№ 304
гр. Сливен, 06.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230100118 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
Молителят – С. К. Д., редовно призован, се явява лично и с адв. Е. П. от АК –
Сливен, редовно упълномощена с пълномощно от 13.01.2023 г.
Ответникът – К. С. К., редовно призован, се явява лично.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът пристъпи към изясняване на фактическа обстановка по делото.
АДВ. П.: Поддържам молбата така както е депозирана. С оглед на това, че
домашното насилие е станало в присъствието на малолетното дете – внук на ищеца и
син на ответника, има заповед за настаняване на детето за отглеждане от неговите баба
и дядо по бащина линия, която представям, ще моля при уважаване на молбата, в
ограничителната заповед да бъде уточнено и за детето. При оспорване на твърденията
от страна на ответника, ще моля да бъдат призовани полицаите, които са посетили
сигнала на въпросната дата 13.01.2023 г. Водя един свидетел - майката на ответника, за
установяване твърдените в молбата факти и обстоятелства.
ОТВЕТНИК: Оспорвам ограничителната заповед за малкия, така както твърди
госпожата. Искам по отношение на него да няма ограничителна заповед. Не е имало
насилие срещу баща ми, само сме се карали. Насилие не е имало, да съм го бил,
ударил, не е имало такова нещо, ако кавгите се водят домашно насилие, не знам.
1
Заплахи не съм отправял.
Съдът на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към ДОКЛАД по делото, както
следва:
Производството е образувано по молба на С. К. Д. чрез адв. П. от АК – Сливен,
против К. С. К., като моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че спрямо него е осъществен акт на домашно насилие, като издаде Заповед
за защита, с която да се наложи забрана на ответника да доближава него и жилището, в
което живее, къщата в ******, където живее неговата баба, за която се грижили цялото
семейство, СОУ „Димитър Петров“ където учел внукът му С.К.К.., на разстояние по-
малко от 50 метра, както и местата за социален контакт за срок от осемнадесет месеца.
В молбата молителят твърди, че ответникът му е син и живее при тях на адрес
гр. Сливен, **** заедно с детето си С.К.К.., тъй като с решение на СлРС, родителските
права по отношение на детето били предоставени на него.
Твърди, че от дълго време имали проблеми в отношенията си, тъй като синът му
често употребявал алкохол и наркотици, а това вече било почти ежедневно, като тогава
той ставал много агресивен към тях и детето. Повече от година и половина били
подложени на системен психически, а детето и на физически тормоз. Когато
употребявал алкохол или наркотици, а понякога и двете, ставал трудно контролируем и
започвал да чупи и да руши домакинството, да ги тормози, обиждал, заплашвал и
удрял. Това насилие не било само върху тях, но и върху детето, по отношение на което
имало и физическо насилие. За С. изцяло се грижели те, тъй като бащата не можел
реално да се грижи за него под въздействието на алкохол и наркотици. От друга страна
майката напълно се била дезинтересирала от детето и на практика нямало кой да се
грижи за него. Детето ставало свидетел на всички актове на домашно насилие над нас и
самото то страдало от поведението на баща си.
На 09.01.2023 г. подали молба до РС Сливен за претърпените актове на
домашно насилие, било образувано гр. дело № 76/2023 г., но съдът отказал да издаде
заповед за незабавна защита. Незабавно след това предприели действия като подали
жалба и в ДСП Сливен, отдел „Закрила на детето, с искане детето да бъде настанено
при тях.
От тогава до настоящия момент ответникът не спирал да ги тормози. Всяка
вечер след като бил изведен от полицейските органи от дома им на 07.01.2023 г. и бил
предупреден от тях да не ходи повече при тях, отивал и ги заплашвал, че ще ги убие и
унищожи, думкал по вратата, блъскал и обиждал.
На 13.01.2023 г. молителят тръгнал да води детето на училище, което правел
ежедневно. Докато се обували в коридора с детето, чули на входната врата да се думка
много силно. В един момент ответникът нахлул в коридора, изблъскал го и го
2
заплашил, че ще го убие. Казал му, че е боклук и че ще го унищожи. Отново бил пиян и
дрогиран. Външният му вид бил в окаяно състояние, а в това си състояние той ставал
много агресивен. Освен, че употребил сила спрямо него, хванал детето и започнал да го
тътри насила по коридора, за да го водел на училище. Молителят успял със сетни сили
да го изтика навън и звъннал отново на полицията за съдействие. През това време
ответникът изчезнал. Излязъл пред входа с детето и в това време го видял да ги
причаква пред магазин „Мерканто“. Полицаите в този момент също дошли. Обяснил
им, че имат заведено дело за домашно насилие, но нямат ограничителна заповед. За
пореден път отново го предупредили и му написали някакъв акт, но казали, че не могат
да го задържат без заповед. Пред тях той продължил да бъде агресивен. С тяхно
съдействие успял да се качи на едно такси с детето и го завел на училище.
Сочи, че след всичко преживяно не може да се успокои, постоянно бил под
напрежение и страх. Чувствали се много зле, тъй като това не било за първи път.
Изпитвал постоянен страх от сина си, че ще дойде и ще изпълни заканите си. Всички
съседи чували, но не смеели да се намесят, защото се страхували от него.
Представя Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която декларира, че на
посочената дата е извършен спрямо него акт на домашно насилие от ответника.
В законоустановения срок отговор от ответника не е постъпил и не е изразено
становище.
Производството е с правно основание чл. 8 от ЗЗДН като в тежест на молителя е
да докаже, че на посочената дата спрямо него от ответника е осъществен акт на
домашно насилие, подробно описан в молбата.
Въпреки, че към молбата е представена Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
съдът намира, че от молителя следва да бъдат ангажирани и други доказателства в
подкрепа на твърденията й.
АДВ. П.: Нямам възражения по направения доклад и по разпределението на
доказателствената тежест. Водя един свидетел, държа на разпита на полицаите
посетили инцидента.
ОТВЕТНИК: На 13.01. нито съм блъскал детето, нито нищо. Отидох да взема
детето да го заведа на училище и да си взема дрехи от апартамента. Влязох вътре, даже
той ме пусна доброволно, влязох в тоалетната и той каза да излизам бързо, че има
забрана и когато вече настоявах да вземе детето и да го заведа на училище, той звънна
на полицаите.
По доказателствата и на основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото приложената към
3
молбата Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото Заповед от 25.01.2023 г.,
издадена от Директора на ДСП Сливен.
На основание чл. 164 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит водения в днешното с.з. свидетел, като сне самоличността
му:
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:
М.А.Д. с ЕГН **********, бълг. гражданка, не осъждана, омъжена, със средно
образование, пенсионер, съпруга на ищеца и майка на ответника.
Предупредена за наказателната отговорност, която носи, обещава да говори
истината без лъжесвидетелстване.
СВИД. М.Д.А., РАЗПИТАНА КАЗА : Майка съм на ответника, желая да
свидетелствам. Аз не бях в къщи на 13.01. Съпругът ми ми се обади и каза, че К. е
ходил и е искал да вземе детето. Дърпал детето нещо, при положение, че имаме
подадено дело за ограничителна заповед, той решава да вземе детето със сила.
Обиждал е баща си. Съпругът ми ми се обади и каза, че бил много агресивен.
Полицаите са ходили и са му съставили акт. Дядо му го заведе детето на училище.
Детето ми се обади по телефона, аз не бях в къщи, и каза „бабо, тати днес дойде, държи
се много по-лошо, бабо кога най-после ще ми вземете правата“. Много неща каза, но
не мога да ги изрека вече. Детето е възмутено от поведението на баща си и ми казва
„ако той се лекува, аз пак мога да бъда с него, ама сега не искам, не ме давайте“, даже
вчера ми каза „ако можеш осинови ме“. Аз казах „баща ти ми е син, не мога да му
причиня това нещо“. Синът ми употребява алкохол и наркотици и полицаите са идвали,
даже на 31.01. полицаят дойде и каза, че има сигнал, че К. пласира наркотици, а пък
самата аз съм била в къщи, не се диша и като му кажа, казва „не е вярно, на какво ти
мирише“. Вкарва хора от малцинството в къщи. От баща му разбрах, че е ритал
вратата, за да може да влезе или не знам, нас ни е нямало в къщи, не знам. Деня, в
който е нападнал баща си, вечерта ми се обади и ми каза „аз тебе ще те затрия“. Това
редовно ми го казва. Самата аз съм му казвала да се отдели от нас, след като не иска да
живее са нас, след като му пречим, той ми казва „коя си ти, ти не можеш да отгледаш
децата си, пък искаш да отглеждаш детето ми“. Това дете аз го отгледах от 2-месечно.
Страхувам се не само за себе си, за тримата ни. Той ми каза „тъй или иначе ще намеря
хора, ще те затрият“, ако не е той, друг щял да бъде. Затова казвам, че вратата може и
друг да е ритал, негови хора. Детето също искаше да дойде днес.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.
4
Съдът счита, че делото следва да бъде отложено за друга дата и час, като се
изиска справка от ОД на МВР - Сливен, на посочената дата 13.01.2023 г. имало ли е
повикване на адрес **** и служители посетили ли са адреса за възникнал конфликт.
При постъпване на писмо от ОД на МВР - Сливен, делото да се докладва за
призоваване на лицата, които са присъствали на инцидента.
Съдът счита делото за неизяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА същото и го НАСРОЧВА за 03.04.2023 г. от 10.30 часа, за която дата
и час страните да се считат за редовно призовани от днешното с.з.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11.30 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
5