№ 912
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000503429 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 9.04.2021г по гр.д. № 224/2020г. на Софийски градски Монтански
окръжен съд ЗАД “ОЗК – Застраховане“АД е осъден да заплати на А. Й. Т. на осн. чл. 432,
ал. 1 от КЗ сумата от 40 000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 07.03.2018г. в гр. София, ведно със законната лихва от
31.07.2020г., като искът над присъдения размер до претендирания от 50 000лв е отхвърлен
като неоснователен.
Решението е обжалвано от ответника ЗАД “ОЗК – Застраховане“АД в осъдителната
му част за сумата от 20 000лв, представляваща разликата между присъденото от първата
инстанция обезщетение за неимуществени вреди от 40 000лв и дължимото според
жалбоподателя от 20 000лв. Твърди се неправилност на решението в обжалваната му част с
подробно изложени доводи и съображения. Поддържа се, че неправилно съдът е отрекъл
наличието на принос от страна на пострадалата, като в процеса било установено нарушение
на разпоредбата на чл.108 ал.1 ЗДвП от показанията на разпитания свидетел и
заключенитето на в.л. В., според когото в района на ПТП няма пешеходна пътека или друга
пътна маркировка, поради това и ищцата е била длъжна да съобрази поведението с пътната
обстановка. На следващо място се поддържа, че определеният размер на обезщетението е
прекомерно завишен, защото не са съобразени изводите на медицинската експертиза и
свидетелските показания, че назначената на ищцата физиотерапия е била абсолютно
1
задължителна за възстановяване обема на движение в дясната колянна и глезенна става, и че
ако бе проведена рехабилитация дефицитът би бил значително по-малък. Такава
рехабилитация е била назначена на ищцата и с неспазване на медицинските предписания тя
е способствала за увеличаване на вредоносния рузултат. Изтъква се още, че към момента на
прегледа ищцата е напълно физически възстановена, с което се опровергавали твърденията,
че продължава да търпи неблагоприятни последици от инцидента. Иска се отмяна на
решението в обжалваната му осъдителна част и вместо това отхвърляне на иска над
признатия от 20 000лв до присъдения размер от 40 000лв.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по нея страна – ищцата
А. Й. Т. чрез пълномощник адв.Н. САК, в който се излагат възражения против оплакванията
и се иска потвърждаване на решението в обжалваните му части. Поддържа се, че правилно
съдът е приел липсата на съпричиняване, защото няма допуснато от ищцата нарушение на
правилата за движение, и че размерът на обезщетението е съобразен с всички от значение
обстоятелства и съответства на критериите по прилагането на чл.52 ЗЗД.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваната му отхвърлителна част /чл.269,
изр.първо ГПК/. В отхвърлителната си част не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Предмет на разглеждане пред първата е пряк иск на увредено лице против
застраховател за компенсация на търпени неимуществени вреди с пр. осн. чл.432 ал.1 ГПК,
причинени при пътно-транспортно произшествие по вина на водача на МПС, застраховано
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Пред първата инстанция не е имало спор относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по риска гражданска отговорност и образуването на
преписка по щета по заявление на пострадалия преди подаване на иска, с което се
обосновава допустимостта и легитимацията на ответното дружество.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт – в осъдителната му
част, следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от
фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ, включително причинените на ищцата
неимуществени вреди в резултат на противоправното поведение на водача на л.а. Пежо 607
рег. № *** Т. А., изразяващи се в нарушаване правилата за движение /чл.20 ал.2 и чл.25 ал.1
ЗДвП/, за което е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 873/2020г.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания и възраженията в отговора, предметът на
въззивен контрол се свежда до размера на обезщетението за причинените на ищцата
неимуществени вреди и наличието или не на принос от нейна страна за настъпване на
вредите, поради нарушаване правилта за движение по чл.108 ал.1 ЗДвП, съответно
стойностното му изражение спрямо вината на деликвента.
Пред първата инстанция е изяснен механизма на произшествието като настъпило на
07.03.2018г. в гр. Монтана между лекия автомобил, управляван от водача Т. А. и ищцата
2
А.Т. като пешеходка на паркинг в близост до пресечна точка с ул.Славянска.
От приетата пред първата инстанция и неоспорена автотехническа експертиза е
изяснено, че произшествието е настъпило в гр. Монтана, на общински паркинг в зоната на
кръстовището с ул.Славянска. Двете пешеходки, пострадалата и св.Л.П., след като пресекли
ул.Славянска, забелязали движещия се автомобил и се спрели да го изчакат преди да
продължат /посоката им на движение е била да пресекат паркинга, където се е движел
лекият автомобил с намерение да навлезе на ул.Славянска след маневра завой наляво/.
Според констатациите на вещото лице, направени въз основа на множеството документи,
приобщени с наказателното производство, двете пешеходки са са били с лице към
автомобила и възприели движението му, затова и спрели да изчакат преминаването му в
позволената посока направо. Изненадващо за тях автомобилът не е продължил движението
си в разрешената посока и внезапно извършил маневра завиване наляво с намерение да
навлезе на ул. Славянска при наличие на забранителен пътен знак В1. Освен, че не се е
съобразил с пътнен знак В1, водачът е нарушил разпоредбата на чл.119, ал.4 ЗДвП,
вменяваща му задължение да пропусне пешеходците. Категорични са изводите на вещото
лице при безспорно изяснената пътна обстановка, че пешеходката е съобразила поведението
си с приближаващия към нея лек автомобил и спряла да изчака преминаването му, нещо
повече при възприемане на опасността е направила възможното да избегне удара,
изтластвайки встрани другата пешеходка от връхлитащия ги автомобил. Пострадалата не е
могла, а и не е била длъжна да предвиди, че водачът ще допусне нарушение на правилата за
движение и вместо да продължи в разрешената посока направо, ще предприеме
изненадваща маневра завой наляво.
Категоричното становище на в.л. В. напълно кореспондира със свидетелските показания
на Л.П. /другата участвала в инцидента жена/, която е категорична, че са спрели да изчакат
колата да мине направо, защото това е разрешената посока, когато внезапно ги връхлетяла.
Пострадалата ищца останала под лявото колело, оттам я изтеглили притеклите се на помощ.
Правилно при идентично установените факти първоинстанционният съд е отрекъл
наличето на принос по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, поради това, че не се установява
противоправнсо поведение от страна на пешеходката, което да е в причинна връзка с
настъпилите вреди.
Във връзка със следващият спорен въпрос пред първата инстанция е изслушана
медицинска експертиза на в.л. д-р И., според която в пряка причинна връзка с инцидента
пострадалата жена /на 60г/ е получила полифрагментна фрактура на границата между средна
и проксимална трета на на дясната подбедрица и други леки наранявания. Проведеното
лечение е било консервативно заради налични полиалергии при ищцата. Поставена е гипс,
подменен на втория месец, но периода на имобилизация общо е продължил 6 месеца.
Според изводите на вещото лице-медик получената фрактура е от естество да доведе до
трайно затруднение в движенията на долния крайник, а лечебният период е сравнително
продължителен 7-8 месеца. Възстановителният процес е приключил благоприятно –
3
фрактурираните кости са зараснали и не е констатиран дефицит в екстензията на двете
коленни стави, нито установен венозен застой. Като последица от травмите има ограничена
флексия в дясното коляно от 80 градуса и лекостепенна осева деформация, което не е пречка
за самостоятелно придвижване без помощни средства. Използването на такива според
вещото лице –медик не се дължи на невъзможност за самостоятелно придвижване, а на
проблем от чисто психическо естество- страх от страна на ищцата да натоварава крайника,
за да не се влоши състоянието си. При прегледа ищцата е съобщила, че не е осъществила
назначената рехабилитация поради личен проблем, свързан с грижи за възрастен родител,
която според изводите на вещото лице е била необходима за възстановяване обема на
движение в дясната колянна и глезенна става. При разписа си в съдебно заседание на
18.03.21г вещото лице е пояснил, че рехабилитацията би увеличила обема на движенията, но
заради продължителния период на гипсова имобилизация и възрастта на пациентката, и при
проведена такава не би се стигнало до пълно възстановяване.
Във връзка с индивидуално търпените страдания и неудобства пред първата инстанция
е разпитан св. П., чиито показания следва да се ценят, защото се подкрепят от изводите на
медицинската експертиза относно естеството и тежестта на травмите и продължителността
на възстановителния период. От показанията се установява, че след инцидента ищцата била
в болнично заведение 8-10 дни, констатирали при ренгена, че кракът има счупени две кости.
След като я изписали от болницата не можела да стъпва, била в гипс, изключително
травмирана от факта, че няма кой да гледа възрастната й майка. В продължение на 8-9
месеца била с гипсова имобилизация, в количка тя и майка й, но въпреки тежкото й
състояние се налагало да храни възрастната жена, защото нямало кой, в последствие
ангажирали човек срещу заплащане. Рехабилитация не провела, защото не разполагала със
средства, нито имала на кого да разчита да я води до болницата.
Обсъдените доказателства потвърждават крайните изводи на първата инстанция относно
размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД като определен при съобразяване с критериите по
прилагане на разпоредбата и практиката на съдилищата по сходни казуси. Първостепенният
съд е преценил всички факти, имащи значение за обема на вредите- счупване на две кости
на десния крайник, които са тежки по характер и са довели до трайно обездвижане за период
от 6месеца. През този период ищцата не само е била лишена от нормално функциониране и
възможност да полага грижа за себе си, но е била и допълнително психически травмирана от
факта, че няма близък човек, на когото да разчита за своите нужди и тези на възрастната си
майка. Възстановителният период е определен като продължителен 7-8месеца спрямо
обичайното време за лечение на фрактури, през който ищцата е лишена от нормален начин
на живот. Съобразени са и отстатъчните последици във връзка с посочения дискомфорт –
дефицит при сгъването и невъзстановен обем на движение. Действително, както ответникът
е възразил в срока за отговор и поддържал в жалбата– провеждането на рехабилитация,
каквато е била предписана, би довела до увеличаване обема на движенията, но според
отговора на вещото лице и в този случай не би се стигнало до пълно възстановяване заради
възрастта на пострадалата и продължителната имобилизация. Поради това и поддържаното
4
възражение за принос поради неспазване на медицински предписания правилно е
отхвърлено, защото не би могло да повлияе решаващо крайния резултат. Всички установени
обстоятелства относно физическото състояние на ищцата /на 60г/, както и конкретните за
случая травмиращи в психологичен аспект изживявания – липсата на близки хора, които да
обгрижват възрастната й майка и поемат ангажимент за нейните нужди, се явяват
допълнително утежняващ фактор за интензитета и обема на вредите и обосновава
определянето на обезщетение в този размер.
Обсъдените вече обстоятелства във връзка с вида и характера на травмите, момента на
настъпване на вредите /2018г/, включително и завишените лимити на застрахователните
покрития по застраховка „Гражданска отговорност“ след 01.01.2010г., подкрепят крайните
изводи на първата инстанция, че сумата от 40 000лв се явява справедлива компенсация за
претърпените физически и морални страдания.
По отговорността за разноски.
При този изход на спора /неоснователност на жалбата на ответника/ няма основание да
се изменят присъдените от първата инстанция разноски. Пред въззивната инстанция право
на разноски ще има само въззиваемата- ищца, която е била представлявана безплатно по
чл.38 ал.2 ЗАдв от адв. Н. САК, на когото в съответствие с Наредба № 1/2004г ще се следва
възнаграждение в размер на 1130лв.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 9.04.2021г по гр.д. № 224/2020г. на Софийски
градски Монтански окръжен съд в обжалваната му осъдителна част.
Осъжда ЗАД “ОЗК – Застраховане“АД ЕИК ********* да заплати на адвокат Н. Н.
САК сумата от 1130лв., представляваща възнаграждение пред въззивната инстанция по
чл.38 ал.2 ЗАдв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280
ГПК.
Председател: Членове:
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6