храбър“ - гр. Велики Преслав, се явява адресат на задължителните предписания на
контролните органи, съобразно изискването на §1, т.8 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 8121з-647 от 2014г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите, респективно същата носи
административно наказателна отговорност за тяхното неизпълнение.
От събраните по делото
доказателства се установява, че вменените на касатора нарушения са доказани от
обективна страна. В тази връзка касационният състав намира за неоснователни
възраженията на липса на нарушение, аргументирани с твърдения за ограничен
достъп до етаж III и етаж IV от училищната сграда. В съответствие с
изискванията за пожарна безопасност, въведени с Наредба № 8121з-647 от 2014г. и
следвайки целите на същите, а именно наличие на техническа обезпеченост в
случай на пожар, изразяваща се в наличие на подходящи врати, светещи знаци,
указващи изходите, изправни вътрешни кранове и пр., настоящият състав счита, че
изискванията се отнасят до целия обект, независимо дали е налице ограничаване
на достъпа до част от него. Предвид и функцията на сградата - училище, което
предполага присъствието на ученици, учители и друг персонал, във връзка със
сигурността на всички тях, следва стриктно спазване на разписаните противопожарни
изисквания.
Неоснователни са и
възраженията на касатора относно констатираното неизпълнение на предписание „да
се възстанови целостта на димозащитните врати, отделящи евакуационните
стълбищни клетки от обема на останалите помещения в сградата“. Действително при
проверката на 24.09.2021г. директорът на училището е представил договор №19/09.09.2021г.
с предмет „ремонт на 10 броя димозащитни врати на I и на II етаж на корпус „А“
и „Б“ в СУ „Черноризец Храбър“, със срок на изпълнение до 50 дни. Видно е, че
договорът е сключен след изтичане на срока за изпълнение на предписанието, като
към датата на проверката мероприятието не е реализирано, съответно е налице
неизпълнение на разпореждането.
Доказателствата по
делото сочат по несъмнен начин, че Ж.С. не е изпълнила и предписанието за
обозначаване евакуационните изходи със светещи знаци на аварийното евакуационно
осветление, в съответствие с изискванията на чл.55, ал.5 от Наредба № Iз-1971
от 2009г., като не са монтирани светещи знаци на крайните евакуационни изходи
от сградата, явяващи се евакуационни изходи за повече от 50 човека.
При преценка
съставомерността на деянията, правилно съдът е съобразил показанията на
разпитаните в качеството на свидетели контролни органи, които заявяват, че
директорът на училището многократно е предупреждаван да изпълни предписанията,
преди установяване на нарушенията и извънредната епидемиологична обстановка не
може да оправдае бездействията на
касатора, произтичащи пряко от нормативен акт – Наредба №8121з-/01.10.2014г. за
правилата и нормите за пожарна безопасност.
Съдът намира за
неоснователни развитите в касационната жалба доводи относно наличие на
основания за приложението на чл.28 от ЗАНН,
въз основа на които се аргументира неправилност на въззивното решение и на
потвърденото с него наказателно постановление. Фактическите обстоятелства,
свързани с настоящия случай не сочат на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, макар извършеното нарушение да е първо по ред. Не е налице по – ниска
степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този
вид. Съставът на нарушенията е формален, осъществен е със самия факт на
извършването, дори да не са налице настъпили вреди. Наложените наказания са в минималния предвиден размер, като са
отчетени смекчаващите обстоятелства и така е относимо към целите, уредени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН. До този извод е стигнал и районният съд в
обжалваното решение, като изложените мотиви изцяло се споделят от настоящия
състав.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящия
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
С оглед изложеното
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд – гр. Велики Преслав като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора
и с оглед отправената претенция, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с
чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за
участие по делото пред настоящата инстанция. Съдът като съобрази характера на
спора намира, че в полза на РДПБЗН- гр. Велики Преслав следва да се присъдят
разноски н размер на 80 (осемдесет) лева.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260099/29.12.2021г.,
постановено по АНД № 356/2020г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.
ОСЪЖДА
Ж.П.С., ЕГН **********
***, да заплати на Районна служба
“Пожарна безопасност и защита на населението“ – Велики Преслав при РДПБЗН-
Шумен, сумата от 80 (осемдесет) лева разноски по делото пред настоящата
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 13.04.2022 г.