№ 8843
гр. С, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110175847 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от Т. С П., ЕГН **********, с адрес гр.С, бул."Акад.И Е Г" №..., срещу
„Е М“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Р П К“ № 4-6, сграда М
Т, етаж 6, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи
сумата, за която на 31.08.2010 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 4557/2010 г. по
описа на РСПлевен, а именно сумата от 18982.47 лева, представляваща главница, ведно със
законна лихва, считано от 30.06.2010 г. до окончателното изплащане, сумата от 3782.88 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 17.08.2008 г. до 04.06.2010 г., сумата от
428.36 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 25.08.20008 г. до 04.06.2010 г., и
разноски от 463.87 лв. за държавна такса и 681.94 лв. за адвокатско възнаграждение,
дължими към „Б И Еф Джи Б“ АД, вземането за която е прехвърлено на „Е М" ЕООД, и за
събирането на която суми е образувано изп.дело № 2006/2010 г. по описа на ЧСИ М М.
В исковата молба се развиват подробни съображения, че е изтекъл петгодишен срок
след последното валидно предприето изп.действие, поради което вземането на ответника е
погасено по давност. Отбелязва се, че последното изп.действие е наложен на 13.07.2015 г.
запор върху трудово възнаграждение на длъжника, по който не са постъпили суми.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявените искове. Ответникът оспорва
иска като недопустим при липсата на правен интерес поради прекратяване на изп.дело. По
същество изразява становище за неоснователност. Моли съда да отхвърли исковете като му
присъди направените по делото разноски. В условията на евентуалност прави възражение за
1
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват, ищецът депозира
писмено становище по същество на делото.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК. Чрез
иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право
/например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност,
плащане, прихващане и др/. В случая ищецът твърди, че не дължи сумите, посочени в
изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. 4557/2010 г. по описа на РС - Плевен, поради изтекла
погасителна давност.
На първо място, по възражението на ответника за недопустимост на производството
поради липса на правен интерес, съдът намира следното: с трайната практика на ВКС,
съдържаща се в решение № 127 от 29.10.2010 г. по т. д. № 20/2010 г. на Първо Т.О. на ТК,
определение № 391 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 396/2009 г. на Първо Г.О. на ВКС,
решение № 60 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1213/2010 г. на Първо Г.О., определение № 356 от
19.06.2014 г. по ч. гр.д. № 1587/2014 г. на Първо Г.О., решение № 362 от 28.11.2011 г. по гр.д.
№ 8/2011 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 133 от 22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на
Първо Т.О., определение № 359 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4268/2013 г. на Второ Т.О.и
с решение по гр.д.№ 3448/2017г., допуснато до касационно обжалване именно по този
въпрос е прието, че: „правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги
конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът трябва да бъде доказан от
ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко
положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради
изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които
обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. Такива обстоятелства
са например започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да се
издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла. Оспорването в отговора на
исковата молба също би обусловило правния интерес от предявения установителен иск.
Когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и в
отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла, липсва правен интерес като
положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск.“
Ответникът оспорва допустимостта на иска, с довод, че изпълнителното
производство е прекратено, поради което ищецът няма интерес от иск по чл. 439 ГПК.
Интересът на ищеца е в отблъскване на ново изпълнително производство, което ответникът
винаги може да инициира, въз основа на изпълнителния лист, поради което доводът е
2
неоснователен и производството е допустимо.
По основателността на предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
по ч.гр.д.№ 4557/2010 г. по описа на РС - Плевен, на 31.08.2010 г. е издаден изпълнителен
лист срещу ищеца за вземания на кредитора „Б и Еф Джи Б“ АД-С, прехвърлени на „Е М"
ЕООД с договор за цесия, а именно: главница от 18982.47 лева, представляваща главница,
ведно със законна лихва, считано от 30.06.2010 г. до окончателното изплащане, сумата от
3782.88 лв., представляваща договорна лихва за периода от 17.08.2008 г. до 04.06.2010 г.,
сумата от 428.36 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 25.08.20008 г. до
04.06.2010 г., и разноски от 463.87 лв. за държавна такса и 681.94 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Съдът приема, че чл.117, ал. 2 ЗЗД се прилага както когато вземането е определено по
основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и
размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл.117, ал.2 ЗЗД
налага променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както
длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт,
настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така
длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за
изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед на
това, за установените с влязла в сила заповед за изпълнение вземания правилото на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД е приложимо и същите се погасяват с 5-годишна давност. Предвид липсата на
други доказателства, следва да се приеме, че давностният срок за вземанията е започнал да
тече от датата, на която срещу ищеца е издаден процесният изпълнителен лист – 31.08.2010
г.
Съгласно чл.116, б.„в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Тук следва да се съобрази приетото в ТР № 3/2020
г. на ОСГТК ВКС, а именно, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията
по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях
давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС №
3/1980 г. След този момент, ВКС, с т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК ВКС, постановява, че в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. Според ВКС, ищецът няма нужда да поддържа висящността
на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
3
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и
оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на
вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Видно от представеното копие на изпълнително дело № 20107860402006 по описа на
ЧСИ М М, същото е образувано на 13.09.2010 г. за принудително събиране на сумите, за
които е издаден процесният изпълнителен лист, като първоначалният взискател е подал
молба до съдебния изпълнител за образуване на производство по принудителното
изпълнение, като с молбата взискателят е възложил на ЧСИ да извършва действията по чл.
18 ЗЧСИ и е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия. Със запорно
съобщение от 10.11.2010 г. е наложен запор върху притежавано от длъжника МПС. С
постановление от същата дата – 10.11.2010 г. е разпоредено вписването на възбрана по
отношение на притежавания от длъжника недвижим имот. На 11.11.2010 г. държавата е
присъединена като взискател по процесното изпълнително дело. С молба от 13.01.2014 г.
взискателят е поискал извършването на нови изпълнителни действия. Със запорно
съобщение от 13.07.2015 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „У Б“
АД. На 06.04.2016 г. ответникът е присъединен като взискател по изпълнителното дело. С
молба от 29.08.2017 г. взискателят е поискал извършването на нови изпълнителни действия,
като в рамките на следващите две години не са искани от взискателя и не са извършвани от
съдебния изпълнител изпълнителни действия, поради което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8,
на 12.12.2024 г. ЧСИ е издал постановление за прекратяване на изпълнителното дело. Ето
защо, при действието на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК ВКС, следва да се приеме, че от датата на
извършване на последното изпълнително действие - 29.08.2017 г., са започнали да текат
както предвидения в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК двугодишен срок за предприемане на друго
изп.действие, така и 5-годишната погасителна давност за предадените за събиране на ЧСИ
вземания. Първият срок е изтекъл на 29.08.2019 г., като до този момент изп.действие не е
поискано от взискателя, нито е предприето служебно от ЧСИ. С оглед на това, изп.дело е
прекратено по силата на закона на 29.08.2019 г. В случая няма значение дали съдебният
изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога го е
направил, тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно действие и не рефлектира
върху датата, от която се отчита началото на давностния срок за вземането.
Както вече се посочи, съгласно задължителното тълкуване, дадено в т.10 от ТР №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г., когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д”
ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Както беше
посочено, последното валидно изпълнително действие, с което е прекъсната давността по
отношение на процесните задължение, е молбата на взискателя за извършване на нови
изпълнителни действия от 29.08.2017 г., от която дата е започнала да тече нова погасителна
4
давност. В периода на течене на погасителната давност обаче е приет специалния Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. - ДВ, бр. 34
от 2020г., в сила от 09.04.2020г.) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. С Решение на Народното събрание на
Република Б от 13.03.2020г. /ДВ, бр. 22/2020г./ е обявено извънредно положение върху
цялата територия на Република Б, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С Решение
на НС /ДВ, бр. 33/2020г./ срокът на обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март
2020г. извънредно положение върху цялата територия на Република Б е удължен до 13 май
2020 г. След тази дата, срокът на извънредното положение не е бил удължаван. По
изложените съображения следва да се приеме, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
давностни срокове не са текли. Ето защо, процесните вземания са погасени по давност на
27.10.2022 г. с изтичането на 5-годишния давностен срок.
По така изложените съображения, съдът приема предявеният иск за изцяло
основателен и доказан.
Предвид изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото искане
е направил. От данните по делото се установява, че ищецът е заплатил държавна такса от
1010.61 лв. Макар да се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.,
доказателства за реалното му заплащане не са представени, тъй като с оглед установения
начин на плащане в договора за правна защита и съдействие от 12.12.2024 г., това може да
стане с преводно нареждане или извлечение от сметка, каквито не са депозирани в съда до
приключване на последното заседание по делото. Ето защо съдът намира, че ответникът
следва да остане задължен само за сумата от 1010.61 лв., представляваща внесена държавна
такса по производството.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е М“ ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.„М 4“, ул.„Б П – С“ № 1, сграда 15, вх.А, ет.4, че Т.
С П., ЕГН **********, с адрес гр.С, бул."Акад.И Е Г" №..., не му дължи, поради погасяване
по давност сумите, за които на 31.08.2010 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№
4557/2010 г. по описа на РС-Плевен, а именно: сумата от 18982.47 лева, представляваща
главница, ведно със законна лихва, считано от 30.06.2010 г. до окончателното изплащане,
сумата от 3782.88 лв., представляваща договорна лихва за периода от 17.08.2008 г. до
04.06.2010 г., сумата от 428.36 лв., представляваща наказателна лихва за периода от
5
25.08.20008 г. до 04.06.2010 г., и разноски от 463.87 лв. за държавна такса и 681.94 лв. за
адвокатско възнаграждение, дължими към „Б И Еф Джи Б“ АД, вземането за които е
прехвърлено на „Е М" ЕООД, и за събирането на които суми е образувано изп.дело №
2006/2010 г. по описа на ЧСИ М М.
ОСЪЖДА „Е М“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.„М
4“, ул.„Б П – С“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4, да заплати на Т. С П., ЕГН **********, с адрес
гр.С, бул."Акад.И Е Г" №..., сума в размер на 101.,61 лв., представляваща направен разход
по делото за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6