Мотиви по ВНОХД № 691/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда от 31.01.2019г.
Районен съд гр. Карлово е признал подсъдимия Ц.М.Х. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН
в това, че на 27.06.2015г. в землището на с. М., обл. Пловдив, противозаконно е унищожил чужди
движими вещи – три броя прасета – един брой мъжко прасе на възраст 5 години,
един брой мъжко прасе на възраст 1 година и един брой женско прасе – свиня
майка на възраст 5г. на
обща стойност 850 лв. (осемстотин и петдесет лева),
собственост на Д.И. ***, поради
което и на основание чл. 216 ал. 1
от НК вр. чл. 54 ал. 1
от НК го е осъдел на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, като го е
признал за НЕВИНЕН в това да е унищожил чужди движими вещи за разликата над 850
лева до пълния размер по обвинението от 886 лева и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение в тази част.
Със същата присъда подсъдимият Ц.М.Х. е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 27.06.2015г. в
землището на с. М., обл. Пловдив, като пренасял
огнестрелно оръжие – един брой ловна нарезна пушка тип карабина марка ИЖ 18 МН
калибър 30-06 с фабр. № ****, не взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките,
предвидени в чл. 96а л.4 от ЗОБВВПИ (в сила от
17.09.2010г. изм. ДВ бр. от
21.06.2016г.) „лицата, получили разрешение за носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за ловни или спортни цели пренасят разделно огнестрелното оръжие,
боеприпасите за него, барута и капсулите по чл.6 ал.5 т.1“, поради което и на
основание чл. 338 ал. 1 пр. 2 от НК във вр. с чл. 57 ал. 1 във вр. с
чл. 54 ал. 1 от НК е осъден на ГЛОБА
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, вносима по сметка на
Районен съд - Карлово в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК на подсъдимия
е наложено най-тежко наказание за горепосочените престъпления, ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, като на основание чл. 23
ал. 3 от НК е присъединено към най-тежкото наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 месеца ИЗЦЯЛО наложеното наказание ГЛОБА в размер на 1500
лева.
На основание чл. 66 ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.53 ал.1 б. „а“ от НК съдът е
отнел в полза на Държавата ловна пушка ИЖ-18, кал.30-06. с
*****, нарезна, тип „карабина“, оставена на съхранение в РУ
на МВР гр. Карлово.
На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият Ц.М.Х., е
осъден да заплати на гражданския ищец Д.И.И., ЕГН ********** сумата от 850
(осемстотин и петдесет) лева, представляващи обезщетение за причинените му
имуществени вреди от престъплението по чл.216 ал.1 от НК, а именно- унищожаване
на 2 броя мъжки прасета и 1 брой женско прасе, на обща стойност 850 лв., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на причиняване на
увреждането - 27.06.2015 г. до окончателното и изплащане, като за разликата над
850 лева до пълния предявен размер от 886 лева гражданският иск е отхвърлен
като недоказан.
Срещу присъдата в цялост е постъпила въззивна жалба от
подсъдимия. Твърди се, че същата е неправилна и незаконосъобразна. Иска отмяна и постановяване на нова
оправдателна.
В хода на съдебното производство пред
настоящата инстанция, представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив, изразява
становище, че атакуваният съдебен акт като обоснован и законосъобразен следва
да бъде потвърден, а изложените в жалбата и в съдебно заседание доводи - като
неоснователни - оставени без уважение.
Подсъдимият Х.
Подсъдимият Шешковски участва лично във въззивното
производство пред настоящия съдебен състав, като подкрепя доводите си, изложени
в жалбата. Моли да бъде оправдан.
Адв. П., защитник на подс. Х., в пледоарията
си претендира за
недоказаност на обвинението и по двете вменени на подзащитния й престъпления и
пледира за пълното оправдаване на Х..
Гражданският ищец лично и чрез повереника
си адв.Н., молят за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Настоящата въззивна жалба е подадена от подсъдимия чрез представляващия
го адвокат, т.е. от лице, което има право на такава против постановената
присъда, съгласно чл. 318, ал. 3 от НПК и
в 15-дневния преклузивен срок за обжалване, предвиден в чл. 319, ал. 1 от НПК, поради което те е
допустима.
Пловдивският окръжен съд, след като се
запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди
доказателствата, събрани на досъдебното производство, в хода на съдебното следствие пред първата инстанция и
проведеното въззивно съдебно следствие и провери атакуваната присъда по
оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно чл. 314, ал. 1 от НПК, направи извода, че
въззивната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, т.к. са налице основания за отмяна на
първостепенната присъда и постановяване на нова оправдателна по отношение на
престъплението по чл. 216 ал.1 от НК. Съображенията на съда за този извод са
следните:
Първоинстанционната присъда е постановена
при частично неправилна фактическа обстановка, тъй като част от възприетите от районния съд фактически изводи не намират
опора в събрания в хода на производството доказателствен материал. С оглед неправилната
интерпретация на доказателствата по делото, районният съд е стигнал до погрешни
фактически и правни изводи касателно престъплението
по чл. 216 ал.1 от НК. Въззивният съд, след внимателен и задълбочен анализ на
доказателствата и доказателствените средства по делото, намира, че фактическата
обстановка следва да бъде изменена по следния начин:
Подсъдимият Ц.М.Х., ЕГН ********** е роден
на *** ***, българин, български гражданин,
живущ ***, със средно образование, безработен, живущ на семейни начала,
неосъждан, ЕГН **********.
Х.
притежавал ловна пушка ИЖ-18, кал.12 с № *** и ловна пушка ИЖ-18,
кал.30-06 с № *****, за които имал разрешение за носене и употреба № **** и разрешение за съхранение на ловно оръжие №
211/2013 г., валидни до 20.08.2018 г.
Подсъдимият бил ловец, член на Ловна
дружина – К. и притежавал билет за лов № *********, издаден от ТП ДГС К. Същият
бил завършил успешно курс за придобИ.е право на лов през 2007 г., съгласно
удостоверение № *********, издадено от ДГС- Р.. Имал и издадено разрешително за
индивидуален лов № ****** за периода 01.06.2015 г.- 30.06.2015 г. за лов на
хищници за ловно- стопански район с. К., местност *********.
Подсъдимият, като ловец, бил завършил
пълния курс на изискуемото обучение по Закона за лова и опазване на дивеча,
включващо теоретична и практическа подготовка по темите: дивечознание,
законодателство в областта на лова и дивеча, дивечоразвъждане, стопанисване,
ползване и опазване на дивеча, защитени видове бозайници и птици от приложение
№ 3 към чл. 37 на Закона за биологичното разнообразие, популационна биология,
начини, методи и средства за ловуване, оръжезнание и ловна стрелба, ловна
кинология, болести по дивеча, оказване на първа медицинска помощ.
Специализираният курс се провеждал за срок от 3 до 6 месеца, съгласно чл. 22
ЗЛОД. Съгласно чл.16а ал.1 от ППЗЛОД (Нов - ДВ, бр. 41 от 2003 г.) – Писменият
тест съдържа 104 въпроса, съответстващи на темите от програмата за теоретична
подготовка на кандидатите за придобиване право на лов, групирани по раздели на
модулен принцип, между които като основни теми били застъпени 1.
дивечознание 2. ловно законодателство 3.
дивечоразвъждане, стопанисване и опазване на дивеча.
Пострадалият Д.И.И. /по прякор Д. „*****“/ от дълги години отглеждал
прасета. Първите животни били закупени преди години от частно лице от гр. Баня,
като постепенно същите се размножили. За отглеждането им ползвал място в
изоставена сливова градина в землището на с. М., но същият нямал регистрация
това да са селскостопански животни, нямали ушни марки, липсвал какъвто и да е
ветеринарен контрол. /Съгласно Справка от
Община К. става ясно, че към 08.11.2016г. Д.И. е нямал регистиран животновъден
обект на територията на с. М./ Мястото на отглеждане било заградено с
телена мрежа, а към инкриминираната дата в ограждението били отглеждани 8-9
прасета от порода „източнобалканска свиня“ – с едно важно уточнение - животните
на И. по принцип били пасищни прасета, не ги пускал навън, но често бягали, не
приличали на домашни прасета, освен това се кръстосвали с дивите прасета. По
данни на самия пострадал, от мястото, от където ги закупил, дивите прасета
оплождали другите и излизали полудиви кръстоски. Неговите прасета били именно
такава кръстоска. Животните били със специфичната окраска за породата-
сивочерна и с характерните й белези, сбито тяло, гъста четина, права, гребен от
тилната част до кръстеца, като външността им имала отлики от дивите прасета.
През годините имало случаи, в които
прасетата успявали да избягат и обикаляли из местността. Неколкократно преди
инкриминираната дата били убити няколко прасета на И., за което той не подал
жалба в полицията, тъй като убитите прасета били вземани и намирал само следи
от кръв, но не и труповете на прасетата, а и имал намерение да залови лично
извършителя.
Подсъдимият Х. знаел, че И. отглежда
прасета в местността. Двамата се познавали от дълго време, били в отлични
взаимоотношения до инцидента.
На 27.06.2015 г. около обяд, в посока от
гр. Карлово към с. Богдан се движел с автомобил свидетелят З. З. Той познавал
както И., така и подсъдимия Х. и също знаел, че в землището на с. М. се
отглеждат прасета. Свидетелят бил виждал
прасетата на св. Д.И. и ги възприемал за диви, поради удължените муцуни и
окраската им. Шофирайки по главния път в района на чешмата, в землището на
с.М., свидетелят забелязал няколко прасета с тъмна окраска, които се движили и
ровели в близост до пътя. Свидетелят З. не броил прасетата, но преценил, че са
„доста на брой”, както и че са „глигани, дива свиня или глигани”. Същият с
категоричност ги възприел като диви прасета - свидетелят е ловец от 1994г. -
поради удължените им муцуни и окраските им, които били точно като на диви
прасета – кафяви с черно на гърба, а съществували диви прасета, които са шарени
или значително по-светли. Т.к св. З.знаел, че наблизо негов познат „Сашо“ има
намерение да отглежда диви прасета, т.к. има искал да си прави „гатер“ –
заградено място, където се обучават кучета за лов на диви прасета, звъннал по
телефона на св. К.и му съобщил за видените от него животни. От своя страна св.
К. по даденото от З. описание на прасетата, по-конкретно на голямото мъжко
прасе, което било по-светло от останалите, предположил, че животните са
собственост на свидетеля И.. След приключване на разговора, К. се обадил на И. и му съобщил, че около пътя в
района на чешмата има няколко прасета, които може да са негови. И. веднага след
разговора тръгнал в указаната посока.
На същия ден свидетелят И.Н. *** около
обяд отишъл да посети сливовата си градина, находяща се в землището на с. М.
Управлявал мотоциклет марка „Кавазаки“. Същият не бил ловец. Пътят му минавал,
покрай чешмата, до която пасели процесните прасета. Когато ги забелязал,
животните били на пътя, до чешмата. Свидетелят Н. също възприел прасетата за диви,
като се обадил на подсъдимия Х., който му бил приятел, а и знаел, че е ловец,
като му съобщил, че е забелязал диви прасета, къде са те и му казал да дойде,
за да ги види.
Подсъдимият Х., въпреки, че нямал
разрешително за лов в посочения ден и за въпросната местност, и като бил наясно
с правилата за лов и носене на ловно огнестрелно оръжие, веднага взел законно
притежаваната ловна нарезна пушка тип карабина марка ИЖ-18 МН, калибър 30-06, с
фабр. № ******, снарядена с боеприпаси в цевта и тръгнал с автомобила си
„*******“ с рег.№ ****** към посоченото място, където го очаквал свидетелят Н..
Пристигайки на мястото, Х. навлязъл с
автомобила си на черен път, започващ от шосето близо до чешмата, спрял и
извадил от колата пушката си, а Н. се обърнал и си тръгнал, като преди
това му казал къде се намират прасетата
- че се били насочили към близки храсти. Х. се приближил до тях, т.к. нямал
добра видимост, за да провери какви животни са, но в този момент те тръгнали
бързо към него. Тогава, подс. Х. се уплашил за живота си, възприел животните за
диви и произвел изстрел с пушката си, в резултат на което убил едно прасе. След
това подсъдимият произвел още три изстрела, с които умъртвил още две прасета.
Убил общо три прасета- едно мъжко прасе на възраст 5 години, друго мъжко прасе
на 1 година и женско прасе- свиня- майка, на възраст 5 години. Издърпал едно от
прасетата от черния път, където го бил убил, близо до другите две, и след това
тръгнал с автомобила си, като с него тръгнал и свидетелят Н..
През това време към мястото се приближавал
свидетелят И.. Той забелязал джипа, управляван от подсъдимия Х. и мотоциклета,
управляван от свидетеля Н., които идвали откъм мястото, където били застреляни
прасетата. И. разпознал и двамата и се усъмнил, че животните му са убити. Започнал
да ги преследва, като преди с. Богдан свидетелят Н. сменил посоката си на
движение, като се върнал назад. Свидетелят И. продължил да се движи след
подсъдимия, като преди с. Каравелово настигнал управлявания от Х. автомобил и
го изпреварил. Пострадалият казал на подсъдимия „“Ц., този път се насра“, на
което Х. отговорил „Аз нищо не съм пребил“.
След разговора И. се върнал в района на
чешмата и навлязъл по черния път след нея. След около 30м. забелязал върху пътя
кръв и следи от влачене, като на три-четири метра от тях открил едно от
прасетата, убито и оставено в близост до храсти. На три метра от него видял и
другите две прасета, убити и оставени едно до друго. Животните, според
пострадалия „били покрити с клони”, като при огледа на мястото полицейските
служители открили над две от прасетата „един клон”. В близост до тях намерил и
гилзите от изстреляните боеприпаси. Впоследствие, след извършване на
процесуално- следствените действия с убитите животни, при разфасоване на
животните, била извадена от главата на едното прасе и ризница от куршум, която
И. предал за нуждите на разследването с протокол за доброволно предаване.
За случилото се свидетелят И. подал сигнал
до РУ на МВР гр.К. По сигнала работил свидетелят С. - полицейски служител, в
чиито район попадало местопроизшествието. Пред свидетеля С. И.Н. заявил, че
виждайки процесните животни ги помислил за диви и поради тази причина се обадил
на подсъдимия Х., който бил ловец. Х. пък, първоначално отрекъл да е застрелял
животните, но след това също разказал, че е помислил процесните прасета за диви
и не се поколебал да ги застреля. Пред свидетеля С. подсъдимият не споделил да
е бил нападан от животните. Била извършена и проверка на оръжията на
подсъдимия, при която било установено, че оръжието, с което били отстреляни
прасетата, се намирало в дома му.
Според приложеното по делото удостоверение
от Кметство с. М. инкриминираната местност- 100 м. в западна посока до пътя с.
М.- с. Б. се намира в землището на с. М.
От протокола за оглед на местопроизшествие
се установява, че при извършеното процесуално- следствено действие на
инкриминираната дата и място били
намерени в храсти трупове на три прасета със сиво-кафяв цвят със следи от
огнестрелни рани и кръв. Върху две от тях - женско и мъжко /малко/ бил поставен
клон. На описаните в протокола места били намерени гилзи с надпис около
ударната капса 30-06 SPPG и щампа.
От заключението на изготвената по делото
балистична експертиза е установено, че законно притежаваните от подсъдимия
оръжия представляват огнестрелни оръжия по смисъла на чл.4 ал.1 от ЗОБВВПИ.
Оръжието, с което били застреляни животните- ловна нарезна пушка тип карабина
марка ИЖ-18 МН, калибър 30-06 с фабр. № ****** била фабрично произведена, без
доработки по нея, технически изправна и годна да произвежда изстрели. Обектът,
изваден при разфасоването от едно от прасетата и предаден от пострадалия
доброволно, бил определен вероятно като ризница /обвивка/ от куршум, изстрелян
от нарезно огнестрелно оръжие.
Съгласно заключението на изготвената по
делото съдебно- оценъчна експертиза, изготвена от в.л. М. убитите животни били
от порода „източнобалканска свиня“, както следва- мъжко прасе на възраст 5
години с тегло 120 кг. на стойност 336 лв., мъжко прасе на 1 година с тегло 100
кг. на стойност 250 лв. и женско прасе- свиня- майка, на възраст 5 години с
тегло 120 кг. на стойност 300 лв. или общо пазарната стойност на
инкриминираните животни възлиза на 886 лв. Вещото лице е посочило, че при
определяне на стойността на животните е взело предвид, че по делото липсват
данни убитата свиня-майка да е била заплодена, а за голямото мъжко прасе е
посочено, че се приема, да е използвано за разплод. Теглото на животните е
определено по данни от фотоалбума, приложен по делото. Цената на килограм живо
тегло на прасе били определени на база средно аритметична стойност на
минималната и максимална пазарна цена.
Според заключението на изготвената по
делото оценъчна експертиза от вещото лице Д., стойността на мъжко прасе на пет
години е 750лв., стойността на мъжко прасе на една година е 560лв., стойността
на свиня майка на пет години е 640лв.
Според заключението на изготвената по
делото комплексна съдебно-ветеринарна и оценителна експертиза, процесните
прасета са от порода „Източнобалканска свиня“. Стойността им е както следва
един брой мъжко прасе на възраст около пет години – 300лв., един брой мъжко
прасе на възраст около една година на стойност 250лв. и един брой прасе свиня
майка на възраст около пет години на стойност 300лв.
Така изложената променена фактическа
обстановка, въззивният съд приема за безспорно установена на базата на събраните по делото
доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Д.И., С.
К., С. А., И.Н., З. З., Д. С., И.К., предявените на основание чл. 284 от НПК
веществени доказателства ловна пушка ИЖ- 18, кал.12 с № ***** и ловна пушка
ИЖ-18, кал.30-06 с № ***** нарезна, тип „карабина“, ризница от куршум и три бр.
гилзи, прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства –
постановление за връщане на ВД, справка от служба КОС при РУМВР- Карлово,
протокол за оглед на местопроизшествие с приложен към него фотоалбум,
разпореждане за разрешаване извършване
на „претърсване“, протокол за претърсване и изземване, справка от ЛРД Карлово,
разрешително за индивидуален лов серия Ю, № *********, справка от ИАГ, справка
от ЛРД К., справка от ТП ДГС К., протокол за доброволно предаване на документи,
протокол за доброволно предаване на проектил, разписка за предаване на ВД, опис
от регистър на служба КОС при РУМВР- Карлово, справка за съдимост с приложени
към нея бюлетини за съдимост, характеристична справка, справка от ЛРД К.
относно разрешително за индивидуален лов, справка от ДГС К.; справка от Община
К. от 18.11.2016г., заключенията на
съдебно- балистичната експертиза, изготвена от вещото лице К., стоково-
оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице, Д., стоково-оценъчна експертиза,
изготвена от вещото лице М., комплексната съдебно-ветеринарна и оценителна
експертиза, изготвена от вещите лица Т. и М.
Законосъобразно при постановяване на
присъдата си, първостепенният съд е
ползвал изцяло заключението на изготвената по делото комплексна
съдебно-ветеринарна и оценителна експертиза, като изготвена от вещи лица с
необходимите знания и опит, както и не е ползвал заключението на изготвената по
делото съдебно- стокова експертиза от вещото лице Д., тъй като същото е
необосновано.
Точно е прието, че обосновано и
компетентно изготвено е и заключението на вещото лице К. по съдебно-
балистичната експертиза.
На първо място следва
да се посочи кои фактически изводи на проверявания съд са действително
доказани. Това е датата и мястото на инцидента, обстоятелството, че подс. Х. е
застрелял прасета, собственост на Д.И.,
както и че същият не е пренасял ловната си нарезна пушка тип кабарина
при необходимите мерки за сигурност.
Въззивният съд обаче не се съгласява с
приетото от фактическа страна от първостепенния съд, че подсъдимият Х. не е
възприел животните за диви прасета, че знаел, че са собственост на Д.И. и по
този начин деянието по чл. 216 ал.1 от НК да е съставомерно от субективна
страна. Напротив – всички доказателства са в противната насока. За тези изводи се взе предвид следното :
При обсъждане показанията на св. Н.,
първата инстанция пропуска въобще да обсъди заявеното от същия, че виждайки
прасетата край чешмата, ги възприема като диви животни и именно за това се
обажда на подсъдимия. За изясняване на фактите, от значение за предмета на
делото се допусна провеждане на въззивно съдебно следствие, в хода на което бе
преразпитан свидетелят Н.. Непротиворечиво и убедително той потвърди заявеното
пред първата инстанция, че за него това са били диви прасета. В тази им част
показанията няма как да не се кредитират като достовелни и подкрепени от
останалия доказателствен материал, който ще бъде обсъден по-долу. Горното се
подкрепя и от св. С. – полицейски служител, пръв изяснявал случая, съгласно
който още при беседването Н. е казал, че лично е телефонирал на подсъдимия,
т.к. е видял диви прасета. Иначе – правилно са били констатирани противоречия в
показанията му, дадени в досъдебното производство и тези, депозирани пред съда
относно обстоятелството срещал ли е пострадалия след деянието, убивани ли са от
Х. животни, както и действията на последния след пристигането му на мястото на
деянието, като законосъобразно е дадена вяра на заявеното в тази насока от
свидетеля в хода на досъдебното производство. Това обаче, не е по никакъв начин
обвързано с въпроса какво е казал Н. на Х. – а именно, че вижда диви прасета и
го вика да провери това обстоятелство, т.к. самият той не е ловец.
Неправилно, според настоящата инстанция са
интерпретирани показанията на пострадалия Д.И.. Въззивната инстанция е
съгласна, че той е отлеждал процесните животни, че са били негова собственост,
но отново е останал напълно необхванат от доказателствения анализ външния вид
на тези животни. Факт е, че експертите приемат, че се касае за източнобалканска
свиня, която обаче въпреки изброените разлики с дивото прасе, на пръв поглед не
може да се различи от него, т.к. същите са минимални. Безспорно е заявеното от
самия пострадал, който най-добре знае какво точно е култивирал, че неговите
прасета не приличали на обикновените домашни, породата им е такава, че се
кръстосвали с дивите прасета /л.53 гръб съдебно следствие първа инстанция/ и
неговите били такава кръстоска /л.54 съдебно следствие първа инстанция/, като
нямал каквато и да е регистрация или ветеринарен контрол за отглеждането на
животните и „на тези – полудивите прасета
не съм давал лекарства“ - /л.55 съдебно следствие първа инстанция/. Нещо
повече – по реда на чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК, са били прочетени и
инкорпорирани към доказателствения материал показанията на пострадалия, дадени
в хода на досъдебното производство, когато Д.И. е подчертал : „Всичките прасета са дива порода, окраската
им е различна, типична за дивите породи сив цвят и ръждив….“ /л.56 гръб
съдебно следствие първа инстанция, л. 40 ДП/. Т.е. – независимо от всичко,
основното в случая е, че и самият пострадал описва животните си като „дива
порода“ и „полудиви“.
Тук първата инстанция заключва, че макар и
свидетелят да не е длъжен да знае точната порода на прасетата си, то „животните не са притежавали съществените,
отличими белези на дивата свиня, което безспорно се установява от заключението
на комплексната съдебно-ветеринарна и оценителна експертиза, определяща
процесните като такива от порода източнобалканско прасе“ и въз основа на
това прави в последствие извод, че подсъдимият е разпознал животните като
питомни, но въпреки това ги е застрелял. Заключението не е вярно – и Д.И. не
оспорва, че прасетата му не са били маркирани, че са имали вид на диви прасета
с някои разлики, описани от експертите подробно. Но, отново видно от
експертното заключение и разпитите на останалите свидетели – професионални
ловци, тези разлики са били едва
доловими – и то при сериозно съпоставяне на животните или пък експертиза в тази
област, като границата помежду им е тънка и трудно уловима с просто око, още
повече при кръстосването на такива животни с диви.
Изводът за пълно кредитиране показанията
на свидетелите К., С., А. и К. е правилен, но отново са пропуснати някои от
основните факти, предмет на доказване в това производство. Действително
свидетелят К. установява, че след полученото обаждане от св. З.и въз основа на
даденото от него описание на видените около пътя прасета, предположил, че това
са прасетата на св. И. и му се обадил по телефона, за да го извести, малко
по-късно получил обаждане от пострадалия, че същите са застреляни и имало среща
между него и подсъдимия. Освен това според първата инстанция, в показанията си
свидетелят К. установява и нрава на прасетата, присъщ на питомните. При
внимателен прочит на депозираните от същия показания става ясно, че К. е
значително по-подробен и изчерпателен и съвсем не се спира единствено на нрава
на прасетата на И..
Не може да се пропусне, че свидетелят
подробно и ясно разказва за това, което му е станало достояние по време на
инцидента, като прави и няколко важни уточнения като ловец, убегнали на
първостепенния съд. К. посочва, че прасетата на Д.И. са били мелез между
питомно и диво прасе, както и че в България 90 процента от прасетата в горите
са полудиви. Същият има въпросните познания поради факта, че се е занимавал с
едро дивечово стопанства, работил е там, гледал е животни и знае тези
подробности. Посочва също така, че въз основа на личните му проверки е
установил, че в този район на държавата – в който попада и инкриминираната
местност, животните имат най-близката прилика с дивото прасе, а е чувал и че
при прасетата на Д.И. ловци са се водили кучетата за обучение на лов на диви
прасета.
Що се касае до показанията на свидетеля З.
З., първата инстанция ги е ползвала отчасти, т.к. се приема, че е безспорно
установено, че именно той е видял процесните животни, които ровели около пътя и
сигнализирал за това свидетеля К.
Т.к. в съдебно заседание св. З.е депозирал
показания относно породата на животните, различни от дадените в досъдебното
производство, са били кредитирани тези от досъдебното производство, когато
свидетелят е заявил, че е разпознал, че прасетата не са диви, въпреки че имали
дива окраска. Въз основа на това се прави заключение, че животните лесно могат
да бъдат идентифицирани като питомни. Изводът е прибързан. Всъщност показанията
на З. и в досъдебното производство, и в съдебното, не са толкова различни при
внимателното им съпоставяне. От една страна всички разпити в досъдебното
производство по това дело се характеризират с краткост и дават минимума
изискуема информация за изследваните събития. Показанията в съдебното
производство са пространни, подробни и дадени въз основа на предоставяне
възможност на сраните да зададат своите въпроси. Именно така св. З.е посочил,
че е знаел, че в землището на с. М. се отглеждат прасета, че е виждал прасетата
на св. Д.И. и ги възприемал за диви, поради удължените муцуни и окраската им.
Шофирайки по главния път в района на чешмата, в землището на с.М. свидетелят
забелязал няколко прасета с тъмна окраска, които се движили и ровели в близост
до пътя. Свидетелят З. не броил прасетата, но преценил, че са „доста на брой”,
както и че са „глигани, дива свиня или глигани”. Същият с категоричност ги
възприел като диви прасета - свидетелят е ловец от 1994г., поради удължените им
муцуни и окраските им, които били точно като на диви прасета – кафяви с черно
на гърба, а съществували диви прасета, които са шарени или значително
по-светли. Т.к св. З.знаел, че наблизо негов познат „Сашо“ има намерение да
отглежда диви прасета, т.к. има искал да си прави „гатер“ – заградено място, където
се обучават кучета за лов на диви прасета, звъннал по телефона на св. К.При
констатиране на противоречия при разпита му в досъдебното производство по реда
на чл. 281 ал.1 вр. ал.1 т.1 от НПК са били прочетени показанията му, дадени в
хода на досъдебното производство. Там, на л. 46, св. З.е заявил, че „разпознах
прасетата, че не са диви, въпреки, че имаха дива окраска.” При изясняване на
така възникналото противоречие, свидетелят в съдебна зала уточнява, че не си
спомня да е твърдял, че не са били диви прасетата, напротив, точно това имал
предвид с „дива окраска” – че може да са слезли от планината или някой да ги
отглежда, но това не променяло факта, че прасетата според З. са били диви. Нещо
повече, същият е посещавал ограждението на пострадалия Д.И., виждал е животните
му и убедено твърди, че също ги е възприемал за диви. Първата инстанция счита
като достоверни показанията, дадени от св. З.в хода на досъдебното производство
и ги кредитира, т.к. показанията му в съдебно заседание счита за нелогични. Според
районен съд, всъщност свидетелят не е възприел животните за дивеч, а като
такива, отглеждани от човек, макар и първоначално да не е бил наясно кой е
техният собственик. Това е била и причината да се обади на свидетеля К. - да
бъде сигнализиран собственикът им да си ги прибере, което не би сторил, ако бил
счел животните за диви. Въззивната
инстанция обаче не приема така разказа на З. От една страна – пред съда
свидетелят е разпитан осезаемо по-подробно и детайлно, в сравнение с
досъдебното производство. Едва тогава той излага подробности и факти, които
няма как да бъдат подминати – като обстоятелството, че диви прасета в района се
отглеждат от хора, че той е възприел процесните животни за диви, а дали са
гледани от хора или не, не знаел. Категоричен е, че белезите им били като на
дивеч и не отстъпва от позицията си след прочитане на показанията му, дадени
пред разследващ полицай. Поясненията му в тази насока са логични и съвпадат с останалите доказателства, поради
което и въззивният съд счита, че именно те следва да се кредитират.
Факт е, че свидетелят С. - полицейски
служител разказва за поведението и
обясненията на подсъдимия Х. и свидетеля Н. във връзка с работата си по
подадения сигнал за отстреляните животни. Но не само това. С. посочва, че още
при първоначалните разговори с Н. и подсъдимия, Х. му е обяснил, че И. Н. му се
е обадил и го е уведомил, че е видял „диви прасета, които се разхождали по
пътя“. Същото е изложил и Н., като посочил, че се е обадил на подсъдимия, т.к.
е бил ловец. В тази им част показанията на С. са особено ценни – той незабавно
след инцидента се е срещнал с подсъдимия и Н., като пред него те са изложили
абсолютно идентична версия за случилото се, както и пред съда, като са говорили
единствено за диви животни.
Съвсем пестеливо районен съд споменава в
мотивите си, че свидетелят К. като председател на ловната дружинка в с. К.
установява фактическите практики и правилата за провеждане на лов, групов и
индивидуален, включително и на дива свиня, начина на пренасяне на ловното
оръжие и зареждането му с боеприпаси, известните му характеристики за дивата
свиня и източнобалканската порода, както и сочи, че до определеното място за
лов се ходи с прибрано оръжие. Пропуснати са важна част от показанията му – че
познава породата източнобалканска свиня и че животните се отглеждат стадно.
Свидетелят посочва, че е виждал как тези прасета се движат на стада, че са
черни, изглеждат като дивите прасета и разликите им са минимални, като трудно
биха се различили с просто око. Според К. при него, като председател на ловната
дружинка не е имало пострадали ловци, но
имало хора, които са били нападани от диви прасета и то доста сериозно, като „късмет било, че имали в този момент пушка в
ръка и точен мерник“.
Точно проверяваният съд е отчел, че
подсъдимият Ц.Х. не се признава пред съда за виновен и дава обяснения по
обвинението, в които отрича да е извършил престъпление. Първата инстанция дава
вяра единствено на заявеното от него, че е бил уведомен за местонахождението на
прасетата от свидетеля Н., след което се е придвижил до мястото, посочено му от
свидетеля, с автомобила си като носил и пушката си, както и че е законен ловец
и е имал издадено разрешително за индивидуален лов на хищници за землището на
с. К., местността „******“ за периода 01.06.2015 г.- 30.06.2015 г.
Обстоятелствата, че проявил интерес като ловец
да види какви са животните посочени му от Н., че е заредил пушката си на място,
тъй като дивите прасета били агресивни и ги е отстрелял, защото се почувствал
застрашен, без да се досети, че прасетата са на св. И., първата инстанция е приела като недостоверни и израз на
защитната позиция на подсъдимия. Като аргумент в тази насока се сочи, че тези
обяснения са нелогични и противоречат на доказателствата по делото. Въззивната
инстанция категорично не споделя този възглед, като на първо място ще обсъди
аргументите в противната насока, а после ще изложи своите.
В
атакуваните мотиви правилно се посочва, че подсъдимият и свидетелят И. са се
познавали от много дълго време, от деца, преди инкриминирания случай. Твърди се
обаче със сигурност, че подсъдимият водил ловните си кучета, с цел обучение,
при отглежданите от И. прасета, поради
частичната им прилика по окраска с диви прасета. На първо място, това
твърдение не се подкрепя от други безспорни доказателства по делото, освен
заявеното от пострадалия.
Налице са и се прокрадват данни, че Д.И.
всъщност имал гатер и там отглеждал прасетата си, порода източнобалканска
свиня, чифтосани с диви прасета за възможно най-голяма прилика с тях, не само
за месо, но и за обучение на ловни кучета, поради което и прасетата приличали
на диви, но подобни твърдения не могат да се приемат за безспорно установени,
поради което няма да се обсъждат от настоящата инстанция. Подсъдимият отрича И. да отглежда диви или
полудиви животни, свидетелите споменават за слухове, които остават
неподкрепени. Х. твърди, че няколко години преди инцидента не е виждал
прасетата на И. и неговите обяснения в тази насока не са оборени и не могат да
се отхвърлят като недостоверни. Всъщност, подсъдимият посочва, че И. не е
гледал диви прасета, а пострадалият, който претендира, че неговите са с благ
нрав, питомни и отглеждани за месо, заявява, че ловците водели кучета при него,
за да ги тренират за лов на диви прасета. Налице са противоречия, но при съпоставка
с изложеното от кредитираните по-горе свидетели, единствено може да се направи
извод, че животните на И. са приличали на диви прасета, което не отрича и
пострадалия, въпреки опитите си да изложи по-различна гледна точка.
От
друга страна първата инстанция приема, че от познанията си, придобити от
завършения през 2007 г. задължителен курс за придобиване право на лов, а и от
дългогодишния си стаж като ловец, подсъдимият Х. е бил наясно, както с
характерните външни белези на дивите прасета, така и с поведението им, като
независимо от окраската на животните на И., имаща известна прилика с тази на
дивата свиня, която за човек, който няма специални познания в областта на
дивечознанието и ги вижда за първи път би могла да доведе до колебание дали
животните са питомни или диви, то за лице, преминало обучение, с дългогодишен
опит като ловец, запознат с поведението на дивеча, а и възприемал многократно
външния вид на прасетата на И., е нелогично да твърди, че е объркал диво прасе
с питомно такова. Като аргумент за горното се навеждат и показанията на св.З.,
че „не е имал съмнение, че животните,
пасящи покрай пътя не са дивеч, а са стопанисвани такива.“
Приетото от съда не е правилно. Няма данни
подсъдимият да е познавал отблизо и с детайли животните на И.. Не може да се
приеме, че всеки ловец следва с лекота и бързина да разпознае диво прасе от
източнобалканска свиня, или мелез между източнобалканска свиня и диво прасе. В
тази връзка следва да се напомнят показанията на св. К., който знае тази порода
прасета и който заявява, че ги е виждал на стада, черни и приличащи на дивите с
разлика, но твърде минимална и с дребни белези, които трудно биха се възприели
с просто око.
Тук е моментът да се обсъди и заявеното от
вещото лице, изготвило комплексната съдебно – ветеринарна и оценителна
експертиза, което категорично подчертава, че е възможно да има чиста порода
източнобалканска свиня, както и мелези – кръстоска с диво прасе. Вещото лице Т.
изяснява, че само човек, който е виждал животните от тази порода може да различи
диво прасе, източнобалканска свиня и мелез. Разликите помежду им са научно
доказани, същите имали видима разлика и той лично като експерт в тази област
абсолютно ги идентифицирал, но веднага след това подчертава, че следва да са
виждани, докато в противен случай има вероятност животните да се объркат, т.к.
цветът им е еднакъв, източнобалканската свиня също има зъби, макар и по-малко
изразени и имат много общи белези с дивите прасета. Според вещото лице е
възможно дори човек да приеме зъбите на източнобалканска свиня за зъби на
глиган и да се обърка.
Въз основа на изложеното и заявеното от
страна на подсъдимия, че е възприел прасетата за диви и не е познавал отблизо
животните на И. следва да бъдат кредитирани изцяло.
Ето
защо, въззивният съд прецени, че деянието е съставомерно от обективна страна,
но не и от субективна такава. Няма спор, че противозаконно подсъдимият е
унищожил чужди движими вещи – три броя прасета, с установена стойност,
собственост на св. Д.И..
От субективна страна деянието по чл. 216,
ал. 1 НК може да се осъществи с пряк или с евентуален умисъл, а ал. 6 предвижда
наказателна отговорност и за непредпазливо унищожаване и повреждане.
Към
интелектуалния момент на умисъла,
чл. 11, ал. 2 НК отнася съзнаването на
общественоопасния характер на деянието и предвиждането на общественоопасните му
последици. Деецът съзнава общественоопасния характер на своето деяние, когато
разбира, че то обуславя общественоопасните последици, а предвижда и тяхното
настъпване, когато е наясно, че няма пречки, които да ги изключват.
В представното съдържание на умисъла се
включва съзнание за две категории обстоятелства – за фактите, очертани в
състава на престъплението в особената част на наказателния закон и за
общественоопасния характер на деянието и неговите последици. Анализирайки
интелектуалния елемент, следва да се прецени как тези различните обективни
признаци от състава на престъплението се отразяват в съзнанието на дееца.
Защото ако в представата на дееца липсва представа дори само за един от обективните признаци на деянието, то
не би могло да се говори за виновно поведение, като по този начин, съставът на
всяко едно умишлено престъпление определя и конкретното представно съдържание на
умисъла.
Според първостепенния съд деянието по чл. 216 ал.1 от НК е съставомерно от
субективна страна, извършено при пряк умисъл, като Х. съзнавал, че унищожената
вещ е чужда и не представлява дивеч. За това се съди по обстоятелството, че
същият е ловец, че е знаел, че в района се отглеждат прасета с тъмна окраска,
познавал прасетата на И. и отишъл на място със заредена пушка.
Най-важният въпрос
тук е дали подс. Х. действително е съзнавал, че прасетата са питомни и чужда
собственост, но въпреки това ги е унищожил. Въззивната инстанция дава отрицателен
отговор на този въпрос. Няма каквато и да е индиция подсъдимото лице да е
разпознало животните като питомни. За това се взеха предвид обсъдените по-горе
свидетелски показания, писмените доказателства и динамиката на развилите се
събития. Подсъдимият и пострадалият са били в отлични взаимоотношения,
подсъдимият Х. не е желаел и е нямал причина да му вреди. Не е знаел с
подробности белезите на отглежданите от И. прасета, защото не е посещавал
същите от около две години преди инцидента. Всеки един от свидетелите с
категоричност определя отглежданите екземпляри от Д.И. като «диви прасета», с
«дива окраска». Свидетелите, видели прасетата до чешмата на инкриминирата дата
са ги възприели еднозначно като диви. Св. Н. се е обадил на подсъдимия, за да
го уведоми, че има диви прасета. Т.е. не само подсъдимия, но и Н. и З. са
останали с впечатление, че това са диви животни. С това съзнание е отишъл на
място и подсъдимия, като житейски оправдано е да вземе и пушката си, макар и в
противоречие на Закона, за да се предпази. Наближавайки храстите, където са
били животните, подс. Х. не ги е виждал добре, когато изведнъж те започнали
бързо да се приближават към него, тичайки. Той е успял очевидно именно в този
момент да забележи прасетата и в тези секунди е преценил, че са диви, като е
стрелял както по първото, а после и по още две, а останалите са се разбягали.
Св. К. и вещото лице Т., изясняват, че породата източнобалканска свиня има
разлики от дивото прасе, но те са толкова минимални, че следва животното добре
да се огледа и то от лице, което е виждало такава порода, за да се направи
разлика помежду им. Подсъдимият не е имал такива задълбочени познания, но и
най-вече е нямал каквото и да е време, за да наблюдава спокойно процесните
животни и анализирайки детайлите да прецени, че това е източнобалканска свиня и
то питомна, та и собственост на Д.И.. Неговите прасета не са били отглеждани
законно, нямали са ушни марки, уж е следвало да стоят в заграждението, но този
ден са били навън и съвсем оправдана е реакцията на подсъдимия, изправен пред
заплаха да защити живота си, след като за него това безспорно са били диви
животни.
Именно поради това и
съдът прецени, че умисълът на дееца не е е включвал съзнание за това, прасетата
да са питомни, напротив, убеден е бил в противното.
Х. не е действал и
при евентуален умисъл. При евентуалния умисъл деецът преследва една определена правомерна или
неправомерна цел, като съзнава, че от действията и бездействията, които
извършва, има вероятност да настъпи и друг страничен общественоопасен резултат.
За постигането на своята цел той обаче не се отказва да извърши намисленото
деяние или да го осъществи така, че да избегне този допълнителен резултат.
Следователно той съзнателно се съгласява с настъпването му. Оттук
необходимостта, когато предмет на обвинението е престъпление, извършено при
евентуален умисъл, съдът да направи подробен и задълбочен анализ на всички
доказателства и точно да установи, първо, каква цел преследва деецът и, второ,
какъв допълнителен резултат съзнателно допуска евентуално да настъпи.
Евентуалният умисъл се заключава в безразличие на дееца към настъпването на
един страничен резултат, който не се обхваща от неговата цел.
Подсъдимият не е преследвал някакава друга
цел, отивайки на инкриминираното място, освен да провери какви са животните.
Той не е съзнавал, поради изложеното по-горе те да са питомни, но преследвайки
нещо друго, да се отнася с безразличие към унищожаването им.
Деянието не е извършено и при
непредпазливост, като безспорно в казуса не се касае за самонадеяност, но не е
налице и небрежност, при която деецът изобщо не е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил в състояние (бил е длъжен и е могъл) да предвиди не само по
принцип, но и в конкретния случай, че възможният престъпен резултат ще настъпи.
Съществуват две причини за
предвиждане на престъпния резултат при небрежността: обективна – “деецът е бил длъжен” да предвиди престъпния резултат.
Тук от дееца се очаква с оглед на неговата личност – като спадащ към определена
социална група и с оглед на принципната характеристика на вида деяние, да
разбере до какво то може да доведе и субективна
причина – деецът е бил в състояние да предвиди престъпния резултат-той
самият в конкретния случай “е могъл”да го предвиди. Ако липсва
възможност и задължение за предвиждане, деянието не ще бъде виновно, а
случайно.
Онова, което деецът е длъжен да предприеме
в конкретната обстановка (дължимото поведение) се установява от различни
правила за поведение, установени в нормативни актове или обичайни правила за
добри практики в областта на науката и
техниката. Правилата очертават границите на грижата, която деецът трябва
да прояви, за да избегне общественоопасния резултат. Дори да се приеме, че като
ловец, Х. е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасния резултат,
за което според съда липсват каквито и да са доказателства – и то най-вече с
оглед вида на животните на Д.И., незаконното им отглеждане и бродене из гората,
съдът следва да установи, че в
конкретната обстановка, деецът е бил в такова психическо състояние, което да му
позволи да изведе в съзнанието си представа за общественоопасните последици,
психическа способност да ги предвиди и предотврати. Възможността за предвиждане
и предотвратяване на резултата зависи от конкретните обективни условия за
извършване на деянието; от индивидуалните особености на личността на дееца.
Както бе описано, при така създалата се екстремна ситуация, с представата, че
срещу него се засилват диви прасета, подсъдимият не е могъл покакъвто и да е
начин да предвиди общественоопасните последици.
Т.е. – налице е случайно деяние по смисъла
на чл. 15 ал.1 от НК, поради което и деянието по чл. 216 ал.1 от НК не е
извършено виновно от страна на Х., поради което и въззивната инстанция го
оправда по това обвинение.
На следващо място, настоящият съдебен
състав провери присъдата и в гражданската
част, с която подсъдимия Х. е бил осъден да заплати на гражданския ищец Д.И.И.
сумата от 850 (осемстотин и петдесет) лева, представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди от
престъплението по чл.216 ал.1 от НК, а именно- унищожаване на 2 броя мъжки
прасета и 1 брой женско прасе, на обща стойност 850 лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на причиняване на увреждането -
27.06.2015 г. до окончателното и изплащане, като за разликата над 850 лева до
пълния предявен размер от 886 лева искът е отхвърлен като недоказан.
Предявеният граждански
иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД, съгласно която разпоредба всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. В разглежданата хипотеза предпоставките за
ангажиране на гражданската деликтна
отговорност на подсъдимия по отношение на гражданския
ищец не са изпълнени, доколкото е налице деяние, което не е извършено виновно.
Ето защо, съдът счете, че предявеният от св. Д.И. граждански иск е
неоснователен и недоказан и като такъв, следва да бъде оставен изцяло без
уважение и се отмени проверяваната присъда в гражданско – осъдителната й част.
При преценка на същите доказателства,
въззивният съд прецени, че правилно и законосъобразно подс. Х. е бил признат за
виновен, за това да е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението
по чл.338 ал.1 пр.2 от НК за това, че на 27.06.2015 г. в землището на с. М.,
Пловдивска област, като пренасял огнестрелно оръжие- един брой ловна нарезна
пушка тип карабина марка ИЖ 18 МН калибър 30-06 с фабр. № ***, не взел
необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в чл.96 ал.4 от ЗОБВВПИ / в сила от 17.09.2010 г. изм. ДВ бр.47 от 21.06.2016 г. „лицата,
получили разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за
ловни или спортни цели пренасят разделно огнестрелното оръжие, боеприпасите за
него, барута и капсулите по чл. 6 ал.5 т.1“.
Съдът не намира за
необхоД.да преповтаря доводите в тази насока на районен съд, с които е напълно
съгласен. Като все пак ще изложи накратко своите съображения в тази насока.
Престъплението
по чл.338,
ал.1 от НК, от обективна страна се изразява в невземане на необходимите
мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в съответните правилници,
наредби или инструкции при боравенето, държането, пренасянето и изпращането на
взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия и
пиротехнически изделия. В конкретния случай се касае за неспазване на правилата
за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, предвидени в чл.96 ал.4 от ЗОБВВПИ / в сила от 17.09.2010 г. изм. ДВ бр.47 от 21.06.2016
г. „лицата, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси
за ловни или спортни цели пренасят разделно огнестрелното оръжие, боеприпасите
за него, барута и капсулите по чл. 6 ал.5 т.1“.
Дейностите, предвидени в чл.
338, ал.1 НК, са дейности с повишена опасност, поради което са и строго
регламентирани, като извършването им следва да става при стриктно спазване на
редица правила, предвидени в различни нормативни актове. Към инкриминираната
дата, подсъдимият Х., въпреки, че нямал разрешително за лов в посочения ден и
за въпросната местност, и като бил наясно с правилата за лов и носене на ловно
огнестрелно оръжие, веднага взел законно притежаваната ловна нарезна пушка тип
карабина марка ИЖ-18 МН, калибър 30-06, с фабр. № ***, снарядена с боеприпаси в
цевта и тръгнал с автомобила си „***“ с рег.№ *** към посоченото място, където
го очаквал свидетелят Н.. Подсъдимият бил ловец, член на Ловна дружина – К. и
притежавал билет за лов № ***, издаден от ТП ДГС К. Същият бил завършил успешно
курс за придобиване право на лов през 2007 г., съгласно удостоверение № ***,
издадено от ДГС- Р.. Имал и издадено разрешително за индивидуален лов № *** за
периода 01.06.2015 г.- 30.06.2015 г. за лов на хищници за ловно- стопански
район с. К., местност „***“ / *****/и знаел отлично правилата и невземането на
необходимите мерки при боравене с взривове, огнестрелни оръжия, боеприпаси и
пиротехнически изделия, но въпреки това ги нарушил.
Престъплението по чл.
338, ал.1 НК е формално престъпление, на просто извършване. То е довършено
с нарушаване на цитираните правила. Разпоредбата на чл.96 ал.4 от ЗОБВВПИ е била действаща към инкриминираната дата,
действа и към момента без изменения за този период от време. Като лице,
притежаващо разрешително за съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно
оръжие Х. безспорно е наясно с всички разпоредби, касаещи тази дейност,
включително и с правилата, предписвани от чл.96 ал.4 от ЗОБВВПИ. Притежавайки
разрешение за индивидуален лов на хищници за периода от 01.06.2015 до
30.06.2015 г. подсъдимият е имал право да носи ловното си оръжие, за да
осъществява предоставеното му право на лов. До мястото, което е посочено в
разрешителното му за индивидуален лов, а именно „******“ в землището на с. К.,
това оръжие Х. обаче е следвало да пренася разделно от боеприпасите за него.
Като е употребил ловното си оръжие, извън посочената местност, за която има
право на лов, и е отстрелял три броя прасета със законно притежаваното си ловно
оръжие- ловна нарезна пушка, тип карабина, марка ИЖ 18 МН, калибър 30-06 с
фабр. № ***, безспорно Х. не се е съобразил с императивната норма на чл.96 ал.4
от ЗОБВВПИ, предписваща определено правило за поведение, свързано с огнестрелно
оръжие, а именно да го пренася разделно от боеприпасите за него.
Формата на вина
при формалните престъпления е винаги пряк умисъл, като съставомерният резултат,
предвиден в разпоредбата на чл.
338, ал.1 НК, се изразява в невземането на нужните мерки и нарушаването на
правилата за боравене с огнестрелно оръжие, което подсъдимият е сторил
умишлено.
Поради всичко изложено,
въззивният съдебен състав намери, също както първостепенния съд, че деянието по
чл. 338 ал.1 от НК, за което е
признат за виновен подсъдимият Х. е осъществено от него, както от обективна,
така и от субективна страна, като от субективна страна подсъдимият е действал
при форма на вината - пряк умисъл, тъй като умишлено е нарушил правилата и не е
взел необходимите мерки за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, които много
добре е познавал и е знаел, че трябва да бъдат стриктно спазвани.
Правилно са обсъдени в тази насока показанията на св. Н. и с този анализ съдът е
напълно съгласен. Точно е обсъдено противоречието относно обстоятелството на
место ли е заредена пушката или подсъдимият я е донесъл снарядена с патрон,
което не повлиява изводите на съда за допуснато от страна на подсъдимия
нарушение на правилата на ЗОБВВПИ, доколкото при липсата на право на лов за
съответната местност и вид животно, то подсъдимият, съобразно издаденото му
разрешително за индивидуален лов за друга местност и само за хищници, какъвто
дивата свиня не е, е разполагал само с възможността да пренася ловното си
оръжие и при това разделно от боеприпасите, като зареждането на оръжието с
боеприпаси и употребата му там представлява също нарушение на правилата за
носене и употреба на оръжие. Относими към случая са показанията
на този свидетел досежно употребата на ловното оръжие от страна подсъдимия по
отношение на процесните животни в случая, поради което и законосъобразно съдът
е ползвал показанията на св. Н. в тази им
част.
Свидетелят А.- служител по *** при РУ на МВР- К. установява наличието на ловно оръжие и изискуемото за него разрешение
за съхранение, носене и употреба за подсъдимия Х. към процесната дата.
Правилно и съобразно закона
първата инстанция при индивидуализация
наказанието на подсъдимия е преценил всички критерии по чл. 54 от НК. Взето
е предвид, че за престъплението по чл. 338 ал.1 пр.2 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода от една до пет години или глоба от петстотин до три хиляди лева.
Точно са определени като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, добросъвестното му
процесуално поведение, обстоятелството, че е семейно ангажиран, както и липсата
на данни за други противообществени прояви понастоящем. Съвсем правилно е счетено, че те не
се явяват многобройни по смисъла на чл. 55 от НК и
нито едно от тях не е изключително такова, за да обосновава приложението на чл.
55. От друга страна
като лоши характеристични данни са отчетени предишните му
осъждания, които са със заличени последици.
При наличието на констатираните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът за престъплението по чл. 338 ал. 1 от НК съдът
законосъобразно е счел, че целите на
наказанието биха се постигнали с налагане на наказание глоба в размер на
1500лв., а не с алтернативно предвиденото друго наказание за престъплението
лишаване от свобода, като е взето предвид, че се касае за второ разглеждане на
делото след отмяна на присъда на КРС само
по жалба на подсъдимия и при липса на протест, при което е недопустимо
влошаване на положението на Х..
Въззивният състав намира, че с
определеното от първия съд наказание при условията на чл. 54 от НК -
"глоба" в най-пълна степен ще бъдат постигнати целите на наказанието,
предвидени в чл. 36 от НК.
С оглед изхода на делото, въззивният съд
отмени присъдата, в частта й, с която е приложена разпоредбата на чл. 23 ал. 1
от НК, както и в частта й, с която на основание чл. 189 ал.3 от НПК
подсъдимият е бил осъден да заплати по сметка на ОД на МВР
Пловдив направените по делото разноски в досъдебното производство в размер на
112.28 лева, направени за изготвяне на съдебно – стокови експертизи, и в размер
на 80 лева, направени за изготвяне на съдебно – стокови експертизи в хода на
съдебното следствие, които постанови да останат на основание чл. 190 ал.1 от НПК за сметка на държавата, както и да заплати сумата от 50 (петдесет) лева,
представляващи държавна такса върху уважения от първата инстанция граждански
иск, както и да заплати на гражданския ищец Д. И.И., ЕГН **********, сумата от
800 (осемстотин) лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от последния за повереник.
В останалата й част, присъдата като
правилна и законосъобразна се потвърди.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: