Р Е Ш Е Н И Е
№ 187 31. 05. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 07. 05. 2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател : Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
мл. с-я Симона
Кирилова
Секретар : Eмилия Павлова
като разгледа докладваното от съдия Методи Величков
въззивно гражданско дело № 166 по
описа за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното :
С решение № 4 от 24.01.2019г.,
постановено по гр. д. № 570/2018г. по описа на Р. районен
съд е:
Признато за установено, по
отношение на В.Н.Н. от ***, че дължи на “Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, сумата от 978,85лв. - главница за периода от 07.04.2017г. до
02.11.2017г. по договор за паричен заем № 2784735 от ***г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 07.02.2018г. до окончателното изплащане на заявлението, като искът за
главницата за горницата до пълния предявен размер от 1019,65лв. е отхвърлен
като неоснователен.
Отхвърлени са като неоснователни
предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД срещу искове
за признаване за установено, че ответникът В.Н.Н., дължи на ищеца по договор за
паричен заем № 2784735 от ***г. сумата от 91,43лв. – договорна лихва за периода
от 20.04.2017г. до 02.11.2017г., както и сума в размер на 520,12лв. – неустойка
за неизпълнение на договорно задължение.
С решението е осъден В.Н.Н. от ***, че да заплати на “Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, сумата 480,06лв., представляваща
направени разноски по делото.
Предмет на настоящето въззивно
производство е въззивна жалба, подадена от особения представител на В.Н.Н. –
адвокат С.С., подадена срещу решение, в частта му с която е уважен предявения
установителен иск, ведно със законната лихва за забава и в частта му, с която Н.
е осъден да заплати на ищеца разноски по делото. Моли решението в обжалваните
части да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и предявения иск да
бъде отхвърлен като неоснователен, като на жалбоподателя бъдат присъдени
направените от него разноски. Във въззивната
жалба е вмъкнато и едно изречение – иска е предявен при липса на процесуална
легитимация. Моли решението да отменено и в частта за присъдените разноски, тъй
като ответникът е призован по реда на чл. 47 от ГПК, като с исковата молба е
представено за връчване уведомлението за извършена цесия и по този начин
ответникът не е знаел, че има задължение към ищеца и не е дал повод за
завеждане на делото.
Насрещната страна „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, чрез юрисконсулт Д.А., е подала писмен
отговор. С него изразява становище, че въззивната жалба е допустима, но по
същество е неоснователна. Моли решението в обжалваната му част да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното:
По отношение първоначално
предявените претенции за законна лихва за забава в размер на 38,04 за периода
03.11.2017г. до 31.01.2018г. и за сума в размер на 45лв. – разходи и такси,
производството по делото е прекратено с определение, постановено в з.з. на 19.10.2018г.,
поради оттегляне на иска в тази му част.
Решението на Р. районен съд, в
частта, с която е отхвърлен иска за главницата за горницата над 978,85лв. до
пълния предявен размер от 1019,65лв.; за сумата от 91,43лв. – договорна лихва
за периода от 20.04.2017г. до 02.11.2017г., както и за сумата в размер на
520,12лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, не е обжалвано и
е влязло в сила.
Въззивната жалба се
явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и
подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка
за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Р. районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява
допустимо. Налице е правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни
правни субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и
не са налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото
погасяване - за процесните суми е водено заповедно производство по ч. гр. дело
№ 316/2018 г. по описа на П. районен съд за сумите, които са предмет на
настоящото исково производство. Тъй като заповедта за изпълнение е била връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 и ал.7, предложение второ от ГПК, то
Р. районен съд е указал на дружеството,
че може да предяви установителен иск. Заявителят в срок е предявил
установителния си иск, поради което същият иск е допустим. Съдът се е произнесъл
именно по предявения установителен иск. Следователно решение не е постановено
при липса на активна легитимация, каквото изречение има вмъкнато във въззивната
жалба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен
от изложеното в жалбата. Основният довод във въззивната жалба е, че в нарушение
на съдопроизводствените правила П. районен съд не е обсъдил направеното от ответницата
възражение, че процесният договор е сключен в противоречие с правилата на
добрите нрави. Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната
страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:
Първият довод е,
че още при подписването му, договорът за кредит е бил нищожен, тъй като
размерът на паричното задължение е в различен размер, включително размерът на
всяка от 15 –те двуседмични вноски. В тази насока Пернишкият окръжен следва да
отбележи следното:
Съгласно договор за паричен заем № 2784735 от ***г.
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на В.Н.Н. сумата 1250лв. Съгласно чл.3,
ал.1 от договора страните са заявили, че се съгласяват да бъде рефинансиран
текущия заем на заемателя, като същият желае да погаси изцяло задължението си
по /предходен/ Договор за паричен заем № 2665853, в размер на 467,63лв. Това са
единствените две суми , които са отбелязани в договора и между тах няма никакво
противоречие – първата е тази, която е отпусната на Н., а с втората сума се
погасява негов предходен заем. Другата сума, която е посочена в договора е
сумата за всяка една от 15- двуседмични вноски – по 92,59лв. Сумата за
неустойка не следва да бъде обсъждана, тъй като за нея е налице отхвърлителен
диспозитив и в тази част решението не е обжалвано.
Вторият довод е,
че вещото лице в съдебно – счетоводната експертиза не сочи данни относно
платежни документи за сумата, която
претендира ищеца, че вещото лице не може да посочи, че има ли водено
счетоводство в ищцовото дружество, както и в дружеството заемодател за паричен
заем и за счетоводни документи. По отношение на тези доводи Пернишкият окръжен
съд намира следното:
Видно от раздел III на съдебно – счетоводната експертиза на вещото лице В. Ж.
П., която се възприема от съда, като обективно и компетентно дадена – „За
изготвяне на съдебно – счетоводната експертиза се запознах с документите по
делото, извърших проверка в „Агенция за контрол на просрочени задължения ООД и
проверка на вземането на предишния кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД по
договора за паричен кредит, погасителен план на кредита…“, като в съдебното
заседание на 16.01.2019г. вещото лице е казало устно същото. Видно от
заключението на вещото лице част от кредите е погасен като са останали дължими -
1019,65лв. главница и 91,43лв. договорна лихва за периода от 20.04.2017г. до
02.11.2017г. Първоинстанционният съд е уважил иска за главницата до размер от
978,85лв., а за горницата до пълния претендиран размер от 1019,65лв. е
отхвърлил иска. Няма подадена жалба от ищеца, поради което съдът не следва да
обсъжда решението в отхвърлителната му част, тъй като в тази част то е влязло в
сила.
По отношение
доводите във въззивната жалба, че е налице неизпълнение на задължението на
чл.99 и сл. за извършена цесия на длъжника, Пернишкият окръжен следва да
отбележи:
С рамков договор
за прехвърляне на парични суми /цесия/ от ***г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
прехвърлило „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, свои вземания, като видно от приложената по делото
разпечатка /л.14 от първоинстанционното производство/ сред тези вземания
фигурира и това по процесния договор с В.Н.Н. за сумата от 1250лв., от която
неиздължени: 1019,65лв. главница и 91,43лв. лихви за забава.
Съгласно
константната практика на ВКС цедентът може да упълномощи цесионера да извърши
уведомяването на длъжника, като това може да стане и с исковата молба, както е
сторено в настоящето производство.
В.Н.Н. не е
изпълнил задължението си за заплащане на кредита и именно с това е станал
причина да бъде предявен установителен иск от страна на цесионера, поради което
не е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК, още повече, че неговият особен
представител е оспорил иска.
Следователно
въззивната жалба се явява изцяло неоснователна, поради което решението в
обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
като Пернишкият окръжен съд изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд
по реда на чл. 272 от ГПК.
С оглед изхода по
делото и на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПрП, вр. с чл. 25,
ал.1 от Наредба за правна помощ, В.Н.Н. следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемото дружество сумата 100лв. юрисконсултско възнаграждение и сумата
100лв., представляваща изплатено от дружеството адвокатско възнаграждение за
особения му представител адвокат С.С. пред Пернишкия окръжен съд.
Въззивният съд
следва да отбележи, че Р. районен съд не е изпълнил указанията дадени с т.12 от
ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС - да определи
дължимите разноски в заповедното производство съобразно изхода на спора /частично
оттеглени искови претенции и частично отхвърлени искове/, поради което следва
да стори това по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК.
На основание чл.
280, ал.3, т.1, предложение първо от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от гореизложеното
и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 4 от 24.01.2019г.,
постановено по гр. д. № 570/2018г. по описа на Р. районен съд, в частта му, с която е признато за
установено, по отношение на В.Н.Н. от ***, че дължи на “Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, сумата от 978,85лв. - главница за периода от 07.04.2017г.
до 02.11.2017г. по договор за паричен заем № 2784735 от ***г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК – 07.02.2018г. до окончателното изплащане на заявлението, и в
частта, с която е осъден В.Н.Н. от ***,
че да заплати на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, сумата 480,06лв.,
представляваща направени разноски по делото.
Осъжда В.Н.Н., с ЕГН **********, от ***, сумата 100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение пред Пернишкия
окръжен съд и сумата 100лв., представляваща
изплатено от дружеството адвокатско възнаграждение за особения му представител
адвокат С.С. пред Пернишкия окръжен съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
След
връщане на делото на Р. районен съд, същият следва да изпълни указанията на
Пернишкия окръжен съд, дадени в мотивите на настоящето решение.
Председател :
Членове : 1.
2.