№ 822
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20231000500983 по описа за 2023 година
при участието на секретар Теодора Ставрева, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение 199 от 01.12.2022 г. по гр.д. 168/2022 ОС Видин е осъдил на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ ЗД „Бул инс“ АД да заплати на Г. В. Г. и на К. В. Г. по 5 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра им М. В. Г., настъпила на
31.10.2018 г. в резултат на ПТП от 29.10.2018 г. ведно със законната лихва от 05.08.2019 г.
до окончателното плащане, като е отхвърлил иска до претендираното обезщетение от 40 000
лева за всяка от ищците.
Подадена е въззивна жалба от ищците в отхвърлителната част с оплаквания за
неправилно приложение на материалния закон.
Срещу решението е подадена въззивна жалба и от ответника-застраховател в
осъдителната му част с оплаквания за неправилност поради недоказване на трайна и
извънредно силна емоционална връзка между сестрите и нарушение на критерия за
справедливост и неотчитане на доказания принос на пострадалата.
Жалбите са подадени в срок и са допустими. Депозирани са отговори и от двете страни.
Страните не са направили доказателствени искания и от настоящата инстанция не са
събирани нови доказателства.
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, като правилно е
преценено от ОС Видин, че е процесуално допустим. При извършената служебна проверка
на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от
законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по иск,
предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.
Пред въззивната инстанция жалбоподателят не оспорва, че към датата на ПТП е имал
качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, гражданският съд
е обвързан от влязлата в сила присъда на ОС Видин, с която Б. Г. е осъден за причинена по
1
непредпазливост смърт, като не е спорно, че ищците са сестри на загиналата в резултат на
ПТП М. Г..
Спорно пред въззивната инстанция е дали ищците са претърпели неимуществени
вреди, които да подлежат на репариране от застрахователното дружество. Останалите
елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 432 КЗ са безспорно установени.
Спорна е приложимостта на параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, както и допринесла ли е
пострадалата за смъртта си чрез внезапната маневра завой наляво в момента, в който
водачът вече е предприел изпреварването й.
Предвид разширяването на кръга от лица, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък с ТР 1/2016 на
ОСГТНК на ВКС по т.д. 1/2016 г. въззивният съд излага следните съображения. От значение
са мотивите на ВКС за разширяване на кръга от лица. Най-близките на починалия по
смисъла на Постановление на Пленума на ВС № 4/61 г. и Постановление на Пленума на ВС
№ 5/69 г. се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата
житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от
загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да
бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52
ЗЗД. От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия
семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са
създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието
на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. Възможността за обезщетяване
на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г.,
следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени
вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са
претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да съществува
между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците
и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
От посочените разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата,
очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение.
Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена особено близка връзка
между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени
неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално
присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е
налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия
и претендиращия обезщетението е станала изключително силна , т. е. такава, каквато се
2
предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно
легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на
Върховния съд.
Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи
обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и
за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за
наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за
българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между
изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното
родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни
житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за
нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към
връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от
бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите;
работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между
братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на
родителите за работа в чужбина (решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на
ВКС, II т. о., решение № 92 от 17.11.2020 г. по т.д. 1275/2019 II т. о. ).
По делото са разпитани М. П. Н. – майка на починалата и ищците и Ц. С.А А.А.
Свидетелката М. П. заявява, че са многочленно семейство от десет души, като освен М. има
още четири деца. Живели всички заедно до навършването на 14 годишна възраст на М..
След това тя гледала братята и сестрите си, а родители ходели на работа, за да ги издържат.
Братята и сестрите й били много привързани към нея и тя към тях. Когато се омъжила,
живеела близо до тях и непрекъснато идвала при братята и сестрите си. До деня на смъртта
си постоянният й адрес бил този на майка й. Ищцата Г. родила първото си дете месеци след
като М. родила Г.. В. живеел при тях, те се грижели за него. Г. също живеела при тях с двете
си деца. Вторият син на М. бил кръстен на сестрата Г. - Г.. Те двете заедно отглеждали
децата си. Първият син на М. е с олигофрения. Плачел за майка си и Г. и К. се разстройвали,
защото виждали непрекъснато страданието на В.. Трите сестри имали много близки
отношения. М. работила на няколко места и постоянно ходела у тях и ги подпомагала с
храна. Г. и до ден днешен плачела и не можела да преодолее загубата на сестра си М..
Ходела всяка неделя на гробището, почиствала тревата, носела кафе и цигари. След смъртта
на М. Г. не е пожелала да се върне в Италия, където работила 2 години. Ищцата К. била
отглеждана от М. от 5-месечна възраст. Свидетелката заявява, че фактически починалата М.
отгледала всичките деца-братя и сестри. Когато М. родила третото си момченце, година по-
късно след нея К. родила сина си В.. И пак заедно, както и с Г., отглеждали децата си.
Децата отглеждали заедно и не ги разграничавали, непрекъснато били заедно. Според
свидетелката К. от мъка, от страдание си увредила здравето, дори е кръстила четвъртото си
дете М., на името на покойната си сестра М.. Тя също ходела на гроба на М.. Свидетелката
посочва, че трагедията в семейството е голяма след смъртта на М.. Самата тя не знае кого да
успокоява дали децата или сестрите. Деляли си залъка и сестрите много страдали. Разговор
за М. ги разстройвал и предизвиквал плач от мъка. От показанията на Ц. С.А А.А се
установяа, че ищците и починалата са от многочленно семейство и всички живеели заедно и
били много задружни. Наличието на болни братя и деца в семейството ги е сплотило и
взаимно много си помагали.Отглеждали заедно децата си. М. кръстила едно от децата си Г. -
на ищцата Г.. На Г. й било много мъчно, не можела да преодолее мъката по сестра си.
Свидетелката придружавала често Г. до гробището. След смъртта на М. се отказала да се
върне на работа в Италия. Не можела да преодолее мъката си по М., плачела и не можела да
го преодолее. Свидетелката посочва, че и ищцата К. също е била в много близки отношения
със сестра си М.. Преживявала доста тежко смъртта.
Въззивният съд кредитира свидетелските показания, тъй като са последователни и
3
плод на лично възприятие. Тези показания не установяват такава близка, трайна и дълбока
връзка, излизаща извън представите за нормална сестринска близост. За съда е безспорно, че
между трите сестри са съществували отношения на силна взаимна обич и привързаност,
които обаче не излизат извън нормалните за разширеното семейство. Не може да се
пренебрегне факта, че както ищците, така и загиналата са имали собствено семейство –
съпруг и деца, живеели са на различни места. Съдът не подлага на съмнение, че ищцата е
помагала на покойните си сестри при отглеждането на децата, както и че е помагала при
отглеждането на сестрите си като малки. Безспорно е също така, че семейството е било
многочленно и че са разчитали взаимно на помощта си. Тези обстоятелства обаче не
обосновават наличието на извънредно силна връзка -ищците и загиналата са имали
родители, които не са се отказали от грижите за тях – напротив всички са живеели в една
къща, а всяка от сестрите е имала свои деца.
На следващо място, твърдените действително претърпени болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка, също подлежат на пълно доказване от ищеца. Свидетелите описват реакции на
ищците, които са нормални психологични реакции след такова събитие и не излизат извън
рамките на обичайната голяма скръб при загуба на близък. Безспорно и Г., и К. страдат за
починалата си сестра, но няма вреди, които да надхвърлят по интензитет и времетраене
нормално присъщите за тази родствена връзка – всяка от тях е продължила живота си, К. е
родила четвърто дете след смъртта на сестра си. Съдът не подлага на съмнение чувствата на
ищците и тяхната мъка, но доколкото обезщетение за братя и сестри се присъжда само по
изключение, установената преди смъртта връзка и неимуществените вреди следва да
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
По тези съображения не подлежат на обезщетение от ответното застрахователно
дружество претендираните от ищците вреди от смъртта на сестра им.
Приетото прави безпредметно произнасянето по въззивните доводи за противоречие
между параграф 96, ал. 1 от ЗИДКЗ с чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО и за наличие на
принос на загиналата.
Предвид изложеното настоящият състав приема за основателна въззивната жалба на
ответника и за неоснователна въззивната жалба на ищците, което налага отмяна на
решението в осъдителната му част и в частта, в която той е осъден да заплати по сметка на
ОС Видин държавна такса в размер на 850 лева, 450 лева за експертизи и 5 лева при
служебно издаване на изпълнителен лист и на адв. А. Б. Й. - Г. възнаграждение по чл. 38, ал.
2 ЗАдв в размер на 1160 лв.
За въззивната инстанция в полза на „Бул инс“ АД следва да се присъдят поисканите
разноски от 400 лева за държавна такса. По повод търсените разноски за адвокатски хонорар
и с оглед направеното възражение съдът излага следните съображения. Искането за
присъждане на разноски за изготвяне на въззивна жалба и процесуално представителство по
нея по иска на всяка от ищците е основателно до размера от 800 лева за всяка, като ДДС не
следва да се присъжда поради липса на издадена данъчна фактура при твърдението на
процесуалния представител, че възнаграждението вече е платено. Искането за присъждане
на разноски за процесуално представителство по въззивната жалба на всяка от ищците е
основателно до размер от 2 587,50 лева за всяка на основание чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (3/4 от 3450), като
ДДС не следва да се присъжда по същите съображения. Ето защо всяка от ищците Г. В. Г. и
К. В. Г. следва да заплати на „Бул инс“ АД разноски за въззивното производство в размер на
200 лева за държавна такса и 3387, 50 лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ решение № 199 от 01.12.2022 г. по гр.д. 168/2022 ОС Видин в частта, в
която на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на Г. В. Г.,
ЕГН ********** и на К. В. Г., ЕГН ********** по 5 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на сестра им М. В. Г., настъпила на 31.10.2018 г. в
резултат на ПТП от 29.10.2018 г. ведно със законната лихва от 05.08.2019 г. до
окончателното плащане, както и в частта, в която е осъдено да заплати по сметка на ОС
Видин държавна такса в размер на 850 лева, 450 лева за експертизи и 5 лева при служебно
издаване на изпълнителен лист и на адв. А. Б. Й. - Г. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в
размер на 1160 лв.
и вместо това постановява
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. В. Г. ЕГН ********** с правно основание чл. 432 КЗ срещу ЗД
„Бул инс“ АД, ЕИК ********* за заплащане на сумата от 5 000 (пет хиляди) лева за
неимуществени вреди от смъртта на сестра й М. В. Г., настъпила на 31.10.2018 г. в резултат
на ПТП от 29.10.2018 г. ведно със законната лихва от 05.08.2019 г. до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на К. В. Г. ЕГН ********** с правно основание чл. 432 КЗ срещу ЗД
„Бул инс“ АД, ЕИК ********* за заплащане на сумата от 5 000 (пет хиляди) лева за
неимуществени вреди от смъртта на сестра й М. В. Г., настъпила на 31.10.2018 г. в резултат
на ПТП от 29.10.2018 г. ведно със законната лихва от 05.08.2019 г. до окончателното
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Г. В. Г. ЕГН ********** да плати на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК ********* на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивното производство в размер на 200 лева за
държавна такса и 3387, 50 лева.
ОСЪЖДА К. В. Г. ЕГН ********** да плати на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК ********* на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивното производство в размер на 200 лева за
държавна такса и 3387, 50 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5