Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.06.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет
и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БОГДАН РУСЕВ
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 8074 по описа за 2017
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 73835 от 27.03.2017 год., постановено
по гр.дело № 53125/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 78 състав, са отхвърлени изцяло
исковете с правно основание чл.203, ал.2 от КТ във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД,
предявени от ищеца „ Д.Х.“-ЕООД, ЕИК: ********, адрес: гр.София, ул.“ ********за
осъждане на ответницата Д.Д.С., ЕГН: **********, адрес: ***, да му заплати
обезщетение за имуществени вреди в размер на 4372,50 лв. и такова за
неимуществени вреди в размер на 10627,50 лв. С решението на съда е осъден ищеца
„ Д.Х.“-ЕООД, ЕИК: ********, адрес: гр.София, ул.“ ********да заплати на
ответницата Д.Д.С., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 900 лв.- деловодни разноски.
Срещу
решението на СРС, 78 с-в е постъпила въззивна жалба от „ Д.Х.“-ЕООД, гр.София,
представлявано от управителя Л.Г.П., с искане същото да бъде отменено изцяло, и
вместо това да бъде постановено друго, с което предявените осъдителни искове да
бъдат уважени. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на процесуалноправните и материалноправните разпоредби
на закона, по съображения подробно
изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник- Д.Д.С., чрез пълномощника си адв.М.П.
оспорва жалбата, като неоснователна по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски Градски съд, намира
за установено от фактическа страна следното:
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първоинстанционния
съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В настоящия случай, с петитума на исковата
молба се претендира да бъде
постановено
решение, с което да бъде осъдена ответницата Д.Д.С. да заплати на ищеца „ Д.Х.“-ЕООД,
гр.София, имуществени и неимуществени
вреди, като исковите претенции са предявени, като частични искове, както следва: частичен иск в размер сумата от
4372, 50 лв., представляваща претърпени имуществени вреди от общ дължим размер
от 14403,18 лв., както и частичен иск в размер на сумата от 10627,50 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от общ размер от
35000 лв. Т.е предявен е частичен иск за заплащане на сумата от 4372,50 лв. от
общ дължим размер от 14403,18 лв./ претърпени имуществени вреди/, както и
частичен иск за заплащане на сумата от 10627,50 лв. от общ дължим размер от
35000 лв./ претърпени неимуществени вреди/. В случая е налице съответствие
между обстоятелствена част и петитум.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3,
изр.3-то от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и
делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
Предметът на спора, по който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца
в исковата молба чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно
право или правоотношение.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно,
но недопустимо, поради следните съображения:
При постановяването на обжалваното съдебно
решение, първоинстанционния съд, не се е произнесъл по предмета на делото,
очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Заявеният петитум на исковата молба е
за два обективно съединени осъдителни искове за заплащане от ответницата на
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, заявени изрично, като частични искове с
конкретно посочен частичен размер на всеки един от предявените искове от общ
дължим размер, конкретно посочен в петитума на исковата молба.
В настоящия случай, безспорно е
обстоятелството, че първоинстанционният съд не е разгледал предявените
обективно съединени осъдителни искове, така както са заявени изрично, като
частични по петитума на исковата молба, която не е уточнявана или изменяна.
Съгласно задължителната практика на ВС
и ВКС, обективирана в т. 9 от ППВС № 1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне и
защита само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от
ищеца. Решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които
делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено
въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е
бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална
предпоставка. Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и когато
се е произнесъл по непредявен иск, по незаявена претенция постановеният съдебен
акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка,
обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи
служебно. Съгласно Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК дейността
на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор,
произнасяне по спорния предмет на делото, който предмет се въвежда с исковата
молба. Предмет на делото е спорното материално право, индивидуализирано от
ищеца с основанието и петитума на иска. Съдът е длъжен да определи правната
квалификация на спорното право съобразно въведените от ищеца твърдения и
заявеното искане. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът
се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, когато е определил
предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е
позовала, решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено
основание. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното
основание, а е разгледал иск, който не е предявен и не е разгледал предявения,
решението е недопустимо и въззивната инстанция, като го обезсили, следва да
изпрати делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.
Съдът приема, че предметът на делото е
спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца,
индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на
спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения.
Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл
по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото
въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава
решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено
основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора
и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички
доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички
правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.
На следващо място, съдът приема, че
разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск,
представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за
последица обезсилване на постановеното недопустимо решение. Спорният предмет се
индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща
фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално
субективно право.
В процесния случай, настоящият
въззивен състав, приема, че първоинстанционният
съд не е разгледал предявените искове, така както са заявени по петитума на
исковата молба, поради което е постановил недопустимо решение. Обжалваното решение е
недопустимо, тъй като не е постановено в съответствие с основанието и петитума
на искането за съдебна защита.
С оглед
на изложеното, обжалваното решение следва да се обезсили на основание чл.
270, ал. 3, изр. 3-то от ГПК и делото да се върне на СРС за ново разглеждане
от друг състав на същия съд и произнасяне по действително предявените обективно
съединени осъдителни частични искове с исковата молба. Новото разглеждане би
следвало да започне от стадия на изготвяне на доклад по делото по чл.146 от ГПК.
Предвид
изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора разноски в
настоящото производство при спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат
присъждани. Такива следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В
с-в,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 73835 от 27.03.2017 год., постановено по гр.дело № 53125/2015 г. по описа на
СРС, ІІ Г.О., 78 състав.
ВРЪЩА делото на СРС, за ново разглеждане от друг
състав на същия съд на действително предявените обективно съединени искове, с
които е сезиран, съгласно мотивите на настоящето решение.
РешениеТО
може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.