О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
гр.Пазарджик,02.08.2016
г.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на втори август през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря …………….като разгледа докладваното от районния съдия Ани
Харизанова гр.д.№3661 описа на съда за 2014г.и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано
е по молба, депозирана от ответника по делото,
чрез пълномощника му адв.М., с която се иска допълване на решението в частта за
разноските. Твърденията са,че ответника има право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК от ответника по молбата е
постъпил писмен отговор, с който се изразява становище, че молбата е
неоснователна, тъй като молителят не е
ангажирал доказателства за действително сторени разноски.
Съдът след като разгледа молбата, инициирала настоящото
производство намира следното:
Молбата е депозирана от легитимирана страна/ ответника по делото / в срока на обжалване на съдебното
решение, поради което е процесуално допустима.
По същество на молбата съдът намира следното:
С решение №429 от 10.06.2016г, постановено по настоящото
гр.д.№3661/2014г по описа на ПРС е осъден Б.С.Г. с ЕГН ********** / молителя в
настоящото производство/ да заплати на Е.С.С. с ЕГН ********** на основание
чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД сумата от 1700 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- физически
болки и страдания , причинени в резултат на осъществен от Г. състав на
престъпление по чл.131, ал.1,т.1 от НК във вр.с чл.130, ал.2 от НК , за което е
признат за виновен с влязло в сила решение по НАХД№814/2013г по описа на ПРС ,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането
-14.09.2012г до окончателното изплащане на сумата като за разликата от 1700 лв.
до претендираните 2 500 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Със
същото решение Б.Г. е осъден да заплати
на Е.С. основание чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД сумата от 2 300 лв.,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди-психически болки и страдания , причинени в резултат на
осъществен от Г. състав на престъпление по чл.131, ал.1,т.1 от НК във вр.с
чл.130, ал.2 от НК , за което е признат за виновен с влязло в сила решение по
НАХД№814/2013г по описа на ПРС , ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането -14.09.2012г до окончателното изплащане на
сумата като за разликата от 2 300 лв. до претендираните 2 500 лв.
искът е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение Г. е осъден да заплати
на С. и сумата от 1 094.51 лв.
разноски по делото.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Вярно е, че със съдебния акт съдът не е присъдил разноски в полза на ответната
страна.
Видно от данните по делото/ лист 121 от досието на
делото/ ответникът е ангажирал надлежни доказателства за сторени от него
разноски. От отразеното в представения договор за правна защита и съдействие,
който договор е сключен между ответника
в качеството на упълномощител и адв.М. в качеството му на пълномощник, страните
са договорили адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 700 лв., което е
възнаграждение е заплатено в
брой/ тоест разноските са действително
направени/.
Тук е момента да
се посочи, че претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на
повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за
разноските не е правна последица, по която съдът не дължи служебно произнасяне, а е въпрос по който се
произнася само след като бъде сезиран. Поставя се въпроса дали съдът е сезиран
с такова искане и ако е сезиран, то в кой момент.
Видно от данните по делото ответникът е представил писмен
отговор/ приложен на лист 60 от досието на делото/, с който писмен отговор не е направил искане за присъждане на
разноски. Такова искане не е направено и в
хода на устните състезания по делото . Направено е едва с представената
по делото писмена защита.
Съгласно разясненията, дадени в т.11 от ТР№6/06.11.2013г
по тълк.д.№6/2012г на ОСГТК на ВКС, фазата на устните състезания по делото е
крайния момент, до който могат да се правят исканията за присъждане на разноски
по делото. С действащия ГПК се урежда възможност за представяне на писмена
защита при определени условия- при фактическа и правна сложност на делото. Самата
писмена защита обаче неправилно се квалифицира като продължение на устните
състезания , тъй като тя само обективира
това, което страната е изложила устно пред съда. С писмената защита не могат
да бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски ,
съответно за техния размер. Макар и акцесорна , претенцията за разноски
съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва също като него да
бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото
пред съответната инстанция.
В контекста на горните разсъждения съдът счита, че не е
валидно сезиран от ответника с искане за присъждане на разноски. При това
положение молбата му за допълване на съдебния акт се явява неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение
Така мотивиран и на основание чл.248, ал.1, предл.1-ро от ГПК Пазарджишкият районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б.С.Г.
с ЕГН ********** за допълване на решение
№ 429 от 10.06.2016г, постановено по гр.д.№3661/2014г по описа на ПРС в частта за разноските.
Определението подлежи на
обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: