РЕШЕНИЕ
гр. София, 14.7.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на десети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Галя Вълкова
с
участието на секретаря Антоанета Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12454 описа за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е иск с правно
основание чл. 228, ал. 2, б. „а“ КЗ (отм.).
Ищцата К.Г.М. твърди, че на 11.9.2013 год.
е пострадала при пътно-транспортно произшествие (ПТП), докато пътувала като
пътник в маршрутно такси по линия № 6 – автомобил „Пежо“ с рег. № *******, в
гр.София. Ищцата седяла на единичната седалка в дясната част на превозното
средство, когато внезапно маршрутното такси спряло рязко, тя политнала напред,
ударила се в метален парапет, монтиран пред седалката, претърколила се и
паднала на пода под арматурното табло. Произшествието било причинено от водача
на лек автомобил „Роувър“, с рег. № ******* П.В.И.,
който предприел промяна на лентата за движение, чрез навлизане в средната
лента, при неспазване на изискванията на чл.20 ал.2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), при което той бил ударен от неизвестен автомобил, завъртял се
неконтролируемо по пътното платно и бил ударен от маршрутното такси. За водача на маршрутното такси ударът бил непредовтратим, въпреки че се движил със скорост по-ниска
от разрешената в пътния участък и въпреки предприетото аварийно спиране. Срещу
водача П.И.било водено наказателно производство, като същият бил оправдан по
повдигнатото му обвинение за нарушение на чл.20 ал.1 ЗДвП, а в мотивите на
решението си наказателният съд приел, че в действителност бил нарушен чл.20
ал.2 предл.2 ЗДвП. В резултат от произшествието
ищцата получила тежко навяхване на лявата коленна става с кръвоизлив в ставата.
Тя постъпила за болнично лечение, била й поставена гипсова имобилизация
на крака и било проведено консервативно лечение. Ищцата изпитвала силни болки,
въпреки проведеното лечение. Гипсовата имобилизация
била заменена след една седмица с мека шина, която ищцата носила 1 месец, през
който движенията на крака й били ограничени и силно болезнени. Поради силните
болки ищцата посетила лекар и й била поставена диагноза изкълчване на коленно
капаче. Тя провела и рехабилитационен
курс на лечение, но болките останали до момента, а движенията в областта на
коляното били ограничени и болезнени. Ищцата не можела да носи обувки на висок
ток, тъй като изпитвала болки, а това понижавало самочувствието й и
спокойствието й при осъществяване на деловите и професионалните й
контакти. Била лишена и от възможността
да се занимава с любимите си спортове, от което се повишили килограмите й и
пострадало самочувствието й. Освен това ищцата направила разходи в размер на
300 лева, от които 140 лева за обездвижваща шина и 160 лева за медикаменти – клексан, аналгин, аулин. Ищцата
твърди, че водачът на лекия автомобил Роувър нямал
сключена задължителна застраховка гражданска отговорност, поради което тя
предявила претенцията за обезщетяване на
претърпените от нея неимуществени вреди в Гаранционния фонд, но това й било
отказано. Ето защо тя моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати сумата 50000 лева за претърпените от нея неимуществени
вреди, заедно със законна лихва от датата на произшествието, както и 300 лв.
имуществени вреди – от които 140 лв. стойност на обездвижваща шина и 160 лв.
разходи за медикаменти. Претендира разноски.
Ответникът Г.ф.оспорва предявения иск.
Твърди, че от представените с исковата молба доказателства ставало ясно, че
водачът на лекия автомобил „Роувър“ бил оправдан,
тоест липсвало виновно поведение на този водач. Нямало доказателства за виновно
поведение на водач на неизвестен автомобил. Не бил попълнен и констативен
протокол за ПТП, в който да са описани уврежданията на ищцата. Ответникът
намира, че търсеното обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер.
Счита, че не следва да дължи лихва от датата на произшествието. Моли искът да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът
установи от фактическа страна
следното:
Съдът не обсъжда представеното по делото
решение по НАХД 3330/2016 г. по описа на СРС, 134 с-в, доколкото със същата П.В.И.
е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“ НК с твърдение за нарушение на правилата за движение чл. 20, ал. 1 ЗДвП,
доколкото в настоящото производство се твърди да е нарушена разпоредбата на чл.
20, ал. 2 ЗдвП.
