Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 02.05.2019г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на шестнадесети април  две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 1767 по описа за 2018г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за установяване на вземания с правно основание  чл. 79,  ал. 1 и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 44 от ЗЗД, вр. чл. 535 и сл. от ТЗ.

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на „С.“ АД с вх. № 41086/03.07.2009г., по ч.гр.д.№ 34430/2009г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 73 състав, на 30.03.2010г. е била издадена заповед за незабавно изпълнение срещу  „Х.“ АД и Й.Н.Р. солидарно  за сумата от 25 532. 52 лева главница по запис на заповед от 21.01.2008г., предявен на 11.06.2009г., със законната лихва от 03.07.2009г. и разноските в заповедното производство. Дружеството „Х.“ АД е било издател на записа на заповед, а Й.Н.Р. - авалист. От заявителя в заповедното производство е било пояснено, че останалата част от сумата по записа на заповед – до размера от 38 000 лева, за който той  е бил издаден,  е била погасена чрез плащане, при което и в заповедта за изпълнение е било посочено, че сумата от  25 532. 52 лева е  част от главницата. На 01.04.2010г е бил издаден и получен  изпълнителен лист, въз основа на допуснатото незабавно изпълнение. 

На 19.04.2017г. от ответниците – длъжници по заповедното производство са били подадени възражения по чл. 414 от ГПК. Представени са били покани за доброволно изпълнение по изп. дело № 20178870400499 на ЧСИ Д.Д., рег. № 887 от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – гр. Пазарджик, връчени на 06.04.2017г.

В изпълнение на указания на районния съд за водене на установителен иск е била подадена исковата молба по делото - от „О.б.б.“ АД, след настъпило универсално правоприемство при „С.“ ЕАД (чл. 227 от ГПК, вр. т. 10б от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС) – за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение срещу „Х.“ АД и Й.Н.Р., с присъждане на разноските в  исковото и заповедното производство.

В исковата молба на „О.б.б.“ АД е потвърдено, че записът на заповед, редовен от външна страна документ, е бил предявен на издателя „Х.“ АД и на авалиста Й.Н.Р., като съгласно чл. 537, вр. чл. 487, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 486, ал. 1 от ТЗ от този момент е настъпила изискуемостта на вземането. Изложени са и обстоятелствата по издаването на записа на заповед – че е във връзка с Договор за предоставяне на банков кредит № МS08-00003/21.01.2008г. с кредитополучател „Х.“ АД.

От ищеца се оспорва спазването на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК за подаване на възраженията. Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително производство по изп. дело № 440/2010г. по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 819 при КЧСИ и район на действие Окръжен съд – гр. Пловдив, по което са били изпратени покани за доброволно изпълнение. Не са били подадени възражения и заповедта за изпълнение е влязла в сила. Липсва интерес от воденото исково производство, за което съдът следи служебно. Изпълнителното производство пред този частен съдебен изпълнител е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с оглед на което кредиторът е изтеглил издадената в негова полза заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Новото изпълнително производство е било по образуваното дело 499/2017г. по описа на ЧСИ Д.Д.,  при което са били подадени и възраженията.

Ответникът „Х.“ АД не е дал отговор на исковата молба.

Ответникът Й.Н.Р. поддържа, че подадените възражения по чл. 414 от ГПК  са в срок.

По същество възразява, че дори да се приеме, че записът на заповед е редовен от външна страна и удостоверява валидно вземане, същото е погасено по давност. В случая е приложим тригодишен давностен срок (чл. 537, вр. чл. 531, ал. 1 от ТЗ). Не следва да се прилага нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, предвид факта, че изпълнителният лист е издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание. Съгласно чл. 116, б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение, но случая първото изпълнително дело е образувано през 2010г. с последно валидно изпълнително действие от 10.05.2010г. и изпълнителното дело е било прекратено на 10.05.2012г. Дори да са извършвани действия от частния изпълнител след 10.05.2012г., те са били недопустими. Без значение е кога частният съдебен изпълнител е издал постановление за прекратяване (т. 10 от ТР № 2/26.05.2015г. по тълк. дело № 2/2013г.на ОСГТК на ВКС). Определяща за погасителната давност е не датата на прекратяване на изпълнителното производство, а тази на последното предприето валидно действие, от който момент е започвала да тече нова давност. Новата погасителна давност е започнала да тече на 10.05.2010г. и е изтекла на 10.05.2013г. Към датата на образуване на второто изпълнително производство през 2017г. давността е изтекла. Посоченото е приложимо и по отношение на акцесорното вземане за законна лихва.

С допълнителната си искова молба ищецът „О.б.б.“ АД е оспорил възражението на давност, като е възразил, че са образувани две изпълнителни дела и са извършвани и предприемани изпълнителни действия за събиране на вземането. Ищецът се позовава на Решение № 170 от 17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. относно това как следва да бъде прилагано ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и ППВС № 3/18.11.1980г., за което е било обявено, че е загубило сила.  Следва да се приеме разрешението по тълкувателното постановление, че образуването на изпълнителното производство прекъсва давността и по време на изпълнителното производство давност не тече. В противоречие с твърденията за липса на уведомяване е и заявлението от ответника в отговора за валидно извършено действие в рамките на образуваното изпълнително производство.

В допълнителния си отговор Й.Н.Р. е възразила, че разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК в настоящата редакция е в сила от 01.03.2008г., не е предмет на тълкуване в ППВС № 3/18.11.1980г., нито в ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК, и към 10.05.2012г. образуваното по отношение на Й.Р. производство е прекратено и отново е налице изтекла погасителна давност относно вземането. Давността е изтекла на 10.05.2015г. – преди образуването на ново изпълнително производство и преди предприемане на нови изпълнителни действия.

Ответникът е поискал присъждане на направените по делото разноски за адвокат, както и е направил възражение за прекомерност на разноските за адвокат на ищеца. 

Третото лице помагач на ищеца „Е.М.“ ЕООД поддържа предявените искове и споделя правните доводи на ищеца, като допълнително сочи, че по аргумент от чл. 422, ал. 1 от ГПК, установителният иск се счита предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и е приложима петгодишна давност.  

На 12.10.2017г., след образуване на заповедното производство и преди образуване на исковото производство,  между „С.“ ЕАД и „Е.М.“ ЕООД е бил сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) с предмет включително процесното вземане и въз основа на искане на ищеца за привличане на дружеството като подпомагаща страна по чл. 226, ал. 2 от ГПК, то е било конституирано по делото, при съобразяване на разрешението по т. 10б от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

            По предявените искове

            Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

Във връзка с Договор за банков кредит „Малки и средни предприятия (МСП)“ № МS08-00003/21.01.2008г., сключен между  „С.“ АД, кредитодател, и „Х.“ АД,  кредитополучател, от дружеството е бил издаден запис на заповед без протест, с падеж на предявяване, съгласно който „Х.“ АД, представлявано от Й.Н.Р., се е задължило безусловно и неотменяемо, срещу представяне на записа на  заповед,  да плати на „С.“АД (на негова заповед) сумата от 38 000 лева. Сумата е била платима на адреса на банката, а на основание чл. 487, ал. 1, изр. трето от ТЗ, записът на заповед е можел да бъде предявен в срок от 4 години, считано от датата на издаването му.

Й.Н.Р. е авалирала задължението, при условията, при което то е било поето.

Записът на заповед е бил предявен на издателя и на авалиста на 11.06.2009г.

Издаването на записа на записа е било във връзка с клаузата на т. 7.1 от договора за кредит – че като обезпечение кредитополучателят се задължава да издаде запис на заповед, без протест и на предявяване в полза на банката за сума равна на договорения кредит, заедно с лихви, такси и комисионни, като записът на заповед се авалира от Й.Н.Р. в качеството й на физическо лице. 

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 41086/03.07.2009г. от „С.“ АД е било поискано издаване на заповед за изпълнение срещу издателя и авалиста по записа на заповед, като по делото не е спорно, че това е било след предявяването на записа на заповед и поради неизпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит – за сумата от 25 532. 52 лева, със законната лихва за забава от подаване на заявлението. Съгласно молба на заявителя в заповедното производство от 26.02.2010г., останалата част от сумата, за която е бил издаден записът на заповед е била погасена чрез плащане. 

   Въз основа на заявлението на банката  е било образувано ч.гр.д.№ 34430/2009г. по описа на  Софийския районен съд, Второ гражданско отделение, 73 състав, по което на 30.03.2010г. е била издадена заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците, солидрно отговорни за сумата от 25 532. 52 лева главница, с присъждане на разноските в заповедното производство, а на 01.04.2010г. е бил издаден и изпълнителен лист.   

  Въз основа на изпълнителния лист на 15.04.2010г. е било образувано изп. дело № 20108190400440 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 819 при КЧСИ и район на действие Окръжен съд – гр. Пловдив.

По изпълнителното дело през 2010г. са били правени различни справки за установяване на имущественото състояние на длъжниците,  наложени са били запори по сметки в банки, върху акции, дружествени дялове, вземания за възстановяване на ДДС,  както и възбрана върху имоти.Установени са били и публични задължения на длъжниците.

По делото са били изпратени покани за доброволно изпълнение  през месеците април и май 2010г., с препис от издадената заповед за изпълнение, но поканите не са били надлежно връчени.

 През май 2014г., по искане на „С.“ АД от 20.05.2014г.,  е бил наложен запор върху вземания на длъжника – физическо лице към Земеделска кооперация „Нов път“ по договори за аренда на земеделски земи.

С молба от 06.01.2017г. от банката е било поискано допълнително  налагането на запори върху банкови сметки на „Х.“ АД в клонове на чуждестранни банки, но при констатация, че от страна на взискателя не е било поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, на 07.02.2017г. от помощник на частния съдебен изпълнител е било издадено постановление за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Постановлението не е било обжалвано, а от взискателя е бил получен изпълнителният лист от 01.04.2010г., въз основа на който на 09.03.2017г. е било образувано   изпълнително дело № 20178870400499 на ЧСИ Д.Д., рег. № 887 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд – гр. Пазарджик. 

По това изпълнително дело на ответниците са били връчени покани за доброволно изпълнение на 06.04.2017г., а на 19.04.2017г. в заповедното производство са били подадени възражения по чл. 414 от ГПК, с които е било заявено, че не се дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 34430/2010г. по описа на Районен съд – гр. София.

   В изпълнение на указанията на заповедния съд за предявяване на иск за установяване на вземанията, е била предявена и исковата молба  по делото от „О.б.б.“ АД, като правоприемник на „С.“ АД, след междувременно извършено преобразуване (вливане) по чл. 262 от ТЗ, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията от 05.02.2018г.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Предявените установителни искове  са допустими.

След издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от длъжниците са постъпили възражения по чл. 414 от ГПК, които са  в срок.

По първото образувано  изп. дело № 440/2010г. по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 819 при КЧСИ и район на действие Окръжен съд – гр. Пловдив, въз основа на издадения в заповедното производство изпълнителен лист, не е била връчвана покана за доброволно изпълнение на длъжниците с препис от заповедта за изпълнение, което се установява от постъпилия препис от делото, както и от  частния съдебен изпълнител, във връзка със служебно искане на съда, е постъпило изрично уведомление, че на длъжниците не са връчвани покани за доброволно изпълнение и заповедите за изпълнение (писмо вх. № 136220/22.10.2018г. на частния съдебен изпълнител).

Това е било направено по изп. дело № 20178870400499 на ЧСИ Д.Д., рег. № 887 от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – гр. Пазарджик - на 06.04.2017г., и на 19.04.2017г. от ответниците – длъжници по заповедното производство са били подадени възражения по чл. 414 от ГПК.

В този смисъл не се установяват обстоятелство по просрочие на  възраженията на ответниците по чл. 414 от ГПК, съответно недопустимост на производството, както възразява ищецът (т. 10а от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС). 

По същество предявените искове са основателни.        

Издаденият на 21.01.2008г. от „Х.“ АД в полза на „С.“ АД, на когото ищецът е правоприемник,  запис на заповед  има описаното в чл. 535 от ТЗ съдържание и е действителна едностранна правна сделка, въз основа на която в тежест на издателя – ответник е възникнало задължение за заплащане на сумата от 38 000 лева, платима на ищеца на предявяване. Записът е бил  предявен на 11.06.2009г. и вземането по него е  изискуемо  (чл. 487, ал. 1, вр. чл. 537 от ТЗ). Сумата по записа на заповед следва да бъде потвърдена като дължима от ответника – юридическо лице, до предявения в производството по чл. 415, ал. 1 от ГПК, съответно чл. 422, ал. 1 от ГПК размер – 25 532. 52 лева, със законната лихва от подаване на заявлението в заповедното производство.  Вземането е основано на запис на заповед като абстрактна правна сделка, като липсват правоизключващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения както по отношение на тази сделка, така и на основание каузалното правоотношение – договор за банков кредит, при гаранционния характер на записа на заповед, който между страните не е спорен.

За задължението по издадения от  „Х.“ АД запис на заповед е поръчителствала   Й.Н.Р. с валидно изявление (чл. 483, вр. чл. 537 от ТЗ) и искането за потвърждаване на дължимост на сумата от 25 532. 52 лева, със законната лихва, и от нея,  при условията на солидарност, също е основателно (чл. 484 и чл. 485, вр. чл. 537 от ТЗ).

Единственото възражение на Й.Н.Р. като ответник по делото е за погасяване на вземането по записа по заповед по давност – специалната давност по чл. 531 от ТЗ, започнала да тече от предявяване на записа на заповед на 11.06.2009г., когато вземането срещу нея е станало изискуемо.

Възражението е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 414, ал. 4 от ГПК. Съгласно мотивите към т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на  ОСГТК на ВКС, с разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК, според която искът за установяване съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е създадено изключение от общото правило, че искът се счита предявен от постъпване на исковата молба в съда съгласно чл. 125 от ГПК. Законодателното разрешение е в интерес на кредитора, тъй като свързва настъпването последиците от предявяване на иска с момент, предхождащ упражненото материално право с подаване на искова молба. Материалноправните последици се изразяват в прекъсване течението на погасителната и придобивната давност, спиране течението на давността, право на законни лихви и на добиви от вещта.

В случая давността относно вземането по записа на заповед, която е тригодишна (чл. 531 от ТЗ) е започнала да тече на 11.06.2009г., с предявяването му, съответно на определения падеж, но е била прекъсната с подаденото на 03.07.2009г. заявление за издаване на заповед за изпълнение от тази дата (чл. 116, б.“б“ от ЗЗД, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК), както и при съдебния процес относно вземането теченето на давността е спряло (чл. 115, ал. 1, б.“ж“ от ЗЗД, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК). Не се касае за изтекъл срок на давността и погасяване на вземането по записа на заповед по давност.

Неотносими са обстоятелствата по прекъсване на давността по чл. 116, б.“в“ от ГПК (предприети или не действия за принудително изпълнение) по изпълнителните дела, образувани въз основа на издадения в заповедното производство изпълнителен лист, въпреки, че действително не се установяват предприемани изпълнителни действия в срок повече от три години от ищеца като взискател по делата (за 2011г., 2012г. и 2013г. по изп. дело № 440/2010г. по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 819 при КЧСИ), както и са неотносими разрешенията по  ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС – т. 10.

В този смисъл, при сходни обстоятелства, са  например постановените Определение № 479 от 19.12.2016г. по гр.д. № 60125/2016г. на ВКС, ГО, ІІ го.,  Определение № 796 от 29.11.2016г. по гр.д. № 60138/2016г. на ВКС, ГО, ІІІ г.о.  и др.

Доводът на подпомагащата страна за приложимост на разрешението по т. 9 от  ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на  ОСГТК на ВКС е основателен, макар да е неоснователно съображението за конкретната приложима погасителна давност (че е петгодишна), както изобщо е основателен и предявеният от ищеца иск срещу ответника Й.Н.Р. като авалист, при липса на изтекла приложимата погасителна давност.       

            По разноските

Ищецът е поискал присъждане на направените по делото в исковото производство  разноски, както и тези в заповедното производство, за което е представен  списък по чл. 80 от ГПК.

В заповедното производство установява разноски от 1 215. 98 лева  - 510. 65 лева платена държавна такса и 705. 33 лева юрисконсултско възнаграждение, а в исковото – 510. 65 лева разноски за платена държавна такса и 300 лева юрискосултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, общо 810. 65 лева.

Тези разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, са дължими от ответниците изцяло.

На ищеца не се присъждат разноски за адвокат и съдът не разглежда възражението на ответника – физическо лице за прекомерност на такива разноски.  

При уважаване на исковете разноски на ответника Й.Н.Р. в исковото производство по чл. 78, ал. 3 от ГПК не са дължими.  

            Воден от горното съдът

 

 

                                                                 Р Е Ш И :

 

 

           

     ПРИЗНАВА за установено, по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, по искове с правно основание чл. 79,  ал. 1 и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 44 от ЗЗД, вр. чл. 535 и сл. от ТЗ, предявени от „О.б.б.“ АД, с ЕИК ****** и със седалище и адрес на управление ***, срещу „Х.“ АД, с ЕИК******и  със седалище и адрес на управление ***, и Й.Н.Р., с ЕГН **********, адрес *** и със съдебен адресат адвокат Б.А.С.,***, че „Х.“ АД,   като издател, и Й.Н.Р., като авалист, дължат солидарно на  „О.б.б.“ АД сумата от 25 532. 52 лева (двадесет и пет хиляди петстотин тридесет и два лева и петдесет и две стотинки) част от вземане  в размер на 38 000 лева, по запис на заповед от 21.01.2008г., със законната лихва  от 03.07.2009г. до окончателното плащане, за които суми на 30.03.2009г. е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение  по чл. 417 от ГПК от Софийския районен съд, Второ гражданско отделение, 73 състав, по ч.гр.д. № 34430/2009г.

            ОСЪЖДА „Х.“ АД, с ЕИК******и  със седалище и адрес на управление ***, и Й.Н.Р., с ЕГН **********, адрес *** и със съдебен адресат адвокат Б.А.С.,***, да заплатят на „О.б.б.“ АД, с ЕИК ****** и със седалище и адрес на управление *** 215. 98 лева  (хиляда двеста и петнадесет лева и деветдесет и осем стотинки) разноски в заповедното производство и 810. 65 лева (осемстотин и десет лева и шестдесет и пет стотинки)   разноски в исковото производство,  на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

            Решението е постановено при участието на  „Е.М.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***-6, като трето лице подпомагаща страна на „О.б.б.“ АД.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                

 

 

 

                                                                  Съдия: