№ 556
гр. Варна, 10.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20233100500254 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от К. А. С., ЕГН **********, с адрес в ***
чрез пълномощник адвокат И. З. от САК, против Определение № 13398/30.11.2022 г. по
ч.гр.д. № 9298/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с коeто е изменено Определение №
10920/05.1.2202 г. в частта за разноските, като „ЕОС МАТРИКС" ЕООД е осъдено да
заплати на К. А. С. сумата от 50 лева, представляваща сторените в заповедното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата
подробни съображения. Сочи се, че с депозиране на възражение по реда на чл. 414 от ГПК
по ч.гр.д. 9298/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, е направено искане за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение, сторени в заповедното производство в размер на
300 лева. Поддържа се, че при определяне размера на претендираните разноските следва да
намери приложение чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 7 от Наредба № 1/2004 г., съгласно която се
взема предвид материалния интерес, а не съгласно чл. 6, т. 5 от наредбата, която предвижда
проста такса в размер на 50,00 лева за изготвяне на други молби. Счита, че при интерес до
1 000 лева в исковото производство дължимото в заповедното производство адвокатско
възнаграждение следва да се изчисли на база половината от тази сума, при което същото е в
размер на 300,00 лева. Отправя искане за отмяна на обжалваното определение и присъждане
на съдебно-деловодни разноски.
Насрещната страна „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, редовно уведомена, е депозирала в
срока по чл.276, ал.1 от ГПК отговор по частната жалба, в който поддържа становище за
неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
1
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което частната жалба се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като съображенията за това са
следните:
С обжалваното определение ВРС е уважил молбата на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за
изменение на постановеното по делото Определение № 10920/05.10.2022г., с което е
обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение, в частта за разноските като е
намалил размера на присъдените разноски в полза на длъжника за подаденото от него
възражение по чл. 414 ГПК от 300 лв. на 50.00 лв. ВРС е приел, че приложима в случая е
разпоредбата на чл. 6, т. 5, предложение последно от Наредба № 1/2004г., а именно:
съставяне на други молби, за което се предвижда възнаграждение в размер на 50,00 лева.
Доказателства за сторените в заповедното производство от длъжника разноски заедно
със списък по чл. 80 от ГПК са представени своевременно с подаденото възражение по
образец по реда на чл. 414 от ГПК. Видно от представения договор за правна защита,
заплатеният адвокатски хонорар е в размер на 300 лева.
Настоящият състав не намира основание за приложение на чл. 7, ал. 7, вр. чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1/2004 г. Това е така, защото подаването на възражение по чл. 414 ГПК не е
сред изрично посочените в Наредба № 1 хипотези, поради която причина възнаграждението
следва да бъде определено при приложението на пар. 1 от Наредбата – по аналогия.
Подаването на възражение по реда на чл. 414 от ГПК, когато е извършено със
съдействие на адвокат, включва следните дейности: проучване на делото и изразяване на
становище относно правото на длъжника да подаде възражение вкл. вероятната
основателност на възражението, и фактическо изготвяне на самото възражение, като
последното действие би могло да е елементарно с оглед на утвърдения с Наредба № 6 от
20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието образец приложение № 7 към чл. 7 от
Наредбата.
Що се отнася до проучването на делото, съдът намира, че тази дейност имплицитно се
включва в правната защита и съдействие, които адвокатът оказва във връзка с подаване на
възражението, доколкото грижата на добрия адвокат изисква още към този момент
извършване на професионална преценка относно основателността на отричането на
спорното материално право, в т.ч. и с оглед отговорността за разноски, които неговият
доверител би понесъл в бъдещия исков процес при неоснователност на възражението.
В конкретния случай подаденото възражение е бланкетно, тъй като не съдържа
каквито и да било защитни възражения като например оспорване на факти и обстоятелства,
съставляващи основанието, от което произтича вземането, правоизключващи,
правопрепятстващи или правопогасяващи възражения в т.ч. за изтекла погасителна давност
и пр.
Съгласно чл. 6, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
2
адвокатските възнаграждения (в редакцията към датата на подаване на възражението
19.08.2022 г.) дължимото минимално възнаграждение за проучване на дело с даване на
мнение по него е 300 лв., а за изготвяне на всякакви молби по чл. 6, т. 5 – 50 лева.
По изложените съображения съдът намира, че възнаграждението следва да бъде
присъдено в размер съобразно чл. 6, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждение, а именно в искания размер от 300,00 лева, така както е било
сторено в измененото по реда на чл. 248 от ГПК Определение № 10920/05.10.2022г.
Възнаграждение по чл. 6, т. 5 от наредбата не се дължи, тъй като за фактическото изготвяне
на възражението (попълване на готов формуляр) не е била предоставена квалифицирана
адвокатска помощ.
Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а искането за изменение
на Определение № 10920/05.10.2022г. – да се остави без уважение.
На частния жалбоподател ще се присъдят разноските в настоящото частно въззивно
производство в размер на 15,00 лева заплатена държавна такса и 400,00 лева адвокатско
възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
извършването им.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 13398/30.11.2022 г. по ч.гр.д. № 9298/2022 г. по описа на
Районен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за изменение на
постановеното по делото Определение № 10920/05.10.2022г. в частта за разноските.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков –
Казанджията” № 4-6, да заплати на К. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата
от 415,00 лева, представляващи сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство пред ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3