В Протокол за ПТП № 1439538 и
1439537/11.09-2013 г. е отразено настъпване на ПТП между л.а. „Ровер“ с рег. № ******, управляван от П.В.И. и л.а. „Пежо“
с рег. № ******, управляван от Й. Ф.К.. Като щети на автомобилите са посочени:
за л.а. „Роувър“: предна броня, преден ляв фар,
преден капак и калници, задна дясна гума, задна броня, заден калник, заден
десен стоп, щети по л.а. „Пежо“ предна броня, преден капак, преден ляв калник,
преден ляв фар, предна решетка. В приложената схема на ПТП е отразено същото да
е настъпило в гр. София, бул. Цариградско шосе. Отразено е л.а. „Роувър“, поради неспазена дистанция с неустановен л.а., да
е реализирал ПТП, последвал това е настъпил удар с л.а. „Пежо“ в дясна пътна
лента. От приложената докладна е видно, че отразената схема е по показания на
водачите на л.а. „Роувър“ и „Пежо“.
За установяване на механизма на ПТП по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.С.Б. и Й. Ф.К..
Свидетелят Б. сочи, че е възприел произшествието в огледалото за обратно
виждане. Помни, че е шофирал в средна лента по бул. Цариградско шосе, след
включването от Телевизионната кула, като една кола зад него се завъртяла, той
усетил слаб удар отзад в неговия автомобил, довело до счупване на заден стоп
изтеглил се малко напред и спрял вдясно. По време на ПТП валяло дъжд. Колата
зад него била тъмна на цвят. Свидетелят сочи, че не е видял ударът между задния
автомобил и останалите автомобили. Било между 9-10 часа сутринта и движението
било интензивно. Свидетелят сочи да е шофирал със скорост между 40-45 км/ч.
Свидетелят К. дава показания, че на процесната дата и сочено от ищцата място е управлявал маршрутно
такси, движел се е в бус лента, която към този момент
била празна, от „Орлов мост“ посока х-л „Плиска“. Помни, че в един момент на
метър пред него се врязла кола, която го засекла, без
да даде мигач. Свидетелят направил всичко възможно да спре, но не успял.
Използвал бордюра на локалното платно пред р-т „Българка“, за да намали
скоростта. Движел се с около 50 км/ч, ръмял лек дъжд, настилката била мокра и
хлъзгава. Не помни да е имало локви. Впоследствие шофьорът на засеклия го
автомобил обяснил, че на свой ред е бил засечен и поради това навлязъл в бус лентата. Между двата автомобила настъпил удар – отпред
вляво за управлявания от свидетеля, а за л.а. „Ровър“
- в задна дясна част. От 15-те пътника две жени се обадили, че имат леки
наранявания, помни, че едната жена си тръгнала, а другата останала да чака да я
прибере служебната кола. Мисли, че се оплаквала от болки в коляното.
Анализирайки събраните писмени и гласни
доказателства вещото лице инж. С.А. сочи, че скоростите на участниците в ПТП не
могат да се определят по технически път. Най-вероятно л.а. „Роувър“
се е движел със скорост около 45-50 км/ч., неустановения автомобил – със
скорост, не по-ниска от тази на „Роувър“-а, а
микробус „Пежо“, управляван от Й.К. – със скорост от около 60 км/ч. Като
най-вероятен механизъм експертът приема: на 11.09.2013 г., около 9:30-10:00
часа, л.а. „Роувър“, управляван от П.В.И., се е
движел в гр. София, по бул. Цариградско шосе, в лява лента с посока за движение
от „Орлов мост“ към х-л „Плиска“. Настилката била мокра, асфалтова, прав пътен
участък. Пред автомобил „Роувър“ се е движел
неустановен автомобил, който в зоната пред ресторант „Българка“ е намалил
скоростта си. Водачът на л.а. „Роувър“ е предприел
завиване надясно, като при тази маневра с предната лява част е ударил задната
дясна част на неизвестния автомобил. Вследствие на удара водачът на л.а. „Роувър“ е загубил контрол над управлението, автомобилът се
завъртял около вертикалната си ос и движейки се ротационно и постъпателно е
навлязъл в бус лента, където се установил с предна част
насочена на изток. По същото време в тази лента се движел микробус „Пежо“,
управляван от Й.К., със скорост от около 60 км. ч. Последвало движение напред и
наляво, при което с предната си предимно дясна част се ударил в задната част на
автомобил „Пежо“. При спирането на последния е пострадала ищцата, като пътник в
маршрутното такси. Според експерта причината за удара не е техническа, а
субективна и се дължи на предприетата от водача П.И.маневра завиване надясно,
при което се е стигнало до удар в предното превозно средство, загуба на контрол
върху управлението и навлизане в бус-лентата, където
е последвал удар с микробус „Пежо“. При предприето аварийно спиране, вместо
отклоняване на автомобила, не би се стигнало до ПТП между л.а. „Роувър“ и микробус „Пежо“.
В допълнително заключение инж. А. допълва, че по широчина на пътното платно мястото на удара между маршрутното такси и л.а. „Роувър“ е в бус-лентата за движение. В момента, в който л.а. „Роувър“ е навлязъл в бус лентата е изминал не повече от 10-15 м., като при скорост на движение 50 км/ч времето за реакция е било 1,08 секунди. Т.е. водачът на маршрутното такси не е разполагал с техническа възможност да предотврати удара. Технически съобразеното поведение при възникване на опасност на пътя за водача на л.а. „Роувър“ е да намали скоростта за движение и да спре при възникнала опасност. В съдебно заседание експертът допълва, че вероятна причина за предприемане на спасителна маневра от страна на л.а. „Роувър“ е намалено разстояние между него и предния автомобил.
По делото е приета Съдебномедицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б.Б..
Експертът сочи, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила „тежко
навяхване с вътреставен кръвоизлив на лява колянна става“. Навяхването представлява „разтяжение“ на всички връзкови
структури на коляното: вътрешната и външна колатерални
връзки, кръстните връзки и малките кръвоносни съдове, които кръвоснабдяват
тези структури. Всяко навяхване се позитивира с голям
оток, кръвоизлив (хемартроза), болки и затруднени
движения на коляното. Механизмът на травмата се потвърждава от клиничната
картина по време на първия медицински преглед. Травматичната увреда е с доказан произход и е била получена при
претърпяното от ищцата ПТП на 11.09.2013 г. Това е довело до трайно затруднение
на движенията на лява колянна става за срок от два
месеца. Проведено е болнично лечение в периода 11.09.-14.09.2013 г. в Клиника
по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Извършени са
изследвания, но лезия (разкъсване) на връзковия апарат на увреденото коляно не са били
констатирани. Проведено е било първоначално лечение с криотерапия (компреси с
лед), а след това с имобилизация физиолечение,
рехабилитация и обезболяващи средства. След изписването от болницата
пострадалата е продължила лечението си амбулаторно с назначени контролни
прегледи, предписан режим (да не натоварва левия крак) и медикаментозна
терапия. Общо оздравителния период е приключил за срок от два месеца.
Получената телесна увреда е довела до болки и
страдания с интензивен характер първите две седмици след злополуката и при
провеждане на рехабилитацията. Извън това ищцата е търпяла периодични болки в
областта на коляното при обща преумора на левия крак, най-вече при ряязка промяна на времето. В продължение на два месеца
ищцата се е придвижвала затруднено и трудно се е самообслужвала в ежедневието.
От злополуката са измисали повече от 4 години и
половина и според д-р Б. ищцата не би трябвало да търпи повече болки от
процесното увреждане. Към настоящия момент травмата е отзвучала. Липсват
документални или клинични данни да са настъпили усложнения от процесното
увреждане. Амбулаторното лечение е продължило с имобилизация
за срок от 45 дни, а след свалянена имобилизацията – с физиолечение,
рехабилитация и седативни и обезболяващи средства.
Стойността на колянната ортеза
по средни цени е около 70 лв. Разходите за медикаментозно лечение по осреднени
цени възлизат на 180-200 лв. Понякога се налага инжекционно вътреставно
лечение с кортизонови препарати. Обата
стойност не следва да е повече от 400 лв.
