РЕШЕНИЕ
№ 1505
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110200906 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. А. Ш., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 22-4332/026382/Р8-386 от 15.12.2022г., издадено от Д.Д.Д. – на длъжност
Началник сектор, отдел “Пътна полиция” на Столична дирекция на вътрешните работи
(ОПП - СДВР), с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание “Глоба” в размер на
100,00 (сто) лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, а на основание Наредба № Iз-
2539/17.12.2012 г. на МВР са му отнети 8 (осем) точки.
В депозираната жалба е изложено категорично несъгласие с установената от
наказващия орган като относима към казуса фактология. Въззивникът настоява, че е
приближил до и навлязъл в кръстовището при разрешителен сигнал, излъчван от
светофарната уредба. Излага като допълнителен аргумент и отсъствието на предприети
контролни мерки спрямо участника в движението, придвижвал се непросредствено преди
него, чиято административнонаказателна отговорност не била ангажирана, въпреки че при
възприетата от наказващия орган фактология, този водач също следвало да е преминал на
червен сигнал. Релевира искане за цялостна отмяна на издадения санкционен акт.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Възползва
се от правото си да даде обяснения, в които излага собствена версия за случилото се.
Поддържа жалбата си с изложените в нея аргументи.
1
Въззиваемата страна - Началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ - СДВР,
редовно призован, не изпраща представител, който да вземе становище по фактите и
приложимия закон.
Съдът, като провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди
събраните доказателствени материали и доводите на страните и взе предвид разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 30.11.2022г., около 21:05 часа, в гр. София, по бул. „Тодор Каблешков”, с посока
на движение от бул.”България” към ул.“Костенски водопад“, К. А. Ш. управлявал
собствения си лек автомобил “Х”, с рег. № Х. Водачът бил сам в превозното средство.
Когато достигнал до кръстовището на бул. “Тодор Каблешков” и ул. “Костенски
водопад”, Ш. навлязъл и преминал през него въпреки излъчвания от светофарната уредба,
работеща в нормален режим, с която било регулирано движението в пътния участък,
забранителен червен сигнал. Поведението му било забелязано от полицейските служители
към 04 РУ - СДВР - Г. И. Т. и М. Р. С., които по същото време се намирали с управлявания
от тях патрулен автомобил на бензиностанция “Макойл”, разположена на отсрещен ъгъл от
кръстовището.
Полицейските служители последвали водача на моторното превозно средство,
застигнали го и със светлинен и звуков сигнал го спрели преди пресечката с ул. “Г.
Измирлиев”. Те установили неговата самоличност въз основа на изискани документи. Свид.
Т преценил, че е извършено нарушение на правилата за движение по пътищата, поради
което съставил срещу нарушителя акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), бл.№869701 от дата 30.11.2022 г., за това, че: „На 30.11.2022г., около 21:05 часа, в
гр. София, по бул. “Тодор Каблешков” с посока от бул.“България“ към ул.“Костенски
водопад“ управлявал лек автомобил Х, с рег. № Х собственост на водача, като на
кръстовището с ул.”Констенски водопад” приближава, навлиза и преминава на червен
сигнал на изправна, 3-секционна светофарна уредба, работеща в нормален режим.” В АУАН
била посочена за нарушена разпоредбата на чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП и допълнено
обстоятелството, че водачът “не съобразява поведението си със светлинните сигнали”.
Актът бил предявен на Ш., който го подписал, вписвайки че има възражения, без да ги
конкретизира. Допълнителни такива в писмена форма обаче не постъпили в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
2
постановление №22-4332-026382/15.12.2022 г. от ДД - Началник Сектор в СДВР, Отдел
„Пътна полиция”-СДВР, с което при пълно възпроизвеждане на фактическите констатации
от АУАН, на жалбоподателя на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП било наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100,00 лева за нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП, като на основание Наредба I3-2539 на МВР било постановено отнемането на 8 /осем/
контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление. Препис от
санкционния акт бил връчен лично на въззивника на 23.12.2022 г., видно от инкорпорирана
в бланката му обратна разписка. Жалбата срещу него била подадена на същата дата чрез
наказващия орган, видно от отбелязване върху щемпел за входящ номер и изрично
отразеното в съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена към
съда.
Възприетата фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Т. и С.; частично от
обясненията на жалбоподателя Ш., писмо с изх. № СОА23-ДИ11-804-[2] от 10.02.2023г. на
Столична община, писмо с изх. № СОА23-ДИ11-804-[3] от 10.02.2023г. на Столична община
с приложения копие от проект на организацията на движението в района на кръстовището
между бул. “Тодор Каблешков” и ул. “Костенски водопад” и циклограма за разположение на
светофарната уредба и фазите на движение, писмо с рег. № 513000-11268 от 16.02.2023 г. на
СДВР, справка-картон на водача К. Ш., Заповед № 513з-453/31.05.2022г. на директора на
СДВР, Заповед № 8121к-13318/23.10.2019г. на министъра на вътрешните работи, Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, приети по реда на чл. 283, ал. 1
от НПК.
Съдът извърши внимателна преценка на показанията на свидетелите Т. -
актосъставител и С. - очевидци на нарушението. Независимо един от друг, с категоричност
двамата ангажират в сведенията си датата, мястото и обстоятелствата, при които е
извършено и установено нарушението, както и реда за съставяне на акт за установяването
му. Конкретизират местоположението на служебния си автомобил, в който се намирали и
наличието на пряка видимост към кръстовището. По отношение причината, поради която е
била ангажирана отговорността на водача Ш. подчертават, че управляваният от нарушителя
автомобил е доближил и впоследствие преминал стоп - линията в момент, в който
светофарната уредба, регулираща движението на пътната лента, в която се е намирал (за ляв
завой), излъчвала забранителна светлина. Свидетелите споделят спомен за придвижването
на процесното МПС в колона, като последен автомобил, но са категорични, че между него и
предното превозно средство е имало значително разстояние. В този контекст продължават,
че друг автомобил не е наблюдаван да преминава в нарушение през кръстовището. В случая
съдът няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на полицейските
служители, доколкото по делото не са събрани доказателства за тяхно преднамерено
отношение към виновния водач. Разказите им разкриват синхрон помежду си, не са
опорочени от логически противоречия, поради което и следва да се кредитират.
Показанията на полицейските служители Т. и С. не противостоят на информацията,
3
добита от предоставените от Столична община проекти за организация на движението и
фазите на работа на светофарните уредби на процесното кръстовище, тъй като графиките и
циклограмата подкрепят недвусмислено тяхната достоверност. Видно от циклограмата няма
времеви отразък, в който да е налице прекъсване на излъчване на светлинен сигнал в
направлението, в което се е движел процесния автомобил. В нито един момент не се
наблюдава и застъпване на сигналите от светофарните уредби.
Обясненията на жалбоподателя съдът възприема критично и ги ползва като източник
на доказателства единствено в частта, касаеща факта на извършвано именно от него
управление на процесния лек автомобил на процесната дата, час и място. Съдът обаче не ги
възприема в частта относно това на каква светлина е преминал в кръстовището, доколкото
те остават изолирани от доказателствената съвкупност, поради което следва да се
разглеждат като защитна версия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
Актът за установяване на административното нарушение срещу жалбоподателя Ш. и
издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени от длъжностни лица
в пределите на тяхната материална и териториална компетентност, който извод се
обосновава от приложените по делото заповеди - Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. и
Заповед рег. № 8121к-13318/23.10.2019г., съобразени с нормите на чл. 37, ал.1, б. “Б”, чл.39,
ал.2а и чл.47, ал.2, вр. с ал.1, б. “А” от ЗАНН и чл.165, чл.186, ал.1, ал.5 и ал.12 от ЗДвП по
отношение административнонаказващия орган, съответно Заповед № 513з-453/31.05.2022г.
по отношение оправомощаването на актосъставителя.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от
откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани
в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че са съобразени императивните процесуални правила при
4
издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити,
съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е
съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнотата на изложението и се обосновава
извод за налично отразяване на всички обективни признаци от състава на вмененото
нарушение, които обезпечават в пълнота правото на нарушителя да разбере фактическите
параметри на предявената му отговорност. Ангажирани са дата, място и конкретни действия
на жалбоподателя, които се отнасят към предявеното му деяние. Предложеното описание на
относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на възпроизведените в АУАН
и НП факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на
съответния състав от материална страна. В констативно- съобразителната част на НП
изрично е обозначено, че водачът е навлязъл и преминал на червен сигнал на работеща в
нормален режим светофарна уредба, забраняващ продължаване на движението, предлагайки
достатъчна конкретиката на изложението, за да се гарантира на жалбоподателя
възможността да се ориентира относно фактическите параметри на очертаното с двата
процесуални акта административно нарушение, свързано с несъобразяване на поведението
му със светлинните сигнали. Постигната е и нужната кореспонденция между изведената
фактология и приложената правна квалификация на деянието. В духа на тези аргументи,
настоящата съдебна инстанция приема, че напълно са удовлетворени изискванията за
достатъчно съдържание на акта за установяване на административно нарушение и на
наказателното постановление.
Предвид изложеното, посочените процесуални актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, като му е наложено наказание „глоба“ в размер на
100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 30.11.2022 г., около
21:05 часа, в гр. София, по бул. „Тодор Каблешков”, с посока на движение от
бул.”България” към ул.“Костенски водопад“, жалбоподателят е управлявал лекия си
автомобил и е навлязъл и преминал през кръстовището на бул. “Тодор Каблешков” с ул.
“Костенски водопад”“ при действието на забранителен червен сигнал на светофарната
уредба.
Нормата на чл. 6, т.1 от ЗДвП създава задължение за участниците в движението да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. Допълнителни указания за действието и
използването на немигаща светлина с червен цвят, означаваща „Преминаването е
забранено“, са дадени в чл. 7, т. 1, б. „б“ от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на
движението по пътищата със светлинни сигнали /обн. в ДВ. бр.72 от 17.08.2001г./, издадена
5
от министъра на РРБ и чл.31, ал.7, т.1 от Правилника за приложение на Закона за движение
по пътищата. В тази хипотеза водачите на ППС са длъжни да спрат преди стоп-линията,
преди пешеходната пътека или преди линията, на която е поставен светофарът, когато стоп-
линия и пешеходна пътека не са очертани, а когато светофарът е поставен в средата на
кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището.
Формираната по делото доказателствена съвкупност е достатъчна, за да позволи
категоричност на извода относно дадеността на обстоятелствата от обективната страна на
твърдяното нарушение. Разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Т. и С. са
възприели лично навлизането на водача в кръстовището при пълно несъобразяване с
действащата светлинна сигнализация на светофарните уредби, което именно се явява и
причина за последването на превозното средство, спирането му и инициирането на
административнонаказателна процедура срещу неговия водач – еднозначно идентифициран.
Както бе обосновано и при анализа на доказателствения материал, съдът не открива
основания да дискредитира изхождащите от полицейските органи свидетелски показания,
доколкото те се подкрепят от приобщените писмени доказателства.
С оглед установените факти, съдът достига до извод, че поведението на водача Ш. е
виновно и е дадено при форма на вината - умисъл. Той е съзнавал неправомерността на
своята проява, но въпреки това е пристъпил към нея.
Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника, че ако хипотетично е
преминал кръстовището при действието на забранителен сигнал от светофарната уредба, то
следвало да бъде санкциониран и водачът, движещ се непосредствено пред него. За да бъде
законосъобразно ангажирана отговорността на конкретен правен субект, той следва да не е
изпълнил свое законово задължение, несъобразяването с което е скрепено със санкция.
Принцип на административнонаказателния процес е личният характер на отговорността за
нарушението, съобразно чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, както и последицата, че никой не може да
носи отговорност за чужди действия или бездействия. В конкретния случай преценката дали
е извършено нарушение и от друг водач и дали отговорността му за това следва да бъде
реализирана е от компетентността единствено на органите на МВР. Отказът от тяхна страна
да упражнят правомощията си за установяването, доказването и санкционирането на друго
противоправно поведение не би представлявал обстоятелство, изключващо обществената
опасност на извършеното от Ш., нито противоправността и наказуемостта му. За евентуално
допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата друг водач на МПС би
понесъл на самостоятелно основание наказание, който процес обаче не е поставен в
зависимост от ангажирането на отговорността на жалбоподателя, както и реализирането на
последната не зависи от санкционирането на друг участник в движението.
От своя страна, административнонаказващият орган, правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 5, т.1 ЗДвП, предвиждаща отговорност за
водач, който премине при наличие на забранителен за такава маневра сигнал на светофарна
уредба. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната
фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното
6
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата
цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон и в тази част е
приложен правилно.
Санкционната норма на чл. 183, ал. 5, т.1 от ЗДвП предвижда глоба в абсолютен
размер от 100,00 лв. за водач, който наруши светлинната сигнализация. С атакуваното
наказателно постановление на жалбоподателя е наложен именно тази санкция, като не
съществува юридическа възможност за нейното редуциране (арг. от чл.27, ал.5 от ЗАНН).
Поради изложеното съдът не приема за основателно възражението на жалбоподателя, че
наказващият орган не е мотивирал определеният в НП размер на наказанието. Въпреки че не
е отчетено дали има отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства съдът намира,
че същите не биха послужили за намаляване на размера на санкцията, доколкото такова
правомощие не е предвидено за наказващия орган. Напротив, последният правилно е
приложил санкционната разпоредба и е определил наказанието.
Не са налице предпоставките за третиране на процесния случай като маловажен,
което да обуслови приложното поле на чл.28 от ЗАНН. Не би могло да се коментира липса
или незначителност на вредните последици, тъй като нарушението е формално, на просто
извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен
съставомерен резултат. Не се разкрива и третата алтернатива от визираната дефинитивна
норма, а именно "други смекчаващи обстоятелства", които да занижават степента на
обществена вредност на проявата, съпоставима с нарушенията от същия вид, доколкото
извършеното не се явява инцидентно за нарушителя. Видно от приложената по
административнонаказателната преписка справка - картон на водача, Ш. е бил санкциониран
с фиш за преминаване при забранителен сигнал на светофарна уредба няколко месеца след
процесната простъпка. Тези обстоятелства налага засилено въздействие от страна на
държавата посредством административно наказание като форма на принуда, така че да се
реализира превенция срещу утвърждаването на негативни тенденции в поведението на
жалбоподателя като участник в движението по пътищата. Същевременно следва да бъде
съобразена и новата разпоредба на чл. 189з от ЗДвП, която изключва приложението на чл.28
от ЗАНН за нарушенията по ЗДвП.
Правилно е постановено и отнемането на 8 контролни точки след влизане на
наказателното постановление на основание Наредба № I-З 2539 от 17.12.2012 г. на МВР,
което се явява закономерно следствие от санкционирането на жалбоподателя съгласно чл.
183, ал. 1, т.5 ЗДвП. В случая е посочено правното основание, а именно Наредба № Iз-2539
на МВР, за това фактическо действие с контролно-отчетен характер. Действително, за
пълнота административно-наказващият орган е следвало да ангажира и конкретната
разпоредба на този подзаконов нормативен акт (чл.6, ал.1, т.12 от Наредбата). Този пропуск
обаче не влече опорочаване на цялото административнонаказателно производство,
доколкото самият подзаконов акт е цитиран и същият се отнася към съпътстващата
процедура по отчитане на контролните точки на водачите.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, протеклата
7
извънсъдебна фаза на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена
поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на въззивника К.
Ш. е ангажирана правилно. Ето защо, така издаденото наказателно следва да бъде
потвърдено изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-026382 от 15.12.2022г.,
издадено от Д.Д.Д. – Началник сектор в СДВР, отдел “Пътна полиция” - Столична дирекция
на вътрешните работи (ОПП - СДВР), с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) на К. А. Ш., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, а на
основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са му отнети 8 (осем) точки, като
правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8