Р Е Ш Е Н И Е
№ 3043/10.7.2020г.
гр. Варна, 10.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ състав, в публично
съдебно заседание, проведено на дванадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря Христина Христова,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 18 289 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова
молба с регистрационен вх.номер 81592/05.11.2019 г.,
уточнена допълнително с писмена
молба с вх.№
86742/22.11.2019 г. и с писмена молба
с вх.№ 92021/10.12.2019 г.
Ищецът по делото
Б.В.А., ЕГН *********, с адрес: ***,чрез
адвокат от АК Варна – С.Д., със съдебен
адрес:***, е предявил иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК против ответниците И.К.И.,ЕГН **********, с адрес: *** – 58 и С.Х.И.,ЕГН **********, с адрес: *** – 58.
Отправеното
до съда искане по см. на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК е надлежно уточнено с
последната уточнителна молба от 10.12.2019 г. /л.19/,
а именно
Да
бъде постановено Решение по силата на което ВРС да обяви за нищожно Определение
№ 1042/20.03.2018 г. на Окръжен съд Варна по въззивно
частно търговско дело № 325/2018 г. В
последната си уточнителна молба ищецът ясно е посочил основанието на което твърди, че въззивното Определение е нищожно – а именно- наличието на предпоставки за отвод на
съдията по см.на чл.22, ал. 5 и ал. 2 ГПК, т.к.съдията постановил цитирания
въззивен акт е участвал в предходната инстанция при
решаване на делото - гр.дело № 7629/2009 г. по описа на РС Варна, ХХV –ти
състав и не се самоотвел.
В сезиращата съда молба ищецът е
посочил, че той и ответниците по настоящото дело са страни по в.ч.т.д. 325/2018
по описа на ОС Варна, образувано по частна жалба срещу Определение № 1889/15.1.2018 г. по
гр.д. № 7269/2009 по описа на ВРС ХХV-ти състав. С цитираното Определение била
обезсилена заповедта за изпълнение № 4120/23.7.2009 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на чл. 417, т. 9 ГПК. По въззивното
дело№ 325/2018 г. ищецът Б. А. имал качество въззивник
а въззиваемите страни били двамата ответници. И. и И..
Основанията за нищожност на въззивния акт, сочи
ищецът, че произтичали от обстоятелството, че определението било постановено от
ненадлежен (незаконен) състав.Нищожността произтичала вследствие от участието в
състава на съдия П. А., който не бил спазил абсолютните основания за отвод и
нарушил чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК. Това било така, според ищеца, т.к. същият
съдия бил съдия и по обжалваното гражданско дело № 7629/2009 г. по което било
постановено Определение № 1889/15.1.2018 г. по описа на РС Варна,ХХV-ти
състав.В подкрепа на твърденията си
за нищожност на постановеното Определение ищецът се позовава на Определение № 64/23.1.2015 год.на ВКС, IV
–то г.о., ГК по гр.д.№ 141/2015 г.,че под приложното поле на чл. 270 ГПК
попадат не само постановените съдебни решения, но и определенията и
разпорежданията.Правните си доводи за нищожност на цитираното определение
ищецът е допълнил в исковата си молба с твърдението, че акта е постановен от
съдията издал Разпореждането и Заповедта за изпъленение
по първоинстанционното частно гр.дело № 7629/2009 г. В подкрепа на твърденията си ищецът е направил и доказателствено
искане: по делото да бъде приобщено като писмено доказателство въззивно частно търговско дело № 325/2018 г.по описа на РС
Варна. /С оглед събиране на исканото доказателство настоящия съдебен състав още
при оставяне на исковата молба без движение е извършил справка в съдебно
деловодната система на ВРС и констатирал, че цитираното в.ч.т.д. на ОС Варна е унищожено/.
В
срока по чл. 131 ГПК ответниците не са депозирали отговор.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание от 12.06.2020 г. адвокат Д. от
ВАК – процесуален представител на ищеца Б.А. моли ВРС да постанови Решение, с което да бъде обявена нищожността
на Определение № 325. Нищожността на постановения от ОС Варна съдебен акт, подчертава
адв.Д., че произтичала от това, че делото е било
гледано от незаконен състав. Съдия П. А. не бил спазил чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК и не бил изпълнил задължението си да си направи отвод, поради което
следвало да бъде постановена нищожността на Определението.
В същото съдебно заседание ищецът Б.А.
лично е направил изявления в подкрепа на основателността на иска си .Ищецът е
заявил , че с действията на съдия П. А.били нарушавани правата на А. съгласно
Конституцията. Нарушавали се и разпоредбите на Европейския съюз, задължителни
за нашата страна. По отношение на този проблем : „един съдия да се произнесе по
едно дело по един начин и по същото дело да се произнесе в друга инстанция по
друг начин „ твърди ищецът, че в Европа е недопустимо. В останалата част
изявленията на ищеца са,макар и подробни според ВРС, но не и според ищеца са
все в насока недопустимост на Определението предмет на иска по чл.270 ГПК.В
протокола от о.с.з. са записани дословно и хронологично изявленията на
ищеца,вкл. и твърдението, че произнасянето на ОС Варна е цитат : „ в полза на някой, …. направено е в полза
на длъжниците, да им спести 12000 евро, които в
днешно време със законните лихви са 40000 лв. Проблемът тук е нарушението,
което е извършил г-н А., който продължава да върши нарушения „ . В рамките
на предоставения срок ищецът е депозирал и писмена защита все в същия смисъл .
Ищецът желае уважаване на иска ведно с
присъждане на разноските по делото .
В откритото съдебно заседание адвокат Д.Г.
– процесуален представител на ответниците застъпва становище точно в
противоположния смисъл .На първо място адв. Г. счита, че така предявеният иск е
недопустим и моли ВРС да прекрати производството по делото. В подкрепа на
становището си за недопустимост на иска адв.Г. се
позовава на разпоредбата в процесуалния закон
а именно че могат да бъдат обявени за нищожни само съдебните Решения, но
не и Определенията и Разпорежданията . Ето защо и на база практиката на ВКС адв.Г. е отправила искането до ВРС за прекратяване на
производството поради недопустимост на иска –искане което е оставено без
уважение в същото съдебно заседание.
В условия на евентуалност адв.Г. моли ВРС да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан. Твърдението за неоснователност и недоказаност на иска адвокат Г. обосновава с това, че ищецът не установил,
че лицето с две имена, участвало като съдия в заповедното производство П. А. и
съдия П. А., участвал в въззивно частно производство,
са един и същи съдия, доколкото липсвали индивидуализиращи данни, други освен
приложените два съдебни акта, така. На следващо място, искът според
процесуалния представител на ответниците се явявал неоснователен и на друго основание а именно : заповедното производство не било
част от исковото производство, предвид на което и издадените в това производство
съдебни актове не са Решения и също не попадали в приложното поле на хипотезата
на нищожност на съдебните Решения. Въззивната
инстанция по Частна жалба не била част от заповедното производство, по-скоро се
явявала санкция от неподаване в срок на искова молба вследствие дадени и
неизпълнени указания на съда за неподаване в срок на искова молба и обезсилване
съответно на издадената Заповед за изпълнение.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От приложената на л. 5 – 6 справка
от съдебно деловодната система на РС Варна „ САС „ се установява факта,че във ВРС е било образувано частно гражданско
дело № 7629/2009г. по описа на ВРС 25
–ти състав по реда на чл.417 ГПК въз основа на заявление
с вх. № 14 313 / 22.7.2009 г.
Към датата на образуване на частното
дело, издаването на Разпореждане № 200064/23.7.2009т. ,Заповед по чл.417 ГПК №
4120/23.7.2009 г. и издаване на изпълнителния лист по чл.418 ГПК в полза на Б.А.
против длъжниците Св.И.,А. С.съдия –докладчик по
делото е бил П.А.А..
По заповедното дело са били депозирани възражения от 30.10.2017 т. от С.И.
и И.К. , както и ДПИ изпратена от ЧСИ С.във
ВРС на 26.10.2017 г.
С Разпореждане № 51 796/22.11.2017 г. заповедният съд – председателят
на ХХV –ти състав съдия Пл.А.е да указания на заявителя, че може да предяви иска по
чл.422 ГПК в 1 месечен срок от
получаване на разпореждането като представи доказателства за заведен иск и
едновременно с това са били указани и последиците от непредявяване на иска – обезсилване на издадената заповед .
Видно от л. 6-ти от делото с Разпореждане № 1889/15.1.2018 г. съдията докладчик по делото е обезсилил заповед
за изпълнение № 4120/ 23.07.2009
г. издадена по ч.гр.д. № 7629/2009 г. по описа на ВРС ХХV –ти състав.(неправилно обаче е било вписано в деловодната система името на съдията
издал Разпореждането –вписано П.А.А.вместо съдията
-докладчик К.Д.В-)
От следващото вписване в деловодната система на ВРС се вижда, че на
5.2.2018 г. в 14:55 ч.във ВРС е била заведена частна жалба № 8353 от Б.В.А. и срок – изпратени преписи №
5165 на 6.2.2018 г. на И.И. и С.И. чрез адв.Д.Г. .
С писмо с изх.№ 2377 от 26.2.2018 г.
частното дело е било изпратено на ОС
Варна като на 14.5.2018 г. е върнато ведно
с в.ч.т.д. № 325/2018 г. по описа на ВОС
с вписан индекс 1 – потвърждава .
Следващото вписване е от дата 18.5.2018 г. – молба за издаване на
изпълнителен лист, заведена от И. И.и разпореждане №
19 438/22.5.2018 г. на съдия докладчик К.Д.В-– да се издаде ИЛ по диспозитива на Определението от 04.05.2018 г. С
Разпореждане № 20748/30.05.2018 г. на съдия докладчик К.Д.В-делото е върнато в
архив на 30.5.2018 г., като е било архивирано с номер 10207/ 2009 ВЕДНО с
делото на ВОС 325/18 ,впоследствие унищожено
на 11.12.2018г. с Протокол за унищожаване №
8566 /2.8.2018 г.
Приложеното на лист 10 –ти от делото Разпореждане от 15.1.2018 г. като копие от съдебно деловодната система на РС Варна
отразява факта , че към 15.1.2018 г.съдия
докладчик по заповедното дело № 7629/2009 г. по описа на ВРС ХХV – ти състав, обезсилил Заповед за изпълнение №
4120/23.07.2009 г. на основание чл. 415,ал.2 ГПК е районен съдия К.В-.
Видно от приложеното копие на Определение №
от 03.2018 г. постановено от
ОС Варна , Т.О., в закрито съдебно заседание
на осми март през две хиляди и осемнадесета година, въззивен
състав от ОС Варна,Т.О.,ТК с председател
Д. М., членове Ц. П.и П. А. и съдия докладчик А.по в.ч.т.д. № 325/2018 г. е
потвърдено Разпореждането на ВРС № 1889 /15.01.2018 г. постановено по ч.гр.д.№
7629/2009 по описа на РС Варна, с което е обезсилена издадената по същото дело
Заповед № 4120/ 23.7.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т.9 ГПК . / Мотивите за това, както не отрича и ищеца са
факт и изложени на три страници . /
Установява се от копията на документи,представени в о.с.з. от ищеца Б.А. /
л. 41 – 91 /, че на дата 28.2.2018
г.с протокол за избор на съдия докладчик в.ч.т.д. № 325/2018 г. е разпределено
по надлежния ред, по електронен път на съдия докладчик П. А. А..
На л. 57-ми е приложен протокол за избор на докладчик от 21.7.2009 г.,с
който като разпределящ Пл.А.е разпределил осем дела от които само две заповедни
по чл. 418 ГПК, като заведеното по Вх.№ 14313 /21.7.2009 г.частно дело е било
разпределено на съдия Пл.А./ т.е образуването по заявлението на Б.А. заповедно дело – приложено като копие на л. 58-618/ .
Сред представените от ищеца писмени доказателства относимите
към спора са разпореждането на заповедния съд по заповедното дело № 7629/2009
г./ л.68/ ,Заповедта по чл.417 ГПК от същата дата /л.69/ - и двата акта
постановени от съдия П.А.А., разпореждането на
заповедния съд от 15.1.2018 г. на
съдията докладчик К.В-, постановено по реда на чл. 415, ал.2 ГПК / л. 73 /и Определението от м.03.2018 г.
на ОС Варна , постановено по в.ч.д. №
325/2018 г. постановено в тричленен състав /посочен и по-горе/със съдия
докладчик П. А. с което е потвърдено Определението на РС Варна за обезсилване
на заповедта за изпълнение на парично задължение издадена в полза на заявителя
Б.А. .
Всички други доказателства представени от ищеца касаят връчването на ПДИ на
длъжниците, движението по възраженията на двамата
длъжника,наследственото правоприемство между
починалата на 2.4.2015 г.А. С.и длъжникът наследник на своята възходяща по
права линия И.И..
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения иск е с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК ,като ВРС счита че производството по този иск при релевираните от ищеца твърдения е процесуално
допустимо, макар и да няма
за предмет съдебно решение.В този смисъл
сам ищецът се е позовал на съдебна практика, а акта за който
в спора по същество адв.Г. счита че обосновава извода за недопустимост на иска касае самото заповедно производство .Ето защо, без съдът
да повтаря твърденията на ищеца свързани най-вече с наличието на ясен правен интерес от водене на исковото производство,счита че дължи произнасяне по същество.
Още с проекта за доклад по делото,
обявен за окончателен без възражения
на страните съдът в настоящия му първоинстанционен
съдебен състав е разпределил ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ между двете страни по спора както следва:На първо място, водим от общата норма на процесуалния закон , съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК съдът е указал на двете страни, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. С оглед предмета на иска ВРС е счел за
необходимо да укаже на страните
по спора, че нищожност на съдебното
решение е налице при особено
съществени пороци в който смисъл е част от съдебната практика обективирана в Решение № 880 от 16,12.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 2697/2008 г., V г.
о., ГК и Решение от № 874 от
13.05.2002 г. на ВКС по гр. д. № 40/2001 г., IV г. о. Съдът
с доклада си по делото е обявил
на страните, че нищожността на съдебното решение е предвиден от процесуалния закон порок, който
не е легално дефиниран.
Нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно
решение, поради несъответствието
му с такива императивни законови разпоредби, които се отнасят до условията за неговата действителност като годен да породи правни последици правораздавателен акт. Съгласно съдебната практика и мотивите на ТР № 1/10.02.2012 г. по т.д. № 1/2011 г. ОСГТК на ВКС ,
ВРС е уведомил страните, че е прието,
че не отговаря на изискванията
за валидност съдебното
решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото
решение или неподписаното решение.
С оглед цитираната
съдебна практика, приложима според
ВРС и по отношение на съдебни актове както Определение, съдът е възложил в тежест на ищеца, че да установи и докаже, че Определението на въззивния ОС Варна е нищожно – постановено от незаконен състав. В тежест на ответниците е възложено
да установят и докажат, че Определението
на въззивния окръжен съд е действителен и валиден съдебен
акт.Съвкупния и поотделен
анализ на относимите към
предмета писмени доказателства
мотивира ВРС да изведе
извода за неоснователност и недоказаност
на предявения иск. Дори и
само от проекта за доклад по делото може да бъде изведен извод, че нищожността на съдебен акт е най –тежкия порок.Дали обаче произнасянето на съдия Пл.А./посочен в писмените бележки на ищеца с инициали „ПА“/ като съдия - докладчик във въззивно производство, инициирано по частна жалба против разпореждане на друг
съдия във ВРС по делото по което първоначално съдия Пл.А.е бил съдия докладчик води
до нищожност на постановеното
Определение – ВРС следва да даде
отговор.Всъщност това е и спорът между страните.Сред изявленията и писмените бележки на ищеца се твърди ясно, че наличието на основание за отвод е достатъчно
за да се изведе извод за нищожност
на определението чието прогласяване за недействително се
желае. Относимо от правна
страна по същество на спора е приложеното
към писмената защита на ищеца Определение № 54/23.1.2015 г. на ВКС което обосновава само допустимостта на производството.ВРС след запознаване със съдебната практика а и доктриналните постановки приема, че основанието
, наведено в обстоятелствената част на исковата молба предявена от ищеца Б.А. за нищожност на акта на ОС Варна поради
произнасяне от ненадлежен/незаконен
състав, съдия за който са били налице
предпоставките за самоотвоод
сами по себе си не опорочават атакуваното
по реда на чл.270,ал. ГПК Определение.В този ред
на мисли в Решение № 202/07.04.2020 г. на ВКС,Четвърто г.о., ГК постановено по гр.д.№ 2832/2018 г.по реда на чл.290 ГПК с
докладчик съдията Албена Бонева ясно е посочено, че нарушението на чл.9 ,ал.1 ЗСВ при определяне
на съдия докладчик,постановил Решение има
отношение към законността
на състава, но дори и да има такова нарушение, то не се отразява
на валидността на решението.
В друг съдебен акт на касационната инстанция -
определение № 65 /11.02.2015 година,ВКС
,Второ т.о.,ТК с председател и докладчик съдията Росица Ковачева по т. дело №
1425/ 2015 год., е направен изключително
подробен анализ на постановената съдебна
практика, напълно относима към
настоящия казус. ВКС, Второ
т.о., ТК изхождайки от дадените указния в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.
№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК сочи, че : „ трайно установена е съдебната практика,
че нищожността е най - тежкият порок на съдебното
решение, който не е дефиниран
в закона, но в съдебната практика се приема, че е налице когато решението
е постановено от ненадлежен
орган или в ненадлежен състав
(еднолично вместо от съдебен
състав); извън пределите на правораздавателната власт на съда; при неспазване на писмената форма или неразбираемост
на волята на съда, която не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването; неподписаното решение; решение изходящо
от лице, което не е овластено да издава съдебни актове или не е имало право да правораздава в съответния съдебен състав; решение, постановено от състав, който не е завършил разглеждането на делото. Нищожното решение не е
годно да породи правни последици,
затова този порок освен по пътя на обжалването, може да се релевира чрез възражение или по
исков ред безсрочно - чл.270 ал.
2 ГПК. В този смисъл са и постановените на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите
съдебни инстанции: Р.№ 123/04.04.2012 г. по гр.д.№ 777/2011 г. на ВКС, І г.о.;
Р.№244/27.12. 2010 г. по т.д.№52/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.;
както и ТР на ВКС, ОСГТК
№1/10.02.2012 г. по тълк.д.№1/2011 г. по въпроса, че
не е нищожно обявеното по реда на чл. 189 ал. 3 изр. 2 ГПК отм. и чл. 236 ал. 3 изр. 2 ГПК съдебно решение, което не е подписано от съдията, който след постановяването му е избран за съдия в друг съд или е в обективна невъзможност да стори това, както и съдебното
решение, при подписването на което
някой от съдиите е бил
избран за съдия в друг съд.
„.Ето защо, цитирайки последната съдебна практика на ВКС от 2020 г.към
която ВРС се придържа съобразно мотивите на Определение
№ 65 /11.02.2015 г., ВРС счита,
че постановения от ОС Варна акт – Определение не е нищожен , респ . искът е неоснователен и недоказан.Спор не може да има че съдия А.като
съдия докладчик се е произнесъл
в състав от трима съдии извършвайки съдебен контрол върху разпореждане издадено от РС Варна.Дори
и да се приеме,че съдия А.е следвало сам да се отведе от въззиното т.ч.д., то това не е основание за
недействителност на постановения
съдебен акт.Недействителен би бил акта ако бе постановен от съдия, който не е участвал при разглеждане на делото в който смисъл е и трайната съдебна практика Решение 668/ 15.11.2010 г.-на Първо гражданско отделение,Г.К.по гр.д. № 1790/
2009г. ; Решение № 65/10.05.2016 г. на Второ т.о.ТК , по гр.д.№
3780/ 2014 г. и Решение № 119/17.05.2013 г. на ВКС ,Трето
г.о. ГК, по гр.д. № 1198/2012 г.
При тези мотиви, без да
бъдат обсъждани право ирелевантните твърдения на ищеца /най-вече в писмената защита / ВРС отхвърля предявения иск на Б.А. като
неоснователен и недоказан като
не присъжда разноски по реда
на чл. 78, ал.4 ,т.к.не е
сезиран с подобно искане .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявения иск
с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК
от ищеца Б.В.А., ЕГН *********, с
адрес: ***,чрез адвокат от АК Варна – С.Д., със съдебен адрес:***, против ответниците И.К.И.,ЕГН **********, с адрес: *** – 58 и С.Х.И.,ЕГН **********, с адрес: *** – * с искане да бъде постановено Решение по силата на което ВРС да обяви за нищожно
Определение № 1042/20.03.2018 г. на Окръжен съд Варна по въззивно
частно търговско дело № 325/2018 г. , като НЕОСНОВАНЕЛЕН И НЕДОКАЗАН .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен Съд – гр. Варна в двуседмичен срок,
считано от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от
съдебния акт.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните по делото, чрез процесуалните им
представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: