РЕШЕНИЕ
№ 592
гр. С., 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско
дело № 20251800501011 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 255/20.06.2025 г., постановено по гр.д. № *938/2024 г., по
описа на Районен съд - б., е
ОСЪДЕН на основание чл. 200, ал. 1 от КТ „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД
ЕНД КО“ КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. р.п.,
общ. е.п., с. област, ул. "****" м.“ № *, да заплати на И. М. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. б., ул. "** н." **, ет.*, ап. * сумата от
20000,00 (двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (болки, страдания и неудобства), вследствие на трудова
злополука от 16.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 16.06.2023 г. до окончателното й изплащане;
ОСЪДЕН на основание чл. 200, ал. 3 КТ „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД
КО“ КД, ЕИК *********да заплати на И. М. Д. от 1502,82 (хиляда петстотин и
два лева и осемдесет и две стотинки) лева - обезщетение за имуществени
вреди, вследствие на трудова злополука от 16.06.2023 г., представляващи
разликата между брутното трудово възнаграждение, следващо се за периодите
16.06.2023 г. - 12.12.2023 г. и 19.02.2024 г. - 23.03.2024 г., и получените
обезщетения за временна неработоспособност, ведно със законната лихва,
считано от 22.10.2024 г. до окончателното изплащане, като Е ОТХВЪРЛЕН
иска за разликата над уважения размер от 1502,82 лева до пълния предявен от
2702,82 лева;
ОСЪДЕН на основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД
ЕНД КО“ КД да заплати на И. М. Д. сумата от 270,41 (двеста и седемдесет
лева и четиридесет и една стотинки) лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата от 1502,82 лева за периода от 01.07.2023 г. до 22.10.2024 г.,
1
като Е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над уважения размер от 270,41 лева до
пълния предявен от 393,75 лева.
На основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК БРС е възложил в тежест на
страните припадащите им се разноски, съобразно уважената / отхвърлена част
от исковете, а на осн. чл.78, ал. 6 ГПК – в тежест на ответника такси и
разноски, съразмерно с уважената част от исковите претенции.
В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, ответникът и
настоящ въззивник „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД е обжалвал
решението, като моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, а размерът на предявения и уважен иск по чл.200 КТ да
бъде редуциран, като се приеме и наличие на съпричиняване от страна на
увредения работник поради проявена груба небрежност, иска се отхвърляне,
поради неоснователност на уважения иск за имуществени вреди, поради
недоказаност. В жалбата са изложени редица доводи във връзка с направените
оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
решението и постановяването му в нарушение на материалния закон.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
Претендират се разноски пред БРС и СОС.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна И. М. Д., чрез адвокат
Г. Д. от САК е подала отговор на въззивната жалба, в който излага
съображения за нейната неоснователност. Счита постановеното решение за
правилно, а решаващите изводи на съда за обосновани и съобразени с
доказателствата по делото. Иска се потвърждаване на решението, както и
присъждане на сторените разноски във въззивното производството за
адвокатско възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
За да постанови решението си, РС б. е приел следното:
Не се спори между страните, че към датата на трудовата злополука
ищцата се е намирала в трудово правоотношение с ответното дружество, като
е заемала длъжност „касиер - продавач“.
С две разпореждания от 27.06.2023 година на НОИ ТП - С. област,
процесната злополука е била приета за трудова, на основание чл. 55, ал. 1
КСО. Същите са влезли в сила на 22.06.2024 г., като необжалвани, съгл.писмо
от 11.09.2024 г. на НОИ ТП - С. област.
От медицинската документация по казуса (три епикризи и болничен
лист) и от заключението на СМЕ се установява, че в резултата на трудовия
инцидент ищцата е получила следните травматични увреждания: изкълчване
на първа тарзометатарзакна става, скъсване на ставни връзки на ниво глезен и
стъпало, които са довели до трайно ограничаване на движенията на левия
2
долен крайник за период повече от 30 дни. Проведено било оперативно
лечение, чрез открито наместване и фиксация с метална остеосинтеза, която
след седем месеца е била отстранена. Рехабилитацията на ищцата била
продължителна, като и към момента все още имала оток в ходилото, неравност
в оперативната зона, изборът на удобни обувки бил затруднен, тъй като е
необходимо те да не притискат зоната.
Видно от фиш за м. май 2023 г., издаден от ответното дружество,
брутното трудово възнаграждение на ищцата за съответния месец е било
1590,52 лева.
От удостоверение № 22-00187739/23.05.2024 г., изд. от НОИ ТП - С.
област се установява, че за периода от м. юни 2023 г. до м. м. 2024 г. (вкл.) на
ищцата е било изплатено парично обезщетение за временна
неработоспособност в общ размер 8666,72 лева.
От служебна бележка, издадена на 10.12.2024 г. от ЗЕАД „БУЛСТРАД
ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, се установява, че на ищцата е
било изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Трудова
злополука“ на г. в размер на 1200,00 лева.
От заключението на ССчЕ се установява, че размерът на брутното
трудово възнаграждение, което ищцата би получила в периодите 16.06.2023 г.
- 12.12.2023 г. и 19.02.2024 г. - 23.03.2024 г. възлиза на 11369,54 лева, а при
получено обезщетение за временна неработоспособност от 8666,72 лева,
разликата между брутното трудово възнаграждение и обезщетението възлиза
на 2 702,82 лева.
По казуса са представени доказателства за проведени начален
инструктаж за безопасна работа, за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на товароразтоварни работи и ръчна работа с
тежести в магазините, правила за безопасност на труда при извършване на
товаро - разтоварни работи, инструкция за безопасна работа с електрическа
транспалетна количка (ЕТК), съответните заповеди и протоколи, които ги
валидират и обезпечават, протокол за оценките от успешно издържан изпит за
придобиване на професионална квалификация за подемно - транспортна
техника, свидетелство за правоспособност от 04.05.2022 г. и удостоверение за
професионално обучение от 04.05.2022 г., с които се установява, че ищцата е
завършила квалификационен курс за „водач на електрокари и мотокари в
3
предприятията“ и е придобила правоспособност за това.
Според Протокол № 245 - ЗБУТ от 16.06.2023 г. за резултатите от
извършеното разследване на злополука от 16.06.2023 г., Доклад за злополука
от 16.06.2023 г., в докладна от 20.06.2023 г. и в писмени обяснения от
16.06.2023 г. от Д.Н.Г. и Н.П. Д. – в. е установено, че при транспортиране в
склад на бокс с ЕТК, ищцата притиснала крака си в буфер на рампа, поради
невнимание и бързане.
Св. м.а.х. (бивш работник при ответника) установява, че е била
ръководител на втора смяна по време на процесния инцидент, като разбрала за
него от мениджъра на филиала. Инструктажите при работодателя се
провеждали надлежно, а рампата, където настъпил инцидента била тясна, две
колички не можели да се разминат, а когато товарът бил по - голям,
управлението на количките се затруднявало допълнително.
Св. с.д.д. (съпруг на ищцата) заявява, че в деня на злополуката
съпругата му се обадила по телефона рано сутринта, за да го уведоми за
случилото се и той отишъл да я прибере от работа, където установил, че тя
седи на стол, закарал я на лекар в гр. б., оттам я препратили към болница в гр.
С., където била оперирана. През първия месец след операцията ищцата не
можела да се обслужва самостоятелно, била обездвижена. След време
започнала да се придвижва с помощта на патерица и проходилка, без да може
да стъпва на увредения ляв крак, а постепенно – за кратко, а след повече от
половин година – и цялото стъпало. По време на възстановяването ищцата
приемала обезболяващи лекарства, а и към момента изпитвала болка при
натоварване, получавала оток на левия крак, будела се от болки през нощта.
Преди инцидента ищцата и съпругът й правели преходи в планината, като тя
извършвала и домашна градинска работа, а сега получавала болки и се
налагало често да сяда и почива. Според последния медицински преглед,
можело да се наложи и още една операция. Ицата носела обувката на левия си
крак с разхлабени връзки, а обуването на ботуш било невъзможно.
Св. Д.Н.Г. (мениджър на търговския обект) присъствала на работното
място на датата на инцидента - 16.06.2023 г. Трудовата злополука се
реализирала по време на първа смяна, рано сутринта, преди магазинът да
отвори за клиенти, като ищцата сама й съобщила по слушалките, че е
пострадала. Свидетелката Г.дошла на място, на рампата към складовото
4
помещение, където се доставяла новата стока и се предавал амбалажът. Кракът
на ищцата бил притиснат откъм пръстите и петата между транспалетната
количка и буфер. В момента на инцидента ищцата носела предпазни обувки.
Св. г. лично била провела първоначалния инструктаж за безопасност на
служителите, а работата с ЕТК изисквала задължително преминато обучение
за целта и било издадено удостоверение за правоспособност, без което
служителите не се допускали до работа с колички. Последните се управлявали
с бутон, като нямало остатъчно спирачно движение, движели се с ниска
скорост от около 2 км/ч., водачът им трябвало да следи за наличие на
препятствия по пътя. В случая ищцата пострадала при движение назад с ЕТК.
Съдът е обсъдил и преценил правилно и в съответствие с установените
възприятия и впечатления изложеното от разпитаните свидетели, които се
явяват единни и непротиворечиви.
След като взе предвид направените с въззивната жалба оплаквания
и по реда на чл. 269 от ГПК, Софийски окръжен съд, приема за
установено следното :
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, Софийски окръжен съд намира следното :
Обжалваното решение не се явява нищожно. Същото е постановено от
съдия от БРС, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от
закона форма.
Обжалваното решение се явява процесуално допустимо.
Налице е гражданскоправен спор, между процесуално правоспособни и
дееспособни страни, подведомствен на съда, като родово и местно
компетентен да разгледа делото, се явява БРС. При предявяването на иска са
били налице положителните процесуални предпоставки за това и не са били
налице отрицателни процесуални предпоставки, водещи до неговото
погасяване. Районният съд се е произнесъл именно по предявения иск.
Софийски окръжен съд следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на
5
чл.269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното
решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от БРС, тъй като фактическите и правни
констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от районния
съд в атакувания съдебен акт.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по
делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата
съдебна инстанция намира, че към изложените правни и фактически
констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, във връзка с чл. 358, ал. 1, т. 3 вр. с ал.
2, т. 1 от КТ за вреди от трудова злополука, причинили временна
нетрудоспособност, 50% ТНР, инвалидност или смърт работодателят отговаря
имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник
има вина за настъпването им, като искът следва да се предяви до 3 години от
деня, в който правото е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено.
Разпоредба на чл. 200 от КТ е с материално-правен характер и урежда
взаимоотношенията между работодател и работник занапред, като за всички
вреди, настъпили преди влизане в сила на КТ (ДВ, бр. 26 и бр. 27 от 1986 г., в
сила от 01.01.1987 г.) отговорността на работодателя се е реализирала по реда
на чл. 49 от ЗЗД, а настъпилите след това вреди - по реда на чл. 200 от КТ (В
този смисъл т. 1 и т. 2 от ТР № 45/19.04.1990 г. по гр. д. № ЗЗ/1989 г.).
В случая се претендират вреди от трудова злополука, настъпила на
16.06.2023 година, след влизане в сила на КТ, поради което съдът приема, че
приложимия закон се явява КТ.
Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е безвиновна
отговорност, с по-широк обхват и по-облекчен фактически състав от
деликтната отговорност по ЗЗД. За се ангажира отговорността на работодателя
6
по чл.200 от КТ е достатъчно да се установи наличието на трудово
правоотношение между страните, факта на трудовата злополука и наличието
на вреди – имуществени и неимуществени, в причинна връзка със
злополуката.
Дължимото обезщетение обхваща разликата между претърпените от
работника/служителя вреди, вкл. пропусната полза и получената
пенсия/застрахователна сума – арг. по чл. 200, ал. 3 и ал. 4 от КТ. При
хипотезата на иск на пострадал работник размерът на вредата се съобразява с
този на трудовото възнаграждение, които би получил, ако не беше увреден от
трудовата злополука.
Съдът приема, че в конкретния случай по безспорен и несъмнен начин се
установи от приетите гласни и писмени доказателства, както и от
заключението СМЕ, че през време на трудово правоотношение между
страните, възникнало на основание на валиден писмен трудов договор,
ищецът, по време, при и по повод на изпълнение на трудовите си задължения
при ответника е претърпял трудова злополука, като е получил подробно
описаните в СМЕ травматични увреждания.
При така установеното съдът приема, че отговорността на ответника по
чл.200 от КТ може да се ангажира, тъй като се установи по несъмнен начин, че
ищцата е претърпяла конкретни вреди от тази трудова злополука.
По претенцията за обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, които съдът приема за
приложими в случая за определяне размера на обезщетението, на такова
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неправомерното поведение на работодателя и настъпилото в резултат на това
увреждане. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася
страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за
неимуществени вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените
болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на
7
възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства -
следва да се прецени обществено-икономическата конюнктура към
увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната
справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на
претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира. Обезщетението за
неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно
претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и
всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на
ВС; Решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № *948/2013 г., 2 т.о.; Решение
0917/1999 г. на 3 г.о., на ВКС, Решение 0213/18.04.2000 г. по гр. д. № *265/99
г. на ВКС; Решение № 764/10.12.1999 г. по н. д. № 695/1999 г. 2 н.о.).
Съдът приема, че от приетите по делото епикризи, болнични листове,
заключение по съдебно-медицинската експертиза, които съдът кредитира
изцяло като верни, задълбочени и неопровергани от другите доказателства по
делото, подкрепени и от свидетелските показания, които съдът също цени, по
делото се установява, че в следствие на процесната трудова злополука ищцата
е претърпяла така описаните в исковата молба и в СМЕ трайни увреждания на
здравето, била е с временно намалена трудоспособност, няколко месеца -
обездвижена и още толкова със затруднена двигателна способност, изпитвала
нужда от чужда помощ в ежедневието си, включително за битово - хигиенни
нужди, нуждаела се от рехабилитация. Към момента не се е възстановила
напълно, но понякога изпитвала физически болки от травмата, емоционален и
психически дискомфорт от случилото се.
При така възприето, съдът приема, че справедливия паричен
еквивалент на неимуществените вреди, претърпени от ищцата в резултат
на трудовата злополука възлиза в размер на сумата от 20000,00 (двадесет
хиляди) лева.
За да определи този размер на обезщетението, съдът съобрази вида,
характера и интензитета на причинените вреди, трайните физически болки и
душевни страдания, претърпени от ищцата при получаване на травматичните
увреждания, продължителния период на възстановяване, необходимостта от
постоянна чужда помощ за елементарни битови нужди, както и непълното им
8
отшумяване към момента и липса на цялостно възстановяване. За да определи
този размер, съдът съобрази и трайно влошените социално-икономическите
условия в страната към периода 2023 - 2025 година, които ноторно се
изразяват в растяща инфлация, безработица и ръст на цените на стоки, услуги
и имоти.
По възражението за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 от КТ:
При така депозирания отговор и направени възражения от ответника,
вкл. и възражение по чл. 201, ал. 2 от КТ и чл.51, ал.2 от ЗЗД в негова тежест е
да установи по несъмнен начин наличие на съпричиняване от страна на
ищеца, тоест да ангажира доказателства, че ищецът е проявил груба
небрежност и е провел поведение, което обективно е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, като не проявил елементарна грижа за
безопасността си, която всеки друг би положил.
За е налице основание за прилагане на института на чл. 201, ал. 2 от КТ,
поведението на пострадалия следва да е в причинна връзка с настъпването на
вредите от злополуката, да е противоправно и проведено при условията на
груба небрежност. Грубата небрежност на работника е неговото субективно
отношение към предприетите от него действия, допринасящи за настъпване на
вредоносния резултат, като същият трябва да е знаел, че с тези действия би
допринесъл за вредоносния резултат, но да се е надявал, че ще ги предотврати
и не е положил дължимата грижа в тази насока. Само при наличие на такова
субективно отношение на работника, установяващо се от обективните му
прояви – неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил в
подобна обстановка, би се стигнало до основателно прилагане на
разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от КТ - при установено нарушение на някое от
правилата за безопасност на труда.
В случая по делото не се спори, а и се установява от приетите по делото
гласни и писмени доказателства, че след настъпване на трудовата злополука
ищцата е претърпяла оперативна интервенция и след кратък престой в
болнично заведение е продължила лечението и възстановяването си в
домашна обстановка, като няма данни да е провела специална рехабилитация
или психотерапия в тази насока, но е положила необходимата и медицински
9
предписана грижа – сама и чрез трети лица за възстановяване от инцидента
В тежест на ответника е била доказателствената тежест да обори
твърденията на ищеца, установени с влязлото в сила разпореждане на НОИ, че
претърпения от ищеца инцидент се явява „трудова злополука“, като същият не
е провел пълно и главно доказване, установяващо също така и че в случая са
налице хипотезите на чл. 51, ал.2 от ЗЗД (съпричиняване) и/или на чл.201, ал.2
от КТ (груба небрежност), поради което настоящата въззивна инстанция
приема, че възраженията на ответника в тазци насока са неоснователни и
не намират опора в събрания по делото доказателстван материал.
Безспорно в случая се установи, че ищцата не е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат, като е допуснала груба небрежност,
доколкото не е управлявала електрокара с несъобразена скорост, нито с липса
на предписаното работно облекло и обувки, в противовес с условията за
безопасност, при движение назад, но при тясна траектория на рампата в
близост до буфер, който поради липса на предупредителна звукова
сигнализация на ЕКТ не е могла да избегне травматичната точка на пресичане,
проявявайки обикновена, а не груба небрежност, което е довело до
получаване на процесните травматични увреждания.
Настоящият въззивен състав приема, че в настоящия казус липсват
данни и доказателства, установяващи че ищцата явно и драстично е
неглижирала ситуацията, при липса на елементарно внимание при движение
назад, което да обоснове проява на груба небрежност, касателно обезпечаване
на физическата й неприкосновеност и гарантиране на нужната безопасност.
В случая инцидентът е настъпил при проявена обикновена небрежност
от страна на работника в ситуация, при която винаги съществува риск от
настъпване на трудно предвидима опасност в тесен участък на движение.
Ето защо специалния вид и характер на отговорността на работодателя,
передвидена в чл. 200 от КТ я дефинира и обуславя като обективна,
безвиновна и обезпечителна.
Горното налага възражението за съпричиняване, поради проява на груба
небрежност от страна на работника да бъде оставено без уважение, като
неоснователно.
Съгласно чл.200, ал. 4 КТ, дължимото обезщетение се намалява с
10
размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите, а съгласно определението, дадено в ал. 3 на чл.
200 КТ, дължимото обезщетение е разликата между причинената вреда -
неимуществена и имуществена, вкл. пропусната полза, и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване.
Следователно, според някои състави на ВКС дължимото обезщетение за
вреди от трудова злополука се определя от сбора на претърпените
имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и
неимуществените вреди. Имуществените вреди се установяват по вид и
размер и са кумулират, а неимуществените вреди се определят по
справедливост, и от получената обща сума се намалява полученото
обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване.
Последното намаляване на дължимото обезщетение според чл. 200, ал. 4
КТ се извършва само в случаите, когато пострадалият работник или служител
е получил парична сума по сключени договори за задължително застраховане
на работниците и служителите за риска "трудова злополука" за сметка на
работодателя при условията на чл. 57 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд. В случай на изплатено застрахователно обезщетение от
набраните вноски, които работодателят е превел в интерес на работника или
служителя, за настъпило застрахователно събитие, изплащането от страна на
работодателя на пълния размер на дължимото обезщетение би довело до
двукратно обезщетяване за една и съща вреда, поради което законът
предвижда, че дължимото от работодателя обезщетение се намалява с
получената парична сума по застрахователния договор.
Когато разпорежда, че по посочения начин се намалява "дължимото
обезщетение", законът не предвижда намаляването да се извършва само в
случаите на предявени претенции само или и за имуществени вреди.
В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС, постановена по
реда на чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 227/25.10.2016 г. по гр. д. №
*405/2016 г. на ВКС, IV г. о., в което е даден положителен отговор на въпроса
"следва ли заплатеното обезщетение по задължителната застраховка "трудова
злополука", сключена от работодателя, да се приспада от обезщетението,
определено по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди",
по подобен начин е прието и в решение № *25/04.05.2016 г. по гр. д. №
11
4417/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 67/22.07.2021 г. по гр. д. № 562/2020
г. на ВКС, IV г. О.
Към момента е налице висящо ТЪЛКУВАТЕЛНО ДЕЛО № * / 2023
година, на ОСГК на ВКС, насрочено за 06.11.2025 година, тъй като е налице и
посочена съдебна практика на ВКС и в обратна посока, която се подкрепя и от
настоящия въззивен състав.
Това становище е обективирано с решение № 43/08.02.2013 г. по гр. д. №
*74/2012 г. на ІV г.о., на ВКС и решение № 54/23.04.2019 г. по гр. д. №
3649/2018 г. на ІІІ г.о., на ВКС, а именно, че хипотезата на чл. 200, ал. 3 от КТ,
която предвижда приспадане на обезщетението от общественото осигуряване,
е конкретизация на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.
Един от случаите на неоснователно обогатяване е когато се плаща два пъти за
едно и също нещо, респективно два пъти се задоволява един и същи интерес.
В случая, доколкото конкретната норма (чл. 200, ал. 3 от КТ) не допуска
неоснователно обогатяване, то тя не допуска два пъти да се обезщетяват едни
и същи вреди – веднъж от работодателя, и втори път от общественото
осигуряване. Когато обезщетението от общественото осигуряване компенсира
загубата на трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от
присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата
злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само в този
случай не приспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно
до неоснователно обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди
компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага.
Това обезщетение, съответно неимуществените вреди нямат връзка с
обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на
трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на
пропусната полза.
В настоящия случай, правилно районният съд е съобразил
обезщетението за имуществени вреди и приспадането от него на дължимото
обезщетение по ДОО, което е било съобразено още при предявяването на иска
за имуществени вреди, като е претендирана само разликата между
неполученото трудовото възнаграждение и това обезщетение.
Сторената редукция на имуществените вреди с изплатеното
обезщетение за временна неработоспособност е съобразена от ССчЕ и от
ищцата при предявяване на исковата претенция, като от предявена за сумата
от 2702,82 лева следва да се приспадне изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 1200,00 лева, на основание чл. 200, ал. 4, вр. с ал. 3
КТ, което обуславя основателност на иска за имуществени вреди до размера от
1502,82 лева, а за разликата над уважения размер от 1502,82 лева до пълния
12
предявен от 2702,82 лева правилно е отхвърлен от районния съд.
С оглед уважената част от главния иск, частично основателен се явява и
акцесорния - за мораторна лихва, за сумата от 270,41 лева - лихва за забава
върху главницата от 1502,82 лева за периода от 01.07.2023 г. до датата на
подаване на исковата молба (22.10.2024 г.), като за разликата до пълния
предявен размер от 393,75 лева подлежи на отхвърляне.
След като се установи ангажирането на отговорността на ответника –
работодател по чл.200, ал.1 от КТ, съгл. разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД
последният е изпаднал в забава от датата на трудовата злополука - 16.06.2023
година, поради което и на основание чл.86 от ЗЗД от този момент следва да се
присъди законната лихва за забава върху определената сума за обезщетение за
неимуществени вреди, до окончателното изплащане на сумата.
Въз основа изложеното се налага извода, че въззивната жалба се явява
неоснователна, а решението на районния съд в обжалваната част – правилно и
законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, вр.чл.7, ал.2, т.2 и
т.3, вр.чл.2, ал.5 от НВАР въззивникът следва да заплати на въззиваемия
сумата от 1750,00 (хиляда седемстотин и петдесет) лева – разноски за един
адвокат пред въззивната инстанция, като размерът е съобразен с минимума по
наредбата, с фактическата и правна сложност на казуса и броя на обективно,
кумулативно съединените искове.
На осн.чл.280, ал.3, т.3 от ГПК решението на СОС подлежи на
касационно обжалване.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 255/20.06.2025 г., постановено по гр.д. №
*938/2024 г., по описа на Районен съд - б. в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, ЕИК ********* да
заплати на И. М. Д., ЕГН ********** сумата от 1750,00 (хиляда седемстотин и
петдесет) лева - разноски пред СОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14