О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. ВРАЦА, 30.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение ,в закрито
заседание на 30.12.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с.:МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на:
прокурора:
секретар
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова частно гражданско дело № 655 по описа за 2019 година,за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по чл.423 от ГПК.
Г.А.М. ***, чрез
пълномощника си адв.Ю. Д.,е подал възражение по чл.423 от ГПК против заповед
№373/30.01.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д.№375/2017 г. по описа на РС гр.Враца.Излага се в подаденото
възражение, че по ч.гр.д.№375/2017 г.по описа на РС Враца била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която било разпоредено
наследодателката на настоящия жалбоподател и негова майка Т.И.М. от гр.Враца да
заплати на кредитора „Булпоинт 2015 „ ЕООД , гр.Враца, посочените в заповедта
суми, дължими по договор за телекомуникационни услуги от 01.04.2007 г., ведно
със сторените в заповедното производство разноски. Поддържа се в подаденото
възражение също, че издадената заповед за изпълнение не била надлежно връчена на длъжницата- майка
на жалбоподателя. Не били налице предпоставки за залепване на уведомление по
реда на чл.47 от ГПК, а доколкото такова е било залепено, то това е сторено в
нарушение на императивни разпоредби на ГПК, свързани със залепване на
уведомление, при което не може да се приеме, че заповедта за изпълнение е
надлежно връчена.Същата не е влизала в законна сила ,и не е следвало да се
издава изпълнителен лист.
На 25.06.2018 г.,според
изложеното, длъжницата и майка на жалбоподателя била починала. Тъй като
междувременно въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело №168/2018 г. по описа на ЧСИ И.Ц., рег.№ 899, с район на
действие ОС Враца,на 18.09.2018 г. на настоящият жалбоподател по цитираното
изпълнително дело била връчена Покана за доброволно изпълнение, при което за
същия, като законен наследник на майка си- длъжник в заповедното производство,встъпвайки
в нейните права, се породил правен интерес от подаване на възражение по чл.423
от ГПК.
Иска се приемане на
подаденото възражение по чл.423 от ГПК на основание т.1, т.3 и т.4 на ал.1 на
същия текст.
Противната страна
оспорва подаденото възражение. Моли същото да бъде оставено без уважение.
С възражението и
подадения отговор не са сочени нови доказателства.
ВОС, като взе предвид
изложеното във възражението, доводите на противната страна ,и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното: Подаденото възражение по
чл.423 ГПК е процесуално допустимо. Депозирано е в преклузивния срок по чл.423
ал.1 от ГПК, от страна, имаща право и интерес от подаване на възражение.
Във възражението се
поддържа, че жалбоподателят е узнал за издадената заповед за изпълнение на
18.09.2019 г. Доколкото липсват доказателства в обратна насока,а именно,че е
узнал по-рано за заповедта, настоящата инстанция приема, че жалбоподателят,
като законен наследник на майка си и неин
универсален правоприемник, е узнал за издадената заповед за изпълнение против
нея именно след получаване на ПДИ по образуваното изпълнително дело въз основа
на изпълнителния лист, издаден по цитираното по- горе ч.гр.д. на ВРС. Като
такъв той разполага с правата на своя наследодател, включително и с правото да
подава възражение по чл.423 от ГПК. В този смисъл доводите на противната страна
за недопустимост на възражението са неоснователни.
Спорен е въпроса
надлежно ли е била връчена заповедта за изпълнение на майката на жалбоподателя,и
налице ли са сочените от последния предпоставки за уважаване на възражението по
чл.423 т.1 ,т.3 и т.4 от ГПК.
С оглед
доказателствата по делото и изложеното в подаденото възражение,настоящият
състав намира, че не са налице сочените предпоставки за уважаване на
възражението по чл.423 ал.1 т.3 и т.4 ГПК, тъй като не се сочат никакви особени
непредвидени обстоятелства, които длъжницата не е могла да преодолее, които са
и попречили да подаде възражение по чл.414 от ГПК или да узнае своевременно за
връчването.Ненадлежното връчване на заповедта за изпълнение не би могло да се
приеме за такова непредвидено обстоятелство,каквито доводи се излагат в самото
възражение.
Позоваването на чл.423
ал.1 т.1 от ГПК,според въззивната инстанция, обаче,е основателно. Заповедта за
изпълнение не е била връчена надлежно на длъжницата. В отрязъка на съобщението
за връчване на заповедта за изпълнение е отразено , че длъжницата е търсена на
три дати, но същата не е открита. Не е отразено в отрязъка лицето живее ли на
адреса ,или е напуснало този адрес, както не е отразено дали връчителят е
търсил информация от домоуправителя или съседи, както и дали е търсил лице,
което е съгласно да получи съобщението. Не е отразено дали длъжницата е търсена
в присъствен или неприсъствен ден.От данните по делото е видно, че на
08.03.2017 г. е залепено уведомление, като е отразено, че едното уведомление е
залепено на входната врата, а другото е пуснато в пощенската кутия. При
незаконосъобразно връчване на първоначалното съобщение, неправилно и
незаконосъобразно се явява и залепването на уведомление. Преди да пристъпи към
залепване на уведомление е следвало да се направи опит за връчване на заповедта
по местоработата на длъжницата.Независимо от това, самото залепване на
уведомление е извършено в нарушение на чл.47 от ГПК, като не е отразено къде
точно е залепено същото, и на коя входна врата.
При така изяснената
фактическа обстановка, съдът намира, че заповедта за изпълнение не е била
надлежно връчена на длъжницата. Налице са предпоставките на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК. Следва да се приеме направеното възражение от жалбоподателя, като
наследник на длъжницата. Предвид разпоредбата на чл.423 ал.3 от ГПК следва да
се спре изпълнението на издадената заповед за изпълнение и делото да се върне
на първоинстанционния съд за продължаване производството с указания по чл.415
от ГПК.
Водим от горното, ВОС,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА на основание чл.423 ал.1 т. 1 от ГПК подаденото от Г.А.М. ***, чрез
пълн. адв.Ю. Д. възражение по чл.423 от ГПК против заповед №373/30.01.2017 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№375/2017 г. по описа на РС Враца против Т.И.М. от гр.Враца.
На основание чл.423 ал.3 от ГПК СПИРА изпълнението на издадената заповед за
изпълнение.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване съдопроизводствените
действия по него от етапа на даване на указания по чл.415 ал.1 от ГПК.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/