Решение по дело №1123/2020 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, 02.06.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав в открито заседание на двадесет и пети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря Валя Дочева, като разгледа докладваното от съдията НАХД №1123 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            С наказателно постановление №20-0906-001154 от 23.11.2020 год. на Николай Васков Недялков,  Началник на сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 год., са наложени на Л.С.И., ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50,00 лева; на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети общо 6 контролни точки, за това, че на 09.11.2020 г. в 11.57 часа в гр. Ловеч на ул. „Александър Стамболийски” като водач на л.а. –***********държава България, при обстоятелства: Гр. Ловеч на ул. „Александър Стамболийски” с посока на движение към ул. Търговска управлява Специален автомобил ***********, като по време на движение не използва обезопасителен  колан с който е оборудван автомобила. 2- задна регистрационна табела не е поставена на обозначеното за това място. Пътува сам в автомобила, с което е извършил:

1.      Водач на МПС от категории М1, М.2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан,  с който МПС е оборудвано, с което виновно е нарушил чл. 137А, ал.1 от ЗДвП.

2.      Управлява МПС, на което табелите с регистрационен номер не са поставени на определените за това места, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.

            Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Л.С.И., който го обжалва в срок чрез адв. И.К. от ЛАК, и излага, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че същото е издадено при неправилно възприета фактическа обстановка. Сочи, че по време на проверката доверителят и заявил на проверяващите, че задния рег. номер на управляваното от него МПС е паднал непосредствено преди да бъде спрян за проверка от тях. Сочи, че номерът бил поставен на задното стъкло на видимо място за всеки гражданин и проверяващ. Сочи, че в автомобила е имало и други лица, които са очевидци на момента, когато е паднала табелата и как водачът я е поставил временно на задното стъкло, за да не се вижда. Счита, че в случая са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, което АНО изобщо не е обсъдил. Излага, че доверителят и никога преди това не е наказван по ЗДвП и това е първо нарушение за него. Сочи, че в случая се касае за случайно деяние, тъй като по време на движение същият нямало как да осигури поставяне на табелата, която била изпаднала случайно. Сочи, че последния бил взел всички мерки, относими към конкретната ситуация, за да не нарушава законовите разпоредби, но въпреки това незаконосъобразно бил наказан, макар и към минимума определен в закона. По отношение на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП счита, че АНО не е конкретизирал законовото предложение, което доверителят и е нарушил като при това положение не била конкретизирана разпоредбата, въз основа на която е наказан дееца, което представлявало процесуално нарушение, което било съществено и водело до незаконосъобразност на издаденото НП и в тази му част. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП като незаконосъобразно като съдът им присъди и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

            В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. И.К. от ЛАК, която моли съда да отмени обжалваното НП на посочените в жалбата основания, като сочи, че в хода на съдебното следствие се било установило, че доверителят и не е извършил твърдяното нарушение. Моли съда ако прецени, че същото е извършено да приеме, че е налице маловажен случай и да отмени НП на това основание, като им присъди направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

            Ответникът – ОД на МВР гр. Ловеч, сектор ПП - редовно призовани не изпращат представител.

            От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Б.В.Ц., С.Л.Д. и Н. П. И., от становището на процесуалният представител на жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            На 09.11.2020 година бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA с бл. №292381 от св. Б.В.Ц. в присъствието на св. С.Л.Д. срещу Л.С.И., ЕГН ********** ***, за това, че на 09.11.2020 г. в 11.57 часа в гр. Ловеч на ул. „Александър Стамболийски” при обстоятелства: Гр. Ловеч на ул. „Александър Стамболийски” с посока на движение към ул. Търговска управлява Специален автомобил ************, като по време на движение не използва обезопасителен  колан с който е оборудван автомобила. 2- задна регистрационна табела не е поставена на обозначеното за това място. Пътува сам в автомобила, с което е извършил:

1.      чл. 137А, ал.1 от ЗДвП  - Водач на МПС от категории М1, М.2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан,  с който МПС е оборудвано

2.      чл.140, ал.1, пр.3 от ЗДвП - Управлява МПС, на което табелите с регистрационен номер не са поставени на определените за това места.

            С АУАН са  иззети доказателства – к.т. №6775587. В АУАН в графа възражения е вписано „Нямам възражения”. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.

            При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

            Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

            От правна страна, съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл.189, ал.12 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В процесния казус, актосъставителят Ц. като младши автоконтрольор в Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл.189, ал.1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП, а издалият обжалваното наказателно постановление Николай Васков Недялков - Началник на сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, е компетентно длъжностно лице, по смисъла на чл.189, ал.12 от ЗДвП упълномощен с 8121з-515 от 14.05.2018 год., която заповед е приета и вложена като доказателство по делото.

По т.1 от обжалваното НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителят и свидетелят по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Б.В.Ц. и  С.Л.Д., които са очевидци на нарушението, и които са възприели движението на автомобила, управляван от жалбоподателят, и събитията до и след спирането му за проверка. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил. Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите Ц. и Д. са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателят и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма на вината пряк умисъл е осъществил състава на административно нарушение, визиран в чл.137А, ал.1 от ЗДвП, поради факта, че на 09.11.2020 г. като водач на МПС – специален автомобил ********* не е ползвал  обезопасителен колан по време на движение на автомобила, с какъвто последният е бил оборудван. Нарушението е установено на същата дата в 11.57 часа в гр. Ловеч на ул. „Александър Стамболийски”. Съдът намира, че за извършеното административно нарушение законосъобразно е ангажирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателят, като наложената глоба в размер на 50 /петдесет/ лева е фиксирана по размер в разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП /т. е. без минимален и максимален размер/ и поради това не следва да се обсъжда въпросът за неправилна индивидуализация на наложеното наказание, извършена от наказващия орган, а и по делото няма данни, които да дават основание случаят да се характеризира като маловажен.

            В хода на административно - наказателното производство, в частта по т.1 не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, също не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта,  и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.137А, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е доказателство за   нарушението съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.

            Направеното с жалбата възражение за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в не вписване на предложението на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, което АНО е визирал като нарушено в НП не се споделя от съдът. Според настоящия съдебен състав изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна, чрез точно словесно описание на поведението с което се осъществява състава на нарушението и с посочване на разпоредбите, нарушаването на които представлява административно нарушение. Съдът намира, че АНО е изпълнил изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, доколкото НП съдържа както санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността и е наложено административно наказание, така и материалноправната разпоредба, нарушаването на която релевира противоправно, съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирани като нарушение по повдигнатото административно обвинение. В този смисъл се явява неоснователно направеното с жалбата възражение, че на жалбоподателят не е ясно и не можел да установи коя точно е нарушената от него разпоредба, с което се затруднявал да разбере какво нарушение му се вменява с обжалвания санкционен акт. Непосочването на пълния текст на нарушените законови разпоредби и използването на абревиатури и съкращения при изписването на нормативните актове, разпоредбите от които са посочени като нарушени, не представлява съществено процесуално нарушение, което да има за последица незаконосъобразност на наказателното постановление. Ето защо съдът приема, че не е налице допуснато от административно наказващия орган съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление, което да е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, доколкото при съобразяване формата на наказателното постановление с императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН, административното обвинение е формулирано конкретно, ясно и точно от фактическа и правна страна.

            При преценка на събраните гласни доказателства, настоящият състав счита, че направените от жалбоподателят с жалбата възражения, че не е извършил вмененото му нарушение, са неоснователни. Съдът намира, че заявеното от жалбоподателят, че не е извършил визираното в обжалваното НП нарушение не кореспондират на останалите събрани по делото доказателства. Безспорно от събраните по делото гласни доказателства се установява, че жалбоподателят на посочената в акта и НП дата, час и място е управлявал специален автомобил, като не е ползвал  обезопасителен колан по време на движение на автомобила, с какъвто последният е бил оборудван, като по делото не бяха представени доказателства, че са налице обстоятелства, изключващи приложението на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП по отношение на водача на МПС – напр. категория на МПС, непопадаща сред изчерпателно изброените в горната разпоредба или такива, посочени в ал. 2 на чл. 137а от ЗДвП. От показанията на свидетелите  Ц. и Д., се установява, че са възприели л.а. управляван от жалбоподателят в движение, и че водача е бил без обезопасителен колан. Релевираните с жалбата доводи и възражения от жалбоподателят не бяха подкрепени с каквито и да било доказателства в хода на съдебното производство,  поради което съдът ги намира за неоснователни и голословни.

            В случая не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.

            Въпреки, че не са направени възражения в тази насока, съдът намира, че за прецизност следва да се обсъди и този въпроси. Видно от обжалваното наказателното постановление на жалбоподателя са отнети и 6 контролни точки на основание  Наредба № Iз-2539 на МВР. Отнемането на контролните точки се извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл.3, ал.2 от Наредбата, при налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата - чл.6,  в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на чл.157 от ЗДвП,  и същото има контролно – отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен характер – същото не представлява нито административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл  отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция. В случая наказващият орган правилно е отбелязал броя на контролните точки, които следва да бъдат отнети след влизане в сила на наказателното постановление за нарушението по НП съгласно чл.183, ал.4, т.7 от  ЗДвП, а именно на 6 контролни точки.

            С оглед на гореизложеното съдът намира, че НП следва да се потвърди, в частта по т.1 като законосъобразно.

По т.2 от обжалваното НП

            В обжалваното наказателно постановление административно - наказващият орган е спазил изискването за индивидуализация на конкретното административно нарушение като задължителен реквизит на НП, по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, и като необходима предпоставка за законосъобразно развитие на административно-наказателното производство. Нарушението е описано, посочена е датата и мястото на извършването му и установените обстоятелства, при които е извършено, като направените в тази връзка възражения се явяват неоснователни.

          В хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение формално е консумирано от лицето, посочено като нарушител. Разглеждайки делото по същество, настоящата инстанция намира, че атакуваното НП не противоречи на буквата и духа на материалния закон. Извършеното от жалбоподателя нарушение е съставомерно и е основание за реализирането на административно - наказателната му отговорност, като по делото не съществува спор относно личността на административно - наказателно отговорното лице - това е жалбоподателят И., в качеството му на водач на МПС – специален автомобил ****** **. От субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл. От обективна страна, осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на транспортното законодателство, в частта му за спазване на законоустановения режим за движение по пътищата.

Съдът намира, че в хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на жалбоподателят И., и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитани като свидетели в съдебно заседание, актосъставителят Ц. и свидетелят при извършване на проверката и съставянето на акта Д. потвърдиха констатациите в акта и в наказателното постановление. От показанията на тези двама свидетели, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на текста от ЗДвП за който е санкциониран. Съдът кредитира в цялост показанията на св. Ц. и св. Д., които са очевидци на нарушението, възприели са движението на автомобила, управляван от жалбоподателят, и събитията до и след спирането му за проверка. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил. Дадените в хода на съдебното следствие показания от св. Ц. и св. Д., са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателят и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят формално е осъществил административно нарушение, визирано в чл. 140, ал. 1 от НПК, съгласно който текст „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места…“. Съобразно чл.10, ал.5, от Наредба №І-45 от 24.03-2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях , и реда  за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства „Табелите с регистрационен номер се закрепват отпред и отзад (или само отзад) перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а когато това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури тяхната видимост и осветеност нощно време. При закрепването не трябва да се нарушава формата на табелата, целостта на графиката и символите на номера.”.

          Безспорно се установи, че жалбоподателят към датата на проверката е управлявал МПС – Специален автомобил, който е бил регистриран, и е бил с регистрационна предна табела поставена на обозначеното за това място и задна регистрационна табела, която не е била поставена на определеното за това място /същата е била поставена в горния десен ъгъл на стъклото на кабината/ като според показанията на свидетелят по акта – св. Д., задната регистрационна табела „..се виждаше, просто не беше поставена на съответното място…“. В хода на съдебното следствие по искане на жалбоподателят е допуснат в качеството на свидетел и разпитан св. Николай Илиев от показанията на който се установи, че не е присъствал по време на съставяне на акта и не се е намирал в автомобилът на жалбоподателят, когато последния е бил спрян за проверка. Установи се, че през месец ноември 2020 г. около обяд, посетил сервиза на жалбоподателят находящ се в гр. Ловеч на ул. „Стара планина“. Заварил там жалбоподателят, който го помолил да отиде с него до бл. 319, „..за да вземат един автомобил и да го закарат до вилна зона „Бабаковец“…“. Тръгнали с процесния автомобил, който бил с платформа, като на тази платформа качили автомобила, който се намирал пред бл. 319 и го закарали до вилна зона „Бабаковец“. Пътувайки натам от неравностите на пътя, задния рег. номер на процесния автомобил, който бил в най - ниската част на автомобила, опрял и се изкъртил при което жалбоподателят го взел и го сложил на видно място в кабината, на задното стъкло, за да се вижда, че има регистрационен номер, тъй като нямало как да го ремонтира на пътя. След като закарали автомобила до вилната зона жалбоподателят го върнал „с автовозчето“ и го оставил на ул. „Стара планина“, след което си тръгнал. Съдът кредитира показанията на свидетелят Илиев, тъй като същите са непротиворечиви, обективно дадени и допринасят за изясняване на фактическата обстановка. По същество същите не противоречат и на показанията на другите двама свидетели. Съгласно чл.10, ал.4 от  Наредба №І-45 от 24.03-2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях , и реда  за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства „Табелите с регистрационен номер се монтират в пунктовете за регистрация от служители на отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР на местата, определени от производителя. Монтаж на табели с регистрационен номер извън пунктовете за регистрация и идентификация на звената "Пътна полиция" се извършва по реда на чл. 6.”. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят с действията си, формално е осъществил вмененото му нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. След като жалбоподателят е управлявал по път от републиканската пътна мрежа автомобил с регистрационна табела, която не е била поставена на определеното за това место, то той безспорно е извършил това вменено му административно нарушение.

Независимо от изложеното обаче съдът намира, че са налице основания да се счете, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН по следните съображения: Установи се по делото, че в процесния ден жалбоподателят задно със св. Илиев качили на платформата на процесния л.а. друг автомобил, който взели от бл. 319 и откарали до Вилна зона Бабаковец, където от неравностите по пътя задния регистрационен номер претърпял инцидент, което наложило жалбоподателят да го вземе и да го постави на видно място на задното стъкло в кабината. Безспорно се установи, че този инцидент е станал малко преди същият да бъде спрян за проверка, и жалбоподателят е бил в обективна невъзможност да закара автомобила до пункт за регистрация на отдел/сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Ловеч и да поиска задния  регистрационен номер да бъде монтиран на определеното за това място. По делото от събраните гласни доказателства – показанията на свидетелят по акта се установи, че въпреки, че в нарушение на закона задната регистрационна табела, е била поставена в горен десен ъгъл на кабината, то същата е била така поставена, че е била осигурена нейната видимост. При преценката на всички събрани доказателства, съдът стига до извод, че нарушението формално е извършено, но предвид начина на извършването му и липсата на вредни последици, както и предвид на това, че табелата макар и поставена в горния десен ъгъл на стъклото на кабината на автомобила, е била поставена така, че е била осигурена нейната добра видимост, следва да се приеме, че деянието е с по - ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид и са налице основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН, т.е. касае се за маловажен случай по чл.93, т.9 от НК. Съдът взема предвид и обстоятелството, че видно от приложената по делото справка за нарушител/водач жалбоподателят има правоспособност като водач на МПС считано от 01.09.2009 г., от който период до момента, настоящото нарушение се явява първо такова за него. Нещо повече, установява се и че на последния не са били съставяне други АУАН и издавани НП. По изложените по – горе съображения, съдът намира, че е следвало да не се налага административно наказание, а жалбоподателя да бъде предупреден, че при повторно нарушение от същия вид ще му бъде наложено административно наказание - съгласно чл. 28 б. "а" от ЗАНН. Като не е обсъдил тези характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действия по издадения АУАН, в съответствие с правната норма на чл. 28 от ЗАНН, административно наказващият орган е нарушил процесуалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление. Съобразявайки се с изложеното, наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. За това го задължава чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, като нарушителят е следвало да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН.

По изложените съображения съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде отменено в частта по т.2 като незаконосъобразно.

            По изложените съображения, съдът приема, че издаденото НП е законосъобразно в частта по т.1 и като такова следва да бъде потвърдено и незаконосъобразно в частта по т.2 и като такова следва да бъде отменено в тази част.

Предвид изхода на делото искането на процесуалният представител на жалбоподателят за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено до пълния размер от 300.00 лева. В случая е приложима разпоредбата на чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, следва да се определи размерът на сторените разноски за възнаграждение за един адвокат. В конкретния казус санкцията, наложена с НП, в потвърдената част, е в размер на 50.00 лв. и изчислен по приложимата разпоредба на чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, претендираното в случая адвокатското възнаграждение от 300.00 лева се явява основателно, тъй като там е фиксиран размер от 300 лв.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Ловеч като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд.

С оглед на гореизложеното на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ бр. 94/ 29.11.2019 г. / ОД на МВР гр. Ловеч следва да заплати на Л.С.И., ЕГН ********** *** сумата от 300.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред Районен съд Ловеч. Същото е определено в съответствие с обхвата на защитата, фактическата и правна сложност на делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

           

Р   Е   Ш   И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-0906-001154 от 23.11.2020 год. на Николай Васков Недялков,  Началник на сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 год., В ЧАСТТА,  в която е  наложена на Л.С.И., ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-0906-001154 от 23.11.2020 год. на Николай Васков Недялков,  Началник на сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 год., В ЧАСТТА,  в която е  наложена на Л.С.И., ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Ловеч да заплати на Л.С.И., ЕГН ********** *** сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в производството пред Районен съд Ловеч.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: