М О
Т И В И
към Решение
№ 63 от 09.2.2016 г.
по АНД №
1191/15 г.
Производството е по реда на чл. 345
и сл. от НПК.
Обвинението срещу Р.Ф.М. е по чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 08.07.2015
г. в гр. Казанлък на ул. „Козлодуй“ при управление на МПС-во л.а. „Мерцедес МЛ
270“ с рег. № *** в нарушение на правилата за движение на чл. 5, ал. 1, т. 1,
ал. 2, т. 1 и чл. 41, ал. 1 от ЗДвП, по непредпазливост е причинила средна
телесна повреда на И.М.Т., изразяваща се в счупване на дясната ключица и
счупване на таза вдясно, което е причинило трайно затруднение на движенията на
дясната ръка и десния крак.
Нарушителката в с.з. не се признава
за виновна.
Защитникът ѝ адв. Р. К. в с.з.
пледира за оправдаването на нарушителя на осн. чл. 15
от НК.
Представителят на РП-Казанлък в с.з.
поддържа обвинението.
От събраните по делото
доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
На 08.7.2015 г. около 9.45 часа св. И.М.Т.
управлявал велосипед в посока изток-запад по ул. „Козлодуй“ в гр. Казанлък.
Времето било сухо, ясно и с добра видимост, но пътната покривка била неравна с
износен асфалт и открити петна от паважна настилка. Пътят бил двупосочен, широк
8 м, като свидетелят се движил в своето платно за движение, но заобикалял
неравностите по пътя. В същата посока зад него се движила нарушителката,
управлявайки МПС-во – л.а. „Мерцедес 270 МЛ“ с рег. № ***. Автомобилът бил с
габарити по ширина около 1,70-1,80 м. Малко преди склад за дърва, находящ се в
бившата складова база на „Булгарплод“ от южна страна на пътя, тя настигнала
велосипедиста, който в този момент се отдаличил на около 2-2,50 м. от северната
линия на платното за движение. Нар. М.
подала звуков сигнал на велосипедиста, но той не променил посоката си на
движение. Въпреки, че св. Т. не подавал сигнал за отклонение на посоката си
наляво, нар. М. предположила, че той ще завива към склада за дърва и решила да
го изпревари от дясната му страна. Минавайки покрай
него обаче, настъпил приплъзващ удар на разстояние
2,20 м южно от северния край на платното за движение с първоначален контакт
между автомобила в лява предна врата и дясната ръкохватка на велосипеда и продължаващо
приплъзване по лявата страна на автомобила. От удара
св. Т. загубил равновесие и паднал зад автомобила без отхвърляне наляво, а на
дясна страна. При падането пострадалият счупил дясната си ключица и таза си
вдясно. Нар. М. спряла автомобила и предложила на пострадалия да го закара в
болница. Първоначално той не усещал болка и отказал предложението, а някой от
насъбралите се хора се обадил на тел. 112 и последствие бил закаран в болница.
За да не пречи на движението л.а. бил преместен на разширение пред складови
клетки от северната страна на платното за движение. Произшествието било
посетено от служители на Полицията, сред които св. С. и бил извършен оглед в
присъствието на св. М. и др. поемно лице.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на св. С., св. М., протокол за оглед на
местопроизшествие, доклад за установен факт и предприето действие, две
епикризи, експертните заключения на автотехническата и съдебномедицинската
експертиза, които отчасти кореспондират на показанията на св. Т., св. М.К. и
обясненията на нар. М..
В с.з. нар. М. не отрича, че е
решила да изпревари велосипедиста от дясната му страна. В този смисъл са и
показанията на пострадалия и експертното заключение на автотехническата
експертиза относно механизма на ПТП, поради което съдът приема този факт за
безспорно установен.
В с.з. св. М.К. установява, че св. Т.
е управлявал велосипеда зад движещият се л.а., засилил се и се ударил в
автомобила. Този механизъм на ПТП се отрича от автотехническата експертиза,
обективните находки от протривания по автомобила и велосипеда и най–вече от
показанията и обясненията на пострадалия и нарушителката. Освен това в с.з. се
установи, че свидетелят е неграмотен.
Следователно тези показания на св. К.
са изолирани, не се подкрепят от останалите доказателства, поради което съдът
ги приема за недостоверни.
От показанията на св. М. се
установява само действия по извършения оглед, в който той е участвал като поемно лице. В с.з. не се оспорва извършеното действие по
огледа. Същият е бил извършен съобразно разпоредбите на чл. 155 и чл. 156 от НПК, поради което съдът приема, че установените следи по МПС и велосипед са в
резултат от ПТП, и са доказателства установени чрез огледа. Свидетелят
установява, че не е бил очевидец на ПТП. Това установява и св. И.М., също
разпитан по делото.
Експертното заключение на
съдебномедицинската експертиза и двете епикризи установяват, че при ПТП на
пострадалият е било причинено счупване на дясната ключица и таза дясно, което
по механизъм на увреждане отговаря да са получени от ПТП. От медицинските
документи и експертно заключение не се установяват наранявания по гръбнака и
китката на пострадалия, поради което в тази част съдът не приема за достоверни
показанията му. Съдът не приема показанията му в частта им, с която той
установява, че се е движил на около 30 см от северния край на платното предвид
експертното заключение и разпита на експерта в с.з., че ударът е настъпил на
около 2,20 м южно от северния край на платното за движение.
Имайки предвид установената в с.з.
фактическа обстановка съдът намира, че нар. М. от обективна и субективна страна
е осъществила състава на чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2-ро вр.
343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Престъплението е от вида на
резултатните.
С допускането на контакт между л.а.
и велосипеда довело до падане на велосипедиста, нар. М. е осъществила
изпълнителното деяние „причини“ от състава на престъплението.
Безспорно по делото и видно от
експертното заключение на съдебномедицинската експертиза причинените на
пострадалия наранявания – счупване на дясната ключица и таза вдясно са довели
до затрудняване на движенията на десния крак и дясната ръка за срок около 2,5
месеца, което е трайно и поотделно осъществяват медикобиологичните
признаци на средни телесни повреди по см. на чл. 129, ал. 2 от НК. В НК обаче е
възприет принципа на поглъщането, затова нар. М. следва да носи отговорност по
правна квалификация за причинена една средна телесна повреда, а броя и вида на
нараняванията следва да се отчетат евентуално при определяне на наказанието.
При управление на л.а. нар. М. е
допуснала нарушение на чл. 41, ал. 1 от ЗДвП, според който пътните превозни
средства се изпреварват от лявата им страна, а в случая тя е изпреварила св. Т.
от дясна страна. Неспазване на тази разпоредба е конкретната причина за допускане
на ПТП. Що се отнася до останалите нарушения по обвинението по чл. 5, ал. 1, т.
1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП, те въвеждат общи правила за поведение, докато
разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗДвП е специална норма. Според решение Р
25-94-ВК общите норми на ЗДвП се прилагат при липса на нарушение на специалните
норми. Освен това разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП забранява
създаване на опасност за здравето и живота на хората (формално нарушение), а в
случая тази опасност се е реализирала с причиняване на увреждания на
пострадалия, т.е. налице е резултат.
Обстоятелството, че нар. М. е
предложила помощ на пострадалия дава основание на съда да приложи
привилегирования състав на чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2 от НК, поради което
по първоначалното обвинение тя следва да бъде призната за невиновна и оправдана.
Тъй като тази разпоредба предвижда по-леко по размер наказание, съдът счита, че
е безпредметно да постанови специален оправдателен диспозитив
относно разсъжденията за неизвършване на нарушения на чл. 5, 1, т. 1 и ал. 2,
т. 1 от ЗДвП.
Обстоятелството, че пострадалият се
е движил на разстояние 2,20 м южно от северния край на платното дава основание
на съда да обсъди възможността, дали същият не е извършил нарушение на чл. 80,
т. 2 от ЗДвП.
Според
тази разпоредба водачът на велосипед е длъжен да се
движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Но в
случая самата нарушителка установява, че той се е движил криволичейки по пътя
избягвайки неравностите. Безспорно това поведение на св. Т. е било свързано с
опазване на собственото му здраве, предвид възможността за падане, поради което
той е имал извинителна причина да се отдалечи от северния край на платното за
движение, но да управлява ППС в собственото си платно широко 4 м. Дори и да се
приеме, че той все пак е извършил нарушение, то не е дало начало на причинноследствения процес довел до настъпването на
обществено опасните последици. Освен това велосипедистът не е бил длъжен да
очаква неправилно изпреварване от дясната му страна от др. водач (чл. 15 от НК).
Този извод изключва авторство на пострадалия, довело до причиняване на
телесните му увреждания.
От обективираните
действия на нар. М. следва извода, че към момента на извършване на деянието е
действала при съзнавана непредпазливост (самонадеяност) по см. на чл. 11, ал.
3, пр. 2-ро от НК.
От обясненията на нар. М. се
установява, че тя своевременно е забелязала велосипедиста и неговото поведение
на пътя – криволиченето и изнасянето му на около 2,20 м южно от северния край
на платното за движение, възприела го е като опасност и е подала звуков сигнал.
Последствие неоснователно е решила, че той вероятно ще направи маневра „Завой
наляво“ към близкия склад за топливо, без да вземе предвид, че той не е подавал
сигнал за това и е предприела неправилната маневра. Освен това нар. М. е била
длъжна да очаква, че при неправилната ѝ маневра, велосипедистът ще се
стреми да приведе поведението си съобразно разпоредбата на чл. 80, т. 2 от ЗДвП
с оглед обясненията ѝ, че велосипедистът се е ударил в нея, а не обратно.
Това обстоятелство обаче не намира потвърждение в събраните по делото
доказателства.
Следователно нарушителката е
предвиждала настъпването на общественоопасните
последици, но е мислила, че те няма да настъпят и ще бъдат предотвратени.
Изложените обстоятелства изключват приложението на чл. 15 от НК (случайно
деяние), на базата на който се иска оправдаването на нарушителката.
Нарушителката е била длъжна да спазва ЗДвП при управлението на МПС-во.
Имайки предвид изложените дотук
мотиви съдът счита, че нар. М. следва да бъде призната за виновна и наказана.
При определяне вида на наказанието
съдът взе предвид, че нарушителят е пълнолетен, неосъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност, престъплението е извършено по непредпазливост и за
него се предвижда наказание до две години лишаване от свобода или пробация. От фотоснимките и описанието на л. 6 от
автотехническата експертиза видно, че по велосипеда има малозначителни
имуществени вреди – протриване на дясна ръкохватка на велосипеда и счупване на
парчета от щайга при падането, което съдът приравнява на липса на щети.
Пропадналата верига е технически възстановима повреда след закачането ѝ
отново на венеца.
Следователно са налице условията на
чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване от наказателна отговорност на нарушителя
и налагането на административно наказание глоба.
При определяне размера на глобата
съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства изразеното съжаление за
настъпилото ПТП, добрите характеристични данни и предложението за оказване на
помощ, доколкото и по предложената правна квалификация от обвинението също се
прилага разпоредбата на чл. 78а от НК. Като отегчаващи вината обстоятелства
следва да се вземат предвид причиняването на повече от една телесна повреда,
която също осъществява признаците на средна телесна повреда и допуснатите други
нарушения на ЗДвП през 2013 и 2014 г., което е видно от справката за нарушител.
На нар. М. следва да се наложи
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства като целите на чл. 12
от ЗАНН ще бъдат постигнати при наказание глоба в размер на 1200 лв.
Резултатният характер на
престъплението, причиняването на наранявания, които при правилно протичане на
оздравителния процес се възстановяват за срок около 2,5 месеца по медицински
данни, обстоятелството, че този вид престъпления са често срещани, дава
основание на съда да приложи разпоредбата на чл. 343г от НК като лиши
нарушителят от право да управлява МПС-во за срок от
шест месеца, който е достатъчен за постигане на целите на чл. 12 от ЗАНН и е
съобразен с констатацията за превес на смекчаващите вината обстоятелства.
На осн.
чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски за изготвяне на
експертните заключения в размер на 279,08 лв., следва да се заплатят от нар. М.
***.
Водим от горните мотиви съдът
постанови решението си.
Районен
съдия,