За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания по делото са събрани гладни доказателства чрез разпит на свидетелката Ж.Н.П.. Свидетелката сочи, че познава ищцата от 15 години, близки приятелки са. В деня на инцидента ищцата й споделила какво се е случило, оплакала се от болка, била със шина на левия крак. Притеснявала се за детето си, което било на 12-13 години и ученик, чудела се как ще се справя след 15-ти септември нататък. Споделила, че има трудности в придвижването, а свидетелката я видяла да се придвижва с патерици, не можела да свива крака, тъй като шината обхващала и бедрото. Имала нужда и от подкрепа. Оплаквала се, че й се мотае главата. Ищцата разчитала много на помощта на сина си и на приятели. Синът й пазарувал, помагал й с хигиената и обличането. Свидетелката сочи 2-3 пъти седмично да й е помагала с готвенето. След връщането си на работа ищцата започнала да посещава физиотерапия в „Софиямед“, тъй като работела наблизо – в Национална следствена служба. По финансови съображения се върнала на работа невъзстановена. Свидетелката сочи, че и към настоящия момент ищцата се оплаква от болки в крака – при промяна на температурата. И преди и след инцидента ищцата не е шофирала. Според предположенията на свидетелката на всяка жена би се отразило психологически носенето на ниски обувки. И до ден днешен свидетелката сочи ищцата да не ползва обувки на висок ток. След инцидента ищцата напълняла, променила се визията й, споделяла, че се чувства ужасно и неудобно с ниски обувки. Посочва, че ищцата не е спортувала активно, но обичала да се разхожда, стриктно следяла външния си вид и държала да изглежда добре. На свидетелката не й е известно в НслС да има код за облекло, задължаващ служителите да ходят на обувки с ток. Ищцата споделяла пред свидетелката, че й се завива свят и има проблеми с кръвното. Знае, че ищцата пие добавки при промяна на атмосферното налягане и появяващите се болки в крака, но не знае какви.
При така приетите за установени факти, съдът намира
следното от правна страна:
За да бъде ангажирана отговорността
на Гаранционния фонд да обезвреди негативните последици от пътно-транспортно
произшествие, в конкретния случай, следва да бъде осъществен следния фактически
състав: настъпване на неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания,
дължащи се на пътнотранспортното произшествие, настъпило на територията на
Република България и причинено от лице, чиято гражданска отговорност не е била
застрахована (чл.288, ал. 2, б. „а“ КЗ (отм.)).
Посочените елементи на фактическия
състав, пораждащ отговорността на ответника, са налице в настоящия случай.
Събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност, сочат процесното ПТП да е причинено в резултат
на противоправно поведение от страна на водача на
л.а. „Роувър“, в който смисъл са и изводите на вещото
лице А., чието заключение (основно и допълнително) съдът кредитира. Нарушението
се състои в неспазване на изискването на чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро ЗДвП,
задължаващо водачите на МПС да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. Събраните по делото
доказателства сочат, че т.нар. спасителна маневра от страна на водача на л.а. „Роувър“ е предприета вследствие на поведение на трети
участник в движението – неустановен автомобил, за който се твърди да е засякъл
лекия автомобил „Роувър“. Тази хипотеза е отхвърлена
от вещото лице, отчитайки, че при внезапно навлизане в лявата лента за движение
от страна на неустановения автомобил по-вероятна реакция би била задействане на
спирачната система, а не навиване на волана в дясно с цел избягване на удар.
Съдът кредитира изводът на вещото лице по-вероятен механизъм да е предприето
спиране на движещия се пред л.а. „Роувър“ неустановен
автомобил, поради което П.В.И. е реагирал, навлизайки в съседна дясна лента и
губейки контрол над автомобила. Дори да се приеме, че л.а. „Роувър“
е засечен, отново не са събрани доказателства за причината наред с предприетото
аварийно спиране навиването на волана надясно да е част от т.нар. спасителна
маневра. Сочи се, че трафикът е бил интензивен, в началото на работния ден,
настилката е била хлъзгава, поради което може да се предположи, че избраният
вариант за реакция не само не води до избягване на ПТП, но директно намалява
устойчивостта на автомобила на пътното платно (завъртането около вертикална ос,
за което коментира вещото лице А.) и навлизане в съседни ленти за движение,
където се намират други автомобили. Не се установява навлизането в съседните
ленти за движение да е само в резултат на задействане на спирачната система и
загуба на устойчивост.
Нарушението е извършено виновно. Не
се установяват обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина на водача
на увреждащото МПС.
Не се твърди, а и не се доказва деликвентът да е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на настъпване на произшествието.
Като пряка и непосредствена последица
от произшествието, ищецът е претърпял телесни увреждания, имащи за последица
настъпване на неимуществени вреди под формата на болки и страдания.
Настъпването на тези вреди се доказва от приетите писмени доказателства и
заключението на медицинската експертиза. Съдът кредитира събраните гласни
доказателства в частта, в която съответстват на изводите на вещото лице. Допълнително
съобщените от свидетелката увреждания (световъртеж, главоболие) не са наведени
в исковата молба и не са предмет на самостоятелно изследване.
При това положение отговорността на
ответника за обезщетяване на вредите от настъпилия деликт,
следва да бъде ангажирана. Ответникът дължи да обезщети само вредите, чието
настъпване е безспорно доказано по делото.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по
справедливост – чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида, характера
и тежестта на получените увреждания, като приема същите за сравнително леки –
няма счупване, болките и страданията са продължили два месеца, като интензивни
са били първите две седмици след инцидента и първите две седмици след започване
на рехабилитация. Експертът е категоричен, че оздравителният период е приключил
за два месеца и няма доказателства, които да сочат усложнения и причини за допълнителни
негативни последици. Отчитайки така посоченият период съдът намира за
недоказано след преминаването му ищцата да не може да се върне към активния си
начин на движение (макар да не се доказа да е практикувала конкретен спорт), да
избира облекло и обувки по свой почин – не се доказват причини от здравословен характер,
водещи до ограничение в избора. Не са установени възможни усложнения върху
здравето на ищцата за за в бъдеще. Съдът отчита
съпътстващите ограниченията в начина на придвижване, изпълняване на дейности от
ежедневието и полагане на грижи за сина на ищцата през посочения 2-месечен
период.
При определяне на обезщетението съдът
следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на
настъпване на вредите – 2013-та година, чийто обективен белег са и определените
от закона лимити на отговорност на застрахователя. Като се вземат предвид тези
обстоятелства, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП, би била сумата от 5 000 лева и в
тази част искът следва да бъде уважен. В останалата част до пълния предявен
размер от 50000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразявайки заключението на вещото лице на ищцата следва да се присъдят
имуществени вреди в пълния претендиран размер от 300
лв.
Върху определената главница
ответникът дължи и лихва за забава. Началният момент на лихвата за забава
следва да бъде определен по правилата на чл.288 ал.7 от КЗ – с изтичане на 3
месеца от предявяване на претенцията на 01.12.2014 г., като в случая срокът
тече от датата на постановения отказ на 25.02.2015 г.
По
отговорността за разноски:
С определение от 13.12017 г. ищцата е
частично освободена от задължение за заплащане на държавна такса, като е
постановено да заплати ½ от дължимата държавна такса 2012 лв., т.е. 1006
лв. и не е освободена от заплащане на разноски. Сторените от ищцата
разноски за вещи лица и свидетел и съдебно удостоверение са в размер 980 лв.
Съдът не е разпоредил изплащане на внесения депозит от 30 лв. за свидетеля К. и
същият подлежи на връщане, няма основание да се възлага в тежест на ответника. Т.е.
общият размер на заплатените от ищцата разноски е 1991 лв., като при
съобразяване на уважената част от исковете (0,11%) ответникът дължи заплащане
на сумата от 219,01 лв.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., съобразно уважената част от исковете, на адвокатско
дружество „К.И. и Я.Н.“ следва да се заплати възнаграждение в размер на 269,15 лв. с ДДС (2446.8 х 0,11).
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК на ответника следва да се заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 89 лв.
(100х0,89).
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Г.Ф.,
Булстат *******, с адрес ***, да заплати
на К.Г.М., ЕГН **********, IBAN ***:
-
на основание чл. 228, ал. 2, б. „а“ КЗ (отм.):
сумата
5 000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат от пътно-транспортно произшествие на 11.09.2013
г., ведно със законната лихва, считано от 25.02.2015 г. до окончателното
изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 50 000 лева, съответно
претенцията за законна лихва за периода 11.09.2013 г. – 24.02.2015 г.;
-
на
основание чл. 228, ал. 2, б. „а“ КЗ (отм.):
сумата 300 лева обезщетение
за имуществени вреди, настъпили в
резултат от пътно-транспортно произшествие на 11.09.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от 25.02.2015 г. до окончателното изплащане на
главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на законна лихва за периода
11.09.2013 г. – 24.02.2015 г.;
-
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК: сумата от 219,01
лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА
Г.Ф.,
Булстат *******, с адрес ***, да заплати
на Адвокатско дружество „К.И. и Я.Н.“,
IBAN ***. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.
сумата от 269,15 лв. с ДДС –
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА К.Г.М., ЕГН **********, да
заплати на Г.Ф., Булстат *******, с адрес ***, на основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 от ГПК сумата
89 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд.
Съдия: