Р Е
Ш Е
Н И
Е № 656
гр. Пловдив, 24.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 21.02.2020
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17032 по описа
за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба
от А.Ш.А. и Р.М.А. срещу А.М.А.
за опразване на зает недвижим имот, представляващ жилище – апартамент, находящ се в ***, с площ от
91.69 кв.м.
В исковата молба са изложени твърдения,
че ищците са собственици на така посочения недвижим имот, придобит по време на
брака им. Твърди се, че през 2015 г. ищците отстъпили на ответницата посочения
недвижим имот за ползване без да плаща наем, с уговорката, същата да го ползва
докато се завърне с.
им от Г..
Ищците се преместили да живеят в гр. К.. Твърдят, че поради здравословни
причини ищците поискали от ответницата да им освободи жилището, за да могат те
да се преместят да живеят в него, за да бъдат по-близо до *** в ***. На 24.09.2019 г. ищците изпратили
нотариална покана до ответницата, с която и предоставят 2-седмичен срок от връчването да освободи
жилището и да им предаде ключа. В предоставения й срок, ответницата не
освободила жилището, което пораждало интерес у ищците да предявят настоящия
иск. Претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответницата, с който оспорва иска по допустимост и
основателност. Не са изложени конкретни обстоятелства за недопустимост на иска.
Твърди се, че процесния имот е семейното жилище на ответницата, в което тя
живеела заедно със с.
– с. на ищците и с
общите им две деца – С.
и А.– малолетни.
Твърди се, че настоящото производство е инициирано като отговор на подадена от
нея молба по реда на Закона за защита от домашното насилие срещу своя с. – с. на ищците. Твърди, че няма къде да
отиде да живее с децата си. Твърди, че към настоящият момент е образувано
бракоразводно дело между нея и сина на ищците, в което е поставен въпросът за
ползване на семейното жилище. Ответницата е поискала на нея да й бъде
предоставено за ползване същото.
Иска се делото да бъде спряно до
приключване на бракоразводното дело. Иска се отхвърляне на иска, доколкото не е
налице сключен договор за заем за послужване. Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация
чл.243, вр. с чл.249, ал.1
ЗЗД – връщане на вещ, предоставена по силата на договор за заем за послужване.
За да
бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже при условията на пълно
и главно доказване наличието на твърдяното облигационно
правоотношение, че са предоставили на ответницата по силата на договор за заем
за послужване жилище – апартамент, находящ се ***, както и че ответницата е поела
задължение да го върне, настъпване на падеж на задължението за връщане. Ответникът носи насрещно доказване.
С Определение от
02.12.2019 г. /л.35/ като безспорно между страните е отделено, че жилище – апартамент, находящ се в ***, с площ от 91.69 кв.м е собственост на
ищците, както и че ответницата живее в него към настоящия момент.
Безспорно между
страните е и, че ищците са с. и с. на ответница, последната е с. на с. на
ищците, от брака с който има две деца.
С оглед
установяване на твърдяното от ищците облигационно отношение на същите е
допуснат до разпит един свидетел при режим на довеждане – Н. А. И., д. на
ищците. От разпита на свидетелката /протокол от о.с.з. от 29.01.2020 г.
л.45-46/ се установява, че ищците предоставили на своя син и с. му -
ответницата и двете им общи деца да ползват процесния апартамент, в който да
живее семейството. Била постигната уговорка семейството да живее в апартамента,
докато си построят къща. Към момента сина на ищците и ответница са процес на
развод, поради което и няма да бъде довършена къщата.
Преценени по реда
на чл.172 ГПК, съдът кредитира показанията на така разпитания свидетел като
обективни и достоверни. От показанията, обаче, не се установява наличие на
сочената от ищците облигационна връзка. Не се установява ищците да са
предоставили процесния апартамент в заем за послужване за определено време,
като ответницата да е поела задължение да го върне. Така както свидетелства
свидетелката жилището е предоставено от ищците на с. им за ползване за нуждите
на семейството му – с. и децата, докато направят свой дом, което не установява намерение
за сключване на договор за заем за послужване. Не се установява поемане на
задължение от страна на ответницата за връщане на процесния имот, което е
съществен елемент от сключването на договора за заем за послужване. Следва да
се посочи, че твърденията на ищците, че имотът е предоставен за ползване на
ответницата до завръщането на с. им от Германия се опровергават от
свидетелските показания, съгласно които имотът е предоставен на сина на ищците
и неговото семейство, за нуждите на същото, докато си изградят свой дом.
Предвид
изложеното съдът намира, че по делото не се установи между страните да е
възникнала твърдяната облигационна връзка, по силата на която ответницата да
дължи връщане на процесния имот. Искът се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за
разноските:
С
оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника, който е
направил своевременно искане в тази насока. Представен е и списък на разноски
по чл.80 ГПК. Ответникът доказа разноски в общ размер на 500 лева – платено
адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което се съдържа разписка в
самия договор за правна защита /л.50/, които следва да му бъдат присъдени в
пълен размер на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Ш.А.,
ЕГН ********** и Р.М.А., ЕГН ********** *** срещу А.М.А., ЕГН **********, с
адрес: *** искове с правно основание чл.249, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответницата
да върне
заемания от нея, по силата на устен договор за заем за
послужване, недвижим имот, находящ се в ***.
ОСЪЖДА А.Ш.А., ЕГН **********
и Р.М.А., ЕГН ********** *** да заплатят
на А.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 500 лева – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