Р Е
Ш Е Н
И Е № 260001/7.1.2022 г.
гр. ЯМБОЛ.07.01.2022.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........09.12.2021г........година в състав:
Председател:Св.Д.
при секретаря
.......................Пл.Андонова…..................................……................и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................………като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ Д.…………………...…...гр.дело N .135.. по описа
за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид
следното........................................................................
Производството по делото е образувано по молба на Р.К.В. против ***, с която моли ответника да бъде осъден да й заплати сумата от 5 100 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие смъртта на *** П. К.Т.,
загинал при ПТП на 03.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на постановяване на отказа
-12.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата
твърди, че на 03.08.2018 г. около 00:30 ч. на път ***, км. ***, между с. К. и
с. О., и двете в община Т., обл. Я., при управлението на моторно превозно
средство - лек автомобил „***" с ДК № *** с посока на движение към с. О.,
гр. Е. и ГКПП-Л. П. С. е нарушил правилата за движение по пътищата, установени
в разпоредбите на чл.20, ал.1 и чл.20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата
и по непредпазливост причинил смъртта на П. К.Т. от гр. Я. По случая е
образувано НОХД № *** по описа на Окръжен съд - гр. Я., което е приключило с
влязла в сила присъда № *** от 08.11.2018 г., с която П. С е осъден и му е
наложено съответно наказание.
Твърди, че вследствие смъртта на *** ищцата
търпи неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от нея значителни
душевни болки и страдания от загубата на своя ***. Твърди, че между тях имало
изградена силна и дълбока емоционална връзка - ежедневно са общували помежду
си, подкрепяли се и си помагали взаимно. Ищцата е била много привързана към ***
си, били израснали са заедно в родното им село ***, като той често е посещавал
*** си в гр. Я., особено на празници. Неговата неочаквана смърт силно
травмирала ищцата, която и до днес не е преодоляла загубата му. Позовава се на
TP № 1/2016 от 21.06.2018 г., постановено по т.д. № 1/2016 г., с което се
разшири кръгът от лица, които са материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, като в него се
включват братя, сестри, внуци на починалия, които търпят от неговата смърт
продължителни болки и страдания.
При произнасяне на присъдата на
виновния водач П. С., Я. окръжен съд е уважил предявените от част от
наследниците на пострадалия П.К.Т. граждански искове, като им присъдил
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 30 000 лева за
всеки от гражданските ищци. Р.К. обаче
не е предявявала граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в наказателното производство. В същото време в отделно
гражданско производство срещу *** четири от *** на ищцата предявили искове за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на *** им П. К.Т. и
такива им били присъдени в размер от по 30000 лева на всяка от тях съгласно
Решение по възз.гр.д. № *** год. по описа на Я. окръжен съд, влязло в законна
сила на 16.12.2020 г.
Посочва, че виновният водач П.С.
има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" от системата
„***" със застраховател, намиращ се на територията на трета държава – Р.
М.. Тъй като застрахователят на виновния водач не е назначил представител за
уреждане на претенциите в Р. Б., на основание чл. 511, ал.1, т.2 КЗ ищцата е
предявила пред *** претенция за заплащане на обезщетение за причинените й
неимуществени вреди с вх. № *** г. Пред ответника е образувана щета № *** г.,
като с писмо изх. № *** г. бюрото се е произнесло по претенцията като е приело,
че същата е неоснователна с мотива, че не са представени писмени доказателства,
установяващи съществуването на дълбока и трайна емоционална връзка с починалото
лице, което от друга страна да обоснове и претендирания размер на
обезщетението. За ищцата е налице правен интерес от завеждането на граждански
иск на основание чл.511, ал.З КЗ вр. чл. 511, ал.1, т. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, тъй
като ответникът е отказал плащане на обезщетение на увреденото лице и същото не
е получило такова от виновния водач.
В хода на съдебното дирене исковата
претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от пълномощника на ответника, с който изцяло оспорват
иска по основание и размер.
Според него не се установяват предпоставките,
визирани в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. на ВКС, ОСНГТК, при
наличието на които ищцата, която е извън кръга на лицата по Постановление № 4/
25.05.1961 г. и Постановление № 5/ 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, по
изключение би била легитимирана да получи обезщетение за неимуществени
вреди от причинената смърт на *** си П.Т.. В тези случаи за получаването на
обезщетение не е достатъчна само формалната връзка на родство, а е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални
болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в Постановления № 4/61 г. и №
5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
Оспорват
твърдените в исковата молба последици върху нематериалната сфера на ищцата от
смъртта на П.Т.. Оспорват се и
твърденията за силна емоционална връзка и привързаност между Р.К.В., от
една страна, и П. Т., от друга страна, както и за силна травма за ищцата от
загубата му.
Посочват, че в Съдебномедицинска експертиза на труп № *** г., изготвена
в рамките на Досъдебно производство № ***г. по описа на Районно управление
„***" – Я. при Областна дирекция на МВР – Я., са налице данни, че
пострадалият не е поддържал връзки със *** си, живеел е изолирано, *** му не са
полагали грижи за него, т.е. изобщо за липса на близост между ищцата и *** й.
Оспорва се както претърпяването, обема и продължителността на твърдените
от ищцата неимуществени вреди в резултат от смъртта на П. К.Т., така и
причинната им връзка с ПТП. Оспорва и техния размер.
При
условията на евентуалност оспорва размера на претендираните неимуществени вреди
, който не съответства на прогласения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост.
На
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, прави възражение за съпричиняване на събитието
и на вредоносния резултат от страна на пострадалия П.Т.. Позовава се на
мотивите на постановената Присъда № *** г. по НОХД№ *** г. по описа на Окръжен
съд – Я., според които П.Т., като пешеходец, е нарушил разпоредбата на чл. 108,
ал. 1, предл. 2 от Закона за движението по пътищата, която го задължава като пешеходец
да се движи по банкета на пътното платно. Пострадалият Т. се е движил пеша, в
десния край на платното за движение, на разстояние 1 метър навътре в него. В
резултат на това, причина за произшествието от техническа гледна точка е и
движението на пострадалия Т. пеша по платното за движение. Съдът е приел, че е
налице съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като в качеството си на
пешеходец същият е нарушил чл. 108, ал. 1, предл. 2 от Закона за движението по
пътищата и това негово нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и „има
основен дял в настъпване произшествието", респективно за вредоносните
последици - смъртта на пострадалия.
Допълнително, пешеходецът се е
движил върху платното за движение попътно на автомобила, което е в нарушение на
разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от ЗДвП, задължаваща пешеходците да се движат
върху платното за движение само противоположно на движението на пътните
превозни средства. По този начин, с поведението си П.Т. е допринесъл за
настъпване на събитието и вредоносния резултат. Същият е бил с тъмни дрехи, без
светлоотразителни знаци, което също е затруднило забелязването му от
участниците в движението.
Твърди че, пострадалият П.Т. сам се е поставил в опасност, тъй като се е
движил върху платното за движение след употреба на значително количество
алкохол. Видно от Протокол № ***г. за извършена физикохимическа експертиза за
алкохол на проба кръв, в кръвната проба, иззета от трупа на П. К.Т., е
установено наличие на етилов алкохол с концентрация 1.91 на хиляда. Последното,
като обективен факт от поведението на пострадалия, следва също да бъде отчетено
като фактор за настъпването на деликта и вредоносните последици от него.
Сочи, че
пешеходецът П. К.Т.е осъществил противоправно поведение, което е поставило
живота му в изключително завишен риск и е допринесло в изключително висока
степен за настъпване на увреждащото ПТП. Поведението на пострадалия се намира в
причинна връзка с настъпване на събитието и на вредоносния резултат,
представлява форма на принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и е основание
за намаляване на евентуално дължимото на ищцата обезщетение за вреди.
Пострадалият е имал възможност да избегне произшествието, ако не се намирал на
платното за движение в момента на приближаване на автомобила по начин и в
момент, когато това не е било безопасно за него. Приносът на пострадалия за
настъпването на събитието следва да бъде отчетен при евентуално определяне на
размер на обезщетения за неимуществени вреди в полза на ищцата, на основание
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Изцяло се оспорва претенцията за
законна лихва върху търсеното обезщетение от датата на отговора на *** -
12.08.2020 г.
Съгласно чл. 497, ал. 1, във връзка с чл. 496, ал. 1 от
Кодекса за застраховането, лихва се дължи едва след изтичане на
законоустановения тримесечен срок от предявяване на извънсъдебната претенция
(03.08.2020 г.) и то само, ако в рамките на този срок са установени изцяло
основанието и размерът на претенцията. В случая, видно от писмото от 12.08.2020
г. на *** до ищцата, основанието и размерът на претенцията й не са надлежно
установени, поради което счита, че ответника не е изпаднал в забава. В хода на
производството възраженията се поддържат.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за наследници изх.№ *** от
02.07.2019г. на Община Я. ищцата Р.К.В.
е *** на П. К.Т., починал на ***г.
С присъда № ***г. по НОХД №*** по описа на ***ОС за
2018г. П. С., ***, е признат за виновен в това, че на 03.08.2018год., около
00.30ч., на път ***, км.***, между с.К. и с.О., при управление на лек автомобил
„Мерцедес 318 СDI“, с ДК№ CSI 181, с посока на движение към
с.О., гр.Е. и *** и скорост на движение от 78 км.ч. е нарушил правилата за
движение по пътищата, установени в разпоредбите на чл.20,ал.1 и чл.20,ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П. К.Т.от гр.Я., поради което и
на основание чл.343, ал.3, б.“б“, вр. ал.1б“в“ вр. чл.342,ал.1, вр. с чл.54 и
чл.58а ал.1 от НК е осъден на три години
лишаване от свобода. С присъда съда е
осъдил П.С. да заплати на неговите *** и ***, без ищцата, обезщетение за причинени неимуществени вреди
в размер на по 30 000лв. за всеки, ведно със законната лихва от датата на
увреждане 03.08.2018г. Представена е претенция от адв.А.М., в качеството му на
пълномощник на Р.К.В. до Националното бюро на българските автомобилисти гр.С.
вх.№***г. за заплащане на 30000лв. обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие смъртта на *** й П. К.Т.. В отговор е изпратено писмо изх.№
***г., с което е постановен отказ, поради неоснователност на претенцията, т.к.
не са представени писмени доказателства или документи, доказващи съществуването
на дълбока и трайна емоционална връзка с починалото лице, нито твърдените болки
и страдания, както и че искането не е доказано, т.к. молителката не попада в
кръга на роднини и следва да се обезщети само по изключение.
С отговора си ответникът в подкрепа на изложените
възражения е представил мотиви към постановеното присъда по НОХД ***г. на
***ОС, съдебномедицинска експертиза на труп №***г., протокол за оглед на
местопроизшествие от 03.08.2018г., протокол за оглед на местопроизшествие от
05.08.2018г., протокол №***г. от извършена физикохимическа експертиза за
алкохол и проба кръв, установяваща наличие на етилов алкохол с концентрация
1.91 на хиляда в трупа на П. К.Т., всички
изготвени по ДП №***г. на РУ“***“ – Я.
По делото бяха изготвени няколко експертизи.
Според заключението на съдебно психиатричната
експертиза алкохолно
опиване с концентрация 1.91, на хиляда промила, колкото е намерена в
пострадалия, отговаря на средна степен на обикновено алкохолно опиване. Протича
със значителни нарушения в мисловната дейност „Речта, координацията,
вниманието, съобразителността, със силно забавени реакции, признаци на
потискане на ЦНС“. При това алкохолно опиване се засяга сериозно работата на
целия организъм и води до понижаване интензивността и точността на
възприятията, нарушение на координацията, забавяне на движението, нарушаване на
наблюдателността .Мисловната дейност се забавя, в съдържанието й се
актуализират нерядко свръхценностни изживявания и възможностите на лицето във
всяка сфера на околния свят бележат спад или неспособност за справяне с дори
елементарни проблеми.
В заключението на автотехническата експертиза вещото
лице е посочило механизма на ПТП и място на удара по ширината на пътното
платно, които са идентични с тези, установени в наказателното производство,
описан е пътния участък в района на ПТП, който е равнинен и праволинеен,
настилката е асфалтова, суха, запазена, платното за движение е 7.2 метра,
разделено симетрично на две ленти за движение, с надлъжна пътна маркировка –
единична прекъсната линия, без локално осветление, в района на ПТП няма
разположени пътни знаци. Посочено е, че в протокола за оглед, платното за
движение има банкети от двете страни, а произшествието е настъпило в тъмната
част на денонощието. Към момента на инициален контакт, тялото на пострадалия е
било разположено върху платното за движение, на около 1 метър навътре,
дясно-странично, спрямо посоката на движение на автомобила. Експерта е посочил,
че при движение на осветеността на къси светлини, водачът има обективна
възможност да възприеме наличието на обект, разположен на платното за движение
на отстояние до 50 метра.
Вещото лице е посочило, че в материалите по делото липсва
информация, касаеща поведението на пешеходеца, преди момента на сблъсък.
Съдебно медицинското заключение изказва становище, че към момента на сблъсък,
пострадалият е бил прав, разположен дясно - странично към автомобила.
Произшествието е настъпило в нощни условия, когато автомобилите се движат при
включени светлини. В тази връзка, пострадалият пешеходец е имал обективна
възможност да възприеме приближаващия автомобил на не по-малко от 200 - 250
метра. Съдът изцяло кредитира заключенията на вещите лица, като обективни и
неоспорени от страните.
За установяване на вида и размера
на търпените от ищцата неимуществени вреди по делото бяха изслушани като
свидетели Т.А.Ч., Ц.С.П. и В.В..
Свидетелят Т.Ч. заяви, че не си
спомня за събитието, извършил е *** на лицето, което не познава. Не си спомня
на изготвените от него експертизи по случая.
Свидетелят В. заяви, че е *** на
ищцата и желае да свидетелства. Познава починалият П. от много години , която
нямал семейство, бил *** и поддържал връзка с ***му. В с.Р. живяли заедно, след
това той се преместил в Я., като им идвал редовно на гости. Жена му ходила на
погребението , като 2-3 дни след смъртта му била като болна, нямала настроение.
Последната година преди да умре се виждали почти всяка седмица. Той идва повече
през лятото, защото казвал , че има там работа.
Свидетелката П. заяви, че се
познава с Р. от с.Р., където съпругът й има къща, където живеели повече от 20
години, а после в Я..Там е виждала и *** й, когото познава, като твърди, че П.
и Р. били в много добри отношения, непрекъснато се събирали в с.Р. при Р. и при
*** й. Били *** деца-братя и сестри и всички се събирали. П. е стоял там,
приготвяли му зимнина, бил *** и живеел в с.С. р.. Твърди, че след смъртта на
П., Р. изпаднала в депресия, лекувала се доста време, като заедно с другата си
*** ходили на гробища.
Във връзка с възраженията си за установяване на
липсата на емоционална близост и привързаност между ищцата и починалия от
страна на ответника бяха допуснати и изслушани като свидетели *** *** А.Б.Б.,
*** А.И.Т. и *** И. С. Д..
Свидетелят Б. заяви , че не познава пострадалият и не знае в какви отношения са с роднините.
От тях разбрал, че нямал семейство и живеел сам.
Свидетелят Б., заяви че е посетил местопроизшествието,
като от дясната страна на платното имало труп на лице от мъжки пол и имало
части от автомобила. По информация от колегите си разбрал, че лицето водило
„***“.
Свидетелят Д., заяви че като *** обслужва с.К., с.С.и
с.К. и познава лицето П. К.. Знае, че той живее в с.Б. и че злоупотребява с
алкохол, няма семейство. Знае, че имал *** в с.К. на име Н., където я посещавал
и *** в с.С. р.. Заяви, че понеже го знаели, че е *** и злоупотребява с *** не
искали да имат нищо общо с него и всички са го дистанцирали. Не е чувал за ***
на име Р..
При така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.511,ал.3 от КЗ.
Цитираната разпоредба
регламентира възможността увреденото от транспортно произшествие лице,
реализирано на територията на Р. Б. от МПС с чуждестранна регистрация от
държава – членка на системата „***“, да реализира правото си на обзевреда
спрямо ***, гр.С. Съгласно чл.506, ал.2 от КЗ, бюрото е представително
национално бюро на застрахователите за Р. Б. в Съвета на бюрата, като участва и
съдейства за функционирането на системата „***“ и задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите членки и в държавите,
подписали Могостранното споразумение. Съгл. ч„л.511,ал1 от КЗ , в случаите на
съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл.511,ал.1 или ал.2 и
при спазване на реда чл.511, ал.3 бюрото е единствено процесуално легитимирано
пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу
застрахователя на виновния водач. В случая е налице хипотезата на чл.511,
ал.1,т.2 – няма кореспондент на територията на Р.Б. на застрахователя на
виновния водач . Налице е и отказ на ответника от изплащане на обезщетение,
което прави иска допустим.
Освен специфичните предпоставки на чл.513,ал.1 от КЗ, за да се ангажира
отговорността на бюрото, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
на фактическия състав на чл.55 от ЗЗД – да е причинена вреда, тази вреда да е
причинена виновно, същата са е резултат от противоправно поведение, наличие на
причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
От влязлата в сила присъда по нохд
№***г., която е задължителна за настоящият съд, разглеждащ последиците от
деянието съгл.чл.300 от ГПК, са установени извършеното деяние от П.С., неговата
противоправност и виновността на същия за настъпилата смърт на П.К.Т..
Заключението по автотехническата експертиза потвърждава констатациите
относно механизма на ПТП, установен от наказателния съд.
Предвид
това,основателността на претенцията следва да се преценява с оглед
другите релевантни обстоятелства,а именно: наличие на трайна и дълбока
емоционална връзка между ищцата и П.К.Т.,
както и естеството и продължителността на търпените от ищцата болки и
страдания.
Пред настоящия съд основния
спорен между страните въпрос е дали ищцата е материално лигитимирана да получи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния ***, дали от събраните
по делото доказателства се установява изискуемостта по т.1 от Тълкувателно
решение № 1/ 21.06.2018 г. по т. дело № 1 /2016 г. на ОСНГТК на ВКС, особена
близка връзка на ищцата с починалия й ***, което е една от предпоставките за
уважаване на предявения иск. В тази връзка се спори и по твърденията на ищцата
за интензитета на преживените от нея болки и страдания.
Според разясненията
дадени в ТР№ 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС,
обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на същото ТР е прието,
че наличието на особено близка житейска връзка,даваща основание за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,следва да се преценява от съда
във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото.
Според ВКС, обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод за съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата
смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания.
Такава връзка предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ,за
емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на
неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за
справедливост.
Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно
решение № 1 /2016 г. на ОСНГТК на ВКС,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4/25.V.1961 г. и Постановление № 5/ 24.XI. 1969 г. на Пленума на Върховния съд
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В съобразителната част на ТР е
разяснено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и
негови братя и сестри, баби /дядовци и внуци. В традиционните за българското
общество братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. Връзката помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единият от родствениците е причинила на другите морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо и да се признае правото на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение, няма да е достатъчна само формалната връзка на
родството, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек, преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението , залегнало в
постановления № 4/ 61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС- че в случай на смърт
правото на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В практиката на ВКС
е прието, че от разясненията в ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, следва
категоричния извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт
на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертани в двете ППВС, се
присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение,
са : 1.)- създадена особена близка връзка между починалия и претендиращия
обезщетението и 2.)- действително претърпените неимуществени вреди, които
надхвърлят по интензитет и времетраене
вредите, нормално присъщи за съотвената връзка. Особено близка, трайна и
дълбоко емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността между починалия и претендиращия обезщетение е станала
изключително силна, т.е. такава, каквата се предполага, че е привързаността
между починалия и най близките му, активно легитимирани да претендират
обезщетение за неимуществени вреди, съгласно посочените по-горе постановления
на Пленума на Върховния съд. Посочените предпоставки, следва да са осъществени
за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на
лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднини- братя и сестрите,
бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза
обаче, следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит
отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини
е налице особена близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с
произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни
житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма близост, считана за
нормална за съответната родствена връзка.
В
конкретния случай съдът от събраните по делото гласни доказателства в лицето на
свидетелите Ц.С.П. и В.В., които съдът кредитира, като отчита близостта на
свидетеля с ищцата, намира за установена близостта в отношенията на ищцата с
починалия й ***. Установи се, че са били много *** и ***, като починалият е бил
най-малък, не е бил семеен. През годините поддържал постоянна връзка с ищцата и
особено през последната година. Всички непрекъснато се събира, като били много
задружни и си помагали. След смъртта на *** си ищцата изпаднала в ***, била
като болна и се лекувала доста време. Редовно заедно с другата си *** ходили на
гробища. При анализ на тези доказателства съдът стига до извод за съществуването
на трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и нейния брат и за
понесените от нея сериозни морални вреди, които следва да се възмездят
справедливо. Възраженията направени от ответника за противното не се доказаха
от доказателствата по делото. Сърбаните от него гласни доказателства не
установиха какви са били отношенията на ищцата с брат й, т.к. повечето
свидетели заявиха че не го познават лично, а свидетелят Д., заяви
че не е чувал за *** му Р.. Обстоятелството за което даде показания, че е *** ,
както и начина му на живот не изключват възможността той да е създал близките
отношения с ищцата, за които говорят свидетелите П. и В.. Даказателствата събрани в досъдебното
производство не могат да бъдат ценени и не са задължителни за настоящият съд.
Съдът
намира, че справедливо, по смисъла на чл.52 от ЗЗД, обезщетение в случая се
явява сумата от 5000лв. Тази сума би
репарирала адекватно претърпените от ищцата неимуществени вреди, причинени от
психическите страдания от смъртта на *** й. Тази сума съдът намира и че е в
границите на минималните застрахователни суми /лимит на отговорност/, съгл.
чл.492, ал.1 от КЗ, който предвижда лимит на обезщетението за неимуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 420 000лв. за
всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Относно
направеното възражение от ответника за съпричиняване съдът намира същото за
основателно. Такова е прието и от наказателния съд при постановяване на присъдата, включително и при разглеждане на
гражданските искове по чл.45 от ЗЗД, като е прието съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия П.Т.. От събраните по делото доказателства,
както и от заключенията на двете експертизи по делото се установи, че
пострадалият е бил с алкохолно опиване с концентрация 1.91, на хиляда промила,
което отговаря на средна степен на обикновено алкохолно опиване, което води до
понижаване интензивността и точността на възприятията. Това му състояние
очевидно е възпрепятствало да възприеме приближаващият се автомобил, който е
бил с включени фарове поради нощните условия. В конкретната ситуация на
настъпване на ПТП пострадалият не е следвало да бъде разположен на платното за
движение, като е имал възможността да ползва и се движи по съществуващия банкет
на улицата, като пътния участък в района на ПТП е равнинен и праволинеен. Нарушил
е чл. 108, ал. 1, предл. 2 от Закона за движението по пътищата. При това поведение на П.Т. съдът
приема, че той сам е допринесъл за настъпването на смъртта си, като приносът му
съдът определя на 50%. С оглед на това съдът намира искът за основателен и
доказан до размера от 2500лв., като в предявеният размер от 5100лв. искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно
претенцията за присъждане на законна лихва за забава съдът приема следното:
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ,
застрахователят, респ. бюрото, дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3; 2. изтичането на
срока по чл.496,ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3.
В случая ищцата е отправила покана – претенция на
03.08.2020г., като с писмо от 12.08.2020г. ответникът е посочил, че претенцията
е неоснователна. Този отказ е постановен в срока по чл.496 ал.1 от КЗ,
поради което съдът приема, че лихва се дължи от 12.08.2020г.
По
разноските:
На
осн.чл.78,ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ЯРС съразмерно на уважената част от иска дължимата държавна такса от 100лв.
Относно
разноските направени от ищцата съдът констатира, че по делото е представен
списък на разноските от пълномощника й адв.Щ. /л.*** от делото/ , в който е
посочено като разноски адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на Р.К.В. в размер на 702.00лв. с вслючено ДДС и основание
чл.38,ал1,т.3 от ЗА /Договор за правна помощ и съдействие от 10.01.2021г./.
Видно от този договор / лист *** от
делото/ като договорно задължение е вписано „безплатно на осн.чл.38, ал.1,т.2
от ЗА“. Т.к. по делото липсват доказателства за уговорено и изплатено
възнаграждение на пълномощника на ищцата в размер на посоченото в списъка по
чл.80 от ГПК, съдът намира че не следва да взема предвид списъка на разноските,
а следва да се съобрази с уговореното в договора за правна помощ и съдействие,
каквито възражения е направил ответника и които са основателни. С оглед на това е налице предвиденото в чл.38,ар.1 от ЗАдв. основание за
присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за
осъщественото в производството процесуално представителство. Същото възлиза на
сумата от 585лв., определена съгл.
чл.7,ал.2,т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Тази сума на осн.чл.38,ал.2 от ЗА следва да се присъди на *** А.
М. от САК.
Видно
от представеният списък на разноските ответникът е извършил такива в размер общо
на 2276,68 лв.Съобразно отхвърлената част от иска на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 1160,66 лв. на осн.чл.78,ал.3 от ГПК.
По
изложените съображения, ЯРС
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
на осн.чл. чл.511,ал.3
от КЗ Н.Б.Б.А. З. , с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.***
да заплати на Р.К.В., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** сумата от
2500лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от настъпило
на 03.08.3018г. на територията на територията на Р. Б. пътнотранспортно
произшествие, довело до смъртта на *** П. К.Т., ведно със законната лихва върху
тази, считано от 12.08.2020г. до окончателното й изплащане, като искът за
разликата от 2500лв. до 5100лв. отхвърля, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Б.Б.А.З. да заплати по сметката
на ЯРС държавна такса върху уважената част от иска в размер на 100,00лв. на
осн.чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Б.Б.А.З. да заплати на *** А. М.
от САК с адрес: гр.С., ул.*** сумата от 585.00лв. представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по гр.д.№ ***г. по описа на ЯРС,
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Р.К.В. да заплати на Н.Б.Б.А.З.
направените по делото разноски в размер на 1160,66лв. на осн.чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: