№ 5503
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110145662 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „фирма” АД срещу С.
Ц. М..
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи сумата от 8477.49 лв. - невъзстановени суми по заплатено от
кредитора застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2583.49 лв.
мораторна лихва Представя писмени доказателства, прави доказателствени искания и
претендира разноски по настоящето производство.
Ответникът е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, с който оспорва
изцяло по основание и размер предявения иск и моли съдът да ги отхвърли. Твърди изтекла
погасителна давност. Оспорва да има вина за настъпилото ПТП. Твърди, че ПТП-то е
настъпило по вина на водача на МПС. Прави възражение за съпричиняване. Оспорва
размера на вредите.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представена застраховка Каско и общи условия, видно от които към
момента на настъпване на ПТП-то между ищеца и собственика на увреденото МПС е било
налице валидно застрахователно правоотношение.
В констативен протокол от 27.06.2017г. са обективирани обстоятелствата във връзка
с настъпилото ПТП.
Видно от определение от 21.11.2017г. на СГС, по ВНЧД № 5356/2017г. е
потвърдено постановление на СРП, с което наказателното производство е било прекратено.
Като доказателство по делото е прието писмо от СДВР, видно от което
заключението на АТЕ е, че причината за настъпилото ПТП са субективните действия на
пешеходката.
Представени са уведомление за щета, опис на претенция, доклад, опис заключение
по щета, фактури, приемо - предавателен протокол и възлагателно писмо.
1
От представените по делото доказателства се установява, че за увредения автомобил
е било изплатено застрахователно обезщетение за щетите, настъпили в резултат на ПТП в
размер на 8467.49 лв.
Като доказателство по делото е приета регресна покана от ищеца до ответника,
получена от ответника на 23.07.2018г., видно от представената обратна разписка.
Приети са като доказателства епикризи, установяващи здравословното състояние на
ответницата след настъпилото ПТП.
По делото е изслушана и приета съдебна-автотехническа експертиза, която съдът
изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена, от която се установява, че
нанесените при ПТП-то щети са в причинно – следствена връзка с ПТП. Установява се, че
механизмът на ПТП е следният: водачът на МПС (марка) се движил в дясна пътна лента.
Пешеходката С. М. тичайки, предприема пресичане на булеварда с посока на движението си
от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила. Реализира се ПТП между
тялото на пешеходката и предната странична лява част на автомобила. Съгласно
заключението на вещото лице, средната пазарна стойност за възстановяване на щетите,
нанесени на МПС-то, възлиза на 6652.13 лв. с включени ликвидационни разходи, а по цени
на официалния сервиз 8477.36 лв.
По делото е разпитан св. М. А., която твърди, че се движела в най – дясната колона.
В средната колона имало задръстване. Дясната колона била свободна. Докато карала
изведнъж видяла една жена, която изтичала зад бус. Не е слязла от буса, а е изскочила зад
него. Веднага натиснала спирачките, но жената се блъснала в колата.
Други доказателства от значение за предмета на спора не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Искът е с правно основание в чл. 410 от КЗ – /която разпоредба се явява приложимо
право в настоящия случай/. Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател,
който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, се обуславя от установяването на три групи факти: 1/ наличието на валиден
договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество /ищец/; 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от страна на
дружеството-ищец, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение; 3/ предпоставките
по чл. 45 от ЗЗД - вреди; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние
/бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно.
От представената по делото застраховка Каско, е видно, че към момента на
настъпване на ПТП-то, е било налице валидно застрахователно правоотношение. Не се
спори, че настъпилото ПТП е покрит застрахователен риск.
От приетата по делото САТЕ и показанията на разпитания по делото свидетел се
установява, че механизмът на настъпилото ПТП е именно описаният в исковата молба:
водачът на МПС (марка) се движил в дясна пътна лента. Пешеходката С. М. тичайки,
предприема пресичане на булеварда с посока на движението си от ляво на дясно спрямо
посоката на движение на автомобила, при което се реализира ПТП между тялото на
пешеходката и предната странична лява част на автомобила.
Ето защо, съдът счита, че вредите са причинени именно в следствие на действията
на ответницата. Доколкото ответникът не обори презумпцията за вина, установена в чл. 45
ЗЗД, се приема, че причинителят е действал виновно.
Налице е и причинна връзка между бездействието и настъпили щети в МПС-то,
което се установява от свидетелските показания и приетата по делото САТЕ.
2
Неоснователни са възраженията на ответника за съпричиняване. От събраните по
делото доказателства не се установява по никакъв начин водачът на (марка) да е допринесъл
със своето поведение за настъпване на ПТП. Видно от показанията на разпитания по делото
свидетел, веднага след като е видяла неправилно пресичащия пешеходец, А. е опитала да
спре, но ответницата се блъснала в колата.
Видно от определение от 21.11.2017г. на СГС, по ВНЧД № 5356/2017г. е
потвърдено постановление на СРП, с което наказателното производство е било прекратено.
От същото се установява, че водачката на автомобила А., от момента, в който пешеходката е
била видима за нея, не е имала техническа възможност да спре преди мястото на удара, като
произшествието се дължи на субективното поведение на пешеходката, която е предприела
пресичане на платното за движение, навлизайки в опасната зона на автомобила, като
водачката на лекия автомобил се е движела със съобразена скорост и извършеното от нея
представлява случайно деяние.
По делото не се спори, че ищецът е заплатил обезщетение за нанесените на МПС-то
щети, а това се установява и от приложените по делото доказателства.
Следователно увреденият има срещу виновния водач вземане по чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Застрахователят /ищецът/ е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил
обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
деликвента.
Относно размера на дължимото обезщетение законът се интересува от стойността
на вредите по средната им пазарна стойност към момента на настъпването им. Обемът на
отговорността при деликт се определя от закона – той е в размер на действително
причинените вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/, а обезщетението трябва да съответства на това,
което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането
състояние. Следователно меродавни са средните пазарни цени, по които това
възстановяване може да се извърши, а не цените на официалния сервиз, по които е
извършен ремонта.
При имуществените застраховки, стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален
фирмен сервиз дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения
сервиз във връзка с ремонта фактури – в този смисъл решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. №
1655/2015 г., II т. о. на ВКС. При липса на посочените две условия, т. е. ако автомобилът е
бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в
официален сервиз на марката,
дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т. е. изхожда се
от възстановителната стойност на имуществото. От представените по делото писмени
доказателства се установи, че към датата на настъпване на произшествието процесният
автомобил е бил в експлоатация повече от 3 години, считано от датата на първоначална
регистрация – 06.02.2014 г., което е видно от представеното свидетелство за регистрация – л.
18 от делото и застрахователна полица – л. 14 от делото. ПТП-то е настъпило на 27.06.2017г.
Нито се твърди, нито се представят доказателства автомобилът да е бил предмет на
гаранционно споразумение – уговорен срок на гаранционното
поддържане по-дълъг от обичайния от три години. Ето защо, не се е налагало същият да
бъде отремонтиран в официален сервиз, поради което обезщетението следва да се определи
по средни пазарни цени.
Установено е по делото въз основа на цененото заключение на вещото лице по
съдебната автотехническа експертиза, че стойността на ремонта, необходим за отстраняване
повредите на лекия автомобил по средни пазарни цени, възлиза на 6652.13 лв. с включени
3
ликвидационни разноски, поради което искът следва да бъде уважен до този размер.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати тази сума на ищеца, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на сумата.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при задълженията, без срок – от пораждането им. Към
датата на подаване на заявлението – 30.06.2022 г., приложимата 5-годишна давност не е
изтекла, като началният й момент не е извършването на деликта, а суброгацията на ищеца в
правата на увредения, която е осъществена с плащането на обезщетение, което е извършено
на 13.09.2017 г. Регресното вземане се основава на изпълнението на чуждо задължение –
това на делинквента и се поражда от различен фактически състав, включващ извършен
деликт, правен интерес от изпълнението на чуждото задължение и плащане, като това
правоотношение възниква между различни страни – суброгиралият се застраховател по
имуществената застраховка и делинквента. Ето защо изтеклата спрямо делинквента давност
в правоотношението му с увреденото лице, не следва да се прилага по отношение на
регресното вземане. По отношение на последното давността има за начало осъществения
състав на суброгацията. Съгласно т.14 от Постановление № 7 от 04.10.1978 г., Пленум на
ВС, за регресните искове важи общата давност по чл. 110 и следващи ЗЗД, а течението й
започва от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите
лица, което разбиране е приложимо и към регресното вземане на ищеца. Смисълът на
института на давността е да бъде санкция за бездействащия кредитор, а преди суброгацията
ищецът, изобщо не е такъв, поради което и преди да възникне вземането му, той не може да
го упражни и няма как по отношение на него да е текла давност.
В този смисъл и т.14 на ППлВС №7/1977 г., Решение на ОСГК на ВС № 117/
3.ХІІ.1962 г. по гр. д. № 89/ 1962 г., Решение № 178/ 21.Х.2009 г. по т. д. № 192 2009 г. на
ВКС, Решение № 449/ 18.ІІІ.2002 г. по гр. д. № 1785/ 2001 г. на ВКС, Решение № 178/
21.Х.2009 г. по т. д.№ 192/ 2009 г. на ВКС, Решение №2 от 02.02.2011 г. по търг. дело
№206/2010 г. на ІІ ТО на ВКС. Съгласно така цитираната практика основанието за
регресните искове възниква от фактически състав, който включва изплащане на сумата на
правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес,
поради което началният момент на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД е датата на
плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия и за този иск тече погасителна
давност, различна от тази за задължението по чл. 45 и 49 ЗЗД, което е изискуемо от момента
на причиняване на вредите, от който момент длъжникът изпада в забава.
От представено платежно нареждане се установява, че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение на 13.09.2017 г., като от този момент последният е встъпил в
правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Заявлението е подадено
на 30.06.2022г., поради което не са изтекли повече от пет години. Ето защо, неоснователни
за възраженията на ответника в тази връзка.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
Поради основателността на главния иск, основателен е и искът за мораторна лихва
4
върху уважената част от главницата. Видно от приложената по делото регресна покана,
същата е получена от ответника на 23.07.2018г. Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ в срок 30 дни от
представянето на
всички доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже плащането.
Следователно, една след изтичане на срока за доброволно плащане длъжника изпада в
забава.
В случая обаче ищецът претендира мораторна лихва единствено за непогасения по
давност период – 3 години преди датата на подаване на заявлението. За периода от
30.06.2019г. до 29.06.2022г. дължимата мораторна лихва върху уважената част от
главницата възлиза на 2025.21 лв., изчислена с интернет калкулатор, поради което
предявеният иск за лихва следва да бъде уважен до посочения размер.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по настоящето дело в
размер на 510.86 лв., както и сумата от 212.76 лв., разноски в заповедното производство,
съразмерно на уважената част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 360.75 лв., представляваща направените в настоящето производство
разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Ц. М., ЕГН **********, с
адрес: (град), (адрес), че дължи на ЗАД „фирма” АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес), по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 410 от
КЗ сумата от 6652.13 лв., представляваща парично задължение по регресно вземане за
застрахователно обезщетение по застраховка Каско по щета № (номер), ведно със законната
лихва от 30.06.2022г. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата, както и по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД сумата от
2025.21 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.06.2019г. до 29.06.2022г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 35437/2022г. на СРС, 35 с-в, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за разликата над уважената част от 6652.13 лв. до
пълния предявен размер от 8477.49лв., като и предявения иск за мораторна лихва за
разликата над уважената част от 2025.21 лв. до пълния предявен размер от 2583.49 лв., като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА С. Ц. М., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), да заплати на ЗАД
„фирма” АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 510.86 лв., представляваща направените по
настоящето дело разноски, както и сумата от 212.76 лв., представляваща направените по ч.
гр. д. № 35437/2022г. на СРС, 35 с-в разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „фирма” АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление:
(град), (адрес) да заплати на С. Ц. М., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 360.75 лв., представляваща направените по настоящето дело
разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред Софийски
5
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6