Р Е Ш Е Н И Е
за поправка на очевидна фактическа
грешка
№
281
гр.
Велико Търново, 23.07.2021 г.
Административен съд – гр. Велико Търново, V-ти състав, в закрито
заседание на двадесет и трети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Мария
Данаилова
разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. дело № 791/2018г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 175, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 251, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.
Образувано е по молба от „Спринк” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Беляковец, чрез *** Н.К.от
ВТАК с искане за поправка на очевидна фактическа грешка, евентуално тълкуване
на Решение № 574/04.01.2019г., постановено по адм. дело № 791/2018г. по описа
на Административен съд Велико Търново. Счита, че вместо грешно изписаното
обявява за нищожни Ревизионен
акт № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с Ревизионен акт за
поправка № П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., издадени от органи по
приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърдени с Решение № 202/04.07.2016
г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” –
Велико Търново при ЦУ на НАП, в оспорваната част, с която по ЗДДС е начислен
ДДС в размер на 234861,34 лева и е отказан данъчен кредит в размер на 84615,39
лева, в резултат на което са определени лихви в размер на 214017,54 лева, а по
ЗКПО е установено допълнително задължение за корпоративен данък общо в размер
на 536098,78 лева и лихви – 347310,93 лева, в т. ч. лихви за авансови вноски в
размер на 38585 лева, а за 2012 г. е намалена декларираната данъчна загуба на
43204,51лв. следва да се чете обявява за нищожни Ревизионен акт №
Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с Ревизионен акт за поправка №
П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., издадени от органи по приходите при ТД
на НАП – Велико Търново, какъвто бил и диспозитивът на Решение №
146/28.03.2018г., постановено по адм. дело № 571/2016г. на Административен съд
Велико Търново. Частичното обявяване на нищожност не кореспондирало с обхвата
на проведеното от жалбоподателя цялостно обжалване на РА, нито с действителната
воля на съда. Непроизнасянето на решаващият орган следвало да се счита за
мълчаливо потвърждение по чл. 156, ал. 4 ДОПК. Предвид това РА и РАПРА били
обжалвани изцяло, респ. неговата нищожност е обявени изцяло от съда, която грешка
иска да бъде поправена, евентуално волята на съда изяснена по реда на
тълкуването.
Административно дело 791/2018г. е образувано след като с Решение № 12291/11.10.2018 г. по адм. дело № 8066/2018 г. на
Върховния административен съд е отменено Решение № 146/28.03.2018 г. по адм.
дело № 571 по описа на Административен съд Велико Търново за 2016 г., с което
РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с РАПРА №
П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., е обявен за нищожен, и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Велико Търново.
Оспорването на РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с РАПРА №
П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г. на ТД на НАП – Велико Търново, потвърден
с Решение № 202/04.07.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново, е
по жалба на „Спринк” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Беляковец, обл. Велико Търново.
С Решение № 574/04.01.2019г. по него е Ревизионен акт №
Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с Ревизионен акт за поправка №
П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., издадени от органи по приходите при ТД
на НАП – Велико Търново, потвърдени с Решение № 202/04.07.2016 г. на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Велико Търново при
ЦУ на НАП, в оспорваната част, с която по ЗДДС е начислен ДДС в размер на
234861,34 лева и е отказан данъчен кредит в размер на 84615,39 лева, в резултат
на което са определени лихви в размер на 214017,54 лева, а по ЗКПО е установено
допълнително задължение за корпоративен данък общо в размер на 536098,78 лева и
лихви – 347310,93 лева, в т. ч. лихви за авансови вноски в размер на 38585
лева, а за 2012 г. е намалена декларираната данъчна загуба на 43204,51лв.
С оглед на така установеното, съдът намира следното:
Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК са
писмените грешки, грешките в пресмятането или други подобни очевидни
неточности. Съдът може да стори това по свой почин или по искане на
страната. АПК не съдържа времеви
ограничения поправката, нито преклудира същото поради проверката на подлежащия
на поправка съдебен акт по реда на касационния контрол. Волята на съда и в
мотивите и в диспозитива на решението е била да се обявят за нищожни РА и РАПРА
в потвърдената изрично от ДОДОП част, то не се касае за очевидна фактическа
грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК. Липсват мотиви на съда за
приложението на чл. 156, ал. 4, че непроизнасянето на органа в срока по чл.
155, ал. 1 се приема за мълчаливо потвърждение на обжалвания РА.
Следва
да се посочи и, че по адм. дело № 571/2016г. с разпореждане от 10.09.2016г.
съдът е задължил жалбоподателя в 7-дневен срок от получаване на съобщението за
това да посочи изрично дали оспорва по същество РА и РАПРА и в частта относно
установения за внасяне ДДС в размер на 1 270 075,48 лева и
съответните лихви за данъчни периоди месеци 12.2011 г., 05, 08, 09, 10, 11 и
12.2012 г., 01, 02, 04, 09, 10 и 12.2013 г., 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08 и
09.2014 г., представляващ според ответника деклариран, но невнесен ДДС по
подадени от жалбоподателя справки-декларации, като изложи конкретни оплаквания.
С молба вх. № 4477/20.09.2016г., чрез *** И.Д., изрично е посочено, че по
отношение на невнесеният ДДС в размер на 1 270 075.48лв. и
съответстващите му лихви за данъчни периоди месеци 12.2011 г., 05, 08, 09,
10, 11 и 12.2012 г., 01, 02, 04, 09, 10 и 12.2013 г., 02, 03, 04, 05, 06, 07,
08 и 09.2014 г., представляващи деклариран, но невнесен ДДС по подадени от
жалбоподателя справки-декларации., жалбата следва да се счита за оттеглена в
тази част. Това е отбелязано, както в отмененото Решение по адм. дело №
571/2016г., така и на стр. 2 от Решение № 574/04.01.2019г. по АХД № 791/2018г.
на Административен съд Велико Търново, където е отбелязано, че жалбоподателят моли РА и РАПРА да бъдат обявени за нищожни или
отменени като незаконосъобразни, като уточнява, че в условията на
алтернативност по същество РА и РАПРА не се оспорват в частта относно
установения за внасяне ДДС в размер на 1 270 075,48 лева и съответните лихви за
данъчни периоди месеци 12.2011 г., 05, 08, 09, 10, 11 и 12.2012 г., 01, 02, 04,
09, 10 и 12.2013 г., 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08 и 09.2014 г., представляващи
деклариран, но невнесен ДДС по подадени от жалбоподателя справки-декларации.
Искането в молбата и мотивите за това сочат претенция за липса на
произнасяне по целия предмет на оспорване, което е с правно основание чл. 176 АПК. При него по искане на страна
по делото, предявено в едномесечен срок, съдът следва да постанови допълнително
решение. В случая, в законоустановения срок, няма направено искане за допълване
на Решение № 574/04.01.2019г. по АХД № 791/2018г. След като дружеството не се е
възползвало от правото си да иска допълване по реда на чл. 176 АПК, то този
пропуск не може да бъде отстранен по реда на чл. 175 АПК, който не е обвързан
със срок.
Молбата следва
да се отхвърли като неоснователна. Липсва несъответствие между формираната воля
на съда и нейното външно проявление в текста на съдебното решение.
Предвид
всичко гореизложеното не са налице и основания за уважаване на евентуалното
искане по чл. 251, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК за тълкуване на решението. Отразената в диспозитива на съдебното
решение воля е ясна и не се нуждае от тълкуване.
Водим от горното и на основание чл. 175, ал. 2 от АПК, вр. с § 2
от ДР на ДОПК и чл. 251, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Спринк” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Беляковец 5031, чрез *** Н.К.от
ВТАК, с искане за поправка на очевидна фактическа грешка, евентуално тълкуване
на Решение № 574/04.01.2019г., постановено по адм. дело № 791/2018г. по описа
на Административен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО за поправката на очевидната
фактическа грешка подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: