Р Е
Ш Е Н И Е №……….
град Добрич, 23.04.2021год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият
районен съд, гражданска колегия, шести
състав в публично съдебно заседание на пети април, две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СОНЯ ДЖЕНКОВА
При
участието на секретаря Калинка Михайлова разгледа докладваното от районния
съдия гр. дело № 12/2021г. по описа на ДРС и за да се произнесе, взе предвид
следното:
С искова молба от 05.01.2021г. и
допълнителна уточнителна молба от
22.01.2021г. Община К. с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление **, представлявана от И.Ю.М.***, е предявила срещу М. С.Я. ЕГН **********
***, иск по реда на чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК.
Ищецът излага твърдения в
исковата си молба, че страните са обвързани с Договор №ОС-09-1769 от
14.06.2016г. за наем на пасища и мери за срок от 5 стопански години. В чл.3.1
от процесния договор е определен срок на
плащане - до 30.09. на текущата стопанска година - за всяка следваща стопанска
година. Задължението на ответницата по договора възлизало както следва:
-2016/2017г.
– задължение в размер 1098.00 лв. с падеж 30.09.2016г.
-2017/2018г.
– задължение в размер 1113.37 лв. с падеж 30.09.2017г.
-2018/2019г.
– задължение в размер 1142.32 лв. с падеж 30.09.2018г.
-2019/2020г.
– задължение в размер 1175.45 лв. с падеж 30.09.2019г.
При
горните фактически твърдения се претендира установяване на вземането за което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 2572/2020г., за сумата от 4529.14 лева,
представляваща сбор от дължими наемни вноски за стопанските 2016/2017 г.,
2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 година за ползването на земеделска земя
– общинска собственост по договор №ОС-09-1769/14.06.2016 г., която е следвало
да бъде заплатена в срок до 30.09.2019 г., заедно със законната лихва върху нея
от датата на подаването на заявлението (25.09.2020 г.) до окончателното плащане.
Претенцията
на ищеца по стопански години е както следва:
-2016/2017г. – задължение в размер
1098.00 лв. с падеж 30.09.2016г.
-2017/2018г. – задължение в размер
1113.37 лв. с падеж 30.09.2017г.
-2018/2019г.
– задължение в размер 1142.32 лв. с падеж 30.09.2018г.
-2019/2020г.
– задължение в размер 1175.45 лв. с падеж 30.09.2019г.
С исковата молба се претендират
направените в установителното производство разноски и
адвокатско възнаграждение, както и разноските в заповедното производство по
ч.гр.дело №2572/2020г на РС Добрич.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът
не е депозирал отговор на исковата молба. В заповедното производство е
подал възражение в срока по чл.414 от ГПК, в което вземането по издадената
заповед за изпълнение се оспорва с доводи, че по закон не и се полагат пасища
след като вече няма животни, не е ползвала наетите пасища. Заплатила наемна
цена първата стопанска година.
В открито съдебно
заседание ищецът поддържа предявените искове. По реда на чл.143 от ГПК
уточнява, че ответницата е извършила частично плащане за стопанската
2016/2017г., за което представя извадка от системата. За стопанската
2020/2021г. не се претнидра наем, защото договорът на М.Я. е прекратен на 06.08.2020г.,
с уведомление, което тя е получила.
В открито заседание ответникът се
явава и сочи, че поддържа направените във възражението в заповедното
производство възражения. Сочи, че по закон не и се полагат вече пасища, тъй
като през м. декември 2017г. продала животните си. Дотогава отглеждала дребен
рогат добитък и според броя на животните
се определя колко декара се полагат
пасища. Заплатила част от наемната цена за първата стопанска година само
частично, точно колкото твърди ищцовата страна. Поради финансови затруднения не
е плащала наема за пасищата. Предположила, че Общината автоматично ще прекрати договора, защото не е платена
наемната цена. Ответницата признава, че не е уведомила Общината за продажбата
на животни, но ползвала пасищата само двете години. Не възразява да си плати
само тези суми за двете години, в които ползвала пасищата. Настоява съдът да съобрази извършеното плащане през
първата стопанска година. Поради финансови затруднения, моли съдът да допусне
разсрочено плащане при евентуално уважаване на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, в съответствие с разпоредбата на чл.12 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представения
договор, Община К. с ЕИК ***, представлявана от И.Ю.М.***
на община К. и М. С.Я. ЕГН ********** са сключили договор №ОС-09-1769 от
14.06.2016г. за наем на пасища и мери за срок от 5 стопански години, първата
2016/2017, последна 2020/2021ст.г. Договорът е сключен на основание чл. 37и,
ал.12 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи и протокол от
28.04.2016г. на комисия, назначена със заповед на ***а на Община К. Уговорено е
авансово плащане на наема, като за първата стопанска година плащането следва да
стане при подписване на договора, а за всяка следваща до 01.10. на предходната,
за следващата стопанска.
В чл.2 ал.1 и ал.2 е
уредена наемната цена за предоставената от наемодателя площ, представляваща
пасища и мери, с големина 183.000дка.
Страните не спорят, че дължимите
наемни цени, индексирани с официалния инфлационен индекс на потребителските
цени, публикуван от НСИ, съгл. Чл.2 ал.2 от Договора са както следва:
-2016/2017г. – задължение в
размер 1098.00 лв. с падеж 30.09.2016г.
-2017/2018г.
– задължение в размер 1113.37 лв. с падеж 30.09.2017г.
-2018/2019г.
– задължение в размер 1142.32 лв. с падеж 30.09.2018г.
-2019/2020г.
– задължение в размер 1175.45 лв. с падеж 30.09.2019г.
Не се спори от страните, че наемателя
заплатил частично наемната цена за стопанската 2016/2017ст.година, като
дължимия остатък е в размер на 618лв.
По делото е представено уведомление
изх.№ ОС-12-4087/06.08.2020г, с което Община К. прави изявление, че счита договор
между страните за прекратен едностранно от 06.08.2020г. на осн.чл.8 вр. с чл.2
от Договора, поради неплащане на наемната цена. Уведомлението е връчено на наемателката
на дата 28.08.2020г., видно от приложена обратна разписка.
По
частното гражданско дело е представено извлечение от счетоводни данни на
Община, видно от които за 2016/2017ст. г. ответницата е заплатила частично
цената и остатъкът е 618лв.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, районния съд прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 232 ал.2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Производството е
установително, по реда на чл.422 вр. с чл.415 от ГПК и цели съдебно
установяване на вземане, за което е издадена вече заповед за изпълнение. Искът
е допустим, доколкото ответникът е подал възражение в заповедното производство,
с което оспорва дължимостта на сумата по издадената заповед.
Съгласно
разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД, наемателят е длъжен да заплати на
наемодателя наемната цена и разходите свързани с ползването на вещта.
Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът по договор не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение
за забавата.
За успешно провеждане на
искове с правно основание чл.232, ал.2
от ЗЗД в тежест на ищеца е докаже, че е налице наемно правоотношение
между страните и че ищецът е изпълнил
задължението си по договора за предаване на вещта.
Между страните не е налице спор, че процесните имоти са публична общинска собственост и представляват земеделска земя с НТП – пасище, мера. Съгласно Чл. 37и. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2015 г.) (1) Пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на ***ни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм. Пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд се предоставят под наем или аренда на лица, които нямат данъчни задължения, както и задължения към Държавен фонд "Земеделие", държавния поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земи по чл. 37в, ал. 3, т. 2.
Съгласно чл. 101. ( - ДВ, бр. 62 от 2009 г., изм., бр. 21 от 2015 г., в
сила от 20.03.2015 г.), Договорите за наем или аренда по чл. 100, ал. 9 могат
да се прекратяват или изменят преди изтичането на срока – по искане на ползвателя
или преди изтичането на срока – при промяна на условията по чл. 37и, ал.
4 ЗСПЗЗ, освен в случаите на настъпили форсмажорни обстоятелства.
Същото условие за прекратяване е посочено и в т. 35 на Раздел V –когато
наемателят прекрати дейността си като *** или земедески производител.
От съвкупния анализ на представените по делото доказателства се
установява, че процесният договор за наем е сключен в съответствие с изискванията
на ЗСПЗЗ и съгласно условията, посочени в ППЗСПЗЗ, поради което настоящият
състав намира, че същият е действителен и е породил наемно правоотношение между
страните.
Не е спорно между страните, че е
сключен договор за наем, по който наемодателят е изпълнил задължението си да
предаде на ответника отдадените под наем пасища, съобразно уговореното.
Не е спорно още, че ответникът-наемател не е
изпълнил задължението си заплащане на наемната цена, с изключение извършеното частично
плащане за първата стопанска година . Падежите
за претендираните периоди са настъпили, което ангажира отговорността за
заплащане на наемната цена.
Доводът
на ответника, че не е извършил плащане, т.к.
след втората година продал животните си и не ползвал пасищата, е
неоснователно поради следните съображения: Прекратяване дейността като *** е
предвидено условие за предсрочно прекратяване на договора, но за да се
осъществи, във всички случаи е необходимо изрично изявление на страната,
съответно с представяне на доказателства за прекратяване дейността като ***. Касае
се за изменение на срочен договор относно неговия срок, при което е необходимо
изявлението за това да достигне до другата страна по договора. Липсват
доказателства наемателя да е уведомявал наемодателя за каквато и да било
невъзможност за ползване на наетите земи/или на част от тях. Не се установи, по
делото, ответника да е бил възпрепятстване да ползва пасищата, нито да е
отправял изявление за предсрочно прекратяване на договора поради отпадане
качеството му на ***.
След като не е изпълнил
задължението си, а именно да заплати договорената наемна цена, то
претенцията за осъждане на ответника по чл.232, ал.2 от ЗЗД се явява доказана по основание и размер и
следва да бъде уважена в претендираният период. Относно размера, следва да се
съобрази извършеното плащане за първата стопанска година и безспорното
признаване на страните на обстоятелството, че дължимия за 2016/2017ст.година
наем е останал в размер на 618лева. За горницата над така установения размер,
искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне. За останалите стопански години
искът е изцяло основателен.
На основание чл.86 от ЗЗД
върху главното задължение се дължи и законна лихва за забава от подаване заявлението
в заповедното производство- 25.09.2020г. до окончателното и плащане.
При този изход на производството
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него в настоящото производство, разноски съразмерно на
уважената част от иска за д.т. в размер на общо 94,92лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 536,41лв. за което ищеца е представил доказателства. В
заповедното производство не са присъдени разноски
По
молбата за разсрочване: Съгласно чл. 241, ал.1 ГПК, при постановяване на решението съдът може да
отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на
страната или на други обстоятелства. Ответникът е направил искане за
разсрочване изпълнението на решението. Искането е процесуално допустимо /в
т.см. и задължителните разяснения, дадени в т. 14 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС/, тъй като, макар че искът е предявен при
условията на чл. 422 ГПК,
т.е. същият е установителен, въз основа на решението по него в случай на
уважаване на иска ще бъде издаден изпълнителен лист и ще се пристъпи към
изпълнение на съдебно признатото вземане. В случая ответникът сочи, че има много нисък месечен доход от труд /около 100лева/, не упражнява дейност като *** и поради финансови
затруднения е продал животните. Другата страна в прозводството
не оспорва направените пред съда твърдения. При това твърдяните неоспорени обстоятелства покриват хипотезата на чл.241 ал.1 ГПК,
изпълнението на разпореждането следва да бъде разсрочено на 8 равни месечни вноски.
Воден от
гореизложеното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. С.Я. ЕГН **********
*** с ЕИК *** със седалище и адрес
на управление ***, сумата 4049,14 лв. представляваща главница по договор за
наем №ОС-09-1769 от 14.06.2016г., в това число:
-за 2016/2017 ст.г. – задължение
в размер 618 лв.;
-за
2017/2018 ст. г. – задължение в размер 1113.37 лв.;
-за
2018/2019ст.г. – задължение в размер 1142.32 лв.;
-за
2019/2020г. – задължение в размер 1175.45 лв.;
ОСЪЖДА М. С.Я. ЕГН ********** *** с
ЕИК ** със седалище и адрес на управление ***, законна лихва за забава
за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
25.09.2019 до окончателно плащане на главните задължения.
ОСЪЖДА М. С.Я. ЕГН ********** *** с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, сторените разноски в установителното
производство- държавна такса в размер на общо 94,92лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
536,41лв.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Търговищки окръжен съд.
Районен съдия
.......................