О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
29.01.2021 Дупница
Номер Година Град
Н.о. II
Районен съд – Дупница състав
29.01. 2021
на Година
закрито Маргарита
Алексиева
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
ЧН 1206 2020
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Постъпила е жалба от Й.С.Б. с адрес: *** против Постановление от 17.11.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура гр. Дупница за прекратяване на наказателно производство вх. № 1276/2019 г., ДП-693/2019 г. по описа на РП Дупница, ДП-532/2019 г. по описа на РУ Дупница, водено за престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.
В жалбата се сочи, че постановлението е неправилно и необосновано с искане за неговата отмяна и връщане делото на прокурора.
Съдът, като
взе предвид доводите на жалбоподателката и доказателствата събрани на
досъдебното производство, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
С постановление от
09.09.2019 г. по прокурорска преписка с
вх. № 1276/2019 г. по описа на ДнРП е
образувано досъдебно производство № 693/2019 г. по описа на ДнРП, за това, че
под формата на продължавано престъпление, в периода от 28.05.2019 г. до
14.06.2019 г., пред надлежен орган на власт (РП-Дупница) набедил Й.С.Б. *** в
престъпление като знае, че е невинна – престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.
Въз основа на постановлението, в РУ на МВР е образувано ДП № 532/2019 г. По
него са събрани гласни доказателствени средства - показанията на св. Б., св.
Владислав Йорданов Григоров, св. Светлана
и Милка Гогови, и писмени доказателства
- 5 бр. жалби от Владислав Йорданов
Григоров до Районна прокуратура - Дупница,
подадени на 28.
С постановление от 22.11.2019 г. на РП – Дупница досъдебното производство е било прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, което е обжалвано пред РС – Дупница.
С определение № 591/23.12.2019 г. по ЧНД № 1367/2019 г. по описа на РС – Дупница, постановлението на РП – Дупница от 22.11.2019 г. е било потвърдено. С определение № 125/06.03.2020 г. по ВЧНД № 43/2020 г. по описа на ОС – Кюстендил, определението на РС – Дупница е било отменено и делото върнато на РП – Дупница с конкретни указания.
За установена в хода на разследването, прокурорът е приел следната фактическа обстановка, която е описал в постановлението за прекратяване:
След отмяната на постановлението за прекратяване на РП Дупница, в хода на разследването в качеството на свидетел отново е разпитано лицето Владислав Григоров. Същият е заявил, че поддържа всички свои показания, дадени до момента по настоящото досъдебно производство и няма какво повече да добави. В качеството на свидетел е разпитана и Светлана Гогова, която също поддържа своите показания и е посочила, че няма какво да добави. В качеството на свидетел е разпитана и Милка Гогова, която също поддържа своите показания до момента. В качеството на свидетел е разпитана Й.Б. като в разпита си същата подробно е обяснила на кои дати и как Владислав Григоров я е набедил в извършване на престъпления. В хода на разследването в качеството на свидетели са разпитани и лицата Красимира Цветкова и Васил Димитров. Проведена е очна ставка между Владислав Йорданов Григоров и Й.С. Божков. Проведена е такава и между Красимира Йорданова Цветкова и Владислав Йорданов Григоров. При проведените очни ставки нови обстоятелства и факти не са установени, а всяко от лицата поддържа дадените от него обяснения още при първоначалната проверка по преписката. След преценка на всички доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, прокурорът е приел за установено следното:
Св. Б. заявява, че св. Владислав Григоров многократно я набеждавал в престъпления, с които тя нямала нищо общо. Посочва различни случаи, при които била обвинявана от св. Григоров: На 21.06.2019 г. в жалба до ДнРП св. Владислав Григоров заявил, че Б. е ударила шамар на дъщеря му Никол, за да го предизвика. Св. Б., от своя страна твърди, че дори не си спомняла на този ден дали е виждала Владислав. Св. Григоров обвинил св. Б. и че на 27.05.2019 г. нанесла побой на малолетната му дъщеря Никол в 20.30 часа на ул. „Венелин“ в гр. Дупница по време в което детето е било болно и било у дома си. Приложена е и медицинска бележка, че детето цял ден не е извеждано от вкъщи. Св. Б. заявява, че в жалба до ДнРП от 28.05.2019 г., св. Григоров я е обвинил за проявено насилие от страна на нея по отношение на малолетната му дъщеря. В жалба от 14.06.2019 г. св. Григоров заявява, че на същата дата минавал покрай кантората на св. Б., на улицата зад съда в гр. Дупница, като св. Б. била заплашила със саморазправа. Б. отрича за подобно поведение от нейна страна. Обвинявал я, че искала да го блъсне с колата си пред РУ гр. Дупница, като не си спомняла датата на случая. Имала спомен, че веднъж шофирала в посока от ж.к. „Бистрица“ към магазин „Лидл“ и пред РУ гр. Дупница в огледалото за задно виждане мярнала силует, който снимал номерът на колата й и на св. Б. се сторило, че това е св. Владислав Григоров. От своя страна св. Владислав Григоров заявява, че изложеното в жалбата на св. Б., като случаи са идентични със случаите описани в жалбите му до ДнРП. Свидетелят Григоров заявява, че действително в един от посочените в жалбата му случаи е забелязал дъщеря си Никол в автомобила на св. Б.. Спрял автомобила си, отворил прозореца, тъй като дъщеря му Никол познала колата на баща си, и му махнала с ръка. Когато св. Б. забелязала, че спрял автомобила си и детето се изправило от задната седалка, го ударила за да не стои изправено на седалката. По този случай св. Григоров подал жалба в РУ на МВР гр. Дупница. След като си тръгнал от полицейското управление, няколко часа по-късно получил обаждане от св. Б., която му заявила да не се занимава с нея и че нищо няма да й направят. Св. Григоров посочва и друг случай, по който е депозирал жалба в РУ на МВР гр. Дупница. Забелязал е автомобила на св. Б. на светофарите на ГУМ в гр. Дупница. В автомобила била дъщеря му Никол и неговата бивша тьща - св. Милка Гогова. Този случай св. Гогова идентифицира като случило се на 30.04.2019 г. Във връзка с него св. Григоров заявява, че дъщеря му Никол също се возила на задната седалка без да има обособено място /столче/, с оглед безопасността на детето. То било право на задната седалка и без колан, поради което св. Григоров решил да направи снимка с телефона си, след което да подаде жалба. Св. Милка Гогова, видяла св. Григоров че ги снима, хванала внучката си Никол и я свалила ниско на седалката, за да не бъде забелязана от св. Григоров. Св. Б. направила рязка маневра с автомобила си в дясно, като св. Григоров възприел тази маневра породена от факта, че Б. може би е била пила, след което се е качила в автомобила си, а детето му било в същия автомобил, при това необезопасено. По този случай св. Григоров също депозирал жалба в ДнРП. За случая с повредените гуми на автомобила на св. Григоров, последният заявява, че този факт го е разбрал от бившата си съпруга във връзка с възникнал пореден скандал относно упражняването на родителските права между бившите съпрузи - св. Григоров и Гогова. По този повод св. Григоров е депозирал жалба в полицията и е пресъздал фактите, които са му станали известни от бившата му съпруга. Във връзка с жалбата на св. Григоров от 14.06.2019 г. в ДнРП, последният описва конфликт, който се състоял пред кантората на св. Б.. Св. Григоров минавал покрай кантората, когато между него и св. Б. възникнал конфликт, при който Б. го е заплашила.
В постановлението, прокурорът е приел, че св. Григоров не е имал умисъл да набеди св. Б. в престъпление, тъй като е изложил факти и твърдения възприети лично от него или предадени му от децата и бившата му съпруга. Освен това, св. Григоров не е представил неистински доказателства, доколкото такива в хода на предварителната проверка не се събират. Поради изложеното прокурорът е направил извод, че досъдебното производство следва да се прекрати поради липса на престъпление.
При така установеното, съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че жалбата против постановлението на Районна прокуратура гр. Дупница е постъпила в законовия 7-дневен срок, предвиден в разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Съдът в настоящия си състав не споделя направените от прокурора изводи, че деянието е несъставомерно, тъй като св. Григоров е описал факти и обстоятелства, които са му станали известни според неговите възприятия. С константната съдебната практика е прието, че липсва умисъл за набедяване /съответно деянието е несъставомерно по чл. 286 от НК, когато деецът е добросъвестен и действа със съзнанието, че съобщава на органите на властта достоверна информация за определени факти и винаги, когато се установи, че деецът не е съзнавал, че твърдените от него обстоятелства са неверни, не може да е налице престъпление набедяване, защото в противен случай всяко обръщане на гражданите към властта за установяване на някои обстоятелства, които те считат за престъпни, би съставлявало престъпление, ако при проверка на тези обстоятелства се окажат неистински /в този см. са решение № 119 от 12.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 2/2010 г., решение № 356 от 26.09.2009 г. на ВКС по н. д. №. 368/2009 г. - ,,Упражняването на правото на жалба с описание на обективно възприети действия на другиго със субективната увереност, че те са неправомерни и действително извършени, не е набедяване. В противен, случай, всяко обръщане на гражданите към органите на властта за установяване или изясняване на престъпни, или позорни обстоятелства, или за обстоятелства сочещи на деликвентно поведение, би се оказало престъпление, ако се установи след проверка, че тези данни не сочат на неправомерно поведение на трети лица“. Това е така, но друга съдебна практика сочи недвусмислено, че съзнателното посочване на неистинни твърдения, осъществяващи състав на престъпление, винаги представлява съставомерно деяние по чл. 286 от НК, като достатъчно и важно е да се установи верни или неверни обстоятелства са заявени в жалбата ( в този см. са решение № 69 от 22.04.2019 г. по н. д. № 180/2019 г. на ВКС; решение № 108 от 26.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 41/2009 г., Решение № 298 от 07.07.2014 г. по н. д. № 513/2014 г. на ВКС).
Упражняването на право на жалба не изключва визираното в разпоредбата на чл. 286, ал. 1 от НК умишлено виновно поведение, когато тя е депозирана пред надлежен орган, оторизиран да възбуди и проведе наказателно преследване, и съдържа фактически обстоятелства за извършено от определено лице конкретно престъпно посегателство, при знание на дееца, че към момента на уведомяването на компетентните власти, набеденият е невинен, защото не е осъществил престъпния състав и е действал правомерно ( в този см. е Решение № 22 от 04.02.2014 г. по н. д. № 2417/2013 г. на ВКС).
За осъществяването на престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК освен, че е необходимо съобщаването за извършване на престъпление да е пред ,,надлежен орган“, но също така и да е установено от доказателствата по делото, че набеденият не е извършил престъплението или че няма данни да го е извършил, както и че този, който сезира надлежните органи знае, че не го е извършил. Целта на разпоредбата е да се охранят интересите на правосъдието, да не се подвеждат органите на правораздаване с невярна информация и да не се ограничават неоснователно правата на гражданите. За да се приеме, че деянието е съставомерно е необходимо информацията за престъплението да не отговаря на действителността, т. е. изнесените в ,,жалбата“ твърдения за извършени от набедения престъпления да не са верни. Невярната информация представлява категорично твърдение за осъществено престъпно деяние.
По отношение на жалбите, подавани от св. Григоров до РП – Дупница са постановени откази за образуване на досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер. В обжалваното постановление е посочено, че тези откази не са достатъчно основание да се счете, че св. Б. е била набедена пред надлежен орган. Прокурорът е игнорирал показанията на всички разпитани на ДП свидетели, като единствено е коментирал и е изградил изводите си въз основа на показанията на св. Григоров, който не бил посочил други свидетели, които да потвърдят неговите показания. Следва да бъде отбелязано, че действително на показанията на свидетелките Светлана и Милка Гогови противостоят показанията на св. Григоров, но прокурорът не е взел предвид, че са налице и други независими свидетели, които не се намират в родствена връзка, а именно Красимира Цветкова – служител в Дирекция ,,Социално подпомагане“ гр. Дупница и св. Васил Борисов Димитров. Прокурорът не е съпоставил твърденията на св. Григоров с показанията на останалите свидетели от една страна, и от друга – неговите показания с данните съдържащи се в писмените доказателства – 2 бр. медицински бележки от 15.06.2019 г.
Необоснован е и извода на прокурора за субективна несъставомерност на деянието на св. Григоров. Не става ясно въз основа на кои доказателства е формиран този извод, като влошените отношения между Григоров и бившата му съпруга - св. Светлана Гогова не са достатъчни за такъв извод. Съобразно правилата на НПК умисълът на едно лице би могъл да се установява от прокурора с всички възможни доказателствени способи по НПК. В случая не са събрани и анализирани в пълнота всички възможни доказателства и не са изложени мотиви досежно субективната страна на деянието. Постановлението за прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно поради, което същото следва да се отмени, като делото се върне на прокурора.
Предвид изложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Постановление от 17.11.2020 г. на Районна прокуратура гр. Дупница за
прекратяване на наказателно производство вх. № 1276/2019 г., ДП-693/2019 г. по
описа на РП Дупница, ДП-532/2019 г. по описа на РУ Дупница, водено за
престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и връща делото на
Районна прокуратура – гр. Кюстендил, ТО - Дупница.
Определението може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд – гр. Кюстендил в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
|
|
|
|
|
|
|
|