РЕШЕНИЕ
№50
гр. Самоков, 15.04.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на двадесети май през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 943 по описа на съда за
А.Л.Т. и М.Д.Т.,***, са предявили срещу И.А.Г. ***, искове
да заплати на всеки от тях поотделно по 2813,00 лв. обезщетение за забава върху
1986,60 лв. главница, за чието заплащане ответникът е осъден на основание чл.
190, ал. 2 от ЗЗД с влязло в сила решение по гр. д. № 24/2006 г. по описа на РС
– Самоков, дължимо за периода от 23.02.2006 г. – датата на предявяване на
исковете за главниците по горепосоченото гражданско дело до 27.08.2018 г. –
датата на предявяване на настоящите искове, както и да им заплати законната
лихва върху всяка от главниците от по 1986,60 лв. от предявяване на настоящите
искове до окончателното им изплащане.
Ищците твърдят в исковата молба,
че по гр. дело № 24/2006 г. по описа на РС – Самоков те предявили срещу
настоящия ответник обратни искове с правно основание чл. 190, ал. 2 от ЗЗД и с
решение № 184/04.09.2009 г. по това дело Самоковският районен съд уважил всеки
от исковете в размер от по 1500 лв. като намаление на действително уговорената
цена по договор за продажба, сключен с нотариален акт № 159/2004 г. между И.А.Г. и ищците като купувачи, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 23.02.2006 г. до окончателното й изплащане, като
исковете са отхвърлени за разликите над 1500 лв. по всеки от тях, до пълните
предявени размери от по 5000 лв. С решение № 16/06.01.2011 г. по гр. дело №
1104/2009 г. по описа на Софийски окръжен съд, горепосоченото решение на РС –
Самоков е отменено в отхвърлителните му части по
исковете с правно основание чл. 190, ал. 2 от ЗЗД и вместо него е постановено
друго, с което тези искове са уважени на същото основание, в размер от по 5000
лв., ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от 23.02.2006
г. до окончателното им изплащане. С решение № 457/02.11.2011 г. по гр. д. № 498/2011
г. по описа на ВКС, ІV г. о. въззивното решение на
Софийския окръжен съд по гр. д. № 1104/2009 г. е оставено в сила в частите му,
с които всеки от исковете е уважен до 1986,60 лв., а за разликите над тези суми
до 5000 лв. исковете са отхвърлени по същество. В диспозитива на решението си,
ВКС пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на законни лихви върху
всяка от главниците, за периода от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане.
Ищците твърдят, че по обратните искове,
които те предявили по гр. д. № 24/2006 г. на РС – Самоков, са направили
исканията си за присъждане на законни лихви със самото им предявяване.
С молба от 26.01.2017 г., ищците
поискали тълкуване или евентуално
поправка на очевидна фактическа грешка на горепосоченото решение на ВКС
по отношение на лихвите, но с решение от 11.05.2017 г. ВКС оставил без уважение
тази молба по съображения, че се касае за допълнително произнасяне съгласно чл.
250, ал. 1, изр. 1 от ГПК, за което срокът бил пропуснат. Ищците не оспорват,
че са пропуснали този срок, но сочат, че по горепосоченото гражданско дело
влязлото в сила решение на ВКС няма сила на присъдено нещо по въпроса за
законните лихви.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
е представил отговор на исковата молба, в който е изразил становище за
недопустимост и неоснователност на исковете. Срещу допустимостта на исковете,
възразява с твърдението, че спорът между страните за вземанията с правно
основание чл. 190, ал. 2 от ЗЗД бил
окончателно разрешен с влязло в сила съдебно решение, поради което единственият
процесуален способ за присъждане на законни лихви върху тези вземания бил
допълването на решението на ВКС, което ищците пропуснали да поискат в срок.
Изразено е и становище за недопустимост на исканията в настоящата искова молба
за присъждане на законни лихви от подаването й върху главниците, присъдени с
окончателен съдебен акт по гр. д. № 24/2006 г. по описа на РС – Самоков.
