Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
……………………………..,
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова изслуша
докладваното от съдията административно
дело № 508/2020г. за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.159 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Производството е образувано по жалба на „Л.Л.“
****/в несъстоятелност/, представлявано от временния синдик Г.П.С. срещу ревизионен акт №Р-03000318006519-091-001/09.09.2019г.,
издаден от инспектори по приходите в ТД на НАП-Варна, потвърден с решение №
271/29.11.2019г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр.Варна при ЦУ на НАП.
В жалбата се оспорват констатациите на
органите по приходите, въз основа на които е определен данък печалба в размер
на 23590 лева за 2016г. и лихви за
забава в размер на 5845.55 лева по Закона
за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, в резултат на което е увеличен
счетоводния финансов резултат на ревизираното дружество със сумата от
249 029.68 лева, която е определена чрез възлагане на експертиза за
определяне на пазарната цена на имотите, предмет на разпоредителна сделка,
извършена през 2016г. Твърди се, че от нотариалния акт за покупко-продажба на
недвижим имот, с която е осъществена въпросната сделка, се установява, че
имотът е обект на договорна ипотека в
полза на „Инвестбанк“ АД, учредена с нотариален акт, вписан под №14 том 9 от
13.11.2015г. в Службата по вписвания гр.Варна. Имотът е служил за обезпечение
на кредитора и придобивайки го с тази тежест купувачът е изплатил целия дълг
към ипотекарния кредитор и по този начин е заплатил реалната цена. Подчертава
се, че плащането, с което се погасява задължението към банката е извършено от
името и за сметка на ревизираното дружество и е част от насрещната престация,
която то е получило срещу прехвърлената собственост. Наведените са оплаквания
срещу определените задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ за периода
м.02/2013г. – м.07/2018г., като се оспорва заключението на органите по
приходите за симулативни сделки с
„Бенедикт Мениджмънт 2“ЕООД по фактури с предмет „СМР“ и „услуги“, издадени във
връзка със сключен между жалбоподателя и доставчика договор за реконструкция и
модернизация от 18.12.2012г. и договор за обслужване от 31.05.2013г.
Жалбоподателят смята, че са налице достатъчно доказателства за реалното
извършване на доставките. Оспорва се и приравняването към безвъзмездни доставки
на услуги тези към „БАКБ“ АД за извършените ремонтни работи в почивна база –
лагер „Чавдар“ в гр.Обзор. Сочи се, че съгласно договореното между
жалбоподателя и банката по договора за наем, извършването на ремонта и
обновяването е следвало да бъде фактурирано на наемодателя към момента на
прекратяване на договорните отношения и предаването на наетия обект. Посочени
са доводи и срещу констатациите в ревизионния акт, с които са приравнени на
безвъзмездни доставките на стоки към „БАКБ“ АД по отношение на описаните в
приемо-предавателни протоколи №1 и №2 от 06.11.2017г. движими вещи: машини,
съоръжения, оборудване, инвентар. Отбелязано е, че в производството по
несъстоятелност кредиторът „БАКБ“ АД е предявил привилегия по отношение на тези
вещи, изразяваща се в право на задържане, но съдът по несъстоятелността е
потвърдил, че кредиторът не се ползва с тази привилегия и движимите вещи,
описани в приемо-предавателните протоколи са собственост на длъжника „Ленд Логистик“ ЕООД. Иска се отмяна
на обжалвания ревизионен акт като неправилен и незаконосъобразен. В писмени
бележки с вх.№13934/10.11.2020г. се
подчертава незаконосъобразността на ревизионния акт в частта на определения
корпоративен данък от 235902.02 лева по ЗКПО за 2016г., предвид банково
удостоверение изх.№7377-153/23.09.2020г. на „Инвестбанк“ АД. Относно
определените задължения за данък върху добавената стойност за периода
м.02.2013г. – м.07.2018г. е отбелязано, че „Б.М.*“ **** е разполагало с
материална и кадрова обезпеченост за извършване на фактурираните от него
доставки на СМР. Сочи, че повтаряемостта на СМР с тези фактурирани от „Керамик
груп“ ЕООД може да се дължи на естествено изхабяване. Подчертава, че приетите
от ревизиращия орган за извършени безвъзмездни доставки в полза на „БАКБ“ АД
всъщност не са осъществени и не са увеличили стойността на наетия имот, поради
което имат характер на текуща поддържка и стопанисване на имота за периода, за
който е отдаден под наем. Движимите вещи, по отношение на които в ревизионния
акт е възприето, че са безвъзмездна доставка в полза на „БАКБ“ АД,
жалбоподателят сочи, че са негова собственост и понастоящем са включени в
масата на несъстоятелността, служеща за удовлетворяване на всички кредитори в
т.ч. НАП и „БАКБ“ АД, подлежат на особен режим на осребряване и разпореждането с тях се извършва от синдика след разрешение
от съда по несъстоятелност, поради което извода, че представляват безвъзмездна
сделка противоречи на обективната фактическа обстановка. Жалбоподателят
претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна – директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при ЦУ на НАП оспорва
жалбата като неоснователна. В писмено становище вх.№9406/23.06.2021г. сочи за
правилно увеличението на финансовия
резултат за 2016г. с разликата между пазарната цена на продадения недвижим
имот, установена с оценителната експертиза
и получената цена от 20 000 лева. Смята, че жалбоподателят не е доказал, че насрещната престация за
продажбата на имота включва и сумата от 96 400 лева, представляваща
погасен банков кредит на дружеството /в несъстоятелност/ към „Инвестбанк“ АД.
Подчертава, че от отговора на „Инвестбанк“ АД
с вх.№12566/14.10.2020г. не се установява твърдението, че кредитът към
банката погасен от купувача Хр. А. Д.представлява част от продажната цена на имота. Дружеството не е представило
договор за банков кредит с „Инвестбанк“ АД, погасителен план, обезпечителен
договор и др. документи във връзка с отпускането, обезпечаването и погасяването
на кредита. Ответникът подчертава, че в счетоводните регистри на дружеството за
2016г. е осчетоводен приход от продажбата на имота по счетоводна сметка 709
„Приходи от други продажби“ в размер на 20 000 лева, а не в размер на
116 400 лева, колкото се твърди че е реализирания приход. Осчетоводена е и
загуба от сделката в размер на 49 692.72 лева, която е формирана като
разлика между получения приход от 20 000 лева и изписаната отчетна
стойност на продадения имот, която е 69 692.72 лева. тази отчетна стойност
е формирана като разлика между стойността, с която е заприходен актива през
2015г. при придобиването му от 71 115.02 лева и натрупаната амортизация до
момента на продажбата му от 1422.30 лева. Според ответникът, ако действително
приходът от продажбата на имота включваше сумата от 96 400 лева за
погасения кредит, то тогава дружеството следваше да отчете от тази сделка
печалба в размер на 46 707.28 лева /=116 400 лева – 69 692.72
лева/, а не загуба. Изтъква се, че
получаването на допълнителна престация от 96 400 лева представлява укрит
приход, затова правилно е увеличен финансовия резултат за 2016г. Ответникът
изтъква законосъобразност на ревизионния акт по отношение непризнатия данъчен
кредит, предвид липсата на доказателства за извършени доставки през 2013г. и
2014г. с доставчик „Б.М.*“ ****. Изтъква, че е установено по отношение на
доставчика липсата на дълготрайни активи, липса на съотносимост между
закупените материали и извършени СМР и съвпадение между фактурираните от „Б.М.*“
**** строително-монтажни работи и извършените
от „Керамик груп“ ЕООД. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 7966.60 лева /при материален интерес
от 543 660.09 лева, представляващ главница от 374 962.99 лева и лихви
за забава от 168 697.10 лева/.
Видно от разписката решение №
271/29.11.2019г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр.Варна при ЦУ на НАП е получено от синдика на ревизираното
дружество /в несъстоятелност/ на 27.01.2020г. Жалбата срещу него е изпратена по
пощата на 10.02.2020г. Оспорването е
направено в срок от лице с активна процесуална легитимация срещу акт подлежащ
на съдебен контрол пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и предвид доводите
на страните и техните представители, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Ревизията е извършена на основание заповед
за възлагане на ревизия № Р-03000318006519-020-001/29.10.2018 г., изменена със
заповеди № Р-03000318006519-020-002/14.01.2019г. и № Р-03000318006519-020-003/11.02.2019г.,
издадени от компетентен орган по
приходите при ТД на НАП Варна, с обхват: задължения по ЗДДС за данъчни периоди
/д.п./ от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. и от 01.12.2012 г. до 15.03.2018 г., задължения по ЗКПО от 01.01.2016 г. до
31.12.2016 г.
За резултатите от ревизията е съставен
ревизионен доклад /РД/ № Р- 03000318006519-092-001 /09.07.2019 г. Срещу
ревизионния доклад не е постъпило възражение. Ревизията е приключила с
ревизионен акт /РА/ № Р-ОЗОООЗ 18006519-091-001/09.09.2019г., с който за
горепосочените данъчни периоди са определени допълнителни задължения по ЗДДС и
ЗКПО, посочени по размер и периоди в таблица № 1 към РА.
Органите по приходите са констатираш. че
дружеството е извършвало дейност съгласно сключен договор за наем на лагер
„Чавдар“, находящ се в гр. Обзор, общ. Несебър, област Бургас, местност
„Мешелика“ с „Българо-Американска Кредитна Банка“ АД.
В изпълнение на дадени от съда указания с
определение №2475/19.11.2020г., „Л.Л.“ ****/в несъстоятелност/ е представило
молба с вх.№ 15330/07.12.2020г., в която уточнява, че обжалва ревизионния акт в
частта, с която е извършено увеличение на основание чл.78 от ЗКПО във връзка с
чл.16 от ЗКПО на счетоводния финансов резултат за 2016г. със сумата от
249 029.68 лева /13 089.68 лева +255 940 лева – 20 000 лева/. В
частта, с която органите по приходите са приели за нереални доставките от „Б.М.*“
**** по фактури на стойност 458 733.33 лева и са счели, че върху тях не могат да се начисляват амортизации в размер на 91 746.67 лева /458 733.33 лева х 20/100/ и не са признали
амортизации за 2016г. в размер на 132 853.20 лева, като са определили
годишни данъчни амортизации за 2016г. в размер на 41 106.53 лева /132
853.20 лева – 91 746.67 лева/. Жалбоподателят оспорва и отказът за
признаване на данъчен кредит в общ
размер от 202 460.02 лева по фактури, издадени от „Б.М.*“ **** /описани на стр.30-31 от ревизионния доклад/,
както следва: м.04/2013г. в размер на 9541.67 лева, за м.05/2013г. в размер на
18263.98 лв, за м.06/2013г. в размер на 49958.34 лв, за м.07/2013г. в размер на
8957.68 лв, за м.10/2013г. в размер на
10791.50 лв, за м.03/2014г. в размер на 22500 лв, за м.04/2014г. в размер на
25625 лв, за м.06/2014г. в размер на 22500 лв, за м.07/2014г. в размер на
7588.50 лв, за м.08/2014г. в размер на 8416.67 лв. Възразява и срещу дължим ДДС
за м.07/2013г. в размер на 7533.88 лева по фактури, издадени от „Б.М.*“ **** в
общ размер от 458733.33 лева, приети за недействителни доставки, като е приета
данъчна основа в размер на 37669.40 лева
/от осчетоводената първа партида „ремонт лагер“ на стойност
496 402.48 лева без ДДС е
приспадната стойността на непризнатите фактури на „Б.М.*“ **** в размер на
458 733.33 лева/. Оспорва и констатациите на ревизиращия орган по
отношение на втората партида „ремонт лагер“ по договор от 12.10.2012г. и
въведени в експлоатация СМР на 31.10.2015г. са осчетоводени фактури /стр.21 от РД, стр.159-171/ в общ
размер от 475 058.48 лева, на основание чл.25 ал.2, чл.9 ал.2 т.4 и чл.9
ал.3 т.3 и чл.27 ал.2 от ЗДДС за м.10.2015г. е определен дължим ДДС в размер на
95011.70 лева. Оспорва определения като дължим ДДС за м.06.2017г. в размер на
10417.03 лева по фактури с данъчна
основа 52085.15 лв /стр.22 от РД/,
приети от „БАКБ“ АД с протокол от 12.06.2017г. /стр.575/. Жалбоподателят не е
съгласен и с определения на основание
чл.6 ал.3 т.2 и чл.27 ал.1 от ЗДДС данък върху добавената стойност за м.11.2017г. в размер на 22688.42 лв по
фактури на обща стойност 113442.06 лева по приемо-предавателни протоколи №1 и
№2 /стр.558 и стр.553/ от 06.11.2017г.
/стр.27 от РД/.
І. По ЗКПО за 2016 г.:
Ревизиращите органи са установили, че „Л.Л.“
****е допуснато отклонение от данъчно облагане при извършена продажба на 67 на
сто идеатни части от недвижим имот - офис № 16 и поземлен имот, с
административен адрес гр. Варна, ул. ..Братя Ееоргиеви“ № 36 на цена, отличаваща се от пазарните ѝ нива.
Дружеството е продало горепосочения имот е
НА № 149/22.06.2016г. по дело № 565/2016 г. /стр. 836/ и е документирало
извършената продажба с фактура за продажба № 104/30.06.2016г. /стр. 837/ на
стойност 20000 лв., декларирана като освободена доставка по ЗДДС. Ревизиращите
органи са констатирали, че горепосоченият недвижим имот е придобит в резултат
на покупко-продажба е НА № 167, том VI, per. №
7996, дело № 845/2015г. /стр. 828/ от „Русстройинвест" ООД, а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1504.183.1.16,
представляващ: 67 % ид. ч. от офис 16, със застроена площ от 208.61 кв. м.,
ведно с 16.922 % ид. части от общите части на сграда № 1 и отстъпено право на
строеж, както и от 70.85 кв. м. в ид. части от право на собственост върху
поземлен имот с идентификатор 10135.1504.183. целият с площ от 367 кв.м., за
100000 лв. Данъчната оценка на целия имот е 152 406.56 лв. Със счетоводна
операция от 25.08.2015 г. офисът е заведен в активите на дружеството по Дебит
с/ка 2020 „Офис“ Кредит с/ка 6130 на
стойност 71115.02 лв. /стр.67 и стр.58/. При продажбата на 30.06.2016 г.
/стр.50/ е отчетена загуба в размер на 49 692.72 лв със счетоводна статия
дебит с/ка 709 кредит с/ка 123 в размер на 49 692.72 лв. Отчетната стойност на имота е 69692.72 лв,
предвид отчетени амортизации в размер на 1422.30 лв.
В хода на ревизионното производство по
реда на чл. 60 и сл. от ДОПК е възложена експертиза за определяне на пазарните
цени на имотите /стр.285/. Чрез използване на регламентирания с Наредба №
Н-9/14.08.2006г. метод на сравнимите, неконтролирани цени между независими
търговци въз основа на външно съпоставими реално извършени сделки /аналози/,
подробно описани на стр. 12-14 от РД - буква „А“, е определена пазарна стойност
към 22.06.2016 г. на офис 16 на стойност 382000 лв без ДДС, съответно на 67 %
идеални части от този смостоятелен обект - 255 940 лв без ДДС и на поземления
имот с площ 367 кв. м. пазарна стойност 101 200 лв без ДДС, съответно на 67 % от 70.85 кв. м. -
67 804 лв. без ДДС. Органите по приходите са констатирали, че е допусната
неточност при определяне на пазарната цена на 67 % от 70.85 кв. м. ид. ч. от
правото на собственост върху земята и са извършили следните изчисления за
определяне на пазарните стойности на 67 % ид.ч. от процесния имот: 382000 лв. х
67 % = 255940 лв без ДДС към
22.06.2016г. за самостоятелния обект; 101200 лв : 367 кв. м. = 275.75 лв. за
кв. м. х 70.85 кв. м. /ид. ч. от земята, върху която е построена сградата/ =
19536.84 лв. х 67 % = 13089.68 лева.
В резултат на това е прието, че е налице отклонение от
данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, като размерът му е
определен като разлика между следващите се приходи от продажба на тези имоти по
пазарни цени и отчетените приходи от продажби в счетоводните регистри. На
основание чл.78 във вр. с чл. 16 ал. 1
от ЗКПО е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството
за 2016 г. със сумата от 249 029.68 лв. /13089.68 лв.+255940 лв.-20000 лв./.
Въз основа на представените от дружеството данъчен
амортизационен план /ДАН/ стр. 1065 и счетоводни регистри, ревизиращите органи са констатирали, че
е заведен актив „ремонт лагер“ с
първоначална стойност 496402.73 лв, счетоводна и данъчна годишна амортизационна
норма - 20 % с дата на въвеждане в експлоатация 24.07.2013г., видно от журнал
с/ка 6130 - стр. 14. Стойността на актива е формирана от издадени фактури, посочени
на стр. 15 от РД - т. „Б”. В частта по ЗДДС /стр.30-31 от РД/ е констатирано,
че фактурите, издадени от „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД, на обща стойност
458733.33 лв са привидни и не отразяват действително настъпили данъчни събития.
От представените счетоводни регистри е установено, че за процесния актив са
начислени счетоводни амортизации за 2016 г. в размер на 99280.55 лв. /496402.73
лв. х 20 : 100/. Ревизиращите органи са достигнали до извода, че след като по
фактурите, издадени от „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД, описани на стр. 20 от РД на стойност 458733.33
лв, не е извършена доставка, не се следват и амортизации в размер на 91746.67
лв. /458733.33 лв. х 20 : 100/.
Дружеството е увеличило финансовия си резултат със
счетоводните амортизации за 2016 г. в размер на 132853.20 лв. /стр.51/, а на
основание чл.54, ал. 1 от ЗКПО е намалило финансовия си резултат с годишните данъчни
амортизации в същия размер.
Съобразявайки се с датата на въвеждане в експлоатация на този
актив (24.07.2013 г.), както и с размера на начислените за същия актив
счетоводни амортизации за календарната 2016 г., органите по приходите са
изчислили данъчно признатия размер на разходите за амортизации за този актив,
както и за всички амортизируеми активи за календарната 2016г. в размер на
41106.53 лв. /132853.20 лв - 91746.67лв./.
На основание разпоредбата на чл. 26, т. 2 вр. чл. 54, ал. 1,
вр. чл.10, ал. 1 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат за 2016
г., органите по приходите са намалили данъчно признатия размер на разходите за
амортизации със сумата 91746.67 лв.
Въз основа на извършените корекции /увеличения на счетоводния
финансов резултат с 249029.68 лв. и 3359.85 лв. и коригираните в намаление
годишни данъчни амортизации в размер на 41106.53 лв./ органите по приходите са
определили годишен корпоративен данък за отчетната 2016 г. в размер на 23590.02
лв ведно с лихви в размер на 5845.55 лв,
вместо декларираната от дружеството загуба 108236.01 лв. /стр.56/.
ІІ. По ЗДДС
Дружеството-жалбоподател
е дерегистрирано по ЗДДС на 15.03.2018 г. на основание чл. 107, т. 4. б.
..а" от ЗДДС с акт за дерегистрация по ЗДДС № 030991802141735/22.10.2018
г. /стр.840/. Предвид дерегистрацията по ЗДДС на основание чл. 106. ал. 1 от ЗДДС е отказан ДДС за възстановяване в размер на 11 747.57 лв, формиран от
данъчен кредит по фактури, декларирани в подадена СД по ЗДДС за д. п. м.07.2018
г., подробно описано в т.А на стр.29-30 от РД.
Констатирани са осъществени продажби от „Ленд Логистик“ ЕООД, които не са разчетени по ЗДДС от дружеството,
както следва:
-
неотчетена
продажба по издадена фактура за продажба на „А1 България” ЕАД с № 108/15.08.2016
г. на стойност 3359.85 лв /стр.639/ и ДДС 671.97 лв с начислен на основание чл.86 от ЗДДС през
м.08/2016г. ДДС в размер на 671.97лв;
-
неотчетена
продажба по издадена фактура за продажба на „Мобилтел“ АД с № 58/05.01.2015 г. /стр.640/ с данъчна
основа 600 лв и ДДС 120 лв с начислен на
основание чл. 86 от ЗДДС през м.01/2015 г. ДДС в размер на 120 лв;
-
извършена
продажба на идеални части от УПИ - 1.91 кв. м. без площта на прилежащия терен, през м.06.2016
г., съгласно т.3 от възложената и приета в хода на ревизионното производство
експертизата с определена данъчна основа в размер 204.02 лв. с начислен ДДС на
основание чл. 45 ал. 5 т. 1 от ЗДДС в
размер на 40.80 лв. /описано в т. Г стр.23 от РД/.
Констатирано е, че
ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит през
д.п. м.02.2013 г. в размер на 13316.67 лв.. през д.п. м.03.2013г. в размер на
5000.01 лв., през д.п. м.04.2013 г. в размер на 9541.67 лв., през д.п.
м.05.2013 г. в размер на 18263.98 лв., през д.п. м.06.2013 г. в размер на
49958.34 лв., през д.п. м.07.2013 г. в размер на 8957.68 лв.. през д.п. м.
10.2013 г. в размер на 10791.50 лв., през д.п. м.03.2014 г. в размер на 22500
лв., през д.п. м.04.2014 г. в размер на 25625 лв., през д.п. м.06.2014 г. в
размер на 22500 лв.. през д.п. м.07.2014 г. в размер на 7588.50 лв., през д.п.
м.08.2014 г. в размер на 8416.67 лв. по фактури с предмет СМР, издадени от „Б.М.*“
****, описани в табличен вид на
стр.30-31 от РД.
По данни, вписани в ТР, с решение на Пловдивски окръжен съд
от 04.01.2017 г. е обявена неплатежоспособност на „Б.М.*“ **** с определена
начална дата 31.12.2013 г., открито е производство по несъстоятелност.
След анализ на документите, представени от страните, посочени
във фактурите - получател „Л.Л.“ ****и издател „Б.М.*“ ****, органите по
приходите са формирали извода, че не са представени доказателства за извършени
облагаеми доставки с предмет по договора от 18.12.2012 г.. предвид следното:
Констатирано е, че на
12.10.2012 г. /стр.972/ ревизираното дружество, в качеството на наемател, е
сключило договор с „Българо-Американска кредитна банка“ АД /„БАКБ“ АД/ -
наемодател за наем на почивна база - лагер „Чавдар“, находящ се в гр. Обзор,
местност „Мешелика“. Съгласно договора, наемателят се задължава в срок до
25.05.2013 г. да извърши определени ремонтни дейности в размер не по-малко от
332340 евро. От представени от „БАКБ“ АД документи е установено, че в описания
имот са извършени предвидените в договора СМР с протокол № 1/07.03.2013 г.
/стр.602/ за СМР на стойност 243483.87 лв„ протокол № 2/11.04.2013 г. /стр.600/
за СМР на стойност 169769 лв„ протокол № 3/30.05.2013 г. /стр.599/ за СМР на
стойност 236747.13 лв„ подробно описано на стр.23-24 от РД. По счетоводна с/ка
209 „Други МДА“ /стр.99, стр.98/ са осчетоводени две партиди „ремонт лагер“ –
първата на стойност 496402.73 лева без ДДС
с дата на въвеждане в експлоатация 24.07.2013г. и втора на стойност 475058 лева без ДДС /стр.67, стр.66,
стр.13/ с дата на въвеждане в
експлоатация 31.10.2015г.
Направен е извода, издадените фактури
от „Б.М.*“ **** на ревизираното лице съвпадат по вид и стойност с тези,
издадени от „Керамик груп” ЕООД на жалбоподателя. Предвид това, на основание чл.70
ал.5, чл.68 ал.1 т.1 във връзка с чл.9 от ЗДДС, органите по приходите са
отказали данъчен кредит в общ размер от 202460.02 лева по фактури, издадени от „Б.М.*“ ****.
Върху стойността на издадените фактури от „Б.М.*“ **** в общ
размер 458733.33 лв, чийто доставки са приети за недействителни, е определена
данъчна основа в размер на 37669.40 лв. /496402.73 лв. 458733.33 лв./ и дължим
ДДС за м.07.2013 г. в размер на 7533.88 лв.
По отношение на втората партида „Ремонт лагер“, налична в
счетоводните регистри на „Л.Л.“ ****със стойност на подобрението по договор от
12.10.2012 г. в размер на 475058.48 лв, съгласно фактури, описани на стр. 21 от
РД, приложени на стр. 159-171, въведена
в експлоатация на 31.10.2015 г. /видно от журнал на с/ка 6140 за 2015 г - стр.
13/ на основание чл. 25. ал. 2, чл. 9. ал. 2, т. 4 и чл. 9. ал. 3, т. 3 и чл.
27. ал. 2 от ЗДДС органите по приходите са определили дължим ДДС в размер на
95011.70 лв за м.10.2015 г. По отношение на извършените СМР,
подобрения и закупени движими вещи, описани на стр. 22 от РД, приети от „БАКБ“ АД с протокол от 12.06.2017 г. /стр.575/, съгласно
сключен договор за наем с „Л.Л.“ ****от 09.03.2017 г. /стр. 1013/, на основание
горепосочените разпоредби е определена данъчна основа в размер на 52085.15 лв с
определен ДДС в размер на 10417.03 лв. през м.06.2017 г., когато са приети
работите от „БАКБ“ АД. Във връзка е изготвена нотариална покана
за прекратяване на договор за наем от 15.03.2017 г. /стр.568/ със страни „БАКБ“
АД и „Ленд Логистик“ ЕООД, описано на стр.22 от РД, ревизиращите органи са констатирали, че на
06.11.2017 г., съгласно съставени приемо-предавателни протоколи № 1 и № 2
/стр.558 истр.553/ „БАКБ“ АД е приело активи - машини, съоръжения, оборудване,
инвентар, посочени в табличен вид на стр. 27 от РД на обща стойност 113442.06
лв, закупени от жалбоподателя с фактури, приложени на стр. 138-стр. 123.
Ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит при
закупуването на тези вещи, видно от посочените протоколи. След прекратяване на
наемния договор същите са предадени
безвъзмездно на „БАКБ“ АД през м.11.2017г. Във връзка с горното, на основание
чл. 6, ал. 3, т. 2 и чл. 27, ал.1 от ЗДДС за м. 11.2017г. ревизиращите органи
са определили дължим ДДС в размер на 22688.42 лв.
С определение
№1943/14.09.2020г. съдът е допуснал разкриване на банкова тайна, в резултат на което е постъпило банково
удостоверение от „Инвестбанк“ АД от
23.09.2020г., според което задължението
на „Л.Л.“ ****е възникнало по силата на сключен договор за потребителски
кредит, обезпечен с ипотека от „Инвест комфорт“ и е погасено чрез банков
превод от 96400 лева по сметка на Борис
Стоянов Колев, постъпил на 13.07.2017г.
от „Фрейм Сълюшънс“ ЕООД , с която сума е погасено кредитното задължение
и е изготвено заличаване на договорна
ипотека върху идеални части от поземлен имот с идентификатор
10135.1504.183 и офис №16 с
идентификатор 10135.1504.183.1.16, находящи се в гр.Варна, ул.“***“ №36.
Според приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с
вх.№12547/13.10.2020г., изготвена от вещото лице А.Б.В., налице е повтаряне на
СМР по договора на „Л.Л.“ ****с „Б.М.*“ **** от 18.12.2012г. и между
жалбоподателя и „Керамик груп“ ЕООД. Според вещото лице, фактурите издадени от
„Б.М.*“ **** не отговарят на общата сума по договора за реконструкция и
модернизация от 18.12.2012г. и по протоколите за установяване на СМР. В наличните документи по делото липсва протокол
№ 02 за установяване на извършените СМР между „Л.Л.“ ****като възложител и „Б.М.*“
**** като изпълнител. Общата сума по договора е в размер на 650 000 лев, а
стойността на приложените фактури е
583 230.02 лв или с 66 769.98 лв по-малко. Плащанията от „Л.Л.“ ****към
„Б.М.*“ **** са извършени през 2013г., но липсва основание за плащане в журнал
на сметка 503 на „Л.Л.“ ****за периода
от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. Общата сума на наличните фактури, издадени от
към „Б.М.*“ **** е 583230.02 лева, а извършените
плащания за 2013г. са на обща стойност 551233.89 лв. Според констатациите на
вещото лице, фактурите, издадени от „Керамик груп“ ЕООД отговарят на общата
сума, посочена в договора и в протоколите за установяване на СМР и възлиза на
478852.40 лева. От ГФО на „Б.М.*“ **** за 2012г. и 2013г. е видно, че то не е
разполагало със собствени или наети дълготрайни материални активи за извършване
на строителна и монтажна дейност. Към делото има приложени фактури за доставка
на материали на „Б.М.*“ **** в процесния период на стойност 38127.43 лева, но в
счетоводството на това дружество липсва информация за счетоводни записвания,
разходни норми и хронологични регистри, което
прави невъзможно определяне на съотносимостта на закупените материали
към фактурираните СМР. През периода
01.12.2012г. – 15.03.2018г. „Б.М.*“ **** е декларирало пред НАП и НСИ КИД 2008
код: 5510 – хотели и подобни места за настаняване; НКИД 2003 код: 5510 – хотели
с предмет на дейност: строителство и строителна дейност, кетъринг, откриване на
увеселителни заведения, търговско представителство, търговия със стоки и услуги,
търговия с недвижими имоти. През 2014г. са декларирани приходи само от
хотелиерство, през 2015г. „Б.М.*“ **** не е декларирало приходи, докато през
2016г. е реализирало приход от продажба на собствен поземлен имот и през 2017г.
е открито производство по несъстоятелност.
По делото беше приета и съдебно-счетоводна експертиза с
вх.№8544/08.06.2021г., изготвена от вещото лице Н.А., която се запозна с
доказателствата по адм.дело №3066/2018г. по описа на Административен съд
гр.Пловдив и материалите по търговското дело по несъстоятелността на „Б.М.*“
**** по описа на Окръжен съд гр.Пловдив. Вещото лице е установило, че договор
за реконструкция и модернизация от 18.12.2012 г. между „Л.Л.“ ****и „Б.М.*“
**** и договор от 04.12.2014 г. между „Л.Л.“ ****и „Керамик Груп“ ЕООД се
отнасят за един и съши обект- Почивна база Лагер Чавдар, гр. Обзор, община
Несебър. Двата договора съдържат повтаряне на някои видове строителни дейности,
количествени показатели и стойности. Повтарящите се дейности от СМР са
представени обобщено в Табл. 1, приложена към експертизата. Фактурите,
приложени по делото, издадени от „Б.М.*“ **** не отговарят на общата сума,
посочена в договора и в протоколите за установяване на СМР. В наличните
документи по делото липсва Протокол № 02 за установяване на извършените СМР
между „Л.Л.“ ****като възложител и „Б.М.*“ **** като изпълнител. В ревизионен
доклад № 16001617007985-092-001/01.06.2018 г. на „Б.М.*“ ****, е установено, че
не са представени доказателства за извършване на доставки по издадените през
2012 г. и 2013 г. фактури на „Ленд Логистик“ ЕООД. Вещото лице също не е открило документи, свързани с
тях и сред документите в НАП и в Административен съд гр, Пловдив и Окръжен съд
гр. Пловдив. От анализа на наличните протокол № 01 и Протокол №03 прави
впечатление, че те на практика са идентични с Протокол № 01 и Протокол № 03
подписани между „Л.Л.“ ****и „Българо-американска кредитна банка“ АД. Предвид
предмета на договора от 18.12.2012 г., вещото
лице е изказало предположението, че липсващият протокол № 02 се припокрива по
съдържание със съответния му протокол № 02/ 11.04.2013 г. между „Л.Л.“ ****и „Българо-американска
кредитна банка“ АД. Общата сума по договора за реконструкция и модернизация от
18.12.2012 г. между „Л.Л.“ ****и „Б.М.*“ **** е в размер на 650 000 лв, а
фактурите приложени по договора към делото са на стойност 583 230,02 лв или с
66 769,98 лв по-малко. Плащанията от „Л.Л.“ ****към „Б.М.*“ **** са извършени
през 2013 г основно, но липсва основание за плащане в Журнал на сметка 503 на
Ленд Логистик ЕООД за периода 01.01.2013г.-31.12.2013г. (стр. 92 от папка 1/4
поделото). В ревизионен доклад № 16001617007985- 092-001/01.06.2018 г. на „Б.М.*“
**** е установено, че за 2012 г. не са отчетени приходи от дейността, а
счетоводна сметка 412 „Клиенти по аванси“ е с крайно салдо 25 000 лв. Сумата
съответства на данъчната основа на ф-ра 1/27.12.2012 г. по настоящото дело,
както и на дебитния оборот по сметка 402 „Доставчици по аванси“ на „Л.Л.“ ****за 2012 г. От тези данни вещото
лице е направило извод, че вероятно през 2012 г. е извършено плащане по ф-ра
1/27.12.2012 г. След така направения анализ, общата сума на наличните фактури,
издадени от „Б.М.*“ **** към договора от 18.12.2012г. е на 583 230.02 лв, а
извършените плащания са на обща стойност 581 233.89 лв. Информацията за
получените от „Б.М.*“ **** фактури и извършените плащания са представени
обобщено в Табл. 2 в приложението към заключението. Същевременно в досието на „Б.М.*“
**** в ИЛИ - Пловдив има представени от дружеството отчетни регистри, като
съгласно записванията Аналитичен регистър на сметка 499/3 за 01.01.2013 -
31.10.2013 г. част от сумите, получени
от „Л.Л.“ ****не са отчетени като плащания по издадените фактури, а по кредита
на сметка 499/3 „Други кредитори“. Такива са плащанията, посочени в Табл. 3 в приложението,
като маркираните суми съвпадат със съответно маркираните суми в Табл. 2. Друга
справка от досието в НАП на „Б.М.*“ **** сочи непокрити вземания по сметка 411
„Клиенти“ от „Л.Л.“ ****към 31.10.2013 г. на стойност 126 245.13 лв, като
от друга справка се вижда, че това са вземания по фактури с номера от 20 до 23.
Всичко това навежда предположението, че получените плащания не се отнасят към
издадените фактури, а са направени на друго основание, поради което са отнесени
по сметка 499/3 като други задължения. От наличните документи не се виждат
основанията за плащанията, поради което не може да даде заключение за какво се
отнасят. От получената разпечатка от информационната система на НАП е видно, че
фактура № 12 не е отразена в дневниците за продажби на „Б.М.*“ ****. Фактурите,
приложени по делото и издадени от „Керамик Груп“ ЕООД отговарят на общата сума, посочена в
договора и в протоколите за установяване на СМР. Всички фактури са платени.
Информацията е представена обобщено в Табл. 4 в приложението към настоящото
заключение.
От Справка за актуалното състояние на всички трудови договори
е видно, че през периода 2012-2013 г. в „Б.М.*“ **** е имало назначени
работници по трудов договор, чиито длъжности са свързани със строителна
дейност, както следва: водопроводчик поддръжка – 1; работник строителство – 13;
електротехник поддържка сгради – 1; общ работник поддържане сгради – 2;
електротехник строителен – 1; общ работник – 1. Всички трудови договори са
сключени през м. февруари 2013г. и са прекратени най-късно до м. август 2013 г.
В отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд,
наличен в т. дело 741/2016 г. на ХИ състав на Окръжен съд гр. Пловдив, е
посочен среден списъчен брой 19 човека за 2013 г., като от справката за
текучеството се виждат назначени 78 човека и напуснали 76 човека. В Ревизионен
доклад № Р-16001618006044-092-001/25.09.2020 г. е отразено, че при извършена
справка в ПП „СУП“ е установено, че за периода 2012-2017 г. са внесени
осигурителните вноски от дружеството само за периода от м.02.2013 г. до
м.07.2013 г. По делото не са приложени инвентарни книги на „Б.М.*“ ****, а от
ГФО на дружеството за 2012 г. и 2013 г. е видно, че то не разполага със
собствени или наети ДМА за извършване на строителна и монтажна дейност. Според
Справка за нетекущите активи по видове за 2014 г., налична в т, дело 741/2016
г. на XII състав на Окръжен съд гр. Пловдив, към 01.01.2014 г. балансовата
стойност на дълготрайните материални активи в „Б.М.*“ **** е нула, т.е. към
края на 2013 г. не е имало нетекущи активи. Съгласно ревизионен доклад № Р-16001617007985-092-001 /01.06.2018
г. стр. 797 от папка 3/4 от делото през 2012 г. в дружеството е заведен ДМА -
Стопански инвентар - Система за сигнализация и контрол, а през 2013г. е заведен ДМА - Инвентар - топъл и студен
модул за кухня. В досието на „Б.М.*“ **** в ТД на НАП - Пловдив има постановление
за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ 694/08.11.2013г., с което е наложен
запор върху активи, представляващи: топъл модул 1 бр.; модул студиен 1 бр.;
хотелско оборудване, в т.ч. гардероби, портманта, нощни шкафчета, огледала,
картини, памучни одеяла. Описаните активи са придобити през м. март 2013г. по
две фактури (с номера ********** и **********), но не са посочени издателите
им) на обща стойност 33 968.34 лв.
В описа няма активи, които биха могли да се използват за строителна
дейност.
В ревизионен доклад № 16001617007985-092-001/01.06.2018 г. на
„Б.М.*“ **** е установено, че по сметките от група 30 има движение единствено по сметка 304
„Стоки“ за 2013 г. като за периода тя е с равни дебитни и кредитни обороти на
стойност 248 681.11 лв. От наличната в досието в ПАН главна книга за
периода
01.01.2013г. - 30.10.2013 г., е
видно, че 121 685.93 лв. от този оборот е „вътрешен“ за сметка 304, т.е.
прехвърляне от една група стоки към друга. След приспадане на тази сума остава
т.нар. „чист“ оборот от 126 995.18 лв, отразени като закупени и вложени в
услуги. В хода на ревизионното производство от „Б.М.*“ **** са представили
фактури за покупки от: „АСТЕРА І“ ЕООД, ЕИК *********; „ЗИТА“ ООД, ЕИК *********;
„АЙ ВИ СЕЙЛИ НГС“ ООД, ЕИК ********* и „ТМТ - ЕЛКОМ“, ЕИК *********. При
извършените от органите на НАП насрещни проверки цитираните доставчици не са
потвърдили издаването на фактурите. От „ЗИТА“ ООД, ЕИК *********, са
декларирали, че през м.05-06.2013 г. са продали оградна мрежа на „Б.М.*“ ****
на стойност около 5 000 лв без ДДС. В протоколите за СМР не фигурира монтаж на
оградна мрежа. Към делото има приложени фактури за доставка на материали на „Б.М.*“
**** в процесния период на стойност 38 127.43 лв описани подробно в
таблица 5. За процесния период липсва информация за счетоводни записвания,
разходни норми и хронологични регистри от „Б.М.*“ ****, което прави невъзможно
определяне съотносимостта на закупените материали към извършените СМР.
Фактурите издадени от „Б.М.*“ ****
към „Л.Л.“ ****са за извършени строително-монтажни дейности, които предполагат
влагането на определени материали, труд и печалба. Липсата на информация за
счетоводни записвания, разходни норми и хронологични регистри в счетоводството
на „Б.М.*“ **** прави невъзможно определяне съотносимостта на закупените
материали по наличните по делото фактури към извършените СМР, установени със
съответните протоколи.
От главната книга на „Б.М.*“ **** за
периода 01.01.2013 – 30.11.2013г., налична в данъчното досие, се вижда, че
разходите за материали, външни услуги, амортизации, заплати и осигуровки са
отнесени по сметка 611 „Разходи за основна дейност“ и към момента на съставяне
на главната книга формират салдото по нея на стойност 496 356.36 лв. Не е
ясно какво е конкретното съдържание на тези разходи и каква част от тях биха
останали като стойност на незавършено производство, ако има такова.
През периода от „Б.М.*“ **** са декларирани пред ПАП, МСИ КПД 2008 код: 5510 - Хотели и
подобни места за настаняване; НКИД 2003 код: 5510 - Хотели. Предмет на дейност:
строителство и строителна дейност. Кетъринг. Откриване на увеселителни
заведения. Търговско представителство, търговия със стоки и услуги. Търговия с
недвижими имоти и т.н. През 2013г.
съгласно ревизионния доклад, съставен срещу „Б.М.*“ **** и ГФО за 2013г.
дружеството е извършвало дейност по строителство и монтаж. През 2014г. са
декларирани доходи само от хотелиерство. През 2015г. същото дружество не е
декларирало приходи. През 2016г. е декларирало само приход от продажбата на
собственик имот и през 2017г. срещу него е открито производство по
несъстоятелност.
В ревизионен доклад №
16001617007985-092-001 /01.06.2018 г. на „Б.М.*“ **** е установено, че за 2012
г. не са отчетени приходи от дейността, а счетоводна сметка 412 „Клиенти по
аванси“ е с крайно салдо 25 000 лв. Сумата съответства на данъчната основа на
ф-ра 1/27.12.2012 г. по настоящото дело. Съгласно цитирания ревизионен доклад
през 2013 г. са отчетени 579 179.91 лв приходи, като е установено, че същите са
формирани от декларираната продажба през 2013 г. и декларираните продажби през
2013 г. След съпоставка на тези данни с получената разпечатка от масивите на НАП,
може да се направи извод, че фактури с номера 1-19 включително са осчетоводени
като приход от продажби па услуги за 2013 г. Анализ по този въпрос вещото лице
е извършило и при отговора на въпрос 1,
като данни за плащанията е посочило в табл. 2 в приложението. От всички събрани
данни и проверени документи, както и от наличната в данъчното досие главна
книга за периода 01.01.2013 - 30.11.2013 г., вещото лице е извело извод, че процесните фактури са отчетени като приходи
от услуги по кредита на сметка 703, като срещу тях са изписани стоки, отчетени
по сметка 304.
Съгласно получената разпечатка от
информационната система на НАП (с Изх. № 15400-1 /05.04.2021 г.) са включени в
дневниците на продажбите по ЗДДС на „Б.М.*“ **** фактури, издадени към „Л.Л.“
****с номера 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 13, 14, 15, 16, 18, 19, които по
документацията по делото касаят строително монтажни работи. Датите на
фактурите, посочени в дневниците на продажбите, съвпадат с тези по делото.
Същите са декларирани с предмет на доставка „услуги“. В
разпечатката от информационната система на И АП не фигурира фактура с номер 12,
издадена на „Ленд Логистик“ ЕООД.
Съдът споделя
изводите на двете вещи лица, тъй като съответстват на целия доказателствен
материал, събран в хода на ревизионното производство и заключенията на
експертизите съвпадат помежду си.
Въз основа на
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
І. По ЗКПО за 2016г.
Дори и да се приеме, че продажбата на
67% ид.ч. от недвижим имот – офис №16 и поземлен имот с адм.адрес: гр.Варна,
ул.“***“ №36 е стойността на фактура
№104/30.06.2016г. – 20 000 лева
плюс 96400 лева – банков превод във връзка с погасено задължение на „Л.Л.“ ****към
„Инвестбанк“ АД , общата стойност на пазарната цена от 116 400 лева е по-ниска данъчната оценка на целия имот, която е 152 406.56 лв.
Съгласно разпоредбата на
§ 1, т. 14 от ДР на ЗКПО, „пазарна цена“ е цената по смисъла на § 1, т. 8 ДР
ДОПК, а именно сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би
била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по
сделка между лица, които не са свързани. Методите за определянето ѝ са
регламентирани в §1, т. 10 ДР ДОПК. Начинът за прилагане на методите
са определени в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане
на методите за определяне на пазарните цени. Извършената в хода на
ревизионното производство експертна оценка е обективна и обоснована и показва,
че жалбоподателят е извършил продажба на имотите под данъчната им оценка и под
пазарната им цена, което навежда на извода за отклонение от данъчно облагане по
смисъла на чл.16 ал.1 от ЗКПО.
Следователно, правилно
органите по приходите са определили размера на данъчното отклонение като разлика между следващите се приходи от
продажба на тези имоти по пазарни цени, изчислени според цитираната наредба и
приетата експертна оценка, и отчетените
приходи от продажби в счетоводните регистри.
Съдът намира за правилно
извършеното в ревизионния акт увеличение на счетоводния финансов резултат на
дружеството за 2016г. със сумата от 249 029.68 лева /13089.68 лева +
255940 лева – 20000 лева/, на основание
чл.78 във връзка с чл.16 ал.1 от ЗКПО. Жалбата в тази част е
неоснователна.
Приетите по делото
съдебно-счетоводни експертизи, втората изготвена и след запознаване с
материалите по делата, образувани във връзка с ревизията срещу „Б.М.*“ **** и
производството по несъстоятелност, установяват, че липсват първични счетоводни
документи в счетоводството на „Б.М.*“ **** относно фактурираните от него
СМР към „Ленд Логистик“ ЕООД. В
процесния данъчен период доставчикът не е разполагал с техническа и кадрова
обезпеченост за извършване на строителни и монтажни работи, отчитал е приходи
от други икономически дейности, различни от строителството, липсват счетоводни
данни за закупени от него строителни материали, които да се считат за вложени в
СМР и в счетоводните му записвания не са отразени плащания от „Л.Л.“ ****по
процесните фактури. Всички тези фактически установявания на вещите лица,
обосновават правния извод за нереалност на доставките по фактурите, издадени от
Б.М.*“ **** на обща стойност 458733.33 лева. При липса на настъпили по тези
фактури данъчни събития, не следва да се начислява и амортизация в размер на
91746.67 лева /458733.33 лева х 20:100/.
Следователно, правилно на
основание чл.26 т.2 във връзка с чл.54 ал.1 във връзка с чл.10 ал.1 от ЗКПО при
определяне на данъчния финансов резултат за 2016г. органите по приходите са
намалили данъчно признатия размер на разходите за амортизация със сумата от
91746.67 лева и оспорването в тази част също трябва да бъде отхвърлено.
Видно от молба с вх.№
15330/07.12.2020г. жалбоподателят не оспорва увеличаването на счетоводния
финансов резултат за 2016г., извършено от органите по приходите на основание
чл.78 от ЗКПО във връзка с чл.26 ал.1 т.4 от Закона за счетоводството, по фактура
№108/15.08.2016г. на стойност 3359.85 лева, която не е била отчетена от
дружеството като текущ счетоводен приход. При липса на оспорване на ревизионния
акт в тази част, съдът счита, че в същата част той е влязъл в сила.
ІІ. По ЗДДС
От молба с вх.№ 15330/07.12.2020г. на
жалбоподателя става ясно, че не оспорва отказът по чл.106 ал.1 от ЗДДС на органите по приходите за възстановяване на
ДДС в размер на 11 747.57 лева, формиран от данъчен кредит по фактури, декларирани
в подадена справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м.07.2018г., поради
дерегистрацията му считано от 15.03.2018г. и в тази част ревизионния акт е
влязъл в сила. Същото се отнася и за начисления за м.03.2018г. от органите по
приходите ДДС в размер на 681.58 лева при данъчна основа 3407.88 лева + 1650.51
лева, изчислена на база разликата между данъчните основи при придобиването и
разходите за изхабяването на наличните към дерегистрацията активи. В тази част,
също липсват оплаквания срещу ревизионният акт и той се счита за влязъл в сила.
Съдейки от цитираната уточняваща молба на жалбоподателя, не е налице оспорване
и на определения от органите по приходите ДДС в размер на 22688.42 лева за
м.11.2017г. във връзка с фактури /стр.27 от РД, приложени на стр.123-138//, по
които жалбоподателят е закупил машини, съоръжения, оборудване и инвентар,
получени от „БАКБ“ АД с приемо-предавателни протоколи №1 и №2 на 06.11.2017г. /приложени на стр.553-558/. Поради липсата на
обжалване в тази част, ревизионният акт е влязъл в сила.
Позовавайки се на заключенията
по двете съдебно-счетоводни експертизи, съдът счита, че правилно на
жалбоподателя е отказано приспадане на данъчен кредит през д.п. м.02.2013 г. в размер на 13316.67
лв.. през д.п. м.03.2013г. в размер на 5000.01 лв., през д.п. м.04.2013 г. в
размер на 9541.67 лв., през д.п. м.05.2013 г. в размер на 18263.98 лв., през
д.п. м.06.2013 г. в размер на 49958.34 лв., през д.п. м.07.2013 г. в размер на
8957.68 лв.. през д.п. м. 10.2013 г. в размер на 10791.50 лв., през д.п.
м.03.2014 г. в размер на 22500 лв., през д.п. м.04.2014 г. в размер на 25625
лв., през д.п. м.06.2014 г. в размер на 22500 лв.. през д.п. м.07.2014 г. в
размер на 7588.50 лв., през д.п. м.08.2014 г. в размер на 8416.67 лв. по
фактури с предмет СМР, издадени от „Б.М.*“ ****, описани в табличен вид на стр.30-31 от РД,
свързани със сключен с „БАКБ“ АД договор от 18.12.2012г. Жалбоподателят не
доказа действителността на доставките, дори напротив заключенията на вещите
лица установяват липсата на данъчни събития по процесните фактури. Налице е
дублиране на СМР, фактурирани от „Б.М.*“ **** и тези фактурирани от „Керамик
Груп“ ЕООД. В процесните данъчни периода доставчикът „Б.М.*“ **** не е
осчетоводил закупуване на материали, които да бъдат вложени във фактурираните
от него СМР, не е разполагал с дълготрайни материални активи, нито с работници,
които да позволяват извършване на строителни и монтажни дейности в дадения обем
и количество. В счетоводството на „Б.М.*“ ****, срещу което също има открито
производство по несъстоятелност с начална дата 31.12.2013г., не са открити
осчетоводени плащания от „Ленд Логистик“ ЕООД. Отделно от това, „Ленд
Логистик“ по договора сключен с „БАКБ“
АД на 18.12.2012г. е отчел фактури,
издадени от „Бенедикт мениджмънт“ ЕООД с ЕИК *********, а не от „Б.М.*“ **** с
ЕИК ********* без между тези две дружества да са установени каквито и да било
договорни отношения, което обстоятелство е констатирано от органите по
приходите и в ревизионното производство срещу „Б.М.*“ **** с ЕИК *********.
Жалбоподателят не
представи отчети за извършена работа, актове, протоколи и други документи,
подписани между него и „Б.М.*“ **** по договора за обслужване от 31.05.2013г.
Не бяха установени първични счетоводни документи в счетоводството на двете
дружества, които да удостоверяват възникнало данъчно събитие, по издадените във
връзка с този договор фактури. Следователно, правилно на основание чл.70
ал.5, чл.68 ал.1 т.1 във връзка с чл.9 от ЗДДС, органите по приходите са
отказали данъчен кредит в общ размер от 202460.02 лева по фактури, издадени от
„Б.М.*“ ****.
От представените
счетоводни регистри на жалбоподателя става ясно, че по сч.сметка 209 „други
ДМА“ /стр.99, стр.98 и стр.14/ са осчетоводени две партиди „ремонт лагер“ – първата
на стойност 496402.73 лева без ДДС с дата на въвеждане в експлоатация
24.07.2013г. и втората на стойност 475058.48 лв без ДДС /стр.67, стр.66 и
стр.13/ с дата на въвеждане в експлоатация 31.10.2015г. Констатациите в
ревизионния акт за недействителност на сделките по фактурите, издадени от „Б.М.*“
**** не бяха опровергани от жалбоподателя, върху който лежи доказателствената
тежест за установяване реалността на сделките при отказано право на приспадане
на данъчен кредит. Правилно на основание чл.27 ал.2 от ЗДДС, данъчните органи
са приели, че данъчната основа на доставка на услуга по чл.9 ал.3 от ЗДДС е
сумата на направените преки разходи, свързани с извършване на самата услуга.
Въведената по счетоводни данни партида „ремонт лагер“ на 24.07.2013г. съгласно
журнала на сч.сметка 6130 е с първоначална стойност 496402.73 лева, в която са
включени стойностите на фактурите, издадени от „Б.М.*“ ****, които е установено
в ревизионното и в съдебното производство, че отразяват недействителни сделки в общ размер 458733.33
лева. Данъчната основа е определена в размер на 37669.40 лева /496402.73 лева –
458733.33 лева/ и съдът намира за законосъобразно определен дължим ДДС за
м.07.2013г. в размер на 7533.88 лева.
По отношение на втората
партида „ремонт лагер“ със стойност на подобренията по договор от 12.10.2012г.
в размер на 475058.48 лева съгласно фактурите, описани на стр.21 от РД
/приложени на стр.159-171/, съдът счита, че правилно органите по приходите на
основание чл.25 ал.2, чл.9 ал.2 т.4 и чл.9 ал.3 т.3 и чл.27 ал.2 от ЗДДС са
определили за м.10.2015г. дължим ДДС в размер на 95011.70 лева. Съдът намира,
че правилно ревизиращите органи са класифицирали извършените ремонтни работи
като „по подобрение“ по смисъла на §1 т.32 от ДР на ЗДДС, което е приравнено на
доставка на услуга от ревизираното дружество към неговия наемодател, съгласно
чл.9 ал.2 т.4 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.9 ал.3 т.3 от ЗДДС приравнява тази
услуга на възмездна доставка. Поради това, че в договора между „Л.Л.“ ****и „БАКБ“ АД не е предвидено заплащане на
възнаграждение от наемодателя за извършени от наемателя - „Л.Л.“ ****подобрения,
то същите имат характер на безвъзмездна доставка на услуги, която обаче е
приравнена на възмездна такава по силата на чл.9 ал.3 т.3 от ЗДДС. Има
специално правило относно датата на възникване на безвъзмездните доставки на
слуги и по силата на чл.25 ал.3 т.6 от ЗДДС – възниква на датата на
фактическото връщане на актива с подобренията от държателя/ползвателя при
прекратяване на договора за наем или преустановяване на ползването на актива,
когато подобрението не е предвидено като условия и/или задължение по договора.
В настоящия случай, подобрението е предвидено като задължение в договора до
25.05.2013г., поради което специалната разпоредба не е приложима и затова
правилно органите по приходите са приложили общата разпоредба на чл.25 ал.2 от ЗДДС, по силата на която данъчното събитие възниква на датата, на която
собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. В
хипотезите на извършена строителна услуга, датата на възникване на данъчното
събитие е датата на въвеждане на строителния обект в експлоатация, което се
доказва с удостоверение, каквото жалбоподателят не е представил.
Изложеното обосновава
заключителния извод за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт, издаден
при правилно приложение на материалния закон. Издаден е от компетентен орган, в
рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на
административно-производствените правила и при спазване целта на закона.
Жалбата е изцяло
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Отхвърлянето
на оспорването дава право на ответника да получи присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съобразявайки се с решение /т.47 и
т.51/ от 23 ноември
2017 година на Съда на Европейския съюз по съединени дела
С–427/16 и С–428/16, с което е прието,
че Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение е в противоречие
с правото на Европейския съюз и по-специално не съответства на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС и с Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22 март 1977
година. Задължителността на решенията на Съда на Европейския съюз по
преюдициални запитвания и предимството им пред решенията на върховните съдилища
на държавите-членки произтича от чл.267 и сл. от Договора за функциониране на
Европейския съюз. Поради това, както и на
основание чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България, съдът намира
за единствена приложима по отношение дължимото на администрацията
юрисконсултско възнаграждение Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК
във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на „Л.Л.“ ****/в несъстоятелност/, представлявано от временния
синдик Г.П.С. срещу ревизионен акт №Р-03000318006519-091-001/09.09.2019г.,
издаден от инспектори по приходите в ТД на НАП-Варна, потвърден с решение №
271/29.11.2019г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр.Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Л.Л.“ ****с ЕИК ********* /в
несъстоятелност/, представлявано от временния синдик Г.П.С. да заплати по сметката за вещи лица на Варненския
административен съд: UniCredit Bulbank – клон
Варна
IBAN: ***, BIC:
*** /двеста седемдесет и два/ лева депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА „Л.Л.“ ****с ЕИК ********* /в
несъстоятелност/, представлявано от временния синдик Г.П.С. да заплати на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: