Решение по дело №2118/2015 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 91
Дата: 16 февруари 2017 г. (в сила от 18 юни 2018 г.)
Съдия: Петър Найденов Вунов
Дело: 20155640102118
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                           91          /16.02.2017 гoдина, град Хасково

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

Хасковския районен съд, Девети граждански състав             

На шестнадесети януари две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                 Председател: Петър Вунов                                                      

Секретар: П.Н.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело № 2118 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. ХXIX от ГПК - "Съдебна делба" и е във фазата по допускането на делбата.

Образувано е искова молба от А.А.А., М.А.А. и А.А.А., чрез пълномощника им адв. Таня Ванкова, с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС срещу М.Д.Ж., Д.Д.Г. и Г.С.Г., П.Р.В. и Л.А.В., Д.Д.В., Ф.М.К. - В. и Д.Р.В., Ц.М.П. и Н.И.П., Едноличен търговец Петър Василев Бесарабски с фирма ЕТ „Беси - Петър Бесарабски" и В.Х.Б..

Ищците твърдят, че били наследници на А.М.А.,***, починал на 03.11.2011 г., като А.А.А. била негова съпруга, а М.А.А. и А.А.А. - техни синове. С влязло в сила Решение № 63 от 02.03.2007 г. по гр. д. № 850/2006 г. на Хасковския районен съд било признато за установено по отношение на ответниците М.Д.Ж., Д.Д.Г. и П.Р.В., че А.М.А. бил собственик на 128/309 ид. ч. от УПИ IX - 2652,2653 в кв. 363 по плана на гр. Хасково, одобрен със Заповед № 552/1996 г., с площ от 309 кв.м., като бил отменен нотариален акт /НА/ № 102, т. IV peг. № 7266, д. № 667/2004 г. на Нотариус Владилена Сиртова с peг. № 079, с който Д.Р.В., М.Д.Ж., Д.Д.Г. и П.Р.В. били признати за собственици по давност и наследство на поземлен имот № 2653 в кв. 363 по плана на гр. Хасково, одобрен със Заповед № 552/1996 г., с площ 107 кв.м. В решаващите мотиви към Решение № 407/09.01.2009 г. по в. гр. д. № 488/2008 г. на Хасковския окръжен съд, образувано по жалба срещу решението на Хасковския районен съд, било прието, че съгласно принципа на приращението А.А. станал съсобственик в съответните идеални части на построената сграда в УПИ IX - 2652, 2653, поради липса на надлежно учредено право на строеж в полза на Д.Р.В. със съгласието на всички съсобственици на имота, съгласно чл. 183, ал. 1 ЗУТ. По действащите кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/ на гр. Хасково имоти с пл. № 2652 и пл. № 2653 в кв. 363, парцел IX, били заснети като един поземлен имот с идентификатор 77195.711.210, с адрес гр. Хасково, ул. „Тринадесети март" № 4, с площ 313 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/. Съгласно решаващите мотиви на Решение № 63 от 02.03.2007 г. по гр. д. № 850/2006 г. на Хасковския районен съд А.А. притежавал собствеността върху 128/313 ид.ч. от поземления имот с оглед заснетата в КК площ от 313 кв.м. Сочи се още, че в имота била построена сграда с идентификатор № 77195.711.210.2 по КККР на гр. Хасково, като по силата на НА за учредяване на право на строеж върху съсобствен имот № 28 от 04.04.2005 г., том II, peг. № 2656, дело № 208/2005 г. на нотариус Владилена Сиртова с peг. № 079, ответниците М.Д.Ж., Д.Д.Г. и П.Р.В. в режим на СИО със съпрузите си, придобили собствеността върху следните самостоятелни обекти в тази сграда, както следва: М.Д.Ж. била собственик на самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор 77195.711.210.2.7, П.Р.В. и Л.А.В. - на СОС с идентификатор 77195.711.210.2.3; Д.Д.Г. и Г.С.Г. - на СОС с идентификатор 77195.711.210.2.4. Д.Р.В. и Ф.М.К. - В. били собственици на СОС с идентификатор 77195.711.210.2.14, СОС с идентификатор 77195.711.210.2.17, СОС с идентификатор 77195.711.210.2.18, СОС с идентификатор 77195.711.210.2.10 и СОС с идентификатор 77195.711.210.2.19. С НА за покупко - продажба № 9 от 02.12.2008 г., том IV, peг. № 6601, дело № 467/2008 г. на нотариус Иван Боев с peг. № 125, първите три обекта на Д.Р.В. и Ф.М.К. - В. били продадени на „Булцвет Ентерпрайсис" ООД, а с НА за дарение № 8 от 02.12.2008 г., том IV, peг. № 6600, дело № 466/2008 г. на нотариус Иван Боев с peг. № 125, другите два обекта били дарени от тях на дъщеря им Д.Д.В.. След извършените от Д.Р.В. и Ф.М.К. - В. разпоредителни сделки, техните правоприемници също се разпоредили с имотите, както следва: СОС с идентификатор с № 77195.711.210.2.14 и СОС с идентификатор № 77195.711.210.2.18 били продадени на Ф.М.К. - В. с НА № 745 от 28.10.2011 г., том IV, peг. № 5560, дело № 570/2011 г. на нотариус Христина Колева с peг. № 081, и с НА № 26 от 21.01.2013 г., том I, peг. № 181, дело № 8/2013 г. на нотариус Нели Тончева с peг. № 078, като собствеността върху тях била придобита в режим на СИО с Д.Р.В.; СОС с идентификатор с № 77195.711.210.2.17 бил продаден на Румяна Драгомирова Георгиева с НА № 392 от 17.05.2012 г., том II, peг. № 2951, дело № 285/2012 г. на нотариус Христина Колева с peг. № 081, която от своя страна го продала на Ц.М.П. с НА № 131 от 06.08.2013 г., том I, per. № 1315, дело № 115/2013 г. на нотариус Ваня Марчева с peг. № 080, като придобила собствеността върху обекта в режим на СИО със съпруга си Н.И.П.; СОС с идентификатор с № 77195.711.210.2.19 бил продаден от Д.Д.В. на Едноличен търговец Петър Василев Бесарабски с фирма ЕТ „Беси - Петър Бесарабски" с НА № 68 от 08.02.2012 г., том I, peг. № 601, дело № 49/2012 г. на нотариус Христина Колева с peг. № 081, който го придобил също в режим на СИО със съпругата си В.Х.Б., тъй като едноличният търговец също бил физическо лице. Поддържа се и че доколкото сградата с идентификатор 77195.711.210.2 била построена от Д.Р.В. без валидно учредено право на строеж от страна на съсобственика на поземления имот А.М.А., което обстоятелство било известно на участвалите в съдебното производство по гр. д. № 850/2006 г. на Хасковския районен съд, по силата на приращението А.М.А., а след смъртта му - неговите наследници, станали съсобственици на общо 128/313 ид.ч. от всеки един от самостоятелните обекти в сградата, съответстващи на притежаваната от А.А. идеална част от собствеността върху терена. Това обстоятелство пораждало правния интерес на ищците да предявят срещу ответниците искове за делба на обектите в сградата, поради невъзможност да бъдат поделени по доброволен начин. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се допусне делба между страните на гореописаните недвижими имоти при квоти, както следва: 

- между ищците и М.Д.Ж. на СОС с идентификатор 77195.711.210.2.7 по действащите КККР на гр. Хасково, с адрес: гр. Хасково, ул. „Тринадесети март" № 4, ет. 4, който се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.711.210, с предназначение: жилище, апартамент, бр. нива на обекта: 1, с площ 68 кв.м, ведно с мазе № 3 с площ 6 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, при съседни СОС в сградата: на същия етаж: 77195.711.210.2.8, 77195.711.210.2.6, под обекта: 77195.711.210.2.4, 77195.711.210.2.5, над обекта: 77195.711.210.2.11, 77195.711.210.2.9, 77195.711.210.2.10, при квоти 128/313 ид.ч. за ищците /по 42.6/313 ид.ч. за всеки един/ и 185/313 ид.ч. за М.Д.Ж.;

- между ищците и П.Р.В. и Л.А.В. на СОС с идентификатор 77195.711.210.2.3 по действащите КККР на гр. Хасково, с адрес: гр. Хасково, ул. „Тринадесети март" № 4, ет. 3, който се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.711.210, с предназначение: жилище, апартамент, бр. нива на обекта: 1, с площ 85.66 кв.м., с прилежащи части: мазе № 1 с площ 6 кв.м., и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, при съседни СОС в сградата: на същия етаж: 77195.711.210.2.4, под обекта: 77195.711.210.2.1, над обекта: 77195.711.210.2.6, при квоти 128/313 ид.ч. за ищците /по 42.6/313 ид.ч. за всеки един/ и 185/313 ид.ч. за П.Р.В. и Л.А.В.;

- между ищците и Д.Д.Г. и Г.С.Г. на СОС с идентификатор 77195.711.210.2.4 по действащите КККР на гр. Хасково, с адрес: гр. Хасково, ул. „Тринадесети март" № 4 ет. 3, който се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.711.210, с предназначение: жилище, апартамент, бр. нива на обекта: 1, с площ 93.7 кв.м., с прилежащи части: мазе № 2 с площ 6 кв.м., и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, при съседни СОС в сградата: на същия етаж: 77195.711.210.2.5, 77195.711.210.2.3, под обекта: 77195.711.210.2.2, 77195.711.210.2.1, над обекта: 77195.711.210.2.8, 77195.711.210.2.6, 77195.711.210.2.7, при квоти 128/313 ид.ч. за ищците /по 42.6/313 ид.ч. за всеки един/ и 185/313 ид.ч. за Д.Д.Г. и Г.С.Г.;

- между ищците и Д.Д.В. на СОС с идентификатор 77195.711.210.2.20 по действащите КККР на гр. Хасково, с адрес: гр. Хасково, ул. „Тринадесети март" № 4, етаж 5, който се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.711.210, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2, с площ 78.93 кв.м, 33.31 в.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, при съседни СОС в сградата: на същия етаж: 77195.711.210.2.11, 77195.711.210.2.9, под обекта: 77195.711.210.2.7, 77195.711.210.2.8, 77195.711.210.2.6, над обекта: няма, при квоти 128/313 ид.ч. за ищците /по 42.6/313 ид.ч. за всеки един/ и 185/313 ид.ч. за Д.Д.В.;

- между ищците и Ф.М.К. - В. и Д.Р.В. на СОС с идентификатор 77195.711.210.2.14 по действащите КККР на гр. Хасково, с адрес: гр. Хасково, ул. „Тринадесети март " № 4, етаж 0, който се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.711.210, с предназначение: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с площ 26 кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имота, със съседни СОС в сградата: на същия етаж: 77195.711.210.2.15, под обекта: няма, над обекта: 77195.711.210.2.12, и СОС с идентификатор 77195.711.210.2.18 по действащите КККР на гр. Хасково, с адрес: гр. Хасково, ул. „Тринадесети март" № 4, етаж 1, който се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.711.210, с предназначение: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ 22 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имота, със съседни СОС в сградата: на същия етаж: 77195.711.210.2.19, 77195.711.210.2.17, под обекта: няма, над обекта: 77195.711.210.2.1, при квоти 128/313 ид.ч. за ищците /по 42.6/313 ид.ч. за всеки един/ и общо 185/313 ид.ч. за Ф.М.К. - В. и Д.Р.В.;

- между ищците и Ц.М.П. и Н.И.П. на СОС с идентификатор 77195.711.210.2.17 по действащите КККР на гр. Хасково, с адрес: гр. Хасково, ул. ,,Тринадесети март" № 4, етаж 1, който се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.711.210, с предназначение: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ 22 кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, със съседни СОС в сградата: на същия етаж: 77195.711.210.2.18, под обекта: няма, над обекта: 77195.711.210.2.1, при квоти 128/313 ид.ч. за ищците /по 42.6/313 ид.ч. за всеки един/ и 185/313 ид.ч. за Ц.М.П. и Н.И.П.;

- между ищците и Едноличен търговец Петър Василев Бесарабски с фирма ЕТ „Беси - Петър Бесарабски" и В.Х.Б. на СОС с идентификатор 77195.711.210.2.19 по действащите КККР на гр. Хасково, с адрес: гр. Хасково, ул. ,,Тринадесети март" № 4, етаж 1, който се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.711.210, с предназначение: за търговска дейност, с площ 24 кв.м, брой нива на обекта: 1, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, със съседни СОС в сградата: на същия етаж: 77195.711.210.2.18, под обекта: няма, над обекта: 77195.711.210.2.1, при квоти 128/313 ид.ч. за ищците /по 42.6/313 ид.ч. за всеки един/ и 185/313 ид.ч. за Едноличен търговец Петър Василев Бесарабски с фирма ЕТ „Беси - Петър Бесарабски" и В.Х.Б..

Ответниците Ф.М.К. - В. и Д.Р.В. считат предявения срещу тях иск за допустим, но неоснователен. Излагат доводи за нередовност на исковата молба във връзка с индивидуализацията на сградата. Твърдят, че влязлото в сила решение по гр. д. № 850/2006 г. по описа на Хасковския районен съд, с което бил уважен предявеният иск по чл. 97 ГПК /отм./ не ги обвързвало, тъй като Д.В. не бил страна по него. В тази връзка се възразява, че теренът бил придобит по давност към 2004 г., както било удостоверено в НА № 102/2004 г. След това правото на строеж било придобито от Д.В. и другите съсобственици на имота въз основа на изтекла кратка придобивна давност с начало 04.04.2005 г., тъй като към момента на учредяването му с НА № 28/2005 г. не било известно на приобретателя на правото, че съществувал и друг съсобственик /НА № 21/1991 г. не бил вписан/. Решението по гр. д. № 850/2006 г. по описа на Хасковския районен съд не прекъсвало течението на тази давност, тъй като не били страна по иска по чл. 97 ГПК /отм./, а и мотивите на второинстанционното решение за изграждането на сградата в противоречие на чл. 183, ал. 1 ЗУТ нямали правна последици по отношение на сделката по НА № 28/2005 г. Освен това липсвали данни съдебното решение по гр. д. № 850/2006 г. по описа на Хасковския районен съд да е било вписано. Ответницата Ф.М.К. – В. поддържа и че от момента на придобиването на процесните имоти осъществявала добросъвестно владение върху тях при режим на СИО заедно със съпруга си, а впослествие еднолично, а не в режим на СИО, придобила правото на собственост върху тях, доколкото на 02.09.2010 г. съпрузите сключили брачен договор, по силата на чл. 1 от който избрали занапред режим на разделност при придобиване на имуществата по време на брака, като стават собственост само на съпруга, на името на който били придобити. Предвид изложеноето се иска предявеният срещу тях иск да бъде отхвърлен, като се присъдят на ответниците направените по делото разноски.

Ответницата М.Д.Ж. оспорва предявения срещу нея иск. Счита, че исковата молба била нередовна, тъй като не била представена актуална скица на поземлен имот 77195.711.210 по КККР на гр. Хасково, както и схема на нейния апартамент, а и ищците се позовавали на документи, без да ги представят. Освен това не били конституирани всички собственици на обекти в сградата, доколкото приращението обхващало цялата застроена сграда съгласно чл. 92 ЗС. Поддържа се, че предявеният иск за делба бил недопустим, тъй като поземлен имот 77195.711.210 бил неподеляем обект и липсвала активна процесуална легитимация с оглед неотменения НА № 28 от 04.04.2005 г., т. II, peг. № 2656, д. № 208/2005 г. на нотариус Владилена Сиртова и влязлото в сила Разрешение за строеж № 158/19.05.2005 г. Във връзка с основателността на иска се оспорват доводите за възникнала съсобственост по силата приращението по чл. 92 ЗС и се прави възражение за придобиването на делбения апартамент на основание добросъвестно давностно владение - чл. 79, ал. 2 ЗС, въпреки че бил изтекъл и срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС. Поддържа се, че владението започнало от датата на сключване на НА № 28 от 04.04.2005 г., като към тази дата не било налице знание за собственост на трето лице върху УПИ IX-2652,2653 в кв. 363 по плана на гр. Хасково, и продължавало до сега, като било явно, непрекъснато и необезпокоявано. Предвид изложеното се иска предявеният срещу нея иск да бъде отхвърлен, като се присъдят на ответницата направените по делото разноски.

Ответниците Д.Д.Г. и Г.С.Г. оспорват предявения срещу тях иск. Считат, че исковата молба била нередовна, тъй като не била представена актуална скица на поземлен имот 77195.711.210 по КККР на гр. Хасково, както и схема на техния апартамент, а и ищците се позовавали на документи, без да ги представят. Освен това не били конституирани всички собственици на обекти в сградата, доколкото приращението обхващало цялата застроена сграда съгласно чл. 92 ЗС. Поддържа се, че предявеният иск за делба бил недопустим, тъй като поземлен имот 77195.711.210 бил неподеляем обект и липсвала активна процесуална легитимация с оглед неотменения НА № 28 от 04.04.2005 г., т. II, peг. № 2656, д. № 208/2005 г. на нотариус Владилена Сиртова и влязлото в сила Разрешение за строеж № 158/19.05.2005 г. Във връзка с основателността на иска се оспорват доводите за възникнала съсобственост по силата приращението по чл. 92 ЗС и се прави възражение за придобиването на делбения апартамент на основание добросъвестно давностно владение - чл. 79, ал. 2 ЗС, въпреки че бил изтекъл и срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС. Поддържа се, че владението върху имота било от 1998 г., а на правото на строеж от датата на сключване на НА № 28 от 04.04.2005 г., като към тази дата не било налице знание за собственост на трето лице върху УПИ IX-2652,2653 в кв. 363 по плана на гр. Хасково, и продължавало до сега, като било явно, непрекъснато и необезпокоявано. Предвид изложеното се иска предявеният срещу тях иск да бъде отхвърлен, като се присъдят на ответниците направените по делото разноски.

Ответниците Ц.М.П. и Н.И.П. считат предявения срещу тях иск за недопустим поради липса на активна процесуална легитимация. Прави се и възражение за придобиване на процесния имот по давност на основание чл. 79 ЗС, тъй като били добросъвестни купувачи на СОС с идентификатор 77195.711.210.2.17. Претендират се направените по делото разноски.

Ответниците П.Р.В. и Л.А.В. оспорват предявения срещу тях иск. Считат, че исковата молба била нередовна, тъй като не била представена актуална скица на поземлен имот 77195.711.210 по КККР на гр. Хасково, както и схема на техния апартамент, а и ищците се позовавали на документи, без да ги представят. Освен това не били конституирани всички собственици на обекти в сградата, доколкото приращението обхващало цялата застроена сграда съгласно чл. 92 ЗС. Поддържа се, че предявеният иск за делба бил недопустим, тъй като поземлен имот 77195.711.210 бил неподеляем обект и липсвала активна процесуална легитимация с оглед неотменения НА № 28 от 04.04.2005 г., т. II, peг. № 2656, д. № 208/2005 г. на нотариус Владилена Сиртова и влязлото в сила Разрешение за строеж № 158/19.05.2005 г. Във връзка с основателността на иска се оспорват доводите за възникнала съсобственост по силата приращението по чл. 92 ЗС и се прави възражение за придобиването на делбения апартамент на основание добросъвестно давностно владение - чл. 79, ал. 2 ЗС, въпреки че бил изтекъл и срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС. Поддържа се, че владението започнало от датата на сключване на НА № 28 от 04.04.2005 г., като към тази дата не било налице знание за собственост на трето лице върху УПИ IX-2652,2653 в кв. 363 по плана на гр. Хасково, и продължавало до сега, като било явно, непрекъснато и необезпокоявано. Сочи се и че апартаменът бил индивидуална собственост на П.В. поради трансформация на имущество, придобито по наследство, делба на наследство и впоследствие продажба на 1/2 ид.ч от имота, като извършеното заплащане за уравняване на дяловете, както и последвалата продажба, не били по време на брака му с Л.В.. Продажбата през 1984 г също не е по време на брака му с Л.В.. Предвид изложеното се иска предявеният срещу тях иск да бъде отхвърлен, като се присъдят на ответниците направените по делото разноски.

Ответниците Едноличен търговец Петър Василев Бесарабски с фирма ЕТ „Беси - Петър Бесарабски" и В.Х.Б. оспорват иска срещу тях. Твърдят, че претенцията против В.Х.Б. била недопустима, тъй като процесният недвижим имот - СОС с идентификатор 77195.711.210.2.19 бил придобит за упражняване на търговската дейност на ЕТ „Беси-Петър Бесарабски" и бил включен в неговото предприятие, поради което съгласно чл. 22, ал. 3 от новия СК бил лична собственост на съпруг-едноличен търговец. На следващо място, оспорват се изцяло твърденията на ищците, че били съсобственици и притежавали посочените от тях идеални части от поземлен имот с идентификатор 77195.711.210, както и че той бил идентичен с имота, предмет на гр. д. № 850/2006 г. по описа на ХРС. Сочи се и че нямало влязло в сила съдебно решение, което да признавало наследодателят на ищците и тях самите за собственици по силата на приращението на съответните идеални части върху процесната сграда, а мотивите на Решение № 407/09.01.2009 г. по в. гр. дело № 488/2008 г. по описа на Окръжен съд - Хасково не се ползвали със сила на присъдено нещо. Прави се и възражение за изтекла придобивна давност в полза на ответниците, тъй като на 08.02.2012 г. Едноличният търговец Петър Василев Бесарабски с фирма ЕТ „Беси - Петър Бесарабски" го закупил с НА № 68, том I, peг. № 601, дело № 49/2012 г. на нотариус Христина Колева и го владеел имота на правно основание, годно да го направи собственик, поради което се явявал добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, доколкото не е знаел, че праводателят му не бил собственик /ако се приемело, че искът за делба бил основателен/. На основание чл. 82 ЗС към неговото владение следвало да се присъедини и владението на праводателя му Д.Д.В., която придобила процесния имот на 02.12.2008 г. с НА за дарение на недвижими имоти № 8, том 4, peг. № 6600, дело № 466 от 2008 г. на нотариус Иван Боев, от която дата започвало да тече и придобивната давност. В случая, както към датата на връчване на исковата молба, така и към датата на вписването й, била изтекла и 10 - годишната придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, доколкото към владението на ответниците следва да се присъедини и владението, освен на праводателя Д.Д.В., така и на нейните праводатели - Д.Р.В. и Ф.М.К. - В., които владяли процесния имот още преди 02.12.2005 г.

 

Ответницата Д.Д.В. счита предявения срещу нея иск за допустим, но неоснователен. Твърди, че влязлото в сила решение по гр. д. № 850/2006 г. по описа на Хасковския районен съд, с което бил уважен предявеният иск по чл. 97 ГПК /отм./ не я обвързвало, тъй като баща й Д.В. не бил страна по него. В тази връзка се възразява, че теренът бил придобит по давност към 2004 г., както било удостоверено в НА № 102/2004 г. След това правото на строеж било придобито от Д.В. и другите съсобственици на имота въз основа на изтекла кратка придобивна давност с начало 04.04.2005 г., тъй като към момента на учредяването му с НА № 28/2005 г. не било известно на приобретателя на правото, че съществувал и друг съсобственик /НА № 21/1991 г. не бил вписан/. На следващо място се поддържа и сградата нямала статут на приращение към земята, тъй като съществувал учреден друг способ за възникване собствеността върху нея - реализирано надлежно отстъпено право на строеж. Освен това ответницата била добросъвестен купувач и от момента на придобиването на имота  осъществявала добросъвестно владение върху него. Предвид изложеното се иска предявеният срещу нея иск да бъде отхвърлен, като й се присъдят направените по делото разноски.

В качеството й на трето лице-помагач на ответниците Едноличен търговец Петър Василев Бесарабски с фирма ЕТ „Беси - Петър Бесарабски" и В.Х.Б. по предявения срещу тях от ищците иск за делба на СОС с идентификатор 77195.711.210.2.19 по действащите КККР на гр. Хасково, Д.Д.В. се придържа към доводите на ответницата Б. за недопустимост на предявения срещу нея иск, респ. за неговата неоснователност. Присъединява се и изцяло към доводите на двама ответници относно неоснователността на иска за делба срещу тях, както и към всички изложени в отговора им твърдения, сочещи на липсата на съсобственост върху спорния имот между тях и ищците. В тази насока моли да се имат предвид и съображенията, изложени от ответницата в отговора й на исковата молба, в качеството й и на основна страна в процеса.

С влязло в сила протоколно определение от 24.10.2016 г. и по молба на пълномощника на ищците е прекратено производството по отношение на ответницата В.Х.Б. по иска за делба на СОС с идентификатор 77195.711.210.2.19 по КККР на гр. Хасково, на основание чл. 232 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Oт НА № 21, том І, дело № 31/1991 г. на нотариус при Хасковския районен съд се установява, че на 09.01.1991 г. Таню Георгиев Димитров е продал дворно място, представляващо имот № 2653, с площ 115 кв.м., в кв. 363 по плана на гр. Хасково, одобрен със Заповед № 73/1988 г., при граници: ул. „13-ти март”, Димо Христев и Райно Димов, на А.М.А.,***, починал на 03.11.2011 г., чийто наследници по закон се явяват ищците, видно от удостоверение за наследници № 1402/28.03.2013 г. от Община Хасково.

С НА № 102, том IV, peг. № 7266, дело № 667/2004 г. на Нотариус Владилена Сиртова ответниците Д.Р.В., М.Д.Ж., Д.Д.Г. и П.Р.В. са признати за собственици по давност и наследство на същия поземлен имот.

С НА № 28, том ІІ, peг. № 2656, дело № 208/2005 г. на Нотариус Владилена Сиртова, М.Д.Ж., Д.Д.Г. и П.Р.В. са учредили в полза на Д.Р.В. право на строеж върху УПИ IХ – 2652,2653 в кв. 363 по плана на гр. Хасково, одобрен със Заповед № 552/1996 г., с площ от 304 кв.м., на триетажна жилищна сграда, срещу задължението да им построи апартаменти с мазета, а на Д.Д.Г. – и магазин.

С влязло в сила Решение № 63/02.03.2007 г., постановено по гр. д. № 850/2006 г. на Районен съд – Хасково, е признато за установено по отношение на М.Д.Ж., Д.Д.Г. и П.Р.В., че А.М.А. е собственик на 128/309 ид. ч. от УПИ IX - 2652,2653 в кв. 363 по плана на гр. Хасково, одобрен със Заповед № 552/1996 г., с площ от 309 кв.м., като е отменен НА № 102, т. IV peг. № 7266, д. № 667/2004 г. на Нотариус Владилена Сиртова с peг. № 079.

С влязло в сила Решение № 407/09.01.2009 г., постановено по в. гр. д. № 488/2008 г. на Окръжен съд - Хасково, е отменено горепосоченото решение, като е отхвърлен  предявеният от А.М.А. против Д.Р.В. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждането му да премахне построената в имота сграда. В решаващите си мотиви съдът е приел, че наследодателят на ищците притежава 128/309 ид.ч. от имота и е налице неоснователно действие, извършено от ответника, изразяващо се построяването на пететажна сграда без съгласието на единия от съсобствениците, дадено по установения за това ред, но не е доказано това да му пречи пълноценно да упражнява правото си на собственост.

С влязло в сила Решение № 113/08.10.2007 г., постановено по адм. д. № 35/2007 г. на Окръжен съд - Хасково, е отхвърлена подадената от А.М.А. жалба против Заповед № ДК-10-23-/15.11.2006 г. на Началника на РДНСК-Хасково, с която е потвърдено издаденото от Началник сектор „АС” към Община Хасково Разрешение за строеж № 158/19.05.2005 г. на възложителя Д.Р.В. за строеж  „Жилищна сграда с магазини”, намиращ се в УПИ IХ – 2652,2653, в кв. 363 по плана на гр. Хасково, неразделна част от което е Заповед № 168/31.05.2005 г. на Началник сектор „АС” към Община Хасково за поправка на явна фактическа грешка, като неоснователна и недоказана.

С Удостоверение № 146/14.04.2007 г. на гл. архитект на Община Хасково е въведена в експлоатация построената в имота жилищна сграда с три броя магазини.

От НА № 8 от 02.12.2008 г., том IV, peг. № 6600, дело № 466/2008 г. на нотариус Иван Боев, НА № 9 от 02.12.2008 г., том ІV, рег. № 6601, дело № 467/2008 г. на Нотариус Иван Боев, НА № 745 от 28.10.2011 г., том IV, peг. № 5560, дело № 570/2011 г. на Нотариус Христина Колева, НА № 26 от 21.01.2013 г., том I, peг. № 181, дело № 8/2013 г. на Нотариус Нели Тончева, НА № 392 от 17.05.2012 г., том II, peг. № 2951, дело № 285/2012 г. на Нотариус Христина Колева, НА № 131 от 06.08.2013 г., том I, peг. № 1315, дело № 115/2013 г. на Нотариус Ваня Марчева, НА № 68 от 08.02.2012 г., том I, peг. № 601, дело № 49/2012 г. на Нотариус Христина Колева и 5 бр. удостоверения за семейно положение, съпруг/а и деца, издадени на 20.11.2015 г. от Община Хасково, се установява, че ответниците са собственици на процесните СОС.

От брачен договор от 02.09.2010 г. с нотариална заверка на подписите и на съдържанието с рег. № 5088 и 5089 от 09.10.2010 г. на Нотариус Христина Колева се установява, Ф.М.К. - В. и Д.Р.В. са постигнали съгласие, по силата на което са избрали режим на разделност на имуществата, придобити по време на брака, считано от подписване на настоящия договор, като те стават лична собственост на съпруга, който ги е придобил.

 От приетите множество приходни квитанции, удостоверения и писма от Община Хасково се установява, че наследодателят на ищците е заплащал местни данъци и такси за имота през 2009 г. и в периода 2014 г. - 2016 г.; ответницата М.Д.Ж. е декларирала процесния СОС през 2008 г., като е платила дължимите за него местни данъци и такси до 2016 г.; ответниците Д.Д.Г. и Г.С.Г. също са декларирали своя СОС и са заплащали дължимите за него местни данъци и такси до 2016 г.; ответникът П.Р.В. няма неплатени местни данъци и такси; ответникът Едноличен търговец Петър Василев Бесарабски с фирма ЕТ „Беси - Петър Бесарабски" е платил дължимите местни данъци и такси за 2015 г.

По делото са събрани и други писмени доказателства, които съдът счита, че не следва да обсъжда, доколкото същите се явяват неотносими към изхода на настоящия правен спор, тъй като с тях не се установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно, се установява, че СОС с идентификатор 77195.711.210.2.19 по действащите КККР на гр. Хасково е включен в имуществото на предприятието на Едноличния търговец Петър Василев Бесарабски с фирма ЕТ „Беси - Петър Бесарабски" и е отразен като придобит в счетоводните му книги.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно, се установява, че СОС с идентификатор 77195.711.210.2.20 по КККР на гр. Хасково представлява мезонет на две нива и съгласно изискванията на чл. 40 ЗУТ представлява самостоятелно жилище. Вещото лице Е.С. сочи и че СОС с идентификатор 77195.711.210.2.7 по КККР на гр. Хасково, за който е издадена Схема № 15-475323/29.09.2016 г. на СГКК - гр. Хасково, е идентичен с имота, описан в НА за учредяване право на строеж върху собствен имот № 28, том II, рег. № 2656, дело № 280/2005 г. за ответницата М.Д.Ж..

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Борис Митев  Минчев,  Ивайло Ангелов Владимиров, Димчо Димитров Йорданов, Мюмюн Реджеб Мюмюн, Маргарита Никова Янева, Грозю С. Грозев, Йорданка Стефанова Гайдарова и Александър Тодоров Милушев за обстоятелства относно владеенето на процесните имоти, както и на мястото, върху което те са построени. Показанията им са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 16.01.2017 г. /л. 439 – л. 445 по делото/, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правна квалификация чл. 34, ал. 1 ЗС и са процесуално допустими. Не могат да бъдат споделени доводите на част от ответниците за нередовност на исковата молба. На първо място следва да се отбележи, че предмет на предявените искове за делба не е самата сграда с идентификатор № 77195.711.210.2, а намиращите се в нея отделни самостоятелни обекти, които са индивидуализирани съобразно действащите КККР на гр. Хасково, като е ирелевантно дали те я изчерпват, респ. дали следва да конституират собственици и на други обекти в сградата. По принцип непредставянето на писмени доказателства с исковата молба не е нередовност на същата по смисъла на чл. 129 ГПК, а има отношение към основателността на иска, но не и към допустимостта му, освен ако изрично са посочени като приложения, но фактически не са били приложени към нея. Не е задължително още при образуване на дело за делба да се представят скици на имотите, необходими с оглед актуалната им индивидуализация в производството, като те могат да бъдат събрани в хода на процеса, доколкото също не попадат сред изискванията за редовност на исковата молба. Възраженията за липса на активна процесуална легитимация всъщност са свързани с надлежната материалноправна легитимация, т.е. те касаят съществото на спора.

Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни, като съображенията за това са следните:

Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на ищците, че са собственици по наследяване на 128/309 ид. ч. от поземления имот, върху който е построена сградата, в която се намират процесните СОС. Действително с влязлото в сила Решение № 63 от 02.03.2007 г. по гр. д. № 850/2006 г. на Хасковския районен съд правото на наследодателя им е установено спрямо част от ответниците, а именно М.Д.Ж., Д.Д.Г., П.Р.В. и Д.Р.В.. По отношение на последния следва да се има предвид, че той също е бил страна в това производство, а предявеният срещу него иск по чл. 109 ЗС е отхвърлен само, защото е прието, че построяването на пететажната сграда без съгласието на единия от съсобствениците, дадено по установения за това ред, не му пречи пълноценно да упражнява правото си на собственост. По-същественото е, че със същото съдебно решение НА № 102, том IV, peг. № 7266, дело № 667/2004 г. на Нотариус Владилена Сиртова, с който четиримата ответниците са се легитимирали като собственици по давност и наследство на имота, е отменен изцяло, а не частично, на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./. Съгласно Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/1985 г. на ВС, ОСГК отменяването му се явява изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявен иск за защита на засегнатото с издаването му материално право. Ето защо и на основание чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК горецитираното решение на Хасковския районен съд обвързва със силата на пресъдено нещо /СПН/ участвалите в него страни и техните универсални и частни правоприемници, придобили права в хода на процеса, по отношение на предявеното основание на спорното право в исковата молба и формираното искане. След като е било установено със СПН, че към онзи момент правото на съсобственост на наследодателя на ищците е съществувало, то не може да бъде оспорвано въз основа на факти, възникнали преди този момент. Противното би означавало подновяване на вече разрешения спор, което е недопустимо – чл. 299 ГПК. При това положение не следва да се обсъждат възраженията на ответниците, свързани с придобиването на терена по давност за периода до 21.08.2009 г. От тогава до датата на подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство – 29.09.2015 г., са изминали по-малко от десет години, а те нямат качеството на добросъвестни владелци на поземления имот, поради което възраженията им за този следващ период са неоснователни. Това е така, защото владението им е разнородно  - владението на праводателите е недобросъвестно, тъй като са били страни по гр. д. № 850/2006 г. на Хасковския районен съд, поради което са знаели, че не само те са собственици на имота, а на правоприемниците им е добросъвестно. Съгласно задължителната съдебна практика при присъединяване на разнородно владение необходимият срок за придобиване по давност на недвижим имот е срокът, предвиден в чл. 79, ал. 1 ЗС - Решение № 178 от 09.07.2014 г. по гр. д. № 7749/2013 г. на ВКС, I г. о.,  постановено по реда на чл. 290 ГПК.

На следващо място, съдът счита за основателно и поддържаното от ищците, че доколкото сградата с идентификатор 77195.711.210.2 по КККР на гр. Хасково е била построена от ответника Д.Р.В. без валидно учредено право на строеж от страна на единия съсобственик на имота и техен наследодател, по силата на автоматичното действие на принципа на приращението по чл. 92 ЗС те се явяват съсобственици на общо 128/313 ид. ч. от всеки един от СОС в нея, съответстващи на притежаваните от А.А. идеални части от собствеността върху земята. Това разбиране съответства на трайната и задължителна практика на ВС и на ВКС – вж. напр. Решение № 598 от 12.06.1991 г. по гр. д. № 362/1991 г. на ВС, I г. о., Решение № 684 от 28.09.2000 г. по гр. д. № 95/2000 г. на ВКС, I г. о., Решение № 44 от 04.03.2013 г. по гр. д. № 358/2012 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 245 от 04.11.2013 г. по гр. д. № 1273/2013 г. на ВКС, I г. о. и др. При това положение следва да се обсъдят своевременно наведените от ответниците възражения за придобиване на собствеността върху процесните СОС въз основа на осъществено давностно владение. В тази връзка най-напред трябва да се отбележи, че правото на строеж върху недвижим имот /чужд или съсобствен/, респ. правото на собственост върху построеното е вещно право и може да бъде обект на владение, а при изтичане на необходимия срок може да бъде придобито по давност /чл. 55 и чл. 85 ЗС/ – така и в Решение № 546 от 22.05.1991 г. по гр. д. № 332/1991 г. на ВС, I г. о., Решение № 803 от 21.10.1994 г. по гр. д. № 662/1994 г. на ВС, I г. о., Решение № 385 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 1359/2009 г. на ВКС, I г. о., Решение № 523 от 25.11.2010 г. по гр. д. № 548/2009 г. на ВКС, II г. о., Решение № 194 от 14.10.2015 г. по гр. д. № 2767/2015 г. на ВКС, I г. о. В последните три съдебни решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието и че ако договорът за учредяване на право на строеж страда от порок и не може да легитимира страните по него като носители на вещното право на строеж, както е и в настоящия случай, срокът за придобиване на това право по давност започва да тече от онзи момент, от който сключилите го лица са предприели действия /фактически и правни/ по неговото упражняване, т.е. действия по реализиране на правото на строеж, което са считали че са придобили по силата на договора. Посредством действията по построяване на сградата, извършвани с намерението за реализиране на правото на строеж, което лицата считат за учредено в тяхна полза, се осъществява владение на ограниченото вещно право на строеж, което при наличието на всички предвидени в чл. 79 ЗС предпоставки може да доведе до придобиване по давност на правото на собственост върху построеното. По делото не се спори, а и от събраните гласни доказателства /вж. показанията на свид. Борис Митев Минчев, Ивайло Ангелов Владимиров, Димчо Йорданов Димитров, Мюмюн Реджеб Мюмюн и Маргарита Н. Янева/ и писмени такива /Разрешение за строеж № 158/19.05.2005 г., Констативен акт № 271-РДНСК-39/29.08.2005 г. – л. 20, л. 48 по адм. д. № 35/2007 г. на Окръжен съд - Хасково, приложено по настоящото дело/ се установява, че през 2005 г. ответникът Д.Р.В. се е снабдил с разрешение за строеж и е започнал да строи сградата, в която се намират процесните СОС. Следва да се има предвид и че съгласно разпоредбата на чл. 69 ЗС, намираща приложение и по отношение на ограничените вещни права, предполага се, че владелецът държи вещта, респ. ограниченото вещно право, като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, а по делото липсват доказателства, които да оборват тази презумпция. Поради това и с оглед цитираната по-горе задължителна практика на ВКС следва да се приеме, че от 2005 г. той е установил владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС върху учреденото му право на строеж на сградата. След изграждането й това право се е трансформирало в право на собственост върху нея. Не е спорно между страните, а и от събраните гласни доказателства се установява, че от този момент до датата на подаване на исковата молба са изминали повече от 10 години, през който Д.Р.В., а впоследствие и останалите ответниците са упражнявали фактическа власт върху съответните СОС, което не е било оспорвано, с намерение да се придобият собствеността върху тях. Доколкото те са получили владението върху определения имот от суперфициара на правно основание, което е годно да прехвърли собствеността му, могат на основание чл. 82 ЗС да присъединят към своето владение и владението на праводателя си. То е било постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. Ето защо по отношение на ответниците се е осъществил фактическият състав чл. 79, ал. 1 ЗС, а след като са придобили правото на собственост по давност, техните СОС не следва да се допускат до делба. Тук е уместно да се отбележи, че с предявяването на иск за собственост се прекъсва на основание чл. 116, ал. 1, б. „б“ ЗЗД само придобивната давност за вещта или вещното право, което е предмет на иска. Когато предмет на делото е правото на собственост върху земята, не се прекъсва придобивната давност по отношение на производни права, каквито са правото на строеж или правото на собственост върху построеното, тъй като те не се обхващат от предметните предели на СПН. В този смисъл са Решение № 437 от 13.05.2009 г. по гр. д. № 1068/2008 г. на ВКС, I г. о. и Решение № 385 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 1359/2009 г. на ВКС, I г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. С Решение № 63/02.03.2007 г. по гр. д. № 850/2006 г. на Районен съд – Хасково е уважен положителен установителен иск за собствеността единствено на ид.ч. от терена, върху който вече е съществувало самостоятелно вещно право – учреденото право на строеж на 04.04.2005 г. с НА № 28, том ІІ, peг. № 2656, дело № 208/2005 г. на Нотариус Владилена Сиртова, като в хода на делото е реализирано като право на собственост върху отделни СОС в построената сграда, но те не са били предмет на това дело. При това положение доводите на ищците за прекъсване на придобивната давност са неоснователни. Предприетите от техния наследодател действия пред РДНСК - Хасково и ОС - Хасково за оспорване законността на строежа също не биха имали този ефект, тъй като не са сред посочените в чл. 116 ЗЗД /така и в Решение № 176 от 15.03.2010 г. по гр. д. № 3057/2008 г. на ВКС, III г. о./. Следва да се има предвид и че нито се твърди, нито има някакви данни в този период владението на имота от ответника да е било изгубено и да е било установено такова от друго лице.

По изложените съображения съдът счита, че предявените искове за делба се явяват неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на делото и че ответниците претендират разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, единствено на същите следва да се присъдят такива /с изключение на Ц.М.П., Н.И.П. и Д.Д.В., тъй като съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на присъждане подлежат само заплатените от страните разноски по делото, а в представените от тях договори за правна защита и съдействие само е договорено адвокатско възнаграждение, но не е отбелязано, че е изплатено/, както и на В.Х.Б., на основание чл. 78, ал. 4 от с.з. На основание чл. 9, предл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ищците следва да заплатят по сметка на съда държавна такса в размер на 100,00 лв.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.А.А., ЕГН **********, М.А.А., ЕГН ********** и А.А.А., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, aп. 5 - адв. Таня Ванкова, искове с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, както следва:

- между тях и М.Д.Ж., ЕГН ********** ***, за делба на самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор 77195.711.210.2.7 по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/ на гр. Хасково, с адрес: гр. Хасково, ул. „Тринадесети март" № 4, ет. 4, който се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.711.210, с предназначение: жилище, апартамент, бр. нива на обекта: 1, с площ 68 кв.м, ведно с мазе № 3 с площ 6 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, при съседни СОС в сградата: на същия етаж: 77195.711.210.2.8, 77195.711.210.2.6, под обекта: 77195.711.210.2.4, 77195.711.210.2.5, над обекта: 77195.711.210.2.11, 77195.711.210.2.9, 77195.711.210.2.10, при квоти 128/313 ид.ч. за ищците /по 42.6/313 ид.ч. за всеки един/ и 185/313 ид.ч. за М.Д.Ж.;

- между тях и П.Р.В., ЕГН ********** и Л.А.В., родена на *** г. в Руска Федерация, румънска гражданка, двамата от гр. Хасково, ул. „Алеко Константинов" № 13, за делба на СОС с идентификатор 77195.711.210.2.3 по действащите КККР на гр. Хасково, с адрес: гр. Хасково, ул. „Тринадесети март" № 4, ет. 3, който се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.711.210, с предназначение: жилище, апартамент, бр. нива на обекта: 1, с площ 85.66 кв.м., с прилежащи части: мазе № 1 с площ 6 кв.м., и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, при съседни СОС в сградата: на същия етаж: 77195.711.210.2.4, под обекта: 77195.711.210.2.1, над обекта: 77195.711.210.2.6, при квоти 128/313 ид.ч. за ищците /по 42.6/313 ид.ч. за всеки един/ и 185/313 ид.ч. за П.Р.В. и Л.А.В.;

- между тях и Д.Д.Г., ЕГН ********** и Г.С.Г., ЕГН **********,***, за делба на СОС с идентификатор 77195.711.210.2.4 по действащите КККР на гр. Хасково, с адрес: гр. Хасково, ул. „Тринадесети март" № 4 ет. 3, който се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.711.210, с предназначение: жилище, апартамент, бр. нива на обекта: 1, с площ 93.7 кв.м., с прилежащи части: мазе № 2 с площ 6 кв.м., и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, при съседни СОС в сградата: на същия етаж: 77195.711.210.2.5, 77195.711.210.2.3, под обекта: 77195.711.210.2.2, 77195.711.210.2.1, над обекта: 77195.711.210.2.8, 77195.711.210.2.6, 77195.711.210.2.7, при квоти 128/313 ид.ч. за ищците /по 42.6/313 ид.ч. за всеки един/ и 185/313 ид.ч. за Д.Д.Г. и Г.С.Г.;

- между тях и Д.Д.В., ЕГН ********** ***, за делба на СОС с идентификатор 77195.711.210.2.20 по действащите КККР на гр. Хасково, с адрес: гр. Хасково, ул. „Тринадесети март" № 4, етаж 5, който се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.711.210, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2, с площ 78.93 кв.м, 33.31 в.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, при съседни СОС в сградата: на същия етаж: 77195.711.210.2.11, 77195.711.210.2.9, под обекта: 77195.711.210.2.7, 77195.711.210.2.8, 77195.711.210.2.6, над обекта: няма, при квоти 128/313 ид.ч. за ищците /по 42.6/313 ид.ч. за всеки един/ и 185/313 ид.ч. за Д.Д.В.;

- между тях и Ф.М.К. – В., ЕГН ********** и Д.Р.В. ЕГН **********,***, за делба на СОС с идентификатор 77195.711.210.2.14 по действащите КККР на гр. Хасково, с адрес: гр. Хасково, ул. „Тринадесети март " № 4, етаж 0, който се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.711.210, с предназначение: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с площ 26 кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имота, със съседни СОС в сградата: на същия етаж: 77195.711.210.2.15, под обекта: няма, над обекта: 77195.711.210.2.12, и СОС с идентификатор 77195.711.210.2.18 по действащите КККР на гр. Хасково, с адрес: гр. Хасково, ул. „Тринадесети март" № 4, етаж 1, който се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.711.210, с предназначение: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ 22 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имота, със съседни СОС в сградата: на същия етаж: 77195.711.210.2.19, 77195.711.210.2.17, под обекта: няма, над обекта: 77195.711.210.2.1, при квоти 128/313 ид.ч. за ищците /по 42.6/313 ид.ч. за всеки един/ и общо 185/313 ид.ч. за Ф.М.К. - В. и Д.Р.В.;

- между тях и Ц.М.П., ЕГН ********** и Н.И.П., ЕГН **********,***, адрес за призоваване: гр. Хасково, ул. „П. Р. Славейков" № 3, за делба на СОС с идентификатор 77195.711.210.2.17 по действащите КККР на гр. Хасково, с адрес: гр. Хасково, ул. ,,Тринадесети март" № 4, етаж 1, който се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.711.210, с предназначение: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ 22 кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, със съседни СОС в сградата: на същия етаж: 77195.711.210.2.18, под обекта: няма, над обекта: 77195.711.210.2.1, при квоти 128/313 ид.ч. за ищците /по 42.6/313 ид.ч. за всеки един/ и 185/313 ид.ч. за Ц.М.П. и Н.И.П.;

- между тях и Едноличен търговец Петър Василев Бесарабски с фирма ЕТ „Беси - Петър Бесарабски", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Тринадесети март" № 10 – 12, ет. 2, ап. 4, адрес за призоваване: гр. София, бул. "Витоша" № 146, вх. Б, ет. 6 – адв. Златко И. Димитров, за делба на СОС с идентификатор 77195.711.210.2.19 по действащите КККР на гр. Хасково, с адрес: гр. Хасково, ул. ,,Тринадесети март" № 4, етаж 1, който се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.711.210, с предназначение: за търговска дейност, с площ 24 кв.м, брой нива на обекта: 1, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, със съседни СОС в сградата: на същия етаж: 77195.711.210.2.18, под обекта: няма, над обекта: 77195.711.210.2.1, при квоти 128/313 ид.ч. за ищците /по 42.6/313 ид.ч. за всеки един/ и 185/313 ид.ч. за Едноличен търговец Петър Василев Бесарабски с фирма ЕТ „Беси - Петър Бесарабски".

ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********, М.А.А., ЕГН ********** и А.А.А., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, aп. 5 - адв. Таня Ванкова, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят:

- на М.Д.Ж., ЕГН ********** ***, сумата от 800,00 лв., представляваща направени разноски по делото;

- на П.Р.В., ЕГН ********** и Л.А.В., родена на *** г. в Руска Федерация, румънска гражданка, двамата от гр. Хасково, ул. „Алеко Константинов" № 13, сумата от 800,00 лв., представляваща направени разноски по делото;

- на Д.Д.Г., ЕГН ********** и Г.С.Г., ЕГН **********,***, сумата от 800,00 лв., представляваща направени разноски по делото;

- на Ф.М.К. – В., ЕГН ********** и Д.Р.В. ЕГН **********,***, сумата от 800,00 лв., представляваща направени разноски по делото;

- на Едноличен търговец Петър Василев Бесарабски с фирма ЕТ „Беси - Петър Бесарабски", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Тринадесети март" № 10 – 12, ет. 2, ап. 4, адрес за призоваване: гр. София, бул. "Витоша" № 146, вх. Б, ет. 6 – адв. Златко И. Димитров, сумата от 2 180,00 лв., представляваща направени разноски по делото;

ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********, М.А.А., ЕГН ********** и А.А.А., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, aп. 5 - адв. Таня Ванкова, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, да заплатят на В.Х.Б., ЕГН ********** ***, адрес за призоваване: гр. София, бул. "Витоша" № 146, вх. Б, ет. 6 – адв. Златко И. Димитров, сумата от 2 000,00 лв., представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********, М.А.А., ЕГН ********** и А.А.А., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, aп. 5 - адв. Таня Ванкова, на основание чл. 9, предл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да заплатят по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 100,00 лв., представляваща дължима държавна такса по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от получаването му от страните.

                                                               

     

                                                           СЪДИЯ:

/Петър Вунов/