РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. ХАСКОВО, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря Д. Й. Х.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500387 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД – гр.
Пловдив против Решение №934/10.12.2024г., постановено по гр.д.№144/2024г. на Районен
съд-Хасково, с което „Електроразпределение Юг“ЕАД е осъдено да заплати К. П. Ж. сумата
от 2 948,80лв. представляваща получена без основание сума по фактура
№**********/25.07.2023г.. за допълнително начислена електрическа енергия за периода от
08.03.2023г. до 08.06.2023г. по партида с клиентски №***, отнасяща се до обект на
потребление в гр.***, с ИТН ***, както и направените по делото разноски в общ размер на
713лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано,
постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон.
Доказателствата по делото били тълкувани превратно, единствено в полза на ищеца, което
довело и до постановяването на едно неправилно решение. Жалбоподателят сочи още, че
ирелевантен за спора бил въпросът кой бил конкретният извършител на манипулациите по
измервателния уред, тъй като единственото условие за упражняване правото на оператор да
извърши едностранна корекция било установяването по надлежен ред на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Чл. 82 от ЗЗД бил неприложим на
плоскостта на обществени отношения като процесните, като в подкрепа на доводите си,
1
жалбоподателят сочи съдебна практика. Предвид изложените съображения, намира, че
процесната сума била основателно начислена и моли съда да отмени атакуваното решение,
респ. да отхвърли предявения иск. Претендира се още заплащането на разноски за двете
инстанции. Релевира и възражение, с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна К. П.Ж. не е депозирала писмен
отговор на подадената въззивна жалба. В съдебно заседание чрез пълномощника си
депозира писмен отговор на постъпилата въззивна жалба, с който оспорва жалбата и излага
доводи за нейната неоснователност. Прави искане въззивната инстанция да потвърди
обжалваното решение на РС-Хасково и претендира присъждане на разноски за въззивното
производство.
Хасковският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства във
връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания срещу атакувания съдебен акт, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищеца К. П. Ж., с искова молба, с която
срещу ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК ********* – гр. Пловдив е бил
предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД. Ищецът излага твърдения,
бил клиент на ответното дружество, по силата на договор и ОУ, като последният му
доставял електрическа енергия на обект с ИТН ***,с клиентски №***. На 08.06.2023г.
служители на ответника извършили проверка на меренето на ел. енергия на обект находящ
са в гр.***, за което бил съставен констативен протокол, в който било отразено, че се сваля
електромера,който е бил предоставен за експертиза. Експертизата установила манипулация,
поради което за периода 03.08.2023г.-08.06.2023г. била начислена допълнителна ел. енергия,
за която била издадена и корекционна фактура №**********/25.07.2023г. За случващото се
разбрал, когато токът на обекта бил спрян и за възстановяването му бил принуден да заплати
допълнително начислената сума от 2 948,80лв. Претендирал е от съда да осъди ответното
дружество да му заплати сумата от 2 948,80лв., представляваща получена без основание
сума по фактура№**********/25.07.2023г., за допълнително начислена електрическа
енергия за периода от 08.03.2023г. до 08.06.2023г. по партида с клиентски №***, отнасяща
се до обект на потребление в гр.****, с ИТН ***, както и направените по делото разноски
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД е
депозирал отговор на исковата молба, в който е оспорил исковата претенция като
неоснователна. Изложил е своите доводи по отношение на релевантните за спора факти,
като посочил, че основанията за корекция на сметката на ищеца били ПИКЕЕ, приети на
основание чл. 83 от ЗЕ. Ирелевантен както за спора, така и за правото на ответника за
преизчисление, оставал въпросът кой е извършил неправомерното въздействие върху
електромера. Съгласно сега действащите ПИКЕЕ преизчислението на количеството
електроенергия се извършвало от операторите на съответните мрежи. Предвид изложеното,
ответникът е претендирал отхвърляне на предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 от
ЗЗД като неоснователен, както и присъждане на направените по делото разноски.
2
За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал и
обсъдил всички относими доказателства, касаещи релевантните за спора между страните
факти и обстоятелства. По делото са допуснати и приети като доказателства приложените
към исковата молба и към писмения отговор документи, назначена е била и съдебно –
техническа експертиза.
Във въззивното производство не се ангажират нови доказателства.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на електроенергия, доставяна и
снабдяванa по електропреносната мрежа, чийто оператор е ответното дружество.
Към момента на проверката на СТИ действат приетите от КЕВР (обн. ДВ бр. 35 от
30.04.2019г.) съобразно правомощията по чл. 83, ал. 2, изр. II-ро от ЗЕ подзаконови норми,
и уреждащи хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон – правилата за измерване на
количеството електроенергия /ПИКЕЕ/ регламентиращи принципите на измерване, начините
и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до
регистрираните от тези средства база данни. Освен изложеното, ПИКЕЕ, съобразно чл. 104а,
ал. 2, т. 5 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ урежда процедурата по осъществяване на корекция на
сметката на потребителя на електроенергия.
Между страните няма спор, че е извършена проверка на 08.06.2023г., констатациите
от която са били отразени в Констативен протокол № *** за техническа проверка и подмяна
на средства за търговско измерване от същата дата. Действията по проверката са извършени
в отсъствие на ищеца.
Доколкото липсва спор по изложената фактическа обстановка и наведените
въззивната жалба доводи касаят изводите на районния съд по съществото на спора,
въззивната инстанция няма да преповтаря изцяло вече изложената от районния съд
фактология. Спорният момент в производството се свежда до това дали отговорността на
длъжника-ищец в производството има виновен характер и дали са спазени нормативните
изисквания при извършване на проверката от страна на ответното дружество.
При анализа на относимата към спора правна регламентация, се извежда, че
подзаконовата нормативна база – ПИКЕЕ урежда условията и реда за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Следователно, в раздел
ІХ на ПИКЕЕ е регламентиран редът, т.е. техническата процедура по установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но не и
възникването на отговорност за крайния потребител на електрическата енергия.
Възникването на отговорността за крайния потребител и коригиране на неговата сметка е
предвидено в чл. 53 – 54 от ОУ на ЕВН ЕР, както и в чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС).
От посочените разпоредби не може да се извлече уредена в закон безвиновна
отговорност на потребителя. ПИКЕЕ се ограничава само до въпросите по измерването,
3
и/или установяване на неизмерената такава ел. енергия, с възможността за корекция в
сметката на реално потребената електроенергия, но без да дава възможност да установяване
на безвиновна отговорност за потребителя в желаната от ответника насока.
С извършването на корекция на потребяваното количество електроенергия и нейното
остойностяване дружеството – жалбоподател на практика въвежда задължение в тежест на
ищеца – потребител, доколкото последният остава задължен да плати паричната
равностойност на количеството електрическа енергия, погрешно измерено от неизправния
електромер за един минал период от време. Възприемането на подобен подход води до
извода, че ищецът – потребител дължи плащане поради неизпълнение на своите договорни
задължения. По същество това означава, че се ангажира неговата договорна отговорност.
Съгласно чл. 81 – 82 от ЗЗД договорната отговорност на длъжника има виновен характер. В
първоинстанционното производство ответното дружество не е доказало, че е налице
виновно действие или бездействие от страна на ищеца – потребител, което да обоснове
възникването в негова тежест на задължение за плащане на грешно измерената от СТИ
електрическа енергия. Несъстоятелни са доводите на ответното дружество, изложени в
отговора на исковата молба, че в приложимата правна уредба по Закона за енергетиката и
ПИКЕЕ не се посочвало като предпоставка за корекция на сметките наличието на виновно
поведение. В тази насока разпоредбите на чл. 104 – 107 от Закона за енергетиката не
въвеждат изключения от принципа за виновния характер на неизпълнението при
договорните задължения. Посочените разпоредби на ЗЕ регламентират само съдържанието
на общите условия за пренос и достъп на електрическа енергия до крайните клиенти, като
във всички останали въпроси, включително касаещи и тези по неизпълнението, намират
приложение чл. 79 – 82 от ЗЗД.
Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ, довели до по-
ниско отчитане от действителното потребление на електроенергия от въззиваемата страна,
не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са резултат от поведението на
потребителя. Начислената сума за плащане по процесната фактура е резултат на
предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание. В хода на
производството не се установи , че именно потребителят е осъществил въздействие върху
СТИ. За да бъде основателна една такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да
се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на
СТИ, както и пряко породената от тях неотчетена електроенергия, консумирана от
потребителя. Сметката трябва да отразява конкретно само реалното енергийно потребление
за определен период, като информацията следва да се представи за това по ясен и разбираем
начин.
Съобразно чл. 89, т. 4, чл. 116 и чл. 120 от ЗЕ средството за търговско измерване на
електроенергия е собственост на разпределителното дружество, което го монтира на
определено от него място, стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от него.
Достъп до СТИ имат само служители на дружеството, без такъв да е гарантиран и
предоставен на потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката,
4
изправната работа на СТИ, отчетността на същите и т. н. по законов път е възложена именно
на електроснабдителното дружество, без да е възможно в тази насока да се ангажира
поведение от страна на купувача на ел. енергия, който впрочем няма и подобни задължения.
Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика по отношение на
техническата инфраструктура на електропреносната мрежата и устройствата е за
бездействие. Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на
защита на потребителя по чл. 2, ал. 2 от ЗЕ, поради което и последният няма възможности за
достъп до СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на оператора на
електропреносната мрежа, който е длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане
на действително потребената електроенергия, и да вземе мерки както при по-ниско
отчитане, така и при завишено отчитане на същата.
Въпросното задължение, обективирано в издадената фактура, е резултат на
извършената проверка на СТИ, ползвано от ищцовата страна от длъжностни лица на
дружеството. За тази проверка е съставен протокол, при това в отсъствието на ищеца.
Настоящия състав намира и че дори и надлежно съставен такъв документ касае само
извънсъдебните отношения между страните и е част от тази също така извънсъдебна
процедура. При налично съдебно оспорване, независимо от съдържанието и редовността му,
се прилагат общите правила на доказване по ГПК в призмата на договорната отговорност по
чл. 82 от ЗЗД. Още повече, че съдържанието на протокола по ПИКЕЕ, като частен
свидетелстващ документ, касае само удостоверяване на състоянието и показанията на СТИ
към момента на проверката, без в нито една хипотеза да доказва виновно неизпълнение на
договорни задължения, увреждащи действия/бездействия от страна на купувача на ел.
енергия довели до техническите аномалии/, каквато е същината на доказване в настоящото
производство. Идентична е и доказателствената стойност на експертизата по делото и
метрологичния протокол за СТИ. В тази връзка, дори да се установи спазена процедура по
ПИКЕЕ, това не рефлектира върху крайните изводи на въззивната инстанция за
основателност на исковата претенция.
В подкрепа на посочените изводи е и решението на СЕС от 27.04.2023г. по дело С-
677/21 по отношение на което следва да се отбележи следното:
Решението е постановено по повод преюдициално запитване и се отнася до
тълкуването определени разпоредби от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г.
относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива
2009/162/ЕС на Съвета от 22.12.2009г. Тълкуването е отправено в рамките на спор между
оператор на електроразпределителна мрежа и потребител на електроенергия в Кралство
Белгия относно заплащането на фактура за незаконно потребление на електроенергия. В
решението е прието, че посочени разпоредби от директива 2006/112 относно общата система
на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/162/ЕС на Съвета от
22.12.2009г. следва да се тълкуват в смисъл : Доставката на електроенергия от оператор на
разпределителна мрежа, дори да не е планирана, а да е следствие от незаконосъобразно
предприети действия от трето лице, представлява възмездна доставка на стоки, водещи до
5
прехвърлянето на правото на разпореждане с материалната вещ; доставката на
електроенергия от оператор на електроразпределителна мрежа, макар тя да не е планирана, а
да е следствие от незаконосъобразно предприети действия от трето лице, представлява
икономическа дейност, осъществяване от този оператор, доколкото тя разкрива наличието на
риск, присъщ на упражняваната от него дейност като оператор на електроразпределителна
мрежа. В контекста на посоченото решение свързано с нормативен акт на Кралство Белгия/
Декрет за енергетиката/ настоящият съдебен състав счита, че същото урежда компенсациите
на енергоразпределителното дружество /т.12/ при наличието на „енергийна измама“, която
представлява всяко незаконно действие или бездействие на лице, съпроводено с получаване
на неправомерно предимство, а именно: извършване без разрешение на действия, засягащи
електроразпределителната или електропреносната мрежа; манипулиране на мястото на
присъединяване или средството за търговско измерване; неизпълнение за задълженията за
деклариране, произтичащи от прилагането на настоящия декрет; на нормативните актове по
неговото прилагане, на правалника за присъединяване,на договора за присъединяване или на
правилника за техническите изисквания.В т.14 е предвидено, че разходите предвидени от
мрежовия оператор във връзка с коригирането на енергийните измами се поемат от
ползвателя на съответната мрежа. Посоченото обаче, по никакъв начин не изключва
приложението на изискването да бъде установено третото лице субект на „енергийна
измама“, което е извършило незаконно действие или бездействие, което от своя страна да е
довело до получаването на неправомерно предимство.Т.е. за да се установи, че е налице
„незаконно потребена електроенерия“, същата следва да бъде установена по надлежния ред,
като в тази връзка предвидената техническа процедура в ПИККЕ не изключва
приложението на чл.82 от ЗЗД свързано с установяването на виновното поведение на страна
по договора за доставка на електрическа енергия. Когато енергийното дружество при
условията на пълно и главно доказване не установи наличието на енергийна измама /
незаконно действие или бездействие, довело до получаването на неправомерно предимство/,
доставката на електроенергия, макар и да не е била планирана ще следва да се поеме от това
дружество, доколкото същата разкрива наличието на риск, присъщ за упражняваната от него
дейност като оператор на електроразпределителна мрежа. В този ред на мисли съдът
счита,че цитираната практика на СЕС не е в противоречие с изложените по-горе
съображения относно основателността на исковата претенция.
Ето защо въззивната инстанция намира,че първоинстанционният съд е постановил
валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде потвърдено
Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба въззивното дружество ще
следва да заплати на възззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение. В тази връзка от представения по делото договор
за правна защита и съдействие се установява,че за настоящето производство въззиваемата
страна е заплатила на адвокат възнаграждение в размер на 1000лв. Този размер на
възнаграждението не съответства на фактическата и правна сложност на делото и на цената
на иска, на извършените от пълномощника на страната процесуални действия /процесуално
6
представителство пред въззивната инстанция само в едно съдебно заседание/ и адвокатска
работа , поради което това адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до сумата
от 500лв.
В случая е налице възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, което следва да се уважи, като се приложи и решението на Съдът на
Европейският съюз/СЕС / от 24.01.2024г., съгласно което :
1) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува
в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.
2) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува
в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената
национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията
споразумения и практики.
3) Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува
в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази
наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №934/10.12.2024г., постановено по гр.д.№144/2024г.
на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Данов“ № 37 да заплати на К. П. Ж., ЕГН
********** от гр.*** направените разноски във въззивното производство в размер на
7
500лв., за платено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8