По същество ответникът изразява
становище и срещу основателността на исковете. Сочи, че за сумите, за чието
заплащане на ищците е осъден по гр. д. № 24/2006 г. на РС – Самоков, те са
образували изпълнително дело № 347/2016 г. по описа на ЧСИ Наталия Дангова, по което ответникът заплатил 30 % от цялото си
задължение по реда на чл. 454 от ГПК и ежемесечно заплащал по 10% от дължимата
сума. На следващо място, ответникът прави възражение за изтекла погасителна
давност за процесните вземания, с изтичане на тригодишен срок на тяхната
изискуемост, съгласно чл. 111, буква „в” от ЗЗД, тъй като вземанията са за
лихви. Алтернативно се прави възражение и за изтичане на общия петгодишен
давностен срок за предявяване на вземанията съгласно чл. 110 от ЗЗД.
Пред съда ищците се представляват
от пълномощника им адв. Иванка Стефанова, която заявява, че поддържа исковете.
По повод подадения от ответника отговор на исковата молба пълномощникът на
ищците сочи, че погасителната давност за процесните вземания е прекъсвана на
основание чл. 116, б. „в” от ЗЗД с предприемане на действия за принудителното
им събиране.
Ответникът се представлява от
пълномощника си адв. Емилия Атанасова, която заявява, че поддържа становището
по исковете, изразено с отговора на исковата молба. Допълва, че към настоящия
момент съдебно признатите вземания на ищците по гр. д. № 24/2006 г. на РС –
Самоков са изцяло погасени от ответника чрез плащане. Оспорва доводите на
ищците за прекъсване на погасителната давност.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете за заплащане на по 2813
лв. като обезщетения за забавено изпълнение върху съдебно установени главници
за периоди от 23.02.2006 г. до 27.08.2018 г. са субективно съединени и са с
правно основание чл. 86, ал. 1, изр. първо от ЗЗД.
Тези искове са допустими.
На първо място, исканията на
ищците срещу ответника по гр. д. № 24/2006 г. на РС – Самоков за осъждането му
да им заплати законна лихва върху сумите по предявените от тях срещу него по
това дело обратни искове с правно основание чл. 190, ал. 2 от ЗЗД, не
представлява визираната в чл. 126, ал. 1 от ГПК процесуална пречка срещу
допустимостта на исковете. Посоченото гражданско дело е окончателно приключило
преди предявяване на исковете. Освен това, по същото гражданско дело исканията
на настоящите ищци за заплащане на законна лихва върху главните вземания по
обратните искове от предявяването им до окончателното им изплащане не са били предмет
на самостоятелни искове, а са били заявени като законна последица от
уважаването им, поради което е било изключено вземанията за лихва да бъдат
индивидуализирани по размер и период, докато в настоящото производство тези
вземания са предмет на самостоятелни искове със съответната надлежна тяхна
индивидуализация в тази насока.
На следващо място, влязлото в
сила решение по гр. д. № 24/2006 г. на РС – Самоков по исковете с правно
основание чл. 190, ал. 2 от ЗЗД също не представлява процесуална пречка за
предявяване на настоящите искове по смисъла на чл. 299, ал. 1 от ГПК. По
смисъла на чл. 296, т. 1 от ГПК влязло в сила решение по тези искове е решение
№ 457/02.11.2011 г. по гр. д. № 498/2011
г. по описа на ВКС, ІV г. о., поради което то формира сила на пресъдено нещо по спора. В никоя негова част обаче не се
съдържа произнасяне по дължимостта на законна лихва
върху уважените главници за никакъв период. Вярно е, че евентуално тази
непълнота на решението би могла да бъде отстранена чрез произнасяне по искане
за неговото допълване по реда на чл. 250 от ГПК и че срокът за заявяване на
такова искане е дефинитивно пропуснат. Възможността за допълване на съдебното
решение е установена в защита на диспозитивното начало в гражданския процес –
за да получи заинтересуваната страна произнасяне в пълнота по искането си,
такова, каквото е отправено до съда, но пропускането й от страната въобще не е
равнозначно на отказ от иск. Това, че възможността за произнасяне по дължимостта на законни лихви върху главниците е изчерпана в
рамките на производството по гр. д. № 24/2006 г. на РС – Самоков съвсем не означава,
че вземанията за законни лихви не могат да бъдат предмет на последващи
самостоятелни искове, стига да са надлежно индивидуализирани по основание,
размер и период. Обратното би означавало непроизнасянето на съда дори по един
напълно самостоятелен иск, кумулативно съединен с други в едно производство,
ведно с пропускането на срока за искане за допълване на решението, да
преклудира завинаги възможността този иск да бъде отделно предявен в друго
производство, а такъв извод пряко противоречи на чл. 2 и чл. 299, ал. 1 от ГПК.
Исканията на ищците за осъждане
на ответника да им заплати законна лихва върху присъдените им по гр. д. №
24/2006 г. на РС – Самоков главници в размер по 1986,60 лв. всяка с правно
основание чл. 190, ал. 2 от ЗЗД, считано от завеждане на исковата молба, по
която е образувано настоящото производство, до окончателното им изплащане, са
процесуално недопустими. Те не са индивидуализирани по размер и период, поради
което не представляват самостоятелни искове и могат да бъдат заявени само като
искания за прилагане на законна последица от уважаване на други предявени в
същото производство осъдителни искове. Такъв очевидно не е настоящият случай,
поради което в частите му по тези искания настоящото производство следва да
бъде прекратено.
Допустимите искове с правно
основание чл. 86, ал. 1, изр. първо от ЗЗД са по същество частично основателни.
С решение № 457/02.11.2011 г. по
гр. д. № 498/2011 г. по описа на ВКС, ІV г. о., влязло в сила на датата на
постановяването му като неподлежащо на обжалване, постановено при частична
отмяна на въззивно решение № 16/06.01.2011 г. на
Софийския окръжен съд по гр. д. № 1104/2009 г. по описа на същия съд,
образувано по жалба срещу решение № 184/04.09.2009 г. по гр. д. № 24/2006 г. на
РС – Самоков, ответникът е осъден на основание чл. 190, ал. 2 от ЗЗД да заплати
на всеки от ищците по 1986,60 лв., представляваща намаление на продажната цена
по договор, извършен с нотариален акт № 159, т. ІVа, рег. № 5534, д. № 724/2004
г. на нотариус рег. № 411. В мотивите на решението не са изложени съображения
по въпроса дължи ли се законна лихва върху тези суми (както е посочено и в
решение № 149/11.05.2017 г. на ВКС, ІV г. о. по същото дело), липсва и
правораздавателна воля в тази насока в неговия диспозитив, от която да е
обвързан съда в настоящото производство.
Вземанията на ищците срещу
ответника с правно основание чл. 190, ал. 2 от ЗЗД са парични, поради което на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при забава за тяхното изпълнение ответникът
дължи на всеки от ищците обезщетение за забавата в размер на законната лихва
върху всяко от вземанията от предявяване на исковете (имащо характер на покана
за изпълнение) до окончателното им изплащане.
Тези вземания са установени с
влязло в сила решение, поради което съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД от влизането
му в сила на 02.11.2011 г. за тях тече петгодишна погасителна давност. От
материалите по изп. д. № 71/2011 г. (20117930400071)
по описа на ЧСИ Наталия Дангова не се установява за
принудително изпълнение на тези вземания да е предприето валидно изпълнително
действие, с което погасителната давност за тях да е прекъсната на основание чл.
116, б. „в” от ЗЗД, още повече, че изпълнителното производство по това дело е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. По искане на настоящите
ищци обаче впоследствие е образувано ново изпълнително дело с № 347/2016 г. (20167930400347)
по описа на същия ЧСИ, в рамките на което преди изтичането на тази погасителна
давност тя е прекъсната на основание чл. 116, б. „в” от ЗЗД с отправяне на
17.06.2016 г. на искане от ищците - взискатели за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на ответника - длъжник по изпълнение (в т. см. т. 10
от мотивите и диспозитива на ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС). От
материалите по това изпълнително дело и от приетото заключение на вещото лице В.К. по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в
рамките на новото изпълнително производство ответникът – длъжник по изпълнение
е започнал да погасява вземанията за главници, за чието заплащане е осъден с
горепосоченото решение по гр. д. № 498/2011 г. на ВКС, ІV г. о., като до края
на периода, за който се претендират процесните в настоящото производство
законни лихви, а именно до 27.08.2018 г. главните вземания на ищците не са
изцяло погасени. Следователно и по аргумент от противното от разпоредбата на
чл. 119 от ЗЗД до края на този период ответникът е дължал обезщетения за забава
върху непогасените части от вземанията.
Вземанията на ищците за
обезщетения за забава върху главните вземания по чл. 190, ал. 2 от ЗЗД в размер
на законната лихва върху тях представляват вземания за периодични плащания, тъй
като съгласно чл. 86, ал. 1, изр. първо от ЗЗД всеки ден на забавата
представлява ново фактическо основание за начисляване на законна лихва върху
забавеното плащане, от когато това обезщетение става изискуемо. Поради това и
на основание чл. 111, б. „в”, вр. чл. 114, ал. 1 от ЗЗД тези вземания
(процесните в настоящото производство) се погасяват по давност с изтичане на
три години от деня на забавата, т. е. от деня, чието настъпване е основание за
начисляване на законната лихва върху непогасеното главно задължение.
Следователно възражението на ответника за погасяване по давност на процесните
вземания по чл. 86, ал. 1, изр. първо от ЗЗД е частично основателно – те са
погасени по давност само в частите им, основани на забава за изпълнение на
главниците, настъпила по-рано от три години преди предявяване на исковете в
настоящото производство, т. е. за периода от 23.02.2006 г. до 28.08.2015 г.
включително, но не и за периода от 29.08.2015 г. до 27.08.2018 г. (дата,
посочена в исковата молба като краен момент на процесния
период).
Доводите на пълномощника на
ищците, че погасителната давност за тези вземания е прекъсвана преди изтичането
й на основание чл. 116, б. „в” от ЗЗД са неоснователни, тъй като дори и да се
съобрази обстоятелството, че първото изпълнително дело № 20117930400071 е било
образувано въз основа на изпълнителен лист от 25.01.2011 г. издаден от
Софийския окръжен съд въз основа на невлязлото в сила въззивно
решение по гр. д. № 1104/2011 г., в който вземания на ищците за законни лихви
върху главниците са били посочени, по него не е извършено нито едно валидно
изпълнително действие. Насочването на принудителното изпълнение върху недвижим
имот на ответника е било отменено с решение по гр. д. № 527/2011 г. по описа на
СОС, а опис на движими вещи, собственост на длъжника не е бил извършен поради
изложените в протокола за опис от 30.07.2011 г. обстоятелства.
В обобщение, ищците са носители на изискуеми и
непогасени по давност вземания срещу ответника за обезщетения за забавено
изпълнение на съдебно установените им вземания по чл. 190, ал. 2 от ЗЗД,
дължими за периода от 29.08.2015 г. до 27.08.2018 г. в размер на законната
лихва върху непогасените части от главните вземания за периода на забавата.
От материалите по изпълнително
дело № 20167930400347 по описа на ЧСИ Н. Дангова и от
заключението на вещото лице В.К. по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че посоченото изпълнително
производство е образувано за главница 3973,20 лв. (сбор от вземанията на всеки
от ищците в размер по 1986,60 лв.); 615,00 лв. адвокатско възнаграждение; 72,00
лв. такси за образуване на изпълнително дело; 5,20 лв. разноски и държавни
такси; 464,47 лв. пропорционална такса за ЧСИ – или общо за 5129,87 лв. За
погасяване на задълженията си по изпълнителното дело ответникът е платил по
сметка на частния съдебен изпълнител сумите, както следва: на 27.10.2017 г. –
1560,00 лв.; на 30.10.2017 г. – 135,00 лв.; на 27.11.2017 г., 28.12.2017 г.,
23.01.2018 г., 06.03.2018 г., 02.04.2018 г. и 08.05.2018 г. – по 520,00 лв.
всеки път; на 11.12.2018 г. – 378,57 лв. С последното плащане са погасени и две
доначислени такси по 24,00 лв., както и сумата 15,70
лв. – такси за преводи и така общо събраната по изпълнителното дело сума е
5193,57 лв.
В периода от 29.08.2015 г.
(началния момент на периода, за който вземанията на ищците не са погасени по
давност) до 27.10.2017 г. главните вземания на ищците по чл. 190, ал. 2 от ЗЗД
са били изцяло непогасени чрез плащане.
С оглед диспозитивното правило,
установено в чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, чието приложение не се установява да е дерогирано, с извършеното на 27.10.2017 г. плащане на
сумата 1560 лв. ответникът е погасил изцяло разноските по изпълнителното дело,
чийто общ установен размер към този момент е бил 1156,67 лв., а с остатъка от
403,33 лв. е погасил всяко от главните вземания на ищците по чл. 190, ал. 2 от ЗЗД с по половината от тази сума, т. е. с по 201,66 лв. и от датата на това
плащане непогасеният размер на всяко от тях е по 1784,94 лв. От този момент
нататък до края на исковия период (27.08.2018 г.) ответникът е дължал лихва за
забава само върху непогасения, намаляващ със следващите частични плащания,
размер на главните вземания на ищците, като още тук следва да се отбележи, че
плащанията не са погасявали процесните вземания за лихви за забава по смисъла
на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, тъй като към съответните дати на плащанията те не са
били предмет на изпълнителното производство, а и не са били установени по
основание и размер. Така например с плащането на сумата 135,00 лв. на
30.10.2017 г. ответникът е погасил по 67,50 лв. от непогасения размер на всяко
главно вземане (към тази дата 1784,94 лв., както се посочи по-горе).
Аналогично, всяко следващо плащане на ответника е отивало за погасяване на
равни части от двете главници.
При съответно използване на
автоматизирана система за изчисляване на законна лихва (https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html)
и без да е необходимо използване на специални знания, както и при посоченото
по-горе съобразяване на извършените от ответника частични плащания, се
установява, че законната лихва върху всяко от главните вземания на ищците, в
първоначален непогасен и изискуем размер по 1986,60 лв., е по периоди както
следва:
- от 29.08.2015 г. до 26.10.2017
г. върху главница 1986,60 лв. – 436,19 лв.
- от 27.10.2017 г. до 29.10.2017
г. върху главница 1784,94 лв. – 1,49 лв.;
- от 30.10.2017 г. до 26.11.2017
г. върху главница 1717,44 лв. – 13,36 лв.;
- от 27.11.2017 г. до 27.12.2017
г. върху главница 1457,44 лв. – 12,55 лв.;
- от 28.12.2017 г. до 22.01.2018
г. върху главница 1197,44 лв. – 8,65 лв.;
- от 23.01.2018 г. до 05.03.2018
г. върху главница 937,44 лв. – 10,94 лв.;
- от 06.03.2018 г. до 01.04.2018
г. върху главница 677,44 лв. – 5,08 лв.;
- от 02.04.2018 г. до 07.05.2018
г. върху главница 417,44 лв. – 4,17 лв. и
- от 08.05.2018 г. до 27.08.2018
г. върху главница 157,44 лв. – 4,90 лв.
Така общият размер на вземането
на всеки от ищците за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
непогасените им главни вземания срещу ответника по чл. 190, ал. 2 от ЗЗД е по
497,33 лв. До тези размери и за период от 29.08.2015 г. до 27.08.2018 г.
исковете на двамата ищци с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. първо от ЗЗД са
основателни и следва да бъдат уважени. В частите им за период от 23.02.2006 г.
до 28.08.2015 г. и за разликата над 497,33 лв. до 2813,00 лв. исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и
направените от страните искания за присъждане на разноски съдът намира
следното:
Ищците са направили разноски в
общ размер 1075 лв., от които – 225 лв. за внесена държавна такса по исковете;
150 лв. – за внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по
съдебно-счетоводната експертиза и 700 лв. – за платено адвокатско
възнаграждение. При положение, че адвокатското възнаграждение в този размер е
уговорено и платено за осъществяване на правна защита и процесуално
представителство на двама ищци със самостоятелни права – предмет на исковете и
при съобразяване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, това възнаграждение не е
прекомерно спрямо фактическа сложност на делото, поради което искането на
ответника за намаляване на разноските за заплащането му в случай на уважаване
на исковете, е неоснователно, без съдът да дължи изричен диспозитив в тази
насока в решението си. В тази връзка съдът приема, че всеки от ищците е
заплатил на пълномощника си по 350 лв. за адвокатско възнаграждение. Съразмерно
с уважената част от всеки иск ответникът дължи на всеки от ищците по 19,92 лв.
за част от държавните такси по исковете поотделно, по 61,95 лв. за част от
платените от всеки от ищците адвокатски възнаграждения и по 13,28 лв. за част
от внесения депозит за възнаграждение на вещо лице по съдебно-счетоводната
експертиза. Така общият размер на разноските, които ответникът дължи на всеки
от ищците е 95,15 лв.
Ответникът е направил разноски в
размер 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Съразмерно с отхвърлената
част от исковете, същият има право на част от платеното от него възнаграждение
в размер 329,20 лв. Отговорността за разноски не е солидарна, поради което
всеки от ищците следва да бъде осъден да заплати на ответника по половината от
тази сума, т. е. по 164,40 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 86, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, И.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на А.Л.Т.,***,
със съдебен адрес ***, офис 305 – адв. Иванка
Стефанова, сумата 497,33 лв. /четиристотин
деветдесет и седем лева и 33 ст./, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение, дължимо за период от 29.08.2015 г. до 27.08.2018 г. в размер на
законната лихва за забава върху главно вземане по чл. 190, ал. 2 от ЗЗД, съдебно
установено по гр. д. № 24/2006 г. по описа на Районен съд – Самоков в размер
1986,60 лв. с влязло в сила решение № 457/02.11.2011 г. по гр. д. № 498/2011 г.
по описа на Върховния касационен съд, ІV г. о. за намаление на продажната цена
по договор, извършен с нотариален акт № 159, т. ІVа, рег. № 5534, д. № 724/2004
г. на нотариус рег. № 411, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. първо от ЗЗД В ЧАСТИТЕ МУ, в които
обезщетението се претендира за период от 23.02.2006 г. до 28.08.2015 г. и за
разликата над 497,33 лв. до 2813,00 лв.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 86, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, И.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на М.Д.Т., ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес ***, офис 305 – адв. Иванка
Стефанова, сумата 497,33 лв.
/четиристотин деветдесет и седем лева и 33 ст./, представляваща обезщетение за
забавено изпълнение, дължимо за период от 29.08.2015 г. до 27.08.2018 г. в
размер на законната лихва за забава върху главно вземане по чл. 190, ал. 2 от ЗЗД, съдебно установено по гр. д. № 24/2006 г. по описа на Районен съд –
Самоков в размер 1986,60 лв. с влязло в сила решение № 457/02.11.2011 г. по гр.
д. № 498/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г. о. за намаление на
продажната цена по договор, извършен с нотариален акт № 159, т. ІVа, рег. №
5534, д. № 724/2004 г. на нотариус рег. № 411, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. първо от ЗЗД В
ЧАСТИТЕ МУ, в които обезщетението се претендира за период от 23.02.2006 г. до
28.08.2015 г. и за разликата над 497,33 лв. до 2813,00 лв.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото В ЧАСТИТЕ МУ по исканията на А.Л.Т.
и М.Д.Т. за осъждане на И.А.Г.
да заплати на всеки от тях законната лихва върху главници от по 1986,60 лв., за
чието заплащане И.А.Г. е осъден основание чл. 190,
ал. 2 от ЗЗД с влязло в сила на 02.11.2011 г. решение по гр. д. № 24/2006 г. по
описа на РС – Самоков – от предявяване на исковата молба, по която е образувано
настоящото производство, до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА И.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати поотделно на А.Л.Т., ЕГН ********** и на М.Д.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, офис 305 – адв. Иванка Стефанова, по 95,15 лв.
(деветдесет и пет лева и 15 ст.) за разноски по делото.
ОСЪЖДА А.Л.Т., ЕГН ********** и М.Д.Т.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, офис 305 –
адв. Иванка Стефанова, поотделно да заплатят на И.А.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***,40 лв.
(сто шестдесет и четири лева и 40 ст.) за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: